Въпросният център си има директор, нищо че на сайта на центъра такъв не се посочва. Той се казва Владимир Миленски (на снимката с неговия съратник Тодор Тагарев). Назначен е преди малко повече от година.

И тъй като много обичаме да говорим, че сме парламентарна република, ще призова депутатите, които са членове на Комисията по отбрана в НС, да се позаинтересуват от следните неща:

– Какво е образованието на г-н Миленски? Има ли опит да ръководи електронна или печатна медия и въобще има ли един ден трудов стаж в телевизия или вестник? Има ли научни трудове в тези области?

– С какво квалификацията на г-н Миленски го направи толкова ценен, че беше назначен не само, като директор на Информационния център, но и се водеше на половин щат, като съветник на министър Тагарев? Колко часа седмично работи г-н Миленски, че да заслужи своя щат и половина?

– Мненията, които г-н Миленски изказва в рамките на свои медийни участия, трябва ли да се приемат за официална позиция на МО, на Информационния център или на министъра на отбраната, бидейки негов съветник? Говорим за мненията, след неговото назначаване. Изказаните позиции преди това, са си негово право, гарантирано от Конституцията.

– Преди два месеца бе обявено, че се прави нова комуникационна стратегия и „ребрандиране“ на въпросния център. Какъв е ефектът от тази дейност, освен поръчаните рекламни шоколадчета и химикалки? И разбира се, колко струва тя?

– Раздават ли се назначения във въпросния център, не на база заслуги и квалификации, а на база на вярност към директора и демонстрирана правилна партийно-политическа ориентация? Има ли влошаване на работната атмосфера, след назначаването на г-н Миленски?

– Не е ли време да се направи един мониторинг на съдържанието на медиите подчинени на Информационния център на МО? Няма ли той да открие една хиперполитизация на тези медии (а те самите трябва да обслужват деполитизираните Въоръжени сили), която май обслужва само комсомолския плам на г-н Миленски и задоволява евтините желания за медийна изява на неговия приятелски кръг?

И въобще – не трябва ли да се направи едно заседание на Комисията посветено изцяло на дейността на Информационния център, за предпочитане в присъствието на г-н Миленски? Вярвам, че въпроси към него ще има доста.

Да не забравяме и друго – г-н Миленски бе в дъното на „гениалната“ идея Информационния център на МО да се превърне в орган за борба с дезинформацията и „хибридните атаки“. Колко хибридни атаки бяха преборени с рубриката „Дезинфорадар“ във вестник „Българска армия“? Или пък, колко иронични усмивки е събирала тя, защото съдържанието ѝ е, като извадено от вестник „Народна войска“ от началото на 50-те години на миналия век?

Лошата пропаганда е антипропаганда и това много се усеща от медийния продукт, който излиза от подчинената на г-н Миленски структура. Това е вредно не само за Въоръжените ни сили, но и за България!

Не искам да бъда разбирам погрешно. В Информационния център на МО има много качествени хора, с които съм имал удоволствието да контактувам и работя. Но рибата се вмирисва откъм главата и е време за реални действия от страна на политическото ръководство на армията.

За финал ще припомня за едно друго невероятно назначение на Тодор Тагарев, а именно съветникът Мустафа Емин. За неговото дерибействане из коридорите на „Пирогов“ той бе порицан и наказан дори от националната контролна комисия на неговата партия „Да, България“. Тогава Тагарев не посмя да вземе отношение и да накаже разюздалия се съветник. Репутационните щети, както за министъра на отбраната, така и за МО, бяха много сериозни. Надявам се, че Атанас Запрянов си е взел правилните уроци от този случай.“, написа Димитър Стоянов.

Източник: dir.bg