Ако не се самоубива от некадърност, една власт се клати с интриги. Пускат се слухове, навързват се компромати, подхвърлят се „документи“ към медиите, където услужливи „гласове“ ретранслират измислиците. При раждането на интригата бабуват журналисти, политолози и социолози, докато в този момент политиците, които ги измислят, стоят гнусливо в сенките. ГЕРБ например днес говорят за цените на тока, за лекарствата, че бизнесът фалира, че един манастир даже затвори за неплатени сметки и т.н. Факти, коментирани половинчато, от нашия ъгъл, но в тях няма интрига.

Добрата интрига не е съшита с бели конци като историята с дрона на Радев, с който слухтял над ливадата на Борисов.
Добрата интрига е обмислена и задължително е полегнала върху доза истина

Актуалната интрига шушука за напрежение между младия премиер Кирил Петков и неговия политически баща – президента Румен Радев. Двамата не се дишали, Петков попържал Радев пред министрите си, а Радев беснеел пред подопечните си чиновници от аджамиите в изпълнителната власт. Двамата търсели само Casus belli и щели да се нападнат с всички налични средства.

Странно или не, въпросната интрига се появи още преди Петков да стане премиер. През септември, малко след като Петков и Асен Василев обявиха раждането на „Продължаваме промяната“, в София вече активно се говореше, че бъдещият премиер се е еманципирал от политическия си опекун и вече ни се води, ни се кара. Сега, 4 месеца по-късно, слуховете вече ескалираха дотам, че Радев не само е скъсал всякакви дипломатически отношения с Петков, ами и готви своя партия, която да включи в политическата игра, след като ПП сдаде окончателно багажа. Очевидно авторите на слуха са твърдо убедени, че ПП няма да изкара дълго, иначе щяха да си останат с първоначалната версия – че има разнобой между двамата политици.

Смешно е, че слуховете за скъсването между Радев и Петков се появиха, преди да изчезнат слуховете, че ПП е политически инженеринг на Радев. Т.е., докато се чудехме дали Радев е съдействал всячески за раждането на проекта, някой вече бе решил да го погребе.

Тогава обаче имахме ясен автор на слуховете,

че Радев прави ПП – Корнелия Нинова няколко пъти обясняваше това в ефир – покрай жалването ѝ, че Кирил и Асен крадат структурите на социалистите. Но това, че Нинова може да разпространява слухове, съвсем не означава, че и слухът за края на успешната връзка между президент и премиер е нейно дело. Важното е едно – докато „Продължаваме промяната“ се раждаше, някой вече бе тръгнал да пуска слухове за бързата ѝ кончина. Вече рисуваха как Румен Радев като Иван Грозни убива сина си. Пръска с дезинфектант и прави нов проект. Разликата е, че първият недоказан проект на Радев е ляв (крадял структури на БСП), а вторият щял да бъде десен (още не е ясно защо).

Всъщност поне едно е ясно –

защо се ражда подобна интрига

Отговорът е – защото е лесноразбираема. В България имаме традиция, десетилетия на скандали между президент и премиер. Желю Желев и Филип Димитров, Петър Стоянов и Иван Костов, Георги Първанов и Сергей Станишев, та чак до „Радев сваля доверието си от правителството на Борисов“. Т.е. предположението, че и сега президент и премиер ще се скарат, лесно намира почва и бързо се разпространява.

От септември до януари интригата „Радев-Петков“ се крепеше на това предположение. През януари тя бе захранена допълнително (и затова получи развитие) от заседанието на КСНС по „македонския въпрос“, на което под натиска на Радев бяха изковани серия от ограничения в преговорите. Тези поредни „червени линии“ се стовариха върху новия политик Петков, който тъкмо се канеше да стартира бързи преговори с хепиенд с „другия харвард“ – Димитър Ковачевски. Очевидно ограниченията не бяха по вкуса на Петков, чиято политика за решаване на проблема може да се обобщи с – да се съсредоточим върху общите неща, да не акцентираме на проблемите.

В политиката

сме наблюдавали невероятни обрати и удивителни трикове

В този случай обаче най-вероятно няма нищо сериозно. Интрига, която кънти на кухо. Това не означава, че няма разминаване между Радев и Петков, и вероятно то освен по въпроса за преговорите със Скопие се изразява по кадровия подбор в правителството, по приоритетите му и т.н. Но едва ли това означава разрив между двамата политици, който да постави под въпрос правителството и мнозинството зад него. Около местните избори догодина сигурно пак ще се стигне до преструктуриране на политическото пространство и сигурно пак ще се заговори за криза между Радев и Петков, но сега този въпрос стои нелепо като прани гащи на тел.

Защо обаче новата власт се атакува по подобен леко нелеп начин?

Защото ГЕРБ избра Румен Радев за архизлодей. Логично е Борисов да гледа под лупа действията на приемника си в изпълнителната власт, особено в тези първи дни, в които кризи – енергийна, медицинска, външнополитически и т.н., заливат правителството. Партията на Борисов обаче е готова да приеме Кирил Петков като невинна жертва на диктатора Радев, който ражда и убива партии, който узурпира демокрацията. Петков е никой – той просто е прищявка на Радевите машинации.

Измислиците имат един сериозен проблем – те имат ограничен период на действие. Вярата е насочена към безкрая, измислиците – към тези дни. И ако тези дни не се роди нова партия на Радев, значи интригата е била напълно напразна.

Петьо Цеков/“Сега“

Скъпи читатели, ще сме ви благодарни, ако харесате страницата ни във „Фейсбук“:

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=114556404461931&id=100929589157946