Казаха, че Владимир Путин е бесен. Сякаш не беше достатъчно лошо, че повече от дузина страни от ЕС решиха колективно да експулсират руски дипломати за отравянето на бившия разузнавач Сергей Скрипал във Великобритания, но дипломатическата офанзива бе обявена от шефа на ЕС Доналд Туск в черноморския курорт Варна в България – страна, която Кремъл смята, че е в политическата и икономическата му сфера на влияние.Така че мрежата на Русия от български влиятелни лидери, които доминират политическия, икономическия и медийния пейзаж на страната, бе активирана.

В рамките на няколко дни след изявлението на Туск през март 2018 г. приятелският към Кремъл президент на България Румен Радев свика пресконференция, за да изясни позицията на страната си по отношение на отравянето на Скрипал. Дни по-рано руски военни разузнавачи пристигат в Обединеното кралство и се твърди, че са използвали химическото оръжие “Новичок” срещу бивш шпионин и неговата дъщеря, реално с цел да убият британски гражданин, като го изложат на смъртоносния токсин. Радев заяви, че трябва да има “ясни и неопровержими” доказателства за участието на Русия в отравянето, преди София да се присъедини към своите съюзници от НАТО и ЕС и да експулсира московски дипломати.

Високопоставен български служител, докато отговаряше на дълъг списък от въпроси за влиянието на Русия в страната, настоя пред The Independent, че “никой не ни оказва натиск по отношение на случая “Скрипал”.

След няколко седмици и Радев, и премиерът Бойко Борисов се отправиха към Москва, опитвайки се да спечелят одобрението на Путин и да предложат да възобновят замразените енергийни сделки. Путин, който изглеждаше леко отегчен от това, публично им напомни колко всъщност Русия контролира България.

“Една компания, “Лукойл”, е инвестирала 3 млрд. долара в България”, каза той, стоейки до Борисов, твърдейки още, че само на руската енергийна компания се падат 9 на сто от БВП на страната и една четвърт от държавния бюджет.

“Това казва много – подчерта той. – Не мислиш ли?”

България гордо влезе в НАТО през 2004 г. и се присъедини към ЕС през 2007 г., като привидно приключи с десетилетията на господство от страна на Русия и нейните заместители от комунистическата партия.

Но през последните години, откакто САЩ и ЕС са се вторачили навътре в себе си, България много повече, отколкото дори други балкански и бивши източноевропейски сателитни държави, падна под игото на Москва. България е пример за това как Русия използва икономическата сила, за да втвърди влиянието си в Източна Европа. Въпреки че вниманието е насочено и на други места, свързаните с Кремъл олигарси и руски фирми са поели контрола върху ключовите елементи на енергийния, медийния, банковия и комуникационния сектор на страната.

Окуражени от евтини заеми от банки, свързани с Кремъл, стотици хиляди руснаци са закупили жилища в България, много от тях просто действат като частни граждани, надявайки се да се установят там, но също така служат като потенциален гарант на руските интереси при всяка криза. Руска верига хранителни магазини отвори стотици клонове в страната. Според Центъра за изследване на демокрацията една трета от българското БВП се контролира от руски фирми или от техните олигархични български съюзници.

Кремъл има привърженици както в правителството на Борисов, така и в опозиционните партии.

Високопоставеният български официален представител признава, че страната е зависима, както и други в Европа, от руския газ, но се бори да диверсифицира и намали зависимостта си от Кремъл.

Той също така настоява, че критиците преувеличават степента на руски контрол върху икономиката. Никой руснак, казва той, не контролира изрично българските банки или медии. Само една телекомуникационна фирма се контролира от руски акционери, а веригата супермаркети е една от няколкото, притежавани от чужденци. Гражданите на Великобритания също притежават ваканционни имоти в България.

„Имаме американски компании с дялове в стратегически области, както и австрийски, френски, дори британски“, казва той. „Хората са хора. Докато те спазват върховенството на закона и допринасят положително за нашите общности, ние приветстваме всички.”

Но критиците твърдят, че въпреки официалното привеждане на България в съответствие с Европа и НАТО Русия е успяла да улови ключови лостове на властта, дори и без руските физически лица да държат изрично юздите.

„Когато погледнете състава на нашата политическа сцена и състава на нашата икономическа сцена, всички пътища водят към Москва”, казва Татяна Дончева, бивш прокурор и политик в столицата София. „Няма нито един случай, когато руснаците идват тук, за да инвестират например в производството. Русия разпределя пари на конкретни предприятия и бизнесмени.”

Историята на бившия министър на икономиката и енергетиката на България Трайчо Трайков илюстрира силата, която Кремъл има зад кулисите. Той се качи на борда на първото правителство на Борисов, за да придаде на грубата му дясноцентристка партия технократски блясък.

Почти веднага попадна под натиск да подпише енергийни сделки с Русия, които като че ли обслужват Кремъл, а не българските интереси. Влиятелни фигури в политиката и бизнеса, които, изглежда, имат подкрепата на най-високопоставените фигури в страната, го ухажват и лобират. Той се сблъсква многократно с ръководителя на българския клон на руската енергийна компания “Лукойл”.

„Цените на всички енергийни сделки, свързани с Русия, не са пазарно базирани“, казва Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, прозападен мозъчен тръст. “Изсмукват милиарди от нашата икономика.”

Един ден през 2011 г. Трайков нарежда на своя заместник да спре сключването на спорно енергийно споразумение, което мнозина смятат, че ще даде на руските партньори несправедливо предимство.

Така или иначе заместник-министърът подписва споразумението и Трайков го уволнява само за да бъде той възстановен от премиера. В крайна сметка една година по-късно самият Трайков е принуден да подаде оставка и е обвинен в забавяне на подписването на енергийни сделки.

След като излиза от правителството, Трайков става успешен опозиционен политик, спечелил място в Софийския градски съвет. Той беше и кандидат за президент през 2016 г., като привлича вниманието върху връзката между бизнеса и политиците, повлияни от Русия.

Тогава определени медии в България го нарочват. Огромната империя от телевизии и вестници, собственост на депутата и олигарх Делян Славчев Пеевски, свързан с Кремъл, започва да публикува истории, в които се твърди, че Трайков е корумпиран.

Когато отказва да се оттегли, главният прокурор започва да го преследва по обвинения в корупция. Обвиненията са отхвърлени на три инстанции, но след това новосъздадена „антикорупционна” комисия замразява неговите активи. Трайков продължава да отрича обвиненията.

Високопоставеният български служител настоява, че съдебната власт е независима и че всеки може да осъди медия, ако смята, че е унизен, оклеветен или лъжливо обвинен. „Трайков служи за назидание“, казва Шентов, чийто мозъчен тръст помогна да се реализира знаменателният доклад от 2016 г. „Сценарият на Кремъл“, в който детайлно се описва възраждането на руската експанзия в Източна Европа.

“Има ясни признаци както на политически, така и на икономически захват, което предполага, че страната е изложена на висок риск от завладяване от страна на Русия”, се казва в доклада.

Усилията на Русия в България са особено фокусирани в енергийния сектор. Руският държавен “Газпром” е единственият доставчик на природен газ в България. “Росатом”, държавната атомна енергийна компания в Москва, доминира в ядрения сектор. “Лукойл” контролира единствената петролна рафинерия в България и над половината от пазара на горива. В координация с Турция Русия изгражда спорен газопровод през България, на който се противопоставят американците.

След колапса на масивната Корпоративна търговска банка през 2014 г., започнал, след като кремълската банка ВТБ си изиска кредити на стойност 900 млн. евро, Москва и нейните филиали превземат още повече фирми.

Високопоставеният български служител оспорва причините за разпадането на банката.

През годините ВТБ непрекъснато засилва контрола си над Vivacom, основната телекомуникационна компания в страната.

Резултатът, твърдят критиците, е “стригането” на потребителите и хазната. Според Центъра за изследване на демокрацията България една от най-бедните страни в Европа плаща на “Газпром” между 10 и 26 на сто повече за природния си газ, отколкото останалата част от Европа. Това ще струва 1 млрд. евро през следващите пет години, което е равно на целия годишен бюджет за образование на страната. Високопоставеният български официален представител смята, че страната му плаща най-ниските цени за електроенергия в Европа.

“Те са най-видими в енергийния сектор, принуждавайки едновременно и нашето правителство, и частните предприятия на асиметрични сделки”, казва Шентов. “Но има и други сектори, в които руснаците контролират онези, които са начело.”

До миналата година Борисов избягваше да посещава Москва. Бивш пожарникар от София, той става кмет на столицата, преди да стане популистки лидер. Твърди се, че е бил изключително предпазлив към Кремъл.

“И американците, и руснаците искат да ни прецакат”, казва Борисов на приближените си, според бивш високопоставен служител. “Но руснаците искат и ние да ги обичаме.” Високопоставеният български служител не оспори коментара.

Московският инструментариум за власт в България се е разпрострял в политическия пейзаж на страната. Най-близкият политически съюзник на Кремъл, “Атака”, е крайнодясна ултранационалистическа, ксенофобска партия и работи с руското посолство в София според изтекла американска дипломатическа грама.

Но Русия има съюзници и другаде. Етническата турска партия в страната, Движението за права и свободи, се разглежда в голяма степен като канал за руското влияние и постигане на изгодни сделки. Неговият основател, Ахмед Доган, е колоритен някогашен агент на българските тайни служби от съветската епоха. Той преоткрива себе си като носител на ценностите за турски говорещото малцинство в България и основен политически посредник.

“Той е по същество kingmaker*”, казва Дончева.

Дори традиционната Българска социалистическа партия и дясноцентристките партии, изглежда, се съгласяват или си сътрудничат с фигури от Кремъл. Гражданите за европейско развитие на България на Борисов, известна с акронима ГЕРБ, внимава да не отчуждава проруските си коалиционни партньори, въпреки че самият той е описан като подозрителен към Русия.

„Всички политически партии казват, че са про-ЕС и про-НАТО, което на практика не е така”, казва Валери Григоров, лидер на малка опозиционна партия.

Държавните медии и големите вестници рядко насочват вниманието си към руските капитали и търговията с влияние от страна на Русия. Собственото поведение на ЕС може би насърчава медиите да следват зададената от Кремъл линия или поне да избягват противоречиви сюжетни линии, които засягат влиянието и навлизането на Русия.

Всеки проект за развитие на ЕС отделя 5% от бюджета си за реклама и промоция, която София предоставя на медийни платформи, удобни на правителството. Тези, които критикуват твърде много правителството или Кремъл, губят от изгодните рекламни пари.

Българските средства за масово осведомяване редовно излъчват фалшиви истории, в които се твърди, че предстоят забрани върху българските хранителни продукти, за да предизвикат антиевропейски настроения. Руснаците в България са друг канал за потенциално влияние. Сред стотиците хиляди руснаци, които притежават домове в страната, са и обикновени граждани, които вероятно искат да избягат от студеното време, корупцията и упадъка на съвременна Русия. В България те могат да се закотвят в една православно християнска страна, с азбука на кирилица, славянска нация, която е в ЕС и на Черно море.

Но за разлика от европейските емигранти, които работят или учат в България, те често живеят заедно в общности извън градските центрове, рядко взаимодействат с българи, пазаруват в собствената си верига от хранителни магазини и изпращат децата си в собствените си училища, захранвайки подозренията, че ще служат като един вид пета колона.

„Ако тяхното правителство ги призове, независимо от политическата им принадлежност, те ще се отзоват – казва Шентов. – В края на краищата това е Кремъл.”

Руските следи се появяват също сред малки групи от паравоенни организации, създадени от агенти на държавната сигурност. Те клонят към крайнодясна, прокремълска, мотоциклетна банда, концентрирана върху черноморското крайбрежие на страната.

“Разбира се, това е нещо опасно”, казва Радан Кънев, адвокат и политически анализатор, и десен политик, който следи тези групи.

Високопоставеният български служител твърди, че има само една мотоциклетна банда, която е развявала руския флаг в страната и отрича съществуването на каквито и да е военни групи.

България също е обект на трайни манипулационни медийни офанзиви, за които официалните власти смятат, че са свързани с Русия. „Ние стриктно спазваме плана на ЕС за борба с дезинформацията и работим с нашите колеги в стратегическия отдел за комуникации на НАТО срещу атаките с фалшиви новини и хибридни медии”, казва високопоставеният български служител.

След първата си среща с Путин по време на посещението си в Гданск през 2009 г. широкоплещестият, 182 см висок Борисов излезе видимо разклатен.

“Когато се върна, той наистина се уплаши”, казва един бивш високопоставен български служител, който говори под условие, че остава анонимен. “Единственият сигурен начин да разрушите политическата си кариера в България е да се противопоставите на руснаците.”

Високопоставеният български служител отказа да коментира това, като се позова на смехотворните публични изявления след срещата.

Но въпреки каналите на влияние Русия невинаги си проправя път. Загуби много в опита си да държи съседна Северна Македония далеч от НАТО, а по-рано тази година загуби още една голяма битка в България.

Въпреки че Студената война приключи преди 30 години, България никога не е обновила напълно въоръжените си сили от съветската епоха. Така че, когато настъпи моментът да се изразходват до 750 милиона евро за подобряване на военновъздушните сили и замяна на застаряващите МиГ-29, залозите бяха високи. От една страна бяха тези, които настояваха България да закупи американски F-16, приближавайки я към НАТО и партньорството със САЩ. От друга страна бяха тези, които са по-близо до Кремъл, включително Радев, които препоръчваха България да закупи „Грипен” от Швеция, която не е страна от НАТО, която не би постигнала същото ниво на контрол на служителите в страната и техните връзки, каквото би изисквала една голяма инвестиция в оръжия от САЩ . „Със САЩ имате различна архитектура за сигурност“, казва Шентов.

Битката се състоя. Това бе част от продължаваща война между Запада и Русия за влиянието и контрола на ключови институции в България и други малки балкански и източноевропейски държави, включително от НАТО и ЕС. Фракциите в мощните военни и охранителни институции в страната очертаха план, лобираха пред законодателите и настояваха зад затворени врати. Длъжностни лица от САЩ и Русия проведоха срещи с партньори и посредници, нервно наблюдавайки как драмата ще се разгърне в парламента.

„Проруският президент и “Атака” бяха за „Грипен”, казва Шентов.

„Ние сме демократично общество и подобни дебати са нормални“, казва високопоставеният български служител. “Имаме ясна процедура по отношение на придобиването на нови изтребители.”

Изведнъж САЩ разбраха залога и се ангажираха, изпращайки висши американски служители в София. “Съединените щати се ангажират да работят с българското правителство, за да адаптират окончателния обхват на потенциална продажба на F-16, за да отговарят на неговите бюджетни и оперативни изисквания”, заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео през декември.

На следващия месец парламентът гласува със 130 на 84 депутати, за да даде на правителството разрешение за започване на преговори със САЩ за закупуването на осем F-16 – рядко поражение за Кремъл, но това показва: Вашингтон и Запада упражняват влияние само ако обръщат специално внимание.

„Американците имаха по-голямо влияние”, казва Дончева, бивш прокурор. „Те са толкова наивни, че вярват, че тъй като България е член на ЕС и НАТО и там има малка военна база, всичките им проблеми се решават. Нищо не е решено.”

Борзу Дарагаи, The Independent