Русия нападна Украйна, два дена се водят широкомащабни военни действия, ракети сриват летища, сгради, дори болници. Но това не било война, – заявява българският военен министър Стефан Янев. Трябвало да бъдем по-внимателни с терминологията, за да не плашим населението. Нещо като мръснишкото мълчание за катастрофата в атомната в Чернобил през 80-те. Дишайте спокойно, момчета и момичета, само дето малко ще светите, а някои ще поумрат…
Русия провеждала военна операция, според Янев (или според зам.-министър Ралица Симеонова, подсказват висши военни, но на ухо, щото са големи… храбреци). Нещо като военно учение и маневри ли? С бойни патрони, снаряди, ракети, танкове, самолети и стотици жертви?
Налага се да припомня на Янев, че когато бяхме член на Варшавския договор, в 12-ти мото-стрелкови полк (обявен за полк на българо-съветската дружба) офицери и бойци всеки ден тренираха за евентуална война с Турция като граничен фланг на НАТО. Задачата на полка бе да се сражава и да удържа положението 2-3 дена, докато на помощ се притекат сили от Прикарпатския военен окръг на СССР. И всички разбираха това, като лоялност към партньорите ни от соц. лагера. Знам, защото бях офицер там, а командир на полка беше ген. Цветан Тотомиров, по-късно станал началник на Генералния щаб на БА, който със сигурност разбира повечко от Янев по отношение на това как се водят военни действия…
Светът се променя, променя се и животът на хората. След ноември 1989 г. социалистическата общност се разпадна. Варшавският договор е напуснат от някои страни – първа ГДР. На 12 март 1999 г. бившите членове на Варшавския договор: Чехия, Унгария и Полша се присъединяват към НАТО. България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия ги последват през март – април 2004 г. България официално е член на НАТО от 2 април 2004 г. (Знам и видях това в резиденция „Бояна“ като журналист.) Албания и Хърватия се присъединяват през 2008 г., а Черна гора през 2017 г.
Вече сме част от алианс, в който доброволно, подчертавам: доброволно – сме станали членове. Нещо повече – искахме, настоявахме да бъдем там.
Като членове на Варшавския договор сме били готови да се жертваме, буквално, а днес военният министър ни съветва да внимаваме с думичката „война“ в момент, когато Украйна гори, а руски ракети обстрелват градове и села, хиляди жители на страната се опитват да я напуснат, за да се спасят.
Досега Стефан Янев успя да измъдри единствено идеята за някакъв батальон-хибрид с български бойци и командири, който щял да бъде евентуална бойна единица към НАТО. Евентуално! Това решение спокойно може да кандидатства за приза „Глупост на годината“. Странно и смущаващо е мълчанието на кадрови офицери, които знаят за какво става дума.
Воюват руснаци срещу украинци – наистина братски народи (бил съм там, учил съм там) – по решение на един чоек – Владимир Путин. Два народа са изправени един срещу друг без нито един смислен аргумент от страна на Кремъл.
И ако има някакъв лъч в тази страшна ситуация, това са протестите на хиляди руски граждани в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове. „Русия не иска война! Война иска Путин!“ – това пише на десетки плакати.
Има почетен консул на Русия в Пловдив. Мислех, че това ни стига, че и хартисва… Но се оказа, че има и друг защитник на интересите на управляващата върхушка в Кремъл – военният министър Янев. Странно. Жалко. Нелепо. Недопустимо.
Крайно време е Янев да спре да преживява, че е само министър, а не премиер и с г-жа Симеонова да заработят за безопасността на страната ни и срещу външните заплахи. Лоялно.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране