Побоите в парламента напоследък станаха ежедневие. Като най-агресивен в схватките с политическите опоненти се очертава Славчо Крумов от „Възраждане”. Мине не мине и току налети да бие Манол Пейков, който тръска грива при всяка дебелашка изява на националистите. Последният екшън беше в сряда след изказване за депутатката от ПП-ДБ Стела Николова за нахлуването на „копейките“ в кметството във Варна, а също и заради внесения законопроект на „Възраждане” за чуждестранните агенти, изкопиран от руския аналог.

Ако се беше родил век по-рано, Славчо Крумов вероятно щеше вече да е командир в отрядите на „кафявите ризи”. Да поясним, това са щурмоваците на националсоциалистическата партия, които през 20-те и 30-те години на миналия век редовно устройват погроми из Берлин и други немски градове. „Кафявите ризи” често се предвождат от куцукащия на първа линия Йозеф Гьобелс, по онова време все още гаулайтер. Поведението на Крумов в парламента е като копирано от онези времена.

Само до преди някоя година никой не беше чувал за този бияч, кой знае защо решил, че така се прави политика. По-точно известен е на клиентите си, които ползват услугите му на домашен майстор.

Бившият фаянсаджия днес е вече пръв борец срещу соросоиди и джендъри, а в сряда дори пробва да нокаутира Манол Пейков и точно в духа на „кафявите ризи” му се закани: „Ще те смачкам”. Същият този доморасъл политик Славчо Крумов обаче е член на две важни парламентарни комисии – за вътрешна сигурност и обществен ред, а също и за отбрана, въпреки тоталната липса на компетентност по тези теми.

Побойникът и спец по шпакловките ще надзирава работата на МВР, ДАНС, армията! И това се случва, след като доскоро в сайтове за безплатни обяви той предлага шпакловане на стени, гипсокартон, боядисване, лепене на фаянс и теракот.

С този професионален опит зад гърба си Крумов е вече трети мандат в Народното събрание. Само че той, след като е стъпил на червения килим, явно се срамува от битността си на домашен майстор и я премълчава.

Графите за професия и езици в сайта на парламента стоят празни. Не е уточнено и с какво образование е господинът. Пред симпатизанти биячът Крумов е представян като успешен строителен предприемач, натрупал политически опит с участие в протести срещу строителство на трафопост и паркинг пред минералната баня в столичния квартал „Овча купел”. В парламента пък най-често питанията му са по повод разтурения паметник на Съветската армия.

Ако Славчо Крумов е грубата сила на „Възраждане”, то Виктор Папазов е „интелектуалното” острие на „копейките“ в битката срещу соросоиди и джендъри. От парламентарната трибуна той ежедневно громи „чуждестранните агенти” и „дилърите на западно влияние”, които пред последните 35 години са „поробили” България.

Доколко обаче Папазов е искрен в мераците си да бори упадъчното западно влияние са искрени? Ще посочим фактите, всеки може сам да си направи изводите. Преди всичко той е масон. В медиите пък се афишира като основател на „Първа българска фондова борса”, която обаче е създадена с парите на „Мултигруп”, а самият Папазов е сочен за дясна ръка на Илия Павлов.

Като икономически капацитет на „Възраждане” господинът е сред най-твърдите противници на еврото, понеже според него ако се приеме общоевропейската валута, това щяло да означава „отказ от последния остатък от национален суверенитет”. Папазов е и сред онези, които вещаят, че ако се разделим с лева, ще ни затиснат непосилни цени и всякакви други ужаси, като в Гърция, която според него си била разпродала летищата и пристанищата. Само дето сме на светлинни години от Гърция по доходи и стандарт на живот!

Папазов е за руската газ, вечна дружба с Москва и напускане на НАТО. Поне така мисли днес, но явно е минал през някаква странна метаморфоза, понеже през 1998 г. Световният икономически форум в Давос избира същия този Виктор Папазов за глобален лидер на утрешния ден. Да обясним, в Давос всяка година се събират на среща водещи икономисти, политици и милиардери от цял свят. Една от опорните точки на руската пропаганда е, че форума в Давос играе роля на едва ли не на световно правителство в сянка, а решенията, които се вземат на тайните дискусии там предопределят съдбата на света.

Скоро след като е оценен от „световното правителство в сянка”, Папазов става член на настоятелството на Американския университет в България (АУБГ)! Днес обаче Папазов от трибуната на парламента се извърта на 180 градуса и повтаря пропагандните клишета на Кремъл. Според него Сорос и правителството на САЩ са АУБГ като инкубатор за прозападното влияние.

Само че Папазов държи американски лиценз, по чийто модел се организират събития с либерална насоченост. В тях гостите са активисти, често бивши възпитаници на АУБ, лобиращи за еднополови бракове, глобализацията, правата на жените, търговията с криптовалути и други подобни теми, иначе заклеймявани от копейките като „соросоидни”.

Доста шизофренично поведение, но то се демонстрира и от вожда Костадин Костадинов – Костя Копейкин. Да припомним, че днешният пръв путинофил в миналото е пръв русофоб! Нещо повече, „като виден противник на Русия, която е най-големия враг на България”, историкът Костадинов дори кандидатства за членство в ултрадясната и русофобска партия „Демократи за силна България”. Малко след като напуска ВМРО, той има лична среща с гуруто на тъмносините Иван Костов.

Наши източници твърдят, че Командира му предлага да стане шеф на партийната структура на ДСБ във Варна. Костадинов обаче има по-големи амбиции, иска да бъде в националното ръководство. Поради тази причина не се осъществява трансфера при Командира.

След като е натирен от Костов, Костя се заема с учредяване на профашистката „Националистическа партия на България”. В нея трябва да се обединят типични представители като Симеон Костадинов, организатора на Луков марш, сдружението на футболните агитки „Офанзива”, а също и симпатизанти на забранената в ЕС пронацистка групировка „Кръв и чест”. За беда обаче съдът забранява въпросната националистическата партия и Костадинов няма как да стане неин фюрер, както се планира при учредяването й. След това обръща палачинката, става пръв почитател на Путин и открива своята ниша в русофилството.

Източник: narod.bg