През 2020 г. ще отбележим седемдесет и петата годишнина от разгрома на нацистка Германия във Втората световна война. Очевидно с оглед на именно това събитие в русофобските кръгове, както на Запад, така и на Изток, от дълго време върви едно безпардонно пренаписване на историята.

Целта на историческите фалшификации е да бъде втълпено в съзнанието на публиката, че вината за избухването на най-кръвопролитния конфликт в историята на човечеството се разпределя по равно между Германия и Съветския съюз. Тази лъжа, естествено, трябва да обслужи съвременната хибридна война, която се води срещу Русия. Стремежът е управляващите тази държава, без значение дали тя се нарича Съветски съюз или Руска федерация, да бъдат изобразени като символ на злото. Крайната цел е, когато чуят името Йосиф Сталин или Владимир Путин, средностатистическите хора да потръпват от ужас.

На тази цел е посветена и лъжата, че Съветският съюз е еднакво отговорен заедно с Германия за избухването на Втората световна война. Чутовният аргумент в подкрепа на тази фалшива теза е, че само седмица след  сключването на договора Молотов-Рибентроп германските войски нападнали Полша. И тук поляците влизат в любимата си роля на жертви. При това едновременно и на германците и на руснаците. Колко удобно. Само дето Полша, както и нейните западни приятели много удобно забравят, че през 1938 г. е сключен един друг договор, Мюнхенският, подписан от лидерите на Франция, Великобритания, Германия и Италия. Той по същество позволява на Хитлер да прави с Чехословакия, каквото си иска. А и самата Полша, която обича да играе жертвата, се възползва от създалата се ситуация  и с подкрепата на Вермахта  окупира  чешката Тешинска област.

За тези си действия днешните полски управляващи никак, ама никак не обичат да им бъде напомняно. И от още едно припомняне силно се изнервят.  За известния на всички полски антисемитизъм. Той се разгаря особено силно тъкмо по време на Втората световна война, когато поляци с радост заместват нацистите при залавянето, мъченията и убийствата на евреи. И най-ужасното е, че смъртоносните антисемитски прояви не свършват с разгрома на Германия. През 1946 г. в градчето Келце местните поляци нападат живеещите там евреи и убиват няколко десетки от тях.  Думите на Владимир Путин, че полският посланик в хитлеристка Германия през 1938г. Юзеф Липски е мерзавец и антисемитска свиня звучат напълно резонно. И наистина, как да наречеш човек, който е казал, че на Хитлер ще бъде издигнат паметник във Варшава, ако той изсели евреите от Европа в Африка.

И в още нещо е прав руският президент. Тези, които днес събарят паметниците на Съветската армия, сражавала се с нацистките войски, са духовни наследници тъкмо на хората, които през 30-те години на миналия век така активно сътрудничеха с Хитлер и правеха всичко възможно, за да ускорят марша му на Изток. И днес неонацисти са не само онези малоумници, които вдигат ръка в нацистки поздрав или се напиват като свине по повод рождения ден на Фюрера. Неонацисти са и онези розовобузести, костюмирани и изгладени еврочиновници, с мазните усмивчици на охранените физиономии, които съставят всевъзможните антисъветски резолюции и декларации.  

Изобщо не се съмнявам, че в оставащите дни до Девети май 2020 г. опитите за фалшифициране на историята ще продължат с пълна сила. Нищо чудно накрая да се окаже, че във Втората световна война т.нар. свободен свят, олицетворяван от Съединените щати и Великобритания, е победил т.нар. тоталитарен свят, представляван от Германия и Съветския съюз. Да, звучи нелепо и абсурдно. Но за днешните русофоби нелепиците отдавна са се превърнали в норма.

Петър Волгин