Оставаме си с един Христо Стоичков да се хвалим като българи по света. Сред големите уважавани имена няма да видим нито Кристалина Георгиева, която в устрема си към високи постове щеше да прегази своя сънародничка в надпреварата за ООН, нито Бойко Борисов, който имаше амбицията да стане доайен в Европейския съвет след очакваното оттегляне на Ангела Меркел.

Двамата си партнираха, докато смятаха, че вървят по триумфален път. След раздалечаването си имат шанс отново да се съберат, но

в сектора на залязлата слава

Бойко Борисов тръгна надолу преди 5 години след неуспялата авантюра на Кристалина Георгиева да измести с негова подкрепа тогавашната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова от конкурса за генерален секретар на ООН. Георгиева успя само в едно – да попречи на Бокова, но в класацията показа по-лош резултат от нея и това бе първият знак, че в неистовата си амбиция за високи постове няма колебание да загърби интересите на България. Като последица трябваше да напусне поста си на еврокомисар от България. А наказанието за Борисов бе, че неговата фаворитка Цецка Цачева загуби месец по-късно президентските избори през 2016 г. и отвори път на Румен Радев, който е днешният му кошмар.

Това са стари работи, но с актуални последици, защото човек може да си сменя постовете, но нрава си – никога. За да спаси вече увредения си авторитет, Кристалина започна да се озърта в онзи момент за друг висок пост, но не забеляза подходящо вакантно място. Тогава използва връзките си в Световната банка, където работеше като вицепрезидент от 2008 до 2010 г., преди да отиде в Брюксел, и се върна във Вашингтон на учреден специално за нея пост – главен изпълнителен директор. Длъжността имаше неясни функции, но оправдаваше предназначението си – да спаси престижа ѝ. Освен това ѝ послужи за трамплин към следващия ѝ пост – председател на Международния валутен фонд, който по принцип не можеше да заеме, защото през 2019 г. вече бе надхвърлила пределната допустима по регламент възраст от 65 години. Но тя бе единствена кандидатка, която се съревноваваше само със себе си. Освен това френският президент Еманюел Макрон бързаше да изтегли своята сънародничка Кристин Лагард, за да я прати от МВФ начело на Европейската централна банка, и неговият натиск помогна на Кристалина да се възползва от компромис по изключение.

Дотук бе възходът ѝ,

което никак не е малко. Но ако човек се изкачва в кариерата по стълба, слизането му става с асансьор. Оказа се, че Кристалина не е била по-различна в международните институции от онова, с което се запомни в България. От средата на септември тя е в центъра на световен скандал, засягащ не само нея, но и реномето на Световната банка. Банката спря световната класация Doing Business (Условия за правене на бизнес), защото независим доклад разкри, че тя заедно с дясната си ръка Симеон Дянков (който е един от създателите на класацията през 2016 г.) са манипулирали през 2018 г. (а той и през 2020 г.)  данните за Китай и други държави, за да ги представят в по-привлекателна за бизнеса светлина.

В доклада пише за груб натиск върху експертите не само да действат против съвестта си, но и да запазят мълчание. „Натиск, упражняван от главния изпълнителен директор Георгиева и нейния съветник г-н Дянков, за да се направят конкретни промени в данните за Китай с цел да подобрят класирането му точно по същото време, когато страната се очаква да играе ключова роля в кампанията за увеличаването на капитала на Банката“. Специална глава е наречена „Токсичната култура на Doing Business и страхът от възмездие“. В нея пише, че „служителите са съзнавали, че рискуват работата си, ако се противопоставят на нареждане от главната изпълнителна директорка“ и че „г-н Дянков публично е заплашил екипа с връзки на високо равнище, за да издири всеки, който се оплаче от него“.

Първата реакция на Кристалина Георгиева бе да изрази „принципното си несъгласие с констатациите и тълкуванията в разследването на нередностите в данните“. Но едно голословно изявление не може да отмени цял доклад, зад който стоят голям брой специалисти и свидетели, освободени вече от страха си от нея и знаещи, че от едната страна на везната е нейната репутация, но от другата е тяхната.

Или тя ще загуби работата си, или те

Затъркалял се веднъж, скандалът не може да спре по нечие нареждане и вероятно ще предизвика лавина. Първите публикации в най-авторитетни световни издания показаха, че няма да има снизхождение към шефката на МВФ, защото бизнесът е много чувствителен на тема манипулации, когато освен това става дума за много пари.  Авторитетното международно икономическо издание „Икономист“ измисли дори название на скандала чрез игра на думи Kristaleana, в което съчетава името ѝ с думата lean (накланям, проявявам пристрастие, но също и килвам се). От една страна, прегрешението ѝ е, че е проявила пристрастие, а, от друга страна, е възмездието, защото столът ѝ се е килнал.

Днешните неволи на Кристалина Георгиева имат за нас само ретроспективно значение, защото за нея се говори, че е препоръчала на Бойко Борисов да направи Симеон Дянков финансов министър в първото си правителство през 2009 г. Той се запомни с обещанието да ни сервира постна пица и го изпълни. След това се запиля по международните финансови институции. Но ни остана Борисов с още два мандата и продължение на линията да изстисква каквото може от обществото и да го разпределя в своите кръгове.

Докато Кристалина беше в Европейската комисия, нямаше никакъв шанс Борисов да бъде разобличен в брюкселските доклади като двигател на корупцията на високо равнище, която се описваше само безадресно. След нея защитната мисия бе поета от Мария Габриел и бе доведена до логичен край чрез обезсмисляне на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка. Този механизъм още не е обявен за мъртъв, но е пъхнат като скелет в брюкселски шкаф.

Интересно е, че в същия ден (16 септември), когато излезе критичният за Кристалина доклад, Брюксел за пръв път призна, че не си е свършил работата в България за борба с корупцията. Сякаш Световната банка и Европейската комисия прогледнаха едновременно, за да ни покажат ръка за ръка Кристалина и Бойко. Но разочарованието им от тях е твърде закъсняло. Българите ги изпревариха.

Светослав Терзиев/“Сега“