Административният съд в София (АССГ) е отхвърлил огромна част от претенциите на свързаното с бизнесмена Васил Божков „Еврофутбол“ ООД, но остро е разкритикувал действията на държавата в лицето на министерството на финансите, които са довели до неплащането на милиони данъци и такси. Това става ясно от съдебно решение, което видя „Сега“ в електронното деловодство на съда.

Магистратите приемат за законен акта на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с който са установени неплатени държавни такси и лихви за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета за периода за близо 300 млн. лв. Отменен е акт за малко над 30 млн. лв. такси и лихви. След този изход на делото дружеството е осъдено да плати на НАП и 390 760 лв. за адвокатско възнаграждение. От съдебния акт не става ясно кой адвокат е наела НАП, тъй като е изписан само с инициали – адвокат Р. Съдът обаче остро критикува бившия финансов министър Владислав Горанов.

Решението на съдия Антоанета Аргирова е от 8 март. Тя се произнася по жалбата на „Еврофутбол“ срещу акта на ДКХ за такси и лихви за периода от началото на 2014 г. до края на 2019 г. за 328,88 млн. лв. От тях 261 млн. лв. са такси, а 67,7 млн. лв. са лихви. Таксите и лихвите бяха начислени, след като изведнъж държавата се сети, че години те са плащани по погрешен начин. Божков твърди, че лотарийният му бизнес е плащал не 15% върху всички приходи от лотариите, а 20% само върху комисионите и таксите, които фирмите му са събирали от участниците в лотариите, защото законът му позволява.

„Няколко организатори на лотарийни игри са включили в своите правила превратно тълкуване, като са решили, че игрите могат да се облагат не с 15% върху оборота, а с такси и комисионни. В нито един момент законът не е допускал подобно тълкуване“, заяви Владислав Горанов, през юни м.г., когато все още беше финансов министър. „Комисията по хазарта още от 2014 г. е утвърждавала подобни правила за игри в разрез със закона и е допускала подобно прилагане на закона от някои хазартни оператори. В края на 2019 г. при мен дойде сигнал от организатори на хазартни игри за подобно неправилно прилагане на закона. Веднага възложих проверка на Държавната финансова инспекция, която установи разликата и некоректното прилагане на закона“, допълни тогава Горанов, пропускайки своята роля в това.

И макар и да се произнася в полза на НАП, съдът не спестява критики за това как функционира държавната машина и обръща специално внимание и на Горанов, макар и да не го назовава поименно. Съдия Аргирова подчертава, че законът изобщо не е ясен. И че ако беше, комисията по хазарта нямаше да пише правилата, по които са събирани таксите от „Еврофутбол“, а шефът на комисията по хазарта щеше да даде поне един пример какво е хазартна игра в мотивите към акта срещу дружеството.

Ако една норма е неясна заради недобра редакция, без значение каква е причината за тази недобра редакция и запазването й във времето, не създава основание нито за неприлагане на нормата, нито за неправилното й прилагане, обяснява съдът. И допълва, че неяснотата се преодолява с тълкуване, което е задължение на само на съда, но и на изпълнителната власт.

Сега съдът тълкува, че Законът за хазарта не е допускал залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета да може да бъде организирана по такъв начин, че залозите на участниците да не се заплащат на организатора на играта преди провеждането на самата игра. Т.е. изключено е от организаторите на тези игри да се събират такси и комисионни вместо залози.

Не само поведението на „Еврофутбол“ противоречи на закона обаче, пише съдът. Нормата на Закона за хазарта е прилагана неправилно и от Държавната комисия по хазарта, и от министъра на финансите в продължение на твърде значителен период – повече от 5 години – спрямо обществения интерес и легитимните очаквания на гражданите за законност от държавните органи, включително и от организатора на играта. „И двата държавни органа тълкуват и прилагат превратно нормата, като предоставяща избор на хазартния оператор да организира игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета така, че да събира или залозите на участниците или такси и комисионни за участието им в играта. Това тълкуване се поддържа включително и в съдебното производство от юрисконсулта на НАП“, пише съдия Аргирова.

Тя допълва още, че за този 5-годишен период ДКХ е следвало да реализира 75% повече приходи спрямо действително събраните. Предвид периода и размера на непостъпилите в държавния бюджет общо държавни такси 557 млн. лева, за съда, с оглед на фактите по делото, е необяснимо както бездействието на органа, осъществяващ държавния надзор върху хазарта, така и бездействието на министъра на финансите, към който е била ДКХ.

Съдът напомня и че през тези 5 години „Еврофутбол“ е проверявано 4 пъти и нито веднъж не са били констатирани нарушения, а е трябвало да бъде установено, че законът се прилага неправилно.

От експертизата по делото става ясно, че за петте години общата стойност на направените залози е 2 622 502 490 лв., размерът на държавната такса е общо в размер на 393 375 373 лева, а дружеството е внесло 132 210 481 лева. Така са изчислени и дължимите 261 164 891 лева такси и 67 723 041 лева лихви.

Решението на АССГ не е окончателно и може да се атакува пред Върховния административен съд

Приходната агенция е наела адвокат за 430 хил. лв. въпреки юрисконсултите си

В съдебното решение се казва още, че няма законова причина да бъде отказано „Еврофутбол“ да плати хонорара на адвокат Р., нает от НАП. Той е 430 хил. лв., но „Еврофутбол“ е осъдено да плати 390 хил. лв., тъй като част от жалбата му е уважена. Хонорарът на адвоката е минималният според наредбата за адвокатските възнаграждения, тъй като е обвързан с материалния интерес по делото.

„На съда не му е известно по други дела в АССГ досега, по които страна е изпълнителният директор на НАП или друг орган по приходите, защитата му да е осъществявана от външно нает адвокат. Предвид конкретиката на случая и изложените в мотивите на съда съображения, касаещи неправилно прилагане на закона и бездействие на административни органи в продължителен период, за съда е проблематично допълнителното разходване на публични средства в толкова значителен размер за външно нает адвокат от администрация, неоспоримо обезпечена с достатъчно на брой юрисконсулти“, пише съдия Аргирова. И казва още, че е възможно тази сума изобщо да не бъде събрана от дружеството, което ще ощети държавния бюджет и ще накърни обществения интерес допълнително.