Бях силно разтревожена от случващото се в четвъртък и петък (26-и и 27-и септември – бел.ред.). Това е безпрецедентно политическо говорене – главният прокурор започна да се изказва почти заплашително как ще замълчи, защото в противен случай ще каже нещо крещящо неуважително към съда“. Това каза пред БНР съдия Владислава Цариградска от Районния съд в Луковит, която е инициатор на обръщението, подписано от над 300 съдии в страната, с което съдиите призоваха политиците и обществото да не обругават съда по казуса „Джок Полфрийман“.

Два дни по-рано Съдийската колегия на ВСС не просто изостави съдиите на произвола на уличния и политическия натиск, а се нареди до демонстрантите срещу съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева. В отговор до ВМРО Съдийската колегия на ВСС обяви, че „споделя усещането на близките на (убития от Полфрийман) Андрей Монов за нарушен баланс между правото и справедливостта“.

Владислава Цариградска сподели, че съдии от цялата страна са били силно обезпокоени от случващото се и след като не са намерили подкрепа отникъде, са започнали да говорят помежду си:“В петък вечерта изпитах страх, че за първи път виждам политиците единодушно да започват, без аргументи да говорят срещу съдиите. Имаше призив към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да започне незабавно проверка, етична. В събота започнахме разговори помежду си – колегите, включително с колегата Щерева, какво се случва и какво да очакваме в първия работен ден – във вторник (1-ви октомври – бел.ред.). Тя пое задачата разговорите с колегите да бъдат бързо проведени, да чуем кой какво мисли. Звъняха колеги от страната и всеки беше обезпокоен“.

Анелия Щерева, съдия в Софийския градски съд и съавтор на текста в писмото, обясни как се е стигнало до него: „В четвъртък и в петък през целия ден слушахме много страшни неща, които се говориха от българските политици. В същото време не чухме реакция на Софийския апелативен съд, като ръководство, да защити колегите, нито на Висшия съдебен съвет, като орган, на който в крайна сметка това е основната му функция – да защитава независимостта на съда. Поради тази причина в почивните дни се чухме със страшно много колеги и всички имаха абсолютно еднаква реакция. Решихме, че наша трябва да е отговорността, щом никой не иска да защити законността, правовата държава, установения ред в обществените отношения“.

Повечето съдии, положили подписите си в обръщението, не са членове на Съюза на съдиите и позицията им няма отношение към това, че съдията, постановил условното освобождаване на Полфрийман – Калин Калпакчиев, е председател на Съюза на съдите, изтъкна Щерева.

„Ние искаме да защитим съда, законността, независимостта. Това абсолютно се наложи, тъй като в четвъртък вечерта и в петък чухме да се изговарят впечатляващо неверни неща по отношение на произнасянето на Софийски апелативен съд от хора, които са публични говорители – политици, ръководители на законодателна власт, на изпълнителна власт, на част от съдебната власт, които очевидно не бяха прочели определението на колегите. Дори чухме председателя на правната комисия да казва с императивен тон: „Трябва незабавно да обявят мотивите си“, а мотивите вече бяха обявени. Смятам, че нито един от тях изобщо не беше чел мотивите. Това ни накара да мислим, че не става дума за принципен дебат, а всъщност това се използваше, според нас, в ситуация на предизборна кампания – да се събере симпатия на хората. Това е и част от една кампания, която години продължава срещу съда. Някаква непримиримост има към всички наши колеги, които публично говорят в защита на независимостта на съда, която независимост е абсолютният стълб на правовата държава. Хората много пъти си мислят, че да са независими съдиите, означава да са безотговорни. Напротив, това означава, че всяко съдебно решение, в общия смисъл, ще се взема само като се съобразява законът и доказателствата, но не и да се поддават съдиите на външно влияние – от политици, от обществото, от неизвестни фактори, които витаят постоянно в публичното пространство“, подчерта съдия Щерева.

Владислава Цариградска се надява в Съдийската колегия към ВСС „да са изпитали неудобство от колегите си“, които са организирали обръщението, и да обяснят първоначалната си позиция, както и какво е довело до промяна на мнението им до петък, когато все пак подкрепиха съдиите.

„Независимостта е гарантирана на конституционно ниво! Всеки съдебен състав е в опасност да бъде атакуван с тези хлъзгави и непонятни за никого изрази, които прие ВСС – „нарушен баланс между правото и справедливостта“. Висш съдебен съвет и никой друг няма право влезли в сила съдебни актове да ги преразглежда. Това е решаващата роля на съдиите и това гарантира на гражданите и на всички субекти, включително и на държавата, сигурност“, заяви Цариградска.

По повод казуса „Полфрийман“ Анелия Щерева изтъкна, че съдиите прилагат закона такъв, какъвто е, а не по собствени подбуди. Предсрочното освобождаване съществува у нас от 1968-а година. Още през 70-те и 80-те години Върховният съд е издал указания към съдилищата в страната, че този институт трябва да се прилага „изключително много“, особено за осъдените за пръв път, защото ги насърчава да се поправят и да се върнат в обществото:

„Не може да става и дума, че това произнасяне е някакъв прецедент. Колегите от Софийския апелативен съд, които единодушно са стигнали до това решение, абсолютно точно са приложили закона – в смисъла, в който той е прилаган с години. Има хиляди такива произнасяния, които обаче не са ставали публично достояние“.

Във връзка с усещането за нарушен баланс в съдебната власт, съдия Цариградска коментира: „Смятам, че съдиите са поставени в една принципна опасност да бъдат атакувани от силната прокуратура. Включително прокуратурата има правомощието да повдигне обвинение срещу всеки един съдия. Аз мога да бъда обвинена за това, че съм убила президента Кенеди и няма друг орган, който да може да повлияе на това, докато не изчакаш някога да влезе, евентуално, в съд или не бъде прекратено това обвинение. В този случай съдията бива отстраняван от длъжност без ВСС да може да преценява дали е обосновано“.

Съдия Цариградска припомни, че обществеността е представена в съдебните дела от съдебните заседатели – граждани, избирани от Общинските съвети. Гласът на съдебния заседател е равен на този на съдията. Делата пък са публични и всеки може да присъства на тях.