В Сърбия започва строителството на 403-километровото отклонение на газопровода „Турски поток“, съобщи местното издание „Вечерни новини“. Трасето е разделено на четири части и трябва да бъде приключено до 18 декември. Първият участък e от българската граница до Чуприя, вторият – от Чуприя до Дунав и третият от Дунав до Зренянин. Четвъртият участък ще е от село между Нови Сад и Зренянин до Суботица. Засега строителни разрешения са издадени за втори и трети участък, но получаването на „зелена светлина“ за останалите е само формалност.

Както „Банкеръ“ вече писа, газопроводът на сръбска територия ще бъде изграден от съвместното дружество „Газтранс“. В него основен акционер е руският гигант „Газпром“, който си партнира със сръбския оператор „Сърбиягаз“ (с 49% дял).

Засега маршрутът на „Турски поток“ включва и България. У нас обаче започването на реалното строителство е малко по-сложно, защото страната ни е член на Европейския съюз. Именно затова при последната си визита в София руският премиер Дмитрий Медведев поиска гаранции от ЕС, че ситуацията с „Южен поток“ няма да се повтори. Едва тогава Москва ще подкрепи изграждането на българската част от газопровода.

Междувременно обаче държавният оператор „Булгатрансгаз“ проведе обществена поръчка за разширение на българската газопреносна мрежа точно по планираното трасе на „Турски поток“ – с вход от турската и изход от сръбската граница. Победител в търга бе „Консорциум Аркад“, предложил най-ниска цена. Предложението на „Аркад“ е за близо 1.289 млрд. евро за строителство в срок от 250 дни и за малко над 1.102 млрд. евро без ДДС за строителство в срок от 615 календарни дни. В консорциума участват две дружества – италианското „Аркад Ей Би Би С.п.А“ и „Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпъни“ от Саудитска Арабия.

„Предложението включва най-ниските цени, както за изпълнение на всички дейности от предмета на поръчката при максимално допустим срок на изпълнение на дейностите 250 (двеста и петдесет) календарни дни, така и при изпълнение на всички дейности от предмета на поръчката при максимално допустим срок на изпълнение на дейностите 615 (шестстотин и петнадесет) календарни дни“, уточниха от „Булгартрансгаз“.

Бе избран и производител на тръбите – руският „Челябински тръбопрокатен завод“. Западни компании като „Сиско“, „Шнайдер Електрик“, „Бош“, „Камерон Итали“, „Бреда Енергиа“, РЕПКо пък ще доставят оборудване за монтажа на системата за вътрешното ѝ прочистване и наблюдение, както и комуникационно оборудване и оптичен кабел. Това са партньорите на саудитския консорциум „Аркад“.

При пазарните тестове „Газпром“ резервира почти целия капацитет на газопровода. По-малки количества останаха за австрийската „Мет“ и за „“Булгартрансгаз“.

На свой ред Брюксел казва, че ще подкрепи разклонението, само ако синьото гориво от него се търгува през т.нар. газов хъб „Балкан“. Но „Газпром“ няма желание да участва в този проект, тъй като има дългосрочни договори за доставка на газ с всички страни от региона.

Преди дни стана ясно, че премиерът Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич са обсъдили енергийни проекти в телефонен разговор. Според официалното съобщение на правителствената пресслужба двамата говорили за възможностите за диверсификация на доставките на газ, чрез проекта за газов хъб „Балкан“.

„От ключово значение е и реализацията на проектите за интерконектор между България и Сърбия и разширението на газопреносната система от турско-българската до българо-сръбската граница. Това ще гарантира енергийната сигурност за страните ни“, казал Бойко Борисов на сръбския държавен глава.