От сдружение „Зограф“ искат културният министър Боил Банов да глоби „Отровното трио“ с 30 хиляди лева за увреждането на емблематичната сграда на Народното събрание. Тя е паметник на културата от национално значение, се казва в съобщение от сдружението.

Те цитират Закона за културното наследство, според който всеки, който унищожи или повреди културна ценност, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., а ако е едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв, пише dir.bg.

Знаковата сграда на Народното събрание в София – една от първите обществени сгради, построени след Освобождението, пострада сериозно, след като миналия четвъртък група протестиращи дълго време я замеряха с яйца и презрели домати по призив на господата Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов, известни още като „Отровното трио“.

Емблематичната сграда на българския парламент, построена и декорирана в неоренесансов стил, е обявена за исторически и архитектурен паметник на културата с категория „национално значение“ и е под специална законова закрила и защита, посочват от Сдружение „Зограф“.

От гражданската организация отбелязват в тази връзка, че според Чл. 200а. (1) на Закона за културното наследство „Който унищожи или повреди културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв.“

Служителите в Инспектората за опазване на културното наследство в Министерство на културата е редно да упражнят правомощията си и да санкционират още следващата седмица с цялата тежест на закона виновните лица за дръзкото поругаване, омърсяване и увреждане на сградата на Народното събрание, един от символите на българската държавност, над официалния вход на която е изписан девизът „Съединението прави силата“, категорични са в Сдружение „Зограф“.

В една правова и демократична държава законите трябва да се спазват стриктно, никой не бива да мисли, че може да е над закона, аргументират се от гражданската организация.

Те припомнят, че решението за построяването на сградата на българския парламент е взето през февруари 1884 г. от кабинета, ръководен от Петко Каравелов. Председател на Народното събрание тогава е големият български държавник Стефан Стамболов. Проектът е възложен на виенския архитект с българско потекло Константин Йованович (1849-1923), който учи в Австрия и Швейцария и е проектирал и сградата на Скупщината в Белград.

Основният камък е положен на 4 юли 1884 г., а самата сграда на Народното събрание е тържествено осветена на 25 ноември същата година. На освещаването й митрополит Климент произнася вдъхновено слово за значението на това „свято място“, където ще се решават занапред съдбините на българския народ.

През 1896-1899 г. към сградата е пристроено и двуетажно крило с помещения за канцеларии и архив на парламента. Северното крило на сградата, което днес гледа към пл. „Св. Александър Невски“, е изградено по проект на архитект Пенчо Койчев по време на последното преустройство на Народното събрание през 1925 – 1928 г. Тогава сградата е разширена и пристроена с отделен вход, голямо фоайе, внушителни колони, трираменно стълбище, работни кабинети и библиотека, като е запазен духът на старата част.