В условията на галопираща инфлация и вече доказаната спекула при цената на млякото, кашкавала, сиренето, свинското, телешкото и агнешкото месо (40 лв. за килограм!), краставиците (7-8 лв. за кг.) и изобщо всички хранителни продукти и то не само тези от първа необходимост, висшите управляващи мениджъри на големите вериги супермаркети печелят милиони левове под формата на бонуси за „отличните финансови резултати”.

Разследване на „Уикенд“ установи, че управителите на най-оборотните вериги супермаркети у нас „Билла“, „Лидл“, „Кауфланд“, „Метро“ и „Т-маркет“ прибират 5-цифрени месечни заплати, а в края на всяка финансова година висшите мениджъри получават и солидни бонуси за добри резултати, които могат да достигнат и до над 1 млн. лв. на човек!

Колосални възнаграждения прибират и висшите мениджъри на единствената българска голяма верига за хранителни магазини „Фантастико“, която, уви, е усвоила сенчестите и почти рекетьорски прийоми на чуждите търговски вериги в отношенията си с производители, доставчици и вносители на бързооборотни стоки.

Завесата за грандиозните и незаконни далавери, които въртят мениджърите на петте най-големи чуждестранни вериги магазини първо беше официално повдигната от уволненият със скандал изпълнителен директор на държавната млекопреработвателна компания „Ел Би Булгарикум“ Николай Маринов.

Дни след уволнението си, той разкри, че една от причините за неговото „обезглавяване“ е разписана от него заповед, с която цената на млякото и млечните продукти, произвеждани в държавното предприятие, се намалява с 30%..

Маринов разказа как неуспешно е опитал да намали цената много по-рано, но не му е било позволявано, тъй като това не устройвало големите чуждестранни вериги.

От „Кауфланд“ например настоявали, че в техните магазини цената на млякото и сиренето трябвало да е идентична и дори по-евтина от тази във фирмените магазини на „Ел Би Булгарикум“ и съответно отказвали да зареждат от държавното предприятие.

При опит на Николай Маринов да сезира Комисията за защита на потребителите и други институции, му било казано и то лично от служебния министър на икономиката Никола Стоянов, че не може да воюва с големите вериги от чужбина, тъй като над тях е опънат чадър от немското посолство. „Билла“, „Лидл“, „Метро“ и „Кауфланд“ са германски хранителни вериги, а „Т-маркет“ е литовска.

През последните дни министърът на земеделието Явор Гечев се принуди да признае абдикацията на държавата пред спекулата на големите вериги супермаркети, притиснат от стотиците подавани сигнали от клиенти и производители на храни.

„Структурата в българските магазини не прилича на която и да е друга, има аномалии по цялата система. Този път много от играчите на пазара прекалиха и не разбраха, че прекалиха. Не е нормално сиренето да се продава с надценка от 50% и отгоре в супермаркетите.

Прясното мляко пък се изкупува за един лев, в малките фирми дори за по-малко. Обработва се, събира се от мандрите, има някаква добавена стойност, защото има опаковка, пастьоризация, транспорт. Доставя се до магазинната мрежа под два лева – на цени от 1,60 – 1, 80 лева. На щанда е 3,60 – 3,80 лв.

Надценката при млякото е над 200%!“, обобщи кожодерските цени в България Явор Гечев, без обаче да даде ясен отговор защо държавата е допуснала населението й да бъде пладнешки обирано от печалбари.

Явор Гечев не посмя да използва дори определението „спекула“ по отношение на супермаркетите и не даде задоволително обяснение как служебното правителство възнамерява да озапти галопиращата инфлация в сферата на бързообротните храни, формиращи около 40% от месечните разходи на всяко семейство в България.

Десетки производители на български хранителни стоки отдавна алармират, че не те са в основата на силно и постоянно завишаваните през последните месеци цени, а големите търговски вериги, които извиват ръцете на партньорите си и ги товарят с огромни допълнителни такси.

„За да рекламирам месото си в брошурата на „Лидл“, миналата година платих 600 000 лева допълнително! Това е задължително условие, за да те допуснат до щандовете – трябва да си платиш и за рекламата в брошурите им, които излизат всяка седмица в голям тираж.

Прибират се също и такси за маркетинг и добро позициониране и така разходите ми набъбнаха до 750 000 лева. Забраниха ми и да продавам месото си под цената, определена от тях, която е завишена с над 20%. Накрая обаче проверяват мен за спекула, но никога търговските вериги!“, ожали се месар от Горна Оряховица, пожелал името му да остане неразкрито по обясними причини. По думите му, ако не плаща тези безумни такси, цената на месото му ще е поне с 3 лева по-ниска за килограм.

Млекопроизводител пък разказва, че дори при промоциите, когато цените се намаляват, големите търговски вериги не губят, а масрафа се поема от производителя. „Ако имаш договор за доставка за повече от 2 години, си задължен веднъж на всеки три месеца да даваш отстъпка от 30% от продукцията си – убеждават те, че така рекламират продукта ти, но всъщност това е хитър трик на търговеца да принуди производителят да поеме разходите по отстъпките“, възмущава се мастит млекар.

Той разкри, че наскоро най-голямата фирма за производство на айрани в България е била принудена да плаща с 10% повече за маркетинг и реклама, като срещу това й предложили да увеличи цената на айраните с 15%.

„Въпреки, че търговските вериги с чужда собственост симулират реална конкуренция, в много случаи те действат единни като картел – винаги увеличават едновременно цената на хляба, кашкавала, яйцата, млечните продукти и месата“, категоричен е голям производител на тестени изделия.

За да поддържат високи печалби, но същевременно и за да предлагат месо на сравнително ниски цени, чуждестранните вериги буквално издевателстват над българските месопроизводители.

„Притискат ни за цена от под 10 лева за свинско, която е нереална. Същевременно големите вериги магазини внасят чрез фирми бушони замразено месо от Полша, Чехия и Ирландия.

Всяка голяма верига магазини работи със собствени партньори от сивата сфера и чрез тях се укрива ДДС за десетки милиони левове ежемесечно, не годишно!

Това се случва отдавна, но никога не се стига до нахлуване на ГДБОП и данъчни в офисите на чуждите вериги супермаркети дори при разследване на грандиозни ДДС схеми, като например тази с месото и захарта на Иван Танев – Универсалния отпреди десетилетие. Винаги го отнасят само вносителите, но не и поръчителите на вноса на месото, което влиза контрабандно. Тези номера се въртят и от „Фантастико“, които макар че са българска верига, преди 5-6 години изцяло копираха модела за работа на чуждите търговци”, разказва производител на колбаси от Плевенския регион.

Че големите вериги магазини движат задкулисно контрабанда за милиони левове алармира още преди десетилетие ловешкият едър бизнесмен Гриша Ганчев. Настоящият бос на ЦСКА беше подсъдим по дело за укриване на ДДС от търговия със захар.

В едно от редките си интервюта по темата, дадено пред Сашо Диков, Ганчев обяви, че контрабандата се движи не от българските производители, а от чуждестранните вериги супермаркети, които ежемесечно измислят нови разнородни хватки за контрабандна на бързооборотни стоки чрез създаване на фирми-бушони, вериги от фирми с краен липсващ търговец или бутафорни доставчици. От думите на Гриша Ганчев не последва нищо, а от тогава неговата бира „Леденика“ не се предлага на щандовете на чуждестранните вериги супермаркети.

Продължава и порочната практика от производителите на хранителни продукти и пакетирани храни да се искат всевъзможни такси, които непрекъснато се вдигат. Публична тайна е, че за да стои стоката ти на рафтовете, трябва да платиш „входна такса”, както и да плащаш непрекъснато всевъзможни суми за участия в промоции, които са в размер на десетки хиляди левове, жалват се производители.

Безобразната спекула и скрита контрабанда на големите вериги супермаркети вероятно ще им донесе рекордна печалба за 2023 г., която ще надвиши даже и благодатната за „Кауфланд“, „Билла“, „Лидл“, „Метро“ и „Т-маркет“ 2022 г.

Не е за вярване, но общия оборот на веригите е 5 млрд. лв. за отминалите 365 дни. Подобни нива на печалба не са формирали даже енергийните дружества, при все, че миналата година инфлацията в енергетиката надмина 200%.

Именно заради високите нива на печалба вследствие на очеизваждащата и незабелязана само от (не)компетентните държавни институции спекула в големите търговски вериги супермаркети, висшите им мениджърски екипи прибират буквално банкерски заплати.

„Върнахме се при комунизма, когато бакалинът печелеше повече от учения – сега пак е същото!“, подмятат не без известна доза завист инак добре печелещи IT мениджъри по адрес на колегите си „магазинери“.

Безспорен шампион по най-високо възнаграждение е новоназначеният главен оперативен директор на „Билла“ Валтер Волф. Лустросаният германец, който встъпи в длъжност преди броени дни – на 1 март, ще прибира 90 000 лева месечна заплата!

Освен банкерското възнаграждение, Волф получава и куп президентски благини от „Билла“ – безплатна квартира (всъщност къща в „Бояна“ с месечен наем 6000 евро) и представителна лимузина „Ауди“ L8 с личен шофьор и безлимитно гориво и представителни разходи.

Валтер Волф вероятно си струва парите, тъй като само допреди 5 месеца беше оперативен директор при конкурентите от „Кауфланд“ в най-добрите финансови години на немската верига супермаркети. Там той се е разписвал срещу месечна заплата от „едва“ 58 000 лева.

Огромна заплата получава и главният изпълнителен директор на „Лидл“ в България Милена Драгийска. Според източник на „Уикенд” амбициозната дама прибира по 70 000 лева месечна заплата, а кръга й от доверени мениджъри и управители прибира средно по около 20 000 лева месечно. Служители в „Лидъл“ разкриват, че Милена Драгийска и екипа й от мениджъри са си разделили общ бонус от 2,5 млн. лв. в края на 2022 г. заради добри финансови резултати.

Заплата от 60 000 лева пък взима изпълнителният директор на „Кауфланд“ Иван Чернев. Той ползва и служебна лимузина БМВ 7. Възнагражденията за висшия мениджмънт на „Кауфланд“ са между 18 и 25 000 лева, като от началото на годината заплатите на висшите служители са били увеличени с 20% заради… инфлацията, породена от спекула.

Заради избухналото обществено недоволство и открити призиви за бойкот и масови набези с цел плячкосване на супермаркети в социалните мрежи, служебното правителство на Гълъб Донев рекламно обяви, че се заема с високите цени в магазинната мрежа.

Пръст на големите вериги супермаркети размаха и президента Румен Радев, който по време на среща с представители на Асоциацията на организациите на българските работодатели обяви, че има редица обезпокояващи фактори от стартиралите проверки в магазините. Мнозина обаче се опасяват, че ентусиазмът на Радев и гълъба му ще секне бързо-бързо, когато на телефонната слушалка застане германския посланик…

„Кауфланд” и „Лидл” са шампиони по приходи, „Билла” трета година работи на загуба

Докато потребителите у нас не спират да се жалят от цените на яйцата, киселото мляко и краставиците, приходите на големите вериги за търговия на дребно в България не спират да нарастват, установи проверка на „Уикенд”. По последните официални данни, които са за 2021 г. оборотът само на гигантите от Топ 5 – „Кауфланд”, „Лидл”, „Метро”, „Билла” и „Фантастико”, доближава зашеметяващите 6 милиарда лева, или по 200 милиона лева всеки ден, пише „Уикенд“.

Годишната инфлация вероятно ще покаже още по-голям ръст за 2022-а и резултатите ще са с поне 15% по-високи, коментират наши източници. Печалбите на веригите бележат постоянно покачване, като ръстът между 2020 и 2021 г. е близо 13 на сто.

Абсолютен лидер остава за поредна година „Кауфланд България”, която за 2021 г. е реализирала 1,897 милиарда оборот и над 118 млн. лева чиста печалба. Според източник на „Уикенд”, за отминалата 2022 г. резултатите са още по-впечатляващи и веригата задминава с малко заветните 2 милиарда лева оборот. Официалните данни ще бъдат обявени в края на март.

„Лидл” е №2 сред веригите по реализирани обороти у нас през 2021 г. Компанията е осъществила продажби в размер на 1,569 милиарда лева, а печалбата е малко над 74 милиона.

№3 са „Метро”, които са направили 846 милиона лева оборот и са спечелили „само” 18 милиона лева. Плътно по петите им под №4 е „Билла” с реализиран оборот от 839 милиона лева, но изненадващо веригата работи на загуба за трета поредна година. За 2021 г. тя е 26 милиона лева. Най-вероятно това е и причината спешно да бъде сменен изпълнителния директор. Веригата има 143 магазина у нас – най-много в страната.

„Фантастико” също се представят повече от добре. Българската компания декларира, че през 2021 г. е направила оборот от над 704 милиона лева, а печалбата е почти 26,5 млн. лв.

Другата голяма верига – „Т Маркет”, декларира оборот от 386 милиона лева.

На този фон печалбата от 772 000 лв. изглежда направо символична. CBA, която също има доста хранителни магазини в цялата страна, декларира 150 милиона лева оборот и почти 3,4 милиона лева печалба. „Аванти”, които продават основно алкохол, но вече имат и някои хранителни продукти, за 2021 г. имат 116 млн. лв. приходи и близо 4 милиона лева печалба.