Парламентът прие оставката на председателя на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова. В гласуването участваха 124 депутати, от които 113 бяха „за“, 3 – „против“, а 8 се въздържаха. Депутатите приеха и правила за избор на нов председател на КФН. Предложения ще се правят от народни представители или парламентарни групи в следващите седем дни. След това кандидатите ще бъдат изслушани в Комисията по бюджет и финанси.

В началото на декември Министерският съвет изненадващо съобщи, че от 1 март 2019-а Караиванова ще стане представител на България в съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) – длъжност, която изпълняваше до този момент Калин Митрев.

„Пожелавам на следващото ръководство успешна и ползотворна работа! Мисля, че с работата си и аз, и целият екип на КФН сме създали предпоставки за това“, каза за финал Карина Караиванова.

Кой ще я замени като председател на КФН все още не е ясно. В медийното пространство като вариант за поста се спряга бившият шеф на Националната агенция по проходите Бойко Атанасов, който в момента е заместник-председател на комисията и отговаря за инвестиционния надзор. Но който и да бъде назначен на нейното място, ще трябва да довърши мандата й, изтичащ през юли 2022 година.

За близо две и половина години като шеф на КФН Караиванова направи ред промени в регулатора. Най-съществената от тях бе, че бе скъсана пъпната връв на надзорната институция с държавния бюджет – от началото на годината КФН премина на самоиздръжка чрез таксите, събирани от поднадзорните й структури за услугите, които оказват на поднадзорните си дружества.

Малко след като Караиванова пое поста на председател на КФН, без проблеми приключи прегледът на балансите на застрахователите и стрес-тестовете в сектора, както и прегледът на активите на пенсионните фондове. Днес на финалната права е друг голям проект на КФН, а именно въвеждането на системата бонус-малус, за която у нас се говори повече от две десетилетия. От последните изказвания на председателя на КФН обаче става ясно, че за справедливата „Гражданска отговорност“ ще почакаме още – поне докато бъдат туширани основните критики към нея.

Черната точка за периода, в който Караиванова управляваше комисията, отбеляза фалитът на кипърския застраховател „Олимпик“. Комисията определено проспа възникналия проблем и не се намеси с ефективни средства, за да защити интересите на застрахованите граждани. Припомняме, че скандалът се разгоря в средата на миналото лято, когато стотици български шофьори трябваше да сключат спешно нова застраховка „Гражданска отговорност“. След скандалите около фалита заместник-председателят, отговарящ за застрахователния надзор – Ралица Агайн подаде оставка, а за изпълняващ длъжността беше посочен членът на КФН Владимир Савов.