Пандемичната 2020 г. така обърка работата на болниците, че се наложи НЗОК да им гарантира минимум бюджет дори при липсваща дейност. Тази кризисна година обаче е повлияла благотворно на заплатите по върховете на болниците, които работят по договор с касата и въпреки че през голяма част от годината нямаше планови операции, доходите на болничните директори се увеличават. Тези доходи явно са в обратна зависимост с натовареността покрай COVID-кризата – шефовете на неколцина малки болници изпреварват по заплати някои от най-известните лица на пандемията като ген. Венцислав Мутафчийски и проф. Асен Балтов. Това показват имотните декларации за 2020 г. на управителите на болнични заведения, които работят по договор с касата, публикувани от КПКОНПИ.

ТОП 5

За поредна година на върха по заплата не е директор на голяма столична болница, а управителят на частната кардиологична болница „Медика Кор“ в Русе Кирил Панайотов. Той е декларирал годишна данъчна основа от трудови доходи от 1 515 032 млн. лв. Това означава, че Панайтов получава над 126 000 лв. месечно, при това след приспадане на данъци и осигуровки. Болницата има договор с НЗОК за 61 легла, показва справка в информационната система на касата. От тях рядко са заети повече от половината. Възнаграждението на русенския болничен шеф е във възход въпреки пандемията – то е с почти 400 000 лв. повече отколкото бе през 2019 г.

На второ място по заплата е шефът на столичната частна болница МБАЛ „Сердика“ Методи Янков. Той е обявил годишна данъчна основа от трудови доходи от 725 000 лв. „Сердика“ има 184 легла за активно лечение, за които получава финансиране от НЗОК. Нито тя, нито „Медика Кор“ имаха активна роля в поемане на COVID пациенти в кризата, т.е. през голяма част от годината и двете лечебни заведения би следвало да са работили на минимум.

Друга частна болница в Русе заема трето място по доходи на управителя си. Шефът на УМБАЛ „Медика“ Ивелин Йоцов е декларирал 388 305 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. „Медика“ получава финансиране от касата за 91 легла, от които в разгара на зимната вълна през ноември са били заети само 9.

Четвърти по заплата е шефът на болница „Вита“ в София Тихомир Савчев. Той е обявил 375 015 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Болница „Вита“ е работила със 139 легла за активно лечение по договор с касата миналата година.

Управителят на СОБАЛ „Д-р Тасков“ в Търговище Димитър Тасков е обявил 369 751 лв. годишна данъчна основа от заплата. Тасков има верига очни клиники в страната. Освен солидните трудови доходи, той е обявил 1.75 млн. лв. доход от дивиденти. За сравнение управителят на областната МБАЛ „Търговище“, която през почти цялата минала година се пукаше по шефовете от COVID пациенти, е обявил едва 52 917 лв. годишна данъчна основа от заплати. За разлика от колегата си д-р Тасков, шефът на търговищката болница Иван Светулков управляваше в кризисна обстановка 338 легла.

ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ БОЛНИЦИ

Разликата между д-р Тасков и д-р Светулков е голяма – единият управлява частни лечебни заведения, а другият – бедна общинска болница. Но и сред болниците с държавно и общинско участие има добре платени директори. Управителката на МБАЛ-Кубрат Павлина Мичева например получава повече от ген. Венцислав Мутафчийски – в нейната декларация е посочена годишна данъчна основа от заплати от 125 862 лв., докато шефът на ВМА е обявил 107 339 лв. В сравнение с някои болнични шефове в малки градчета, бившият вече шеф на най-големия ни институт за спешна помощ „Пирогов“ проф. Асен Балтов също изостава – той е обявил 91 873 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, докато например шефът на болницата в Исперих Абдулах Шабестари е декларирал 105 408 лв. Исперихската болница има 111 легла, а „Пирогов“ – 898 легла.

КОНТРАПУНКТ

На фона на тези заплащания, кризата за лекари се задълбочава. Белодробната болница във Велико Търново се надява да привлече лекари с обещание за заплата от 4000 лв. и социални придобивки като осигурено жилище например. Лечебното заведение се нужда от поне шестима медици, става ясно от репортаж на БНР. Кризата за специалисти е в COVID сектора на пневмофтизиатричната болница „Д-р Трейман“, която обслужва и туберкулозно болните във Великотърновска и Габровска област.

Заради недостига на лекари в отделението дежурства дава и болничният управител д-р Стела Денчева. „В общи линии четири-пет човека с доста сериозно натоварване изпълняват един 24-часов график, което гарантира присъствието на един лекар в болницата. Сега натовареността е доста сериозна, което влошава и качеството на обслужване, когато работи само по един човек“, обяснява д-р Денчева.

2200 лева е стартовата заплата за медиците със специалност по пулмология. С положения извънреден труд и работата на първа линия в Covid сектора средното месечно възнаграждение стига до 4000 лева, каза д-р Денчева и уточни, че е разговаряла с медицинските университети и съседни болници, но кандидати няма.

ПРАВИЛА И ИЗКЛЮЧЕНИЯ

В лечебните заведения с държавно и общинско участие формирането на заплатите се подчинява на правила, но те често не важат. Според наредбата за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения, управителите могат да получават възнаграждение в размер от 280 до 400 на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата в заведението, но не повече от дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец.

Правилата означават, че заплатите в държавните и общинските болници не трябва да надхвърлят 7800 лв. или 93 600 лв. годишно. Това определено не е случаят с дупнишката болница МБАЛ „Св. Иван Рилски“, която е 100% собственост на община Дупница. Нейният шеф Ени Лефтеров е обявил 337 039 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи.

Източник: „Сега“