Паметта на машините за гласуване вече е заличена, въпреки че все още тече срокът, в който може да се обжалват изборните резултати. Това може да доведе до проблеми, предупреди пред БНТ проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия. Той добави, че в едномесечен срок Конституционният съд трябва да се произнесе по законността на изборите, ако има оспорване. Сега, ако някой оспорва, КС откъде ще вземе информация? От някакви флашки, в които има информация, но не е ясно дали е точно тази, която е била в паметта на машините, коментира проф. Киров.
Той говори и за големия брой грешки, които е трабвало да бъдат отстранявани при приемането на протоколите. Според него те вече са около 5000, докато на  парламентарните избори през 2017-а са били около 3000, въпреки по-високата избирателна активност.

От 3000 да скочи на 5000 това е вече тенденция и трябва да се вземат мерки. Освен това имаше много сбъркани протоколи – около 2000, отбеляза юристът.

От своя страна проф. Михаил Константинов добави, че на места машините не са отчели преференциите. На евроизборите те трудно биха променили резултата, но при местни избори не е так. Защото там всеки глас е важен, особено в малките общини, където един глас сметя кмета, подчерта Константинов.

Основният дефект е слабото обучение на някои комисии. Сред причините за това е и подмяната на членове в последния момент без подготовка. В момента се прави анализ на машинното гласуване, което според проф. Константинов не е било много сполучливо, имало е доста проблеми.

Според проф. Пламен Киров ЦИК като цяло се е справила с организацията на изборите, но има тенденции, които трябва да отчетат, защото през октомври предстоят местни избори, които са най-трудните за провеждане. Той подкрепи оценката на проф. Константинов за слабата подготовка на секционните избирателни комисии.