Скандалът със „СТВ Консълтинг“, която до 2021 г. е била собственост на бившия финансов министър и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, се разраства. Софийският градски съд излезе с решение по образуваното производство по несъстоятелност срещу фирмата, което не е окончателно, но е много интересно. То разкрива много сериозни нередности в счетоводството на фирмата и в отношенията й с кредитори, но най-важна е датата на определяне на неплатежоспособността.

Съдът приема за установено, че „СТВ Консълтинг“ е била в лошо финансово състояние през целия разглеждан период, като е изпаднала в несъстоятелност още на 31.12.2020 г. Тогава едноличен собственик на капитала на ЕООД-то и негов управител е Асен Василев. Той прехвърля дела си във фирмата на Марио Сотиров на 7 май 2021 г., преди да стане финансов министър.

За решението най-напред съобщи Bird.bg.

ЗА КАКВО СЕ ВОДИ ДЕЛОТО

Както „Сега“ писа, производството по несъстоятелност започна по молба на Себастиан Бретшнайдер, който предяви претенции към „СТВ Консълтинг“ за невърнат заем – главница и лихви,  в размер на 3 181 600 долара. Заемът е предоставен по договор от 25.02.2019 г. (в първоначален размер от 1 млн. долара) с фирма „СТВ К.“ ЛТД, регистрирана на Британските Вирджински острови. На 27.11.2020 г. по този заем е сключено допълнително споразумение, с което е предвиден допълнителен заем от 477 025 долара. Именно в това споразумение като солидарен длъжник е привлечено и регистрираното в България „СТВ Консълтинг“ ЕООД. Дружеството, оглавявано към момента на сключване на споразумението от Асен Василев, поема задължение да обезпечи заема от Бретшнайдер с учредяване на втора договорна ипотека на свой имот на „Чаталджа“ 3 (след тази в полза на банка) и да гарантира плащането на всички суми по дълга. Такава ипотека обаче не е учредена, а в последствие имотът е продаден без да се погаси дългът към Бретшнайдер. Падежът по този заем е настъпил на 1 януари 2023 г. – преди продажбата на имота.

По делото за несъстоятелност в последствие е присъединена и Първа инвестиционна банка, която на 27.08.2021 г. е предоставила банков кредит на дружеството за осигуряване на оборотни средства.

От 15.12.2023 г. длъжникът „СТВ Консълтинг“ е изпаднал в просрочие от общо 52 дни на дължима главница и лихва. Въпреки това кредитът не е обявен за предсрочно изискуем и не е предприето предварително изпълнение.

КАКВО УСТАНОВЯВАТ ЕКСПЕРТИЗИТЕ

„СТВ Консълтинг“ се е опитала да докаже пред съда, че Бретшнайдер няма право да иска обявяване на фирмата в несъстоятелност, защото е сключил с нея само договор за поръчителство. „Не може да се приеме, че този договор има търговски характер, защото няма доказателства, че отпуснатият заем е насочен за упражняваната от фирмата дейност“, е изтъкнало дружеството в своя защита. Този аргумент категорично е отхвърлен от съда. Много интересни са заключенията от разпоредената от съда експертиза. Вещото лице по нея изготвя едно основно заключение и в последствие още две допълнителни, защото се оказва, че има много нередности при счетоводното отразяване на дейността на дружеството.

Вещото лице е установило, че общият размер на натрупания от фирмата дълг е 7 968 669 лв., включително дълга към Бретшнайдер и ПИБ. В хода на изготвяне на експертизата фирмата не е предоставила информация за основания за възникване на задълженията и кога са падежите, липсвали са хронологични ведомости на съответните счетоводни сметки, от които да се установят датите и сумите на извършените плащания по всяко задължение. В крайна сметка вещото лице е установило, че дългът към Бретшнайдер е отразен по сметка „Получени краткосрочни заеми“ в периода януари-декември 2023 г., като стойността му е определена на 2.7 млн. долара. Точна дата на това записване не посочена, но така или иначе заемът от Бретшнайдер е трябвало да бъде отразен още на 27.11.2020 г. „Към края на 2020 г. задължението се е явявало дългосрочно, защото падежът му е 1 януари 2023 г., към края на 2021 г е станало краткосрочно, а към 31.12.2023 – текущо“, пише в решението на съда.

След отчитане на тези факти вещото лице е сметнало наново коефициентите на ликвидност и установява, че декапитализацията на дружеството е настъпила още през 2020 .г. Интересен детайл е проверено от вещото лице твърдение, че фирмата разполага с актив – софтуерен продукт, на стойност 1.3 млн. лв., но за него не са представени никакви документи.

РЕШЕНИЕТО НА СЪДА

Съдът приема за доказано, че през целия изследван период фирмата е била в лошо икономическо и финансово състояние. Счетоводството не се приема за редовно водено и твърденията за налични активи – софтуер и други продукти, не са документално обосновани. Така съдът установява доказана неплатежоспособност.

По отношение на началната дата на неплатежоспособност съдът изтъква, че първоначално установеното подобряване на финансовото състояние през 2022 г. всъщност е нереално, защото дългът към Бретшнайдер не е осчетоводен правилно, и след коректното му отбелязване показателите за ликвидност са извън референтните стойности за всички години. По тази причина съдът счита за доказано, че началната дата на неплатежоспособност е 31.12.2020 г.

Бретшнайдер е поискал по делото съдът да лиши фирмата от възможност да управлява и да се разпорежда с имуществото с аргумент, че дружеството с действия уврежда интересите на кредиторите. Сред тези действия е и предоставянето на турско дружество „Хитит“ постоянен лиценз върху платформа „СТВ“ и всички свързани с продукта права. Този договор е бил прекратен поради липсата на поддръжка, става ясно от делото.

Установени са и множество случаи на непредоставяне на информация на назначения синдик. Въпреки това съдът е счел, че на този етап не може да се наложи толкова крайна мярка като лишаване от право да се разпорежда с имущество.