В зората на прехода ни към демокрация държавната телевизия ни ощастливи и с още едно предаване – студентската програма „Ку-ку“. То бе посрещнато с противоречиви чувства – от буен възторг до не по-малко бурно негодувание.

Ама то си беше и логично – наред с демокрацията плахо пристъпваше и политическата сатира, каквато претендираше да прави „прадядото“ на сегашното Шоу на Слави. Е, понякога минаваха границите на сатирата и стигаха и до откровени политически провокации, както беше например предаването им за „аварията в АЕЦ „Козлодуй“.  И си плащаха за това де. „Прадядото“ („Ку-ку“), „дядото“ („Каналето“) и „таткото“ („Хъшове“) обиколиха няколко телевизии, докато накрая „отрочето“ (Шоуто на Слави) се застопори задълго в частната и иначе уж много независима Би Ти Ви.

По-любопитни, поне според мен, са други някои неща.  Поетапно шоуто, в разните му модификации, напуснаха много добри актьори – от Зуека и Август, през Въргала, та до Виктор. Не знам как са се развивали отношенията им със Слави, но фактът е, че те си отиваха, а той все оставаше.

Същото се случи и поне с двама от „идеолозите“ на предаването – Любо и Росен. Вероятно не издържаха пред агресивното настъпление на другата идеология, упорито налагана от Слави – тази на чалгата. При това във всичките ѝ възможни измерения – от „Едно ферари с цвят червен“ до Шишо Бакшишо и неговата Минка, и от Гацо Бацов до все по-честото „сложете червена точка“…

Може би в началото това да е било и една благодатна (и доходоносна) ниша. Растящото опростяване, предимно на мнозинството от младото поколение българи, привличаше пред телевизионния екран и пълнеше стадионите по време на турнетата на Шоуто.

Постепенно обаче това май взе да втръсва, поне на по-интелигентната публика на предаването. И рейтингът му тръгна стремително надолу. За да го спаси, преди две години Слави предприе отчаян ход – референдума за мажоритарния вот. Това беше пълна глупост независимо от крайния резултат от него.  През 2004 г. и аз бях „удостоен с честта“ да гостувам в Шоуто. И подарих на Слави (нали тогава беше модерно гостите да носят армагани) изследването си „Демокрацията – минало, настояще и бъдеще“.

В него, наред с други неща, се обяснява, че като „модел на демокрация“, избран с Конституцията ни от 1991 г., България просто не може да се впише в идеята за мажоритарен вот.  Да, по принцип замисълът избирателите да пращат в парламента личности, а не послушковци, искрени радетели за демокрацията, а не откровени крадци и жадни само за собственото си обогатяване типове, е много благороден. Но да сте видели или чули дори и в държавите, където формално се гласува „мажоритарно“, къде отиват уж „мажоритарите“?

Ами в САЩ веднага се превръщат в партийци – републиканци или демократи. Във Великобритания също – в консерватори или лейбъристи. И толкоз с „мажоритарното“ им… Впрочем през 1990 г. аз също бях избран „мажоритарно“ в изборите за Велико Народно събрание. И едвам пристъпил прага на парламента, кротко, но категорично ми беше обяснено – издигнала те е Партията, подкрепила те е Партията, гласували са за теб не твоите избиратели, а тези на Партията. Така че забрави колко си „мажоритарен“, защото просто си длъжен да бъдеш „войник на Партията“…

Възползвайки се обаче от електоралното невежество на българите и активно (и умишлено) подпомаган от някои медии, Слави реши да яхне идеята за мажоритарния вот. Нещо повече, да превърне ефира на телевизията, в която се изявява 10 пъти седмично (пет на живо и пет като повторения), в трибуна за пропагандирането ѝ.

Че дори и да твърди, че зад тази му явна манипулация застанали едва ли не половината избиратели…Но даже и това не успя да спаси безвъзвратно умиращия рейтинг на Шоуто му. И като удавник за сламка той се хвана за нещастието на майките на децата с увреждания. Където май и се прегърна с необузданите амбиции на омбудсмана Мая Манолова.

Ами добре, слуховете говорят, че прегръдката им ще мине през два етапа. Първият – кюстендилката Мая като кандидат за кмет на София. И вторият – вече и партия.  Прогнозата ми е, че ще се провалят и двете им намерения. Не съм привърженик на сегашната софийска управа, особено след историите около „Гаф Игнатиев“ (не е правописна грешка).

От друга страна обаче, ще ми е любопитно, ако Мая наистина се кандидатира, да преброим, за разлика от лъжливите социолози, колко реални чалгаджии обитават столицата. И да си направим съответните изводи – защо е толкова мръсна, защо, въпреки ежедневните усилия на общината, не спират да я освинват и т.н.

Колкото до второто, партия се изгражда, а не се наследява от чалга концерти по стадионите. Или пък с щедро възнаградени „социологически“ проучвания. Имам чувството, че Мая и Слави разчитат предимно на последните две неща. Ама то така не става – да се допитат поне до Цецо, който ги разбира тези работи…