Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в СУ „Климент Охридски“, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор по изследванията в ББСС „Галъп интернешънъл“. Член е на Стратегическия съвет към президента Румен Радев.

– Г-н Георгиев, месец и половина сме в извънредно положение, а като че ли не се вижда скоро краят му. Можем ли вече да правим изводи накъде вървим?

– Според мен още е рано за кардинални изводи, тъй като трябва да се разгърне цялата тази ситуация и да видим трайното отражение на взетите мерки. Това е и политическото. Разработването на здравна политика за противодействие на епидемията и мерки за минимизиране на негативните ефекти върху икономиката и съответно върху живота на българските граждани. Засега виждаме само някакви мерки, които са в развитие и всичко е много условно, защото постоянно се движи.

Поне в здравен аспект, ако тези факти, които са публично достояние, са достоверни, като че ли е постигната една от целите на противодействието на епидемията. Именно по-плавният ръст на заболяването, така че да не се стигне до натоварване на здравната система и респективно ограничаването на възможностите за качествена терапия на тежките случаи.

Разбира се, в сферата на икономиката и минимизирането на икономическите рискове има много да чакаме, за да преценим до каква степен сме успешни като политика. Там е голямата неяснота. По няколко причини. Кои ще бъдат крайните фактори за оценка на ефективността? Състоянието на пазара на труда – колко безработни ще имаме на финала на епидемията, до каква степен ще бъде поразен икономическият капацитет на страната, тоест докъде ще се срине брутния вътрешен продукт (БВП) и как всичко това ще рефлектира върху качеството на живот на българите.

Имам съмнения обаче дали фактите, които се обявяват относно заразените у нас, са достоверни. Предвид не широкото използване на тестовете. Навярно заболелите са повече, но колко повече, никой не може да каже. Случаите с летален изход не са толкова много в сравнение с инфектираните. Не са фрапиращи като цяло в сравнение с Италия, Испания, Белгия и др.

Всички тези изолационни и карантинни мерки обаче потискат кривата на заболеваемостта, но удължават времето необходимо за разгръщане на епидемията. Което пък носи много негативи за живота ни като цяло.

– В този контекст – тези непрестанни лъкатушения на управляващите относно мерките, в същото време премиерът Борисов не се е спрял от визити и пиар акции из страната, но пък не отиде на парламентарното изслушване, за да каже ясно какво се прави, как и кога ще излезем от това положение.  Не отиваме ли към една фасадна демокрация?

– Навсякъде по света в ситуация на извънредно положение демокрацията е оставена на заден план. Никъде не тържествува, а управляващите в отделните държави си развързват ръцете за мерки, които не изглеждат перфектни от демократична гледна точка. Опозицията почти винаги е изолирана от процеса, широката публика реализира свободата си единствено във виртуалното пространство чрез групови или индивидуални решения. Това е добро време за управляващите. Навсякъде, без значение дали правителството се справя добре или зле, доколкото и се правят някакви социологически изследвания, които и не са и перфектни, има известен ръст на одобрението към властимащите. Имат някакъв аванс на доверие, тъй като хората имат потребност да разчитат на някого. Наблюдаваме го и в Испания, и в Италия, дори в САЩ, които са сочени с пръст като „най-проспали“ с реакциите си пандемията.

Расте и доверието към управляващите и в държави „отличници“ в справянето борбата срещу коронавируса – Южна Корея, Тайланд, Китай, даже и Германия.

Всички управляващи в момента са във възходяща позиция, само че това не е дългосрочно. Обръщайки се към историята, винаги може да се даде примера с Чърчил, който е един от печелившите във Втората световна война и на върха на доверието. Съвсем малко след края на войната губи катастрофално изборите във Великобритания, когато хората притеглят за себе си какво са преживяли, как са го направили и какво ги чака.

– Тоест можем да очакваме подобен срив на доверието към ГЕРБ, които управляват вече няколко мандата и почти цялата власт в страната?

– Да, може. И не само за ГЕРБ, а и за Тръмп, примерно, за всеки управляващ по света. Особено на финала на пандемията, който не знаем изобщо кога ще е. С хода на времето все по-значителният дял във формираната оценка за това как се е справило едно правителство ще имат онези негови мерки, които влияят върху непосредственото битие на хората. Тоест икономическите и социалните последици от случилото се. Безспорно ще спечелят онези, които са успели да минимизират негативните ефекти и от здравния аспект на кризата, и от икономико-социалния.

Ако икономическата цена за хората е прекалено тежка, тогава картината ще е страшна. Сега все още много хора не знаят, че са безработни или пък че ще продължат да работят, но с много намелена работна заплата, примерно. Както и много хора не знаят дали са инфектирани от вируса. Тези неща още не са факт в масовото съзнание. Тогава ще е и цялостната равносметка за обществото.

– Кога я виждате тази равносметка?

– Преди септември трудно ще стане ясен пълният обем на пораженията. Безспорно ще има много сектори от икономиката, които ще са много тежко засегнати. Сферата на услугите – не само тя, но и хората, които са заети с нея. Там няма отложено потребление и дори да тръгнат утре нещата, няма да компенсира щетите. Силно поразен ще е и туристическият сектор, който е значим в България – и по дял от БВП, и по заети. За цели райони ще е катастрофа. Изобщо не е ясно дали ще има туристически сезон и ако има, но дали ще има почиващи отвън. Границите може да са затворени до септември.

Не е ясно какво ще се случи в промишлеността, в експорта от нея. Даже у нас ситуацията в този сектор да е що-годе благополучна, вижте какво стана с производството на автомобили в световен мащаб. Ние произвеждаме части за автомобилни гиганти по света. Но няма да има пазар, дори и хората да тръгнат на работа.

Изобщо не знам какво ще е в селското ни стопанство, където се наслагаха и други фактори като суша. Все пак може и да живне, дори и да няма ръст на производство. Тъй като най-вероятно ще има срив на ръста на вноса, който конкурира българското производство.

Нищо добро не ни чака като цяло, а на нашата силно зависими икономика вероятно ще са й нужни години, за да се възстанови.

– Но управляващите в момента имат ли потенциал да минимизират тези щети, за които говорите?

– Не. Всяко едно управление, защото в него са всичките властови инструменти, могат да наложат карантина и да я държиш достатъчно дълго време. Това не изисква много акъл. Но дългата карантина означава, че държавата прехвърля върху гражданите цялата тежест на кризата. Така всеки може. Трудното е и наистина се нуждае от капацитет и от идеи, както и политики, противодействието на голямата криза. Не виждам капацитет, не е ясно дали имаме и ресурс.

За финансовия ресурс – на здравна каса, на социални фондове, на бюджет като цяло, никога не е сигурно каква е истината. Винаги леко се съмнявам в докладваните величини. Външен дълг може да се направи и за него имат капацитет не само нашите управляващи. Но него пак ние ще ги плащаме. Отново се прехвърля към българския народ тежестта.

Не виждам и воля за съвместно търсене на решения от страна на управляващите с останалите политически играчи. Поне на този етап на кризата управляващите са силно изкушени да монополизират търсенето на рецепти. Навярно ще потърсят повече съвместност на финала, когато материализираме щетите. Тогава ще искат споделяне.

– От всичко това, за което говорите, излиза, че ни очаква и тежка политическа зима, а след това пролетта се задават и нови парламентарни избори… В същото време ми се струва, че по-голяма част от обществото ни е на прага на силите си и доколко можем да издържим така?

– Само с политическа зима да се разминем. Нямам засега индикации изобщо дали се мисли сериозно за политика на противодействие на безпрецедентната криза. Търси се по-скоро обезболяваща, а не същинска терапия. Не съм оптимист, но в края на краищата не само управляващите, но и останалите, ще трябва да търсят адекватни стратегии за справяне. Рано или късно обществото ни ще е изправено пред избор на рецепти за оцеляване.

Отгоре на всичко почти сигурно е, че ще има втора вълна на коронавируса през ноември. Ние, както смачкахме първата, можем да ги съберем двете наведнъж.

Интервю на Таня Петкова/“Сега“