24.10.2025 | 23:23
„Спаси кожата“. Защо Борисов щеше да иска оставката на Митов от МВР, но нямаше желание
Настоящата опозиция отдавна казва, че полицията е овладяна от Пеевски

Бойко Борисов е сменял вътрешен министър заради съмнения, че се е сближил с Делян Пеевски. Но сега Борисов не е премиер, а Пеевски не е в опозиция, както бяха тогава. Борисов иска да изглежда като човека, който все още би могъл да смени вътрешния министър, но не му се получава. Кой му пречи?

Колкото повече критики получава, толкова по-уверено е в собственото си оцеляване. Така изглежда към днешна дата правителството на Росен Желязков, което се държи на власт с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Ново начало на Делян Пеевски.

След като миналата седмица лидерът на партията мандатоносител ГЕРБ Бойко Борисов заговори за „преформатиране“ на кабинета, а Пеевски изяви готовност да участва пряко в изпълнителната власт, вече е ясно, че промeни няма да има.

Това означава, че вътрешният министър Даниел Митов остава на поста си, независимо колко опозиционни партии, протестиращи и граждански организации искат оставката му.

МВР получава често персоналната подкрепа на Пеевски, но Митов беше министърът, споменат поиемнно от Борисов като заплашен от смяна. Лидерът на ГЕРБ дори каза, че е щял да поиска оставката му от премиера, но това така и не се случи.

Въпросът, който все още остава без ясен отговор, е: всъщност Борисов може ли да инициира уволнението на съпартиеца си Митов, или това вече не е под негов контрол?

В края на третия си премиерски мандат (2017-2021) Борисов смени вътрешния си министър Младен Маринов заради съмнения, че е обвързан с Пеевски. Под същия претекст тогава си отидоха още финансовият министър Владислав Горанов и икономическият Емил Караниколов.

Сега съмнения за обвързаност на Митов с Пеевски също не липсват, а Борисов се закани отново да действа, но не го направи. Ситуацията може да бъде описана шеговито с известната реплика на един ромски избирател, който „искаше да гласува, но нямаше желание“.

Сянката на Пеевски

Настоящата опозиция отдавна казва, че полицията е овладяна от Пеевски. Липсата на реално противодействие на купуването на гласове на изборите в Пазарджик, спечелени от ДПС-Ново начало преди десетина дни, само засили тези съмнения.

В допълнение един от най-активните депутати на Пеевски е бившият вътрешен министър Калин Стоянов, който не криеше симпатиите си към санкционирания от САЩ и Великобритания политик, дори докато все още беше начело на МВР.

Стоянов оглави МВР с идването на власт на кабинета на Николай Денков (2023-2024), подкрепян от ГЕРБ, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС. Борисов твърди, че номинацията му е била на ПП-ДБ, но впоследствие коалицията се отрече от Стоянов и го обвини, че е преминал към Пеевски.

Той остана на ключовия пост и в служебното правителство на Димитър Главчев (2024), което многократно беше обвинявано, че действа в интерес на Пеевски. Накрая президентът Румен Радев постави ултиматум за смяната на Стоянов.

Така служебен вътрешен министър стана Атанас Илков, но обвиненията срещу МВР не секнаха. Съмненията, че полицията игнорира купуване на гласове в полза на ГЕРБ и ДПС-Ново начало се засилиха след парламентарните избори през миналата есен. А през пролетта Конституционният съд потвърди впечатлението, че честността на вота е нарушена, като касира частично резултатите от него.

Идването на Митов начело на вътрешното министерство не промени общото впечатление, че то не работи само в обществен интерес. Пример в тази посока беше свръхреакцията на полицията в защита на партийната централа на Пеевски от протести в последните седмици.

За потенциално влияние на ДПС-Ново начало над Митов намекна бившият вътрешен министър от втория кабинет на Борисов (2014-2017) – Веселин Вучков. Като знак за това той разтълкува назначаването на Тодор Пройчев за съветник на вътрешния министър.

Пройчев изпълняваше подобна роля в МВР, когато министър беше Цветлин Йовчев, а правителството беше оглавявано от Пламен Орешарски (2013-2014). Тогава Пеевски беше избран за кратко за председател на ДАНС и това отключи масови протести месеци наред.

„[Пройчев] е човекът, през когото минаваше цялата медийна пропаганда на вътрешното министерство – годините 2013-та и 2014-та, когато имаше огромни протести. Това беше авторът на т.нар. „опорни точки“ по признание на самите депутати от БСП и други. Аз тогава бях народен представител от парламентарната група на ГЕРБ“, коментира Вучков пред Свободна Европа. Самият Пройчев отрече това твърдение още през 2013 г.

Факт е обаче, че той беше освободен от МВР с идването на ГЕРБ обратно на власт през 2014 г., а се завърна в министерството при настоящото правителство на ГЕРБ. Разликата е, че през 2014 г. кабинетът не беше подкрепян от Пеевски, а сега е.

Критиките на Борисов

На този фон изглежда симптоматично, че откакто Митов оглави МВР, той няколко пъти беше обект на публична критика от Борисов, докато Пеевски неизменно го защитава.

Първият път беше през юни, когато мъж почина във Варна, след като беше задържан с употреба на сила от двама полицаи. Впоследствие те бяха оневинени за смъртта му от две експертизи, но случаят провокира масови протести в града.

„Даниел Митов е крайно време да стъпи на врата на професионалното ръководство во МВР, за да си вършат работата. Той е изпратен там, за направи така, че това министерство да работи добре с гражданите“, каза тогава Борисов. Пеевски обаче декларира, че „няма основание за оставка“ на министъра.

Лидерите на ГЕРБ и ДПС-Ново начало се разминаха в отношението си към ръководството на МВР и по повод случая с нападнатия полицейски началник в Русе в началото на септември.

Още преди да е изяснено какво точно се е случило, Митов обяви, че става въпрос за „посегателство срещу държавата“, което беше повторено от Пеевски. Борисов обаче използва определението „битов инцидент“.

Впоследствие стана ясно, че в тази история има множество неясноти и противоречия, за които допринесе самото МВР, давайки разнопосочна и невярна неофициална информация на медиите.

Пределът на търпението на Борисов се оказа изборната загуба на ГЕРБ в Пазарджик на 12 октомври, която стана факт на фона на множество данни за нарушения и манипулации. Местната полиция обаче не установи купуване на гласове.

„Дадоха министерствата на концесия, коалиционна култура – нула! Всички ни търсиха за преговори, но с условието – Борисов да не е премиер, защото ако аз бях премиер, областният на Разград да е излетял, шефът на полицията в Русе да е излетял, и много други! Къде е шефът на районното в Пазарджик, къде е шефът на дирекцията на полицията, къде са всички“, реагира гневно Борисов на 14 октомври.

И добави по адрес на Митов, че „или той е виновен, или професионалното ръководство – един от двете да си заминава“.

Последва нова публична изява на лидера на ГЕРБ на 17 октомври. Тогава той каза в присъствието на премиера Желязков, че се е отказал да иска смяната на Митов:

„Аз днес щях да ти поискам оставката на Митов, но директорът в Пазарджик си е подал оставката. Спаси кожата [Митов].“

Така първоначалната закана на Борисов да си „замине“ или вътрешният министър, или „професионалното ръководство“, остана неизпълнена.

Въпреки че оставка на полицейския шеф в Пазарджик Даниел Бараков всъщност нямаше. Той беше отстранен от поста до приключване на цялостна проверка на действията на местната Областна дирекция на изборите, разпоредена от главния секретар на МВР Мирослав Рашков.

Самият Рашков е сочен от ПП-ДБ като „приближен до Пеевски“ заради свои близки контакти с бившия главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, заемал поста в кабинета „Орешарски“. В онези години Лазаров също работеше с Пройчев, назначен в кабинета и на тогавашния, и на сегашния вътрешен министър.

Гафовете на Митов

Наред със случаите, станали повод за публични критики срещу Митов дори от партийния му лидер, той допусна някои гафове, заради които би могло да се очаква човек на неговия пост да понесе отговорност.

Такъв пример е изявлението му от юли, че проявите на агресия от подрастващи на публични места, са на изчезване. Само в последните дни 15-годишно момче загина, след като беше наръгано с нож от свой връстник в столичен мол, а 12-годишно момче беше ранено с нож в училище в София.

В началото на октомври Митов свика съвещание на общо пет министерства в МВР, за да бъдат набелязани мерки за реакция при очакваните наводнения в страната. Дни по-късно опустошително наводнение отне живота на четирима души в черноморския курорт „Елените“.

Сред жертвите беше граничният полицай Стефан Иванов, изпратен на спасителна мисия с катер. Иванов загина, след като приливна вълна обърна служебния му плавателен съд, но никой от ръководството на МВР не пое отговорност за инцидента.

Последният очевиден гаф на Митов е отпреди ден. Във вторник вътрешният министър определи като „семейна драма“ тройно убийство в руенското село Люляково. По думите му „подобен тип инциденти, за съжаление, се случват навсякъде и не могат да бъдат контролирани от МВР“.

На 21 октомври 25-годишен мъж уби с ловна пушка майка си, леля си и сестра си и рани 7-годишния си брат. След изказването на Митов последва гневна позиция на Българския фонд за жените, в която се отбелязва, че „семейната драма е филмов жанр“, а „да убиеш майка си, леля си и сестра си е престъпление в условия на домашно насилие“.

От фонда припомнят, че задържаният е имал издадена ограничителна заповед, за чието изпълнение е отговорно именно МВР. В позицията се казва още, че „властта, в лицето на г-н Митов, за пореден път показва абсолютното си неразбиране, че дължи отчет на обществото“.

Борис Митов, „Свободна Европа“

оставете коментар

Антени не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране