Новината, че изпълнителният директор на Световната банка Кристалина Георгиева е сред претендентите за председател на Европейската комисия, обсъждани по време на срещата на лидерите на Евросъюза в Сибиу, е повече от смущаваща. Защото подозрението, че някакво силно подводно течение, подобно на Гълфстрийма, носи към обединена Европа отломки от разпадащата се българска обществено-политическа система, все повече се очертава като реалност. Представете си само, че корпулентният, но иначе невидим за българската публика депутат от ДПС Делян Пеевски стане част от Европейския парламент, заедно със заместник-шефката на фонд “Земеделие”, която раздава на когото трябва гюзлемето, замесено с щедри евросредства? А начело на Европейската комисия – това строго ченге на общността, контролиращо всичко от раздаването на парите по програмите до изразходването им – стои Кристалина Георгиева.

Ами ако към Брюксел тръгне и сегашният главен прокурор Сотир Цацаров като делегиран прокурор в европейската прокуратура? Или направо като главен прокурор на ЕС?

Може да изглежда като дребно заяждане, но едва ли кандидатурата на Кристалина Георгиева е най-подходящата за шеф на Еврокомисията. Вярно е, че тя беше неин вицепредседател и комисар по бюджета и човешките ресурси от 2014-а до 2016 г., но точно в този период – в бюджета на съюза за 2015-а, се появи дефицит от 4,4% на обща стойност около 7 млрд. евро. Междувременно Георгиева се прочу и като “странстващия еврократ”, който харчи парите на европейските данъкоплатци за безидейни командировки по света. През март 2016-а в британското онлайн издание “Сън” се появи статия, в която тя беше наречена точно така: “странстващ еврократ”. На всичко отгоре в публикацията се подчертаваше, че е и несръчен еврократ, тъй като не е успяла да запуши дупката в бюджета на Евросъюза, откъдето са изтекли около 7 млрд. евро. При все че е имала разширен екип от 16 “ординарци” и е прибирала над 200 000 паунда годишно от заплати.

По същото време Кристалина Георгиева вече беше в разгара на кампанията си за бъдещ генерален секретар на ООН и с европарите даваше плът на кандидатурата си, срещайки се с кого ли не по света. При служебните си командировки от Европейската комисия обиколи Люксембург, Париж, Австрия, Женева, Испания, Лондон, Гърция, Обединените арабски емирства, Етиопия, Вашингтон, позира с Шакира в Ню Йорк. Това не остана незабелязано и британският евродепутат Дейвид Кембъл Банерман повдигна пред комисията официално въпроса за харчовете на българката. Изглежда странно еврокомисар, който отговаря за бюджета и човешките ресурси, да лети до Ню Йорк, Вашингтон и Етиопия, за да изпълнява задълженията си. Какво общо има това с човешките ресурси и бюджета, освен неговото харчене, зададе риторичния въпрос Банерман пред “Сън”.

Похарченото няма да се върне, но споменът как Кристалина Георгиева се самопредложи за кандидат в надпреварата за поста на генерален секретар на ООН е жив. Както е добре известно, официалният български кандидат тогава бе Ирина Бокова – шеф на ЮНЕСКО. Но премиерът Бойко Борисов, като виден представител на ЕНП, заби нож в гърба на Бокова, подкрепяйки в последния момент кандидатурата на Георгиева. По този повод дори бившият външен министър Соломон Паси, най-верният натовец у нас след 10 ноември, заяви, че “издигането на втори кандидат на България за генерален секретар на ООН е много новаторско и хазартно решение. Господин Борисов, отговаряте ли с главата си за това решение?”.

Кандидатура на Георгиева за шеф на ООН предизвика и един от най-шумните скандали в българския парламент през октомври 2016 -а. Стигна се до искане на оставката на правителството и обвинения, че то действа срещу интересите на България. За да бъде срамът пълен, след изслушването на кандидатурите на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева, Бокова остана четвърта, а Георгиева се срина на осма позиция сред останалите мераклии да оглавят световната организация.

В крайна сметка Георгиева напусна Еврокомисията и отиде в Световната банка. Тогава пък се появиха твърдения, че си е купила поста. За това написа базираният в Брюксел вестник “Политико”. Според него в качеството си на еврокомисар с ресор “бюджет” тя е одобрила нова формула, предложена от Световната банка за финансиране на нейната администрация. “Малък” детайл е, че Европейският съюз е един от основните донори на банката. И така, чрез новата формула, увеличавайки бюджета за персонал със средствата на европейските данъкоплатци, Георгиева на практика е осигурила и пари за своя бъдещ пост, собствените си сътрудници и други разходи, написа изданието.

Както отбелязва “Политико”, офисът на Георгиева в Брюксел се е съгласил за нова структура на съотношението между проекти и разходи за администрацията на Световната банка. С новата схема ЕС е допуснал по-голям процент (17 %) за административни разходи на банката, а участието на еврокомисар Георгиева в това ключово решение събуди сериозни съмнения за конфликт на интереси предвид новата й работа като изпълнителен директор.

От Европейската комисия отговориха, че вицепредседателят Кристалина Георгиева не е участвала в преговорите по направата на новата рамка със Световната банка. Нейната единствена роля била да подпише решението, одобрено от Жан Клод Юнкер. Е, сега наистина ще стане интересно, ако Георгиева напусне Световната банка, за да седне на стола на Юнкер, а той влезе в Световната банка на нейното място…

Румен Савов, “Банкер”