Posts Tagged ‘апартаменти’

Някой да е очаквал друго? Няма  проблеми с евтините апартаменти на властта

Posted on: юни 24th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество(КПКОНПИ) не е установила нарушения при проверките срещу Цветан Цветанов, министър Николина Ангелкова, бившия зам.-министър на младежта и спорта Ваня Колева, бившия зам.-министър на енергетиката Красимир Първанов, Цецка Цачева, Вежди Рашидов и председателя на ВКС Лозан Панов и др. Това става известно от решенията на комисията публикувани на нейния сайт.   Те бяха разследвани от комисията по информация в медиите, излязла преди няколко месеца, за имоти, купени на по-ниски цени от пазарните.

При Лозан Панов Комисията е приела, че сигналът срещу него в качеството му на председател на Върховния касационен съд и  председател на Административен съд – София-град, в периода 2007-2012 г. ще бъде препратен към Инспектората на ВСС. В сигнала се съдържат твърдения за облагодетелстване чрез служебно положение на Лозан Панов – председател на ВКС, както и нарушаване на изискванията на Висшия съдебен съвет за висок морал на представителите на съдебните власти.

КОНПИ е прекратила още и проверките по сигналите срещу Валери Симеонов, Елена Йончева, Валери Жаблянов и Крум Зарков. Те са по различни казуси, този със Симеонов се отнася за сделка в периода, когато той е бил председател на общински съвет в Бургас. Сигналът срещу Жаблянов е за грешна информация в подадена декларация във връзка с имот и средствата, свързани с него. При Крум Зарков сигналът е за имотни сделки.

Имотният скандал около името на Цветан Цветанов гръмна през март, когато стана ясно, че той се е сдобил с нов имот в столичния квартал „Изток“ на цени, много по-ниски от пазарните. Въпреки че твърдеше, че всичко е законно Цветанов беше принуден да напусне председателското място на ПГ на ГЕРБ, а след евроизборите и с мястото си на шеф на предизборния щаб на партията.

И Краси с Тераси, вкаран трайно в „Апартаментагейт“

Posted on: април 22nd, 2019 by Велислав Русев No Comments

 

Две открити и три закрити тераси притежава вицепремиерът Красимир Каракачанов, като не е ясно дали закритите тераси са законни. Това показва огледа на луксозния му мезонет на ул. Осогово в Google Street View 3D. Така политикът от ВМРО може да се окаже с най-големите недекларирани тераси, като задмине дори шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев и неговия заместник Антон Славчев.

Меракът за остъкляването на балконите и разширяване на жилищната площ е изконно българско въжделение и не е подминало имотите на патриота Красимир Каракачанов, известен още като Агент “Иван” на ДС. Както разкри Биволъ, той е придобил през 2017 г. мезонет на ул. Осогово 55 с обща площ 210 кв.м. само за 243 048 лв, което прави под 600 евро на кв.м. Към мезонета обаче има и тераси с обща площ 117.32, които той не е декларирал.

От триизмерния модел в Google Street View се вижда, че терасите са пет на брой. Три от тях са към долната част на апартамента и две към горната. Две тераси са открити и гледат към улицата (тераси 4 и 5). Към задния двор гледа най-голямата тераса 1, а освен нея има и странична тераса 2. И двете са остъклени и със солиден покрив. Тераса 3 е малка и е към горната част на мезонета откъм двора.

Преди няколко дни самият Каракачанов каза по повод на Апартаментгейт по Нова Телевизия буквално следното: На мен не ми се занимава с мерене на тераси, балкони, мазета.

В случая обаче измерването трябва да бъде извършено от ДНСК и да се установи дали покритите тераси на вицепремиера имат нужните строителни книжа. Занижената цена на апартамента и липсата на терасите в декларацията на Каракачанов пък са от компетентността на КПКОНПИ, чиито шефове имат също проблеми с деклариране на тераси и апартаменти на занижени цени.

Информация от сайта БИВОЛЪ

Николина Ангелкова във властта – една история за 28 милиона лева

Posted on: април 10th, 2019 by anteni No Comments

Нова афера тип „батко и братко“ е на път да избухне в Агенция „Пътна инфраструктура“, показа проверка на „168 часа“. По примера на бившия директор на Пътния фонд Веселин Георгиев, чийто брат разви проспериращ пътен бизнес по време на неговото управление, бащата на новоназначена пътна шефка се оказа собственик на няколко фирми за пътно строителство. Дружествата имат множество договори за ремонт и поддръжка на пътища. Подобно съвпадение според юристи може да се тълкува като конфликт на интереси занапред. Причината е, че голяма част от договорите за строителство и ремонт на пътища, с каквото се занимават фирмите на бащата, се възлагат от Агенция „Пътна инфраструктура“, управлявана от дъщерята. Казусът с конфликта на интереси изниква около 32-годишната Николина Николова (сега Ангелкова). Това пише в свое разследване в. „168 часа“ на 10.03. 2011г.

От няколко седмици тя е член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Наследява на поста подалия оставка германски експерт Клаус Дитер Щолле. Назначена е със заповед на министър Росен Плевнелиев, чийто съветник в МРРБ е била дотогава. Преди да поеме управлението на пътната агенция, Николова е била сътрудник в Комисията по регионална политика, местно самоуправление и благоустройство в Народното събрание. В биографията ѝ е отбелязан и петмесечен стаж в Европейската комисия. За кратко е била и генерален директор на строителна фирма.

От отговора, изпратен от Николина Николова до вестника, не стана ясно дали според нея бизнесът на баща ѝ може да бъде тълкуван като конфликт на интереси.

„Обстоятелствата, при които има частен интерес към дейността на свързаните с мен лица по смисъла на точка първа от допълнителните разпоредби на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси са декларирани съгласно закона“, посочва Николова в изпратения чрез пресцентъра отговор.

Нищо нередно не видя и депутатът от управляващата ГЕРБ Александър Стойков.“Дали има конфликт на интереси, могат да ви кажат единствено компетентните институции. Това, че бащата има пътен бизнес, не значи, че дъщерята ще му дава поръчки“, коментира Стойков.

На обратното мнение е колегата му от БСП Петър Димитров: „Чисто формално според закона децата не носят отговорност за действията на родителите си, но всички разбираме за какво става дума в действителност. Спазва се добрата българска традиция роднините на чиновниците да имат проспериращ бизнес в същата област“, иронично коментира Димитров.

Сред задълженията на ръководената от Николина Николова Агенция „Пътна инфраструктура“ е провеждането на конкурси и контролиране на изпълнението на договорите за ремонт и строителство на пътища за стотици милиони левове. Сред тях са и финансираното със стотици милиони евро от фондовете на ЕС изграждане на магистралите Люлин, Тракия и Марица.

В същия момент бащата на Николова Панайот Панайотов има сериозни интереси в пътния бизнес, показва проверка във фирмения регистър. Панайотов е управител и собственик на 50 процента от пътностроителната фирма „Графит комерс“.

През последните няколко години регистрираното в Кърджали дружество е спечелило множество договори за почистване и ремонт на пътища в общините Кърджали, Кирково и Черноочене. Последният от тях, сключен през октомври 2010 г., е за снегопочистване на част от пътищата в община Кирково. Няколко месеца по-рано фирмата на бащата на пътната шефка печели и поръчка за основен ремонт на междуселищен път Звезден-Бялка в община Кърджали.

„Графит комерс“ е съсобственик и в още две пътностроителни фирми – „Родопи строй инженеринг“ и „БГ груп 2010“. Втората също се ръководи от Панайот Панайотов. Според регистъра на обществените поръчки миналата година „БГ груп 2010“ е спечелила два договора за ремонт на улици и пътища в община Кирково. Стойността на поръчките на „БГ груп 2010“ е около един милион лева без ДДС, Панайотов държи и половината дялове в дружеството „СК-Пътремонтстрой“.

Николина Николова и баща ѝ Панайот Панайотов са управители на закритото преди няколко месеца сдружение „Асоциация за правно развитие“. В ръководството на асоциацията е и сестрата на Николова- Костадинка. Сдружението преди години се е занимавало с организиране на интензивни съботни курсове за обучение на студенти по право, стажант-юристи и юристи срещу заплащане. Офисът на асоциацията е в апартамент в столичния квартал „Стрелбище“. Жилището е собственост на Николина Николова, баща ѝ Панайот и сестра ѝ Костадинка. Купено е през 2001 г., показва имотният регистър. Днес в него живее единствено пътната шефка, обяснява нейна съседка.

„Само Николина си е тук, ама се прибира само късно вечер. Баща ѝ Панайот отдавна не се е появявал“, разказва възрастна жена от съседния апартамент.

Ще управлява милиарди

Николина Николова ще остане на поста си в Агенция „Пътна инфраструктура“ съвсем кратко време. Според запознати до няколко месеца младата дама трябва да оглави създаващата се в момента държавна компания за управление на стратегически инфраструктурни проекти.

По думите на министър Росен Плевнелиев новото държавно дружество ще управлява самостоятелно строителството на магистралите – „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“, изземвайки функциите на агенция „Пътища“. За тяхното строителство през следващите шест години трябва да бъдат усвоени над 2,3 млрд. евро.

Източник: „168 часа“, 10.03.2011г.

7 години по-късно, 11.01.2018г.

„Биволъ“: САМО 28 МИЛИОНА ЛЕВА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ СА МИНАЛИ ПРЕЗ “ДРИЙМТИЙМА” НА АНГЕЛКОВА

Фирми и консорциуми с участието на Панайот Панайотов, баща на министъра на туризма Николина Ангелкова, са спечелили обществени поръчки за близо 13 милиона лв.

Панайот Николов Панайотов е съсобственик на “Графит Комерс” ООД, регистрирана в Кърджали. Обществените поръчки спечелени от тази фирма (вкл. и в консорциумите “Женда” ДЗЗД и “Баните” ДЗЗД, в които фирмата има малък дял) са основно за строителство и ремонти на пътища и мостове. Общата сума е 11 855 469 лв. Това показва справка в данните от регистъра на Агенцията за обществени поръчки.

Отделно от това обединението “БГ ГРУП” 2010 ДЗЗД с 50% участие на “Графит Комерс” е спечелило поръчки за 960 111 лв. от община Кирково.

Ангелкова е една от трите дъщери на Панайот Панайотов, но е единствената, която е избрала да носи бащиното име на баща си, а не фамилното. Преди да стане министър на туризма през 2014 г., Николина Николова – Ангелкова последователно работи в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, член е на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, а до 2013 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.

Първият министерски пост на Ангелкова е от 2014 г. в кабинета на Близнашки като министър на транспорта. Същата година тя се омъжва за брокера на луксозни имоти Христо Ангелков, с когото се познава от специализация в САЩ през 2009 г.

Така “дриймтиймът” на Ангелкова се разширява и с Красимир Шалев – съдружник на Ангелков във фирмата за луксозни имоти “Ирис Естейтс”.

Красимир Шалев е собственик на строителната фирма “Бигла 3“, в чийто актив има обществени поръчки за 15 774 590 лв. Поръчките за саниране по програмата за енергийна ефективност са за близо два милиона и половина лв.

Фирмата се появява като изпълнител на скандалния ремонт и преустройство на Национален музей за българското изобразително изкуство. Договорът за този ремонт на стойност 3,6 милиона лв. е сключен на 23.02.2010 г. година между Министерство на регионалното развитие и благоустройство и Министерство на културата на Вежди Рашидов.

Според официалната биография на Ангелкова през 2010 г. тя ръководи звено „Контрол, комуникация и координация“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Контролът на ремонта на музея обаче явно не е бил на висота, тъй като впоследствие одитори на Министерството на културата разкриват фактурирани, но неизпълнени ремонтни дейности за стотици хиляди лева.

“Бигла 3” е също така фирмата, предоставила евтин апартамент на брата на еврокомисарката Мария Габриел. Докато Габриел ползва години наред евтино общинско жилище за 400 лв. на месец, нейният брат Борис Неделчев /сега на 36 г./ успява да се сдобие с голям апартамент в София. Биволъ разкри, че той е сключил изключително изгодна сделка с „Бигла 3“, която му носи голяма печалба в рамките на 3 години. На практика апартаментът му излиза гратис.

Освен със строителство и с луксозни имоти, Красимир Борисов Шалев се занимава и с държавни дела. Той се явява сътрудник по регионално развитие на депутата от ГЕРБ Димитър Гечев.

Факт е, че роднините и бизнесмените от обкръжението на Ангелкова нямат същия размах като тези на депутата Делян Добрев. Както разкри Биволъ (още през март 2017 г.), те са успяли да акумулират обществени поръчки за над 100 милиона лв, основно в санирането. От друга страна мандатът на Ангелкова във властта не е изтекъл и състезанието за най-успешен “дриймтийм” на властта все още е в разгара си.

Карадайъ разби имотните рекорди с апартамент в София за 11 000 лева

Posted on: април 8th, 2019 by anteni No Comments

Оперативният редседател на ДПС Мустафа Карадайъ разби всички рекорди за евтини жилища на политици. За апартамент от почти 100 квадрата в София той е платил едва 11 000 лв.

През 2003 г., когато е бил зам.-председател на Агенцията за следприватизационен контрол, Карадайъ се е сдобил с държавен апартамент от 100 кв. м. в кв. „Овча купел“ – само срещу около 11 хил. лв.

Данъчната оценка на имота била 54 881 лв., но апартаментът бил продаден за 24 654 лв, от които 25% са дадени в реални пари, а 75% – в компенсаторни записи, които тогава са стрували между 0,18 и 0,30 ст.

Александър Маринов: Изцяло е разрушено доверието на обществото в държавата и в някои от нейните институции

Posted on: април 7th, 2019 by anteni No Comments

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“.

Водещ: Ако за събитието на седмицата може да се води дискусия, то най-употребяваната дума безспорно е корупция – „Апартамент гейт“, оставки, отпуски, Консултативен съвет по национална сигурност – кадрилът се завъртя около нея. За обзор на политическата седмица поканих проф. Александър Маринов. Кое е събитието на седмицата, проф. Маринов?
Александър Маринов: Вие го назовахте – целият комплекс от теми, свързани с мегаскандала за корупцията във върховете на властта.
Водещ: Защо този мегаскандал избухна в навечерието на Европейските избори? Имаше достатъчно време досега. Изнесените в различни информации, разследвания и т.н. данни се оказаха съвсем не нови.
Александър Маринов: Това е често задаван въпрос. Аз бих казал нещо повече – ако това е съвършено целенасочено проведено точно сега мероприятие, защо пък точно сега, а не месец преди Евроизборите – тогава, когато вече в хода на кампанията последиците са съвсем директни. Аз не изключвам, че има целенасочени действия, в смисъл сега – на втората година от управлението на това правителство. Възможно е сега да е преценено. Годината е тежка, размирна, два пъти избори, правителството е силно разклатено от гледна точка на положението в ГЕРБ, в управляващата коалиция – може да има такива сметки. Но за мен лично важно е нещо друго – не защо точно сега, а на какво е посветен този скандал. Защото ние виждаме, че за разлика от други скандали, които избухнаха и затихнаха по различни причини, този вече отваря бента, ако мога така да се изразя. И от тук нататък, независимо кой го е започнал с някаква цел и дори би поискал в някакъв момент да го спре поради някакви причини, то не би могъл. Аз смятам, че духът е излязъл от бутилката и обществото, независимо от тесните сметки на едни или други конкретни центрове, няма да позволи това повече да бъде занитено. И най-вероятно ще се случи така, че ще се върнем към някои смятани за угасени пожари.

Водещ: Разобличава ли политическата класа скандалът за корупцията, или е жълта новина, която отклонява вниманието от нещо може би по-важно, невидимо все още за очите ни?
Александър Маринов: Вероятно това не е най-страшното, което ще научим, но то е симптоматично и най-вече показва върха на айсберга. Предполагам, че надолу има още по-тежки нарушения. Мрежата вероятно ще се окаже тотална, всеобхватна, тоест практически всички или много голяма част от тези, които са на високи позиции – не поотделно, а заедно са създали и се възползват от тази система за лични облаги чрез злоупотреба с властта. Страшното е, че това нещо е прояло държавата и я е довело до изключително слаба, болезнена кондиция, невъзможност да изпълнява функциите си. Това е. И разбира се, най-голямото, най-тежкото поражение, което трудно се лекува и изисква много време, е изцяло разрушеното доверие на обществото в държавата и нейните институции, в повечето от тях.
Водещ: Защо има възможност определена категория хора да получават различни шансове, различни права от други, без да са заслужили това по честен начин? Защо институциите позволиха въпросното обогатяване чрез корупция, което не е нищо друго, освен търговия с власт?
Александър Маринов: Защото беше допуснато институциите да бъдат поставени под тотален партиен и по-точно групов контрол. Институциите не работят, както би трябвало да работят по класическите правила, защото институциите са именно система от правила, които не би трябвало да се влияят от личността, която ги управлява. Личността се съобразява с правилата. Тогава, когато институциите са под командването на определени личности, назначени там от определени партии или групи от хора в тези партии, те започват да служат не на обществото, а на тези партии или по-точно на тези групи от хора в партиите. Защото аз съм дълбоко убеден, че далеч не всички редови членове и симпатизанти на ГЕРБ са имали възможност да се облагодетелстват по такъв и вероятно още по-шокиращ начин.
Водещ: Ако ГЕРБ сякаш са под светлината на прожекторите, другите партии защо се крият зад тях?
Александър Маринов: Трябва да степенуваме нещата. Първо, трябва да започнем от тези, които са били на власт през последните години. В такива случаи се върви от днешния момент назад във времето, като в никакъв случай не означава, че трябва да се спре само за тези, които са управлявали през последните две, пет или десет години. Но е ясно, логично е, че тези, които са на власт, са имали достъп до инструментите, които създадоха възможност да се случи това, за което днес говорим. Мълчат или много странно се държат тези от управляващата коалиция. Аз имам чувството, че там започна някакво спасяване по единично с различни солови акции, които вероятно ще донесат до още по-голям хаос и ще задълбочат пораженията. Въпреки че, знаете ли, тук има известен нюанс – трябва да го признаем. Ясно е, известно е, че зад поне част от разкритията стоят лица и групи, които са от така новосформиращата се дясна коалиция – говоря за „Демократична България“. Част от тези формации, част от тези хора участваха в правителство заедно с ГЕРБ, но ето – те днес са тези, които дават своя принос нещата да се изяснят. Това е факт, той не бива да се отрича. Това е проява на определена доблест, защото мнозина други още изчакват и със сигурност ще изскочат на терена, когато титанът вече е повален в несвяст. Така че различно е отношението на различните формации, които са били във властта, но аз съм твърдо убеден това е моята позиция, и смятам, че обществото смята така – не заради някаква кръвожадност и отмъстителност, а просто всичко трябва да се разнищи доколкото може да се върне назад във времето и да се проследят определени, превърнали се в емблематични примери или най-малкото съмнения за злоупотреба с власт.
Водещ: Проф. Маринов, казахте отделни солови акции от представители на управляващата коалиция. Кого имате предвид?
Александър Маринов: Най-типичният пример е Валери Симеонов. Не че това, което говори за министъра на туризма, не е вярно, но тук си личи личното пристрастие, натрупало се в хода на тесните, сложни отношения, докато той беше вицепремиер. По принцип ние смятаме или приемаме, че подобни разкрития са водени главно от някакви благородни обществени чувства, или намерения, или чувство за отговорност пред обществото. Но действителността е по-сложна – понякога такива съвсем лични не съвсем благовидни предлози допринасят да се изнесе боклукът от мазето. И такива случаи ще нарастват, тъй като тук вече действа инстинкта за самосъхранение.
Водещ: Да, но министър Ангелкова предостави публично документи за това, за което говори Валери Симеонов. И тук вече идва и въпросът, дали и борбата срещу корупцията няма да се превърне в инструмент за разчистване на сметки?
Александър Маринов: Тук е вече важно да се преценява, в това число институциите, доколкото имат капацитет да преценяват. Разбира се, че не може да се решава от пръв поглед. Тя е представила документи. Има други твърдения. Между другото по всеки от тези казуси, които разглеждаме, включително такива, които вече дадоха някакъв резултат – оставки, отпуски и .н. – и там имаше различни твърдения, и там се вадеха някакви документи. Но вижте – има и нещо друго. Освен документите, освен презумпцията, че всеки е виновен до доказване на противното, трябва да отчитаме и друго обстоятелство. Тази презумпция е валидна за наказателното правораздаване. В политиката не е нужно да има доказателства за нарушени или престъпление, за да настъпят последици. В политиката е важно и съмнението, тъй като, ако обществото изпитва съмнение, че някой е замесен, това вече е политически факт. И с него обикновено се съобразяват – знаете, как се случват по света нещата и даже при много, много много по-безобидни обстоятелства са си отивали представители на властта или ръководители на ключови институции.
Водещ: Но родната ни действителност е такава, че в един момент ще започне набеждаването на всеки срещу всеки. Или поне има такава вероятност.
Александър Маринов: Да, има.
Водещ: И това едва ли е чистилище.
Александър Маринов: Не е. Но за съжаление чистилището не можем да го организираме по каноните на библията. В така ситуация, в която толкова мощна, дълбока и опасна е заразата, сигурно ще има и случаи, в които ще има злоупотреба. Но съгласете се, че много по-лошо би било да си затваряме очите и да мълчим, защото може да пострада някой, който е невинен. Невинният в края на краищата ще си докаже правотата, макар и на тежка цена. Много хора са били спрягани по различни теми. В края на краищата това им е струвало много, но като краен резултат можем да разграничим крадеца и измамника от този, който е бил набеден. За съжаление, това не става по най-справедливия начин. Но вече зависи от обстановката в обществото. Когато тази практика е масова, обществото подозира всеки, който е на власт. Може би е несправедливо към тези, които не са корумпирани, не са търговци с влияние, но това е реалността. Дотам сме я докарали.
Водещ: Скандалите за корупцията делегитимират ли властта в България, делегитимират ли институциите?
Александър Маринов: Те отдавна за делегитимирани. Тези скандали доубиват малките остатъци от легитимност. И то не само на една или друга институция, а системата като цяло. Аз съм убеден, че всички тези скандали водят до това, че все повече българи се замислят за нещо по-различно, защото са твърде скептични, да не говорим, че са отвратени, че това, което сега е установената система на управление на държавата, може да бъде излекувано. Звучи неприятно, даже някои смятат, че звучи страшно, трябва да бъдем реалисти. Как си представяте вие да се оздрави една парламентарна република, в която парламентът има 8% доверие?
Водещ: А правителството има 13%, проф. Маринов.
Александър Маринов: Да, те са си ръка за ръка – абсолютно вярно. Но за това как да се оздравяват – не просто трябва да се сменят. Представете си какви са хипотезите – сменят се всички партии, които влизат в парламента, сменят се всички депутати, които тези партии пращат в парламента. И пак не е достатъчно, защото те трябва – тези нови хора и нови партии трябва да докажат, че наистина работят по нов начин. А вие, както добре знаете, всяко ново начинание има нужда от малко поне доверие, с малко доброжелателност да се погледне на неговите стъпки. И това е трудна задача. На думи е добре, обаче на практика много трудно се случва.
Водещ: Ако се следва логиката на развитието на скандала, какво да очакваме от различните политически сили в следващите седмици, особено в кампанията до Евроизборите – от ГЕРБ, от БСП, „Обединение патриоти“, ДПС и извънпарламентарната опозиция?
Александър Маринов: Това е много интересен въпрос и въпрос, на който трудно може да се отговори накратко. Засега доминира неадекватността. Първо, разбира се, неадекватността на тези, които са засегнати от скандалите и които не могат да разбера, че правят точно обратното на необходимото, тоест опитват се да гасят пожара с бензин. Това нахално излъчване на невиновност, на липса на каквото и да е съжаление, на каквато и да било самокритика прави много лоша услуга. Прави ми впечатление, че БСП не развива своето поведение, не говоря само за непосредствени реакции, в съответствие с новите условия. БСП сякаш стои отстрани, гледа и очаква всичко някой друг да го свърши. Само тя да извлече ползите. Това няма да стане така, защото хората не искат просто разнищване на скандала и наказание, те искат предложение за сериозна промяна. И тук вече е въпросът, за какво ще предложи промяна БСП. В това число и като промени своята твърдолинейна позиция към участие в парламента. Например, вместо да събира подписка за оставката на председателя на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като при това изглежда, че няма да влезе, за да гласува, по-добре би било да има всеобхватна инициатива – искане за персонални промени плюс предложения за радикални промени в закона, а може би и нов закон, плюс промени във функциониране на институцията, плюс някаква сериозна публична инициатива за обществен дебат за разчистване на тези Авгиеви обори. Това би било силна позиция от опозицията, защото няма да се сведе само то мимолетна експлоатация на негодуванието от скандала. ДПС, както виждате, се държи много спокойно, бих казал приглушено, почти не коментира, почти не се намесва. Явно са решили, че в тази размяна на удари и на всякакви негативи им е по-изгодно да не се намесват. Аз не съм убеден, че те ще успеят да останат настрани от всички тези въпроси, тъй като и те са били доста дълго време по някакъв начин свързани с властта и сигурно и до тях ще допълзят някои разкрития. Извънпарламентарната опозиция, както казахте преди малко – една част от нея, макар и без да се афишира като политически субект, дейно участва в тези събития. Ние виждаме и Антикорупционния фонд – това са хора, които имат определена политическа и гражданска биография – виждаме, че извънпарламентарната опозиция, говоря специално условно за представителите на т.нар. градска десница, но те са усетили момента, в който биха могли да извлекат ползи и да се завърнат в играта, ако използваме спортна терминология. И социолозите вече им дават резултати на прага на един евродепутат. А това очевидно е въпрос не само на тези непосредствено предстоящи избори, а на тенденция. Ако те успеят да се убедят, да се наложат като борец с корупцията, вероятно ще привлекат обратно една част от избирателите, които са се оттекли към ГЕРБ.
Водещ: Проф. Маринов, на фона на развиващите се скандали – навременен ли е свиканият от президента Румен Радев Консултативен съвет за национална сигурност? Не е ли позакъснял?
Александър Маринов: Може да се каже, че е позакъснял, но вие знаете, че този съвет именно защото е Консултативен изисква някакви минимални усилия от всички ангажирани с него субекти. Досега ние сме виждали много пъти как дейността му се бламира, или открито се саботира, или дори в най-добрият случай в кавички там се приемат общо взето със съгласие някакви решения, които не се изпълняват. В дадения случай аз не мисля, че повечето от участниците в съвета горят от желание да участват в него, да се включат в това конкретно заседание, но нямат избор. И тук президентът предприема логичен и успешен политически ход. Първо, защото това е ход в интерес на обществото. Второ, защото сега може да припомни, че той, изразявайки доста широки обществени позиции, остро възразяваше срещу този вариант на антикорупционния закон, срещу този вариант на антикорупционната комисия, срещу начина на излъчване на нейното ръководство и т.н. В този смисъл той е в пълното си право да каже: „Ето, сега след всички тези скандали време е да помислим, коя беше правилната, коя беше неправилната позиция.“ Но важно е не просто да се констатира, защото това се вижда се от обществото, важно е да се предприемат мерки, което аз смятам, че едва ли ще се случи.
Водещ: Прогнозата ви за понеделник – само след два дни е насрочен да заседава този съвет, какъв ще бъде резултатът?
Александър Маринов: Трудно ми е да преценя. Не очаквам някакъв резултат. Ще има някакви извъртания, ще има вероятно опити за прехвърляне на вината и т.н. Разбира се, опонентите на президента в момента са в много тежка ситуация. Едва ли ще допуснат тази грешка да се опитат открито да контраатакуват, защото това ще им коства много. Но знае ли човек. Те и без това всеки ден вършат толкова глупости, че една повече едва ли би била толкова изненадваща. Лошото е, че най-вероятно, дори и да има някакво съгласие формално по определени по-нататъшни стъпки, те едва ли биха могли да бъдат реализирани, тъй като всички добре разбираме, че тези, които са най-тясно свързани с властта през последните години, трябва да разобличават и наказват самите себе си, а това много трудно се случва.

Банална лакомия

Posted on: април 7th, 2019 by anteni No Comments

Потокът от новини за имоти и политици няма да спре скоро, това е ясно от доста време. Цялата история сме я гледали и слушали много пъти и бъдещето няма да изглежда много по-различно от това, което става сега. Върнете лентата назад и ще се сетите за още доста случаи. Например, по времето на т.н. „цар“, във властта се изсипаха дузини парвенюта, селяни, различни категории мошеници, които бяха заети с това да капитализират достъпа до властта и купуват имоти в центъра на София.

Един от т.н. „мандатоносители“ си купи огромен апартамент на улица „Оборище“ срещу Народната библиотека и го обяви за офис на нефункционираща партия. Друг се „тупна“ на „Попа“ след като за кратко бе областен управител на София. Вярно е, че сегашните по някаква неясна причина са решили да се струпат в „Изток“, може би стадното им партийно чувство ги кара да го правят, няма и особено значение. Така или иначе, несекващите вълни от нови и нови „политици“ не спират и няма съмнение, че една от първите им задачи винаги ще бъде да напазаруват имоти. При това по принципа на Мечо Пух, „колкото повече, толкова повече“.

Всъщност, имотните инвестиции напълно съответстват и на местната култура. Доста коментатори вече обърнаха внимание на това. Но не просто като манталитет, но и като икономическо мислене и среда. Ние нямаме развит капиталов пазар, а инвестициите на глобалните пазари изискват доста по-висока култура и разбиране. Някак си ми е трудно да си представя Цецка Цачева като борсов играч, макар че знае ли човек! Ние обичаме нещата, които могат да се пипнат, такъв ни е акъла и културата. Единственото по-изненадващо е избягването на къщите. Би могло да се предположи, че профилът на сегашния политик предполага повече интерес към тях. За апартаменти на по-бляскави имотни пазари, където не задават никакви въпроси като Дубай например, ще трябва да им осигурим още няколко години във властта. От тази гледна точка, всичко, което се случва е ужасно банално, не носи нищо ново и няма да спре в близко бъдеще.

По-любопитното този път е друго. И политици и коментатори се зачудиха критично защо хората са се вторачили толкова точно в апартаментите, а не в големи, мащабни неща, като кражбата АЕЦ „Белене“ или „КТБ“. Обясненията могат да бъдат най-различни. Най-очевидното е, че повечето хора изплащат имотите си цял живот, или поне десетилетия и няма как да не се впечатлят, когато довчерашни голтаци внезапно натрупват значими състояния и започват да пазаруват апартаменти като трошки на трета ръка. Не виждам защо някой би могъл да недоволства, че това прави впечатление или вбесява хората. Има обаче и друго обяснение. Политиците през последните години допълнително си „постелиха“ подобно недоволство, защото изкараха от политиката всичко, което има някаква връзка с идеи, управление, системни опити за промяна и т.н. Политици като Борисов обърнаха управлението в еднолично раздаване на нашите пари от кесия, която му виси на хълбока. Викаш пред министерски съвет, получаваш. Блокираш кръстовище, получаваш. Викаш по сутрешен блок, получаваш. Така вече изглежда българската политика, в нея няма нищо друго освен раздаване на пари, на протестиращи и приятели. Затова и няма нищо учудващо, че хората се фиксират върху теми като имотите.

Това ще бъде и предизборната кампания, но никой и не е очаквал нещо по-различно. Сега всеки път като си отвори устата Цветанов, другата страна ще му говори за апартаменти. Когато пък Йончева издума нещо, ще я засипят приказки за къщи, разследвания, мотори и т.н. Нинова ще отговаря за едни 30 милиона, Борисов за ремонтите, „Графа“, „Златен век“ и прочее. В подобна политическа кочина е ясно, че няма място за важни и съществени въпроси. Вече няма кой да ги задава, а все повече няма и кой да ги чува. Наесен пък ще слушаме основно за откраднати пари от ремонти, счупени плочки и грозни пътеки. И така ще си мине тази година, в кампании и безсмислени виканици. Пък в края на годината, някой от участниците може и да е спастрил за още някой апартамент. Няма как да не разберем….

„Апартаментгейт“ стигна до „Ню Йорк Таймс“

Posted on: април 6th, 2019 by anteni No Comments

Статия за скандала с евтините луксозни апартаменти на властта беше пусната в американското издание “Ню Йорк таймс”. Тя е озаглавена “България разследва още три апартамента по скандала с луксозни имоти”.

Цитира се заповедта на главният прокурор Сотир Цацаров за разследване срещу комисаря по борба с корупцията Пламен Георгиев за предполагаеми фалшиви декларации за обстоятелствата, при които той и съпругата му са придобили апартамент в столицата София.

Изданието запознава и с разследването срещу съпругата на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и синът на директора на Националната следствена служба Борислав Сарафов.

България е класирана като най-корумпираната държава-членка на Европейския съюз от групата за борба с корупцията “Transparency International”, припомня изданието. Тя прави ретроспекция и на скандала, когато “зам.-лидерът на управляващата българска партия ГЕРБ Цветан Цветанов напусна парламента след подобни обвинения”.

“Скандалът вече накара българския министър на правосъдието и двама заместник-министри да подадат оставка, след като бе съобщено, че са закупили просторни апартаменти в луксозно предградие на София на по-ниски от пазарните цени от същия предприемач”, пише “Ню Йорк таймс”.

Репутация ли?

Posted on: април 2nd, 2019 by Велислав Русев No Comments

Какво още трябва да стане, за да втаса сивото вещество в главите на електоралните единици? Или над 30 на сто са приели управлението на мафията за нещо нормално?

Вчера „Алфа рисърч“ излезе с проучване за отражението на „Апартаментгейт“ и предпазливо огласи какви са „репутационните щети“ върху властта в цялата й палитра – партия ГЕРБ, правителство, премиер, парламент и останалите институции. Агенцията отчита повсеместна ерозия, но срамежливо прави уговорка, че „не може да установи какъв е „приносът“ на последния скандал за отношението на гражданите към управлението“ на фона на наслагването на маса други скандали, част от всекидневието ни.

Да попитаме: в коя държава правителство може да управлява с 13% одобрение, освен в диктатура? А според „Алфа рисърч“ излиза, че дори кабинетът на Орешарски е имал по-високо одобрение. Но както казва жената с грациозния врат, „има време“. До изборите всичко ще отшуми, демек, ще се забрави. Поемането на отговорност се било превърнало в „стандарт за ГЕРБ“. В момента ситуацията била, че имало факти, но нямало доказана вина. Нищо, че всички виждат как управниците ни поемат вината с мезетата в луксозните си евтини апартаменти…

Няма как на мислещи хора да им подействат поръчковите проучвания, дано те се окажат повече от наивниците. Защото при всичките корупционни скандали ГЕРБ щяха да бъдат изхвърлени от политиката за дълго време в една нормална държава с будни граждани. Тук във васалната територия обаче обслужващият антураж дава само паритет на ГЕРБ и БСП, че дори отпуска на управляващите и един „морален“ процент отгоре като „по-принципни“ биткаджии с корупцията. Видно е, че опитите да се спаси сриващият се рейтинг на властта ще продължат, а неизбежните оставки ще се представят като висша почтеност. Независимо, че в огромното си мнозинство хората не вярват на справедливо разследване и наказание.

„Не сме идеални, заслужено си понесохме шамара, но все още по-добри няма“, мазно реди Борисов в опит за морална реабилитация на партия и управление. А в същото време дясната му ръка Цветанов не показва и сянка на съмнение в собствената си непогрешимост. „Не се чувствам наказан, защото няма кой да ме накаже“! Е, къде е тук покаянието, когато привиждаш себе си като едва ли не национален герой? Дотук сме я докарали. Човек, който за 10 години се издигна от ипотекираната си панелка в „Дианабад“ до вип асансьора в „Изток“, твърди, че над него няма никой и може да прави каквото си иска. За него „Апартаментгейт“ е само „битова“ тема, извадена предизборно от БСП, чиято листа ще бъде съставена от „най-агресивните и злобни партийни кадри“. Казано от точно такъв човек – злобен, агресивен, отмъстителен и безсрамен. Убеден, че всичко, за което бе отстранен, му се полага по право.

Такава е логиката им. За Борисов не са виновни неговите хора, не се гнуси да се показва до нахиления и самоуверен Цветанов, а са виновни тези, които са казали какво става. Но има стара приказка – не убивай вестоносеца! Оправи кирливите ризи в собствения си гьол.

Автор: Валентин Георгиев

Алфа Рисърч: Евтините апартаменти-тежък удар за управляващите

Posted on: април 1st, 2019 by Велислав Русев No Comments

Скандалът с апартаментите на властта нанася тежък удар върху доверието в управляващата партия, сочи последното проучване на „Алфа Рисърч“.

Началните реакции на хората, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри – 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията. Според 66.6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение.Извън конкретната ситуация в по-общ политически план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 г., отбелязват още социолозите. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“.Според преобладаващото мнозинство обаче (57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България. Доколко силна като интензитет и виталност е тази нагласа и дали тя ще окаже съществено влияние върху евровота ще покаже ходът на кампанията за предстоящите европейски избори, отбелязват анализаторите.Допитването отбелязва разлика под 1 процент между ГЕРБ и БСП за евроизборите. 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП, сочи проучането, направено два месеца преди европейския вот.Социолозите констатират, че текущите скандали и липсата на реални дебати по европейските теми намаляват избирателната активност. Към края на март едва 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.След известно „откъсване“ на ГЕРБ пред БСП през февруари към момента ножицата между двете политически сили плътно се затваря, а дистанцията между тях е в рамките на статистическата грешка, поясняват социолозите.Социолозите твърдят, че формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на две трети от бившите избиратели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80 на сто от гласувалите за нея преди две години.ДПС събира 10.6% от потенциалния вот и е третата политическа сила, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на ДПС избирателите, спад в активността ще увеличи тежестта на движението и подобно на евровота от 2007 г. би могло да ги постави в по-голяма близост до водещите ГЕРБ и БСП, прогнозират социолозите.Партиите от коалицията „Обединени патриоти“, които в рамките на настоящото проучване са измервани поотделно, постигат следните резултати: ВМРО – 4.1%, НФСБ – 2.2%, Атака – 2.1% от решилите да гласуват. Така, като партия с най-голям шанс за излъчване на евродепутат се очертава ВМРО, но това, според социолозите, ще зависи до голяма степен от способността й да привлече част от вота на останалите националистически формации. Другите политически сили събират под два процента от действителните гласове.Пада доверието към кабинета дори от симпатизанти на управляващите, показва още проучването. Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов (28% доверие срещу 43% недоверие). В същото време доверието към президента Румен Радев продължава да се покачва.и към края на месец март получава положителни оценки от 51% от българските граждани, срещу 15% отрицателни.Сред партийните лидери Корнелия Нинова бележи ръст от 4 на сто, стигайки до 23%. С 3% увеличава рейтинга си Красимир Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с по 2%.

И синът на шефа на Следствието в “Апартаментгейт”

Posted on: март 28th, 2019 by anteni No Comments

И синът на шефа на Националната следствена служба Боби Борислав Сарафов се оказа в “Апартаментгейт”.

В периода 2018-2019 г. поденият през 1997 г. младеж се е сдобил с апартамент, ателие и гараж в луксозния комплекс “Еделвайс” в Бояна на обща стойност 540 000 лв.

21-годишният син на Сарафов едва ли ще може да докаже произхода на тези придобивки, тъй като няма участие във фирми и не е теглил ипотечни кредити.

Баща му не е вписал такава сума в декларацията си пред Инспектората на ВСС.

Първата имотна придобивка на младия Боби е на 9 август 2018 г. когато купува ателие 133.700 кв. м. с тераса 76,80 кв.м. за 291 030 лв. и гараж 57 кв. м. за 57 600 лв. И ако цената на гаража е пазарна, то за ателието Бобчо би трябвало да плати поне 80 000 отгоре според обявените цени в сайта на комплекс “Еделвайс”.

Вторият апартамент е купен на 12 март 2019 и отново се води ателие – мезонет с площ 122.100 кв. и тераса – 86,50 кв. м. Цената на този ансамбъл е само 192 000 лв. Подобен мезонет в момента се предлага на сайта на комплекс “Еделвайс” за 189 000 евро или малко под 400 000 лева.

В случая с Боби Сарафов сделката е сключена с фирмата “Еделвайс – 3 Бояна”, която до 2015 г. е собственост на “Артекс Инженеринг”, а сега собственик е “Евро Пропърти БГ”. До редакционното приключване на статията не дойде отговор на запитването, изпратено до фирмата относно това дали тези сделки са на пазарни цени и как е извършено плащането.

Откъде пари?

По-сериозният проблем на “Бобчо” и на баща му е, че няма как да се докажат такива доходи. Наистина, през последните години семейството продава стари имоти, но сумата им не е достатъчна за новите придобивки. Освен това липсват данни за сключен ипотечен кредит както на името на Боби, така и на името на родителите му.

През 2017 и 2018 г. родителите на Боби продават две по-малки жилища в София за 97 000 и 86 000 лв или общо 183 000 лв. А през 2019 г. лелята на Боби и сестра на главния следовател на Републиката му дарява наследствена панелка от 65 кв.м. в кв. “Люлин”. Както писахме по-горе, Боби Сарафов успява да продаде панелката много изгодно за 132 966 лв..

В крайна сметка доказаните приходи на семейството от продажби на имоти стават общо 315 966 лв, което е твърде недостатъчно, за да се покрие дори декларирания разход от 540 000 лв. за новите луксозни апартаменти на Боби.

Кой е Сарафов и кой ще го разследва?

Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов беше избран от ВСС за шеф на Националната следствена служба през 2017 г. като беше единствен кандидат за поста. Преди това той се забърка в няколко скандала, сред които арогантно държане и заплахи срещу разследващ полицай, работещ по преписка, свързана с “Агромах”, както и ругатни срещу следователя Страхил Каменички, работещ по делото “Хитрино”. Каменички дори заведе дела срещу Сарафов, но те бяха прекратени заради функционалния му имунитет.

Данните за съмнителните придобивки на сина на Сарафов са основание той да бъде проверен от КПКОНПИ, но самият шеф на Комисията “Антикорупция” е замесен до ушите в скандала “Апартаментгейт”, след като стана ясно, че е изповядвал системно имотни сделки на цени много по-ниски от пазарните. Една от хипотезите е, че това е правено, за да се прикрие недостиг на законни доходи за придобивките.

Главният прокурор Сотир Цацаров също беше разкрит още през 2012 г., преди да бъде избран на поста като бенефициент от имотни сделки на многократно занижени цени. Тогава той коментира, че това е нормална практика и става дума за “симулативни сделки”, в които не виждал нищо нередно.