Posts Tagged ‘банки’

Банките удрят с високи такси печалбите от хазарт

Posted on: ноември 10th, 2024 by Петър Петров No Comments

Печалбите от залагания и всякакви видове хазартни игри са освободени от данъци в нашата страна. Банките обаче налагат толкова високи такси, когато тези печалби биват изплащани по банков път, че на практика тези „доходи“ стават облагаеми, пише „Сега“.

Проблемът е, че така парите вместо да отиват в националния бюджет и да бъдат разпределени за издръжка на спорта, например, те биват прибирани от банките, които и без друго товарят с прекомерни такси клиенти си за различни банкови услуги и правят огромни печалби.

Проверка на „Сега“ в тарифите на банките показа, че те масово са въвели специални такси за транзакции, свързани с хазартни игри и залагания, включително и при получаване на суми. Тези такси са много по-големи от таксите, които се събират за другите парични преводи. Ако банкови преводи се таксуват с 0.1 до 0.6%, (а някои са без такси) то таксите за транзакциите, свързани с хазартни игри и залагания, са от порядъка на 1-2%, т.е. десетократно по-високи.

Читатели на „Сега“ възмутени ни алармираха, че някои от банките дори изписват като „такса печалба“ приспадната сума от изплатената от хазартния оператор печалба. „Сега“ се свърза с една от банките – ОББ, за да попита на какви основания налага 2% „такса печалба“, след като държавата е освободила от данък печалбите от хазарт.

От банката признаха, че събират такава такса, но ставало въпрос за погрешно изписване на наименованието ѝ в мобилното и онлайн банкиране. „Напълно разбираме въпросите, които това предизвиква. За да избегнем заблуждението, колегите вече са предприели мерки да променят наименованието, съгласно тарифата, за да е ясно за всички, че това не е такса за печалбите от хазарт, а трансакционна такса“, отговориха от ОББ.

Трябва да се отбележи, че за разлика от други трансакционни такси, тези, свързани с хазартни игри и залагания, нямат таван. Т.е. наложените 1%, 1.5% или 2% се начисляват върху цялата преведена сума.

Представете си, когато става въпрос за шестица от държавния спортен тотализатор, каква солидна сума ще прибере банката, чрез която са преведени парите на късметлията. За спечелен 1 милион лева от тотото например, той ще трябва да се раздели с 10 000 до 20 000 лв., които банката ще вземе за себе си.

Внимавайте! Нови брутални измами и капани при бързите кредити

Posted on: януари 20th, 2024 by Пламен Иванов No Comments

Още един вид онлайн измама, свързана с изчистване на лоша кредитна история и безпроблемен достъп да бързи кредити, се разпространява в мрежата. Такъв тип обяви се срещат все по-често в социалните мрежи.

Сюжетите на ужилените преминават от финансов превод за несъществуваща услуга, до дългов капан от десетки малки кредити. В края на миналата година от МВР дори разкриха софийска група лихвари, принуждавали със заплахи и побоища длъжници да превозват мигранти, пише „Фокус“.

Бързите кредити стават все по-полярни в социалните мрежи. В една от Facebook групите озаглавена „Лихварство, кредити и изнудване“ срещаме десетки обяви. Някои дори предлагат бонус безвъзмездно плащане на сметка за ток. На пръв поглед най-активните потребители използват чужди снимки и самоличност. Попадаме и на обява за изчистване на кредитна история като услугата варира от 110 до 920 лв. в зависимост дали е бавна или експресна.

„Няма лице, което да заличи кредит в БНБ. Лъжа и измама“, каза адвокат Десислава Филипова пед БНТ.

Според адвокат Десилава Филипова икономически притиснати потребители лесно могат да попаднат в дългов капан. В практиката си има клиенти с над 40 бързи кредита. Обикновено всичко започва с първия договор, след който става ясно, че заемополучателят дължи много над взетата сума:

„Драстично набъбва дълга. За 300-400 лв. дългът може да нарасне с до 300 процента.“

Според председателя на КЗП Стоил Алипиев, браншът има силно изразени проблеми и е затрупан от множество нелоялни търговски практики. Близо 40 процента от фирмите за бързи кредити са били обект на проверка от страна на комисията. Основното нарушение – усвояване на повече пари от това, което се дължи. Повечето производства все още не са приключили затова колко са санкционираните все още няма данни. Глобите достигат до 50 хиляди лева.

„Нашите инспектори обработват на една проверка по пет договора. Имаме случай, където на една проверка са констатирани близо 20 нарушения“, обясни Стоил Алипиев – председател КЗП.

В закона има ограничение на максималната печалба, включително за разходите, които могат да бъдат направени по един договор за кредит. Според юристи, фирми успяват да направят капани, с които да го заобиколят. Това става чрез така наречения пакет „допълнителни услуги“ . Той обаче реално не предоставя нищо на кредитополучателя.

„Понеже фирмите за бързи кредити знаят, че договорите им са незаконни те рядко бързат да се обърнат към съда. Използват други методи. Ходят на работата на хората, лепят бележки около работата, срещат се с работодателя, ходят по домовете им“, каза още адвокат Десислава Филипова.

Макар процедурата в съда да отнема време, то някои от хората търсят правата си в съдебната зала:

„Масово съдилищата обявяват целия договор за невалиден, което значи, че кредитополучателят трябва да върне само главницата.“

И докато потърпевшите нарастват, то от КЗП алармират, че проверките в момента са блокирани.

„В решението на последното заседание на комисията двама члена предложиха да спрем проверките, които бяхме започнали като проактивни действия. – С какъв мотив? – Мотивът е абсолютно несъстоятелен, че комисията не разполага с достатъчно експерти. С подобни действия се бламира цялата работа на контролния орган“, каза още Стоил Алипиев – председател КЗП.

По данни на комисията, близо 200 търговци предлагат подобен тип услуги. Според експерти, с бързи кредити най-често се попълват спешни нужди. Подобен тип заеми се вземат още за закупуване на техника, ремонти и почивки, а към тям са склонни млади хора между 25 и 35 г.

Според експерти, е нужна законодателна промяна, с която при подписване на договора потребителят да е наясно колко най-много може да дължи.

Становище на БНБ:

„Съгласно чл. 56, ал. 10 от Закона за кредитните институции, информацията в системата на ЦКР се съхранява за срок от пет години от датата на последния отчетен период.В съответствие с това законово изискване, съгласно чл. 19, ал. 2 от посочената наредба, информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. В този смисъл, независимо дали кредитите са погасени или не, ако в рамките на последните 60 отчетни периода (в месеци), съществуват кредити с период на просрочие по-голям от 30 дни, те се подават от институцията, към която са били просрочията и съответно се отразяват в системата на регистъра, следователно и в справката от ЦКР, като исторически данни в раздел „Просрочия по активни и по погасени кредити“. Периодите се заличават във времето автоматично един по един до изтичане на 5-годишния срок.“

„…подчертаваме, че в съответствие със законоустановения ред исканията за промяна на информацията за кредитната история на определено лице следва да бъдат насочени към съответната институция-кредитор. При съмнения за измама на гражданите, свързана с обяви в интернет за „изчистване“ на кредитна история и извършване на действия, които очевидно не съответстват на нормативната уредба, гражданите следва да сигнализират компетентните органи.“

Банките спечелиха от такси 355 млн. лева

Posted on: юли 14th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Печалбата на банките от събираните от клиентите такси нарасна до 355 млн. лв. само за първото тримесечие на годината, показват данни на БНБ. Нетните приходи на банките от такси са нараснали с 23 млн. лв., или със 7,1% спрямо същия период на миналата година.

Таксите формират 21,4% от нетния оперативен доход на финансовите институции в страната. По-голяма част от печалбата на банките се формира от лихвите. Нетният лихвен доход на банките за първото тримесечие се увеличи с 345 млн. лв. (+47,8%) до 1,1 млрд. лв. Лихвите формират 64,2% от нетния оперативен доход на банките. В рамките на едно тримесечие приходите на банките от лихви нарастват с 506 млн. лв. (+63,1%) и достигат 1,3 млрд. лв. В същото време разходите им за лихви се увеличават само 161 млн. лв. до 241 млн. лв.

В резултат на всичко това печалбата на банките за първото тримесечие възлиза на 767 млн. лв., което е с 218 млн. лв. (+39,6%) повече спрямо същия период на миналата година. От БНБ вече обявиха и каква е печалбата на банките към края на месец май. Печалбата е 1,3 млрд. лв., което е с 564 млн. лв. или със 73% повече спрямо първите пет месеца на миналата година.

Ако банките продължат да постигат такива резултати, до края на годината печалбата им ще надхвърли 3 млрд. лв.

Засега глобалният процес на затягане на паричната политика се пренася относително бавно върху цената на финансирането в България, пише в периодичното издание на БНБ “Банките в България”. Под влияние на високата ликвидност на банковата система и текущите силно отрицателни стойности на реалните лихвени проценти кредитната активност в страната се запазва висока, особено в сегмента на кредитите за домакинства.

През следващите тримесечия затягането на паричната политика в еврозоната ще започне да ограничава кредитната активност, като пренасянето му върху лихвените проценти по кредитите в България ще се ускори, включително под влияние на обявеното от БНБ увеличение на задължителните минимални резерви от средата на 2023 г., посочват от БНБ.

Лошите кредити намаляват, показват още данните на БНБ. През първото тримесечие необслужваните кредити намаляват с 328 млн. лв. (-7.4%) и в края на март възлизат на 4,1 млрд. лв.

1 млрд. лева изтекоха от банките за 7 дни заради схема на финансист №1 Росица Велкова

Posted on: април 11th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Хиляди българи, изплашени от черните сценарии за фалит на държавата, нарочно пуснати в обръщение от финансовия министър Росица Велкова, в рамките на седмица са изтеглили от банките над 1 милиард лева, разкри пред Narod.bg източник от Министерството на финансите.

Ни в клин, ни в ръкав в средата на април служебният финансист №1 Росица Велкова, която е несменяема във ведомството при всички правителства от далечната 1993-а, се изцепи, че „България е заплашена от фалит, може да настъпи промяна на съществуващия курс на лева към еврото и за неопределено време се налага отлагане на присъединяването ни към еврозоната“.

Предупреждението, което не почива на реални факти, а е чиста проба всяване на паника, която преследва конкретни цели, които Narod.bg тепърва ще осветли, Велкова оправи в доклад на МФ до Министерски съвет.

„За неопределено време се налага отлагане на присъединяването ни към еврозоната. Може да се наложи взимането на заем от МВФ, за да се спаси фискалната стабилност. Това ще наложи сериозни финансови рестрикции. В тази ситуация ще се стигне и до замразяване на доходите“, пише Велкова в доклада.

Сериозни финансисти коментираха, че абсурдното предупреждение на Росица Велкова, наричана в МФ Росица Асансьора, те води до нищо добро и очевидно обслужва някакви задкулисни игри.

Стряскащите изказвания на финансовия министър за опасност от ликвидна криза в държавните финанси и риск от промяна на курса лев/евро принудиха дори Българската народна банка да даде едно от редките си крайни становища.

В него БНБ описва твърденията на Велкова като „некомпетентни и безотговорни“. Такива са и коментарите на именити финансови експерти в България, които следят бюджета отблизо.

Резултатите от абсурдната заплаха за фалит на България доведоха до няколко неща:

За седем дни вложителите изтеглиха над 1 милиард лева от банките от страх да не остават без своите спестявания при евентуален фалит на трезорите
Категорично всяване на паника, което е престъпление по Наказателния кодекс. Заигравката с такава тема и удар срещу националната сигурност.
Най-лошото е, че умишлено тиражираната от Росица Асансьора лъжа най-вероятно доведе допадане на кредитният рейтинг на България.
Ако това наистина се случи, както вещаят финансовите експерти, ще бъдем ударени с повишаване на банковите лихви, например. Причината е, че по-ниският кредитен рейтинг означава по-голям риск за кредитодателя и води до получаване на заем с по-висока лихва или най-често до отказ от кредитиране.

ОЧАКВАЙТЕ втора част от разследването на Narod.bg за откровените престъпления на Росица Велкова и кой дърпа конците на извратената финансова схема

Путин забрани на всички чужди банки да напускат Русия

Posted on: октомври 28th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Руският президент Владимир Путин утвърди списъка на финансовите институции, чиито собственици няма да могат да продават своите активи без специално разрешение от държавата. В него са 45 банки, сред които всички най-големи чужди. Забраната засяга Райфайзенбанк, ЮниКредит и Ситибанк, които общо имат активи за 3,5 трлн. рубли и държат влогове на физически лица за 264 млрд. рубли. В списъка са още немските Сommerzbank и Deutsche Bank, френските Natixis, BNP Paribas и Credit Agricole, японските MUFG, Sumitomo и Mizuho, американската Goldman Sachs, швейцарскиата Credit Suisse, която се води „любимата банка на руските олигарси“, тъй като обслужваше приближените до Кремъл Алишер Усманов, Роман Абрамович, Виктор Векселберг и Олег Дерипаска и преди началото на войната държеше поне $30 млрд. руски активи.

Забрана за продажба имат дори дъщерните банки на западните автомобилни концерни като „Тойота банк“, „БМВ Банк“ и „Фолксваген банк“, както и небанковите кредитни структури, които обслужват международните платежни системи (дъщерните структури на Paypal и Western Union).

Списъкът е продължение на указа на Путин от 5 август 2022 г., с който той забрани на инвеститорите от „неприятелски страни“ да извършват сделки по продажба на акции и дялове в руски кредитни институции. За да продадат своя дял, те трябва да получат специално разрешение от президента, в противен случай сделките ще се смятат за „нищожни“.

Източници на „Ройтерс“ твърдят, че руските власти са обсъждали и въвеждане на външно управление в тези банки. Така хем ще се запази чуждата собственост, хем всички операции ще минат под контрола на държавата. За идеята лобира шефът на Внешторгбанк Андрей Костин, който смята, че ще е справедливо държавата да „прибере“ всички чужди банки в Русия. „Нашите банки ги взеха, сега трябва да вземем техните банки. За да имаме паритет“, каза той през юни на международния икономически форум в Санкт Петербург.

 

Банките масово вдигат таксите за бизнеса

Posted on: март 21st, 2022 by Пламен Иванов No Comments

От началото на годината голяма част от банките повишиха таксите си за обслужване на гражданите, а сега това се наблюдава и за бизнес клиентите. Фирмите ще бъдат таксувани с по-големи суми при теглене на пари и при преводи, както междубанкови, така и между собствени сметки в една и съща банка, пише „Сега“.

Бaнĸa ДCK увеличава от 28 март тaĸcи и ĸoмиcиoни за теглене на пари от фирмени сметки. Например тeглeнeтo oт ΠOC в oфиc нa Бaнĸa ДCK вeчe щe cтpyвa минимyм 6 лв., вместо сегашните 4.50 лв. Cпpaвĸaтa пo cмeтĸa чpeз ATM в Бългapия пocĸъпвa c 10 стотинки и вeчe щe cтpyвa 0,60 лв., a cпpaвĸaтa в чyжбинa – c 0.50 лв. дo 1.50 лeвa.

Teглeнeтo нa пapи cъc зaявĸa cъщo пocĸъпвa c 0.50 лв. и щe cтpyвa 5 лeвa. Kpeдитният пpeвoд, вĸлючително мeждy coбcтвeни cмeтĸи нa фирмата cъщo щe cтpyвa 5 лeвa, a нe ĸaĸтo дoceгa 4 лeвa. C 1 лeв пocĸъпвa и мeждyбaнĸoвият ĸpeдитeн пpeвoд пpeз БИCEPA – дo 7 лeвa. Kpeдитният пpeвoд пpeз RІNGЅ пocĸъпвa c 20 лeвa и щe cтyвa нa бизнec ĸлиeнтитe нa бaнĸaтa 50 лeвa.

Oбeдинeнa бългapcĸa бaнĸa (OББ) обяви, че пoвишава няĸoи oт тaĸcитe зa бизнec ĸлиeнтитe cи oт 4 aпpил. Мeceчнaтa тaĸca зa пaĸeт „Бизнec пapтньopcтвo“ щe ce yвeличи oт 15.90 лeвa нa 18.90 лeвa, нa пaĸeт „Бизнec пapтньopcтвo Cтapт“ – oт 12.90 лв. нa 13.90 лeвa. Πpeвoдитe oт и пo cмeтĸa нa OББ в бaнĸoв ĸлoн пocĸъпвaт oт 2 лв. нa 2.50 лeвa, а изxoдящитe пpeвoди в cиcтeмaтa нa OББ – oт 4 лв. нa 5 лeвa. По-високи такси ОББ ще налага и за мeждyбaнĸoвитe пpeвoди – вместо 0,8% таксата вече ще е 1%. Kacoвa внocĸa oт юpидичecĸo лицe, paзличнo oт титyляpa нa cмeтĸa, вече щe cтpyвa минимум 4.50 лв., а не 4 лeвa.

Πoщeнcĸa бaнĸa вече пpoмeни чacт oт тapифитe зa юpидичecĸитe лицa от 8 март. Месечното oбcлyжвaнe  нa фирмена cмeтĸa се оскъпи с 2 лeвa и стана 22 лeвa. Teглeнeтo нa cyми oт cмeтĸa cъc зaявĸa също вeчe cе таксува по-скъпо – минимyм 5, а не 4 лeвa.

Tъpгoвcĸa Бaнĸa Д обяви, че от началото на май ще увеличи тарифата си за бизнес клиенти за внасяне и теглене на суми на каса.

Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa, Paйфaйзeнбaнĸ, Инвecтбaнĸ, Интернешънъл Асет Банк увеличиха част от таксите за фирмите преди месец.

Наред с поскъпването на различни банкови услуги фирмите повече от година плащат и такси на банките заради това, че държат парите си в тях. Съвсем официално за депозитните сметки на бизнеса банките една по една започнаха да въвеждат отрицателни лихви преди две години. По данни на БНБ средната ефективна годишна лихва по депозитни сметки на бизнес клиенти през януари тази година за фирмените спестявания в банките е -0.39%. За сравнение средната лихва през януари 2021 г. е била -0.07%.

Банките смениха начина на изчисление на лихвите по кредитите в евро

Posted on: януари 17th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

От началото на 2022 г. търговските банки променят едностранно в договорите с клиентите си начинът, по който определят лихвата по кредитите в евро и швейцарски франкове. Причината е, че използваният индекс LIBOR, който е базата за определяне на лихвата по тези заеми, вече не се изчислява от британския орган за финансов контрол (Financial Conduct Authority). Затова и българските банки, които до момента са използвали CHF LIBOR и EUR LIBOR за определяне на лихвите по отделни договори за кредит, трябва да го заменят с друг референтен индекс. За доларовите заеми промяна се очаква от средата на 2023 г., когато FCA спира да изчислява USD LIBOR.

У нас кредитите във валута, различна от лева, формират не повече от 20% от пазара.

Промяната на лихвените индекси не налага преподписване на съществуващите договори, посочват банките и уверяват, че избраните алтернативни индекси няма да оскъпят отпуснатите вече заеми. Повечето банки са уведомили още през декември клиентите си за тази промяна.

Пощенска банка например обяви, че за кредитите в швейцарски франкове от 1 януари за база използва индекса SARON Compound Rate, който се администрира от швейцарския финансов регулатор SIX Swiss Exchange Financial Information AG.

По договори за кредити в евро Пощенска банка заменя EUR LIBOR с референтния лихвен процент на банката, наречен ПРАЙМ използван за потребителски и жилищно-ипотечни кредити в лева. Той е разработен още през 2013 г. и отговаря изцяло на законовите изисквания за ясна изчислителна процедура и формула, основана на параметри, които се публикуват от БНБ, посочват от Пощенска. Договорите по евровите кредити ще се актуализират с ПРАЙМ от датата, следваща първата за 2022 г. падежна дата на месечна вноска. Промяната няма по никакъв начин да рефлектира върху лихвата по договорите за кредит на клиентите, уверяват от Пощенска банка. 

Банка ДСК уведомява клиентите си, че също вече ще прилага от 1 януари SARON за заемите в швейцарски франкове, а за евровите – Euro Interbank Offered Rate (EURIBOR). Препоръчаният за доларовите заеми алтернативен индекс е Secured Overnight Financing Rate (SOFR).

НОВ РЕГЛАМЕНТ

По подобен начин от 1 юли 2018 г. банките у нас замениха базовия индекс СОФИБОР по всички потребителски и жилищни кредити в левове, след като БНБ спря да го изчислява. И тогава не се наложи преподписване на сключените договори, нито подписване на допълнителни анекси. Някои банки замениха СОФИБОР с EURIBOR, други – с основния лихвен процент, който изчислява БНБ, трети – със собствен референтен индекс, който изчисляват на база на статистиката на БНБ за средните лихвени проценти по депозитите на домакинствата и бизнеса.

Всички тези промени в начина на изчисляване на лихвите по заемите започнаха с влизането в сила на нов еврорегламент, който затегна правилата след финансовата криза през 2008 г. Регламентът е в сила от средата на 2018 г. като мярка срещу съмненията, че много европейски банки са манипулирали лихвените индекси. Бе поставено условие всички референтни лихви да се изготвят само от лицензирани администратори, включени в регистъра на Европейския орган за ценни книжа и пазари. Това е и причината БНБ да се откаже от СОФИБОР тогава.

ПЕНСИОНИРАНЕТО НА LIBOR

В началото на тази година бриганският FAC обяви, че спира да поддържа на 31 декември LIBOR – London Inter-Bank Offered Rate или Лондонската междубанкова лихва на предлагане, към която са обвързани кредити за над 300 трилиона долара в цял свят. Това е лихвата, по която големите международни банки осигуряват финансиране една на друга. Котировките й се определяха изцяло на база проучване, в което банките казват на каква цена очакват да се финансират, а не на реалните стойности, на които това се случва. В периода 2008-2012 г. – времето на финансовата криза и последвалата рецесия, бяха направени редица разкрития, че всъщност LIBOR е „лихвата, по която банките не заемат една на друга“. Тогавашният управител на Bank of England отбеляза, че на LIBOR не може да се разчита като обективен индикатор. А разследване на Wall Street Journal разкри, че много банки участващи във формирането на LIBOR, всъщност са декларирали далеч по-ниски лихви от тези, на които реално са се финансирали. По този начин финансовите институции са маскирали влошаващото им се състояние в навечерието на кризата и са заблуждавали инвеститорите.

ПЛАВАЩА КОМПОНЕНТА

Референтните индекси всъщност са плаващата компонента на лихвения процент по кредитите, чиито котировки се следят ежемесечно. Към нея банките добавят фиксирана надбавка (spread) според срочността на заемите и риска. За потребителите е важно сами да могат да проверят и изчисляват базата, на която се формира лихвата, т.е. информацията за нея да бъде лесно достъпна и проверима. Правилото, наложено от БНБ, е промяна в лихвата по заема да може да се предприеме, когато референтната лихва падне или нарасне с повече от 0.5 процентни пункта. Банката обаче винаги може едностранно да промени рисковата добавка.

Източник: „Сега“

Банките ни дерат с по-високи такси

Posted on: декември 30th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

По-високи банкови такси се очакват от новата година като някои от трезорите са избрали да вдигнат таксите за теглене на каса. Повече ще плащаме и при местене на пари от сметка в сметка, както когато сметките са в една и съща банка, така и ако са в различни.

„В последните 10 години банковите такси в цяла Европа нарастват. Обяснението е ясно – поскъпва обслужването в офис. Ако видите и сравните, ще видите, че някои банки не увеличават таксите на онлайн банкирането, а някои ги вдигат между 0, 10 лв. и 0,20 лв. Но тези, които са в офис, започват да се увеличава и обслужването“, каза кредитният консултант и финансов анализатор Тихомир Тошев в студиото на „България сутрин“.

Той подчерта, че и наемите на банките също се покачват.

„Има инфлация, самият разход да се поддържа офис нараства. В следващите години ще виждаме как банките ще оптимизират клоновата си мрежа. На голяма част от банките таксите за онлайн банкирането са минимални. Има и доста операции без такси. Преди години Европейският парламент забеляза, че банковите такси нарастват в доста различни страни, тогава се въведе евродиректива, която след това се обърна в закон. И сега всяка една банка в ЕС е длъжна да предлага на потребителите банкова сметка с обикновените операции. Там таксите трябва да са около средните“, допълни Тошев в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите му най-ощетени ще бъдем, ако продължаваме да теглим пари и да внасяме пари в брой.

„Българите сме с най-ниско проникване на кредитни карти в ЕС. Дори в Сърбия хората масово ползват карти за всякакъв тип плащания, ние все още предпочитаме кеш, предпочитаме да влезем в банката и да изтеглим пари. Не искаме да се отворим към кредитните карти, които са един страхотен инструмент“, коментира финансовият анализатор.

2021 година се оказва рекордна за ипотечните кредити.

„Банките трябва да са по-внимателни в отпускането на ипотечни кредити. Може би над 5 млрд. ще са раздадените ипотеки, което е абсолютен рекорд за българския пазар. Лихвите продължават да намаляват и засега тенденцията е надолу. Така ипотечният пазар ще продължи да привлича все повече и повече хора, за да си закупят жилище. 99% от изтеглите кредити в България са с плаваща лихва. Потребителите трябва да са спокойни, защото ние наблюдаваме пазари с доста по-голяма история“, добави Тихомир Тошев.

И посочи, ако лихвите се покачат, месечната вноска ще скочи до 10% в рамките на няколко години.

„Но това също е решимо – рефинансиране. На пазара винаги банки, които са по-агресивни и искат да си напълнят портфейлите. Много малък е процентът на лошите кредити. Повечето хора успяват да се справят. Не очаквам поевтиняване на имотите, напротив – плавен ръст нагоре. Продължава търсенето да е изключително голямо“, сподели кредитният консултант.

И очаква развитие с криптовалутите, но хората трябва да са много внимателни.

Финансист: Не дръжте парите си в банка, инфлацията ги изяжда (ВИДЕО)

Posted on: декември 27th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

„Ако парите ви са в депозит в банка – реалната им стойност ще намалява заради инфлацията. За българите най-стабилната инвестиция си остават имотите”. Това заяви в студиото на „Здравей, България” финансистът Стоян Панчев.

.„Ако на годишна база – от ноември миналата година до ноември месеца на тази сравним данните, ще се окаже, че реалната стойност на 100 лева е намаляла със 7,30 лева. Имаме инфлация от 7,3 на сто. Това показва инфлационният индекс”, подчерта той.

По думите му през януари реалната стойност на тези 100 лева ще намалее с около 10 процентни пункта, колкото се очаква да е инфлацията в началото на следващата година.

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ!

 

Хампарцумян разкри как могат да бъдат проследени пачките от шкафчето

Posted on: декември 21st, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Банките не са задължени да имат номерата на банкнотите от спалнята в резиденция “Бояна”. Пътят може да се проследи от печатницата, от ЕЦБ до централната банка и от там до първата банка, която ги е заявила.

Банкнотите живеят собствен живот след това. Могат да минат през много ръце. Това обясни финансистът Левон Хампарцумян пред Нова телевизия.

Според него проследяване може да стане само, ако някой е седнал, за да записва номерата.

Относно източените милиони за строежа на АМ „Хемус“ той подчерта, че банките подават информация в ДАНС, но е работа на финансовото разузнаване да следи.

„Докладите от големите банки се генерират автоматично и се изпращат до ДАНС. Какво прави след това агентът – не се знае“, посочи той.