Posts Tagged ‘бизнес’

„Кауфланд“ ни се извинява, че ни лъже с цените на част от стоките

Posted on: април 1st, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Kaufland България излезе с важно съобщение до своите клиенти, свързано с продажбата на определени стоки от актуалната брошура на веригата:

„Уважаеми клиенти, информираме Ви и молим да имате предвид, че поради непредвидени обстоятелства не можем да Ви предложим следните артикули от рекламната ни брошура за периода 27.03. – 02.04.2023 г.:

Тиква Матилда на цена 0,99 лв./ кг

Агнешка предна четвъртина на цена 19,99 лв./кг от витрина с обслужване

Агнешка задна четвъртина на цена 20,99 лв./кг от витрина с обслужване

Parkside прахосмукачка PWD 20B2 за сухо и мокро почистване на цена 119,90 лв.

„Здравец“ кисело мляко 3,6 % масленост 500 г на цена 1,19 лв. Предлагаме на Вашето внимание Кисело мляко 3,6% масленост 400 г на цена 1,09 лв.

Информираме Ви и молим да имате предвид, че поради техническа грешка в рекламната ни брошура за периода 27.03. – 02.04.2023 г цената за килограм на „Маклер“ моцарела мини от витрина с обслужване е 19,99 лв., а не 6,67лв.

Информираме Ви и молим да имате предвид, че поради техническа грешка в рекламната ни брошура за периода 27.03. – 02.04.2023 г е отпечатано грешно описание на Parkside комплект отвертки на цена 3,99 лв., правилното описание е Parkside Отвертка 1 бр. на цена 3,99 лв.

Молим да ни извините за причиненото неудобство“.

 

Икономическото министерство пусна абсурден сайт с цените на 30 храни

Posted on: март 25th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Дългоочакваният сайт с цените на основни храни, представян от служебния кабинет като мощно оръжие срещу поскъпването, е факт, но ползата от него е доста спорна. В платформата няма цени, подадени от търговците, а усреднени стойности, които трудно може да ориентират потребителите.

В петък двамата министри на икономиката Никола Стоянов и на земеделието Явор Гечев представиха  електронната платформа за наблюдение на цените на част от основните хранителни продукти. Сайтът е с адрес foodprice.bg и е разработен от „Информационно обслужване“.

Информационният сайт стартира с 30 основни хранителни стоки, 9 вида плодове и зеленчуци и 4 вида суровини като например суровото прясно мляко. В него може да се видят средните цени на тези стоки на вносител, на едро при търговията на тържищата в различни райони в страната, както и средните цени на дребно в търговската мрежа, също в различни райони в страната. Има възможност и да се сравнява даден продукт със средната му цена в седем държави от ЕС.

Пред журналисти министър Стоянов демонстрира търсенето на информация в платформата. За демонстрацията той избра 250 г краве масло, за което средната цена на дребно за цялата страна към момента излиза 7.36 лв. Цената на едро е 5.19 лв., а цената на суровото краве мляко – 1.04 лв.

Проверка за чужбина показа, че същото количество краве масло струва 5.14 лв. във Франция, 4.88 лв. в Германия и 4.85 лв. в Австрия.

По подобен начин бе демонстрирана цената на кило бяло саламурено сирене в търговската мрежа у нас – средно 17.05 лв., а на едро – с 50% надолу. За тази стока обаче няма сравнения с други страни, защото е типична българска стока.

„Засега информацията за цените на дребно са набавени от държавни институции, но в бъдеще се очаква включването и на самите търговци. Очакваме данни от всички търговци с над 30 млн. лв. годишен оборот. Това означава освен 5-6 големи търговски вериги, още до към 30-ина по-големи регионални играчи да проявят интерес и да се включат“, каза министър Стоянов. Търговците можели да посочват за съответната седмица най-ниската си цена от даден продукт, но без тези на промоция. Данните за цените ще се обновяват всяка седмица.

Данните за средните цени в чужбина ще се предоставят от търговските ни аташета в Берлин, Виена, Париж, Букурещ, Прага, Атина и Загреб.

На сайта може да се визуализират и графики за движението на цените на всяка една стока за последните 30 дни. Според кабинета това ще е полезен инструмент да се правят анализи и да се следи дали има изкривяване на пазара.

Министърът не се ангажира с прогноза колко купувачи ще влизат в сайта всеки ден, за да се информират. А и каква полза, ако се установи, че в последните 30 дни сиренето в Добрич е било малко по-евтино от София. Графичното изображение на поскъпването е по-скоро комично, особено в графиките, където има поскъпване между 1 ст. – 5 ст. При тях правата на поскъпването върви рязко нагоре и оставя впечатление, че става дума за безумен ръст. Така е например при захарта – за 90 дни е поскъпнала с 1 стотинка, но графиката внушава потресаващ ръст, а бобът – поевтинява с 4 стотинки, но правата на поевтиняването не е така стремителна надолу.

„Това е сайт с кухи за момента данни. Съпоставка на цени в различните търговски вериги няма. Просто един опит да се систематизира информация, която обаче не води до намаление на цените“, коментира прд бТВ бившият шеф на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Той отправи критики към служебния кабинет, че няма успех в диалога с търговците, който да доведе до задържане на цените на храните, така както са направили правителствата в много страни в ЕС.

„Защо фокусът е само върху търговските вериги? Делът на продажбите на храни в тях е едва 30%, а останалите 70% са в по-малките търговски обекти в страната“, посочи Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него трудно може да се систематизират цените на хранителните продукти, защото разнообразието е огромно в зависимост от производителя, вида на магазина, населеното място. „Ние се фокусираме в крайната точка, а има много процеси, много дълга верига, по която се оскъпяват продуктите до щанда на магазина“, посочи той.

БЕЗ ТАВАН НА НАДЦЕНКИТЕ

Служебният кабинет се отказа да въвежда таван на надценките на хранителните продукти в търговската мрежа заради липсата на правно основание. Това стана ясно на днешната пресконференция на министъра на икономиката Никола Стоянов и министъра на земеделието Явор Гечев.

След като почти цял месец двамата министри и вицепремиерът Христо Алексиев обясняваха какъв таван да се сложи на маржа на търговците – 20, 25 или 10%, и на кои стоки, сега се разбра, че няма законодателство, което да им позволи подобна мярка. „Мислехме, че може да въведем таван на надценките с наредба, но се установи, че е невъзможно“, призна Стоянов. Той посочи, че разговорите с търговските вериги продължават и има надежда да се стигне до споразумение, те сами да си наложат по-ниски цени на хранителните продукти.

В същото време работна група изготвяла проект на закон за надценките на хранителните стоки, който да действа за ограничен период от време, и бъде предложен на новото Народно събрание, посочи икономическият министър. Отделно служебният кабинет работел и върху проект на закон за търговията с храни, който също щял да бъде завещан на бъдещите депутати.

Земеделското министерство е изработило наредба за създаване на централен регистър за проследяване на храните, съобщи министър Явор Гечев. Идеята е да се проследява всяка стъпка в търговията на едро – произход, качество, документация, гаранции, съпъстващи документи за цени. Наредбата ще засегне и проследяването на зърно и зърнени култури от силозите до граничния контрол и обратно при внос.

Източник: „Сега“

Ето как най-често ни мамят в големите хранителни вериги!

Posted on: март 19th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

651 нарушения, 254 от които са нелоялни търговски практики, е констатирала КЗП при извършени 755 проверки в търговски хранителни вериги.

Тези последни данни съобщи Ангел Джалев от Комисията за защита на потребителите, цитиран от БНР. Той подчерта, че проверките са фокусирани върху големите хранителни вериги, защото по-голямата част от хората пазаруват от тях.

Най-често нарушенията са свързани с разминаване на цената на етикета и на касата и разлика в обявения грамаж, каза Джалев.

По думите му се наблюдава „неприятна и изключително тревожна тенденция“ при нелоялните търговски практики:

„Може би проблемът е бил неглижиран и се е натрупал на пазара. Трябва да му се обърне специално вниманиe, защото този проблем изкривява целия пазар. Прилагането на нелоялна търговска практика от страна на големите търговци принуждава и малките търговци да прилагат същите практики, което изключително много изкривява пазара и е предпоставка за изкуственото завишаване на цената, тъй като на стоките се придават качества, които не притежават, и се продават по този начин на завишена цена, която не отговаря на качеството“.

Към момента не е налаган максималният размер на санкция за нелоялна търговска практика, каза Джалев и уточни, че кампанията за проверки е започнала скоро:

„Хубаво е да се помисли и за завишаване на санкциите, тъй като европейската практика е санкцията да е процент от оборота на конкритния търговец, а не като у нас – от 5 до 50 хил.лева. Ако се завишат санкциите, ще има възпиращ и възпитателен ефект“.

„Притеснителна е тенденцията за голямо завишаване на цената по веригата от производител до потребител, което не е обосновано от икономически или инфлационни процеси“, подчерта още той.

Клиент побесня, след като си купи мляко „Верея Чудно“ от „Метро“

Posted on: март 13th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Клиент се оплака от качеството на прясно мляко, което си купил в голям хипермаркет.

„Здравейте, закупихме от „Метро“ в Пловдив три броя прясно мляко за пиене „Верея Чудно“… и о, чудо!“, написа той до Plovdiv24.bg.

И продължава:

„След два дни на престой в хладилника се оказа, че по шишето се утаява нещо сиво, приличащо на пепел. Върнахме се до „Метро“ и оттам ни показаха всички шишета от този продукт и всички бяха в това състояние. Отговорът беше – „явно е нормално“.

Проверихме и в „Кауфланд“ и там се оказа, че е нормално. След изсипване на млякото се оказа, че утайката е гъста смес, а не е пепел и се размива във вода, като я сгъстява… дали не е евтино сухо мляко? Гнусно… или нормално?“.

Нов огромен скандал със сиренето по магазините

Posted on: март 9th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Практика, засечена от държавата в хранителните магазини – търговците предлагат стоки с изтекъл срок на годност!

В Благоевград Агенцията по безопасност на храните направи проверка след като клиент се оплака, че си е купил сирене от щанд с други храни без по думите му да е обозначено, че вече е негодно за употреба.

Преди ден клиентът е купил сирене от магазин в центъра на Сандански. Прибирайки се у дома преди да отвори вакумирания продукт случайно забелязва, че има проблем със срока на годност, посочен на етикета.

„Погледнах срока на годност и за мое голямо учудване видях, че сиренето е с изтекъл срок на годност на 25 юли 2022 година. А вчера беше 5 март 2023 година. За мен това е огромно забавяне в продажбата на продукта. Не говорим за ден, два, три“, разказа пред БНТ потърпевшият.

Магазинът, от който Велизар е закупил сиренето, е високооборотен. Мъжът разказва, че досега нито от конкретния, нито от друг магазин му се е случвало да попада на продукт с изтекъл срок на годност.

„За мен това е изцяло грешна политика на доставка. Не ми се иска да използвам по-тежки епитети, защото този продукт вероятно е влязъл в магазинната мрежа вече с изтекъл срок на годност“, допълни потърпевшият.

Мъжът не е отварял пакетираното сирене. Вместо да го върне в магазина той решил да сезира за проблема с годността Агенцията по безопасност на храните. От там в късния следобед изпратиха инспектори на проверка в обекта, откъдето е закупено сиренето.

На щандовете беше намерена още една опаковка от същия продукт, отново с изтекъл срок на годност според посоченото на етикета.

„Най-вероятно се касае за някаква техническа грешка на етикета. Ние ще ги изземем тези количества, те ще бъдат унищожени в екарисаж и обратно по веригата ще бъде осведомена и мандрата, която е производител и където дефакто става етикетирането на самото сирене и дали не се касае за някаква чисто техническа грешка“, каза още доктор Велина Илиева, главен инспектор в ОДБХ-Благоевград.

От магазина не пожелаха да застанат пред камера. Казаха само, че става въпрос за сгрешен етикет поставен на продукта при пакетирането му.

 

Цените скочиха отново за седмица – по-скъпо сирене, кашкавал, брашно…

Posted on: март 5th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, скача тази седмица с 0,86 на сто до 2,472 пункта. От началото на годината равнището му се вдига с 6,74 на сто (от 2,316 пункта). Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.

Оранжерийните домати поскъпват с 12 на сто до 4,12 лева за килограм през последната седмица. Оранжерийните краставици скачат с 6 процента и се купуват за 5,99 лева за килограм. Червените чушки падат с 1,2 на сто до 4,15 лева за килограм в края на седмицата.

Картофите поевтиняват с 4 процента и се продават по 1,19 лева за килограм, а морковите скачат с 6,7 процента и се търгуват по 1,28 лева за килограм. Зелето поевтинява с 5 стотинки и се търгува по 0,80 лева за килограм.

Ябълките поевтиняват с 3,5 на сто и се купуват по 1,38 лева за килограм. Лимоните се купуват по 2,40 лева за килограм.

Портокалите поскъпват с 5,1 на сто и се търгуват по 1,84 лева за килограм, мандарините се купуват по 2,31 лева за килограм. Бананите се продават по 3,19 лева за килограм.

Кравето сирене поскъпва с 0,7 на сто и се търгува по 11,43 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с с 0,3 на сто повече – до 18,15 лева за килограм.

Олиото поевтинява с 5,1 на сто и се продава по 3,90 лева за литър.

Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 2,53 лева.

Пилешкото месо се вдига с 1,3 на сто до 6,30 лева за килограм. Захарта пада с 1,9 на сто и се продава по 2,52 лева за килограм в края на седмицата.

Брашно тип „500“ поскъпва с 0,7 на сто до 1,38 лева за килограм.

 

Оризът поскъпва с 1,6 на сто и се купува по 3,21 лева за килограм. Яйцата се продават по 0,38 лева за брой на едро в края на седмицата.

Разгеле! Властта най-после се събуди за надценките на храните (ВИДЕО)

Posted on: март 3rd, 2023 by Пламен Иванов No Comments

След дълъг „зимен сън“ и неглижиране на спекулата в търговската мрежа у нас, служебната власт установи надценки, достигащи до 100%. Необяснимо високи маржове са измерени при яйцата, маслото, кашкавала и сиренето. В четвъртък Министерски съвет отчете, че са направени над 1000 проверки на различни институции, които засекли стотици нарушения и нелоялни практики и заговори за съмнения за „необосновано високи печалби при храните“.

В детайли, властта в следващите седмици ще се уверява дали при храните не се генерират свръхпечалби на гърба на населението, посочи вицепремиерът Христо Алексиев.

 

Активността на правителството дойде след като стана ясно, че българинът плаща по-високи цени за някои храни дори и от жителите на Люксембург и след като се разбра, че заради високата инфлация се отлага приема на България в еврозоната.

Властта даде заявка да се изсветлят всички скрити такси, които търговците начисляват в цената – като такса бонус оборот, логистика, маркетинг, позициониране на регал и т.н. Това се начислява с обратни фактури и от тях губи производителят, търговецът печели, а таксите се плащат от потребителите. Тези такси достигат до 20%. Всички тези такси с бъдеща наредба щели да бъдат обявени за нелоялни търговски практики.

Аграрният министър Явор Гечев посочи, че при хляба маржът между цената на едро и цената на дребно е 10 на сто, но при други продукти стига до 100 на сто. Необяснимо високи били тези маржове при яйцата, маслото, кашкавала и сиренето.

Гечев проследи цената на млякото от фермата до щанда в магазина. Той посочи, че от фермерите млякото се изкупува от 85 стотинки до 1 лев. След като се преработи от мандрите цената му на едро стига 1.80 лв., а в магазините на дребно цената вече стига до 4 лв. за литър.

Аграрният министър изненадващо направи уговорката, че търговските вериги купуват на много по-ниски цени от обявените цени на едро. Причината затова най-вероятно са големите количества, които те зареждат.

От данните на Явор Гечев стана ясно, че средната цена на прясното мляко в Чехия е 2.98 лв. за литър, в Румъния е 3.11 лв., а в България е най-висока и стига 3.36 лева за литър.

При маслото в разфасовки от 125 грама цената на едро в България е 2.62 лв., а в магазините се продава за 4.21 лв. В същото време, цената на дребно в магазините за масло в същия грамаж в Германия е 2.59 лв., а в Австрия е 2.55 лв.

При кашкавал по БДС 400 гр е с доставна цена 8.04 лв. и 15.99 лв. на щанд, което е 94% надценка. При сиренето, 400 грама – 5.64 лв. доставна цена, а на щанд 10,79 лв., 91% надценка.

Икономическият министър Никола Стоянова припомни, че преди няколко дни възложи на търговските аташета да представят информация за цените на 20 продукти в седем страни от ЕС. Стоянов даде пример с цената на олиото и каза, че в момента в Румъния то се предлага в магазини за 2.65 лв.

„Защитник съм на бизнеса, но трябва и етика да има в тази ситуация“, каза още Никола Стоянов.

„Всичко това е законно. Има недостиг в законодателството и за изсветляване на сектора ще направим две бързи неща – ще се приемат две наредби, подготвени от Министерството на земеделието и Министерството на икономиката за храните, които да дадат публичност по цялата верига на доставки. Ще има регистри на всички търговци и на складовете, които се занимават с продажбата на храни. Първият по веригата на даден продукт ще отрази в електронния регистър пускането му на пазара и всеки следващ ще информира къде е отишла храната и на каква ценаказа още Гечев.

Годишната инфлация на хранителните стоки е 24.5 % през януари, съобщи още аграрният министър Явор Гечев на пресконференция. Пикът е бил през ноември, когато индексът е достигнал 26,1 % през ноември.

Направени били над 300 съвместни проверки. КЗП е направило 471 проверки и са открити 452 нарушения. Агенцията по храните е извършила 333 проверки и установила 32 нарушения. НАП са извършили 340 проверки и са съставени 71 акта за нарушение. Данните изнесе вицепремиерът Христо Алексиев.

„Налице са редица нелоялни търговски практики, възникват съмнения и за необосновано високи печалби. Ние не обявяваме война на търговските вериги, нито искаме да водим такава война“, каза още Алексиев. Той уточни, че нямат намерение да се намесват на пазара в сферата на храните. „Единственото, което искаме да направим е да защитим интересите на потребителите, на уязвимите групи и да се уверим, че не се генерират свръхпечалби на гърба на населението“, каза още той.

Очаква се до дни да стартира интернет сайт, който ще информира всяка седмица потребителите как се формират цените на 20 продукти и какви са те в 7 страни от ЕС. Аграрният министър Явор Гечев на свой ред посочи, че се „дигитализират регистрите“, в които участниците във веригата на хранителните продукти да вписват информация какво се предлага на пазара – на входа и на изхода. Самите търговски вериги също ще могат да публикуват цените си на правителствената платформа.

Нелоялните търговски практики, упражнявани от търговците с пазарен дял над 50-60% завличат целия пазар след себе си и така се изкривява целия пазар и цените се завишават изкуствено, коментира Стоил Алипиев, председател на Комисията за защита на потребителите.

Експертът даде и примери за нелоялни търговски практики. „Търговецът представя невярна информация за етикетите на стоката и се оказва, че когато отидете до касата, цената на стоката се оказва по-висока от тази, на която е била предложена“, каза той.

Намерени са и подвеждащи твърдения на етикетите за теглото на стоките. А също и продукти, които се продават като произведени в България се оказват внос от други страни.

Председателят на КЗП дори посочи, че много често вериги посочват, че само днес предлагат продукт на най-ниска цена, но това не отговаряло на истината.

„Само днес на най-ниската цена, оказва се, че нито е само днес, нито цената е най-ниска. Става въпрос за хранителен продукт киви. Обявено е на цена 2.79 лв., а се оказва, че сравнителният анализ на конкурентните обекти показва, че цената не само не е най-ниска, а с около 20-30% по-висока“, посочи още Стоилов.

Той посочи още, че потребителите се подвеждат и чрез брошурите на търговските вериги, които рекламирали продукти на промоция, но в магазина се оказвало, че стоката липсва.

 

 

Истината за инфлацията и за убийството на българските производители на земеделски стоки!

Posted on: февруари 27th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Няма нищо общо с европеизма и атлантизма, да се правим на ударени, когато чужди търговски вериги се намесват на нашия пазар и го изкривяват до неузнаваемост, от което страдат и българските производители и потребителите, и България като цяло. Съгласете се, че не е нормална пазарна практика тук веригите и посредниците да получават над 50 процента от стойността от производител до потребител. Говоря обобщено, някъде е по-малко, но идеята, че това са премии извън пазара, които се дължат на злоупотреба с доминантно положение и ако не се вземат мерки нещата ще станат трагични.

Проблемът не е че немски и австрийки големи вериги се настаниха у нас, а че чрез доминантната си роля, усилена с пасивна политика на правителствата, „допринасят“ за инфлацията, за убийството на българските производители на земеделски стоки. Проблемът е, че нашите институции, призвани да защитят потребителите и конкуренцията спят здрав сън. Вероятно мотивирани или объркани в проблема поради собствената си посредственост.
Да започнем с това, че може да е „нормална“ търговска практика да се налагат на производители огромни такси за влизане във вериги и за поддържане на място, но това е непазарна форма на оскъпяването им, която е некоректно отнесена към джоба на потребителя. Разбирам, че те тези огромни вериги, трябва да амортизират по-големи разходи за супер и хипермаркети, за „модерност“ в търговията, но мен това лично никак не ме интересува. Ако искат да правят модерна търговия, да намерят начини да се конкурират през цени, не през доминантната си роля и способонст да налагат пазарно нетипични разходи на потребителя. КЗК казва, че не било нарушение на конкуренцията?! Я, пак, още веднъж бавно – значи ако за правото да продаваш трябва да плащаш по 25 бона вход, и още 15 хиляди лева за поддържане на място, на практика тези пари ги отнемаш, в голямата си част от производителя, с което го принуждаваш да продава под себестойност, да изпилва до крайност печалби, тоест отнемаш му конкуретноспособност в бъдеще. Да прочетат какво е определението за злоупотреба с монополно положение и значително влияние върху пазара. Това е класически случай, който води до по-високи цени на дребно и прави производителите ни неконкурентни, до степен, постепенно и неумолимо те да бъдат измествани от чуждестранните им конкуренти, и то за съвършено базови неща като прясното мляко. За сведение – и Кауфланд, и Билла, и Лидл, и Метро са немски компании. Ако беше нормална търговска практика, нямаше цените в техните магазини в Австрия и Германия, да са радикално по-ниски от цените на същите продукти у нас. Или съответните такси са по-ниски, или получават субсидии, които изкривяват пазара, или просто там институциите си гледат работата. Тези търговски вериги играят ключова роля за инфлацията, заради която не можем да влезем в еврозоната и раждат бедност, която се трансформира в пасивност на изборите или „зависими“ гласове, което оставят корумпираните на власт.
На примера на млякото, за което производителя получава 1,15 лева, а веригите го продават за над 3 лева, можете да проследите целия абсурд и поквара на посредниците в логистичната верига. Парите, които получава нашия производител, не могат да му осигурят препитание, да не говорим доходи, които да му позволят инвестиции в разширяване, поради което селата се обезлюдяват и всички отиват в големите градове, където купуват от големите вериги. Цялата инфраструктура, която държи над водата и прави смисъла в локална България деградира. Неспасяемо.
И как да се конкурират нашите производители с огромните субсидии, които млекопроизводителите получават в Германия, Австрия, Дания, Унгария? Като добавите и пресата на големите търговски вериги върху цената на която те купуват от производителите или преработвателите, става ясно, че некрологът е написан още преди „сватбата“ между производител и търговец..
У нас субсидиите са малко, във всеки случай тотално неравностойни, а 85 процента отиват в зърнопроизводителите, които сега се оплакват от конкуренцията на евтиното украинско зърно, което не получава субсидии!? Корупцията довършва и малкото останал здрав смисъл и идея за помощ.
Разбира те ли за каква перверзия иде реч?
Значи другите големи европейски правителства могат да си стимулират производителите на земеделски продукти, за да останат хора в селата им, да има училища, магазини, изобщо живот, и да запазят местното в уравнението на България,
У нас покварените управници и пленените институции си затварят очите за злоупотребите с доминантна роля на големите търговски вериги, които убиват възможността да си купим българска стока от кварталния магазин – не за друго, а защото ако веритите на снабдяване работят в оптимален режим – ще я купим по-евтино от квартала, като производителят ще вземе повече пари, които да останат „на село“ /в общия смисъл/. Защото кварталните търговци нямат такава сила да налагат непосилни цени на производителите, пък и сами вземат много по-малко като търговска надценка, защото няма да изплащат огромни сгради и земи за хипертърговия.
Няма да ви казвам, какво може да направи КЗК и Комисията за защита на потребителите по случая. Тях просто ги няма, отсъстват – в отпуска са – като Гешев. Само ще ви предупредя, че не стига монопол върху търговията на едро, но сега ще усвояват и единствената останала ниша – тази на кварталните търговски магазити и малки вериги, които основно са наши и продават на сравнително ниски цени.
Днес разбирам, че немската дискаунт верига /ниско бюджетната търговия/ TEDi щяла да открива 200 магазина в кварталите, за да унищожат тотално и последната база, на която се крепи местната верига на свързаност между производители и потребител.
Не е луд, този който яде зелника,
И моля да не ми излизате с номерата, че големите търговски вериги допринасяли за достъп на българските стоки до европейския пазар, Със сигурност има и такива примери, но вижте примера с продуктите на селското стопанство – кое по-точно е добрия пример и кой е прокопсал от това? Това, че има няколко български посредника – като млечни компании, локални агрегатори на производство, които довършват българския производител никак не променя картината. Защото тези посредници на по-ниско равнище, пък убиха мандрите, и с това способността на местни сдружения да организират колективно предлагани и купуване на същностни за производството неща. И местни изключително качествени земеделски продукти. Ако не знаете какво е да качествено сирене и кашкавал – питайте родителите си.
Факт е, че мафията на посредниците /политически, финансови, търговски, административни/ е съотговорна, видяхте какво стана с шефа на българската държавна млечна компания Ел Би Булгарикум – как ще намалява цени, откъде накъде? Щял да купува от местен производител на добра за него цена и ще го предлага на потребителите на още по-добра. А къде е тяхното на посредниците?
Този служебен министър Стоянов е символ на посредствеността, но е просто изпълнител.
Може да звучи националистично, местно и т.н. Със сигурност има веригите, които се стараят да играят конструктивна роля, целта на този пост не е да вини някого конкретно, а да ви каже в прав текст, че трябва да бъдете граждански активни, да не се примирявате с това, че „така е устроен светът“ и да искате от политиците, които ще избирате да разбират и защитават интереса на малкия човек – потребител и производител в България.
Това правя, защитавам общите ни интереси, защото знам както е мандра, качествена земеделски продукция, и зная, че трябва да се върнем към корените. Имам и още един мотив, защото подобна тема може да бъде експроприирана и експлоатирана от Копейкин„, и превърнат в знаме на антиевропеизма. А проблемът е тук, у нас. Крайно време и ПП и ДБ да заяват, че членството ни в ЕС не означава, че няма да защитаваме потребителите и собствените интереси. Приятелството приятелство, сиренето е с пари.
Иначе ще се чудим защо нарастващи доходи, превърнати в платежспособно търсене, не произвеждат по-голямо богатство.
Няма голяма разлика между това което правят Лукойл и Газпром у нас, и гореописаните практики.
Текст: Илиян Василев

 

https://www.facebook.com/IlianDraVassilev/posts/726392389110365

Симов: Цените на храните може да паднат през пролетта

Posted on: февруари 27th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Не цената на суровината е причината за поскъпването на готовите продукти по магазините. Поради по-голямото предлагане през пролетта потреблението да бъде по-слабо, а това може да накара производителите да свалят цените. Toва заяви изпълнителеният директор на Софийската стокова борса Васил Симов в ефира на Нова телевизия.

„Цената на тока и на труда през последната година непрекъснато расте. Поскъпването на готовия продукт се дължи на тези фактори. Използваме повече човешки труд и енергия и по-малко механизация. Дистрибуцията на готовия продукт е друг фактор за поскъпването. Ако има фирмени магазини на съответните производители, там цената ще бъде най-ниска за готов продукт. Магазините слагат своя надценка, а има и допълнителни разходи, оскъпяващи стоката“, уточни Симов.

„В търговията се получават надценки, които са донякъде оправдани. Не се повишиха цените на основните борсови стоки, те дори се понижиха. Изненада е, че го нямаше традиционното зимно поскъпване на зърнените култури. Най-популярната фуражна култура е царевицата. През последната година тя не е поскъпнала. Задържа се на нивото от края на февруари 2022-ра. Имаше поскъпване след началото на войната, но после цената спадна“, поясни експерът.

Никола Стоянов: Раздадени са 10 млрд. лв. на бизнеса

Posted on: декември 29th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Над 10 млрд. лева са дадени на бизнеса през тази година като компенсации заради скъпия ток. Това посочва министърът на икономиката Никола Стоянов в писмен отговор на въпроса на депутата Георги Самандов. Мярката била важна, за да запази конкурентоспособността на българските предприятия.

По-ниските цени на тока за бизнеса осигуряват по-стабилна икономическа обстановка, посочва Стоянов. В отговора на министъра се дават и данни в подкрепа на това твърдение, както и за основни индикатори на икономиката след започването на войната в Украйна.

През първото и второто тримесечие на тази година БВП се е увеличил съответно с 5,2 и 4,6% на годишна база. През третото тримесечие имало забавяне до 3,3 на сто – за сравнение средното нарастване в ЕС било 2,4%.

По отношение на безработицата се наблюдавал значителен спад до 4,3%. Догодина се очаква тя да е 4,5%, но можело да бъде и доста по-малка, посочва Стоянов.

Промишлеността също е успяла да се възстанови след пандемията, става ясно от предоставените от министъра данни. След свиването на производството през 2020 г. с 6,2% през следващата и тази година има нарастване съответно с 9,2 и 15,8%. Ръстът в преработващата промишленост също бил добър – 14.7% в периода януари-октомври 2022 г.

Стоянов казва още, че има нарастване и при чуждите инвестиции. Според представената от него информация през 2020 г. те се увеличават до 4,8% от БВП, което прави 2,975 млрд. евро. През миналата година обаче са двойно по-малко – 1,205 млрд. евро. За 2022 година се връща положителната тенденция и за деветте месеца на годината чуждите инвестиции са 1,468 млрд. евро, или 1,9% от БВП.

По аналогичен начин се е развила и външната търговия на страната. През 2020 г. имало значителен спад на износа с 6,3%, а на вноса с 8,9%. През 2021 г. двата показцателя вървят нагоре – с 24,9% нараства износът, а вносът се увеличава с 27,6% поради възстановяването на пазарите. Почти двоен е ръстът за тази година, като износът нараства с 40,8%, а вносът с 45,9% за периода януари – октомври.

Според икономическия министър тези данни ясно показвали, че икономиката има растеж, но инфлацията остава проблем, който все още не е решен.

Според анализа през следващата година може да се очаква нейното значително свиване до 6,4%. През тази година инфлацията е малко под 17% заради войната в Украйна, заради която са поскъпнали значителното всички стоки и енергоносителите.

Стоянов посочва, че за пълното овладяване на инфлацията ще е нужно още време и политика на държавата за справяне с високите енергийни цени.