Posts Tagged ‘БНБ’

Прокуратурата възложила на БНБ да провери банкнотите и кюлчетата от чекмеджето на Борисов

Posted on: декември 17th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Софийската градска прокуратура е поискала от БНБ експертиза и информация по серийните номера на банкнотите и кюлчетата от снимките, за които се твърди, че са правени в спалнята на бившия премиер Бойко Борисов.

В СГП има образувана преписка по медийни публикации, съобщи БНТ.

От държавното обвинение отказаха коментар, но и не отрекоха, че работят по темата.

Според самия Борисов това е класически компромат, който противниците му са започнали да „правят“ преди 2 г.

„Издебнали са ме, когато ме е нямало и го направиха. Щото ГЕРБ без лидер е наполовина ГЕРБ. Пак ще удържим. Вече имаме много кадри, много яки структури – кметове, общински съветници, евродепутати, но още малко ни трябва“, коментира лидерът на партията в края на юни.

 

Снимките с кюлчетата и пачките с евро се появиха през 2020 г. В края на юли СГП се самосезира по публикации в средствата за масово осведомяване и образува досъдебно производство за престъпление по чл. 339а, ал. 1 от НК – използване без надлежно разрешение по закон на специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация.

На 22 декември м.г. прокуратурата спря производството заради неразкриване на извършителя на престъплението.

БНБ: Бойко Борисов не притежава банка

Posted on: ноември 5th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Председателят на политическа партия „ГЕРБ“ Бойко Борисов не е собственик и не участва в органи на управление на търговски банки в България. Това съобщиха от пресцентъра на Българската народна банка (БНБ) по повод на постъпили запитвания и публични коментари.

От БНБ допълват, че данните за членовете на органите на управление и акционерите с акционерно участие над 10% във всяка банка в България се публикуват в тримесечното издание „Банките в България“ на Българската народна банка, като тази публикация е достъпна на интернет страницата на БНБ едновременно на български и английски език тук.

„БНБ получава информация за всяко лице, придобило 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас в банка, и предварително одобрява всяко лице, което има намерение да придобие 10 и над 10 сто от капитала на банка в България.

Банковата система е предпазена от непремерени изказвания в публичното пространство, вследствие на изградената надеждна надзорна и регулаторна рамка. Добра международна практика е политиците да се въздържат от подобни изказвания“, изтъкват от БНБ.

 

Ето какви заплати ще взимат шефовете на БНБ от догодина

Posted on: декември 23rd, 2020 by Пламен Иванов No Comments

През 2021-а управителят на Българската народна банка (БНБ) ще получава 20 313 лв. месечно, подуправителите по 17 411 лв., а останалите членове на Управителния съвет – по 5804 лева. Това е записано в Бюджета на БНБ за 2021 г., публикуван днес. Заплатите на ръководството на Централната банка се определят в размер съответно на 70%, 60% и 20% от достигнатото общо средно месечно възнаграждение на ръководителите на банките.

Припомняме, че през настоящата година гуверньорът получаваше по 17 888 лв; тримата подуправители – по 15 332 лв., а останалите членове на Управителния съвет на БНБ – по 5111 лева.

За групите „ръководен персонал“, „специалисти“ и „поддържащ персонал“ постигнатите общи средни месечни възнаграждения са съизмерими с възнагражденията на служителите със сходни функции в банките, отбелязва се в документа. Поради това не се предвиждат допълнителни средства в бюджета за увеличение на заплатите им.

Бюджет 2021

Бюджетът на БНБ се състои от два раздела – разходи за издръжка и инвестиционна програма.

Разходите за издръжка на БНБ за 2021 г. са определени на 131,8 млн. лв., като в сравнение с бюджета за 2020 г. са увеличени с 13,4 мил. лв., или с 11.4%.

В инвестиционната програма на Банката за финансиране на ново строителство, реконструкция и модернизация през 2021 г. са планирани 4,7 мил. лв., които са с 8,3 мил. лв., или с 63.6% по-малко от средствата за 2020 г.

В сравнение с бюджета за предходната година е предвидено увеличение на разходни позиции като по-големите изменения включват разходите за:

* персонал, в това число за разкриване на 60 нови щатни бройки в банковия надзор и в дейностите, свързани с преструктурирането на кредитни институции, за изпълнение на законови изисквания и за привличане и запазване на висококвалифицирани служители;
* участие на БНБ в ЕСЦБ, ЕНМ, ЕМП, ЕССР, ЕБО, включително за увеличена вноска на БНБ в бюджета на ЕБО;
* външни услуги, включително на разходите за абонаментна поддръжка на софтуерни продукти;
* административни разходи;
* амортизация, включващи средства за амортизация на всички дълготрайни активи, които Банката планира да придобие през следващата година съгласно инвестиционната си програма.
В сравнение с бюджета за 2020 г. е предвидено намаление на разходни позиции, включващи разходите за издръжка на паричното обращение и разходите за материали. Намалението на инвестиционната програма на БНБ спрямо бюджета за 2020 г. е комплексен резултат от предстоящото завършване на строителството на новия Касов център на БНБ в Пловдив в края на 2020 г. и от планирането на средства за дейности, свързани с изпълнение на Програмата за развитие на недвижимите имоти на БНБ, както и за дейности, свързани с модернизирането на информационните системи на Банката.

Важно е да се знае, че Бюджетът на БНБ се финансира изцяло със собствени ресурси на Банката и гарантира изпълнението на нейния мандат да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване на стабилността на националната парична единица.

Dir.bg

В сряда БНБ обявява мораториум върху кредитите

Posted on: март 30th, 2020 by anteni No Comments

Временният мораториум върху плащането на вноските по кредитите на гражданите и фирмите, за който се разбра миналата седмица, се очаква да бъде обявен официално в сряда. Това стана ясно от интервю на управителя на Българската народна банка Димитър Радев пред Нова телевизия.

Вноските се отсрочват, но не се опрощават

Гражданите и фирмите ще могат да не плащат вноските си по кредитите през следващите няколко месеца, без да има последствия за тях като например наказателни лихви, лоша кредитна история или предсрочна изискуемост на заема. Сумите обаче няма да се опрощават, остават дължими и по-късно ще трябва да се внесат, вероятно чрез промени в погасителния план. Затова хората, които имат възможност, е по-добре да продължат да обслужват задълженията си.

За да се случи мораториумът у нас, българските банкови власти очакват решение на Европейския банков орган по въпроса как трябва да се третират кредитите по време на мораториума. ЕБО вече се произнесе, че те няма да се считат автоматично за необслужвани, а ще се разглежда индивидуалната ситуация на кредитополучателя.

„Това, което ще стане, е, че вероятно до сряда, Европейският банков орган ще обяви насоки и критерии, по които да се прилагат тези допълнителни мерки. В основата им стои въвеждането на целенасочен и временен мораториум, с който се отлагат или спират плащания по банкови кредити. Или казано по-простичко – отсрочване на плащането по банкови кредити“, поясни управителят на БНБ.

„Хората с ипотечни кредити трябва да говорят с банките и това е именно целта на регулаторните мерки, които предлага БНБ. Да се даде допълнителна гъвкавост, допълнителни възможности на търговските банки, така че с индивидуален подход към техните клиенти, те да не изпадат в по-тежко положение от гледна точка на капиталова адекватност и управление на кредитния риск“, каза управителят на БНБ.
Влизането в чакалнята за еврото се отлага за 2021 г.

Сроковете за присъединяване на България към Банковия съюз на ЕС и чакалнята за еврото (Валутно-курсовият механизъм II – ERM II) вече са нереалистични и най-вероятно този процес ще се отложи за 2021 г., каза още Димитър Радев.

В средата на 2018 г. България подаде политическа заявка за присъединяване към ERM II и Банковия съюз в един и същи ден. Оттогава насам правителството си поставя срокове за присъединяване, които обаче непрекъснато се отлагат по различни причини. Първоначално, влизането трябваше да се случи до юли 2019 г. След това процесът се отмести за есента на 2019 г., впоследствие – за 30 април 2020 г. Заради промяната в закона на текста за фиксирания валутен курс у нас през януари стартира дебат по темата за приемането на еврото, който накара премиерът Бойко Борисов да търси „абсолютен консенсус“ по темата и да отложи процеса за юли 2020 г.

В условията на коронакризата обаче този срок вече е нереалистичен, става ясно от думите на Радев. По думите му няма да е фатално присъединяването да се отложи за 2021 г., но в никакъв случай не трябва да се прави грешката от предишната икономическа криза да се чака новият 10-годишен цикъл.

По отношение на минусите от позицията на България извън пространството на общата валута Радев коментира, че България няма кредитор от последна инстанция.

„Ние нямаме кредитор от последна инстанция, каквато е ЕЦБ, и това ограничава мерките, които можем да предприемем. Вероятно ще чувстваме това по-силно при разгръщане на кризата, но и когато последиците трябва да бъдат преодолявани. Направихме грешка при първата криза да приемем позицията да изчакваме. Не трябва да я повтаряме, защото цената за хората ще бъде по-висока“, каза Димитър Радев.

Банките могат да издържат на кризата до 6 месеца

По думите на Димитър Радев българската банкова система е в добра кондиция и може да издържи от 3 до 6 месеца на кризата, породена от мерките срещу разпространението на коронавируса, довели до спиране на производства, затруднени доставки и спад на търговията.

„Банковият сектор у нас в момента е в много добра кондиция в резултат на правеното през последните години. Можем да кажем, че е готов за настоящата криза, особено ако говорим в хоризонт от 3 до 6 месеца“, заяви Димитър Радев.

Той припомни, че последните години банковият сектор премина през мащабни проверки, включително на качеството на техните активи.

„Ако настоящата ситуация продължи повече от три или шест месеца, въпреки индикациите, никой не може да предвиди как ще се развие кризата и колко дълго ще продължи. Това, което правим в БНБ, е да разработваме различни сценарии и да оценяваме техния възможен ефект върху банковата система. Твърде рано е да се спекулира с числа на този етап. Надявам се, че в рамките на три месеца картината ще бъде по-ясна“, обясни той.
Радев посочи, че се работи по три пакета от мерки, които да гарантират безпроблемното функциониране на паричния режим на страната и свързаната с това инфраструктура.

Според него хората с депозити нямат голяма маневреност, но депозитите им са на сигурно място.

„Мисля, че по темата за лихвите не трябва да се правят спекулации. Аз не очаквам да има резки движения в краткосрочен план“, добави той.

БНБ представи нова банкнота от 20 лева (ВИДЕО)

Posted on: февруари 28th, 2020 by Пламен Иванов No Comments

Българската народна банка пуска в обращение третата банкнота от новата серия банкноти, която е с номинална стойност 20 лева и емисия 2020 г. Банкнотата ще бъде в обращение от 20 март 2020 г. като законно платежно средство.

Общият дизайн и основните елементи на банкнотите от новата серия се запазват без съществени изменения спрямо банкнотите, които са в обращение. Промените са свързани с въвеждането на нови защитни елементи, които в банкнотата с номинална стойност 20 лева, емисия 2020 г., са:

– Допълнителен знак за незрящи граждани – състои се от три дебели и седем тънки линии, разположени под ъгъл на двете къси страни на банкнотата.

– Холограмна лента с оптични ефекти – редуващи се при промяна на ъгъла на наблюдение изображения на орел и лъв; цветен холограмен портрет на Стефан Стамболов; стилизирано изображение на орден „За храброст“; изображения на „изправен коронован лъв“ с динамичен ефект и обемно триизмерно изображение на числото „20“.

– Осигурителна нишка – вградена в хартията, частично излизаща на сектори от обратната страна, със светъл повтарящ се текст „БНБ 20“ и с динамичен ефект „ветрило“, променяща цвета си от зелено към синьо. Изображението на повтарящия се текст „БНБ 20“ се чете от лицевата страна при поставянето на банкнотата срещу източник на светлина.

– Воден знак с висока резолюция – наблюдава се при поставянето на банкнотата срещу източник на светлина. Състои се от полутоново изображение с висока резолюция на портрета на Стефан Стамболов. Изображението се наблюдава и от обратната страна на банкнотата.

Банкнотите с номинална стойност 20 лева, емисии 1999 г., 2007 г., както и възпоменателната банкнота с номинална стойност 20 лева, емисия 2005 г., продължават да бъдат в обращение заедно с банкнотите с номинална стойност 20 лева, емисия 2020 г.

България с дълг от още 200 милиона лева

Posted on: февруари 26th, 2020 by Пламен Иванов No Comments

Финансовото министерство пое нов дълг от 200 милиона лева чрез държавни ценни книжа, става ясно от сайта на БНБ.

Това е четвъртата емисия за годината, а общо новопоетият дълг е 800 милиона лева при бюджетно ограничение от 2,2 млрд. лева.

Днешната емисия е с книжа с матуритет от 10 години и половина и постигна рекордно ниска среднопретеглена доходност от 0,12%. За сравнение – при отварянето на емисията в края на януари доходността беше 0,13 на сто.

Европейската централна банка ни дръпнала ушите за еврото

Posted on: февруари 19th, 2020 by anteni No Comments

След шумната пиар акция на парламента, който гласува решение за влизането ни в ERM II само при определен курс на лева спрямо еврото, Европейската централна банка се е самосезирала и e дръпнала ушите на управляващите, научи сайтът „Лупа“.

След като месеци наред премиерът настоятелно лобираше за бързото влизане на България в чакалнята на еврозоната, вчера Бойко Борисов изненадващо даде крачка назад по темата. На тържеството по случай 30-тата годишнина на КНСБ той посочи, че управляващите „няма да насилват“ влизането на страната ни в ERM II, защото “народът не е напълно убеден”.

„Докато няма абсолютен консенсус, няма да насилваме влизането в чакалнята“, категоричен беше Борисов.

Този негов ход обаче си има своето рационално обяснение.

Истината е, че самият управител на БНБ Димитър Радев бил в шок от неочакваната позиция на министър-председателя, сподели депутат от Комисията по финанси в парламента. „Обадих се на шефа на БНБ и го попитах: Митко, какво става? А той ми отговори – ами и аз не знам защо стана така”, разказа народният представител.

Събитията общо взето се развили в следния порядък: тъй като решението на Народното събрание България да преговаря за присъединяване към еврозоната само при сегашния валутен курс противоречи на самото изменение на закона и няма правна тежест в ЕС, юристите на ЕЦБ се самосезирали и попитали управляващите що за нормативен акт е това.

Те не разбрали абсурда – българската страна да променя закон, с който казва на ЕС – ще договаряме различен курс, и в същото време да гласува решение, че няма да се съгласи на различен курс!

Властта се опитала да надхитри европейските си колеги и първоначално изпратила на ЕЦБ само промените в закона, без въпросното решение на парламента. Представителството на ЕЦБ в България обаче бързо поправило този пропуск и се самосезирало.

„Това решение, с което уж заковаваме курса и се заканваме да се откажем от еврото, ако ни предложат друг курс, е напълно популистко и имаше за цел единствено да успокои народа”, признаха народни представители от различни парламентарни групи.

Всички в парламента обаче бяха забелязали светкавичния завой в позицията на министър-председателя. „Лошото е, че подобно неадекватно решение без никаква стойност гласувахме и за ТЕЦ-овете – че няма да ги спираме“, коментираха под сурдинка депутати.

Борисов тегли нов заем от 200 милиона лева! A как изобщо парите ще се връщат!?

Posted on: януари 8th, 2020 by Пламен Иванов No Comments

Българското правителство ще поеме нов 5-годишен дълг за 200 млн. лева през следващата седмица, съобщи БНБ. На 13 януари ще бъде проведен аукцион за емитирането на нови 5-годишни лихвоносни държавни облигации на стойност 200 млн. лева.

Книжата са от отворен тип с фиксиран годишен лихвен процент от 0,01% и ще представляват 1827-дневна емисия с началото от 15 януари 2020 година, които са с падеж на 15 януари 2025 година условията са определени от Министерството на финансите.

В бюджета за тази година е записано, че страната ни може да поеме 2 млрд. и 200 млн. лева нов дълг. Тази година е оставена възможност и за излизане на външните пазари.

За поемането на първите 200 млн. от новия дълг обаче министерството на Владислав Горанов е избрало вътрешна емисия.

Бюджетът е планиран с балансирано салдо, но за миналата година се очаква хазната да завърши на минус от повече от 1 млрд. и 100 млн. лева

Фирмите плащат, за да си държат парите в банката

Posted on: октомври 28th, 2019 by anteni No Comments

Фирмите вече плащат на банките, за да държат парите си на депозит в тях. Това показват данните за лихвената статистика на БНБ. Лихвата по депозитите на бизнеса в евро пада на годишна база с 0,07 процентни пункта до минус 0,02%.

Средният лихвен процент по депозитите в левове на фирмите намалява на годишна база през септември с 0,04 процентни пункта до 0,06%, съобщава БНБ. Този по депозитите в лева на домакинствата се понижава с 0,03 процента до 0,14%, а в евро – с 0,02 процента до 0,16%. В сравнение с август 2019 г. средните лихвени проценти по депозитите в левове и в евро спадат с 0,01 процента.

През септември 2019 г. лихвата по кредитите на бизнеса в размер до един милион евро, договорени в левове, се повишава на годишна база с 0,21 процента до 4,23%, а по тези в евро, намалява с 0,37 процента до 2,66%. При кредитите на бизнеса над един милион евро, договорени в левове, средният лихвен процент се понижава с 0,01 процента до 3,64%. По тези, договорени в евро, намалението е с 1,02 процента до 2,01%.

По-евтини са и потребителските кредити за домакинствата. През септември 2019 г. средният лихвен процент по тези в лева се понижава на годишна база с 0,18 процента до 8,24 на сто, а по тези в евро – с 0,56 процента до 4,51 на сто. При ипотеките лихвата пада с 0,34 процента до 2,98%, а по тези в евро – с 0,96% до 3,44 процента.

16 849 лв. за шефа на БНБ – най-високата държавна заплата

Posted on: септември 24th, 2019 by anteni No Comments

БНБ засега води по размер на заплатата, която получават висши ръководители на държавна служба. От 1 януари 2019 г. управителят на БНБ Димитър Радев взема 16 849 лв. месечно при положение че през последните 3 г. се е разписвал срещу 15 368 лв.

В Закона за БНБ пише, че заплатите се определят в зависимост от средните възнаграждения на ръководителите на банките. Заплатите на ръководния персонал в БНБ от началото на 2019 г. са 5244 лв. – това са шефовете на дирекции, които са 30 на брой.

ВБ има над 150 човека на държавна работа, които вземат повече от премиера, а част от тях и от президента, който е най-добре платеният държавник. Сред тях наскоро се нареди и генералният директор на БНР Светослав Костов със заплата за август от 8209 лв. Месец по-рано, когато зае поста, е бил малко по-скромен – получил е 7800 лв.

Според закона за радиото и телевизията заплатите на членовете на управителните съвети на БНР и БНТ са три четвърти от заплатите на членовете на СЕМ, т.е. 2817 лв. Генералните директори на двете държавни медии са приравнени към председател на постоянна комисия в парламента или председател на парламентарна група. Или в момента шефовете на БНТ и БНР получават по 5070 лв. месечно. Към тази сума се добавя и класът за прослужено време, който е минимум 0,6% за всяка година трудов стаж. В държавната администрация е в парламента и 1%, а в съдебната система – 2%. За научна степен между 10 и 15 на сто.

В редица регулаторни органи и държавни ведомства законът е позволил да получават заплати в зависимост от секторите, които те контролират.

Например в СЕМ, която е регулаторът на електронните медии, вземат заплати, равни на депутатските. В момента основното възнаграждение на членовете на СЕМ е 3756 лв. месечно. Към тази сума трябва да се добави и прослуженото време, а какви са бонусите, само в СЕМ знаят. Защото регулаторът не се финансира пряко от бюджета, а от фонд “Радио и телевизия” в който се събират приходи от месечни такси за приемане на радио и тв програми и различни лицензи и разрешителни.

В другите регулаторни органи принципите за определяне на заплатите са смесени. В някои от тях те зависят от средното заплащане в сектора, който надзирават, в други – от общото заплащане в страната. В Комисията за енергийно и водно регулиране например председателят взема 93% от три средни месечни заплати в енергийния сектор, а членовете – по 85%. За второто тримесечие на 2019 г. средната заплата в енергетиката е била 2048 лв. Така председателят на КЕВР се е подписвал за поне 5713 лв., а членовете на комисията – срещу 5222 лв. Това са заплатите без класовете за прослужено време.

В съдебната система заплатите също не са малки, като рекордът принадлежи на Конституционния съд. Председателят му получава заплата, средноаритметична на основните заплати на президента и парламентарния председател. В момента това е 6521 лв. В съдебната система обаче класовете за прослужено време са 2% за всяка година трудов стаж и при примерно 20 години работа председателят би трябвало да се разписва срещу около 9300 лв. месечно. Членовете на този съд вземат 90% от основната заплата на председателя и към получената сума се начисляват класовете.