Усилени улични ремонти са превзели смолянското село Борино, родното място на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ. Машини режат асфалт, работници копаят, прах се носи във въздуха. Пътят, който води към кметството, е разбит, но краят на ремонта се вижда – работниците не спират работа дори и в дъждовен ден, разказва “Свободна Европа”. в репортаж от малката родопска община.

Поводът за него са къщите за гости, посторени от роднини на лидера на ДПС и водач на листата на партията за евроизборите.

Община Борино е малка, с население от 3641 души, според последното преброяване. Състои се от пет села – общинският център Борино и Ягодина, Буйново, Чала и Кожари. В тях са инвестирани над 10 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за миналия програмен период 2007 – 2013 г.

“Като сме роднини на Карадайъ не трябва ли да живеем”

Кметът на общината Мустафа Караахмед е шурей на лидера на ДПС. Това означава, че е женен за сестрата на съпругата на Карадайъ. Съпругата на Караахмед се казва Затие и управлява “Къщи Чала” построени с европейски средства по ПРСР 2007 – 2013 г.

“Ние, като сме роднини на Карадайъ, не трябва да живеем ли? Тогава той не знаеше за тия къщи и изобщо за какво става въпрос. В смисъл, че ние си кандидатствахме по общия ред и силни консултантски фирми – те ни помагат – и спечелихме проекта, какъв е проблемът?”, казва кметът на Борино пред “Свободна Европа”. Срещата с него е в кметството, в което са само кметът и възрастен пазач.

Караахмед обяснява, че когато са получили одобрението на проектите за къщите за гости през 2010 и 2011 г., Карадайъ не е бил председател на ДПС. По това време Карадайъ е бил организационен секретар на Централното оперативно бюро на ДПС, което е върхомвен орган на партията.

Караахмед казва, че и петата в партийната листа за евровота Атидже Вели не е била в ДФЗ, за да отговаря за ПРСР. По това време Вели не е е заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, но е началник на сектор “Методология и контрол” в дирекция “Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони”, обработваща документите на кандидатите за подпомагане по европрограмата.

Мустафа Караахмед пък е в ръководството на община Борино от началото на 90-те години, когато става и член на ДПС. В периода, в който със съпругата си Затие печелят проекта за къщи за гости в съседното село Чала, той се занимава с “частен бизнес в сферата на строителството и туризма”.

Караахмед кандидатства за къща за гости, когато не е заемал публична длъжност през 2010 г. След като става кмет на Борино през 2015 г., прехвърля акции си във фирмата “Чала инвест” на съпругата си. Именно тя в момента управлява къщата, която работи по предназначение.

“Приемат се гости, имаме сайт, всеки, който реши, е добре дошъл, тъй че нямам никакви притеснения”, казва Караахмед с уточнението, че клиенти са му били над 100 души. Не се притеснява от проверки, защото е проверяван от ДФЗ и смята, че няма проблем да бъде проверен и от прокуратурата. В момента тя преглежда документите на всички къщи за гости, субсидирани от Брюксел, но информация за хода на проверката засега няма.

Ремонт на пътя до къщите

До “Вили Чала” в момента се стига трудно заради ремонт на тесния път до селото. Реконструкцията на пътя включва сеч, укрепване на скат и изграждане на подпорни стени.

Съпругата на Карахмед управлява и друга къща за гости в Чала – “При езерото” построена с европари. Тя е собственост на Гюлтен Кючюк – съпруга на брата на жената на лидера на ДПС. Къщата се намира в местността Кастракли, край Борино и е още по-трудно достъпна, тъй като до нея се стига по планински път. Ако човек не е с високопроходим автомобил, е почти невъзможно да мине по него.

Случайно или не, течащата в момента нова реконструкция на пътя между селата Борино и Чала е по европроект за над 5.2 млн. лв. Той включва и рехабилитация на пътя между Борино и местността Кастракли, където се намират къщите за гости, стопанисвани от семействата на кмета и брата на съпругата му, пише “Свободна Европа”.

Изпълнител на поръчката за ремонта на двата пътя е дружеството “ИСА 2000” ЕООД на Юлиян Инджов, което е лидер в изпълнението на обществени поръчки в региона в последно време. Само за последната по-малко от година компанията е спечелила конкурси за ремонти на пътища в Борино за близо 6.5 млн. лв. За сравнение такъв е размерът на целия общински бюджет за 2019 г. “ИСА 2000” укрепва пътя и изгражда нови подпорни стени и в отсечката Кричим – Михалково – Девин.

Над 10 млн. лв. за пет села за 7 години

За изминалия програмен период 2007 – 2013 г. община Борино е спечелила 7 проекта за над 10 млн. лв. по ПРСР, показа проверка в регистъра на ДФЗ. Нещо, с което много малко села и общини могат да се похвалят в България. Отделен въпрос е, че управляващите оставиха редица села, т.нар. бели петна за втори програмен период без европейско финансиране.

Най-големият проект е бил ремонтът на ВиК мрежата в село Ягодина и пречиствателно съоръжение в село Буйново за близо 5.7 млн. лв. Домът на културата в село Борино е ремонтиран за над 1.8 млн. лв. Други над 1.3 млн. лв. са инвестирани в село Ягодина без да е посочено в какво.

По-малки суми – между 200 хил. и 350 хил. лв. по три проекта са инвестирани в развитието на селския туризъм. Един от проектите за над 438 хил. лв. е за мониторинг на околната среда. Инвестиционната щедрост към общината продължава и през настоящия програмен период. Според системата за еврофондовете ИСУН към момента община Борино е спечелила само два европроекта. Единият е за ремонт на улици в четири села на общината за над 1.1 млн. лв. , а другият е за изграждането на спортна площадка в село Ягодина за близо 100 000 лв.

Пред “Свободна Европа” кметът Мустафа Караахмед се гордее, че за малко над 3 години от началото на мандата си е осигурил повече евросредства за общината, отколкото районът е имал десетилетие преди това. Освен европари кметът е осигурил и над 2.9 млн. лв. за подмяна на ВиК мрежата и за пречиствателна станция. Парите са от държавния бюджет и идват от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

Въпреки милионите инвестиции, това което притеснява кметът на Борино е обезлюдяването на общината. Младите бягат, а по-възрастните все по-трудно свързват двата края, защото традиционният им поминък, като животновъдство и отглеждане на картофи, отдавна замира.