ГЕРБ няма да бъде запомнена с добро в парламентарната ни история. Цецка Цачева, Димитър Главчев, Цвета Караянчева, Вежди Рашидов – хората, които партията на Бойко Борисов последователно поставяше начело на Народното събрание, не бяха личности с особен принос в съхраняването и развитието на парламентаризма. По-скоро усърдно помагаха на ГЕРБ да затегне хватката си върху законодателната власт, а оттам и върху цялата държава.
Росен Желязков, когото Борисов определи за наследник на поста след Рашидов, не се оказа изключение. Отгледан в кадровия инкубатор на ГЕРБ, Желязков изкара цялата си политическа кариера в стриктно следване на заръките на партийния вожд. Това му осигури политическо дълголетие, безпроблемно прескачане от един ръководен пост на друг и накрая го доведе до една от най-важните позиции в държавата. Приликите с кариерата на Десислава Атанасова, избутана от Борисов до Конституционния съд, изобщо не са случайни – герберският водач следва един и същи подход, когато отглежда хората си. Вероятно следващият пристан за Росен Желязков ще бъде – водач на листата за евродепутати на ГЕРБ, т.е. Брюксел.
С БОРИСОВ ПОДРЪКА – ОТ СТОЛИЧНА ОБЩИНА В ПРАВИТЕЛСТВОТО
Както мнозина други в ГЕРБ, Желязков започва кариерата си в Столичната община, когато кметува Стефан Софиянски – преминава през различни постове в софийските райони „Лозенец“ и „Сердика“, а през 2003 г. се издига до главен секретар на общината. С Борисов пътищата им се пресичат две години по-късно, когато той беше избран за кмет на София. Борисов толкова харесва Желязков, докато работят заедно в столичната управа, че го изтегля със себе си в правителството през 2009 г., когато става премиер, като го назначава за главен секретар на Министерския съвет.
На поста Желязков изкарва до 2013 г. Тогава като гръмотевица върху него се стоварва скандалът „Костинброд“. В навечерието на предсрочни избори прокуратурата и ДАНС щурмуваха печатница, собственост на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев, където прибраха над 350 хиляди бюлетини. Медии твърдяха, че става въпрос за готвена мащабна манипулация на изборните резултати в полза на ГЕРБ. След изборите властта падна в ръцете на БСП и ДПС, а Борисов толкова се потресе от нанесения му удар, че следващите 10 години неотменно плашеше поддръжниците си преди избори със заплахата за „Костинброд 2“. Най-много обаче си изпати Желязков, който стана единственият обвиняем по случая – прокуратурата му повдигна обвинение, че не изпълнил задачата са да контролира отпечатването на бюлетините. Две години по-късно съдът го оправда напълно.
ОТ ПОСТ НА ПОСТ – КЪДЕТО ТРЯБВА
Борисов не го изостави – след като отново овладя правителството през 2014 г., той назначи Желязков за съветник по въпросите на електронното управление. През 2016 г. ГЕРБ и Реформаторския блок (тогавашното издание на градската десница, също партньор на Борисов) се сблъскаха за контрола върху Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – един случай, който е хубаво да се напомни, защото показва, че битките между герберите и десните за регулаторите са започнали отдавна. Желязков се озова в центъра на тази схватка, защото Борисов го предложи за шеф на антимополния орган. Желязков беше единственият претендент (типичен случай на „надбягване с един кон“), заради което реформаторите обвиниха герберския лидер, че опорочава избора. Борисов кипна и оттегли кандидата си. Накрая начело на беше избрана Юлия Ненкова – майката на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, също позната на Борисов от годините му в Столичната община, която и досега управлява КЗК.
Така изглеждаше, че Желязков пак го е отнесъл заради партията си. Не се оказа така. Борисов го компенсира с един не толкова значим, но все пак ръководен пост – председател на новосъздадената агенция за електронно управление. Там Желязков остана до началото на 2018 г., когато Борисов все пак му намери регулаторен орган, който да оглави – прати го начело на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
В регулатора обаче изкара по-малко от година, тъй като Борисов по спешност го направи министър. Това стана заради правителствената криза в края на 2018 г., когато хвърлиха оставки трима министри – на вътрешните работи Валентин Радев, на транспорта Ивайло Московски и на регионалното развитие Николай Нанков. Причината беше тежка пътна катастрофа край Своге, при която загинаха 17 души. Герберският лидер се оказа с кадрова дупка в кабинета и Желязков беше един от привиканите да я запълнят, като му беше поверен транспортът. Тук се очерта окончателно водещата тенденция в кариерата му – когато някъде се оголи важен пост, Борисов го привикваше.
На поста Желязков беше запомнен с провала на битката на България срещу т.нар. пакет „Мобилност“ – европейско законодателство, предложено от френския президент Еманюел Макрон, което се оказа крайно неизгодно за българските превозвачи. А също и с обещанията българите да пътуват по магистрала до Белград до края на 2021 г. и с железница до Скопие до 2025 г. За последните поне може да се оправдае с вечното извинение на герберите – това, че през 2021 г. за последно управляваха страната със свое правителство. Тогава настъпи ерата на дълготрайните служебни кабинети и краткотрайните редовни правителства, която продължава и до днес.
ПАРЛАМЕНТАРЕН ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ
В това положение ГЕРБ беше изтласкана от изпълнителната власт и Борисов с най-важните му кадри се приютиха в Народното събрание. Там се намери място и за Желязков – като депутати и шеф на транспортната комисия. Така до края на 2022 г., когато ГЕРБ го лансира за председател на парламента. Кандидатурата му претърпя пълен провал – нещо, за което, в интерес на истината, Желязков нямаше никаква вина. Нетърпимостта между политическите сили (и тяхната безотговорност) тогава беше стигнала кулминацията си – до степен, че дори не можеха да се разберат кой да оглави парламента, заради което централната за държавата законодателна власт просто не можеше да заработи.
В тази ситуация личността на Желязков нямаше никакво значение – само това, че Борисов го искаше начело на Народното събрание, беше достатъчно да бъде отхвърлен. Тогава, между другото, сериозно се заговори за ротационно председателство. Идеята дойде от „Демократична България“, която заговори също и за нуждата от „програма минимум от задачи, които са най-спешни“ – предложения, които, както знаем, се осъществиха половин година по-късно със сглобката на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. В края на 2022 г. обаче още беше рано за това.
Накрая се стигна до това, че за председател на парламента беше избран Вежди Рашидов – бившият културен министър на Борисов . Желязков беше настанен като негов заместник. Като такъв на него се падна да ръководи пленарната зала, когато „хартиената коалиция“ на ГЕРБ, БСП и ДПС разгроми Изборния кодекс и изпразни от смисъл машинното гласуване. По приетите тогава правила, с които герберите наложиха абсурда да гласуваме с два вида хартиени бюлетини, се провеждат изборите и досега.
През април 2023 г., когато беше избран последният парламент, ситуацията се промени драстично – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС започнаха да се стиковат, така че да се получи сглобката. В този процеси Желязков беше на първа линия – заедно с Николай Денков ръководеше работната група, която изготви общите законодателни приоритети, а след това първи пое ротационното председателство на парламента.
Отново личността му беше без значение – важна беше постигнатата сделка с ПП-ДБ. Вече като председател на Народното събрание служеше като посредник в преговорите за кабинета „Денков-Габриел“ – приемаше партийните лидери в собствения си кабинет (включително и Делян Пеевски, който тогава започна да изгрява като водеща политическа фигура). Резултатът е известен.
А работата на Желязков начело на парламента не оставя поводи за гордост. Всъщност, той ще се запомни най-вече с отсъствието му в критични моменти. Тогава пленарната зала оставаше в ръцете на заместничката му от ГЕРБ Росица Кирова, която винаги объркваше нещата, точно когато трябваше най-голямо внимание и яснота. Например, когато депутатите разгледаха искането за референдум срещу еврото на „Възраждане“ и Кирова оплете гласуването. Объркване се получи и при приемането на мащабни промени в Търговския закон, както и при поправките в Закона за защита от домашното насилие. Председателят го нямаше и когато ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС прокараха може би най-скандалното от юридическа гледна точка парламентарно решение – ремонтираха промените в Конституцията, които сами направиха чрез поправки в обикновен закон.
Междувременно, Желязков беше зает да мести парламента от традиционната му сграда в бившия партиен дом, преустроен за огромна сума при последното правителство на Борисов. Когато депутатите започнаха работа в него през септември м.г., журналистите с изумление откриха, че са напълно изолирани от политиците (тази ситуация беше известна и очаквана от някои медии, които Желязков, в проява на безобразен фаворитизъм, лично беше развел предварително из партийния дом, а другите остави да се лутат и ориентират както могат в сградата). На кулоарната демокрация, която позволяваше на медиите винаги да имат достъп до парламентаристите, беше сложен внезапен и решителен край. А политиците получиха възможност скришом да правят договорките си – далеч от микрофони, камери и обективи.
Накрая обаче Желязков за пореден път стана жертва на политически процес, с който нямаше нищо общо. Сглобката се разпадна, след като ПП-ДБ не можа да се разбере с ГЕРБ за ротацията на властта; отношенията между доскорошните съюзници бързо и драстично се влошиха; десните понесоха редица удари от герберите и най-лесният начин да си отмъстят беше като свалят Желязков от поста му – още повече, че същото искаше и парламентарната опозиция. Така в края на настоящия парламент той изведнъж се срина до обикновен депутат. А Народното събрание остана в неумелите ръце на Росица Кирова.
„Смениха Росен с Росица. Това постигнаха накрая“, констатира Борисов. За него изглежда няма особено значение дали Росен или Росица ще води парламента, стига да е човек на неговата партия. Така че един от двамата герберският вожд ще настоява да застане начело и на следващото Народно събрание. Това потенциално може да отвори и други врати за Желязков в бъдеще – нали промените в Конституцията позволяват председателят на парламента да стане служебен премиер. Но и това ще се случи, само ако Борисов го поиска – нали вече веднъж категорично отказа да позволи Желязков да заеме поста. А той, Борисов, може да изпрати изстрадалия Желязков в европейския парламент.
Източник: „Сега“