„Заявявам към ръководителите на руските дипломати: „Спрете да шпионствате в България ! Искам да благодаря и лично на главния прокурор за личната му ангажираност, защото това не е правено досега“, заяви премиерът Борисов в Силистра в първи коментар за шпионската афера с Русия. „За пореден път радиомълчанието на някои институции в България е оглушително, когато се нарушава националната ни сигурност от чужди служби. Вече доста световни лидери осъдиха действията на шпионската мрежа у нас, събираща информация за България, НАТО и ЕС. Поздравявам българските служби за професионалната работа и за това, че успешно пазят страната ни. С Русия имаме добро партньорство в редица сфери, но тази шпионска дейност трябва да спре! България все така решително ще отстоява националната си сигурност и евроатлантическа принадлежност – гарантирана от диверсификацията на газовите доставки, модернизацията на армията и от предстоящото присъединяване към Еврозоната“, продължи той, без да уточни кои институции визира. Вероятно става дума за президентството.
Тази сутрин главният прокурор Иван Гешев даде да се разбере, че държавното обвинение и българските служби ще противодействат на чуждите шпиони у нас, независимо дали са руски, или от някоя държава в НАТО. „Не делим държавите на това кой нарушава българския интерес“, изтъкна днес той в интервю за БНТ, в което въпросите се ограничиха единствено до задържаните действащи военни и висши държавни служители, обвинени в шпионаж.
По думите му случаят може да се сравнява исторически с т.нар. „Петорка от Кеймбридж“. Става дума за 30-те години на миналия век, когато като студенти в Тринити Колидж, Кеймбридж, Ким Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклейн и Джон Кеърнкрос са вербувани от Москва за агенти на НКВД и оттогава са известни като „Петорката от Кеймбридж“.
„Служби доказаха, че са възстановили оперативния си потенциал, който беше съсипан след 1989 г.“, категоричен е главният прокурор. Според него разузнавателната дейност е достойна професия, но не може да я подкрепи, когато е насочена срещу националната ни сигурност. Още по-малко българите, „които продават държавата си за жълти стотинки“. „Никой не обича предателите. Като започнем от Юда за 30 сребърника, тази сюжетна линия присъства навсякъде“, добави Гешев.
Той изтъкна още, че би работил същото като в момента и във времената преди 1989 г., когато едноличната власт е била в ръцете на българската комунистическа партия. „Щях да защитавам интересите на българската държава. А какви са тези интереси решават българските политици“, коментира главният прокурор.
Веднага след интевюто за БНТ, Гешев отговори на въпроси и на „Nova News“ – доскорошният „Канал 3“. Журналистът Любо Огнянов саркастично попита главния прокурор дали предполагаемите шпиони няма да се окажат „реквизит“, както стана с фалшивите долари, заради които бяха задържани двама души, Гешев се пошегува, че не изключва и такъв сценарий и защитна теза от обвиняемите.
Малко по-късно в интервю за bTV Гешев коментира, че е добре да се помисли за актуализация на Глава първа в Наказателния кодекс, която касае престъпленията срещу републиката. „Например, в България можеш да направиш партия с чуждо финансиране, да защитаваш чужд национален интерес, за това да ти плащат чужди организации и държави. И това да е законно и да няма никаква наказателна отговорност. Ето това са реформите, които трябва да се направят“, категоричен е главният прокурор.
По негови думи такива случаи на шпионаж срещу България се разследват трудно, защото в у нас не са останали военни прокурори. „Надявам се в бъдеще българският законодател да възстанови достойното място на българското военно правосъдие“, изтъкна Гешев. „Почти го унищожихме, а сега казваме, че нямаме военни прокурори, нямаме военни следователи, нямаме съдии, а имаме пожар“, добави той.
Гешев за пореден път изтъкна, че задържаните български граждани са продавали националния интерес за пари: „Дали вярваш правилно, дали неправилно – пак не мога да приема, че продаваш държавата си. Каквото и да ти говорят, става дума за пари, за някакви жълти стотинки, за две-три скъпи маркови чанти“.
От Държавния департамент на САЩ коментираха в „Туитър“, че внимателно следят сагата с руски шпиони в България. „САЩ твърдо подкрепят суверенитета на България и стои на страната на българите срещу тези зловредни действия на тяхна територия“, пише в позицията.
Реакция дойде и от Великобритания. Обединеното кралство подкрепи България за действията ѝ. Британският външен министър написа в „Туитър“: „Великобритания подкрепя България срещу зловредната дейност на Русия, която цели да подкопае суверенитета на нашия съюзник в НАТО. Напълно заставаме зад българските усилия да разбият предполагаем шпионски кръг и в това, че страната е предприела действа за преустановяване на злонамерените действия на Русия на нейна територия“.
На брифинг пред журналисти в петък Иван Гешев определи акцията срещу предполагаеми руски шпиони у нас като безпрецедентно събитие, което не се е случвало от 1944 г. насам. Групата, включваща и действащи военни, е изградила агентурна мрежа. Към момента с обвинение са общо 6 души, като 5 от тях са в ареста. Ръководител е бивш висш служител на българското военно разузнаване, който е завършил преди години школа в Москва. Сега е преподавател, включително и по оперативни дисциплини във военното разузнаване. Прокуратурата го нарича Резидент. Основната му задача е била да изгради нелегална агентурна мрежа. Той е вербувал лица, които са имали достъп до класифицирана информация на България, НАТО и ЕС. В шпионската група е участвала и съпругата на Резидента, която има и българско и руско гражданство. Тя е била посредник между Резидента и служител на руското посолство у нас, като е предавала информация и пари, твърди държавното обвинение.
В групата са още ръководен кадър от системата на Министерство на отбраната, отговарящ за бюджета на ведомството, както и двама служители във „Военно разузнаване“ – единият събиращ за информацията по линия на противодействие на хибридните заплахи и рискове, включително от Русия, другият – участник в българските военни контингенти зад граница. Има и бивш служител на „Военно разузнаване“, който е бил командирован зад граница като секретар, военно аташе и аташе по отбраната, а сега е директор на „Регистратура на класифицирана информация“ към Народното събрание.
Препечатано от „Сега“
