Вие си мислите, че седмите парламентарни избори за три години заслужават по-голямо старание от партиите? Уважение и работа за електората? По-читави кандидати поне! Да, ама партиите не мислят така. Най-вече ГЕРБ. На тия избори партията на Бойко Борисов изненада с чутовна иновация – издигане на кандидат-депутати, за които под дърво и камък обяснява, че… няма да бъдат депутати. За дистанцираните от политиката хора е трудно да бъде проумяно, вероятно им се струва шега. Не е: ГЕРБ кандидатира за парламента четири от най-успешните си кметове на областни градове, сложи ги на избираеми места, рекламира; успоредно на всеослушание тръби, че няма да прекарат и ден в парламента – ликуй народе, гласувай за тях!

Костадин Димитров (Пловдив), Димитър Николов (Бургас), Живко Тодоров (Стара Загора) и Николай Мелемов (Смолян) влязоха в листите. Последните трима са водачи, първият е подгласник на Борисов. Те няма да оставят кметуването не защото ГЕРБ не би спечелила нов кметски вот, и не защото би било огромна обида за електората (за него никой не мисли); причината е прозаична – ще се развалят местни

схемички, сглобки, рахатлъци и финансово течащи

по веригата потоци. Веригата е светая светих, не бива да се пипа! Защо му е тогава на Борисов да кандидатира кметове? Отговорът е прост: защото новото начало на Делян Пеевски и старото на Ахмед Доган затягат гайките на всичко онова, известно като „организационен изборен механизъм“ – корпоративен вот, контролиран и т.н. ГЕРБ рискува да остане с нищо насреща. Само други спецове по тоя механизъм може да противостоят;

гайки, канчета… , следва да се набиват

Кметовете – работодатели, просветни деятели и раздавачи на обществени поръчки, са най-добри за задачата. Обаче има още нещо важно. Ако и глухите не разберат, че кметовете ще се върнат, посредници, държатели на касички и други бримки от веригата ще почнат се ослушват за смяна на палачинката – не бива да се допуска. Кандидатите не-кандидати са венецът на тоя продукт – една завъртяла се в кръг действителност, в която „не“ е „да“, „да“ е „не“.

Разбира се, не за първи път фантоми участват в парламентарните листи. Най-често са им били водачи, а и са партийни лидери. Имало е и кметове. Ролята на всички тях бе да увличат избиратели, по гореописания механизъм да стягат редиците. Така Доган е оглавявал листа в минали години, Слави Трифонов, дори лично Борисов. Проблемът е стар, втръснал да обръгване, свързан е с вида избирателна система, представителството. Най-вече –

със съвестта на занимаващите се с политика хора

Защото съвестният човек не лъже, а да кандидатираш съзнателно някого за нещо, което той няма да е, отвсякъде е лъжа. Но досегашната технология притежаваше специфика – пазеше се формално приличие пред избирателите, кумова срама за предстоящия отказ. Съответният кандидат не издаваше предварително намеренията си. Формалният срам бе лицемерна, но все пак съществува дреха на лъжата. При ГЕРБ днес имаме истинско ноу-хау – няма срам, няма дреха, всичко е директно – до степен „честна лъжа“. Но колкото да е „честна“? – кандидатираният пак няма да се съобрази с изборите, в политически смисъл

лъжата остава лъжа

„Я да му издигнем на стадото кандидати, за които няма смисъл да гласува, ама да му го кажем, че няма смисъл –  обръгнало то хем ще гласува, хем няма де се сети, че така да се издигат не бива“- най-вероятно такова мозъконагъване е падало тия дни в ГЕРБ при измислянето как публично да бъде представен този „инструментариум“. Нищо чудно „умотворците“ и на награда да се надяват, понеже „честната лъжа“ е финална цел на всяка дейност в областта на масовите комуникации.

За протокола: В настоящата кампания кандидати са Доган, Трифонов, плюс кмета на Кърджали Ерол Мюмюн и двама ръководители на по-малки общини в кърджалийската листа на Пеевски. Всички те най-вероятно също няма да са депутати. Но до момента спазват формалното приличие, не издават бъдещето. Няма да е чудно, ако ГЕРБ повлече крак и „честната лъжа“ стане практика.

И все пак как звучи официално тя? Истинска красота!: „Включвам се в предизборната кампания, защото взех активно участие в изработването на предизборната програма на ГЕРБ и поставих там най-важните приоритети на Стара Загора“ (Живко Тодоров); „Гарант съм, че важните за града проекти ще се случат“ (Костадин Димитров); „Така поетите ангажименти, който партията ще поеме на тези избори, ще бъдат изпълнени“ (Николай Мелемов). Как ще гарантират ангажиментите, след като не са в парламента?; ангажиментите сирачета ли бяха досега без тях в листите?  – тия хора не обясняват. Обаче бисерът е при един

огромен спец на умотворчеството,

цар на велика мисъл, при това много, ама много честен човек. Любен Дилов-син, лейдис енд джентълмен: „България да чуе и види Бургас! Димитър Николов не просто не изоставя града, обратното – поставя го в центъра на общественото внимание, като единствена възможна алтернатива на хаоса, обзел държавата през последните 3 години“.

„Добре де, защо да е лошо предварително да се казва кой няма да е депутат? Това не е ли по-малкото зло от отказ постфактум?“, би попитал някой. Такъв въпрос може да се роди точно в среда, в която злодеите са си свършили работата и „не“ е „да“, „да“ е „не“,

доброто и злото са неразличими. 

Защото отговорът е ясен – проблемът не е дали се лъже повече или по-малко, а че въобще се лъже. Тоест е в кандидатирането на хора, които няма да заемат съответната длъжност.

Всичко това не е друго, освен деволюция! – нова прекрачена граница на морална допустимост от партиите, нова нечистотия сред смъкнато листо – измислени тинтири-минтири в разширяващо се общество на тинтири-минтири. Може да бъде спряна само след въвеждане на ограничения при последващ отказ от мандат. Но коя е тая луда партия, която да ги предложи и гласува, след като всички го правят с различни степени на безсрамие?!

Коментар на Диян Божидаров/“Сега“