Новият парламент започна като предишния и по-предишния, препъвайки се още на първата стъпка от встъпването си в длъжност поради невъзможността да си избере председател.

Това е почти сигурен признак, че ще оттече сравнително бързо и безславно в историята, тъй като няма да успее да изпълни конституционното си задължение да излъчи редовно правителство.

В този първи ден на новоизбраното Народно събрание „разнообразието“ бе осигурено не от случващото се в пленарната зала, а извън нея. За 11 ноември бяха заявени общо седем протеста в центъра на София.

Несъмнено, „епицентърът“ беше около парламента, където бяха стоварени автобуси с привърженици на „ДПС-Ново начало“. Техният лидер Делян Пеевски се бе заканил да ги доведе, за да оспори твърденията на политическите си противници от „Продължаваме промяната-Демократична България“, че изборният му резултат се дължи главно на контролиран и купен вот, както и настояването им да бъде държан настрани от властта чрез „санитарен кордон“.

Затова и доведените протестиращи бяха предварително подготвени с подходящо изработени плакати срещу ПП-ДБ, а мотото на мероприятието беше „Не сме фантоми. Ние сме истински“.

В стремежа да се покажат и „истински“, и конкуренция на „красивите и умните“, хората на Пеевски поставиха няколко млади жени да позират на предна линия, с подредени зад тях яки батки в тъмни якета и анцузи, а още по-нататък масовка.

Самият Пеевски държа реч.

„Приятели мои, никога повече никой няма да може да ви вкара в ъгъла. Това ви обещавам като ваш лидер – ще дам живота си на тази битка. Вие и вашите семейства да бъдете граждани на европейска България“, заяви той.

„Ако продължат да не ни зачитат, с всички средства на демокрацията ще защитим нашите права“, закани се още Пеевски и добави, че „това ще е последният път, в който ще бъдем цивилизовани и мирни“.

По-паметливите вероятно са забелязали заемките от поведението на върхушката на ДПС начело с Доган през годините, докато внушаваха на електората си, най-вече на мюсюлманите и етническите турци, че ДПС и Доган са единствената им закрила и гарант за техните права и свободи.

Думите на Пеевски обаче напомнят и риториката на бившия югославски президент Слободан Милошевич през 1987 г. (още преди да стане президент). Фразата му „Никой няма право да те бие!“, изречена по адрес на косовски сърбин, се превръща в лозунг и спечелва на автора си славата на борец за правата на сръбското малцинство в Косово. В следващите години той възпламенява все повече и по-многолюдни митинги. Въоръжената конфронтация ставаше неизбежна, докато напрежението в провинция Косово се покачваше, за да достигне кулминационната си фаталната развръзка.

Разбира се, това е много далечна аналогия, по-скоро тревожна аларма.

Ако се питате кой се страхува от Пеевски и неговите представления на жълтите павета, това съвсем не са директно нарочените от него политически субекти.

Не са „жълтопаветниците“ от ПП-ДБ, които са формалният повод за протеста. Нито пък „фалшивият псевдопрезидент Радев“, на когото Пеевски се закани „следващия път ще бъдем вътре в президентството“, задето вицето му Илияна Йотова твърди, че този парламент е нелегитимен заради нарушенията при броенето на гласовете. Не е и основателят и почетен лидер на ДПС Ахмед Доган, който инсталира Пеевски за шеф на партията си и го нарече „феномен“, за да чуе година по-късно как Пеевски го нарича „фалшив, непочтен председател, който си отиде от сараите, защото се занимаваше само със себе си“.

Реалният адресат на посланията е първата политическа сила ГЕРБ, която отново е на ход да съставя правителство, но отново се дърпа.

От приключването на изборите насам Бойко Борисов се върти в кошмарния лабиринт на „бляскавата победа“. От една страна се опитва да помпа самочувствието на съпартийците си, говорейки за ГЕРБ като „най-яката структура“ и за „категорична, бляскава победа на ГЕРБ“. В същото време призовава актива и привържениците на ГЕРБ да се готвят за нови избори.

Ако прогнозата на Борисов е вярна, това ще е четвъртият път, откакто падна от власт през 2021 г., когато печели избори, но не може да състави кабинет.

Както изглежда, причината и сега е същата – нежеланието да направи правителство на Делян Пеевски с мандат на ГЕРБ.

В 50-ото Народно събрание от тази участ го спаси почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който заръча на депутатите от партията да не подкрепят предложения от ГЕРБ кабинет. Все още съпредседателят на ДПС Делян Пеевски обаче се беше наточил да управлява и искаше правителство на всяка цена. Разцеплението в ДПС практически провали и първия мандат, и 50-ия парламент.

После Пеевски се запретна да завземе партията на Доган. Предизборната кампания премина под знака на зрелищни арести, съдилища и разправа с хора от близкото обкръжение на Доган.

Дори само бегъл преглед на новините показваше, че държавната машина се е завъртяла да смаже фракцията на Доган, осигурявайки по този начин гласове за политическия му противник. Съмненията за контролиран и купен вот по време на кампанията се задълбочиха след изтеклите доказателства на брутални нарушения при броенето на гласовете в секционните комисии.

Така на 11 ноември осъмнахме с поредната политическа перверзия. Този, който използваше институциите като бухалки, за да получи гласовете на хиляди хора, превръщайки ги в нещо като „политически заложници“, ги доведе да дефилират в т. нар. „триъгълник на властта“, използвайки ги като жив щит срещу политическите си опоненти.

Източник: Mediapool.bg