Медийният пазар в България е доминиран от малък брой влиятелни играчи, повечето от които са свързани с бившата власт, а макар и в парламентарна опозиция, ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов са успели да съхранят контрол над медийния пазар и особено върху обществените медии. Основният регулаторен орган – Съветът за електронни медии не може да осигури прозрачност на медийния пазар, защото е ”уязвим от държавния контрол и влиянието на партия ГЕРБ, която помогна за избирането на настоящия му състав”.
Това са част от изводите в доклада „Невидимата ръка на медийната цензура“ на базираната в Брюксел организация „Инициатива за свободни медии на Балканите“ (BMFI), разпространен в началото на октомври в Брюксел, пише fakti.bg.
В анализа се прави резюме на медийната среда в България, Сърбия и Северна Македония и нарастващия политически натиск, регистриран през последните години върху независимите медии на Балканите.
В констатациите е отбелязано, че манипулирането на медийния пазар в трите държави е ендемичен проблем. „В България, Сърбия и Северна Македония, както държавните структури, така и пазарът са подложени на натиск от политически интереси. Тези проблеми се усложняват от факта, че те често остават незабелязани в сравнение с атаките на медийните свободи, като например тормоза над журналисти, които по-лесно предизвикват новинарски заглавия“.
Заключенията на BMFI посочват поименно кои членове на СЕМ са свързвани с ГЕРБ (председателката Бетина Жотева, София Владимирова и Галина Георгиева). Делян Певски е споменат като медиен магнат 32 пъти, включително покрай избора с подкрепата на ДПС на Георгиева, която няма медиен опит и е завършила аграрна икономика. Сделката за Нова броудкастинг груп от 2019 г. е определена като превземане от страна на братята Кирил и Георги Домусчиеви и се допълва, че последвало назначаване на хора от „Канал 3“ и начало на проправителствени репортажи.
В доклада е отбелязано още, че в „България в продължение на повече от десетилетие основните медии са доминирани от малка мрежа от влиятелни лица, които купуват големи медии с цел политическо влияние, като най-изявен сред тях е Делян Пеевски, който стана обект на санкции от страна на САЩ през юни 2021 г. заради предполагаемата му роля в широко разпространена корупция“. Един от основните акценти в доклада е именно, че в България все още е възможно политик да притежават медии чрез юридически лица или просто да упражнява контрол над определени издания.
„Независимите журналисти са по-малко на брой и по-слабо организирани, отколкото в други балкански държави. Към тях се осъществява натиск от страна на властите’, пише още във въведението на доклада.
Анализът посочва, че управлението на ГЕРБ и на бившия премиер Бойко Борисов се е превърнало в „синоним на широкоразпространена корупция, която проникна в българския медиен сектор.“
Според доклада способността на правителството на Борисов да влияе и на медиите се дължи на три основни фактора. Първият е ролята му в надзора на закупуването на големи медии. Вторият е контролът му върху средствата от Европейския съюз, които могат да се предоставят на близки медии, които не са критични към властта или да се използват за купуване на подкрепа. На трето място, контролът на Борисов върху медийния регулатор в България органите позволи антиконкурентните практики да бъдат неоспорвани.
„От 2020 г. насам се наблюдава сериозна промяна на влиянието в сектора поради това, че бизнесменът Делян Пеевски продаде медийните си активи и ГЕРБ загуби властта Политическите партии все още могат законно да притежават медии, което води до висок риск от намеса“, пишат от организацията.
„Съветът за електронни медии е безсилен да осигури прозрачност в сектора, тъй като установената система не предотвратява използването на поставени лица за прикриване на реалните собственици на медии“, пишат още в анализа си експертите.
Според тях СЕМ може да бъде податлив на влияние от страна на правителството. „Това отчасти се дължи на правилата за назначаване на петимата членове на регулатора. Двама от тях се избират пряко от президента, а другите трима се избират от парламента, което води до опасения, че регулаторът е прекалено изложен на политическо влияние. Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода, който е частично финансиран от Европейския съюз, отбеляза в доклада си за България през 2021 г., че истинското участие на гражданите в номинирането на членовете на СЕМ „не е гарантирано“.
Според организацията именно „лоялността на ГЕРБ“ е създала конфликта между членовете на съвета, което е довело до подаването на оставка на Ивелина Димитрова – назначвена от президента Румен Радев. Тя напусна органа през лятото с мотив, че съветът не се е намесил в конфликта между служебния министър на културата Велислав Минеков и генералният директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков.
Един от големите проблеми на българската медийна среда е непрозрачното разпределяне на средства от Европейския съюз към медии. Според доклада, който се позовава на статистика, от началото на 2007 година (присъединяването към Европейския съюз) до 2019 година над 30 милиона евро са разпределени от
правителството към радио- и телевизионните оператори, използвайки програми за финансиране от ЕС.
„Това е значителна сума за един конкурентен пазар, който разчита на малки обеми от приходи от реклама. Брюксел е наясно с проблема и критикува администрацията за „незаконно присвояване на средства от ЕС“ и „влошаването на състоянието на медиите“, цитира се още анализа. Според него в допълнение към финансирането, което правителството разпределя към медии, фактът, че е законно политици или партии да притежават медии в България, влошава допълнително средата и плурализма.
В заключение се казва, че промени в собствеността и отстраняването на правителството на Бойко Борисов създава впечатление, че може би в медиите България са в преходен период. Но заради все още дефектната правна основа и отсъствието на регулации на медийная пазар, твърде рано е да се говори за успешна реформа на сектора. За постигане на значима и продължителна промяна следващото правителство трябва да започне цялостни системни реформи за засилване независимостта на обществените медии и регулаторните органи, както и да гарантира прозрачност на рекламния пазар.
