Posts Tagged ‘букмейкър’

Букмейкърите режат спонсорството за българския спорт, „Ефбет“ рязко свива бюджета

Posted on: януари 26th, 2024 by Пламен Иванов No Comments

Тежки времена се очертават за голяма част от българския спорт заради приетото в края на миналата година драстично завишение на таксите, които държавата събира от организаторите на хазартни игри. Целта му бе да се съберат 200 млн. лв. допълнително, за да се финансират допълнителни разходи в държавния бюджет.

Още тогава букмейкърските компании изразиха недоволството си и дори поискаха отсрочване на решението, за да бъдат събрани таксите в по-реалистичен срок, а не в края на февруари. В мотивите си Асоциацията на игралната индустрия в България посочи, че може да се стигне до фалити на част от хазартните оператори.

Дали ще има такива предстои да се види. Но доста по-вероятно е да се стигне до тежки затруднения, а някъде и фалити, в друга сфера – спорта.

Причината е проста. През последните години букмейкърските компании навлязоха рязко най-вече в българския футбол, но и в други спортове. При това не просто като рекламодатели, а и със спонсорски договори. По неофициални данни става въпрос за инвестиране в спорта в размер общо над 20 млн. лв. годишно. И то най-често с имиджова или дори благотворителна цел, тъй като продуктът „български футбол“, а и спортът ни като цяло, са много слабо развити, за да се говори за реална възвръщаемост.

Някои от бетинг компаниите дори са приели това рекламиране по-скоро като кауза за запазване на съответните клубове или спортове, които изпитват огромен финансов недоимък. И на немалко места спонсорските пари са практически основна част от бюджета на съответния клуб.

При предстоящото съкращаване на бюджетите при организаторите на хазартни игри чувствително ще пострада именно перото за рекламиране и спонсорства. И това ще засегне много сериозно немалко отбори и спортове, още повече че до момента няма нито едно официално изявление на ръководен фактор в държавата как евентуално ще бъдат компенсирани тези загубени средства от спонсорските договори.

Първите тревожни симптоми вече се виждат

в някои клубове, спонсорирани от „Ефбет“. Именно тази компания най-напред от всички в бранша се принуди да започне „голямото орязване“. Собственикът на „Ефбет“ Цветомир Найденов, който чрез компанията си е генерален спонсор на футболния „ЦСКА 1948“, вече предприе някои непопулярни мерки дори в любимия си клуб.

Освободени бяха ръководни фактори – оперативният директор Стойчо Младенов, спортният – Кирил Котев, главният методист проф. Бисер Цолов и отговорникът за детско-юношеската школа Методи Деянов. Отделно започна разпродажба на футболисти – националът Георги Русев бе трансфериран в швейцарския „Сион“ (за сума между 530 000 и 700 000 евро, по неофициална информация). Друг национал – Симеон Петров, бе пратен под наем в полския „Шльонск“ (Вроцлав) с опция за закупуване. Този клуб обмисля и закупуването на още един играч от „ЦСКА 1948“ – Росен Божинов. След това камерунецът Рууни Ева бе продаден на китайския „Мейджоу Хака“, а бразилецът Елитон – на турския втородивизионен „Гьозтепе“, чийто треньор е Станимир Стоилов. Подготвя се продажба на вратаря Даниел Наумов, на Стив Фуртадо, а „на тезгяха“ е дори и звездата на отбора Ивайло Чочев.

С цел съкращаване на фонд „Работна заплата“ бяха освободени бразилецът Тиаго Барбоса и исландецът Видар Йорн Кяртансон. Много е вероятно в края на сезона да бъде закрит дублиращият отбор във Втора лига и да се разчита на доста по-евтин вариант – третия отбор, който играе в Трета лига и е съставен почти изцяло от юноши.

Заедно с това „Ефбет“ най-вероятно ще свие присъствието си навсякъде, където рекламира. Във футболния елит компанията дава пари още на „Лудогорец“, „Берое“, „Арда“ и „Хебър“. Лесно е да се досетим, че по-чувствително орязването ще се усети при старозагорци и в клуба от Пазарджик, който и без това в момента изпитва много сериозни затруднения.

Това е само върхът на айсберга

„Ефбет“ подкрепяше досега много отбори – 11 във Втора лига, 40 в Трета лига и 396 в окръжните групи! Общо над 450, както посочва самият букмейкър. Даже футболният ни шампионат формално се нарича „Ефбет лига“ и не е ясно дали договорът с БФС ще остане със същите параметри за следващия сезон 2024/25. А също стои неизвестна и около националния отбор, с който компанията също има спонсорски договор.

Нещата съвсем не приключват дотук.

Масираната инвазия на „Ефбет“ включваше генерално спонсорство за баскетболния ЦСКА, както и пари за волейболния ЦСКА. Президентът и треньор на „червените“ волейболисти Александър Попов вече алармира пред „Спортал“:

„Трябва да бия една камбана, но ще бъда първи. Бетинг компаниите, които спонсорират българския спорт, са на път да намалят драстично финансирането на спорта, не на ЦСКА, а на българския спорт като цяло. Компаниите, които според мен дават около 70-80% от финансирането на спорта, поради една или друга причина, не съм техен адвокат, но ще се приеме закон, според който ще намалят спонсорството и рекламата в спорта. Но това ще породи една катастрофа в българския спорт на всяко едно ниво и във всеки един спорт. И това, че аз го казвам с изпреварващо време, вие ще видите в най-скоро време какво ще стане с редица футболни отбори, с редица баскетболни отбори, индивидуални спортове и т.н.“

И как няма да е така?! Само „Ефбет“ спонсорира и ред федерации – боксовата, баскетболната, волейболната, хандбалната, тези по фехтовка, колоездене и тенис на маса… Логично е и там да очакваме проблеми.

Няма как да не очакваме подобни мерки и при другия голям оператор – „Уинбет“, който пък дава сериозни суми във футбола на „ЦСКА-София“, „Локомотив“ (Пд), „Ботев“ (Пд), „Ботев“ (Вр) и „Етър“. А също и на федерацията по ръгби, на различни баскетболни клубове и т.н.

„Левски“, чийто генерален спонсор е „Палмс бет“, е обвързан с него чрез различни договори за подпомагане и управление, така че там не е ясно дали може да се очаква някакъв срив.

Иначе и други отбори разчитат на пари от букмейкъри: „Пирин“ – от 8888.bg, „Локомотив 1929“ (Сф) – от „Бетано“, а „Славия“ получава рекламни приходи от Bet365.

Дали ще последват разпродажба на играчи в засегнатите клубове, дали ще се стигне просто до разтрогване на договори, но очертаващата се картина не е обнадеждаваща.

„Без помощта на тези компании (б.р. – букмейкърските), има опасност много клубове да затворят врати, а много деца да останат без възможност да практикуват футбол. Дори УЕФА промени подхода си към този важен отрасъл, неделима част от футбола. Призовавам политиците да не приемат закони, които могат да засегнат целия български спорт, без да са чули мнението на всички потребители в този сектор“, коментира специалистът по спортно право Георги Градев, който е и сред кандидатите за президент на БФС.

Интересно е, че до момента глас срещу вдигането на таксите на букмейкърите са надигнали само Попов и Градев. Вероятно в следващите дни и други ще ги последват. Това обаче не може да се мери с организираната кампания в началото на 2023 г., когато се готвеха промени, засягащи рекламирането на бетинг компании в България. Тогава почти всички отбори и много от спортните федерации въстанаха в един глас срещу това.

ПОЗИЦИЯТА НА БУКМЕЙКЪРИТЕ

Тогава не се стигна до въпросните последствия и всичко утихна. Сега декларации няма, а и да се появят, вече е късно, защото отчисленията от операторите на хазартни игри вече бяха приети и са заложени в държавния бюджет.

От компаниите за хазартни игри за момента не са излезли с единна позиция по въпроса. Неофициално обаче букмейкърите са на мнение, че въпросното решение, гласувано от парламента по празниците, ги е заварило абсолютно неподготвени, още повече че повечето им разчети са направени с години напред.

Дори и преди рязкото увеличение на таксите бетинг компаниите вече са обмисляли съкращаване на бюджетите заради друго взето решение през м.г. – уязвими към хазарт лица да бъдат вписвани в регистър и да не бъдат допускани до игрални зали и игри, които се организират от лицензираните оператори. Това е довело до драстичен спад на приходите на тези компании, защото в регистъра вече има над 20 000 лица към края на м.г., като това са най-вече хора в активна възраст. Сега те не са допускани до залите, но за сметка на това безпрепятствено играят в нелицензирани компании от т.нар. „сив сектор“, където се насочват и техните финанси.

И докато това решение е означавало загуба на доста пари за легалния хазартен сектор, последното (от края на декември) – за увеличаването на таксите, може и да се окаже много по-неблагоприятно за целия бизнес.

В момента тече преразглеждане на всички договори, като някъде се очертава орязване, но другаде – директно прекратяване.

Източник: „Сега“

Хазартът да бъде ограничен! Народе, взимат ти парите! Осъзнай се!

Posted on: април 6th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Компаниите за хазартни залагания заобикалят и не спазват дори минималните ограничения по отношение на рекламите си, които неотдавна самите те склониха да си наложат и тържествено обещаха да спазват през 2023 г. Това показват наблюденията на телевизионния ефир, интернет и външната реклама около 100 дни след старта на новите правила. Или по-скоро на декларациите, че такива ще има. В разгара на световното първенство по футбол в Катар през ноември и декември м.г., когато голяма част от хората в България се възмутиха от тоталната инвазия на хазартни реклами в ефира, по улиците и в метрото, компаниите от бранша се видяха принудени да анонсират промени в начина, по който презентират бизнеса си. Тези промени трябваше да станат видими от Нова година. На думи букмейкърите поеха ангажимент да включат предупреждения за отговорно залагане в телевизионните клипове и във визиите си по билбордовете. Браншът се ангажира още да не съобщава размера на джакпотите и на бонусите и да не да рекламира награди като автомобили, апартаменти и други подобни изкушения. Казано бе, че забраната ще важи както за телевизии и радиа, така и за външната реклама. Обещано бе

да не се рекламира в близост до училища

Освен това сайтовете се ангажираха да не работят с фирми, които разпространяват агресивни призиви за залагания като „заложи сега“, „няма време“, „играй“ и т.н. Обещаха също, че хазартът няма да се представя като възможност за решаване на лични, финансови, образователни и други проблеми. Обявена бе и готовност от 2023 г. да не се рекламира в телевизии преди 18 ч. Изключения обаче бяха допуснати, когато преди този час се излъчват спортни състезания. Фирмите декларираха също, че няма да използват в клиповете си младежи под 23 г.

Преглед на рекламните тв блокове показва, че едва няколко бранда ясно и отчетливо са започнали да предупреждават клиентите си, че залитането по хазарт може да прерастне в зависимост. Прави впечатление, че новите изисквания се изпълняват от международни компании, за които България е една от държавите, в които те правят бизнес. И че опити да заобикалят правилата правят платформи, чийто собственици са българи. Един от операторите, в чийто клипове през 2023 г. се появи гласово съобщение: „Хазартът може да предизвика зависимост. Бъдете отговорни!“, е Betano.bg, чийто собственик е от Гърция, а компанията работи и в други държави. Писмено предупреждение се появи и във видеата на Bet365, който е друг от глобалните играчи на родния пазар. В рекламите на бранда Inbet, който има български собственик и в които участват Азис и актьорът Герасим Георгиев- Геро, също глас започна да предупреждава, че „Хазартът е само за пълнолетни и за забавление“, както и

призив „Отговорна игра“

Без подобни съобщения продължават да се излъчват клиповете на Ефбет и на Уинбет, които са най-големите рекламодатели в телевизионния ефир. В края на рекламата на Ефбет на екрана се появява дребен надпис „Разумна игра“, който е трудно да бъде забелязан. Вместо това с големи цифри е изписан размерът на бонуса и мотото, че той е важният. Собственици на Ефбет са братята Цветомир и Боян Найденови, които години наред бяха съдружници на Васил Божков. Интернет и наземните казина Уинбет, чийто рекламни лица са Христо Стоичков и Димитър Рачков, се считат за свързани с бизнесмена Георги Папазки. В телевизионните реклами на този букмейкър също няма гласово предупреждение, че хазартът може да доведе до пристрастяване, а надписът „Отговорна игра“ е дори още по-малък от този на Ефбет.

В интернет е още по-разграден двор. Там правила видимо няма и липсва контрол. Това позволява в онлайн пространството хазартните компании да разгърнат напълно уменията си да изкушават потребителите- както пълнолетни, така и деца. Във Фейсбук почти няма букмейкър, който да не рекламира размера на джакпотите, бонусите, местата на зали, в които се разиграват големи суми, размер на печалбите, които играчи са спечелили и т.н. Все познати похвати от времената на Националната лотария на Васил Божков. Днес в социалните мрежи една от фирмите, която по телевизията спазва някакви норми, е публикувала банер с покана да се залага на нейната платформа и с твърдение:

„Всеки печели“

Видимо без никакъв надзор хазартът е оставен да рекламира и по улиците, т.нар. външна реклама. Особено скандално е, че в София например това се случва с пълното съдействие на Столична община, която е предоставила на букмейкърите най-добрите точки в най-оживените станции на метрото. Както „Сега“ писа, оправданието е, че кметството е сключило договори с рекламни агенции и че те позволявали на хазартните компании да облъчват учениците, които по няколко пъти на ден влизат в метростанциите на път за и от училище.

До минималните, но пак заобикаляни по всякакъв начин самоограничения в рекламирането на хазарт се стигна, след като през 2022 г. и граждани, и организации за защита на децата за пореден път се възмутиха от

масираните и агресивни кампании

на фирмите за залагания. В разгара на Мондиала в Катар Национална мрежа за децата и „Асоциация Родители“ изпратиха отворено писмо до президента, парламента и до всички свързани институции с призив рекламите на хазарт да бъдат ефективно забранени в тв предавания, в чиято аудитория има деца. Сдруженията припомниха, че в момента подрастващите са подложени на постоянен натиск да залагат, въпреки че по закон те не трябва да виждат хазартни реклами. НПО-та излязоха и с конкретни законодателни предложения: да се забранят напълно рекламите на хазарт, когато в техния обхват може да попаднат деца и младежи до 21 г. НМД и „Родители“ поискаха още да се увеличи на 21 г. възрастта за забрана за участие в хазартни игри. Специално внимание бе обърнато и на нуждата от предупреждения, че хазартът може да доведе до зависимост. За които вече стана ясно, че не се спазват и се заобикалят.

След като хазартната инвазия предизвика поредното обществено недоволство, депутатите от миналия парламент се видяха принудени да вземат отношение. През декември м.г. Народното събрание организира дебат, на който партии и коалиции се изказаха по темата. Единствено „Продължаваме промяната“ подкрепи изцяло исканията на сдруженията за защита на децата и се ангажира да ги внесе като предложения за промени в Закона на хазарта. От ГЕРБ и ДПС бяха доста по-обтекаеми в обещанията си. Бившият спортен министър Красен Кралев поиска повече данни и повече мнения, за да си създаде представа за мащабите на проблема. Шефът на комисията за децата Халил Летифов от ДПС пък прозря, че общественото недоволство вероятно ще доведе дотам да се приемат повече органичения спрямо рекламата на хазарт, тъй като е станало ясно, че сегашните не работят. От БСП изобщо не се изказаха на срещата. Не след дълго обаче животът на 48-ия парламент приключи и проблемът с агресивните хазартни реклами бе прехвърлен за следващия. Очевидно е, че хазартът няма да е първа грижа на новото Народно събрание. Дотогава глупаво ще се чака букмейкърите да се подложат на въздържание. По-реалистично е да се чака да цъфнат налъмите, понеже е пролет.

Светослав Спасов/“Сега“

Време е! efbet Лига се завръща с интересни мачове, но и с много въпросителни

Posted on: февруари 10th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Българският футбол най-накрая се завръща след най-дългата зимна пауза в историята на шампионата. Първият дял на efbet Лига приключи в средата на ноември, като имаше няколко отложени двубоя, изиграли се до началото на декември, но от около 3 месеца не е имало редовен кръг в българския футболен елит.

Със срещата Ботев (Пловдив) – Локомотив (София) в петък шампионатът се подновява, а заедно с него, генералният спонсор на първенството – efbet, подновява атрактивния си бонус, обвързан с мачовете от родния футбол.

Завръщането на efbet Лига

В събота шампионът Лудогорец подновява похода си към върха, след като изостава с 1 точка от ЦСКА на Саша Илич в дуела за първото място. Разградчани гостуват на последния в класирането Спартак (Варна), в ролята си на абсолютен фаворит при коефициент от 1.18* в efbet.com за победа на Кирил Десподов и компания.

На фокус е и домакинският мач на Левски срещу Черно море – един от по-любопитните мачове през уикенда. Победа за „сините“ е оценена на 1.65*, но варненци отиват в столицата готови за нова изненада, след като преди 2 години спечелиха за пръв път на „Герена“ през този век.

Лидерът в класирането ЦСКА е в центъра на вниманието с гостуване в Стара Загора в неделния ден. Берое може и да не се намира в най-доброто си състояние, но като домакин, отборът винаги е бил солиден, а „червените“ имат само 1 победа в последните си 6 мача в Стара Загора. Триумф на столичани е оценен на 1.75*.

От петък до понеделник ще се изиграят 8 срещи от елита, като с всеки един от тях може да участвате за специалния бонус на efbet в платформата за онлайн спортни залози и казино игри.

Атрактивен бонус за мачовете от efbet Лига 

Години наред продължава бонус предложението на efbet, обвързано с българския шампионат. През сезон 2022/23 обаче компанията го промени, като увеличи драстично наградния фонд от 50 000 до 650 000 лева, както и броя печеливши след всеки кръг – от 3 до 500 души.

Всеки потребител на efbet.com, направил залог на мач от efbet Лига в множествен залог (права колонка), участва в разпределението на 500 награди по 50 лева след кръга, независимо дали залогът е печеливш или губещ.

Подробности за самото предложение, както и пълните правила за участие в „Бонус 500х50 лв. след всеки кръг на efbet Лига“ може да разберете на liga.efbet.com.

* Коефициентите могат да подлежат на промяна. Актуалните коефициенти могат да се видят непосредствено преди залог на платформата efbet.com

Участието в хазартни игри крие риск от развиване на зависимост! Повече информация относно отговорния хазарт и превенцията от рискове е налична в „Разумно залагане“ на efbet.com и в сайта на НАП. 

 

Какви лицензи има букмейкърът SportingWin?

Posted on: декември 23rd, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Конкуренцията в хазартния сектор у нас става все по-голяма и по-голяма. Онлайн букмейкърските къщи и казината се радват на огромна популярност и отдавна са предпочитани пред наземните такива. Логично, утвърдени световни брандовете вече си пробиват път към българския пазар, а към тях се присъединяват и някои тепърва навлизащи бетинг портали. Един от новите сайтове за такъв тип развлечение с лиценз от НАП за легална дейност в България е Спортинг Уин. В следващите редове ще разгледаме какво е характерно за него.

Още в самото начало е важно да уточним, че разрешителното на компанията е за спортни залози. Към момента тя не предлага казино раздел. Лицензът е от 12 октомври 2022 година. Той дава право на букмейкъра SportingWin да оперира на пределите на страната ни. Нашето законодателство не позволява разрешителни за Кипър, например, които се приемат в много други държави. Всяко буки трябва да отговаря на местните изисквания. Номерът на удостоверението е 000030-8799.

Играта в легално от закона в България онлайн казино или букмейкърски сайт винаги е била най-безопасна. Само по този начин можете да си потърсите правата при евентуален неприятен инцидент свързан с отказ за изплащане на печалба или каквото и да е друго недоразумение, пише eurocom.bg. Самата компания Спортинг Уин е със седалище Малта и се управлява от директор Марк Чакраварати. Бизнесменът има повече от 10 години опит в хазартната индустрия, като е ръководил сайтове със солидни позиции на Стария континент.

Популярността на новия портал за спортни залози все още не е особено висока в България. Това се дължи на факта, че букмейкърът все още е нов. Очакванията на анализаторите са постепенно Спортинг Уин да се превърне в позната марка у нас, след като и играчите се уверят, че сайтът е надежден. За момента като недостатък може да се отчете липсата на чат на живо, който е предпопитан метод за връзка със служител на компанията при възникнали въпроси или проблеми. Все пак останалите начини за кантакти чрез мейл, телефонно обаждане или форма в сайта служат безпроблемно и насреща винаги ще получите вежлив и точен отговор.

За сайт с високи амбиции винаги е важно какви коефициенти предлага и колко богат е изборът на спортни събития. Спортинг Уин може да няма рекордни ставки, но те са високи в сравнение с тези в голяма част от конкурентите. Видовете пазари са разнообразни, като в бетинг портала се покриват от най-популярните видове спорт до екзотични такива. Все още обаче не са налични много от популярните функции.

Предвид огромното разширение в сферата през последните години вече се изисква много повече качество, за да се привлече вниманието на клиентите. Големите онлайн букмейкъри у нас са градили репутация години наред и потребителите са придобили навици да посещават именно тях. Затова от Спортинг Уин ще трябва да положат много усилия в динамичната среда. Служителите на бранда обаче имат опит в това отношение, защото както вече споменахме, в редица други държави букито е доказано име. Неговите практики се харесват на любителите на този тип забавления.

Тепърва ще разберем дали Спортинг Уин ще успее да внесе своите идеи успешно и в България. Не на последно място, от компанията винаги апелират да се играе в границите на разумното. Порталите за спортни залози трябва да се използват с цел забавление, а не като средство за непременно търсене на печалба. Колкото и големи познания да има играчът, то късметът е сериозен фактор.

Участието в хазартни игри не е само забавление и крие риск от развиване на хазартна зависимост!

Хазартът и неговите крале след детронирането на Васил Божков! Спортният министър Весела Лечева също в играта

Posted on: декември 16th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

В началото на 2020 г. Васил Божков бе детрониран зрелищно като хазартен бос №1 в България. По-късно, вече като беглец в Дубай, той разказа за отношенията си с тогавашната управляваща „shaika“, на която твърди, че плащал огромни рушвети, преди да го нарочат за „отстрел“. Скоро ще станат три години, откакто Божков официално е „извън играта“. Самата игра обаче продължава на пълни обороти, но с нови главни действащи лица.

„Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели“, обобщи мъдро преди години класикът Христо Стоичков, който днес е едно от новите лица на хазартната мания, наред с Горан Брегович, Димитър Рачков, Азис и Геро, Иван и Андрей, Димо Алексиев, Александър Сано, Мартин Камбуров, Яна Маринова, Фики Стораро, Криско, Теодора Джехверович, Ивайло Чочев, Николай Михайлов, Николета Лозанова, Валери Божинов и други популярни звезди от областта на спорта, музиката, актьорството, които, по схемата със Захари Бахаров в миналото, денонощно убеждават от екрана какъв достъпен лукс и удоволствие са хазартните залози.

И разбира се, доходоносни. Макар и не толкова за феновете на хазарта, колкото за неговите собственици, които действително се къпят в море от пари, видно от финансовите отчети на легалните хазартни фирми в Търговския регистър. Доколкото са публикувани, разбира се.

Въпросните бизнесмени все още не са достигнали размаха и мащаба на Васил Божков, но е въпрос на време да го направят, ако не срещнат някакви препятствия. Бизнесът е в правото си да гони колкото може по-големи печалби, но задача на държавата и нейните институции е да създаде правила и регулации, които да облагодетелстват на първо място обществения интерес. И тук не става въпрос само за ясни закони и нормативи, които да не могат да бъдат заобиколени, а и доколко е редно безогледно стимулиране на хазартни зависимости сред хората, особено в най-бедната и болна държава в ЕС, където синдикати и популистки партии непрекъснато пледират за повишаване на социални плащания, за индексиране на доходи, раздаване на компенсации и пр.

За милиардите, които българите изсипват в залози всяка година, в момента има сравнително ожесточена конкуренция. Главни действащи лица са бивши конкуренти на Божков с минало в хазарта, но и някои изгряващи звезди, които опитват да се качат на „въртележката“. Международните играчи засега са на втори план.

На прага на нов бум

Оборотите в хазарта все още са по-ниски от тези в ерата „Божков“ – с около 30%, но има тенденция към покачване, особено в сегмента „онлайн хазарт“ и при игралните зали, смята Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

За това, което предстои в сектора, може да се съди по статистиката на НАП от декември тази година, според която през 2022 г. лицензираните сайтове за залози са се увеличили от 6 на 16, което е ръст от над 160%. В същото време спрените хазартни платформи заради липсата на лиценз са над 130.

СПИСЪК НА НАП НА ЛИЦЕНЗИРАНИТЕ САЙТОВЕ ЗА ОНЛАЙН ЗАЛАГАНИЯ

  • www.toto.bg – ДП „БЪЛГАРСКИ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР“
  • www.alphawin.bg – „АЛФАБЕТ ГЕЙМИНГ“ ЕООД
  • www.bet.bg – „БЕТ БГ“ АД
  • www.efbet.com – БРОБЕТ ЛИМИТЕД (BROBET LIMITED)
  • www.betway.bg – ДЖИ ЕМ БИ ЕС ЛИМИТИД (GMBS LIMITED)
  • www.bwin.com – ЕЛЕКТРА УЪРКС ЕВРОПА ЛИМИТИД (ELECTRA WORKS EUROPE LIMITED
  • www.betano.bg – КАЙЗЕН ГЕЙМИНГ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЛИМИТЕД
  • www.sesame.bg – „СЕЗАМ ОНЛАЙН“ ЕООД
  • www.palmsbet.com – „ТЕЛЕМАТИК ИНТЕРАКТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
  • www.8888.bg – „ТОП БЕТ“ ООД, ЕИК
  • www.pokerstars.bg – ТСГ ИНТЕРАКТИВ ПЛС (TSG Interactive plc)
  • www.winbet.bg – „УИН БЕТ ОНЛАЙН“ ЕООД
  • www.bet365.com – Хилсайд (Ню Медия Малта) Пи Ел Си / Hilside (New Media Malta) PLC
  • www.inbet.com – ИНБЕТ ОНЛАЙН ЕООД
  • www.sportingwin.com – ЕС БИ ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ ЕООД
  • www.betmarket.bg – СИТ-ИНТЕРАКТИВ

Докато Божков въртеше необезпокояван бизнеса си и се срещаше с премира Бойко Борисов, оборотите на фирмите му дълго време бяха неизвестни. По-късно обаче лотариите доброволно показаха отчетите си и така стана ясно, че в първите пет години от функционирането си – от 2014 г. до 2018 г. включително, двете основни частни лотарийни фирми – „Ню Геймс“ и „Националната лотария“ (без „Еврофутбол“), са реализирали общ оборот от 3.7 млрд. лв., като изплатените печалби за този период са били около 2.7 млрд. лв. В едни от най-силните години на предишната лотомания – 2017 г. и 2018 г., годишните обороти са достигали 1 – 1.5 млрд. лв.

За да анализира оборотите в хазарта, Тихомир Безлов от ЦИД ползва базата-данни „Орбис“ (система за финансово-икономическа информация на „Стандард енд Пуърс“).

„Разгледах продажбите (оборотите) на хазартните оператори, които са в България, и прави впечатление, че има значим спад спрямо 2018 г. Но трябва да имате предвид, че данните в „Орбис“ са като цяло са по-ниски от тези в българския Търговски регистър. Например в миналото финансовите отчети на г-н Божков показваха оборот над 1.5 млрд. лв. годишно, а в „Орбис“ излизат около 900 млн. лв. През 2017 – 2018 г. сумарно дружествата на Божков правеха около 50% от пазара, който тогава беше оценен на около 3 – 3.2 млрд. лв., което на практика се оказва, че не е вярно, защото той е правил значително по-голям оборот. Сега това, което изглежда като сметка, е, че пазарът е около 2 млрд. лв., като в тези 2 млрд. лв. не се включва Efbet, които са регистрирани в Малта“, коментира анализаторът.

Преразпределен ли е бизнесът на Божков?

Според Тихомир Безлов именно онлайн залаганията са в основата на конфликта, прераснал във война с участието на държавата, между Васил Божков и бившите му съдружници семейство Найденови, довел до закриването на бизнеса на едната страна и до разцвета на бизнеса на другата.

„Причината бе именно битката за Efbet – онлайн залаганията. Те започнаха да растат още през 2015 – 2016 г. – в момента, в който стана възможно през приложенията на телефоните да се залага в реално време, например по време на мачовете“, коментира Безлов.

По думите му обаче не може да се изведе тезата, че бизнесът на Божков е преразпределен между други играчи, защото лотарийните игри и онлайн залаганията са насочени към много различни групи потребители.

„Тези, които търкаха талончета, бяха пенсионерите и социално слабите – до 30% от населението го правеха, докато онлайн залозите са главно през телефони и през мрежата, тоест те са насочени към по-младото поколение. В момента има огромна конкурениця. Това, че няма един участник на пазара и има сериозна конкуренция, води до много реклама и качва залаганията“, допълва анализаторът.

Кои са новите играчи в хазарта?

Хазартният пазар у нас има няколко подсектора. Пазарът на лотариите от 2020 г. насам е държавен монопол. Свиването на рекламата и ограничаването на продажбата на билетите извън супермаркети и бензиностанции фактически прекратиха лотоманията, която бе заляла страната преди това. В бъдеще има опасност тя отново да се засили, след като тази година депутатите разрешиха на спортния тотализатор да разшири мрежата си от пунктове в ж. п. гари, автогари, базари, тържища, но е сигурно, че докато е в ръцете на държавата, няма как дори да се доближи до предишните мащаби.

Друга ниша е хазартният туризъм, който според Тихомир Безлов е по-скоро от полза за държавата. Той е ограничен предимно в курортите и в няколко луксозни казина в големите градове.

Добър бизнес се прави и с производството на игрално оборудване и на игрален софтуер, голяма част от което отива за износ и също е полезен за икономиката. Там от години България има силни фирми като „Си Ти Гейминг“ (бившата „Казино технологии“) и „Евро Геймс Технолоджи“.

Големият проблем за обществото са другите две ниши – разрастващият се онлайн хазарт и завареният проблем с епидемията от игрални зали по села, паланки и в най-оживените места из кварталите на София и другите големи градове.

Efbet – фирмата на семейство Найденови (бившите партньори, а после конкуренти на Васил Божков), в момента е смятана за най-мощния играч на пазара на игрите на щастието у нас. Компанията, чрез която оперира марката Efbet, е „Бробет Лимитед“, регистрирана в Малта. Тя има три хазартни лиценза, като последният е издаден на 15 ноември тази година.

Цветомир (вляво) и Боян Найденови, Efbet. Снимка: Интернет страница на Efbet

„Историята ни започва през 1990 г, когато открихме първото си казино. Кръстихме го „Колумбия“, а основатели са Стефан Найденов и неговите синове Боян и Цветомир. Тридесет години по-късно все още притежаваме игралната зала, но вече с името Efbet. В момента ние сме най-голямата верига за онлайн залози и казина в България“, пише на сайта на Efbet. Едноименната онлайн платформа за залози стартира през 2011 г. „Освен интересите към онлайн технологиите и спорта, ние сме ориентирани и към наземните обекти. В днешни дни Efbet управлява над 40 игрални зали, спортни барове и фен корнери в България“, казват още от компанията.

От 2018 г. тя е и на румънския пазар с платформа за онлайн залози, както и с 6 наземни обекта, включващи игрални зали и спортни барове. През 2020 г. стъпи и на три нови европейски пазара – Сърбия, Испания и Италия.

Поради факта, че фирмата не е регистрирана в България, а в Малта, тя не представя официални отчети в Търговския регистър. Нейните обороти и платените данъци и такси в България са неизвестни.

Тихомир Безлов от ЦИД обяснява, че е разгледал най-актуалния малтийски отчет на Efbet, който е за 2020 г., и според него оборотът на дружеството „Бробет Лимитид“ е 236 млн. долара. Трябва обаче да се има предвид, че 2020 г. беше слаба година за хазарта заради пандемията, а общата сума най-вероятно включва и постъпленията на Efbet от външните ѝ пазари.

Winbet е другият голям играч в онлайн и наземния хазарт у нас. Действителни собственици на компанията според Търговския регистър до 25 ноември 2022 г. са били Данаил Илиев и Георги Папазки, но на тази дата те са заличени. Папазки, който е и вицепрезидент на Българската федерация по олимпийско таекуондо, е представен като собственик на Winbet и на сайта на компанията. Георги Папазки е брат на Валтер Папазки, който според спортни сайтове е бил забелязван на стадион „Българска армия“ и според медийни публикации има отношение към букмейкъра. Миналата година Winbet стана генерален спонсор на ЦСКА.

През 2006 г. Валтер Папазки, за когото се предполага, че в миналото е бил част от групировката СИК, бе осъден на 10 години затвор за подбудителство на убийството през 1996 г. на неговия конкурент Валентин Алексиев – Лисицата, като през 2009 г. присъдата бе потвърдена. За убийството бе осъден и Георги Георгиев – Културиста. Според Закона за хазарта в управителните органи или като акционери на хазартни оператори не се допускат лица, които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер.

Официалният отчет на Winbet, публикуван в Търговския регистър в края на ноември, отчита огромен ръст на нетните приходи от продажби през 2021 г. – 138% до 183 млн. лв. През кризисната 2020 г. те са били в размер на 76.8 млн. лв., а през 2019 г. – едва 23 млн. лв.

Собственикът на Winbet Георги Папазки (вдясно) с президента на Българската федерация по олимпийско таекуондо Слави Бинев. Снимка: Българска федерация по олимпийско таекуондо

С името на Валтер Папазки е свързвана и компанията за производство на хазартно оборудване „Евро Геймс Технолоджи“, която последно публикува годишен финансов отчет през май тази година. Той се отнася за 2018 г. и посочва, че приходите от дейността на дружеството тогава са били в размер на 323 млн. лв., а печалбата е завидна – 157 млн. лв. Компанията има 14 дъщерни дружества в Унгария, Румъния, Грузия, Украйна, Сърбия, Македония, Испания, Колумбия, Перу, Мексико, Италия и Северна Америка.

Представител на фамилията Папазки стои и зад друг сравнително нов сайт за залози – Inbet.com. Собственик на „Инбет Онлайн“ е „Инбет Груп“, където съдружник през друга фирма е 25-годишният Александър Валтер Папазки.

Palms Bet също е в топ 3 на най-големите в бранша у нас. Това е марката на компанията „Телематик Интерактив България“ АД. Като неин мажоритарен акционер се представя друго от известните имена в българската хазартна индустрия – основателят на производителя на игрално оборудване „Си Ти Гейминг“ (бившата „Казино технологии“) Мило Борисов.

Според отчета на „Телематик“ за 2021 г. нетните приходи от залози на компанията са 76 млн. лв., а печалбата – малко над 20 млн. лв. Брутните приходи са 282 млн. лв. (ръст от 220% спрямо 2019 г.), но 206 млн. лв. от тях според отчета са върнати на играчите под формата на печалби.

Мажоритарният акционер в Palms Bet Мило Борисов

Съвсем наскоро Palms Bet обяви намерението си да се листне на Франкфуртската фондова борса през следващата година, след като тази година излезе на българския фондов пазар. От документи в Търговския регистър се вижда, че през компанията South Cape Investments Limited Palmsbet има сайт за залагания в Кения, а се опитва да стъпи и на пазара в Перу.

В България Palms Bet има наземни обекти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Кърджали, Велико Търново и Велинград. Palms Bet държи най-големия казино комплекс на Балканите – Palms Merkur Royale Casino (разположен на 5000 кв. м.) в Гранд Хотел „Милениум“.

Бетинг порталът под марката Sesame се държи от „Сезам онлайн“ – компания, свързана с холдинга „Ем Ви Еф Холдинг“, управляван от Даниел Лечев, брат на служебния министър на спорта Весела Лечева.

Весела Лечева, Снимка: БГНЕС

Именно Лечев управлява хазартния бизнес на семейството, наследен от простреляния в главата през 2007 г. съпруг на Лечева – Манол Велев, който почина тази година след 15 години в кома. Счита се, че покушението срещу Велев е организирано от известен негов конкурент.

Последният финансов отчет на холдинга е за 2018 г., когато са отчетени 74 млн. лв. приходи и 29 млн. лв. печалба.

Даниел Лечев има и активи в туризма и хотелиерството. Според бургаски медии той държи местния хотел „България“. Смята се, че семейството на спортния министър контролира и къмпинга „Порто Елеа“ на Халкидики в Гърция, известен като „къмпинга на Весела Лечева“. Към днешна дата към къмпинга има и вилно селище с 10 вили, 20 мoбилни ĸъщи, тpи aпapтaмeнтa и чeтиpи двoйни cтaи в хотел – бивш мeтox, построен през XVIII век. В него в миналото са живели монасите от Зографския манастир, а днес той е преобразуван в уютен хотел.

AlphaWin e домейн на компанията „Алфабет Гейминг“, управлявана от 36-годишния бизнесмен Любомир Захаринов, който нашумя в публичното пространство с връзката си с поп-фолк певицата Анелия. Той е син на известната бивша данъчна шефка и съветник в ДАНС в миналото Димитрина Захаринова.

Любомир Захаринов със звездата Анелия

Преди много години Захаринова беше директор на НАП-София, но бе уволнена от тогавашната шефка Мария Мургина по неизвестни причини и на фона на „лична неприязън“ между двете.

Впоследствие експертката бе назначена за съветник в ДАНС в кабинета на Петко Сертов по времето, когато друг съветник беше Алексей Петров. По-късно именно ДАНС отне допуска до класифицирана информация на Мургина, с което тя бе свалена от поста директор на НАП.

В свое интервю през 2009 г. Алексей Петров коментира, че не е вярно, че атаката срещу Мургина е дошла от Захаринова, като уточни, че „Димитрина е експерт от високо ниво“, а този въпрос „вулгарно принизява нейната работа в ДАНС“. В последните над 10 години Захаринова е одитор, а двамата ѝ сина са успешни бизнесмени.

36-годишният Любомир Захаринов е завършил университет в Нидерландия – Breda University of Applied Sciences. Той е управляващ съдружник в инвестиционния холдинг Z Corporation. Създава веригата игрални зали за хазартни игри AlphaBET и наскоро – лицензирания онлайн оператор Alphawin.bg. В миналото Любомир Захаринов е участвал в управлението на неправителствената организация сдружение „Младежки център – Изгрев“ заедно със сина на Ахмед Доган – Демир.

По-малкият брат на Захаринов – 34-годишният Марио, също е успешен бизнесмен. Той стои зад фирмата „Зет Естейт“, построила новия ритейл парк на Ямбол, както и ритейл парковете „Билла Парк“ в Костинброд, отворил врати през 2018, и „Първомай парк“. Марио Захаринов взе за жена топ модела Бориса Тютюнджиева.

Домейнът „8888.bg“, приличащ на закрития сайт на лотариите 7777.bg, е регистриран от компанията „Топ Бет“ ООД на съдружниците Румен Чандъров и Николай Николов. Бизнесменът Румен Чандъров е известен с това, че е собственик на футболен клуб „Септември“. През 2020 г. кабинетът на Бойко Борисов придвижи негов проект за модернизиране на запустелия стадион „Септември“ в столичния квартал „Красна поляна“.

Румен Чандъров

Извън футбола Чандъров има успешен хотелиерски бизнес чрез веригата хотели „ДИТ“ (DIT), която развива заедно с брат си Ваклин. Той разполага с три хотела на първа линия на Слънчев бряг – Majestic Beach Resort (404 стаи), Evrika beach (633 стаи) и бутиковият хотел Orpheus (25 стаи). Управлява и ваканционното селище „Съни Бийч Хилс“ в курорта Слънчев бряг, което се простира на над 200 декара. Извън България компанията на Чандъров започна да строи първия български хотел в Доминикана. Карибският проект се реализира в курорта Пунта Кана на брега на океана. Инвестицията се оценява на 160 млн. долара.

„Топ Бет“ е сравнително нов играч на пазара и все още няма публикуван годишен финансов отчет в Търговския регистър.

Betano е домейн на малтийската компания Kaizen Gaming International Ltd. Неин собственик е гръцкият бизнесмен Георгиос Даскалакис. Той е човекът, който пуска гръцкият сайт за онлайн залози Stoiximan, а по-късно създава бранда Betano. Последният се разпростира в немалко страни от Европа и света, сред които Бразилия, Чили, Германия, Португалия, Кипър. У нас онлайн платформата получава лиценз от НАП в края 2021 година, но бързо става популярна.

Bet365 е световно известна хазартна компания със седалище във Великобритания. Тя е една от водещите световни играчи в областта на хазарта с милиони клиенти в почти двеста страни. В България лицензът е издаден на името на дружеството „Хилсайд (Ню Медия Малта) Пи Ел Си“, също регистрирано в Малта и освободено от задължението да подава финансови отчети в България. Компанията е разработила специален портал за разумно залагане, чрез който играчът може да се самоограничава, ако осъзнае, че е хазартно зависим.

Върху истинските си обороти ли плащат данъци и такси хазартните фирми?

Платените в бюджета данъци и такси би трябвало да са сред малкото положителни за обществото ефекти от съществуването на хазарта.

Националната агенция за приходите, която по закон е натоварена с контрола върху сектора, не публикува официален отчет за събраните данъци и такси от хазарта, а изпълнителният ѝ директор Борис Михайлов не успя да предостави данните на кръгла маса, организирана от СЕМ по темата на 13 декември. Пресцентърът на данъчната агенция също не даде числата по запитване на Mediapool, поради което в момента те са заявени писмено до Михайлов по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Самият хазартен бранш обаче обяви статистика в края на ноември. „На 240 млн. лева възлизат приходите, генерирани от игралния сектор в държавния бюджет до 30 септември тази година. През 2021 г. постъпленията от игралната индустрия бяха в размер на 241 млн. лв., което е с 25% повече от 2020 г.“, съобщи Ангел Ирибозов, председател на управителния съвет на Асоциацията на игралната индустрия в България. По думите му се наблюдава трайна тенденция на значителен ръст в онлайн сегмента.

Бюджетните постъпления от данъци и такси от хазартния сектор през бурната 2019 г. – последната от съществуването на лотариите на Божков, са били 309 млн. лв., а през 2020 г., когато лотариите спряха да работят, приходите са намалели с едва 52 млн. лв. (около 20%) до 257 млн. лв., сочат данни на Министерството на финансите, обявени в началото на 2021 г. От това може да се направи изводът, че държавният бюджет почти не е пострадал от закриването на лотариите. Един от най-големите платци на такси в хазарта си остава държавният спортен тотализатор, който е внесъл в хазната 25 млн. лв. през 2019 г. и 36 млн. лв. през 2020 г.

Въпреки огромния ръст на оборотите в онлайн хазарта, досега НАП не е съобщавала, че секторът е рисков или приоритетен от гледна точка на контролните ѝ действия.

А повод за това има, защото онлайн хазартът е с най-непрозрачната база на облагане в сравнение с всички останали видове хазарт.

Независимо от данъчния скандал с лотариите на Божков, тяхната база за облагане беше напълно прозрачна – 15% върху направените залози, тоест върху цената на билетите за търкане, които бяха ценни книжа.

Въпреки това се оказа, че фирмите най-официално са плащали намалена такса – гаф на Министерството на финансите, който е бил лесен за разкриване, но излезе наяве с 5 години закъснение, когато държавата най-сетне се сети да си търси 700 млн. лв. неплатени хазартни такси като повод да се разправи с Божков.

Облагането на игралните зали също е сравнително ясно и не създава особени рискове, защото данъкът се дължи на база на броя и вида на игралните съоръжения, всяко от които трябва да е лицензирано.

При онлайн залозите обаче дължимата такса е 20% върху „разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби“. Така базата за облагане не са залозите, събирани на входа, а това, което се получава, когато от тях се извадят печалбите на участниците. Тоест, каква такса ще се плати, в голяма степен зависи от това какви печалби накрая отчита операторът.

На теория въпросните печалби трябва да са обективна величина, неподлежаща на манипулации. Причината е, че легалните оператори в България по закон подават в реално време към сървър на НАП данни за игралните сесии, направения залог от всеки участник, както и всяка изплатена печалба. Централната компютърна система на хазартния оператор трябва да осигурява онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на НАП, като всяка нова версия на използвания софтуер се вписва в регистър. Как обаче цялата тази система за регистрация на оборотите в онлайн хазарта работи на практика, никога не е отчитано пред обществото. Нито пък НАП е оповестявала специални проверки на този сегмент от бизнеса.

По отношение облагането на онлайн хазарта у нас има значение това, че значителна част от пазара е легален и че хазартните такси се дължат в България, независимо че фирмата може да е регистрирана в Малта. Причината е, че таксата се дължи за поддържане на хазартния лиценз, а той се издава от НАП.

Крах на първия опит за спиране на епидемията от игрални зали

Според Тихомир Безлов има спешна нужда не само от ограничаване на рекламата – например след 22 часа вечер, но и на достъпа до хазарт.

„Не трябва да се позволява хазартът да достигне такива мащаби, каквито беше достигнал през 2018 г. и 2019 г. Най-големият проблем е, че покрай политическото безвремие отново започна едно диво надиграване и хората си завземат терен“, смята Безлов.

Неговата теза е, че не бива да се стига до пълна забрана на хазарта, защото това ще отведе сектора „на черно“. В същото време обаче е крайно неприемлива и сегашната епидемия от игрални зали, тъй като хазартът причинява една от най-тежките зависимости, сравнима със зависимостта от хероин и метаамфетамини.

Според Безлов има много държави, които са забранили хазарта в центровете на големите градове. „Има зали само в курортните селища или в определени изостанали райони. Не им позволяват да се разполагат навсякъде. Не е нормално във всяко градче, където няма и аптека, да има игрална зала. А в София хазартните оператори са заели улиците с най-голям човекопоток“, коментира Безлов.

Исторически погледнато, опит за ограничаване на хазартната епидемия у нас вече бе правен веднъж през 2020 г., но претърпя пълен крах. След като закри лотариите на Божков с предложени от него законодателни промени в началото на 2020 г., през юни същата година тогавашният лидер на НФСБ Валери Симеонов внесе в парламента и проект за силно ограничаване на игралните зали в страната. Тогава той предложи забрана на залите и казината извън курортите, 5-звездните хотели и граничните зони.

Тази идея обаче не срещна подкрепата на тогавашни управляващи от ГЕРБ и между първо и второ четене тя се изроди в „по-мек“ вариант, който обаче предвиждаше драстично завишаване на сумите за внесен капитал и направени инвестиции от хазартните оператори – съответно до 3 млн. лв. капитал за казино и 1 млн. лв. за игрална зала.

„Тези промени са мафиотски“, реагираха тогава браншовите организации, които организираха невиждан до този момент протест на хазартния бизнес пред Народното събрание. Според протестиращите целта на текстовете е била да се осигури монопол на пазара за едри играчи. В крайна сметка при второто четене сумите бяха намалени наполовина, въпросът приключи, а хазартната епидемия продължи да набира скорост необезпокоявано.

Сагата „Божков“

Сагата за около 700 млн. лв., за които държавата твърди, че не са платени от фирми на бизнесмена Васил Божков, започна в края на 2019 г. след сигнал от неговите конкуренти братя Найденови.

При неколкократни проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция Министерството на финансите установи, че при всички правителства от началото на 2014 г. до края на 2019 г. няколко хазартни фирми на Божков – „Еврофутбол“, „Ню Геймс“, „Национална лотария“ и „Евробет“, са плащали занижен размер на държавната такса за хазарт. В резултат прокуратурата предприе мащабна акция срещу крупния бизнесмен, който до онзи момент беше в близки отношения с властта и практически недосегаем.

Повдигнати му бяха 19 обвинения за всевъзможни престъпления, включително изнасилвания, но той вече предвидливо бе напуснал страната и се оказа в Дубай. Обвинителен акт срещу Божков обаче и до момента не е внесен в съда.

Междувременно бизнесът на Божков с лотариите бе закрит с промени в закона, които обявиха лотарийните игри за държавен монопол. Лицензите на фирмите на бизнесмена бяха отнети и до момента той не е успял да си ги върне. Неотдавна с окончателни решения на ВАС „Еврофутбол“ и „Националната лотария“ загубиха шансовете си за връщане на отнетите хазартни лицензи.

Такса „управляваща shaika“

В началото на 2020 г., докато властите и прокуратурата се надпреварваха с нови и нови обвинения и претенции срещу Божков, той предприе контраофанзива от Дубай, разкривайки как е „плащал 20% такса на управляващата shaika“.

Божков обяви, че е бил рекетиран от бившия премиер Бойко Борисов и от финансовия министър Владислав Горанов, на които бил платил подкупи за над 60 млн. лв., като носел по 1 млн. евро в джобовете на сакото си при всяко свое посещение във финансовото министерство.

През юни 2020 г. укриващият се в Дубай бизнесмен подаде сигнал до прокуратурата, че е предал 30 милиона лева на Борисов и Горанов, за да не се пречи на бизнеса му. Божков каза, че може да докаже това, ако бъде потърсен, но главният прокурор Иван Гешев го игнорира с мотива, че няма да коментира изказвания на обвиняеми.

В крайна сметка прокуратурата бе принудена да се заеме с казуса, но тъй като по него нямаше никакво движение, бившият премиер Кирил Петков, след като взе властта, през 2022 г. лично даде показания на държавното обвинение. По този повод Борисов, Горанов и Севдалина Арнаудова бяха арестувани при зрелищна полицейска акция за една вечер. Впоследствие арестите им се оказаха незаконни, а обвинения срещу тримата и до днес не са повдигнати.

Междувременно Божков, заедно с депутата от ДПС Делян Пеевски, влезе в санкционния списък на САЩ по Глобалния закон „Магнитски“ заради „значима корупция“. За разлика от Божков, срещу Пеевски няма предприети никакви съществени процесуални мерки от страна на българската прокуратура.

Сагата „Божков“ е напът да приключи тотално безславно за държавата, след като на 8 ноември тази година НАП загуби окончателно най-важното данъчно дело срещу бизнесмена.

Върховният административен съд (ВАС) обяви за нищожен акта на бившата Държавна комисия по хазарта, според който „Еврофутбол“ дължеше на бюджета 329 млн. лв. невнесени такси за хазарт с лихвите. Съдът не се произнесе по дължимостта на сумата, а отмени акта, защото бил издаден от некомпетентен държавен орган.Решението на ВАС отваря вратата за подобен развой и по останалите важни данъчни дела между Божков и държавата. Големият риск е, че тези решения могат да се превърнат в аргумент, с който бизнесменът да осъди държавата за огромно обезщетение заради отнемането на бизнеса му в рамките на заведените от него дела срещу България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Забраната на рекламата на хазарт в Италия била лобистка

Италия през 2018 г. забрани пряката и непряката реклама на хазарт, а също и спонсорството от страна на компании, занимаващи се с игри на щастието. Тогава вицепремиерът и лидер на популисткото движение „Пет звезди“ Луиджи ди Майо успя да изпълни заканата си да забрани рекламата на хазарт.

С цел по-добра защита на потребителите и ефективно противодействие на хазартните игри всички видове реклами, свързани с хазарт и залагания, предлагащи парични печалби, публикувани директно или индиректно по какъвто и да е начин (включително на спортно, културно или артистично събитие, телевизионно или радиопредаване, печатен вестник или всяка друга печатна публикация, билбордове или интернет) бяха забранени веднага, а малко по-късно – от 1 януари 2019 г., това се случи и с всички спонсорства на събития, дейности, програми, продукти и услуги в тази област.

Изключение бе направено единствено за държавната лотария.

При нарушение на разпоредбите бяха предвидени солидни глоби – до 5% от стойността на спонсорството или рекламния договор. Санкциите са както за хазартните оператори, така и за медиите, които разпространяват рекламите, или за спортните клубове, които промотират хазарта срещу спонсорство.

„Нашата компания работи в над 100 държави и познавам добре регулацията на хазарта. Примерът с Италия е най-лошият пример, който може да се даде. Това е възможно най-лобисткият закон“, коментира на 13 декември 2022 г. на кръгла маса, организирана от СЕМ, Владимир Доков от Българската гейминг асоциация, който е и изпълнителен директор на „Евро Геймс Технолоджи“. Той обясни, че забраната е осъществена, след като преди това големите хазартни сайтове са натрупали аудитория. Така спирането на рекламата реално е повлияло негативно върху малките сайтове и е ограничило конкуренцията, защото те са били лишени от възможността да се популяризират и да наберат аудитория.

Игралният сектор обеща да самоограничи рекламата

След краха на частните лотарии от 2021 г. насам рекламата на хазарт преживява не просто ренесанс, но чупи всякакви рекорди. Агресивното и денонощно заливане на аудиторията със съобщения за залагания до такава степен раздразни обществеността, че реакцията изглежда неизбежна.

Куп неправителствени организации и обикновени граждани призовават за спиране на рекламата на хазарт, а обещанието на бранша да се саморегулира, като изключи рекламата от ТВ ефира между 5 и 18 ч. и премахне от него съобщенията за наградния фонд, не успокои никого.

Според критиците дори евентуална забрана до 22 ч. – нещо, което едва ли би било прието леко от сектора, не би била достатъчна мярка за защита на психичното здраве на аудиторията и особено на децата.

Екип на Mediapool

Война за милиони! Божков в жесток конфликт с братя Найденови, имало и смъртни заплахи!

Posted on: декември 20th, 2019 by Пламен Иванов No Comments

Спецпрокуратурата иска информаця от Държавната комисия по хазарта и Министерство на финансите за пет от дружествата на бизнесмена Васил Божков, който е собственик на ПФК Левски. С днешна дата има образувано досъдебно производство за извършено през 2017 година престъпление, съобщиха от държавното обвинение.

От дни се говори за скандал между бизнесмените Васил Божков и братята Цветан и Боян Найденови, които са съдружници в няколко фирми.

Самият Цветомир Найденов твърди, че той и брат му са били заплашвани с убийство от Васил Божков, който искал от тях да му прехвърлят бизнеса си. Заплашван бил и Кирил Домусчиев.
Васил Божков е без коментар към момента.

В информацията на спецпрокуратурата се съобщава следното:

С постановление на Специализираната прокуратура от 20 декември 2019 г. е образувано досъдебно производство по пр.пр.№ 2552/2019г. за извършено през декември 2017 г. в София престъпление по чл. 214, ал. 2, т.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.1 от НК, като на основание чл. 46, ал.2, т.2 от НПК разследването ще се извърши от наблюдаващия прокурор.

Към момента са изискани официални справки от Държавната комисия по хазарта налагани ли са принудителни административни мерки по реда на Глава четвърта от Закона за хазарта по отношение на дружествата „ЕФБЕТ“ ООД, „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД, „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“, „НОВЕ ХОЛДИНГ“ АД, „ ЕВРОФУТБОЛ ЛИМИТЕД“, на какво правно основание, за какъв срок. Изискани са и данни санкционирани ли са същите търговци по реда на Глава пета от Закона за хазарта, извършването на какви административни нарушения на Закона за хазарта им е било вменено, какви административни наказания са им били наложени със съответните наказателни постановления, издадени от председателя на ДКХ.

От Министерство на финансите е изискана официална информация извършвани ли са данъчни ревизии и проверки от органите по приходите по Глава петнадесета от ДОПК на дружествата „ЕФБЕТ“ ООД, „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД, „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“, „НОВЕ ХОЛДИНГ“ АД, „ЕВРОФУТБОЛ ЛИМИТЕД“, на какво правно основание е осъществен данъчно-осигурителният контрол, с какъв акт е възложено извършването на съответното производство, какви са били предметът и ревизираните срокове, с какви актове са приключили производствата, били ли са констатирани от органите по приходите нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, установени ли са били задължения за данъци, били ли са наложени административни наказания.

Изискани са данни за евентуално влезли в сила ревизионни актове и за проведени принудителни изпълнения за събиране на публични вземания.