Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е положил всички усилия, за да оневини Сотир Цацаров от скандала „ЦУМ-гейт“, разразил се през 2017 г., когато той все още беше главен прокурор. Инспекторите стигат дори дотам да се съмняват, че е имало среща в офиса на Георги Гергов в ЦУМ. При това Цацаров и Гергов са отказали да съдействат на инспектората, обяснения пред институцията е дал единствено издателят нa „Сега“ Сашo Дончев. Инспекторите обаче избират да не му се доверят.
Това се вижда от документите по преписката, предоставени на „Сега“ от гражданския активист Николай Неделчев. Той получи достъп до материалите след дълга съдебна сага, в която главният инспектор Теодора Точкова опита по всякакъв начин да отложи предоставянето на информация. И самото предоставяне на информацията бе съпроводено със скандал (за него четете по-долу).
Докладът по казуса от 4 юли 2017 г. е на инспектор Игнат Георгиев и на експертите Кирил Генов и Николай Младенов. От него се вижда, че Цацаров не се явява на поканата за изслушване, нито праща становище. Инспекторът цитира негова позиция, огласена на сайта на прокуратурата. Гергов също не дава „показания“, В позиция до ИВСС Дончев си преразказва твърденията, станали вече публично известни.
„От събраните доказателства по преписката не се установиха данни за действителното съдържание на разговора“, пише инспекторът. И още: „Твърденията на г-н Дончев съдържат намеци за нерегламентирано поведение от страна на г-н Цацаров, но остават изолирани и неподкрепени с каквито и да е доказателства. В официалната позиция на главния прокурор се посочва, че по време на срещата до главния прокурор е отправено искане да упражни влияние по текуща проверка с предмет дейността на независим регулатор, което е било категорично отклонено“. (Дончев отрича това.)
Инспекторът подчертава още, че Дончев и Цацаров си противоречат и по чия инициатива е била срещата. „Затова ИВСС не може категорично да установи дали поведението на Цацаров е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на магистратите в професията и обществото, дали са действия, накърняващи престижа на съдебната власт“, обобщава докладът.
В него се подчерта още, че Етичният кодекс не въвежда изрична забрана магистратите да се срещат с представители на бизнеса. Другите участници в срещата не са нито обвиняеми, нито подсъдими. Самата среща не е укорима и това, че й е дадена гласност, не накърнява престижа на съдебната власт.
Докладът е обсъден на заседание на ИВСС на 10 юли 2017 г. Пред колегите си Игнат Георгиев повтаря, че „изрично питахме и тримата евентуални участници в срещата кой я е инициирал, защото това е разковничето според мен – кой иска тази среща, за да иска нещо. Само Дончев написа отговор, но той не съдържа достатъчни и най-вече категорични данни за основните въпроси, предмет на проверката“.
Друг инспектор (имената им са заличени от протокола) повтаря, че на магистратите не е забранено да се виждат с бизнесмени. Обажда се един инспектор, който казва, че освен всичко, само Дончев сочи дата на срещата – 20 март 2017. „Така че и датата не е ясна, въобще имало ли е, нямало ли е такава среща и ако е имало – кога е проведена“. Така ИВСС единодушно прекратява проверката.
СЪДЕБНАТА САГА
Главният съдебен инспектор Теодора Точкова отказва да изпълни съдебно решение за предоставяне на информация за казуса „ЦУМ-гейт“ и така нанася вреди върху доверието в правосъдието и върху авторитета на парламента, който я назначава и контролира, заяви в декларация до Народното събрание Съюзът на съдиите в България.
Най-голямата гилдийна организация припомня сагата по случая „ЦУМ-гейт“, за която „Сега“ неведнъж е писал, тъй като от години опитва да получи материалите, на които се базират изводите на инспекторите, че Етичният кодекс на магистратите не е нарушен, нито престижът на съдебната власт е накърнен от поведението на Цацаров – отиването му в ЦУМ-офиса на Георги Гергов от БСП. По време на срещата през 2017 г. на издателя на „Сега“ Сашо Дончев е оказан натиск да промени редакционната политика.
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов също реагира. По негово искане в дневния ред на Висшия съдебен съвет за четвъртък е включено предложение за изслушване на главния инспектор за неизпълнението на съдебното решение. Има голяма вероятност обаче мнозинството в съвета да откаже да изслуша Точкова.
„Няма никакво оправдание за главния инспектор да откаже да изпълни което и да е съдебно решение. Изпълнението на съдебните решения е в основата на обществения ред и правната сигурност, а по отношение на държавните органи, какъвто е главният инспектор при ИВСС, това е неделима част от служебните задължения и професионален интегритет“, пише в декларацията на най-голямата гилдийна организация. Тя напомня, че според Наказателния кодекс, „който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева“.
„В случая абсурдът на ситуацията се засилва от факта, че органът, който демонстрира правен нихилизъм, е органът на съдебната власт, призван да обезпечи нейната независимост“, пишат съдиите до парламента.
„Разчитаме, че този път, уважаема госпожо председател на 44-то Народно събрание и уважаеми народни представители, ще демонстрирате адекватна на високото Ви назначение позиция, като отговорно подходите към правомощията си, за да не допуснете компрометиране на разделението на властите и независимостта на съдебната власт по повод на възникналите съмнения в публичното пространство относно професионалната почтеност и компетентност на главния съдебен инспектор“, призоват те.
Изобретателността на Точкова при опитите й да шиканира делото за достъп до информация по скандала „ЦУМ-гейт“ е христоматиен пример за злоупотреба с право. Точкова опита дори да се оправдае с пандемията, за да поиска да бъде преразгледано влязло в сила съдебно решение, с което е осъдена да предостави информацията. Върховният административен съд обаче отказа да отмени акта на долната инстанция и да я накара отново да разгледа делото.
То беше заведено от гражданския активист Николай Неделчев, на когото Точкова отказа информацията. Административният съд-София град (АССГ) прие, че данните по проверката срещу бившия главен прокурор и настоящ шеф на КПКОНПИ Сотир Цацаров трябва да са публични.
С окончателното си решение неотдавна АССГ прие, че надделява общественият интерес и информацията трябва да бъде предоставена. Проверката на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) беше образувана по сигнала на Гражданско сдружение „Боец“ и бе прекратена на 10 юли 2017 г. Съдия Веселина Женаварова прие, че решението на ИВСС, с което приключва образувана проверка за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на магистратите, са официална обществена информация, до която достъпът не може да бъде ограничаван. Съдът посочва, че когато става дума за информация по такива проверки, винаги надделява общественият интерес.
Делото на Неделчев срещу ИВСС не е е първият опит за публичност по скандала „ЦУМ-гейт“. „Сега“ води съдебна битка по казуса още от началото на 2018 г., но Точкова използва всякакви процесуални хватки, за да бави производството. В началото на тази година Върховният административен съд го спря за неопределено време заради тълкувателно дело по искане на Сотир Цацаров.
Последният разказ за нежеланието на Точкова да изпълни съдебно решение, цитиран и от ССБ, е на „Свободна Европа“.
Точкова: Невинна съм
Изнесената информация за действията на главния инспектор по казуса „ЦУМ-гейт“ е невярна и подвеждаща. Това написа Точкова в право на отговор до медиите, разказали за случая, както и за декларацията на ССБ.
Според Точкова не е вярно, че отказва да изпълни съдебното решение, което е влязло в сила през юли. Просто защитавайки интересите на инспектората, тя поискала преразглеждането на делото за достъп до информация, макар и по него да има окончателен съдебен акт. Върховният административен съд обаче отказа това на 19 ноември. ИВСС били уведомени за решението му на 26 ноември. От тогава започва да тече 14-дневен срок, в който да се произнесат по заявлението за достъп до обществена информация. Така, на 3 декември заявлението на Неделчев е разгледано повторно и му е даден достъп до търсената информация, твърди Точкова и прилага решението за това, изпратено на Неделчев по мейла на 4 декември следобед. Неделчев получи информация едва на 9 декември, след като ССБ отново даде гласност на случая.
По отношение изложеното, че в случая от страна на Инспектората е налице злоупотреба с право, следва да се посочи, че както всяка страна в процеса, така и ИВСС има право да защити правата си, когато счита, че същите са нарушени от съда. В конкретния случай, подаденото от нас искане за отмяна на влязло в сила решение е обосновано именно с цел защита правата ни в процеса по реда, регламентиран в процесуалния закон. Не може на база упражняване на процесуални права да се правят кардиналните изводи, които са направени, че с действията и бездействията на Теодора Точкова по адм. д. № 12933/ 2019 г. по описа на АССГ „се създава и нова опасност за авторитета на правосъдието – да се утвърди представа, че случаят „ЦУМ-гейт“ е илюстрация и на дискредитираната независимост на контролния орган да проверява почтеността на съдиите, прокурорите и следователите“.
Категорично не приемам обвиненията за липса на независимост на контролния орган и недопустимите квалификации, че Инспекторатът „се превръща в опасност за върховенството на правото и за генериране на корупция“. В конкретния случай липсват факти, които да водят до такива изводи. Поисканият достъп до обществена информация е предоставен в законовия срок, поради което обвиненията нямат фактическа и правна основа, което едва ли е неизвестно на медиите, публикували горните статии.
„Зад обвиненията срещу контролния орган, изнесени в публичното пространство, прозира отдавнашното желание на някои среди „да се смачка“ Инспекторатът и да се обезцени неговата дейност. Да се превърне в зависим орган, „затворен“ единствено в правомощието си да проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата и преписките в установените срокове“, пише Точкова.
Според нея, с информация за проверките като тази по „ЦУМ-гейт“, „следва да се борави изключително внимателно, защото сама по себе си може да дискредитира и да накърни правата и репутацията на проверявания магистрат“. „Изнасянето на данни по извършваните от ИВСС проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, по които не е установено извършено нарушение, не биха допринесли за повишаване на доверието на обществото към съдебната власт, но биха могли да бъдат използвани като средство за оказване на натиск и дискредитиране на проверявания магистрат. Това не бива да се допуска. Трябва да се пази независимостта, репутацията и престижа както на проверяваните магистрати, така и на съдебната власт“, пише Точкова.
Адв. Кашъмов: Като не дава информация защо не е открил нарушения, ИВСС пречи на гражданите да си съставят критично мнение
„Сега“ потърси коментар и от адвокат Александър Кашъмов от Програма достъп до информация, който води делата за публичност по казуса.
„След мъчителни години на дела, най-после тази информация видя бял свят. Това е важно, тъй като гражданите ще могат да формират мнение какво се е случило на онази среща в ЦУМ, каква е била ролята и поведението на всеки от участниците и как най-вече ИВСС, който е призван за това, е оценил поведението на главния прокурор. Важен е и урокът за висшите държавни служители, че тайната не трае дълго и опитите за непрозрачност са обречени, поне докато има независим съд“, коментира той.
И припомни „особеното упорство, демонстрирано от главния инспектор, да запази в тайна доклада и протокола на ИВСС, свързани с „ЦУМ-гейт“. „По идентичното дело на „Сега“ срещу нейния първи отказ да предостави тази информация тя дори поиска отвод на два (от общо три) състава на Върховния административен съд, без да е налице реално основание за това“, допълни той. И обясни, че в конкретния случай решението на административния съд е от 16 юли и то е трябвало да бъде изпълнено още през лятото. „Вместо това, г-жа Точкова подаде молба за отмяна на влязло в сила решение, което успоредно с това следваше да изпълни, и ВАС се произнесе с решение, с което отхвърли молбата, на 19 ноември 2020 г. Решението на съда обаче се изпълнява не през юли или август, а чак сега. Това достатъчно ясно дава отговор на въпроса дали главният инспектор е спазила закона“, каза Кашъмов.
„Прозрачността на институциите в една демократична държава способства за това да се поддържа почтеността на държавните служители и магистратите, да има отчетност пред гражданите и да се осъществява превенция на корупцията и лошите практики. Когато при проверки на магистрати не е установено нарушение, това следва да е мотивирано, така че гражданите да разберат защо се е стигнало до такъв извод. Това е свързано както с доверието към съдебната система, така и със задължението на институциите да повишават грамотността и правосъзнанието на обществото“, коментира още той. И допълни, че когато става дума за най-висшите носители на властнически правомощия, прозрачността трябва да е несъмнена.
„Според конституционния и европейския стандарт, колкото по-високо стои в йерархията една публична личност, толкова по-широка е нейната публичност и толкова по-ниска е степента на защита на личните й данни“, допълни Кашъмов. „Толкова повече това се отнася до главния прокурор, за когото бе изнесена информация за неприемливо от гледна точка на етиката поведение. Да се ограничава достъпът до информация защо ИВСС не е открил нарушение в този случай не пази „независимостта, репутацията и престижа“, а пречи на гражданите и медиите да си съставят критично мнение. Без критика, която е в основата на обществения дебат, не може да съществува демократично общество. Това бе ясно заявено и от административния съд в решението по настоящото дело, което бе изпълнено с неколкомесечно закъснение“, обобщи адвокатът.
„Сега“
