Няма нищо общо с европеизма и атлантизма, да се правим на ударени, когато чужди търговски вериги се намесват на нашия пазар и го изкривяват до неузнаваемост, от което страдат и българските производители и потребителите, и България като цяло. Съгласете се, че не е нормална пазарна практика тук веригите и посредниците да получават над 50 процента от стойността от производител до потребител. Говоря обобщено, някъде е по-малко, но идеята, че това са премии извън пазара, които се дължат на злоупотреба с доминантно положение и ако не се вземат мерки нещата ще станат трагични.
Проблемът не е че немски и австрийки големи вериги се настаниха у нас, а че чрез доминантната си роля, усилена с пасивна политика на правителствата, „допринасят“ за инфлацията, за убийството на българските производители на земеделски стоки. Проблемът е, че нашите институции, призвани да защитят потребителите и конкуренцията спят здрав сън. Вероятно мотивирани или объркани в проблема поради собствената си посредственост.
Да започнем с това, че може да е „нормална“ търговска практика да се налагат на производители огромни такси за влизане във вериги и за поддържане на място, но това е непазарна форма на оскъпяването им, която е некоректно отнесена към джоба на потребителя. Разбирам, че те тези огромни вериги, трябва да амортизират по-големи разходи за супер и хипермаркети, за „модерност“ в търговията, но мен това лично никак не ме интересува. Ако искат да правят модерна търговия, да намерят начини да се конкурират през цени, не през доминантната си роля и способонст да налагат пазарно нетипични разходи на потребителя. КЗК казва, че не било нарушение на конкуренцията?! Я, пак, още веднъж бавно – значи ако за правото да продаваш трябва да плащаш по 25 бона вход, и още 15 хиляди лева за поддържане на място, на практика тези пари ги отнемаш, в голямата си част от производителя, с което го принуждаваш да продава под себестойност, да изпилва до крайност печалби, тоест отнемаш му конкуретноспособност в бъдеще. Да прочетат какво е определението за злоупотреба с монополно положение и значително влияние върху пазара. Това е класически случай, който води до по-високи цени на дребно и прави производителите ни неконкурентни, до степен, постепенно и неумолимо те да бъдат измествани от чуждестранните им конкуренти, и то за съвършено базови неща като прясното мляко. За сведение – и Кауфланд, и Билла, и Лидл, и Метро са немски компании. Ако беше нормална търговска практика, нямаше цените в техните магазини в Австрия и Германия, да са радикално по-ниски от цените на същите продукти у нас. Или съответните такси са по-ниски, или получават субсидии, които изкривяват пазара, или просто там институциите си гледат работата. Тези търговски вериги играят ключова роля за инфлацията, заради която не можем да влезем в еврозоната и раждат бедност, която се трансформира в пасивност на изборите или „зависими“ гласове, което оставят корумпираните на власт.
На примера на млякото, за което производителя получава 1,15 лева, а веригите го продават за над 3 лева, можете да проследите целия абсурд и поквара на посредниците в логистичната верига. Парите, които получава нашия производител, не могат да му осигурят препитание, да не говорим доходи, които да му позволят инвестиции в разширяване, поради което селата се обезлюдяват и всички отиват в големите градове, където купуват от големите вериги. Цялата инфраструктура, която държи над водата и прави смисъла в локална България деградира. Неспасяемо.
И как да се конкурират нашите производители с огромните субсидии, които млекопроизводителите получават в Германия, Австрия, Дания, Унгария? Като добавите и пресата на големите търговски вериги върху цената на която те купуват от производителите или преработвателите, става ясно, че некрологът е написан още преди „сватбата“ между производител и търговец..
У нас субсидиите са малко, във всеки случай тотално неравностойни, а 85 процента отиват в зърнопроизводителите, които сега се оплакват от конкуренцията на евтиното украинско зърно, което не получава субсидии!? Корупцията довършва и малкото останал здрав смисъл и идея за помощ.
Разбира те ли за каква перверзия иде реч?
Значи другите големи европейски правителства могат да си стимулират производителите на земеделски продукти, за да останат хора в селата им, да има училища, магазини, изобщо живот, и да запазят местното в уравнението на България,
У нас покварените управници и пленените институции си затварят очите за злоупотребите с доминантна роля на големите търговски вериги, които убиват възможността да си купим българска стока от кварталния магазин – не за друго, а защото ако веритите на снабдяване работят в оптимален режим – ще я купим по-евтино от квартала, като производителят ще вземе повече пари, които да останат „на село“ /в общия смисъл/. Защото кварталните търговци нямат такава сила да налагат непосилни цени на производителите, пък и сами вземат много по-малко като търговска надценка, защото няма да изплащат огромни сгради и земи за хипертърговия.
Няма да ви казвам, какво може да направи КЗК и Комисията за защита на потребителите по случая. Тях просто ги няма, отсъстват – в отпуска са – като Гешев. Само ще ви предупредя, че не стига монопол върху търговията на едро, но сега ще усвояват и единствената останала ниша – тази на кварталните търговски магазити и малки вериги, които основно са наши и продават на сравнително ниски цени.
Днес разбирам, че немската дискаунт верига /ниско бюджетната търговия/ TEDi щяла да открива 200 магазина в кварталите, за да унищожат тотално и последната база, на която се крепи местната верига на свързаност между производители и потребител.
Не е луд, този който яде зелника,
И моля да не ми излизате с номерата, че големите търговски вериги допринасяли за достъп на българските стоки до европейския пазар, Със сигурност има и такива примери, но вижте примера с продуктите на селското стопанство – кое по-точно е добрия пример и кой е прокопсал от това? Това, че има няколко български посредника – като млечни компании, локални агрегатори на производство, които довършват българския производител никак не променя картината. Защото тези посредници на по-ниско равнище, пък убиха мандрите, и с това способността на местни сдружения да организират колективно предлагани и купуване на същностни за производството неща. И местни изключително качествени земеделски продукти. Ако не знаете какво е да качествено сирене и кашкавал – питайте родителите си.
Факт е, че мафията на посредниците /политически, финансови, търговски, административни/ е съотговорна, видяхте какво стана с шефа на българската държавна млечна компания Ел Би Булгарикум – как ще намалява цени, откъде накъде? Щял да купува от местен производител на добра за него цена и ще го предлага на потребителите на още по-добра. А къде е тяхното на посредниците?
Този служебен министър Стоянов е символ на посредствеността, но е просто изпълнител.
Може да звучи националистично, местно и т.н. Със сигурност има веригите, които се стараят да играят конструктивна роля, целта на този пост не е да вини някого конкретно, а да ви каже в прав текст, че трябва да бъдете граждански активни, да не се примирявате с това, че „така е устроен светът“ и да искате от политиците, които ще избирате да разбират и защитават интереса на малкия човек – потребител и производител в България.
Това правя, защитавам общите ни интереси, защото знам както е мандра, качествена земеделски продукция, и зная, че трябва да се върнем към корените. Имам и още един мотив, защото подобна тема може да бъде експроприирана и експлоатирана от Копейкин„, и превърнат в знаме на антиевропеизма. А проблемът е тук, у нас. Крайно време и ПП и ДБ да заяват, че членството ни в ЕС не означава, че няма да защитаваме потребителите и собствените интереси. Приятелството приятелство, сиренето е с пари.
Иначе ще се чудим защо нарастващи доходи, превърнати в платежспособно търсене, не произвеждат по-голямо богатство.
Няма голяма разлика между това което правят Лукойл и Газпром у нас, и гореописаните практики.
Текст: Илиян Василев
https://www.facebook.com/IlianDraVassilev/posts/726392389110365
