Posts Tagged ‘цени’

Горивата в България може да поскъпнат с до 10 стотинки за литър

Posted on: септември 17th, 2019 by anteni No Comments

Възможно е поскъпване на горивата у нас с от 5 до 10 стотинки за литър, ако цената на суровия петрол на световните пазари се запази в рамките на 70 долара за барел. Това прогнозира председателят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев.

Ударите срещу петролните съоръжения в Саудитска Арабия доведоха до скок в цените на световните борси с около 20 % в понеделник, а вътрешният пазар у нас е зависим от цените на петрола на в световен мащаб. „Всичко, което се случи не само около Саудитска Арабия, обвиненията срещу Иран и дрънкането на оръжия около Иран, от много време вече предизвика тревога в световната търговия със суров петрол“, каза Делчев пред БНТ.

По думите му е трудно е да се прогнозира с колко точно би било поскъпването. „Няма аритметична прогресия, която да казва, че 5 долара нагоре в суровия петрол води до 5 стотинки примерно на вътрешния пазар. Българският пазар е малък пазар, той изцяло зависи от това, което се случва в европейски план, така че начинът, по който вървят цените в Европа, предопределя и начина, по който се изменят и в България, но да, ако цените на суровия петрол се запазят на тези нива, това ще даде отражение на вътрешния пазар“, каза Делчев.

„Само с една атака с дронове се унищожиха около 5% от световното производство на петрол. И все още не е ясно за колко време може да бъде възстановено това производство“, каза пред Нова тв Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация.

По думите му експертите в Саудитска Арабия обещават до дни да възстановят поне половината от засегнатите инсталации, не е ясно обаче дали това ще се случи. Той също смята, че поскъпване на цените на горивата на бензиностанциите ще има, но „нещата в един момент ще се нормализират“.

„Видя се, че тези инсталации са рискови, могат лесно да бъдат ударени и извадени от строя. Това ще е риск, който оттук нататък ще бъде калкулиран в цените на суровия петрол”, смята Бенчев.

Според него няма да се стигне до между САЩ и Иран: „Ако това се случи, това ще бъде най-лошо за всички, включително и за световната икономика. Ще доведе до цени от над 100 долара на барел. Никой няма интерес, това ще доведе до рецесия“, заяви Бенчев.

Цените на земята в България вървят нагоре

Posted on: юни 13th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Cпopeд cдeлĸитe cъc зeмeдeлcĸa зeмя в Бългapия пpeз 2018 гoдинa cpeднaтa цeнa нa eдин дeĸap дocтигa 941 лв., ĸoeтo e cъc 7.9% пoвeчe в cpaвнeниe c 2017 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa пpeз 2018 г. yвeличeниe e oтчeтeнo в цeнaтa нa нивитe – c 12.6%. Цeнaтa нa пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи нaмaлявa c 16.8%, пoĸaзвaт дaннитe нa нaциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт.

Πpeз 2018 г. нaй-виcoĸa е цeнaтa нa зeмeдeлcĸaтa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн – 1 345 лв. нa дeĸap.

Увeличeниe нa цeнaтa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa e oтчeтeнo в Ceвepния цeнтpaлeн paйoн – c 39.5%, и в Южния цeнтpaлeн paйoн – c 22.7%.

Цeнaтa нa зeмятa в Югoизтoчния paйoн ocтaвa пoчти нa cъщoтo paвнищe cпpямo 2017 г. – oтбeлязaнo e cлaбo пoвишeниe c 0.8%.

Πpeз 2018 г. ce нaблюдaвa нaмaлeниe в цeнaтa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя в Югoзaпaдния paйoн – c 53.4%, в Ceвepoзaпaдния – c 4,5%, и в Ceвepoизтoчния paйoн – c 4.0%.

Цeнa нa peнтaтa нa зeмeдeлcĸa зeмя пpeз 2018 гoдинa

Πpeз 2018 г. cpeднaтa цeнa нa peнтaтa нa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 48 лв., ĸoeтo e c 4.3% пoвeчe cпpямo 2017 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa yвeличeниeтo нa peнтaтa зa нивитe e c 6.4%. Цeнaтa нa пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи ocтaвa бeз пpoмянa.

Πpeз 2018 г. нaй-виcoĸa e цeнaтa зa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн – 69 лeвa. Увeличeниe нa цeнaтa нa peнтaтa cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa ce нaблюдaвa във вcичĸи cтaтиcтичecĸи paйoни c изĸлючeниe нa Южния цeнтpaлeн paйoн

Близостта на еврозоната и рисковете от нея

Posted on: юни 10th, 2019 by Велислав Русев No Comments
Покрай Брекзит, за който аз[i], писах на 22 юни 2016 г.[ii] и където не се случва нищо неочаквано от тогавашното предвиждане, и покрай вътрешно важни политически теми, наближаването на очакваните действия по встъпването на България в „чакалнята на еврозоната“ и членството в самата зона бяха напълно забравени. Ако изключим изказванията на комисаря Валдис Домбровскис и премиера Бойко Борисов, че встъпването в „чакалнята“ може да стане през юли т.г., последното значимо събитие посветено на темата е от края на януари – конференцията на в-к Капитал „Пътят на България към еврозоната.“

Това е странно, защото темата би следвало да е актуална поради наближаващите избори за Европейски парламент, поради промяната в политиката на ЕЦБ и появата на нови виждания за ролята ѝ в икономиката на Съюза и поради възможното улесняване на процеса на приемане в зоната.

Опитът

Последното е лесно за обяснение: тревогите и неяснотите около Брекзит някак от само себе си преминават в желание политиците от Евро-групата да покажат нейното величие. То има действителни основания.

Те се свеждат до общото подобрение на основните макро-показатели за стопански напредък на зоната за целия двадесетгодишен период и в частност на новите страни членки, приели еврото – от стабилност на цените, през ръст на заетостта и търговията, спада на лихвените проценти, до 54% ръст на БВП и ръста на доверието към хората от зоната. Тези показатели, макар и с известни (и неизбежни) оптимистични коментари, бяха резюмирани от ЕЦБ по повод юбилея в нарочен доклад от декември м.г. Очакваните ползи за България са добре описани и анализирани от Димитър Чобанов, Георги Ганев, в нарочен доклад на ИПИ и от мнозинството познавачи на икономиката на страната.

По неизвестни причини у нас придобиха известна популярност и възгледите, че валутата на ЕС обикновено резултира в шоково покачване на цените и в „загуба на суверенитет“ на националните централни банки. Що се отнася цените, посочените доклади, статистиката и теорията доказват, че тези страхове са преувеличени дори за страните с предхождаща относително висока инфлация и значими, неявни или скрити бюджетни дефицити. Такива в България не се наблюдават от 1997 г. Много е вероятно при засилване на конкуренцията (ако не й се пречи) у нас сред приемането на еврото цените да се понижат.

Загубата на „суверенитет“ от централните банки на по-малките европейски икономики, когато те са успешни, е  познато състояние от учредяването им досега. Това първо. Второ, когато те са били самостоятелни страните (те и техните правителства) обикновено са стигали до фалит. Това е вярно преди всичко за България, но не само. И в такива ситуации дори техническото управление на тези банки е преминавало в ръцете на чуждестранни организации. За периода след Втората световна война България изглежда е европейски рекордьор в това неприятно отношение.

От друга страна еврото е форма на денационализация на парите, въпреки че не е извършена по рецептата на Фридрих фон Хайек от 1976 г., т.е. не чрез демонополизация на паритеи тяхното предлагане. Денационализацията на парите бе извършена с прехвърляне на този монопол към ЕЦБ.

В България, почти единодушно, се предполага, че членството в еврозоната ще допринесе и за по-ефективен банков и финансов надзор. Надеждата е, че няма да се повторят казуси като КТБ. Може би тя е оправдана. Но случаят КТБ далеч не е провал само на надзора. Той по-скоро е пример за политическа интервенция и онагледяване на това как работи у нас политическото разпределение на стопански привилегии.

Един от показателите на стопанско развитие след приемане на еврото е държавният дълг. По този повод се предполага, че за България няма рискове. Защото ефект на увеличаване на правителствените дългове не се наблюдава в Балтийските страни, а там централните банки опираха като валутни съвети. Но такъв ефект е очевиден в страни като Словакия (с около 15% от БВП) и Словения (почти четирикратно увеличение). Разбира се, дяволията е в подробностите. До голяма степен поведението на държавните дългове в тези страни е следствие и на рецесията от 2009-2010 г. Освен това с приемането на еврото при тях, освен в Естония, нараства и апетитът за финансиране на държавни проекти. Например в Литва се обмисля строителство на атомна централа, макар консултативният референдум по този повод да бе проведен през 2012 г., три години преди влизането на страната в еврозоната.

Българският дебат

България наистина може да задържи фискалната си дисциплина и да повтори примера на Балтийските страни. Колегата Георги Ганев е убеден, че 22 години действие на валутния съвет в България е достатъчно основание дисциплиниращата му функция спрямо фиска да се запази.

Но опитът тук е по-особен. Изискването за членство на страната и в банковия съюз на зоната, макар и донякъде обидно от политическа гледна точка, се обяснява с обстоятелството, че нейните членове не докрай разбират същия този казус с КТБ. ЕЦБ обаче има по-реалистичен възглед: в плана за влизането в „чакалнята“ се изисква България да подобри управлението на държавните предприятия и да направи търгуеми необслужените кредити на банките на вторичния пазар.

По първия повод у нас не просто нищо не се прави. Обратното, от политическото обсъждане на продажбата на ЧЕЗ до днес призивите за разширяване на държавната бюрокрация в икономиката обхващат нови и нови сфери. Очевидно е, че публиката бива подготвяна за държавно участие в иначе неосъществимия и необоснован проект за изграждане на АЕЦ „Белене“. Пропагандата за „блокиращи държавни квоти“ напомня визията за държавно участие в икономиката наложени през 1995 и 1996 г., но резултатът от това налагане не се помни, а настроението изглежда общо за всички основни политически партии. Проблемът е важен, защото, от една страна, държавните активи бяха реалното стопанско изкушение, което създаде КТБ и защото, от друга страна, има реални опити за изземване на частен бизнес – като се почне от случая „Белведере“ и се стигне до този с „Дунарит“. В областта на енергетиката има разпределение на привилегии, желание за необосновано ограничаване на въглищните ТЕЦ, за да се „освободи място“ за АЕЦ „Белене“ и политическа воля за прокарване на други неизгодни проекти.

Делът на необслужените кредити спада от 16% от кредитните портфейли на банките в средата на 2015 г. до около 6% в края на 2018 г. В тази област имаше видимо подобрение на регулирането на принудителното изпълнение след промените в ГПК от 2017 г. Въпреки това в законодателното събрание наскоро бе внесен нов законопроект на Омбудсмана за изменение на ГПК, който, волно или не, увеличава риска от негативен обрат в тенденцията за намаляване на необслужените кредити и като че ли засега се одобрява от политическите партии в парламента.

Тези два проблема са основните рискове пред приемането на България в „чакалнята“. Тревожен е факта, че те не се обсъждат. През февруари – март тази година, донякъде предизборно, се обсъждаха други констатации на ЕК и ЕЦБ за икономическите дисбаланси на България. Бе обърнато внимание на демографските проблеми (които започват от 1975 г.) и на изпреварващия ръст на доходите пред производителността, за който пък ЕК посочва, че засега не пречи на конкурентността и който да известна степен е следствие на регулирането на минималната работна заплата и пазара на труда.

Развитията в зоната

Българското правителство или се надява, че споменатият „ефект Брекзит“ ще притъпи вниманието на ЕЦБ към обстоятелството, че не предприемат мерки срещу предвидените от нея рискове, или смята, че с някой друг отчет по законопроекта за ГПК и банковата статистика ще замаже положението.

Междувременно в самата еврозона назряват реформи, които не предвещават съществено подобрение на нейното управление. По-скоро обратното. Ако аз бях министър на финансите или управител на БНБ, аз бих се въздържал от бързане за влизане в „в чакалнята на еврото“, (което е част от договора за членство на страна в ЕС) поне докато няма яснота дали тези реформи ще се материализират. Става дума за следното.

През декември м.г. ЕЦБ публикува доклад за своите планове през 2019 г. и след това. През януари т.г., в Рига, по случай петата годишнина на приемането на еврото в Латвия, вицепрезидентът на банката Луис де Гиндос (бивш министър на финансите на Испания) изложи още веднъж тези ангажименти.

В частност г-н де Гиндос казва следното:

  • „Краят на нетното изкупуване на активи обаче не означава, че монетарната политика е приключила.
  • Значителни възможности за приспособяване ще продължат да бъдат предоставяни от нашите насоки за ключови лихвени проценти и нашата политика за реинвестиране на придобития значителен запас от активи.
  • …Необходими са по-нататъшни усилия за укрепване на структурата на съпротивителните сили [“resilience”], за увеличаване на растежа на производителността и за поддържане на икономическата конвергенция в рамките на еврозоната.
  • Въвеждането на структурни икономически реформи, изграждането на буфери и завършването на единния пазар са от ключово значение.”[iii]

Това са намерения, които са, меко казано, нетривиални за централното банкиране и включват мерки, които отиват далеч отвъд мандата на ЕЦБ да поддържа стабилност на цените. Предвиждат се операции за финансиране на банки и правителства, както и други мерки на активната парична политика.[iv]

На мен лично съвсем не ми е ясно как такива намерения биха съответствали на разпоредбата на чл. 123.1 от Договора за функциониране на ЕС, който гласи: „забранява се предоставянето на овърдрафти или други видове кредитни улеснения от Европейската централна банка или централните банки на държавите-членки, наричани по-нататък „национални централни банки“, в полза на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, централното управление, регионалните, местни или други органи на публична власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки, както и закупуването пряко от тях на дългови инструменти от Европейската централна банка или от националните централни банки“. Наистина чл. 125.2 позволява такава намеса, когато „Съветът [на ЕС], по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, може при необходимост да уточни определенията за прилагане на забраните, посочени в членове 123 и 124…“.

Глава „Парична политика“ и Европейската система на централните банки би трябвало да не позволяват решения по целесъобразност. Поне не крайни такива, т.е. изглежда слабо вероятно ЕЦБ да се подчини на Съвета на ЕС така както БНБ на министерския съвет на България през периода май 1995 – март 1997 г. Но самата насока на това мислене у мен буди тревога, не на последно място защото познавам често популистките напъни на немалко от членовете на Съвета и на мнозина членове на Европейския парламент. В новия парламент те няма да са по-малко. Все по-често ми се струва, че освен стопанските цикли, в историята действа феномен, който бих нарекъл „дълга вълна на чисти политически рискове“.

Тези рискове се създават от политиците, които през 65-70 години, по свои причини и с одобрението на избирателите, разрушават постиженията на стопанската свобода и пазарната координация. Резултатът обикновено е някое монументално икономическо нещастие.

Странно е, че тези идеи не привлякоха в България вниманието нито на политици, нито на иначе винаги нащрек икономическите експерти и анализатори. Ако бъдат осъществени – аз все пак се надявам, че разумът може да надделее – новата ЕЦБ ще анулира не само всички реални досегашни предимства на еврозоната, но и постиженията на системата на валутния съвет в България.

[i] Авторът е преподавател в СУ, председател на Управителния съвет на ИПИ и управител на КС2 Ltd. Статията в по-кратък вариант е публикувана на първи път в сп. Мениджър, бр. 245 от март т.г.: 

Новите цени на тока – добри и лоши новини

Posted on: юни 2nd, 2019 by Велислав Русев No Comments

След години на турбулентност в електроенергийния сектор, въпреки постоянните мантри за стабилизирането му, повечето наблюдатели започват да се радват и на малките стъпки в посока подобряване на работата в сектора. Предложеното решение на регулатора за определяне на цените в сектор „Електроенергетика“ е такъв пример, който едновременно предлага някои окуражаващи промени, но и повдига редица въпроси.

 

Може би най-дискутираната тема в решението е прогнозата за по-висока цена на електрическата енергия на борсата, както и предложеното увеличение на цената ѝ за регулирания пазар. Това не е проблем само на българския пазар, напротив – цената на едро на електрическата енергия се увеличава както в останалите страни членки на Европейския съюз (ЕС), така и в САЩ, Япония и Австралия. В периода 2013-2016 г. се наблюдава тенденция на спад на цените на едро на тези пазари, докато през последните две години се наблюдава обръщане на тази тенденция и очакванията са ръстът на цените да продължи и през следващата година.

 

На този фон би било притеснително ако регулаторът не предвиди продължаващо покачване на цените и в България и това не намери отражение в ценовото му решение. Нещо повече – може да се каже, че очакванията на регулатора за ръст на цените на едро в България от 70 лв./МВтч на 89 лв./МВтч (малко над 27%) дори са подценени. Стъпвайки на представените аргументи в предложеното ценово решение и публикуваните данни, по-реалистично е да се очаква увеличение от между 29% и 33%.

 

Една от преките причини за по-високите цени на електрическата енергия в България е цената на квотите за емисии на въглероден диоксид, която се увеличава от 15,80 €/тон средно за 2018 г. до 21,12 €/тон през първото тримесечие на тази година. Друга причина е оповестеното от САЩ оттегляне от международното споразумение с Иран, което води до увеличаване на цените на петрола и природния газ. Това увеличава цените на електрическата енергия в ЕС, а оттам – и в България. Към това се прибавя и засилването на икономическата активност, която естествено води както до по-високи цени на емисиите на въглероден диоксид, така и до по-високо търсене на електрическа енергия.

 

Естественият ефект от увеличаващите се цени на електрическата енергия е намаляването на добавката за задължения към обществото, която най-общо се изчислява като разликата между пазарните цени и преференциалните цени на редица производители. Колкото по-висока е пазарната цена, толкова по-ниска е добавката за задължения към обществото. Трябва да се отбележи обаче, че очакваното увеличение на цената на електрическата енергия е с 19 лв./МВтч, докато добавката за задължения към обществото намалява с 16,26 лв./МВтч. С други думи крайният разход за електрическа енергия расте.

 

За задоволяване на потреблението на регулирания пазар регулаторът определя необходимите количества електрическа енергия (разполагаемост) за всяко електроразпределително дружество, както и производителите, които следва да го предоставят. В резултат на промени в Закона за енергетиката тази разполагаемост ще се определя по месеци, а не за целия ценови период, както беше досега, което ще увеличи предвидимостта на пазара. Заедно с това се наблюдава увеличаване на натоварването на централи с дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, в резултат на което средната цена за произведен МВтч намалява. В същото време се предвиждат по-големи количества от водноелектрическите централи на НЕК за свободния пазар, което, поне в някаква степен, да отговори на високото търсене на пикова енергия[1].

 

В същото време самото решение поставя и редица въпроси.

 

На първо място стои въпросът с жизнеспособността на ТЕЦ „Марица Изток 1“, който е в тежко финансово състояние, а през новия ценови период няма да работи на регулирания пазар. По този начин централата е лишена от стабилен приходоизточник и изцяло ще зависи от пазарните цени. Разбира се, решението на този проблем не е в компетенциите на регулатора, а на Министерството на енергетиката, но липсата на такова в ценовото решение означава несигурност за работата както на централата, така и на целия сектор през следващите 12 месеца.

 

Друг въпрос, този път изцяло в компетенциите на регулатора, е намиране на решение относно натрупания тарифен дефицит в НЕК. В ценовото решение лаконично се казва, че „следва да се изготви дългосрочен механизъм, чрез който тези некомпенсирани средства да бъдат възстановени на дружеството“, но това се повтаря от 2014 г., а развитие по този въпрос все още няма. Към момента този дефицит е финансиран чрез две облигации на Българския енергиен холдинг, по които се дължат и лихви. Последните обаче не се признават като разход за регулаторни цели, което означава, че декапитализират НЕК.

 

Подобна е ситуацията с индивидуалните цели за енергийни спестявания на дружествата в сектора, тъй като „към настоящия момент в нормативната уредба липсва ясно регламентиран механизъм за първоначално набиране и подсигуряване на средства за обезпечаване на тези разходи“, поясняват от регулатора в предложеното решение. Това е поредният въпрос, който се оказва в тежест на сектора, но години наред не се намира приемливо решение, което едновременно да не се превръща в риск за компаниите, но и да не води до свръхкомпенсиране, каквото е притеснението на регулатора.

 

Тепърва предстои общественото обсъждане на предложеното решение и промени по него не са изключени, но предвид изборната година, едва ли може да се очаква те да са значителни. От ценовото решение ясно личи липсата на дългосрочна визия както за развитие на сектора, така и на желание за разрешаване на натрупаните стари проблеми. Секторът се променя както по естествени причини, така и по административни такива и подобно отлагане на днешната работа за утре означава трупане на нови грешки и пропуснати ползи, които ще струват скъпо.

 

Анализ на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Бизнесът срещу държавата

Posted on: май 9th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, чийто членове осигуряват работа на 82% от наетите в България и създават 86 % от брутната добавена стойност в страната,  с тревога следят случващото се в рамките на свободния пазар на сегмента „Ден напред“ на електроенергийната борса.  Нашите производства са изложени на силен конкурентен натиск на европейските и международни пазари. Случващото се с цените на електроенергията  допълнително поставя под риск производството, растежа, инвестициите и конкурентоспособността на индустрията, пишат в отворено писмо до премиера и министъра на енергениката от  Асоциацията на работодателските организации в България.

Липсват каквито и да било усилия за намаляване на разходите на държавните централи в АЕЦ, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД и НЕК ЕАД, както и осигуряване на тяхното поне средносрочно бъдеще. Крайно неефективното управление на държавните централи води, от една страна, до високи цени на свободния пазар на електроенергия, а от друга – до високи загуби на някои от централите. Категорично заявяваме, че комбинацията от това прехвърляне на проблемите на енергетиката към индустрията, от една страна, и свиващото се бизнес потребление, от друга страна, ще е пагубно за икономиката на България.

Високите цени от последните дни са породени от резки спадове на предлагането на електроенергия от страна на НЕК ЕАД.  За 07.05.2019 г. предлагането от НЕК е за 13 477 МВтч, цената е 79,41 лв. за МВтч. За 08.05.2019 г. предлагането от НЕК е за САМО 4 309 МВтч, което формира цена от 164,60 лв. За 09.05.2019 г. НЕК отново предлага 4 309 МВтч и цената е 130,56 лв. Какво наложи свиването на предлагането на енергия от страна на НЕК над три пъти? Защо НЕК продължава да предлага количества, които са крайно недостатъчни? Наистина, дружествата от състава на Български енергиен холдинг спазват ангажиментите пред Европейската комисия за осигуряване на минимална ликвидност, но формалното им ограничаване до утвърдените нива при съкратено дългосрочно предлагане очевидно води до дефицити в търгуваните количества на свободен пазар и до неаргументирано високи цени. Всъщност цените на електроенергия в България за последните 2 дни са НАЙ-ВИСОКИТЕ в целия ЕС!

Съществуват и бариери пред вноса на електроенергия! Забавя се въвеждането на интегриран пазар „В рамките на деня“ и потребителите са оставени на гравитацията на настроенията в държавните електроцентрали и по-специално в НЕК ЕАД. Цените варират от 100 до 210 лв./МВтч за пикова електроенергия в рамките на два последователни работни дни на пазар „Ден напред“, а при „компенсиращия“ незадоволеното търсене пазарен сегмент „В рамките на деня“ се стигна на 08.05.2019 г. и до цени, надхвърлящи 247 лв./МВтч при едва 451 МВтч търгуван обем за 24 часа!

Като представители на работодателите от индустриалния сектор ние:

  1. Категорично се противопоставяме на неадекватното поведение на НЕК ЕАД, което е системно и очевидно няма да се промени без смяна на ръководството.
  2. Настояваме да се преодолее изкуствения дефицит като дружествата от БЕХ оферират на сегмент „Ден напред“ адекватни количества при ценова структура, аналогична на утвърдената по ангажимента с Европейската комисия. Оценяваме този дефицит на около 80-100 МВт, което е дори под капацитета на малък блок от „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД.
  3. Настояваме за преструктуриране на НЕК ЕАД чрез разделяне на дейностите по обществена доставка и по производство и търговия с електрическа енергия с цел избягване на манипулации.

 

  1. Настояваме за създаване на условия за реална конкуренция между производителите на електроенергия, предприемане на мерки за преструктуриране на държавния сектор в енергетиката, пазарна интеграция със съседни страни във всички пазарни сегменти.

 

  1. Настояваме за адекватни компенсации за индустрията, вкл. за индиректните разходи за емисии.

 

  1. Предвид необходимостта от издаването на Заповед Е-РД-16-193/09.04.2019 г. на министъра на енергетиката, с която вместо да се обезпечи електроенергия за свободен пазар, се ангажират 600 000 МВтч до 30.06.2019 г. от „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД за регулиран пазар, което само за два месеца изземва десетки милиони лева от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, настояваме да се организира задълбочена проверка в НЕК и ЕРП-тата (вкл. сигнализирайки КЕВР и прокуратура) на реалните причини, довели до преждевременното изчерпване на квотно предвидената електроенергия за регулиран пазар.