Posts Tagged ‘цвета караянчева’

ГЕРБ управлява на инат и с омраза, а това се връща като бумеранг

Posted on: септември 28th, 2020 by anteni No Comments

ГЕРБ управлява на инат, с голяма омраза не само към протестиращите, но очевидно и към голяма част от обществото, което подкрепя протестите, смята политологът Иво Инджов.

Според него политическият език на ръководни кадри на ГЕРБ като Борисов, Караянчева и Сачева се връща като бумеранг към тази политическа сила, а това все повече дразни и възмущава хората, защото отвъд протеста срещу корупцията конфликтът вече е социокултурен – „разбиране за другия, общуване с другия, отношение към другия“.

Остро възмущение например предизвика изказване на парламентарната шефка Цвета Караянчева пред партийния актив на ГЕРБ, че който протестира срещу лошия Бойко, не трябва да се вози на метрото.

„Някои си пътуват с хубавите коли по магистралите на Борисов и викат: Ама те не стават. Ми що не ги направихте вие като не стават? Що не ги направихте, а сега критикувате? Метрото! Отиват, протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, бе! Това е положението. И затова няма да подадем оставка. Защото сме отговорни по това, което правим„, обясни Караячева.

Самият Борисов си навлече недоволството на немалко хора с изразеното в началото на септември мнение, че мафията иска да свали правителството.

„Мафията в момента иска да свали правителството – хазарт, контрабанда, всички са на улицата срещу нас и си намериха и водачи. Това ми дава основание да считам, че не трябва да се дава оставка“, каза премиерът по повод продължаващите протести.

Според политолога Иво Инджов не е необходимо всеки ден да има по 10-20 хиляди души на улицата, защото протестът вече промени не само дневния ред на България, а и вкара България във фокуса на световните медии и на европейските институции.

Например на 5 октомври в пленарната зала на Европейския парламент ще се проведе дебат за върховенството на закона в България.

„Ако ГЕРБ изкара до редовните избори, той ще излезе от тях с много по-малко проценти, отколкото ако сега подадат оставка“, коментира още Инджов пред БНР.

Караянчева вярва на Борисов, че е „проста кърджалийска п…а“

Posted on: юли 25th, 2020 by anteni No Comments

Докато протестиращи искат оставката на кабинета и главния прокурор, членове и симпатизанти на ГЕРБ подеха кампания в социалните мрежи в подкрепа на премиера. Тя е под наслов #Аз вярвам на Бойко Борисов. Надписът се появи под снимките във Фейсбук на парламентарния шеф Цвета Караянчева и други водещи политици от ГЕРБ като Десислава Атанасова, Димитър Главчев, Анна Александрова, Красимир Ципов и т.н.

Кампанията им вдъхнови множество задявки, пародии и критики. Подобаващо внимание е отделено на решението на Караянчева да демонстрира вярата си в премиера, особено след изтеклия през юни запис, на който се чува глас, силно наподобяващ този на Бойко Борисов, да употребява вулгарно-просташки епитети по неин адрес.

„Това (без синьото балонче) е истинската профилна снимка на Цвета Караянчева – жената, която Бойко Борисов нарече в телефонен разговор ТКП (т**а кърджалийска п***ка, т.е. талантлива кърджалийска председателка, нали), заради което той после в знак на извинение я целуна пред камерите по главата. Управляват ни хора без капка достойнство, които в решаващ момент ще са първите избягали от отговорност. Такава липса на елементарно достойнство е пагубна за България, особено във време на икономическа криза, каквато светът не е виждал от Втората световна война насам“, написа учителят Емил Джасим и сподели профилната снимка на Караянчева, като към нея е добавено балонче с надпис: „Вярвам му, защото само истината казва по телефона“.

Журналистът, живеещ в чужбина, Мария Спирова също коментира новата кампания на ГЕРБ и факта, че Караянчева се е включила в нея:

„Смешно ми беше само в началото. После обаче си дадох сметка какво прави ГЕРБ с достойнството на хората си. С душите им. Каква гнусна робия е това да си част от мафията, пък дори и на уж престижен етаж от властта. Защото каквото и имане да имаш, свобода нямаш.

Избор нямаш. В една престъпна структура, в която търгуваш лоялност за облаги, кръговратът е безпощаден:

лизане (на задници) -> лапане (на облаги) -> лазене (по корем в калта).
Да те унижава Борисов публично, да те граби за врата като заек и да те мляска пред журналисти, след като цяла България го е чула да се те оскърбява по най-гадния и просташки начин… Ти да мълчиш и да се усмихваш като наложница, продадена за двайсет кози. И накрая някое мазно ПРче да те натисне да си залепиш на лицето тоя хаштаг за пред целия свят…. Не е смешно. Страшно е. Жалко е. Никой не бива да бъде подлаган на такова опозоряване“.

Елица Христова също коментира декларираното от Караянчева: „Ох, то и ние МУ вярваме на оценката за твоята клета персона. Позор сте вие – всичките! Вярвайте ми!“

„Отровното трио“ – Арман Бабикян, адв. Николай Хаджигенов и проф. Велислав Минеков, смени снимката на профила си със същия надпис, но реши да припомни снимките на нощното шкафче на премиера, които са пълни с пачки и злато. Борисов нарече тези снимки манипулации.

Радев: Времето за диалог свърши. Протести, докато паднат

Posted on: юли 19th, 2020 by anteni No Comments

„Трябвaшe дa вoдят диaлoг c хoрaтa, кoгaтo бeшe врeмeтo. Тe cтoяхa нaдмeннo oтгoрe, бeз дa oткликвaт нa тeхнитe нужди, ceгa e къcнo зa диaлoг. Хoрaтa вeчe нe гo иcкaт“. Тoвa зaяви прeзидeнтът Румeн Рaдeв в грaд Лeвcки прeд БНР в коментар на призивитe зa пoлитичecки диaлoг, кoитo вчера oтпрaви председателят на Народното събрание Цвeтa Кaрaянчeвa.

Думите на Караянчева снощи бяха: „Ние сме готови да разговаряме с протестиращите, защото това са спонтанно протестиращи хора, които имат своите искания и ние като управляващи и парламент трябва да ги чуем. За вота (б.р. – евентуални предсрочни избори) нямам абсолютно никакви притеснения, вотът ще бъде преодолян. Разбира се, ще очакваме след това да видим какво е решението на коалиционния съвет и какви рокади ще има в правителството. Вижте, ние предлагаме на протестиращите диалог. С тези, обаче, които спонтанно протестират, не онези стари муцуни, които търсят място под слънцето. Ние уважаваме хората, които имат свое мнение, имат гражданска позиция, защото демокрацията наистина е нещо много хубаво и дава възможност на всеки да говори. А ние като управляващи и правителство сме готови да ги чуем.“

На въпрос докога ще продължат протестите, Радев отговори: „Дoкaтo пaднaт тeзи, кoитo трябвa дa cи зaминaт. Протестите са справедливи. Рано или късно ще паднат – по-добре рано“.

Президентът бе в грaд Лeвcки за тържecтвeнaтa зaря-прoвeркa пo cлучaй 183-гoдишнинa oт рoждeниeтo нa Васил Левски и 75-годишнината от обявяването на Левски за град.

В речта си той призова българите към непримиримост към злото, тиранията и неправдата.

„За мен е чест да бъда гост на единственият град, който носи името на Апостола на свободата. Стремежите на Левски са живи и днес. Нима е отживелица борбата му срещу правото на силата? Нима са изгубили смисъл думите му, че за народното зло не трябва да се мълчи, а да се действа – тук и сега? Нима е изгубил сила заветът му, че срещу тиранията и неправдата трябва да се борим с всички сили, обединени и заедно. Нашето време все по-настоятелно изисква да пробудим вътре в себе си непримиримостта на Левски. Да си припомним какво е лично и национално достойнство. Да се осъзнаем, че Свободата е път, който трябва да измине всеки един от нас. Да не забравяме, че Левски е нашият защитник през времето, но и нашият съдник пред историята. Дали ще сбъднем завета на Левски за чиста и свята република зависи само от нас. От нашата непримиримост, особено днес, от нашата обединена воля и от нашите задружни усилия. Само тогава пътят на Левски отново ще бъде нашият път – път като нация с ясна визия, с ясно бъдеще. Пожелавам на всички вас здраве, енергия и висок дух. За да изградим всички заедно тази свободна и достойна България. Поклон пред паметта и делото на Апостола на Свободата. Да живее България“, каза пред жителите на гр. Левски държавният глава.

„Простата кърджалийска п…а“: Чувам исканията на хората, това са спонтанни протести

Posted on: юли 18th, 2020 by anteni No Comments

„На този етап е важно да има стабилност. Парламентът трябва да работи, защото имаме ред закони за приемане. Трябва да приемем държавния бюджет“.

Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, след като откри паметник във Виноградец на летеца-герой Атанас Кръстев. Дамата е наричана от партийния си шеф Бойко Борисов „проста кърджалийска п…а“.

Тя продължи с коментарите си по актуалната обстановка в страната, в която хиляди искат оставка на правителството вече десети ден:

„Представете си, ако има служебен кабинет няма как да се приемат законите, които касаят борбата с Cоvid-19. Ще бъде много сложно без стабилно управление. Може би ще има промени в кабинета, които ще разберем следващата седмица. Но каквото и да се случи, изходът не е служебен кабинет. Аз чувам исканията на протестиращите, това са спонтанни протести на хора, които искат нещо различно, но да покажем, че както има призиви „Да свалим правителството“, но после какво? ГЕРБ е първа политическа сила. На този етап трябва повече да се разговаря“.

„Избори до дупка също изтощават. Едни избори са (струват) 150-200 млн. (лева). Мисля, че това, което предлага управляващата коалиция, е една програма, която има за цел да повиши доходите на хората. Темата корупция винаги е на дневен ред, никога не сме бягали от нея. Ние също имаме какво да кажем по темата“, добави Караянчева.

В речта си на самото откриване на паметника пък тя обяви: „За мен е чест и удоволствие да преклоня глава заедно с вас пред подвига на този млад герой. Героят на Виноградец. Млад човек, който не се е замислил дали да положи живота си пред олтара на Родината. Държавата му е дала званието капитан, орден, ние трябва да му дадем нашата почит, уважение, преклонение и да му благодарим за това, че в общата битка, в редовете на българската армия има такива смели, самоотвержени и истински българи, които не мислят нито за миг дали да скочат в огъня в защита на държавата (…) Този красив млад мъж можеше да си живее спокойно, но той реши, че неговият живот в полза на държавата би бил по-успешен“, каза още Караянчева.

И се разпростря надълго и нашироко: „Освен че се прекланяме, ние тук сме горди с постигнатото от войните на българската армия. Българската армия няма пленено знаме, там служат смели български мъже и жени, които и днес защитават честта на Родината. На тях не им е лесно, както не е било лесно на нашите герои във войните. Ние днес трябва да бъдем заедно, трябва да бъдем мъдри и да разказваме на децата си за тези герои, защото без да знаем миналото си, не можем да градим бъдещето. Винаги трябва да си задаваме въпроса дали аз в тежък за Родината момент бих пожертвал живота си за нея. Нека възпитаваме децата си да бъдат патриоти, нека ние бъдем патриоти, но не само на думи. Нека да знаем, че България я има заради такива герои като капитан Кръстев. Нека се преклоним пред паметта му и нека всеки път, когато седнете на пейките в този красив парк, да връщате лентата назад и да си спомняте за героите. Сега ни трябват много сили, много разум и много поглед в бъдещето, за да можем да запазим България, за да можем да я направим такава, каквато мечтаем, за да може в нея да останат да живеят тези прекрасни деца, които днес са с нас“.

Караянчева детронира Мария – Антоанета и нейното „Яжте пасти, като няма хляб“: Вдигаме си заплатите, за да можем да даряваме!

Posted on: април 2nd, 2020 by anteni 1 Comment

Макар че се надпреварват да правят дарения, включително и с отпусканите им от държавата субсидии, засега основните партии подминават тихомълком въпроса за замразяването на заплатите на своите депутати. Възнагражденията им растат на всеки три месеца и поредното увеличение дойде точно сега – на 1 април, в разгара на кризата, причинена от COVID-19, която вкара в тежко положение публичните финанси и частния бизнес, и доведе до рязък скок на безработицата в страната.

Пред БТВ председателката Цвета Караянчева защити ситуацията: “Вдигаме ги, защото една трета от заплатата си дарявяме! И сега трябва и по места да даряваме. Не е редно да замразяваме, това е популизъм!!! Не може популизъм по време на криза. Нека всеки даде от себе си. Според мен не трябва да се замразяват заплатите, а да се процедира както процедираме ние в ПГ на ГЕРБ – 1/3 от заплатите да се даряват по регионите, където са избрани народните представители. Редно е народните представители да даряват средства за различни каузи. Мисля, че това е по-работещият вариант. Очаква се намаляване на заплатите в следващите месеци и замразяването им в момента означава, че те ще останат на по-високо ниво. Не може популизъм по време на криза. Нека всеки да даде част от своите средства“. Тя допълни, че така нужното вдигане на заплатите няма да е от 1 април, а от 1 май.

Скандалното изявление на Караянчева, с което детронира в политическата история Мария-Антоанета и нейното Яжте пасти, предизвика искане на оставката й. В интернет вече има онлайн петиция.

Групо-вирусът и 3-ти март

Posted on: март 5th, 2020 by anteni No Comments

Българинът е способен да оцелее от всякакви вируси, чуми и хуни.
Дори и вирусът на глупостта трудно ще го пречупи.
Но тия дни можеше да го остави без национален празник.
Глупо-вирусът е прекалено опасен, дори при нашата инатливост.
Той е коварен, не бие тъпана, не те тръшка, не те препотява даже. Прониква в теб кротко, превзема те кротко, мирно си съжителствате, докато изцяло и завинаги не те покори.
Мнозина изобщо не научават, че са негови пленници. Газят из калта, обаче си мислят, че подхвърчат из облаците.

Най-мръсната особеност на глупо-вируса е, че те кара да привикнеш към глупостта. Гледаш го някой, че е завършен глупак, 24 каратов.
Но ти му прощаваш, колкото и да плещи нелепости – това дори започва да ти харесва. Не те напряга излишно, хубавко ти е с него.
Какво повече да искаш от български политик.

Примерно, някой се дере пет години – докато уж представя държавата, че Трети март не е никакъв празник. Абсолютен негодник, обаче заразява немалко наивници. А няма ваксина срещу глупо-вируса.

Покрай нелепостите на Трети март/тази година, човек се убеждава за сетен път, че политиката съсипва всичко, до което се допре.
Някои политици се държат така, сякаш са спали с Историята, сякаш са нейни доверени любовници.
Има и празноглавци, които се усещат мъже, само когато обругаят Истината.

И, все пак, тази година тук-там отлюпиха по една дума за руско-турската война, за „османското“ робство, за руските жертви и пр.
Берекет версин и за това. Колкото-толкова.

Отгоре на всичко, получихме и една тлъста баклава от Ердоган: той взе, че ни поздрави за националния празник – който е прослава на освобождението от турско иго.
Най-после сме се отървали от вас – това ли иска да ни каже турският Император?
Руският пък/Путин взе, че баш за Трети март намали цената на газа с 40 процента.
Много хубаво не е на хубаво – би си казал някой, който е пощаден от глупо-вируса.

Добре, че е Дядо Вазов – вечното ни упование и спасение.
Нова телевизия направи нещо странно – десетина известни лица прочетоха „Опълченците на Шипка“.
Идеята изглеждаше безразсъдна, но неочаквано даде добър резултат: гледаш някое познато лице и чуваш по-отчетливо думите на Вазов.
Те откънтяват така, както само при него това се случва: бичът си е бич, теглото – тегло, хомотът – хомот, Сюлейман си е Безумний, раята – рая, Столетов – Столетов, Радецки – Радецки, и пр.
Истината – Истина.

Ето заради това искаха/искат да кастрират учебниците.
Без неговото „безразсъдство“ и празникът Трети март вече нямаше да го има. Все още ги е страх от думите му, сигурно се плашат да не бъдат прокълнати. Нека се плашат.

Тази година Празникът не успяха окончателно да го разтерзаят, но положиха усилия. С толкова инфантилни номерца, че сякаш някой невменяем им ги диктува.
Най-напред направиха за посмешище Щаба за борба с корона-вируса. Превърнаха го в обект на Народния присмех.

Щабът препоръча хората да забравят Празника си.
Чудесна идея – и президентът Радев веднага я грабна. Резултатът: хиляди го последваха до връх Шипка.
Камъни и дърве полетяха срещу Глупостта.

От тайния Глупо-Щаб изглежда със закъснение се сетиха, какво ще стане, и изпратиха бързо-бързо на Шипка Караянчева, шефката на Парламента – да изпревари Радев, да изземе инициативата.
Горката тя – напоследък оставаме с усещането, че Бойко сякаш иска да я разкара и затова я цецка-изира усърдно.
Натоварват я с непосилната задача да бъде контрапункт на президента – чак неловко се получава.
Но и тя не се усеща, вижда се като нещо различно от това, което е.

Във всеки случай, „не искала да разделя нацията“ – интересно, колцина ли ще я последват тъкмо нея при „разделението“?
Съпроводена от десетина жени, Караянчева се чудеше как да се обясни, вместо да тегли една кърджалийска люта на Щаба: тя следвала препоръките му, обаче решила да бодне един стрък на Върха.
Хем беше там, хем не беше.

На Шипка – вбесени от Глупо-Вируса – се качиха хиляди българи, въпреки непрогледната мъгла и свирепия вятър; телевизионната картина на моменти напомняше на Верешчагиновата „На Шипка всичко е спокойно“.

Неприлично спокойно/тегаво обаче беше в София, пред паметника на Незнайния воин, където имаше няколко десетки души.
Уж очакваха Бойко да оглави церемонията, но накрая натовариха самара на Каракачанов.
И той заситни, заедно с Патриарха, към паметника – за радост на Щаба за корона-вируса.

В крайна сметка, десетки хиляди хора – от Преслав до Пампорово – не се отказаха от Празника си.
И кой беше бламиран по този начин?
Пак стана ясно, че не познават Народа си, но и пет пари не дават за него.

Засега не успяват да осиротят Празника, но се стремят да го разкъсат. Всеки придърпва нещичко от него към себе си.
Така се случи и на 19 февруари, така ще стане и на 24 май. Впили са се в празниците, всъщност – в светостта, мъчат се да ги употребяват за собствените си дребни нужди. И така объркват Народа.

Плевнелиев почти напълно изключи Русия от честванията на Трети март. Турското робство бе подменено с някаква мазня.
Гледат да направят бежанец и Историята ни – без да си дават сметка, че има кой да я присвои – докато се налудуваме, македонците чакат с отворена уста.

Бойко пое голям риск със срещата си с Ердоган в деня преди Празника, дори се нагърби като негов адвокат пред ЕС.
Той все повече се затваря в ролята си на посредник.
Няколко реда във Фейсбук са достатъчни, според него, за Трети март.
Има една поговорка – „Никога не пробвай, колко е дълбока водата, едновременно с двата крака“, но той сякаш не я знае.

С голямо основание може да се приеме, че Народът се опълчи на носителите на Глупо-Вируса, не прие нелепия им съвет – и не се отказа от Празника си.
Напротив, отдаде му се с по-голям ентусиазъм в сравнение с предишните няколко години.
Може би е достигнал предела на търпимостта си към някои политически извратеняци.
А отмяната на Празника си беше нещо, наистина извратено – играта съвсем изпростя.

Но както казва Майло Янопулос – най-известният, след Доналд Тръмп, трол в Америка – „В политиката не се печели с контрол над фактите, а чрез свързване с преживяванията на хората“.
Нашите Глупо-Вируси сякаш не са свързани дори със собствените си преживявания.
„Опасен педал“ – знаменитата книга на Майло наскоро бе преведена на български.

Радев припозна обикновените хора като Пазители на Паметта – нарече ги в словото си „Опълченци на историческата памет“. Всъщност, цитира себе си – преди две години пък ги нарече „Опълченци на историческата правда“.
Ако разиграе идеята за Паметта, вероятно ще има успех – все още паметливите хора са повече от щастливите будали, анестезирани от лъжите на Прехода.

Впрочем, едно движение, наречено простичко „Памет“, поне към този момент, има сериозни шансове да разбърка статуквото/Блатото.
Бойко и ГЕРБ изглежда са в процес на самоизолиране един от друг.
Няма да повярвам в обратното – дори, ако Бойко публично се закълне. Десет години влачи на гърба си всевъзможни типове – при това, повечето подбрани от другиго.
Помните ли бившата областна управителка на Перник, Соколова ли беше – тя беше открила, че всички, които не харесват ГЕРБ, са социопати.
Стигне ли до ушите на един Падишах подобно откровение, той трябва да открие изправителни лагери. За своите хора.

„Памет“ – да пофантазираме още малко около тази идея – няма да е движение на някакви носталгици, заблеяни единствено по миналото.
По-скоро то ще извърши една контрареволюция срещу фалшификаторите на Паметта, срещу шашмаджиите, които толкова стръвно обяздиха настоящето.

Както би казал Ричард Трети: заменям цяло кралство със нахални сукалчета срещу един паметливец.

Кеворк Кеворкян

ПП в новогодишна акция! Силата да бъде с вас…

Posted on: януари 1st, 2020 by anteni No Comments

ПП, позната и като наша Цвета, се учи бавно, но упорито. След като установи пропастите в основното си образование в част „български език“, вече не рискува да пише нищо, а залага на видеообръщения.

Безспорно е добра идеята да поздравява хората по случай празници. Но я съветвам още днес да си уволни ПР-ите, защото явно я пързалят жестоко. Личи си, естествено, че някой й е писал словото. Но този някой е или престарял фен на „Междузвездни войни“, или зевзек, който се гаври с ПП с пълната убеденост, че тя няма да разбере какво казва.

ПП ни пожела „силата да бъде с вас!“. Да, вярно, мога да го докажа, вървете и изгледайте видеото на стената й. То и аз понякога цитирам от филми, но не ми се е случвало в пледоария например или в официално изказване. Но усещането да знаеш кога какво да кажеш не се учи на дърти години. Учи се първите седем….

Силата да бъде с нас? Ако бъдем логични, във филма има и тъмна страна на силата. И съм напълно убедена, че управляващата мафия я владее. Защото тя е ЗЛО, поквареност и безумно желание за власт и контрол.

Обикновено християните пожелаваме Бог да бъде с нас! Защото Бог е светлина и добро. А силата….силата е тъмната страна и злото. Когато се владее от алчни, малоумни, жадни за власт и пари недоучили дебили!

Силата да бъде с вас! А Бог да бъде с българския народ!

Елена Гунчева

Караянчева: Бях репресирана като ученичка преди 10 ноември заради работническия ми произход

Posted on: декември 14th, 2019 by anteni 2 Comments

Цвета Караянчева е председател на 44-тия парламент. Тя е народен представител от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото и 43-тото Народно събрание. Беше заместник-председател на ПГ на своята партия.  Родена е на 25 февруари 1968 г. в Болярово. Завършила е машинно инженерство, а след това е била на обучение по мениджмънт в Open University в НБУ. Работила е като проектант, а после като директор на „Формопласт – Кърджали“.

Основател е и областен председател на ГЕРБ в Кърджали.

– Г-жо Караянчева, родена сте в Болярово, детството ви преминава в Кърджали, проблем ли е това, или е предимство за едно дете?

– Родена съм в Болярово, но от 1972 г. родителите ми живеят в Кърджали. Аз и в момента живея в този град. Там са минали най-хубавите години от живота ми – и като ученичка, и като тийнейджър.

– Какво дете бяхте всъщност, оттогава ли е буйният ви темперамент?

– Аз бях изключително буйно дете, но голяма зубрачка. Много се биех с момчетата. Дойде обаче момент, в който те пораснаха повече от мен. И тогава се случваше да ударя някого и да тичам да се скрия в тоалетната, докато започне часът. Побойничка съм си от малка. Иначе бях отлична ученичка.

– С тоя маниер на поведение едва ли ви е било много приятно в училище?

– Имаше много неприятни моменти, но те не са свързани с експанзивния ми нрав. Имаше една много рафинирана дискриминация в училище. Родителите ми нямат висше образование. Майка ми беше продавачка в сладкарница, а баща ми – багерист към местния строително-монтажен комбинат. Учителите гледаха какво работят родителите на децата. Така формираха отношение и оценки. Затова на мен ми се е налагало да уча много повече от всички останали, за да покажа, че макар че родителите ми са работници, аз мога да бъда и нещо повече от останалите, чиито родители бяха лекари, директори и партийни секретари. Не че съм репресирана, в никакъв случай, но това беше изключително неприятно и за други мои съученици.

– Къде завършихте средното си образование?

– После завърших механотехникума. В този тип училища повечето са момчета. Бяхме 26 момчета и 6 момичета в класа. Но пак бях отговорник на класа, комсомолски секретар. Бригадите ми бяха изключително интересни. През деня много се работеше на полето – беряхме чушки, памук, домати, грозде, ябълки. Водеха ни все в района на Пловдив или Стара Загора, затова не сме работили типичния за Кърджали тютюн. Вечер обаче беше много забавно. Бяхме по квартири. Събирахме се, пеехме, играехме карти. Имаше забави. Те си бяха съвсем дискотеки вече по онова време.

– Ухажваха ли ви момчетата?

– Аз имах приятел още от девети клас. С Илия, който сега ми е съпруг, се познаваме вече 34 години – от 1984-та, а сме женени от 29 години. Беше през 1988 г., след като той си изкара казармата. На 10 ноември 1989 г. влязох в болницата да раждам дъщеря си.

– Това, че баща ви е бил багерист, а и механотехникумът ли ви насочиха да учите за инженер, не е ли прекалено тежка тази специалност за дама?

– Беше ми много интересно, защото още в началните класове бях посетила фабриката, на която по-късно станах директор. Казваше се Завод за инструментална екипировка, сега е „Формопласт“. Бяха ни завели на посещение от основното училище и ми беше много интересно това, което правеха там и работниците, и инженерният състав. Реших да уча за инженер след разговори вкъщи. По принцип моите родители винаги са се съобразявали с това, което аз съм искала. Може да са имали някакви съмнения, но ме насърчиха. Така попаднах в Техническия университет. Запонах работа веднага след като завърших. Първо бях технолог в Момчилград по специалността. След това отидох в Кърджали – във фабриката, в която съм ходила и на стаж. Бях конструктор, главен конструктор. После станах и директор от 2004 до 2009 г.

– Какво ви вкара в политиката?

– Г-н Цветан Цветанов. Запознаха ме с него. И понеже само в Кърджали нямаше структура на ГЕРБ, той ми предложи да я оглавя. Така започнахме – малко по малко. Но трябва да благодаря на моя съпруг за търпението и помощта.

– С какво се занимава съпругът ви?

– Има малко магазинче за авточасти в Кърджали. Имаме си едно момче, което продава. А съпругът ми обикновено се занимава с мен. Пътуваме заедно до София и обратно. Той много ми помагаше и с бебето ни, защото аз бях студентка в първи курс. Без него нямаше да успея да си взема изпитите и да завърша. Така сме и досега. Всички предизвикателства, които поемам, винаги са с неговата подкрепа. Той никога досега не ми е казал: „Откажи се, с това не можеш да се справиш“. Напротив, казва: „Аз съм с теб, давай!“.

– Скоро сте омъжили това бебе, за което разказвате, порасналата Калина.

– 2013 г. беше сватбата й. Тя е нормално дете. Завърши УНСС.

– Не е ли учила в чужбина, както е присъщо за децата на хората от политическия ни елит?

– Не, тя не искаше да учи в чужбина, макар че има германска диплома. Сега работи. Имаме внучка на две години и половина. Казва се Теодора.

– На кого е кръстена?

– На другата баба. Спазваме традициите. Хубаво българско име.

– Блондинка под прикритие ли сте, както ви нарекоха заради лапсуса „Пекин е във Виетнам“?

– Никога не съм била блондинка. Аз съм класическа брюнетка. Разбирам колегите, които се опитват да уязвят някого. Нормално е, когато си напрегнат на трибуната, да направиш някакъв лапсус. Това в никакъв случай обаче не е признак за слаба култура – че не си подготвен, че не знаеш. Напрежението на трибуната е наистина много голямо, а когато вкараш и емоция, още повече. Аз съм изключително емоционален човек, затова и не се сърдя за подобни квалификации. Всеки може да направи лапсус, важното е не какво си казал, а какво си направил. Аз имам претенцията, че съм добър народен представител, защото познавам проблемите на хората от моя регион. И дори сега, като зам.-председател на парламента, от петък до вторник отново съм в Кърджали. Срещите ми с хората не са преустановени. За мен е важно да чувствам пулса на проблема. Защото ако останеш тук, на жълтите павета, губиш реалната представа, не разбираш какво се случва. Много е интересно и хубаво да седиш на телевизионния екран или във „Фейсбук“, но когато отидеш на място и видиш как се случват нещата, е съвсем друго. Разбираш болките на хората.

– Тази ваша емоционалност помагаше или пречеше в споровете ви с прекия ви опонент в Кърджали Александър Симов, а и с опонентката ви на ръководно партийно ниво в БСП Корнелия Нинова?

– Емоцията много ми помага, защото по начина, по който аз говоря, влагам цялата си душа. И тя показва, че не се преструвам, не се преправям, не съм в роля. Аз съм такава. И хората ме знаят. Ако имам нещо да кажа, ще го кажа. Защото не мога да го крия в себе си. А пък и не е редно, защото другото е двуличие. И много пъти, дори когато излизам да говоря от трибуната, се справям много добре, когато говоря емоционално, даже без да съм се подготвила. Така че мисля, че повече ми помага. Но сега, в новата ми роля, емоцията е на заден план.

– Какво правите в свободното си време, как го организирате, готвите ли?

– Голям кулинар е моят съпруг. Той готви вкъщи. Аз от четири години вече не готвя. Той се запали много от кулинарните канали. Прави какви ли не специалитети.

– Има магазин за авточасти, не му ли е по-интересно да се занимава с автомобили?

– Да, има интерес към колите, но кулинарията го грабна и за мен това е добре, защото ми отпада един ангажимент в домакинството.

– Каква музика слушате?

– Аз много обичам хардрок. Любими групи са ми „Айрън Мейдън“, „Ей Си/Ди Си“, „Дийп Пърпъл“, „Джудас Прийст“. Рокаджийка съм. Скоро „Б.Т.Р.“ бяха в Кърджали и ни доставиха огромно удоволствие. Беше невероятен спектакъл. Даже съм прегракнала и ми липсва гласът. Ама той и мъжът ми свиреше едно време в една местна рокгрупа – „Трафик галакс“. Бяха много запалени и защото се запознахме точно в този период, това ме запали и мен за рокмузиката.

Караянчева, защо забрави за раненото дете в катастрофата?

Posted on: септември 29th, 2019 by anteni No Comments

През вече далечната 2000 г., в качеството ми на депутат, внесох в деловодството на Народното събрание законопроект за Националната служба за охрана (НСО), която дотогава работеше само по свой си правилник, наследен от предишното УБО.

В мотивите си бях записал, че „липсата на законова база създава възможност за субективизъм при определяне на съществени аспекти от дейността“ ѝ. И че „практиката от последните години сочи, че кръгът на охраняемите и обслужваните от НСО се променя често и произволно, но тенденцията е към постоянното му разширяване, с което Службата се връща към функциите на УБО от недемократичните времена“.

Конкретният повод за акта ми беше… едно кученце – кокер шпаньолът на съпругата на тогавашния председател на парламента. Оказа се, че докато семейната двойка на първия по Конституция човек в държавата решавала важни партийни дела на СДС, кученцето също било поставено на „специален режим на обслужване“. В смисъл че „специален“ офицер от НСО го обгрижвал, разхождал, изпишквал и други.

Естествено, законопроектът ми отиде в кошчето на парламентарното деловодство. Че и как иначе – аз предлагах броя на „охраняваните и обслужвани от НСО лица“ да се сведе само до „първите четирима“ – председателя на Народното събрание, президента и неговото вице и премиера.

Но СДС беше решил, че е взел властта за много дълго и следователно и привилегиите му трябва да растат. Защото в България властта е и привилегия. Описал го е още великият Големанов.

И така се появиха например т.нар. „първи дами“. Няма ги като понятие в правния свят, но постепенно на съпругите на „първите четирима“ взе да им харесва да ходят с персонален бодигард и персонален автомобил. И персонално обгрижване де. От кученцето на Ева Соколова, през шапките на Антонина Стоянова, до рокличките на Деси Радева…

Появи се и още едно понятие – „заплаха за личната сигурност“ на някакви лица, които иначе всеки българин би отминал поне с насмешка. Не обаче и НСО, което тутакси се зае с тяхното опазване. Че ги „пази“ и досега. От кого точно, май знае само тя.

Надеждите, че с приемането на закона за Службата (2015 г.) на всичките тези безумия ще се сложи край, се стопиха. Обратно – все по-нарастващите дотогава правомощия на НСО не само бяха потвърдени, но и значително разширени.

Аз и досега не мога да си обясня например защо службата трябва да вози (и „охранява“) и министрите? Техните ведомства разполагат с огромни паркове от автомобили, толкова ли не могат да отделят един за шефа си? Могат, ама било въпрос на престиж…

Същия въпрос бих задал и на зам.-председателите на парламента. Мигар от стотината автомобила, с които разполага НС, не могат да се намерят няколко и за тях? Е, сигурно могат, но друго си е с мерцедеса и буркана отгоре му, нали?

И още едно защо. Забелязали ли сте, че винаги, когато се появи в парламента, премиерът е съпроводен поне от двама телохранители? И от кого го пазят?

Съгласен съм, че сред хората, които сме изпратили там, има и куп нечитави лица. Но чак пък да му посегнат вътре в сградата…

Ами обяснението ми е, че всичкото това си е част от сценариите на НСО. Което наистина надмина Живковото УБО и се превърна в най-мощната държава в държавата. При това безнаказана във всичките си действия.

В последните години имаше например няколко тежки пътнотранспортни инциденти с нейно участие. И какво? Все другият излизаше виновен. Нещо като с оня катаджия, дето се блъснал в дърво на тротоара, но после записал в протокола, че то се движело по платното „неправилно и с превишена скорост“. И шефовете му наложили глоба на дървото…

Така май ще стане и с последния случай. Аз не споря, че г-жа Караянчева има право да бъде превозена с хеликоптер от Шумен до София – все пак това е нейно конституционно право. Бих поспорил обаче по други две неща.

Първото е от морално естество – защо забрави за другия ранен, който при това е дете? Надали са я местили с едноместен хеликоптер.

Второто е защо властта наложи (а уви, медиите се примириха с) пълно затъмнение върху версията на втория участник в произшествието? Ами просто защото НСО винаги е невинна.

Виновни са българите, които я търпят. И ѝ плащат бюджета, който расте от година на година. За да обгрижва управниците им… Които пак те си избират де.

Драгомир Драганов

Прасетата са по-равни

Posted on: септември 20th, 2019 by anteni No Comments

Човек ежедневно влиза в различни роли. И в зависимост от ролята си мени и възгледите. Забелязали ли сте, че по един начин мислите за пешеходците, когато сте зад волана, и по съвсем различен, когато сте на зебрата и говедото форсира двигателя, та да се сетите да се забързате. По същия начин седне ли на кормилото на държавата човек започва да мисли по-различно от времето, когато е гледал политиката „като пешеходец“, дето викаше Готски.

Ето например как е разсъждавал Борисов, човек, между другото, с много сложна ролева структура, за движението на депутатите и министрите със сини лампи:

– Генерал Борисов, какво е отношението ви към сините буркани на депутатските коли?

– За мое най-голямо съжаление онзи ден парламентът гласува закон пак за тези буркани. Да ги пита човек: за къде бързат толкова тези депутати? За среща с избиратели? Това не е сериозно. Като мотив беше изтъкнато, че при бедствие депутатът трябва да бърза да стигне при избирателите си. Това е пълна глупост. Ако има бедствие, първите, които действат, са, пожарната, полицията и Гражданска защита. Депутатът какво ще направи?(…) Депутатът в случая може само да направи беля по пътя. (…)Всеки ден има някаква делегация, а и министрите пътуват “на трасе”. И те се научиха.(…) Многократно съм правил лични забележки. Стана дори един скандален случай. Аз минавах, а отдолу идваше парламентарният шеф Огнян Герджиков. Задържаха ме мен в колата, за да мине той. Бърза за някъде. (“Стандарт” от 14.04.2002)

Прескачам зле прикритото огорчение на главния секретар, че се е наложило да чака председателя на НС. Коментирал съм го вече на друго място. С този дълъг цитат исках да покажа колко се е променило мисленето на премиера с годините на власт. Ако тогава се е възмущавал, че депутатите и министрите карат „на трасе“ из столицата, сега не му прави впечатление, че карат „на трасе“ из цялата страна. Със сините буркани, със скорост многократно над позволената и с арогантността на завоеватели. Добри Ганчев пише, че братята руси по време на Руско-турската война 1877-1878 г. пердашели ги с камшиците дивите шопи, които не се сещали да си дръпнат волските кола от пътя, за да може батюшката да мине. Колите на депутатите не чакат да се отдръпнеш, просто те изблъскват от платното. Ако оцелееш, с Бога си вечерял. Не са един и два случаите за арогантното пътно поведение на служителите на НСО. Те наистина се държат като в завоювана държава. И тя наистина е завоювана.

С дни слушаме версията на НСО как е станала катастрофата с колата на Караянчева. Стотици репортажи по десетки телевизии. Но никъде не видях гледната точка на другия участник в катастрофата. Напразно чаках да чуя и нея. Няма я дамата, „предизвикала“ катастрофата. Не, не е в кома, не е в болница. Малко само е уплашена. Страхували са я. И не смее да говори. Защо се е наложило да я страхуват? Ами защото и тя има истина да съобщи и вероятно нейната истина е по-истинска, от скалъпената от НСО.

Също във Фейсбук прочетох (Беше време, когато можеше да го пише и в „Труд“, и в „24 часа“, но вече не може…) постингът на Таня Стефанова: „Наши приятели в Шумен се опитаха да говорят с майката на детето след като успяха да заобиколят полицейските постове в болницата. Но тя отказва да говори с думите: “Нямам право да говоря за катастрофата, нямам право, моля се детето ми да се оправи и емигрираме от тази държава. Разберете ме нямам право, не знаете какво преживявам в момента…”

Те имат право, но тя няма право? Всички животни са равни, но прасетата са по-равни. Така е в нашата кочина.

Какво да се прави, толкова им стига акълът на височайшите мутри. А и на съветниците им, подбирани по техен образ и подобие. Дето викаше магаренцето Йори, „Нищо, нищо… Не всички могат… Някои не могат! Само това мога да кажа!“

Фейсбук приятелката ми Весислава Танчева (PR Specialist в IPHS at BAS) зададе няколко въпроса, на които и аз бих искал да чуя отговорите:

„Моля, парламентарната прес служба, преди да ме уведоми за следващата клета медицинска процедура, на която е била/ще бъде подложена Караянчева, да съобщи с кого и до колко часа е купонясвала предишната нощ в Силистра, барабар с цялата си охрана и шофьорите?

Моля също да ми кажете къде изчезнаха клиповете с ориенталските танци в скута на силистренския кмет, част от същото забавление, посветено на празника на града.(…)

Добре ще е накрая да ни уведомите колко часа е успял да поспи шофьорът, возещ Голямата бяла птица, преди да сътвори ПТП на пътя Силистра-Шумен в 10 и нещо сутринта? И чак когато изясним всички тия неща, тогава мога пак да чета, че госпожата прекарала спокойно нощта! Не че изобщо ме интересува, де…“

“Ходят слухи по домам, а беззубые старухи их разносят по умам”, пееше Висоцки.

Там, където липсва информация, там веднага се раждат слухове, подозрения и конспиративни теории, коя от коя по засукани. И колкото повече официалните институции, които дължат информацията, мълчат или съобщават частични данни за събитието, толкова повече се разпалва конспирацията. Мълчанието, укриването на информация, е бензинът на машината за слухове.

Един слух твърди, че колата на НСО е изскочила в насрещната лента, изпреварвайки ТИР в забранен участък и жената е била принудена да се забие в канавката, за да избегне челния удар. Друг слух твърди, че Караянчева се е возила без колан и затова е единствената контузена в колата. Следващият пък издирва четвърти пътник, предполага се важна клечка или в особени отношения с потърпевшата, за да бъде скрит…

В конкретния случай май в слуховете има истина, поведението на властта го доказва. Когато лекарите в Шумен казали на Караянчева че трябва да ѝ направят кръвна картина и изследвания, пише Таня Стефанова, тя казала, че това ще стане само в София и то в болница, която ѝ посочи премиерът. Вероятно защото е имало кръв в алкохола. Та премиерът неслучайно е пратил хеликоптера, явно и той участва в прикриването на истината. А истината, според „Афера.бг“ била, че Цвета Краянчева, кметът на Силистра и придружаващите ги са хапнали, пийнали и потанцували в ресторанта на хотел „Дръстър“, а после купонът продължил в дискотека „Руж“. Там Караянчева, заедно с охранителите и шофьорите, останала до три– четири сутринта.

Поучени от предишните случаи, когато потърпевшите се оплакваха на медиите, сега съответните власти са се постарали сериозно да уплашат жената и тя да не смее да каже своята истина. А предишните случаи не са един и два. Имаше един през 2015 г. със семейство Костови от Пловдив, когато колата им не само е изблъскана, но служителите от НСО им размахвали дори автомат. Видях репортаж по Битивито. Тогавашното Битиви още можеше да си позволи да го съобщи, сегашното не знам дали ще го направи.

През 2011 г. кортежът на премиера Борисов избута край Плевен колата на студентката Яна Петрова (24 г.) и тя едва не се обърна в канавката. Тогава от НСО не си свършиха добре работата със страхуването и момата се разписка по медиите: „Забелязах кортежа и намалих скоростта. Тръгнаха да ме изпреварват на участък, където това е забранено. Половината коли ме изпревариха, зад мен останаха ауди и джип. В насрещното се зададоха коли, но двата автомобила със специален режим не изчакаха зад мен. Избутаха ме от пътя. Джипът мина близо до мен, одраска ми лявата врата. В това време една ръка се показа от прозореца и удари моята кола по тавана…”

Версията на НСО, изразена от тогавашния шеф на НСО ген. Димитър Димитров, беше различна. Той предположи, че девойката се е паникьосала и е дала леко вляво… Демек тя се блъснала в колата на НСО.

През 2002 г. кортежът на Първанов избутва от пътя колата на зъболекарката Евгения Алексиева, в която се возят и двете ѝ деца, които се озовават в болницата след сблъсъка. Виновна, естествено, се оказа зъболекарката, свърнала вляво и се блъснала в колата на НСО. Жертвите, ако сте забелязали, много обичат изненадващо да свиват наляво.

Имаше и по-тежки случаи. През 2002 г. кола на НСО остави два трупа на магистрала „Хемус”, разкрива разследване на lupa.bg. Кола, в която пътуват унгарското военното аташе Тибор Хеди и консулът Тамас Гали-Хирлинг, вероятно също свива неочаквано наляво, удря колата на НСО и отскача в мантинелата. Но за този случай нищо не научихме. Мъртвите не говорят.

В сблъсъците с НСО винаги потърпевшите са виновни. НСО е пряк наследник на Пето управление „Безопасност и охрана” (УБО) на Държавна сигурност и точно така се държи. На няколко места срещнах мнения, че колите на НСО имали право да избутват колите на гражданите от пътя. Прегледах Закона за НСО. В чл. 19, ал. 2 и 3 пише, че МПС, използвани за специализиран транспорт, са със специален режим на движение и при осъществяване на дейността им може да се прилага и съпровождане, пилотиране или ескортиране. Струва ми се, че никое от тези действия не включва избутване, но може и аз да не разбирам.

В социалните мрежи се поставя още един тежък морален проблем. Защо Караянчева се е качила в правителствения хеликоптер и е оставила раненото дете в болницата в Шумен. Не вярвам правителственият хеликоптер да вози само един пътник, не е такъв Борисов да се вози на едноместен, трябва да има поне още един човек, който да му се възхищава…

„Що за човек трябва да си, че да се качиш на вертолета със счупената си ключица и да зарежеш малко дете с неясни поражения от катастрофата в Шуменската болница?

Майка ли е? Жена ли е? Що за човек е?!?“, коментира д-р Дойчинова.

Наистина от човешка гледна точка това поведение е необяснимо и скандално. От политическа може и да не е. Както се изрази една приятелка, случаят с ескорта на Караянчева е само капката, в която се отразява цялата герберска вселена.

Проправителствен сайт публикува лични снимки на приятелката на кандидата на „Демократична България“ за кмет на София арх. Борислав Игнатов.

Прокуратурата арестува шумно русофили, които се вихрят от години, но тя сега открила, че шпионствали за Русия.

Свинщини!

Някакъв безхаберник спира за половин ден излъчването на програма „Хоризонт“ на националното радио (идеален момент за реализиране на оповестения първо в ПИК и Канал 3 готвен преврат!) и не може да обясни по какви причини. Мишокът се оправдава с подчинените си.

Властта налага за следващ прокурор един човек който по манталитет става по-скоро за милиционер и проповядва извънзаконова справедливост (липсата на справедливост “няма как да бъде обяснена или оправдана с нищо, още по-малко с буквата на закона”!!!)

Всъщност, почти всички изброени случаи се събират в лицето (простете преувеличението) на Пеефски. Както вече се изясни Силвия Великова беше отстранена от ресора си заради лошото ѝ отношение към Гешев. Множество източници твърдят, че това е станало с натиск върху БНР от страна на дългогодишната пиарка на ДПС, а вече и депутатка от партията, Велислава Кръстева – „Дневник“, Илиян Василев, Светлана Джамджиева. “Медиапул” се позовава на източници от ГЕРБ, пожелали анонимност, защото “било опасно”, че ръководството на БНР получава редовни инструкции от Кръстева.

Свинщина! Пълна кочина!

Казвал ли съм ви, че веднъж Борисов се качил на един връх и извикал: България е уникална страна! Пък ехото отвърнало: кална, кална, кална…

P.S. Снощи видях Мента Стоянова по канала на Пеефски. Не ѝ беше мазна косата. Явно беше успяла да направи фъс-фъс.

Д-р Тони Филипов