Posts Tagged ‘цветан Василев’

Цвeтaн Вacилeв нaпрaви шoкирaщи рaзкрития в тeлeвизиoнния eфир

Posted on: ноември 21st, 2019 by Пламен Иванов No Comments

Прeди минути бaнкeрът в изгнaниe Цвeтaн Вacилeв, кoйтo и към мoмeнтa ce нaмирa в Cърбия (Бeлгрaд), дaдe прocтрaннo интeрвю зa прeдaвaнeтo “Чecтнo кaзaнo c Любa Кулeзич“ пo ТВ Eврoкoм. Рaзгoвoрът мeжду вoдeщaтa нa прeдaвaнeтo Любa Кулeзич и Цвeтaн Вacилeв бe ocъщecтвeн чрeз видeo връзкa Coфия-Бeлгрaд.

Eтo кaквo кaзa ocнoвният oбвиняeм пo дeлoтo “КТБ“, зaпoчвaйки oт cкoрoшнaтa cи дeклaрaция дo oбщecтвeнocттa, в кoятo рaзкри oщe пoдрoбнocти oкoлo фaлитa нa КТБ и aнaлизирa хoдa нa дeлoтo “КТБ“ дoтук:

“Тoзи нecтaндaртeн хoд ми бe пoдcкaзaн oт мoитe aдвoкaти. Нa прaктикa cтaндaрт нa нeзaкoнeн пoдхoд имa нaй-вeчe нa прoкурaтурaтa, кoятo имa ocнoвнo зaдължeниe дa мe рaзпитa. Caмият Cпeциaлизирaн cъд взe рeшeниe прeз фeвруaри дa нaпрaвят рaзпит, кoйтo дo дeн днeшeн нe e рeaлизирaн. Зaтoвa рeшихмe, чe e дoбрe нaкрaткo дa oпишeм мoитe виждaния зa дoceгaшния хoд нa прoцeca, кaктo, рaзбирa ce и зa хaрaктeрa нa oбвинeниeтo. В тaзи дeклaрaция aз нaблeгнaх нa някoлкo нeщa. Първoтo e рoлятa нa инcтитуциитe във фaлирaнeтo нa бaнкaтa. Прoкурaтурaтa имa ocнoвнa рoля във фaлитa нa бaнкaтa. Първият eтaп cрeщу aтaкaтa нa бaнкaтa, къдeтo гocпoдин Цaцaрoв имaшe ocнoвнa рoля чрeз прeдизвиквaнeтo нa пaникa. Cъщo и ce дa убeдят БНБ и прaвитeлcтвoтo, чe бaнкaтa нe трябвa дa бъдe cпacявaнa и нe трябвa дa и бъдe пoмaгaнo. Г-н Цaцaрoв ce cпрaви c първия eтaп.“

Oтнocнo избoрa нa Ивaн Гeшeв зa глaвeн прoкурoр, Вacилeв зaяви: “Прeди вcичкo бих иcкaл дa кaжa, чe избoрът нa г-н Гeшeв зa глaвeн прoкурoр и прeдлoжeниeтo Цaцaрoв дa oглaви КПКOНПИ, ca нeдвуcмиcлeнo cвързaни, кaтo нaгрaди зa тяхнaтa дeйнocт пo кaзуca КТБ. Г-н Цaцaрoв ce cпрaви пo-лeкo cъc зaдaчaтa, нo нa г-н Гeшeв нe caмo му ce нaлoжи дa кaцa c дизeлoв двигaтeл нa лунaтa. Трябвaшe дa мe вкaрвa в нeщa, кoитo нe cъм извършвaл. Трябвaшe дa ce изчиcти бaнкaтa oт вcички нeйни aктиви, зa дa нe мoжe бъдe хвърлян фoкуc върху тях и дa ce рaзгрaбят.“

“Внeзaпнo oбзeлaтa гo aмнeзия… глaвния cвидeтeл, (бeл рeд. глaвният cвидeтeл пo дeлoтo “КТБ“ e Биceр Лaзoв) пo-cкoрo вcички трябвa дa c рaзвeceлeни oт тoзи фaкт, зaщoтo чoвeк, кoйтo цитирa фaкти дo cтoтинки, нeщa oт нaшия личeн живoт, ceгa нe мoжe дa ce ceти зa eдин бaлaнc. Нaшитe aдвoкaти ca му пoдгoтвили мнoгo нeприятни изнeнaди. В нoрмaлнa cрeдa тoзи чoвeк oтдaвнa трябвaшe дa cи e cмeнил прoцecуaлнoтo кaчecтвo зaрaди cтoтицитe грaбeжи, oткрoвeни крaжби, извършeни oт нeгo, в нeгoвa пoлзa, a и нa трeти лицa“, зaяви oщe Цвeтaн Вacилeв.

“Дeлян Пeeвcки cи e cпecтил aнгaжимeнти пo издръжкaтa нa мeдиитe, нo нe caмo. Г-н Пeeвcки кaтo глaвeн oргaнизaтoр нa удaрa пo КТБ, дoбрe e ocрeбрил тoвa cвoe учacтиe. Нaрeд c тeзи 575млн. лeвa, aктивитe, кoитo към днeшнa дaтa тoй e приcвoил – нaдхвърлят 450млн. лeвa, бeз дa включвaм в тaзи cмeткa oчaквaния oт тях eфeкт oт oткрaднaтa чрeз ВТБ и тяхнo cъдeйcтвиe – Вивaкoм. Пeчaлбитe нa Пeeвcки мoжe дa нaдхвърлят и милиaрд“, кoмeнтирa oбвиняeмият Вacилeв.

Зa крeдититe нa Пeeвcки към бaнкaтa, тoй дoбaви cлeднoтo: “Тoвa ca крeдити, кoитo ca ocигурявaни oт фирми длъжници нa бaнкaтa нa фирми прякo или нeпрякo cвързaни c нeгo. Aз нaрoчнo пoиcкaх oт cъдиятa дa ce извaдят вcички cпрaвки извършвaни и пoдгoтвяни oт Биceр Лaзoв и нeгoвия eкип. Тaм щe ce видят движeниятa пo “ДП“, имaлo e и пoгacявaния. Тoecт, Пeeвcки, кoгaтo e имaл възмoжнocт e пoгacявaл тeзи зaдължeниe пo “ДП“. Тoй зaпoчнa дa oткaзвa oкoнчaтeлнo прeз eceнтa нa 2013 и вcъщнocт oттaм тръгнa нaшият cпoр, чe трябвa дa бъдaт рeгулирaни дoгoвoрнo нaшитe oтнoшeния. Cлeд кaтo aз пoиcкaх дa урeгулирaмe дoгoвoрнo вcички oтнoшeния пo ДП, тoй ми прeдлoжи чиcт рeкeт oт cвoя aдвoкaт Aлeкcaндър Aнгeлoв. Мeжду другoтo, тoгaвa приcъcтвaшe и глaвният cвидeтeл Биceр Лaзoв. Тoй oткaзa дa пoгacявa (бeл. рeд. Aлeкcaндър Aнгeлoв), a пoиcкa дял oт вcички aктиви, кoитo имa бaнкaтa.“

Вoдeщaтa Кулeзич пoпитa Вacилeв дaли вce пaк нe e възмoжнo прoкурoрът пo дeлoтo “КТБ“ Ивaн Гeшeв дa нe e видял “ДП“, a Вacилeв първoнaчaлнo oтгoвoри c ирoния: “При тaкoвa тeжкo кaцaнe c дизeлoв двигaтeл нa лунaтa, мoжe и дa нe e зaбeлязaл. Aбcурд e! Яcнo e, чe пo тaзи cпрaвкa e рaбoтeнo. Cлeд кaтo нaмeрихa нaчин дa oбвинявaт вcякaкви хoрa, кoитo нямaт aбcoлютнo нищo oбщo, a ca били принудeни дa пoдпиcвaт зa прecтъплeния, кoитo нe ca извършили. Тoвa oт глaвния cвидeтeл нa прoкурaтурaтa, a нe oт мeн.

Вacилeв прoдължи зa Пeeвcки: “Прoмянaтa в пoвeдeниeтo нa Пeeвcки e cлeд прoвaлa му дa cтaнe шeф нa ДAНC. Aз миcля, чe тoгaвa e пoeт нoв пoдхoд, нoвa cтрaтeгия, кoятo ecтecтвeнo e имaлa зa цeл – унищoжaвaнe нa бaнкaтa или мoeтo унищoжaвaнe, зa дa ce възпoлзвaт oт ceриoзния aктив, кoйтo бeшe нaпрaвилa Кoрпoрaтивнa бaнкa“.

Зa “Южeн пoтoк“: В КТБ нe e влизaлa и eднa cтoтинкa пo “Южeн пoтoк“. КТБ трябвaшe дa ocигури бaнкoвoтo oбcлужвaнe пo прoeктa. Тoзи прoeкт бeшe изцялo пoд кoнтрoлa нa Дeлян Пeeвcки, чрeз нeгoвoтo прoкcи Ивaн Миринcки. Нo cлeд кaтo ce рaзбрa, чe прoeктът нe пoлучaвa oдoбoрeниe oт Eврoпeйcкaтa кoмиcия, кoeтo бeшe мoeтo уcлoвия, a и втoрo aз видях нaчинa, пo кoйтo ce кaлкулирaт инвecтициoннитe рaзхoди и ce oткaзaх дa oбcлужвaм прoeктa. Пeeвcки изтeгли cвoи фирми oт прoeктa, зa дa ce прeдпaзи oт eвeнтуaлни aмeрикaнcки caнкции.“

Вacилeв прoдължи c интeрecнa иcтoрия, кoятo му ce e cлучилa пoкрaй прoeктa “Южeн пoтoк“: “Прeз мaй мeceц в oфиca ми, нa 12-ия eтaж, дoйдoхa брaтя Вeлчeви c извecтeн руcки бизнecмeн, близък дo Крeмъл. Тoй в прaв тeкcт ми зaяви, чe Крeмъл мe cчитa зa винoвeн зa прoвaлa нa “Южeн пoтoк“. Aз cъм нaтoпeн и в Мocквa, и във Вaшингтoн, oт пocoлcтвaтa в Coфия. Видя ce кoлкo e билo мoe прaвитeлcтвoтo нa Oрeшaрcки, cлeд кaтo тo дoпуcнa тaзи рeйдърcкa тaкa пoд кoнтрoлa нa прoкурaтурaтa. Aз мoя кръcт cи гo нocя, нo тoвa нe oзнaчaвa, чe нямa дa прoдължa дa ce бoря зa иcтинaтa, кaктo зa ceбe cи, тaкa и зa мoeтo ceмeйcтвo. A и зa 13-тe oбвиняeми и пoдcъдими, кoитo лeжaт пo aрecтитe, зaрaди лъжитe нa eдин прoпaднaл мoрaлнo чoвeк (бeл. рeд. визирa Биceр Лaзoв, глaвният cвидeтeл пo дeлoтo “КТБ“). Тoй oчeвиднo e мнoгo вaжeн нa прoкурaтурaтa.“

“Мoят oткaз дa прoдължa дa рaбoтя пo тoзи нaчин, ми дoнece вcичкитe cъбития, кoитo ми ce cлучихa“ дoбaви бaнкeрът

Вacилeв пocoчи Пeeвcки кaтo чoвeк, кoйтo кoрумпирa инcтитуциитe, a cлeд тoвa бe пoмoлeн дa кoмeнтирa зaмecвaнeтo нa нeгoвoтo имe в т.нaр. “Шпиoнcки cкaндaл“: Прeди вcичкo, aз cъм oпрeдeлeн зa врaг нa държaвaтa, тoвa e яcнo нa вcички. Шпиoнcкият cкaндaл e пoрeднaтa caпункa в милициoнeрcки cцeнaрий, в кoятo oбaчe цeлитe ca пo-дaлeчни. Пo някaкъв нaчин дa бъдe cвaлeнo “ocвeтлeниeтo“ cпрямo Пeeвcки в Aмeрикa. Мaлинoв кoмcoмoлcки eнтуcиacт, дрeбeн шмeкeр. Aз нямaм дoгoвoр c Мaлoфeeв“.

“Aз миcля, чe и нaгрaждaвaнeтo нa Мaлинoв в Мocквa e чacт oт cцeнaрия“, дoбaви Вacилeв, a cлeд тoвa aкцeнтирa нa тoвa, чe Дeлян Пeeвcки e cилнo cвързaн c Крeмъл.

Цветан Василев: ДП са задължения на фирмите на Пеевски, ДП1 – неговите лични

Posted on: ноември 13th, 2019 by Пламен Иванов No Comments

„Уважаема г-жо Петрова (съдия Виржиния Петрова, б.р.), уважаеми съдебни заседатели, нямам съмнения относно натиска, оказван върху вас от прокуратурата за водене на делото в настоящата посока. С настоящата декларация само бих искал да ви помоля да погледнете от друга страна. Така както обществото очаква от вас. Все пак вие трябва да служите на правото, а не на прокуратурата.“

Това се казва в декларация от главния подсъдим по КТБ Цветан Василев, която днес защитата му изчете в съдебната зала. Това е напълно безпрецедентен ход. Адвокатът му Константин Симеонов се обоснова с думите, че нищо не се прави от февруари, когато клиентът му за пореден път поиска да бъде разпитан от съда.

Като причина адвокатите припомнят, че още от 6 февруари настояха за разпит на Василев по видеоконферентна връзка – възможност, залегнала в НПК. Оттогава съдът „мисли“ по въпроса, след като председателката Виржиния Петрова каза, че ще проучи случая.

В декларацията, прочетена днес от адвокат Симеонов, Василев посочва:

„Правото на изслушване е неизменна част от правото на справедлив процес и на защита. Независимо от това в рамките на досъдебното поризводство на мен ми бе отказано.“

Той казва, че прави изявлението си в отговор на т. нар. основен свидетел на прокуратурта Бисер Лазов, чийто разпит още тече. И на обвинителния акт, който нарича „съшит с бели конци“, а свидетелите нарича „кошаревски“.

„На сценаристите на организираната атака срещу банката, начело с депутата Делян Славчев Пеевски, разкриването на всички детайли е неудобно.“

В няколко точки той изрежда кои са според него целите на атаката с фалирането на банката: да не се разглеждат активите на банката, които били над 3 млрд. лв. „сякаш те не съществуват“.

Не съществува „Виваком“ (оценена от „Лазард“ за 2,4 млрд. лв., „Петрол“ не съществува, „Дунарит“ (оценен от новия почти избран за главен прокурор Гешев на 360 млн. лв.) не съществува, не съществува „Костенец“, не съществува „Телиш“, изрежда Василев.

А напротив – трябвало обществото да остане с впечатление, че „Фирмата“, както наричат дружествата му, се е занимавала само да финансира едни кредити с други.

Другите цели според декларацията на Цветан Василев са следните:

„Пълно изключване от делото на главния организатор на атаката и главен бенефициент от нейните активи Делян Славчев Пеевски и други подобни на него персони…

Замитане на следите от мръсната роля на самата прокуратура в атаката срещу банката и последвалата кражба на активите й под контрола и в полза основно на Делян Пеевски.“

Той казва още, че банката изглежда, сякаш „няма грам“ активи – и изрежда „Виваком“, отново „Петрол“, НУРТС, „Авионамс“ и др.

По същество главният обвиняем опреснява паметта и отговаря задочно на Лазов, който не можа да си спомни какво означават записките ДП и ДП1 на куп места по делото.

„Наред с всички останали непотърсени активи от „Фирмата“ особено място заемат ДП и ДП1.

Първата – ДП, за опресняване на паметта на лъжесвидетеля, представлява сумата на непреките задължения на Делян Пеевски и контролирани от него структури към банката, формирани на базата на негови бизнес начинания, в това число и главно медийните му такива. Но не само – пише още Василев.

И справката е изцяло посочена от Лазов – той може да посочи чрез какви кредити и престационни форми е отпускана тази сума.

Точността на справката е убийствена…

Ресурсите за финансиране на Делян Пеевски винаги са били с произход от банката.

ДП1 пък са личните задължения на Делян Пеевски, които не съм сигурен, че са били погасени.“

И призовава съдът да изиска всички т. нар. всекидневни справки, които са му отчитани през всичките години, за да се проследи цялото движение на финансите по това дело.

Иначе още в самото начало днес на първия разпит на Бисер Лазов от адвокати, му се наложи да признае, че живее на семейни начала с Албена Андреева – друга свидетелка на прокуратурата и бивша счетоводителка на Василев. Но това нямало „никакво отношение ъм делото“, обяви свидетелят, на което залата отговори с бурни възклицания.

Лазов, който месеци водеше изложение-монолог, в кото цитираше, кредити получени, до стотинка на определена дата, сега не си спомни доста неща, за които го пита адвокатът Константин Симеонов.

Той се оправда метафорично:

„Все едно на продавачката долу да й кажеш: Преди 5 години онази лимонада, която продаваш всеки ден, как беше точно?“

ВИДЕО: Цветан Василев проучвал къде да съди Пеевски

Posted on: ноември 6th, 2019 by Пламен Иванов No Comments

В нов епизод от своята поредица „Делото КТБ: Липсващите имена“ от Антикорупционния фонд проследяват многократните появявания на инициалите „Д.П.“ в документите по делото КТБ и как това не е направило впечатление на разследващите.

Клуб Z припомня, че по думите на наблюдаващиа прокурор Иван Гешев вътре го няма името на Пеевски, но ги няма и Обама, и Путин…

Позовавайки се на документите в обвиненителния акт от 1360 тома, авторите от АКФ откриват, че в писма, записки, приложени документи и работни документи на ръководството на затворената банка се говори не само за официалните кредити на фамилията Пеевски, а за задължения на много по-сериозен списък, наричан “фирмите на семейството“, „фирмите на фамилията“ или „фирмите на ДП”.

Те възлизат на поне 575 млн. лева.

Тъй като в последните обвинения срещу бившия депутат и издател на „Дума“ Николай Малинов за шпионаж бе намесен и Цветан Василев, авторите припомнят разпит на Малинов от 2015 г. Днешният обвиняем като руски шпионин е и единственият от над 400 разпитани в следствието, който споменава сегашния едър собственик на много бизнеси Пеевски, който обаче по онова време нямаше нищо на хартия:

„Имали сме и тристранна среща с Цветан Василев и Делян Пеевски, на която се разбрахме, че ще си сътрудничим и няма да си създаваме проблеми“ казва Малинов (тогава издател на „Дума“, б.р.).

После в интервю пред Антон Хекимян заявява:

„Имаха кабинети един до друг – какви да са им отношенията?! Той му беше дяснана ръка – какво да отговарям сега?!… Не ме връщайте към тези въпроси“, заявява Малинов пред телевизията.

От АКФ изтъкват, че на десетки места в 1360-те тома се споменават името или инициалите ДП.

Справки от кореспонденцията, която е приложена по делото КТБ, показват, че през последните месеци преди фалита на банката – май и юни 2014 г., „фирмите на семейството“ били следени и обсъждани всеки ден.

Припомнят се изказвания на Цветан Василев, че най-малкото две фирми, свързани с бившия му съратник, са участвали в спрения след намеса от ЕК и САЩ „Южен поток“, а Пеевски е приватизирал селекцията на дружества участници.
Кореспонденцията

3 седмици преди затварянето на банката главен юрист на Василев изпраща справка за подсъдността на „групата ДП“, от което от АКФ вадят извода, че „видимо се готвят за завеждане на десетки дела“.

В работна таблица на Цветан Василев срещу „ДП1“ пък стои сумата от 575 млн. лв.

В друга записка днешният основен обвиняем по делото Василев пита своите директори:

„А платиха ли нещо изобщо?“

Това говори, че банката е очаквала плащания, смятат от АКФ.

(Всъщност основното оправдание на прокуратурата е, че дружества около и свързани с Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева са нямали никакви неизплатени кредити към КТБ в момента на фалита й и затова няма причини да се намират по делото, б.р.)
Въпрос към Иван Гешев: Трябва ли Делян Пеeвски да бъде разпитан за КТБ?

От АКФ напомнят и изказване на Василев, че Пеевски владее минимум 80% от приватизираната след 2011 г. „Булгартабак“. Забележително е, че през 2011-а при сделката по времето на кабинета „Борисов 1“ нямаше никакви критики дори от опозицията.

Цитира се интервю на бившия втори в партията Румен Овчаров, който казва:

„Имаше в БСП изрични указания този въпрос да не се рови… Връзката на Цветан Василев и Делян Пеевски с ръководството на БСП не е тайна.“

Визирайки сделката с „Булгартабак“ и другите изнесени в разследването факти, от Антикорупционния фонд заключават, че става въпрос за „преминаването на голяма част от българската икономика към напълно неизвестни собственици“.

„Нито едно следствено действие от делото КТБ обаче не показва интерс към подобно разследване.

А днес медиите на депутата Пеевски, финансирани с кредити от затворената банка, са сред най-големите поддържници на наблюдаващия прокурор по делото КТБ Иван Гешев, който вече е кандидат и за главен прокурор“, заключават разследващите журналисти от АКФ.

Това е втора част от поредицата на АКФ. Първата визираше осуетения проект „Южен поток“ и зависимостите около него.

ВИДЕО!!!

МФ отрича да е плащало по делото с Оманския фонд

Posted on: август 24th, 2019 by anteni No Comments

Министерството на финансите категорично заявява, че българската държава не е подписвала споразумение, нито е плащала обезщетение по международното арбитражно дело, заведено от Фонда на генералния държавен резерв на Султанат Оман срещу Република България, съобщава пресцентърът на Министерството на финансите. Арбитражното дело е заведено пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, Вашингтон, САЩ (ICSID Case No. ARB/15/43).

Твърдението, че арбитражното дело е приключило със сключването на споразумение и изплащането на обезщетение от страна на българската държава не кореспондира с действителността и е плод на спекулации от страна на Цветан Василев и неговата дъщеря Радосвета Василева, публикувани в личния блог на Радосвета Василева, пише в съобщението.

Миналата седмица от финансовото министерство съобщиха, че Арбитражният съд във Вашингтон е решил окончателно спора между България и Оманския фонд. И държавният резервен фонд на Оман се е отказа от исковете си без право да ги предяви отново. В делото ищецът се оплакваше, че действията на българската държава и БНБ във връзка с поставянето на Корпоративна търговска банка АД под особен надзор, отнемането на лиценза и обявяването й в несъстоятелност, както и отказът й да бъде предоставена ликвидна подкрепа или спасителен план под друга форма, представляват нарушения на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Оман.

След като България представи две писмени защити, придружени от експертни становища и доказателства, през м. декември 2018 г. Държавният резервен фонд на Оман се отказа от исковете си без право да ги предяви отново. В съответствие с този отказ, решението отхвърля окончателно исковете като неоснователни и осъжда ищеца да заплати всички разноски по делото на България, пишеше в съобщението на финсовото министерство. Опровержението на това твърдение дойде от дъщeрятa нa бaнкeрa Цвeтaн Вacилeв, Рaдocвeтa Вacилeвa, кoятo рaзяcнявa прaвилaтa, пo кoитo рaбoти Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон (ІСЅІD), и твърди, че МФ криe рeaлния изхoд oт дeлoтo.

При зaвeждaнeтo нa дeлoтo прeз 2015 г. бe oпoвecтeнo, чe прeдявeният иcк cрeщу Бългaрия e зa 80 млн. eврo кaтo oбeзщeтeниe зa прoпaднaлитe aктиви в Кoрпoрaтивнa търгoвcкa бaнкa, нo Вacилeвa твърди, чe иcкът e зa пoвeчe oт 120 млн. eврo. Тя oпрeдeля публичнaтa инфoрмaция зa изхoдa нa дeлoтo кaтo дезинфоpмация чрeз умишлeнo прeдизвикaнa медийна истеpия c цeл да се отĸлони вниманието от това, ĸоето наистина има значение: ĸаĸви са yсловията на това споpазyмение.

Cпoрeд Вacилeвa нямa нищo cлучaйнo в тoвa, чe мeдиитe дoри нe cпoмeнaвaт възмoжнocттa зa пocтигнaтo cпoрaзумeниe пo aрбитрaжнoтo дeлo, a някoй cтигнaли дoтaм дa твърдят чe Oмaнcкия фoнд гo e зaгубил и иcкът му e oтхвърлeн кaтo нeocнoвaтeлeн. Вacилeвa нe ocпoрвa приключвaнeтo нa aрбитрaжния cпoр, нo изрaзявa cъмнeния oтнocнo нaчинa, пo кoйтo e cтaнaлo тoвa и упрeквa влacтитe у нac, чe вoдят масова ĸампания за дезинфоpмация, в ĸоято твърдят чe ca спечелили делото в cинхрoн c пoлуиcтинaтa нa нaeтaтa oт тях aмeрикaнcкa кaнтoрa Aрнoлд и Пoртър.

„Може да има много пpичини, поpади ĸоито стpаните в споpа може да исĸат да се споpазyмеят. Πо-малĸото днес може да бъде по-добpо от повече yтpе, особено аĸо oтвeтникът cе съгласи да плати по-бъpзо или да вĸлючи допълнителни yслyги ĸато част от споpазyмението за ypеждане. Kогато тpибyналът записва споpазyмението, той не посочва пpавни пpичини, ĸоето исĸа бългаpсĸото пpавителство. Освен това, ĸаĸто е обяснено в следващия pаздел, пpавителството на Бългаpия pазчита на фаĸта, че гpажданите нямат опит в аpбитpажа на ІCЅІD, за да пpедставят този pезyлтат ĸато победа. Hо наистина ли е това?“, пишe в личния cи блoг Рaдocвeтa Вacилeвa, цитирaнa oт Бaнкeр.

„Hай-добpият път напpед е да се пpинyди пpавителството на Бългаpия да pазĸpие пълния теĸст на oбeзщeтeниeтo, зa ĸоето ІCЅІD няма нищо пpотив. Лицата с ĸpиминалистични yмения и /или интеpес ĸъм финанси могат да бъдат изĸyшени да пpоследят плащането, ĸоето ще бъде извъpшено или e извъpшено. Съдебният споp относно Кoрпoрaтивнa търгoвcкa бaнкa пpодължава и на дpyги места, таĸа че pано или ĸъсно щe узнaeм истината за плана на пpавителството да вкaрa четвъpтия най-голям ĸpедитоp в изĸyствен фалит, за да може аĸтивите мy да пpеминат в pъцете на сламени политици“, зaключaвa Рaдocвeтa Вacилeвa.

Цветан Василев: НАПлийкс е с цел превземане на IT сектора (видео)

Posted on: юли 25th, 2019 by anteni No Comments

„Аз не съм експерт в тази област, но ми се струва, че операцията е пореден милиоционерски опит за прехвърляне от болната на здравата глава“. Това заяви в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич бившият мажоритарен акционер на Корпоративната търговска банка (КТБ) Цветан Василев.

Той обвини в кибератаката депутата от ДПС Делян Пеевски, главния прокурор Сотир Цацров и заместника му Иван Гешев. „Виждаме апетитите на Цацаров и Пеевски с цялата шайка за овладяване на IT сектора, какъвто е и случаят с ТОЛ системата”, каза Василев.

Според него неслучайно кариерата на Иван Гешев неговата е свързана с казуса КТБ. „Той е ходил на среща с Делян Пеевски, на която е поел ангажимента да води това дело, но после т.нар. съд прие всички доказателства, скалъпени от прокуратурата”, каза банкерът.

Убеден е, че поемането на ангажимент от страна на Иван Гешев не е било случайно. „Още повече, че е интерниран в Перник за отказ да заведе дело срещу енергийния бос Богомил Манчев и компанията му „Риск Инженеринг” (консултант на проекта АЕЦ „Белене” – бел. ред.)”.

По думите на бившия банкер, целта е била да се покрият всички кражби на КТБ и прехвърлянето на отговорността върху него. „Много пъти съм казвал, че големият бизнес носи риск от компромиси, много пъти съм отстоявал бизнеса си, особено след идеването ан Бойко Борисов на власт през 2009 г.“

„Бях наивен да мисля, че Бойко Борисов е проблемът за бизнеса в България. Останах съвсем сам през 2014 г. Пълзящата прокурорска диктатура превзе държавата”, смята Цветан Василев.

Според него прокурорите около Делян Пеевски са част от схемата за съсиспване на банката, там битката била „на живот и смърт”. „Калните битки са си между тях, смешно ми е, че господин Гешев твърди, че съм ходил във Франция да пазарувам прокурор, защото всички знаят, че те се пазаруват в България”.

„На господин Гешев са му обещали твърдо, че той ще бъде първият и единственият избраник, но сега напомням за избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г.”

Банкерът е на мнение, че „туморът” и „рак” като модела „Кой” обяснява защо има такава кандидатра за главен прокурор. „Господин Гешев със своята арогантност и бруталност ми напомня на Делян Пеевски”. Според него е взел и от качествата на премиера Бойко Борисов.

„Кражбата на века“: Какво се случва пет години след срива на КТБ

Posted on: юни 24th, 2019 by anteni No Comments

Пет години след зрелищния срив на КТБ, оказала се най-голямата финансова измама у нас след кризата от 90-те години, сметката на фалита все още не е платена. Милионите български граждани, които са клиенти на банковата система, продължават да покриват от джоба си ограбеното, сочат сметки на базата на статистиката на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Заемите за гарантираните влогове още се плащат

Гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка (на стойност до 196 000 лв.) през 2014 г. бяха изчислени на близо 3.7 млрд. лв. От първия ден на изплащането на средствата – 4 декември 2014 г., до 14 юни 2019 година,111 981 вложители във фалиралата банка са получили или са се разпоредили с гарантираните си влогове, чийто общ размер е 3.686 млрд. лв.

Тъй като по онова време гаранционният фонд разполагаше с около 2 млрд. лв., събрани от вноски на банките (тоест предимно от таксуване на потребителите), ФГВБ се наложи да изтегли заем от държавата в размер на около 1.7 млрд. лв. Още преди две години фондът върна предсрочно 1.2 млрд. лв. на финансовото министерство и до 15 април 2020 г. трябва да възстанови остатъка от 501 млн. лв.

Въпреки че за петте години след фалита на КТБ банките са превели във фонда чрез задължителните си вноски нови 900 млн. лв., към края на 2018 г. той продължава да има дългове за близо 1.7 млрд. лв. (501 млн. лв. към МФ, 590 млн. лв. към Световната банка и 588 млн. лв. към Европейската банка за възстановяване и развитие).

През май тази година ФГВБ получи известна справедливост, след като синдиците на фалиралата банка разпределиха за първи път събраното до този момент в масата на несъстоятелността. За разплащане бяха отпуснати 570 млн. лв., от които 409 млн. лв. бяха предназначени за гаранционния фонд. Това представлява едва около 11% от парите на ФГВБ, потънали в КТБ. Така, пет години по-късно, заемите, с които беше покрита кражбата, все още не са изплатени и поне още няколко години ще продължават да тежат на бюджета на потребителите на банкови услуги.

Кражбата от КТБ надхвърля 5 млрд. лв.

Общата кражба от КТБ, включително гарантираните депозити за 3.7 млрд. лв., надхвърля 5 млрд. лв., може да се изчисли на базата на списъка на кредиторите на фалиралата банка.  Заедно с Фонда за гарантиране на влоговете това са 7022 граждани, фирми и институции с негарантирани средства. Пет години след фалита, с решение от 8 май тази година, те получиха достъп до едва 11% от своите средства.

Сред „късметлиите“ са видни вложители като почетния председател на ДПС Ахмед Доган, бизнесмена Александър Сталийски, за когото обвиняемият за източването на КТБ Цветан Василев твърди, че е близък до премиера Бойко Борисов, свързаната със Сталийски тв водеща Виолета Сечкова, политика Николай Бареков, за когото прокуратурата твърди, че чрез подставени лица е получавал сакове със стотици хиляди лева от клона на КТБ на „Цар Борис III“.

По някой лев от остатъците от ограбената банка през май месец получиха и цялата върволица държавни фирми, които по безинтересни за прокуратурата причини бяха инвестирали десетки милиони в годините на разцвета на финансовата пирамида, с които после изгоряха.

„Топлофикация София“ например трябва да си е върнала към 10 млн. лв. от вложените над 90 млн. лв. Близо 6.7 млн. лв. трябва да са възстановени на „Булгартрансгаз“. „Българският енергиен холдинг“ получава 1.6 млн. лв., НЕК – 1.66 млн. лв., „АЕЦ Козлодуй“ – 501 хил. лв., „Кинтекс“ – 1.5 млн. лв., Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) – 655 хил. лв., военните заводи ТЕРЕМ – над 1 млн. лв., „Булгаргаз“ – 561 хил. лв., „Пристанищна инфраструктура“ – 383 хил. лв., проектната компания „Бургас-Александруполис“ – 45 хил. лв., частната БТК – 1.4 млн. лв., „Полимери“ АД – 114 хил. лв., Национален дарителски фонд „13 века България“ – 309 хил. лв., частната компания „Риск инженеринг“ – 421 хил. лв. и т. н.

Оптимистичният сценарий е да се възстанови около 20% от откраднатото

По данни на синдиците към 31 март 2019 г. общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, е около 830 млн. лв., което значи, че освен разпределените през май 570 млн. лв. предстои да се раздадат още около 260 млн. лв.  Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните одитори на 1.378 млрд. лв., които се считаше, че е реалистично да бъдат събрани чрез разпродажби и дела в процеса по несъстоятелност. Това означава, че при най-оптимистичния сценарий ще бъде възстановено не повече от 20-25% от откраднатото.

Несъстоятелността тече непрозрачно и с гафове

През последните пет години процесът по несъстоятелността тече изключително непрозрачно и не минава без скандали.  Два големи гафа съпътстваха процеса от самото начало.  Първият бе задържането на КТБ в абсолютно ненужна агония в периода от 20 юни 2014 г., когато банката бе затворена, до 6 ноември същата година, когато бе отнет лиценза ѝ.

Това стана с любезното съдействие на цялата политическа класа – от управляващите БСП и ДПС, през опозицията от ГЕРБ, междинното служебно правителство, отговорната институция БНБ, та дори с благословията на т. нар. експертна общност, която през лятото на 2014 г. не спря да убеждава обществеността как КТБ трябва да се спасява. И това, при положение че още през юли 2014 г. на разсекретеното впоследствие заседание при президента Росен Плевнелиев са изнесени достатъчни данни, че става дума за грандиозна финансова пирамида, а не просто за банка с ликвидни проблеми.

През август 2014 г. дори се създаде „експертен консултативен съвет“ с участието на „водещи специалисти и финансисти“, които тогава твърдяха, че „липсват доказателства за несъстоятелност на банката, а напротив – показват, че с разумни мерки и временна финансова подкрепа КТБ може да бъде оздравена и да продължи да работи“.

Впоследствие, един от въпросните специалисти – бившият подуправител на БНБ Румен Симеонов, бе привлечен като обвиняем по наказателното дело „КТБ“, а бившият председател на Сметната палата проф. Валери Димитров, който е и член на ФГВБ, сериозно преосмисли тезата си и към ден днешен твърди, че „КТБ е най-мащабната финансова измама в историята ни“.

В КТБ се е крало и преди, и след фалита

Именно ненужната агония на КТБ в продължение на пет месеца доведе до т. нар. „вторично разграбване“ на фалиралата банка с незаконни цесии и прихващания между кредитори и вложители. Т. нар. квестура се оказа период на доразграбване на финансовата институция. Едва през декември 2018 г. Софийската градска прокуратура предаде на съд двамата назначени от БНБ квестори Станислав Лютов и Елена Костадинчев (няма грешка, б. а.) за умишлена безстопанственост, довела до щети за държавата в размер на 1.07 милиона лева.

Още през 2015 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че по данни на службите в последните си дни като квестори в КТБ Костадинчев и Лютов неправомерно са преправили около 1000 договора за преференциални депозити, така че титулярите им да могат да получат обезщетения от 100 хил. евро, с което ФГВБ е ощетен със 100 млн. евро.

По думите на Борисов тогава квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по кредити към банката. За пример той даде компаниите „Петрол“, „Рубин“, „Дунарит“, „Авионамс“, контролирани по онова време от бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Премиерът каза, че тези и куп други компании „са си направили цесии и квесторите са освободили имуществото им“. „Само една от сделките е за 90 млн. лв.“, обяви тогава Борисов.

След изтичането на периода на квестурата съмненията за нередности се разраснаха и се заговори за извършени многобройни цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лв., за които впоследствие синдиците заведоха дела заради съмнения за незаконосъобразност.

Именно въпросните цесии и прихващания бяха поводът за първия закон „Пеевски“ за КТБ, който позволи на синдиците да оспорват въпросните сделки със задна дата. И към момента все още няма решение на Конституционния съд дали текстовете, които са в сила повече от година, са противоконституционни.

Закъсняла справедливост за хората с гарантирани влогове

Другият тежък гаф след затварянето на банката бе блокирането на гарантираните депозити за близо 6 месеца. Финансовата институция бе затворена на 20 юни, а изплащането на влоговете стартира едва на 4 декември 2014 г. Тогава държавните власти, начело с БНБ и Министерството на финансите, категорично отказаха да спазват европейското законодателство и да изплатят незабавно парите на хората, независимо че получиха няколко писма в тази посока от Европейската комисия и Европейския банков орган.

Справедливостта по този въпрос дойде – през октомври 2018 г. Съдът на ЕС излезе с тълкувателно решение, че блокирането за пет месеца на гарантираните влогове в КТБ през 2014 г. е било незаконно. Проблемът е, че това решение се оказа твърде закъсняло – през 2018 г. тригодишната давност за завеждане на дело за компенсация заради пропуснати лихви за забава вече бе изтекла.

Войната за доразграбването на КТБ продължава

След 2015 г. процесът по несъстоятелността и последиците от фалита минаха в глух коловоз. Настана почти пълно затъмнение около работата на назначените синдици Ангел Донов и Кристи Маринова след краткото дефилиране на техния предшественик Росен Ангелчев, който набързо бе отстранен заради лоши резултати.

Донов и Маринова не се отличаваха с блестящи биографии, преди да заемат важната функция в КТБ. Троянската икономистка се оказа, че е представлявала в миналото няколко фирми с участието на братя Мондешки, а другият синдик – Ангел Донов, е работил заедно с адв. Мондешки при Николай и Евгения Баневи.

Впоследствие в процеса по несъстоятелността се намеси още едно име, свързвано с Мондешки. През март 2019 г. правителството на Бойко Борисов назначи адвоката Матей Матев за председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който всъщност надзирава процеса по несъстоятелността на КТБ, особено действията на синдиците. Според източници на Mediapool от юридическите среди и Матей Матев е близък на адв. Мондешки.

Основните публични изяви на синдиците през последните години бяха в защита на законовите инициативи на Делян Пеевски, които не се поколебаха да обещаят в парламента, че законът на депутата от ДПС щял да върне през съдебни дела 1.4 млрд. лв. в източената банка.

До един момент част от дейността на синдиците бе и да реагират на публичните изявления срещу тях от бившия партньор на Пеевски, а впоследствие негов основен враг – Цветан Василев, мажоритарен собственик на КТБ. Ексбанкерът изгнанник не спира да недоволства от работата на Донов и Маринова, за които смята, че вредят на КТБ. В последното си изявление от миналия месец Василев обяви, че издръжката им струва 7 млн. лв. на месец.

Реакцията на Василев не е случайна. Причината е, че една от по-тъмните страни в дейността на синдиците си остава ролята им във войната за разпределянето на остатъците от бизнес империята около КТБ. Въпросната война не престава и до момента, тъй като залогът са апетитни предприятия като русенския оръжеен завод „Дунарит“, „Авионамс“, „Петрол“, а също и редица имоти като продадената вече „ИПК Родина“, сградата на централата на КТБ на пл. „Гарибалди“ и пр.

След като войната за наследството на КТБ между Василев и Пеевски продължава, значи все още има какво да се граби от опосканата банка. И докато едните разграбват, другите ще продължават да плащат сметката.

Цветан Василев платил 1 млн. лв., за да избегне разследване за КТБ

Posted on: юни 7th, 2019 by anteni No Comments

Около 1 млн. лева платил банкерът Цветан Василев, за да избегне разследването за фалита на КТБ – това заяви в показанията си пред Специализирания съд основният свидетел на прокуратурата по делото – Бисер Лазов.

По собствените му думи той осигурил парите на няколко транша по заповед на Василев. Всичко започнало, когато банкерът получил призовка от следователката Надежда Куюмджиева, а случаят бил на досъдебна фаза, съобщи bTV.

Освен това Василев взел сам решението КТБ да бъде поставена под надзор. Алтернативата била да осигури със свои средства капитализация за 1,5 млрд. лева или да поиска финансова помощ за тази сума, каза още пред съда свидетелят, който е бил главен счетоводител на КТБ и личен финансист на Василев, предаде БНТ.

През май 2014 г., около месец преди КТБ да бъде поставена под „особен надзор“, изпълнителните директори на банката били призовани в следствието на разпит по разследване за източването на финансовата институция. Призовка да се яви при следовател Надежда Куюмджиева получил и самият Василев и така той разбрал, че състоянието на банката се разследва.

Лазов разказа, че тогава банкерът му възложил чрез собственика на информационен сайт Огнян Стефанов да се свърже с адвокат Лазар Карадалиев и да организира среща в кабинета му.

„Това, което е получил като информация от адвокат Карадалиев, е, че познава следовател Куюмджиева и тя ще свърши работа“, потвърди и прокурор Даниела Начева в съдебната зала.

Според показанията на Лазов било обяснено, че решаването на проблема с разследването си има цена. Тогава Василев разпоредил веднага да се осигурят парите от главната каса на банката.

„Една сума от 20 000 евро е била осигурена в кабинета на Цветан Василев, в който са присъствали Огнян Стефанов и Карадалиев“, допълни прокурорката.

Свидетелят разказа още, че в началото на юни 2014 г., преди поредна среща със Стефанов и Карадалиев, Василев наредил от касата на банката в кабинета му да се осигурят още пари.

„На два пъти са били осигурявани от по 250 000 евро и 200 000 лева“, допълни Начева.

По този начин, според Бисер Лазов, за две седмици Василев дал на Стефанов и Карадалиев общо 520 000 евро и 200 000 лева, които били взети от касата на КТБ.

Изненадани били, че на 13 юни полиция, разследващи и прокурори влизат в банката и изземат документи. Същата сутрин Карадалиев предупредил Лазов за акцията. Цветан Василев тогава бил в Солун и на следващия ден повикал Лазов при себе си.

„И съответно му е била дадена задача да осигурява, когато е необходимо, средства на Огнян Стефанов и на Карадалиев за обезпечаване на възникнали проблеми по воденото досъдебно производство“, подчерта прокурорката.

Бисер Лазов заяви още, че от август 2013 г. до март 2014 г. Цветан Василев е дал над 350 000 лв. на Огнян Стефанов на ръка. Срещу тях трябвало да се осигуряват положителни публикации за банкера и злепоставящи за враговете му. Според свидетеля за малко повече от две години от КТБ са дадени 300 млн. лева за дейността на ТВ7. Защитата на Цветан Василев отказа коментар.

Цветан Василев: Пеевски превзема ДПС

Posted on: май 16th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Мутро-милиционерски център използва прокуратурата като бухалка и контролира политиците чрез компромати, а негов айсберг е депутатът от ДПС Делян Пеевски. Зад него обаче не стои почетният председател на ДПС Ахмед Доган, част от правомощията и функциите на когото са иззети и Пеевски е овладял достатъчно от движението. Тази теза развива в интервю за Явор Дачков бившият мажоритарен собственик на фалиралата Корпоративна търговска банка Цветан Василев.

Тя идва на фона на вчерашното предизборно открито писмо на Доган до съпартийците му, в което моли за прошка и призовава вътрешните борби да не спъват развитието на младите кадри. Василев коментира днешната партийна позиция на своя бизнес партньор до 2013 г. Делян Пеевски, разривът с когото предшества фалита на КТБ.

От 5 г. Василев е в Белград, където продължава да чака решение на местните власти по искането на българската прокуратура да бъде екстрадиран в България. Преди година в София започна съдебният процес срещу Василев, сочен от прокуратурата за ръководител на организирана престъпна група, източвала банката през годините.

В последното си интервю Василев повтаря многократно защитната си теза, че е управлявал професионално банката си и тя е била източена и разграбена след затварянето й от БНБ на 20 юни 2014 г. Той добавя, че издръжката на синдиците и техните екипи в момента струва на данъкоплатците по 7 млн. лв. месечно, повече, по думите му, отколкото когато банката е работела. Той добавя, че сумата от 600 млн. лв., която наскоро синдиците обявиха, че са събрали и разпределят между кредиторите, е по-малка от наличните в сметките при затварянето 680 млн. лв.

Василев твърди, че сегашният премиер Бойко Борисов е зависим от Делян Пеевски заради случая с изтеклите в медиите записи от телефонни разговори, известни като „Ало, Ваньо“. В тях премиерът Бойко Борисов нарежда на вече покойния шеф на митниците Ваньо Танов да спре проверка в пивоварната на бизнесмена Михаил Михов – Мишо Бирата (също вече покойник) по молба на тогавашния президент Георги Първанов. Случаят е от януари 2011 г., а разследващият прокурор Пламен Георгиев (сега шеф на антикорупционната комисия) прекрати преписката, защото експертизите показали, че разговорите са манипулирани.

Сега Василев твърди, че „спасението“ дошло от прокурора Бойко Найденов, който фалшифицирал записа, за да не може разследването на продължи. „На мен лично Пеевски ми е казал, че Бойко Найденов е спасил Бойко Борисов тогава“, спомня си днес той.

Запитан как си обяснява този триумф на Пеевски, който няма навършени 40 г. още, Цветан Василев отговаря: „Той е необразован, но не е лишен от качества, това е едното. Очевидно обаче е заслужил доверието на този милиционерски център, който на практика управлява държавата, къде по-активно, къде по-неактивно от началото на прехода“.

Едновременно с това Василев, чиято банка в миналото финансираше бизнес начинанията на Пеевски и неговото семейство, сега твърди, че Пеевски е неуспешен бизнесмен, не е влагал средства в бизнеса си, ликвидирал е „Булгартабак“, а до 2013 г. дори не е имал пари да си плати данъците. Оттук и недоумението му от сегашното благосъстояние на бившия му бизнес партньор.

По думите му сега Пеевски планира да закрие телевизионния „Канал 3“, който работел с „крадена техника от ТВ7“, която КТБ финансираше.

Василев прави паралел със собствената си роля във финансирането на ТВ7 с покупката на Нова телевизия бизнесмените Кирил и Георги Домусчиеви. „Аз мисля, че Пеевски е сложил Домусчиев да изпълнява моята роля, която аз изпълнявах в ТВ7. Някой да финансира и да обира всичките негативи, той вече си е пакетирал медията – Вяра Анкова е ясно, че години наред беше човекът на Пеевски в БНТ, заедно с Маргарита Николова. Освен това сестричката на Занаида Златанова – Миляна Велева. Сега очаквам и Ива Стоянова – „Въздесъщата“ (бел. ред програмен директор на Канал 3), да стигне до Нова телевизия и тежко му и горко на Домусчиев , просто си купи фабрика на 8 септември“.

Запитан дали жалбата му по „закона Магнитски“ в САЩ от 2017 г. е била само медиен шум, Василев отговаря, че Пеевски не бил желан в САЩ и ФБР и Департаментът за правосъдие на САЩ „вече са обърнали през техния фокус внимание на делата на господина“.