Posts Tagged ‘Дайнов’

Евгений Дайнов: Народът ще се разгневи, ако няма кабинет

Posted on: април 9th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

„ГЕРБ се притесниха, че са първи, а ПП-ДБ се притесниха, че не са първи”.

Така политологът Евгений Дайнов коментира изборните резултати от 2 април.

„Възможността да се реализира първият мандат за редовен кабинет е около 80%, ако е хартиената коалиция, но с подкрепа на ПП и ДБ няма как. Възможен е и първи мандат, възможен е и втори мандат – с подкрепата на ГЕРБ. Катастрофално е да има трети мандат”, каза Дайнов пред NOVA NEWS.

Той смята, че народът ще се разгневи, ако сега не бъде съставен редовен кабинет.

„Изобщо не е ясно народът кога, кого, как и за какво мисли да наказва. Би трябвало да има редовно правителство”, обясни той.

Политологът обясни, че: „природата на партия ГЕРБ не е евроатлантическа, защото те не разбират и не застъпват върховенството на закона. ПП и ДБ са очевидно европейски животни. Те могат да заявят еднакви цели, но тъй като природата им е различна – на ГЕРБ и на ПП, те ще следват своята природа. Забележете висшите функционери на ГЕРБ с каква подигравка се отнасят към неща, в които европейците вярват”, каза Дайнов.

Очевидната слабост на ПП е, че не положиха усилия да изградят партийна структура в страната, защото не разбират за какво им е. Те имат лица, но нямат структура в страната, каза Дайнов.

Евгений Дайнов: Измамници, корумпета, крадци на асфалт!

Posted on: април 3rd, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Режисьорът Евгени Дайнов обяви 650 000 гласоподаватели за „измамници“, „корумпета“, „крадци на асфалт“.

Публикацията на Дайнов:

„650 000 измамници, мошеници, корумпета, далавераджии, крадци на асфалт, местни царчета и техните роднини, държанки и крепостни. Малко множко за население от 6.5 милиона, не намирате ли?“.

Думите на Дайнов идват на фона на последните паралелни преброявания от вота днес, от които става ясно, че ГЕРБ-СДС излиза на първото място с малко повече от 1% пред ПП-ДБ.

https://www.facebook.com/evgenii.dainov/posts/pfbid02PqjeMJ8hKsgJdv2kabyD6bFgK1KZW15ey3gctaeZ2oxD634rCUHZhUN5WX7m4tXVl

Бойковците и хейтърите нямат инструмент, способен да обърне света

Posted on: март 26th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Чета чудесната книга на Михаил Вешим „Химия на шегата“ (толкова е добра, че вече я подарявам за ЧРД) и се натъквам на следния здрав политологически анализ:

„Не надпреварата във въоръжаването… не икономическото превъзходство на Запада… доведоха до падането на комунизма. Само той, рокендролът, взриви комунизма. Китарните рифове на Satisfaction и Smoke on the Water, рефренът на Stairway to Heaven (To be a rock and not to roll – Бъди скала и не се търкаляй), космическите звуци от The Dark Side of the Moon, солата на Джими Пейдж и Ричи Блекмор, гласовете на Плант, Гилън, Ози и останалите велики рокаджии от онова време – те срутиха „империята на злото““.

От години разправям и дори пиша, че електрическата китара бе оръжието, което събори комунизма. И все ми обясняват, че не бива да бъркам битието си на китарджия с това на политолог. Но ето, и колегата Вешим го е написал; а и Васко Кръпката го говори от десетилетия.

Значи сме поне трима, а значи – не сме луди: „Лудостта – това е култура, съставена от един човек“ (Робърт М. Пърсиг). Да видим, вече в дълбочина, как стана така, че електрическата китара бутна комунизма и какво се случи после.

Всеки, роден преди „Живковата“ Конституция помни ефекта от първото чуване на парче на The Beatles. За мен този момент бе лятото на 1969 година – бях на 11. Чух малка плоча, издадена в Югославия, с парчетата Oh! Darling и Come Together. Сумарно – няма и осем минути музика.

Но! Какви осем минути… Музиката свършва, излизаш от нея като от транс. Все едно си бил другаде цял един живот. Оглеждаш се наоколо. Уж всичко е същото, но е друго. Светът е съвсем различен. Нищо не е останало такова, каквото е било преди само осем минути.

Този ефект се повтаряше при милиони младежи, обитаващи тогавашния „соц-лагер“, от Балтийско до Черно море. Вселената правеше салто, с теб вътре, и се установяваше наново по съвършено различен начин.

Идеологическият ефект бе мигновен. След отшумяването на електрическите китари на четиримата ливърпулци внезапно ставаше кристално ясно, че цялата огромна, всекидневна комунистическа пропаганда е жалка и смешна лъжа. Никой, минал през електрическия китарен звук от края на 60-те до средата на 80-те години, повече не вярваше нито на една дума, прочетена във вестник или чута по радиото или телевизията.

Това бе моментът на прозрение, по принцип постигнат от западната цивилизация доста по-рано, чрез философията на Рене Декарт (1596-1650). Нарича се „критична дистанция“ и поставя началото на специфичната за Европа свобода на индивида. Той вече не вярва на авторитети. Автономен е от тях, подлага ги на критика и сам си формулира позициите.

В Източна Европа звукът на електрическата китара постигна ефекта на Декарт, тъй като попадна в рядко благодатна среда. Да вземем България. Към 1944 година това е страна с под 25 на сто градско население. Между 1965-та и 1975-та то минава 50 на сто.

Огромен дял от това внезапно появило се градско население са „бейби-бумърите“, родени между 1945-та и 1960-та година, т.е. – младите. Огромно количество градски младежи вече не се ориентират в живота според традициите на селото; а собствено градски традиции и ценности още не са установени. На тяхно място режимът се опитва да настани постни, убийствено скучни и тежко провинциални „социалистически ценности и обреди“.

Появата на електрическата китара има ефекта на тайфун – 5та степен – “the finger of God”. На мига измита ценностните напъни на режима към бунището на историята. Оттук насетне ценностите за българските градски младежи са закодирани в The Beatles, The Rolling Stones, The Kinks, The Monkees, Cream, Led Zeppelin, Deep Purple, Black Sabbath, Uriah Heep, Queen, Motorhead, AC/DC, Guns’n’Roses, Van Halen… Спирам тук, за да не обидя някого, като не спомена точно онази група, която го е събудила точно него.

Основната „електрическа“ ценност е онази, която се поражда от критичната дистанция на индивида, осъзнал се като автономен – свободата. Режимът на секундата усети новата опасност и, след като по-рано „Тошо комуниста забрани туиста“, забрани изпълнението на сола на електрическа китара. Пиано може. „Ел. китара“, както се казваше тогава, не може. Агентите на режима гонеха младежите и за външни белези на принадлежност към „ел. китарата“ – дълги коси, бради, клош-гащи.

Но към средата-края на 1970-те години идеологическата къщичка на комунизма вече се беше срутила. Никой не вярваше на пропагандните глупости и никой не очакваше „светлото бъдеще“ да причаква зад следващия ъгъл.

Ефектът от загубата на тази вяра беше сътрисащ. Не вярващи нито на пропаганда, нито на светло бъдеще, хората престанаха да полагат усилия. Спряха да „бачкат“. Решиха да вярват единствено в собственото си лично настояще. И хукнаха да се „уреждат“ с „връзки“. Целта на уреждането бе човек да не се поти в безсмислен труд, а да седне на бюро и по цял ден да „върти синджирче“. Към втората половина на 1980-те години никой не работеше, но затова пък се роди огромно население от „чантаджии“, седящи по бюра.

И икономиката рухна. Защото вече се бе разрушила вярата в пропагандата. В момента на рухването хората в активна възраст имаха две коренно различни стратегии за бъдещето си. Едно значително градско малцинство прегърна идеята за изграждането на изцяло ново общество, което да реализира на практика импулсите към свободата, отприщени от електрическата китара. Други убедиха себе си, че и занапред окопаването в собственото домакинство, пък ако ще навън да има потоп, е стратегия за успех.

Първата група бяха „обществени животни“ в Аристотелевия смисъл. Втората група бяха изразители на онзи нов, днес продължаващ да е могъщ нихилистичен индивидуализъм, който е неспособен нито да участва в общите дела, нито дори – да ги разбира. В началото, първата група доминираше в идейната атмосфера. Много бързо обаче се наложи доминацията на втората – цинично-индивидуалистична – група.

Тази точно група породи чалгата като своя идеология. За разлика от рокендрола, в чиято култура свободата е съчетана със съпричастност и солидарност, чалгата твърди, че несдържаният от нищо егоизъм е висшата добродетел. Важното е да намериш някой да „ти пусне писта“ (новото „да те уреди“) и да направиш огромни пари. А после тези пари водят до реализиране на щастливия живот, въобразен като лакомия, бентлита, разпищоленост, демонстративна простащина и презрение към останалите хора.

Хората, чули свободата в електрическата китара, се оказаха във властта на хора, породили чалгата като идейна опаковка за собствения си егоизъм. Тази власт бе политически овеществена от режима на Бойко Борисов. Той – и тези като него – се чувстваха в свои води в компанията на Цеца Величкович и се бояха да общуват с такива като Васко Кръпката. В международен план Бойко и бойковците се чувстваха като риби във вода в компанията на руски политици и олигарси – и като риби на сухо в компанията на западни хора. Именно те изведоха алчността и социопатията (презрението към хората) като държавна идеология.

Тази идеология, на свой ред, породи днешните отровни хейтъри, маскирани като журналисти и политици, които си поставят за цел да унищожат последния спомен за свободата, отприщена от китарите на The Beatles в края на 1960-те.

Електрическите китари се оказаха в „ъндърграунда“ и преминаха в глуха отбрана из подземни (буквално) рок клубове в големите градове и по (безплатни) рок фестивали.

Но – тук има едно наистина много голямо НО. Бойковците и хейтърите не успяха да погребат свободата, тъй като не успяха да породят собствена музика, камо ли култура, свързана с определена музика. Чалгата увехна точно в момента, в който бойковците и хейтърите постигнаха идейна доминация. Те увиснаха без музикална основа. Рокендролът не може да бъде техен. Руските песни и пляски могат, но някак все не успяват да бъдат присадени на българска почва.

Те нямат музика. Ние имаме. Те нямат инструмент, способен да обърне света надолу с главата. Ние продължаваме да имаме електрически китари.

Да познаем кой – в крайна сметка – ще победи. Всъщност, няма нужда да познаваме. Предчувствието за крайния резултат вече е изписано по техните притеснени физиономии. Може би така са изглеждали и другарите от Политбюро през 1969 година, но тогава просто никой не ни позволяваше да ги гледаме на живо.

Коментар на Евгений Дайнов/OffNews.bg

Проф. Евгений Дайнов: Хора като Путин са обречени

Posted on: март 19th, 2023 by Пламен Иванов No Comments
В коментар за изданието Дойче веле проф. Евгений Дайнов определи, че в началото на войната в Украйна Путин е бил ”съвършено убеден, че западните сили ”малко ще пошумят и ще им мине”, а дотогава Украйна ще е вече част от Русия. Защо диктатори като него се лъжат?”

Тия дни, гледайки войната в Украйна, все по-често се сещам за Фолкландската война. Между тия две войни има толкова паралели, че чак звучат някак нагласено – докато не се сетим, че манталитетът на диктаторите не се променя и следователно онова, което правят, е все едно и също. Въпросът е лидерите на демократичните страни, бидейки с по-гъвкаво съзнание, да могат овреме да правят съответните изводи.

Фалшивият аргумент, че освобождават „събратя“

На 2 април 1982 година аржентинският диктатор генерал Галтиери издава заповед на аржентинските въоръжени сили да нахлуят на Фолкландските острови, за да освободят своите братя-аржентинци от английския гнет. На 24 февруари 2022 година руският диктатор Путин вкарва войските си в Украйна, за да освободят украинския народ, който всъщност бил руски, от гнета на проамерикански „нацисти“.

Галтиери избира да нападне в началото на задаващата се зима, та ако британците решат да доплават с флотата си, за да се разправят, да бъдат отказани от огромните океански вълни и тежките антарктически студове. Путин избира да нападне в началото на пролетта, та украинците, ако решат да се съпротивляват, да затънат в задаващата се пролетна кал.

Каква е реалността

Имаме филмирани свидетелства и на аржентински, и на руски войници. Те са еднакво втрещени от лъжата, с която са изпратени на война. Аржентинците не намират свои събратя на Фолкландските острови, а се натъкват на чисто английско население, обитаващо британска суверенна територия, което не иска никакви аржентинци. Руснаците се натъкват в Украйна на украински, а не на руски народ, който незабавно се вдига на въоръжен отпор, тъй като не иска никакви руснаци.

В началото и на двете войни воюващите страни, както и световната общност, не си представят, че стартира истинска, сериозна война. През седмиците, през които британският експедиционен корпус прекосява целия Атлантически океан на път за островите, нито британските военни, струпани по корабите, нито аржентинските, окопаващи се по брега, са можели да си представят истинско военно противопоставяне. В първите седмици на украинската война, след като руснаците са отблъснати от Киев, Харков и Одеса, повечето хора си представят, че  дълга война няма да има.

Истинска война все пак започва и в двата случая. И в двата случая климатичните съображения на агресорите не дават резултат. Нито зимата спира британците през 1982 година, нито пролетта – украинците през 2022. Война започва, но нито Галтиери през 1982 година, нито Путин през 2022 се отказват. Вместо бързо да стигнат до правилните изводи – „британците все пак дойдоха“ и, съответно, „украинците няма да се предадат“, и двамата диктатори се запъват да воюват „докрай“.

Влизат в дълга война, за която нито са подготвени, нито са правили сериозно стратегическо планиране. Не вземат разумното, а – неразумното решение. Защо? Защото диктаторите, за разлика от лидерите на демократични страни, не действат рационално. При тях всичко е психология и ако тя не бъде разбрана – те няма да бъдат разбрани.

„Правим каквото си искаме“

Психологичният момент тук е следният. Диктаторите не смятат, че за тях важат каквито и да било ограничения или правила. На своя територия те вече са доказали пред себе си, че могат да правят, каквото си искат – да крадат, лъжат, убиват и мародерстват – без оглед на това, какво мисли за това правото, международната общност или собственият им народ. Тяхното послание е: „Правим, каквото си искаме, каквото и да си мислите вие“. И започват да гледат наоколо с характерно високомерие.

Диктаторите презират всички и особено онези, които играят по правилата, т.е. ограничават своите щения и нагони. За диктаторите такива хора са слабаци, независимо дали иде реч за собствените им граждани или за други държави. Те, диктаторите, са убедени, че винаги ще бъдат по-силните.

В началото на 1982 година Галтиери искрено и дълбоко презира британците. За него те са жалка бивша империя със смешни претенции за Велика сила. Освен това, те са предвождани от две – смях в залата – жени: кралицата Елизабет Втора и премиерката Маргарет Тачър. Е, как един „истински“ мъж в униформа да взема такива хора на сериозно?

В началото на 2022 година Путин искрено презира „колективния Запад“. За него това са женчовци с меки китки, „еврогейове“ и „либерасти“ – някакви страхливци, които никога няма да посмеят да застанат срещу него, силния, подобния на Петър Велики.

Нереални оценки

Подобно презрение е толкова интензивно, че и през 1982, и през 2022 надделява над всякакви разумни съображения. Затова, каквото и да става на бойното поле, Галтиери и Путин са убедени, че бързо ще победят, тъй като няма как женчовците да не загубят. И в двата случая, обаче, „женчовците“ се оказват втрещяващо по-силни. През 1982 година Тачър е съвършено наясно с презрението, което Галтиери изпитва към нея – и използва това знание, за да го надиграе.

Докато той се пъчи пред камерите, тя договаря подкрепа за страната си както от ООН, така и от американския президент Рейгън, макар САЩ да са традиционни и близки съюзници на Аржентина. А после, когато напук на настъпващата зима британските подразделения дебаркират на Фолкландите, те воюват по съвършено сериозен начин в продължение на 74 дни и на 14 юни аржентинците капитулират.

Какво убягва на Галтиери в цялата ситуация? Докато се опива да презира „онази жена“, той е забравил един фундаментален факт. В стоте години преди Фолкландската война, аржентинската армия е била ангажирана единствено с потушаването на племенни въстания и с участие в десетина граждански войни. Тя реален военен опит срещу други държави няма. За същите сто години британските въоръжени сили са водили големи войни срещу всички Велики сили и са печелили повечето. Да не говорим, че като дълголетна империя Британия има най-големия световен опит в осъществяването на наказателни операции далеч от дома, каквато е за тях войната за островите.

Защо се излъга Путин

На старта на украинската война Путин е съвършено убеден, че западните сили „малко ще пошумят и после ще им мине“, а междувременно Украйна ще е станала част от Руската федерация. Той презира едновременно украинците, които очаква бързо да се предадат, и западните сили, от които очаква жалък хленч и вътрешни спорове, които да парализират тяхната воля за отпор.

Какво убягва на Путин по повод на украинската война? Докато презира всички, той забравя един фундаментален факт. За предходните над сто години демократичните държави нееднократно са демонстрирали, че когато са наистина заплашени от диктатор, те умеят много бързо да се сплотят в своя защита. И не само да се сплотят, но да налеят такива ресурси във военното си усилие, каквито съответните агресори – кайзер Вилхелм, Хитлер, Мусолини, Хирохито, Галтиери – изобщо не си представят, че могат да съществуват. И не само да налеят безкрайни ресурси, но и да победят.

Презрението, откъснато от всякакви връзки с действителността, обяснява упорството както на Галтиери, така и на Путин да продължават войни, които очевидно са загубени, тъй като се водят срещу един невероятно мобилизиран и много ядосан „колективен Запад“. Надеждата, която ги крепи до края е, че рано или късно „женчовската“ същност на западните сили ще се прояви и те ще отстъпят.

Последствията

Последствията от подобно неразумно поведение са катастрофални за съответните неразумни индивиди. През 1982 година, след като губи войната срещу британците, Галтиери губи и властта. Военната хунта е свалена. Настъпва световният залез на хунтите изобщо.

В глобален мащаб, най-важното последствие е настъпилото втрещяване сред лидерите в Кремъл. И те, както Галтиери, презират Британия като жалка бивша империя със смешни претенции, освен това – поведена към война от някаква си жена. Очакват, разбира се, подобният на тях мъжкар Галтиери да я размаже. Размазан, обаче, се оказва той. Кремълските старци са в ступор: Ами ако тази жена утре ни се ядоса на нас по същия начин, по който се ядоса на Галтиери – и бъде по същия начин подкрепена от оня луд каубой в Белия дом?

В следващите години кремълските лидери отстъпват бързо и навсякъде. Прекратяват подкрепата за партизански движения в Африка и Латинска Америка, не нахлуват с танкове в разбунтувала се Полша, извеждат войските си от Афганистан и оставят бившите си сателити в Източна Европа да свалят комунистическите си правителства. Накрая са принудени да наблюдават как Съветският съюз се разпада на съставните си републики, докато Източна и Западна Германия се обединяват в единна държава.

Путин губи войната в Украйна и последствията вече са налице; те много наподобяват онези от 1982 година. Пропутинските популистки политици започват да отстъпват по цялата карта. Вучич се опитва да вземе завоя към ЕС. Орбан потъва в безпрецедентна стопанска криза, причинена от прекомерно близките връзки с Русия, и се обръща за подкрепа към „колективния Запад“. Борисов никога няма отново да бъде премиер на България, а Тръмп – президент на САЩ. Взелите властта крайнодесни в Швеция внимават да не дразнят ЕС, а техните колеги в Италия при първа възможност развяха знамето на ЕС. Междувременно демократичните страни са сплотени и уверени в себе си, както не са били в продължение на десетилетия.

Особено болезнено за Русия

 

По-болезнена за Путин е промяната на статута на Русия в близкото географско обкръжение. Грузинците искат „в Европа“ и вдигат съответните бунтове. Арменците увеличават дистанцията от Москва, както правят повечето мюсюлмански държави в Средна Азия. Индийците откровено се присмиват на лъжите на руския външен министър Лавров. Китайците гледат на Русия като на регионален играч със затихващи функции.

Може би най-болезненият засега ефект за Москва от украинската война е изчезването на страха от Русия. Това е основна тема на руските пропагандатори, които вечер след вечер повтарят от ТВ-екраните: „Ама защо всички престанаха да се страхуват от нас? Как смеят?“. На мястото на страха се намести присмехът. Светът всекидневно се подиграва на претенциите на руската армия да бъде „втора в света“. Дори украинците, които търпят зверствата на руските агресори, не могат да намерят в себе си сили истински да ги намразят. И на тях по-лесно им се удава да им се присмиват.

 

Вместо страх – присмех

Най-важният резултат от победата на британците във Фолкландската война е може би това, че милиони хора по света престанаха да се страхуват, че хунтите и диктаторите в крайна сметка ще победят свободния свят. Най-важният резултат от крайната победа на Украйна и нейните съюзници в сегашната война ще е може би това, че страхът изобщо ще напусне международните отношения и всеки, който се опита да го съживи, ще бъде удавен в океан от присмех.

 

Коментар на проф. Евгений Дайнов за Дойче веле 

Евгений Дайнов: Фуражките и каскетите убиват държавността пред очите ни

Posted on: февруари 10th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Милиционер убива уважаван психолог.
Шайка милиционери помагат на копейки да попречат на репортаж на Емилия Милчева.
Фуражката-in-chief се надява България никога повече да не праща оръжие на Украина, да спре весякакви санкции срещу руската ядрена промишленост и твърди, че не може да направи разбор на изречението „победата на Украйна във войната означава изтласкване на руските окупационни сили обратно в международно признатите граници“.

Всичко това – в ЕДИН ден. В един!

Фуражките и каскетите убиват държавността пред очите ни. Искат да ни превърнат в племе – курбан за съветския си господар.

Колко още хора трябва да умрат на този олтар?

Коментар на Евгений Дайнов във „Фейсбук“

https://www.facebook.com/evgenii.dainov/posts/6688194321207169

Проф. Дайнов: Ако Оруел беше жив, щеше да каже: „Свинщината е държавничество“

Posted on: януари 25th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Политологът проф. Евгений Дайнов каза по телевизия Евроком, че Радев е ”играч, който иска да ни завърне в посока Кремъл. Това са Слави и референдумите, НДСВ и др.” Дайнов каза, че коментарът на президента, че ”статията на ”Ди Велт” за помощта на България към Украйна е платена, ще ”изяде” главата на Радев.”

Проф. Евгений Дайнов посочи, че всякакви „възможни агенти допринасят за Кремъл и всичко живо е задействано в тази посока, за да ни откъсне от Европа и да ни насочи към Москва.“ Дайнов заяви, че истерията обзела руските пропагандисти: „Това разкрива, че светът се е променил и тази промяна не е в тяхна полза. Русия губи войната и това ги вбесява. Руските агенти в България „изтерясват“ от слабост.“ Евгений Дайнов каза, че Радев е повторил руските опорки.

Дайнов каза, че европейците смятат, че „всички сме равни и че човешкият живот е ценност. Европейската кауза е ключова. Путин се опитва да покаже, че има влияние на Балканите и може да отцепи каквато си иска територия. Политологът посочи, че Радев притежава службите, армията и полицията, но президентът се подчинява на решенията на Москва. Дайнов каза, че коментарът на президента, че „статията на „Ди Велт“ за помощта на България към Украйна е платена, ще „изяде“ главата на Радев. Феодалният модел на Борисов свърши.“ Дайнов каза, че още „свинщини“ предстоят, които отразяват отчаяният опити на статуквото да си върне контрола над обществото и кремълската хватка. Дайнов очаква прилив на нова политическа енергия около новите фигури: Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова и др.

Куриозно е, че приближени до Путин вчера са обявили, че е време да бъде използвано ядреното оръжие, за да се унищожат: Германия, Полша, Франция и България. Необходимо е тези, които подкрепят проруската пропаганда в България, да дадат своите обяснения за тези твърдения на Кремъл.

Евгений Дайнов: ГЕРБ днес се обесиха

Posted on: декември 14th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Народното събрание отхвърли кандидатурата на проф. Николай Габровски за премиер, издигната с първия мандат на ГЕРБ-СДС. Своята подкрепа дадоха депутатите от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ДПС, „Български възход“. Против бяха БСП, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“.

Евгений Дайнов, който е политолог и преподавател в НБУ, каза пред БНР, че с интерес е наблюдавал как върви подготовката за подкрепа на този кабинет, която определи като „артилерийска“:

„Мобилизирани бяха социологически агенции и експерти, които да тръбят, че кабинетът трябва да мине в този състав. На този фон бяха странни някои изказвания в зала, като тези на Делян Добрев и Николай Павлов. Всичко прерасна в едно ясно съобщение, че това правителство се прави, за да се вкара Петков в затвора. Така рязко се намалиха шансовете на този кабинет“.

ГЕРБ се самозатваря в изолация, посочи още Дайнов: „Едно е да се залепи за третия мандат и да има образа на разумна и национално отговорна партия, друго е да твърди, че който не е съгласен с тях, ще лежи в затвора. ГЕРБ днес се обесиха“.

Политологът обясни, че винаги е бил против персонификацията в българската политика. Представените кандидати за министри пък определи като „политици втора употреба от близкото минало“.

Дайнов смята, че правителството на ПП е успяло да направи така, че кризите да не избухнат: „В момента те отшумяват в България и в цяла Европа. Няма същински кризи, очевидно няма да се умира от студ през зимата“.

Той посочи, че официалната идеология на ГЕРБ е, че за последните две години българите са разбрали, че те са стабилните: „Но поведението им говори точно обратното – те викат и заплашат в пленарната зала. ГЕРБ и ДПС вътрешно са изключително неуверени, че владеят ситуацията и че могат да се ориентират в нея. Затова нападат“.

ПП и ДБ трябва поемат втория мандат и да кажат на ГЕРБ, че ако искат да бъдат възприемани като европейски политици, трябва да го подкрепят без да искат нищо, посъветва той.

„Трябва да се представи добър състав на правителство и добри политики. Ситуацията е тежко променяща се, включително и заради огромния натиск, който войната в Украйна упражнява и върху България. Главният проблем е, че България се опитва да се измъкне от модела на Бойко Борисов, както се измъкна от модела на Тодор Живков. Онова отне десетина година, това също няма да стане за десет дни. Достатъчно българи им казват да се махат, но те твърдят, че имат достатъчно ресурси да останат“.

Имам подозрения ,че акушираното влизането на „Български възход“ в парламента беше с цел да получат третия мандат, заяви той: „Залагам, че ще е за тях. Около партията на Стефан Янев ще се направи мнозинство с ГЕРБ и ДПС“.

Дайнов не очаква всички планове за третия мандат да се изпълнят: „Днес имаше такова сътресение, че ще се тресат дотогава“.

Вече е ясно какво ще се случи: Западът ще победи Евразия

Posted on: ноември 5th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Оня ден съм на големия път. Карам, слушам националното радио. Водещата включва български дипломат, който на уличен жаргон обяснява, как в никакъв случай не бива да помагаме на Украйна, която сама си била виновна за руското нахлуване.

Всеки ден медиите, които издържам със своите данъци, ми пускат такава отрова. Този път обаче наистина се почувствах натровен, като след ядене в подозрителна кръчма. Заболя ме главата, падна ми кафява пелена пред очите… И тогава изключих БНР и включих The Purple Album на Дейвид Ковърдейл. Не е за вярване, но само за около секунда и половина пелената пред погледа ми се вдигна и главата ми се оправи.

Точно този албум не е най-великата възможна музика, но той подейства мигновено като противоотрова. Бях се допрял до културата на т.нар. „Запад“, която за секунда изсмука цялата путинска отрова от душата ми.

Пристигнах, седнах да пуша на теферич и се сетих, че предишната седмица вече бях изживял нещо подобно, макар на по-забавен каданс. На 27 октомври четох речта на Владимир Путин на онази „експертна среща“, наречена „Валдай“, на която събира интелектуалните си лакеи от целия свят. Ходих като отровен до следващия ден, когато се появи обръщението на германския президент към народа на обединена Германия. Макар бавно, прочитането на тази реч изсмука впръснатата от Путин отрова.

Опитът ми, описан в първата случка, лесно можете да повторите. Слушайте „Хоризонт“ и, след като са ви впръснали поредната доза путинска отрова, пуснете си въпросния албум. Може и всеки албум на Deep Purple. Или на The Beatles. Може да залитнете дори към Porcupine Tree – изтеглянето на отровата от душата ви все пак ще се случи.

Случката с речите на двамата президенти е по-сложна и мисля да я подложа тук на по-подробен анализ.

Според Путин нищо драматично не се случва в света след 24 февруари. Просто събитията доказват, че той е бил прав през цялото време да твърди, че: „да владее света – това е онова, на което залага така нареченият Запад в своята игра“. Тази игра именно била тласнала Запада към „разпалване на войната в Украйна, провокации около Тайван, дестабилизация на световните пазари на продоволствие и енергия“.
Дотук звучи като реч на Леонид Брежнев някъде от 1969 година, но с някои съществени разлики. Тогава, наистина „Западът“ (в лицето на САЩ) разпали войната във Виетнам и, пак наистина, „Западът“ направи това, за да противостои на разпространението на комунизма по света, което би била пряка заплаха за доминиращата позиция на същия този Запад. Изобщо, за разлика от Путин и неговите адютанти, съветските лидери не лъжеха толкова откровено. Манипулираха, изкривяваха, премълчаваха, „масажираха“ статистика, пускаха словесна мъгла – но не би им хрумнало да твърдят, че нахлуването на руската армия в Украйна е „разпалено“ от „Запада“.

Путин окончателно се потопи в стилистиката на съветска словесност, но я обогати – освен с лъжи, със самобитни свои измислици, съвършено отвързани от всякаква наблюдаема действителност. Ето, например, неговият отговор на въпроса защо Западът иска да владее света: „Става дума за изчезването на творческия потенциал на самия Запад и за неговия стремеж да спира, да блокира свободното развитие на други цивилизации“.

Това твърди човек, чиито инженери, лишени от достъп до изчезващия творчески потенциал на „Запада“, са принудени: да слагат (западни) чипове, взети от (западни) перални машини в своите крилати ракети; да разфасоват (западни) самолети, за да имат части за останалите си (западни) самолети; да произвеждат (западния модел) автомобили „Лада“ без всякаква съвременна (западна) електроника.

Можем веднага да се досетим коя точно „друга цивилизация“ този „Запад“ иска да блокира, тъй като се чувства застрашен от нейния творчески потенциал. Иде реч за Русия, разбира се, която е мишена на Запада от момента, в който поглъща Украйна: „Възникна огромната Руска империя. Европейските държави веднага започнаха да създават бариера между себе си и Руската империя на принципа: разделяй и владей. Така започнаха опитите за разделяне на руския народ“.

Крайният резултат, според Путин, е триумф на руския творчески потенциал над западния, точно днес: „У нас инфлацията тази година ще е 12 процента. В страните на Евросъюза с най-развитите икономики е 17, а при някои – 21-23 процента, двойно повече, отколкото у нас… Бюджетният дефицит у нас догодина ще е 2 процента, после – 1.4 и след още година – 0.7 процента. Във всички страни от еврозоната той е по-висок“.

Така според Путин, онова, което се е случило след 24 февруари е, че Русия е демонстрирала своето творческо и икономическо надмощие над „Запада“. Оттук следва изводът: „онова, което ние правим, става много привлекателно за твърде много страни и народи по света… вижте, в много страни от Африка днес се веят руски знамена. В Латинска Америка става същото, в Азия. Имаме твърде много приятели“.

Следващата стъпка е ясна. Щом руският – „евразийският“, както го нарича Путин по-късно в речта – модел е толкова привлекателен, то е време и европейците, и американците да го последват: „ценността и значението на Евразия е, че това е самодостатъчен комплекс, с огромни ресурси от всякакъв вид и с огромни възможности… Естествена част от тази Голяма Евразия би могла да бъде нейната западна покрайнина – Европа… чиито лидери някак не забелязват, че и бездруго вече са станали чужда периферия, превърнали са се във васали“…

От години в главата на Путин Европа е васал на Америка. От тази гледна точка е разбираемо, че той предлага на европейците да станат васали на Русия – модел по-успешен не само от техния, но и от американския. На американците Путин засега не предлага да се присъединят към руския модел; но все пак съвети към тях той има: „Най-важното е да се борите за повишаване на заплатите, това е първо. Второ – не вярвайте, че Русия е ваш враг или противник. Русия е ваш приятел…“

Според Путин, накратко резултатът от войната в Украйна е окончателната демонстрация на предимствата на руския модел пред „западния“, поради което най-доброто, което европейците могат да направят е да се присъединят към Голяма Евразия като нейна „покрайнина“.
Всичко в тази реч е лъжа и измислица, но все пак крайният резултат от словесното излияние на Путин е оформянето на лепкава и отровна паяжина, в която много хора могат да се омотаят. Да видим сега противоотровата – обръщението към народа на германския президент.

Разликата е видима още в първото изречение. Докато според Путин нищо драматично не се е случило след 24 февруари, според Щайнмайер един свят е свършил и друг се е родил: „Всеки човек в нашата страна, който се събуди на 24 февруари и видя картините на ракетните атаки срещу Киев, на танкови колони на украински улици, на грамадния мащаб на руското нахлуване – всеки, който се събуди пред такива картини разбра, в онази сутрин, че светът е станал различен“.

Това, разбира се, е факт и затова представлява разкъсване на путиновата паяжина. На 24 февруари за пръв път от 1945 година една страна в Европа нахлу с армията си в друга страна с цел да я завладее и подчини. Това нарушава всички договори и правила, изработени след Втората световна война, за които правила Путин твърди, че са „черна дупка“. На друго място Путин казва, че никой не му ги е обяснил и той не ги разбира. А обяснението е просто: нарушение на правилата е Русия да гарантира с подписа си, че ще спре всеки, който нападне Украйна – а после самата тя, Русия, да я нападне.

Подобно разрушаване на европейския ред веднага ражда криза и Щайнмайер не лъже народа си по този повод: „Бруталната агресивна война на Русия в Украйна направи на пепел европейската система на сигурност… Това е най-дълбоката криза, която нашата обединена Германия някога е изпитвала.“

След тази констатация той като Путин дава на съгражданите си исторически контекст. Този контекст, обаче, е твърде далеч от лакираната картинка, която Путин рисува на руснаците ден по-рано: „В годините преди 24 февруари Германия се радваше на попътен вятър… свободата и демокрацията напредваха навсякъде в света, търговията и благополучието изглеждаха възможни навсякъде“. Какво предстои: „Задават се по-трудни години, сурови години. Дивидентите на мира свършиха… Очевидно е, че ще трябва да се правят жертви… Ще трябва отново да се научим да сме скромни“.

За разлика от Путин, според който Русия винаги е била права и това сега става ясно, германският президент съобщава на народа си нещата такива, каквито са, без грим и премълчаване. Докато Путин се хвали, че неговата икономика е по-силна от западната, Щайнмайер призовава своите сънародници към жертви и скромност.

Покрай извечната правота на Русия Путин прокарва тезата, че и той винаги е бил прав, непогрешим. На фона на това главозамайване Щайнмайер констатира вина и я поставя там, където й е мястото: „На 24 февруари… звукът на сирените, димът над Киев, ужасните картини на онази сутрин… разкриха окончателния, горчивия провал на години политически усилия, включително от моя страна, за предотвратяване на точно този ужасен миг“.

Наричането на провала „провал“, поемането на лична отговорност за него – това е онзи момент, в който решаваме да повярваме на въпросния политически лидер. За разлика от такива лидери, диктаторите никога не признават провал и още по-малко – някаква своя отговорност за такъв.

В своята реч Путин, увлечен в дребно самохвалство, нито показва загриженост за руските граждани, нито се обръща към тях с някакви призиви или съвети. За него те не съществуват. Ден по-късно в обръщението на германския президент разговорът с гражданите заема около половината от обема на речта му. Щайнмайер им обяснява, че жертвите са неизбежни, че германците могат да минат през идващите тежки години ако са заедно и ако знаят, че в крайна сметка доброто ще победи злото и германците ще останат онова, което са: „Силна демокрация в сърцето на Европа. Свободна, разнообразна република, съставена от самоопределящи се граждани“.

В тези изречения, между другото, са описани именно онези европейски ценности, които Путин твърди, че не разбира. Те са ясни и прости за обяснение – но не и на човек, напълно лишен от всякаква симпатия към народа си, съвършено опериран от разбирането, че управлява от името на обикновените граждани и за благото на обикновените граждани.

Интервенции, подобни на тази на Щайнмайер, не само изправят истината срещу лъжите на Путин и путинистите. Те лекуват душата и поради факта, че използват културен, приличен език, за разлика от заплашително-бандитския речник на Путин и нему подобните. От речта на руския президент, например, научаваме, че: западните страни са в състояние на „бълнуване някакво… хайде поне да си поразмърдате малко мозъците… съвсем се опростачихте“; британският премиер Лиз Тръс „ръси глупости – девойката не е много наред с главата“; председателката на долната камара на американския Конгрес Нанси Пелоси е „бабишкер… замъкнала се в Тайван, за да провокира Китай… с някакви бълнувания“; правилата в международните отношения за които говори „Западът“ са: „Глупости някакви, за идиоти… бълнувания“.

Това, че за Путин всички, с които не е съгласен „бълнуват“, е само по себе си тревожно. Не толкова тревожно е, че неговата реч го разкрива като страхлив човек, молещ – поне осем пъти – за преговори със същия този „Запад“, уж пълен с луди девойки, простаци, глупаци, бабишкери и идиоти. Решителният, сериозен и загрижен тон, с който Щайнмайер обяснява на сънародниците си необходимостта от заставане срещу Русия е съвършено различен. Тук имаме работа със смел човек.

Някой ден историците ще пишат, че със своите речи от края на октомври 2022 година двамата президенти разкриха, какво ще се случи: Путин, че ще загуби войната, властта и държавата си; Щайнмайер, че Западът е възстановил своята решителност, спомнил си е върху какви ценности е основан и ще излезе категоричен победител над „Евразия“.

Думите имат значение, защото те градят света.

Коментар на Евгений Дайнов/OffNews.bg

Путин си запали къщурката. Задава се безпощаден бунт

Posted on: септември 22nd, 2022 by Пламен Иванов No Comments

С обявяването на мобилизацията Путин скъса обществения договор с народа си. Цената ще плаща тепърва.

Владимир Путин беше търпян толкова време не само заради успешната си пропаганда, откъснала руснаците от реалността. Руснаците го търпяха, тъй като имаха с него негласен обществен договор, който ги устройваше. Този договор гласеше горе-долу следното: Аз на вас постепенно ще ви отнемам права и свободи, срещу което ще ви осигурявам постепенно включване в консуматорското общество.

Сделка с дявола

Руснаците с лекота приеха този договор по две причини. Първата: дори в пика на „либералните“ 1990-те години, разкриваха тогава демоскопските проучвания, под 10 процента бяха онези руснаци, за които индивидуалните права и свободи бяха нещо важно. А след като едно нещо не ти е важно, защо да не го жертваш за нещо, което е?

Това важно нещо е втората причина за приемането на договора с Путин. Реалните руснаци не са онези извисени над материалното духовни създания, каквито ги рисува патриотарската пропаганда. Те са най-материалистично устроените създания на света. А са такива, тъй като никога не са водили живот, прилично устроен откъм материални условия.

Ето историята накратко. След сътресенията от 1917 година, завършили с болшевишкия преврат, на руснаците се казва: „Трайте, защото трябва да правим световна революция“. Когато тя не се получава, Сталин съобщава на руснаците: „Трайте, защото трябва да се готвим за война със Запада“. След тази война властта отново съобщава на руския народ: „Трайте, чакайте светлото бъдеще, защото градим основите на комунизма“.

Едва след 1968 година, уплашени от надигането на чехите и поляците в името на свободата, съветските ръководители казват на народа си: „Оттук нататък няма да търпите лишения в името на бъдещето, защото ние ще ви осигуряваме все по-добър живот“. Това обаче не се получи, тъй като съветската икономика започна да се разпада, а властта харчеше все повече пари за въоръжаване (за да удържа статута си на свръхсила), за подкрепа на западни комунистически партии (които да отслабват врага отвътре), както и на въоръжени отряди в Африка и Латинска Америка, които да водят война против Запада вместо СССР.

Внезапният антикомунизъм, обзел руснаците в началото на 1990-те, до голяма степен се обясняваше с това, че им свърши търпението да чакат обещания от комунистите добър живот. Но и тогава добрият живот не се получи, тъй като същите тези комунисти окрадоха ресурсите на страната.

Затова, след 90 години чакане, руснаците с лекота подписаха обществения договор в Путин, по силата на който размениха права и свободи за включване в потребителския начин на живот. Най-сетне започнаха да имат неща: апартаменти, перални, автомобили, прекарване на отпуската „на Запад“.

Точно този договор Путин разруши с обявяването на мобилизацията – и руснаците на секундата разбраха това. Те са съвършено наясно, че мобилизацията няма как да остане „частична“ – не и в Русия, където (както отбелязва още философът Бердяев) частичните решения не виреят и правилото е „всичко или нищо“.

Руснаците знаят, че е въпрос на време Путин да затвори границите на страната, за да не избягат мъжете, годни да носят оръжие. Руснаците знаят, че обявените критерии, по които да се провежда мобилизацията, изобщо няма да бъдат спазвани. Вместо да бъдат призовавани мъже с военен опит, униформените просто ще ловят по улиците всички млади мъже, които видят – както отдавна правят на територията на Луганската и Донецката „републики“.

Оттук насетне ще става грозно

Руснаците си дават съвършено ясната сметка, че преди 20 години са сключили сделка с дявола: продали са си душата срещу шепа монети, които вече се изпаряват пред очите им. А душата отдавна я няма.

Оттук нататък Путин ще получи бунт на излъганите. А тъй като те вече са продали душата си, този бунт няма да остане в рамките на поведение, което бихме могли да разпознаем като цивилизован граждански протест. Путин няма да си има работа с „жълти жилетки“ или с движението „Окупирай!“. Няма да стане веднага, но в крайна сметка той ще се сблъска с онзи древен руски бунт, който поетът Пушкин нарича „безсмислен и безпощаден“.

Освен, разбира се, ако преди неговото избухване някой в Кремъл не реши въпроса по начина, по който след смъртта на Сталин членовете на Политбюро са решили претенциите на Берия да вземе цялата власт: с изстрел в челото.

Едно вече е ясно: каквото и да се случи оттук насетне, то ще бъде много, много грозно.

Б. ред. – Коментарът на проф. Евгений Дайнов е от Дойче веле.

Дайнов: ИТН се класират в категорията „Малки умове“

Posted on: юли 27th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

„Впечатление прави как всички изведнъж станаха антикомунисти – Бойко Борисов, Карадайъ, Тошко, в момент, когато БСП започнаха да показват съсредоточение, упоритост и започнаха да показват признаци, че най-сетне, 30 години по-късно, може би се превръщат в полезна, европейски тип партия.

Това заяви пред БНР политологът проф. Евгений Дайнов и добави, че БСП са натрупали позитив от опита си да реализират мандата:

„Всички опити да се направи ново реформаторско правителство в 47-ия парламент позиционираха все по-добре трите партии, които се опитваха да го направят – ПП, ДБ и БСП“.
Той прогнозира, че трите партии в настоящото коалиционно управление ще имат по-добро сумарно представителство в следващото Народно събрание:

„Беше започнала да намалява подкрепата и за трите партии – ПП, ДБ, БСП, докато брутално не ги свалиха, говорим за ИТН, които говорят неполитически и се класират в категорията „Малки умове“, според Елинор Рузвелт – големите умове обсъждат идеи, средните – събития, а малките умове обсъждат хора“.
„Ако се сформира коалиция с подпорката на очевидно проруския инструмент „Възраждане“, което да иска да възстанови феодалния модел на Бойко Борисов – те ще се натъкнат на протести“.

Проф. Дайнов посочи, че би се учудил, ако партията на Стефан Янев влезе в следващия парламент, защото „не умее да говори и да излъчва собствената си персона върху публиката“. „Ако Румен Радев направи служебно правителство, което да върне играта там, където беше – подчинение на Русия и феодални зависимости – ако сложи физиономии от началото на века, асоциирани с тези неща, това пак ще работи за трите партии – ПП, ДБ и БСП. По-сложно би било, ако отново намери нови хора от поколението на 40-годишните. Не виждам какъв кабинет би могъл да излъчи Радев и какви действия да извърши, така че директно да помогне на Борисов, както Борисов очевидно мечтае да се случи“, коментира политологът.