Tag Archive for "Дайнов" - Антени

Posts Tagged ‘Дайнов’

Дайнов: Екстремистките проруски партии трябва да бъдат държани далеч от властта

Posted on: юни 30th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

„Изгонването на руските дипломати дава ясна заявка, че оттук нататък България няма да бъде плацдарм на руските специални служби, а нормална западна страна. Тези неща рядко имат връзка с предизборни маневри“, смята политологът проф. Евгений Дайнов, който даде интервю за БНР.

По думите му изгонването на 70 руски дипломатически представители от страната ни е сигнал, че „най-сетне в България и службите, и управляващите си дават сметка, че именно България е център, регионален, за Европа, на руските специални операции“. По думите му „оттук се планират различни операции навън“.

Според политолога е неправилна тезата, че „България се намира между американците и руснаците и трябва да балансира“, България е част от Запада и е „ясно къде се намира“, а това правителство „най-сетне започна да произвежда действията, които следват от мястото, където България се намира“.

„Няма балансиращи актове тук, няма подчинение на Вашингтон, няма кичене за одобрение пред американското посолство. Това са митологии, които крайните русофили въртят и разумните хора не бива да се поддават“, обясни проф. Дайнов.

Той бе категоричен, че „екстремистки проруски партии трябва да бъдат овладявани от политическата система и държани извън и далеч от властта“.

„Ние сме в предизборна ситуация – всички признаци са налице. Очевидно е, че всички партии се готвят за избори“, коментира още политологът.

По думите му все пак има минимален шанс да се сформира нов кабинет – ИТН звучат сговорчиво, БСП са ядосани, но дават сигнали, че „ще водят някакъв коалиционен живот с ПП“, стига Кирил Петков да не е министър-председател.

Очевидно подводните камъни и заложените бомби са „неизчислимо количество“, отбеляза политологът.

Ще върнем Борисов на бял кон, заедно с русофилите

Posted on: юни 14th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

„Това, което наблюдавахме вчера, е позор, агония. Никой не печели, освен Костадинов и Борисов. Най-доброто за страната е не да се правят експерименти с ново правителство, а с това, което имаме, правителството да се опита да преведе страната през трудностите до местните избори. Накрая ще върнем Борисов на бял кон, заедно с русофилите.

Страната рискува есента да влезе в социално-икономическа инфлационна спирала. Това правителство може да търси широк консенсус и с опозицията“.

Това заяви политологът Първан Симеонов пред NOVA.

Така той коментира вчерашните пресконфенрефции на отцепниците и на ръководството на „Има такъв народ“.

Симеонов изтъкна, че „Възраждане“ и партията на Стефан Янев бележат електорален растеж.

„Или избори веднага, или търсене на подкрепа от ГЕРБ за важните приоритети – сред тях актуализацията и Плана за възстановяване“, препоръча той.

Според Симеонов има опасност хората да намразят демокрацията и партиите и да поискат еднолично управление.

Политологът Христо Панчугов счита, че има опити да се намери позитивният герой.

„Ако всичко това е продукт на битката с мафията, усещането е на изоставяне. Защо ИТН не беше изгонена от коалицията? Защо 6 месеца управляващите са търпели, какво се счупи сега? Изведнъж започнаха да излизат доказателства, когато Трифонов изведе министрите си.

Има една култура на изнудване от БСП и ИТН. Получаваме много „не знам“. Нямаше едно ясно твърдение, къде са резултатите от разследванията на Рашков? Може би са потискали целенасочено скандалите, за да крепят управлението, или са безумно наивни“, коментира той.

И уточни, че един от сценариите е „Възраждане“ да покачи своята подкрепа, а ГЕРБ има шанс да първа е политическа сила.

Политологът проф. Евгений Дайнов бе по-оптимистично настроен. Според него това, което видяхме вчера е поредната сцена, от една драма, която върви в България.

„ПП залага само на едно нещо – че в гласоподавателите вече има достатъчно модерни хора, които могат да надделеят въпреки балканските и мутренски изкривявания, които има тук. България няма да се върне в Евразия, няма да има хиперинфлация, обществото ще става все по-културно“, смята Дайнов.

Според него отцепниците от „Има такъв народ“ са „още 6 човека, които искат да принадлежат към европейската цивлизация. Дайнов смята, че грешките на „Продължаваме промяната“ се дължат на наивност и неопитност.

„Дали наивността е чудовищен грях и слабост или може да бъде компенсирана с опит. Учат се хората, въпросът е да се учат бързо и да стават все по-устойчиви“, смята Дайнов.

Според него очакванията на хората за промяна ще се случат „наполовина“, както винаги се случва всичко в България.

„Един мой унгарски колега ми завидя, каза че ние, българите, за разлика от унгарците, можем да се съпротивляваме“, разказа Дайнов.

Арман Бабикян призова политическите лица да почетат книги и да помълчат.

„В такъв ужасяващ момент е важно да разширяваш територии. Това е талантът, не да разцепиш. Пресконференциите на ИТН бяха подаръци за рождените дни на Митрофанова и Борисов. Кошмар, отвратително е. ПП и ИТН могат да работят заедно и са го доказали, в момента се колят като луди“, смята той.

И допълва, че от правителствената криза облагодетелстван ще бъде и Иван Гешев.

Проф. Дайнов: ИТН са оставени да свършат мръсната работа срещу това правителство

Posted on: юни 10th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Президентът иска някакво смесено правителство, с участие и на опозицията, което по дефиниция ще бъде слабо. Иска широко и слабо правителство. Колкото по-слаб парламент и правителство, толкова повече по естествен път властта отива в президента. Това са скачени съдове – властта прелива от по-слабото място към по-силното. Това каза пред БНР политологът проф. Евгений Дайнов.

„При добро желание опозицията може да проваля кворуми, да проваля приемането на закони. В момента е кой ще мигне пръв. „Продължаваме промяната“ (ПП) най-сетне разбраха, че трябва да упражняват лидерство върху тази крайно разбъркана ситуация. Ако го бяха упражнили по-рано, щяха да имат повече подкрепа, поне от населението“, коментира Дайнов, който препоръчва на ПП „да не влизат в размахването на листчета“.

„Ако никой не мигне пръв, този възел се разплита с избори“, допълни политологът. Според него „Има такъв народ“ (ИТН) са оставени да свършат мръсната работа против това правителство и мнозинство, докато големите опозиционери ГЕРБ и ДПС си стоят отстрани и всеки момент могат да катурват кворуми в парламента“.

Политологът оприличи ситуацията на тази след падането на правителството на Филип Димитров, което по думите му е отворило вратата на хаоса и „през тази врата влязоха мутрите и руската агентура. ИТН, съзнателно или не, обслужват интересите на корупционните среди, свързани с Русия.“

Евгений Дайнов смята, че националният интерес е „това правителство или такова правителство да продължи да превръща България в нормална западна страна, откачайки я от източни и корупционни зависимости“. По думите му за 30 години е имало три такива правителства – на Филип Димитров, на Иван Костов и на Кирил Петков. „Затова България е това, което е. Няма реформаторски правителства, а когато се появят, биват бламирани и спирани.“

Запитан дали управляващите да искат вот на доверие Дайнов поясни, че „ситуацията изглежда безизходна, освен ако някой не направи внезапно движение. Ако в следващ парламент влязат още проруски партии, те биха могли да стигнат до някаква договореност с ДПС, където има залитания в посока Русия“, не изключва политологът.

„Не си представям реално да се получи проруско правителство в България, но си представям още 10 години тъпкане на място. България така прави – скача, спъва се, пада, 10 години се въргаля в калта, скача, спъва се, пада и още 10 години въргаляне в калта.“, завърши проф. Дайнов.

Дайнов: Чрез Калина Константинова говори азиатската диващина (ВИДЕО)

Posted on: юни 1st, 2022 by Пламен Иванов No Comments

„Чрез тази жена говори азиатската диващина”. Така политологът проф. Евгений Дайнов коментира изказването на вицепремиера Калина Константинова относно бежанците у нас.

„Аз реагирах на арогантно, високомерно и презиращо хората изказване на български чиновник в нейно лице”, обясни той в студиото на NOVA.

„Това високомерно презрение към слабите винаги в България идва да прикрие неспособността на администрацията на бъде елементарно организирана. Когато тя, за пореден път, се окаже, че произвежда само хаос, започва да обвинява гражданите, жертвите и най-слабите”, смята политологът.

Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова пък коментира изказване от вторник на Олена Коцева в „Здравей, България”. Тя нарече тона й срещу страната, която е дала подслон на хиляди хора, „арогантен” и „неприемлив” и „високомерен”.

„Смятам, че фазата с извеждането на бежанците от хотелите и настаняването им (в буферни центрове), не беше комуникирана добре”, подчерта д-р Гълъбова.

Цялото интервю!

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=149365444315932&id=100077274312251

Евгений Дайнов за Константинова: Махнете я тази чорлавата! Разжалвайте я пред строя!

Posted on: май 31st, 2022 by Пламен Иванов 1 Comment

Прибирам се малко преди 22.00 часа от поредния доста добър концерт в Нов български университет в подкрепа на Украйна. Пускам късните новини. На ТВ екрана изгрява някаква чорлава жена, която ме гледа лошо. Освен, че ме гледа лошо, нещо ми се кара.

Избеснях на секундата: Коя си ти, чорлава и лошо гледаща жена, че ще ми се караш? Обаче се вслушах и разбрах, че (за разлика от Бойко Борисов и присъдружните му фашисти) не се кара на мен. Кара се на украинските бежанци.

Кара се, тази чорлава, лошо гледаща и неугледна жена, на жени и деца, избягали от войната. И оставили мъжете си да умират в тази война, за да имат някаква държава, в която да се върнат.

Казвала се била Константинова. Била началник на бежанците. И им съобщава, че са боклуци, към които тя вече няма да има милост: „Закрилата е право, а не задължение!“ – съскаше тази рошава чиновничка от екрана, фиксирайки ме са безмилостен поглед, който помня от едно време от представителите на Народната милиция. Ако беше от НМ, да й простим: дошла от село, не може да работи нищо, станала милиционерша. Но – не. Тя не е от НМ. Което не й пречи да не разбира елементарното: щом на някой човек някакво нещо му се полага по право, то това означава, че някакви други хора имат задължението да му спазват това право.

Дотук – грандиозно невежество по елементарни неща, изяснени в Европа някъде около 17-ти век.

Тя обаче не спира дотук: „няма да позволя повече да тръгне нито един празен автобус, нито един празен вагон“. След титаничното, вселенско невежество виждаме да се открехва врата към онова, което в НМ се наричаше „единоначалие“ – „аз съм шефът, аз забранявам“.

Следва очакваното: „Развитието на ситуацията от този момент нататък е в ръцете на украинската общност в България“. Това е любимият похват на българските чиновници от четвърт век насам – да прехвърлят собствената си неспособност да се справят със служебните си задължения върху гражданите и техните организации.

Защо, пита се в задачата, Полша успя да приюти 4 милиона бежанци без драми? Поляците били по-богати от клетите българчета? Тогава какво да кажем са сиромашка Молдова, 17 на сто от чието население в момента са украински бежанци? Да са се оплаквали молдовците? Да са се карали на украинците?

И не, другарко, никъде в Европа украинците не са настанени в палаткови лагери, както лъжете. Не са. Никъде. Защото там, някъде, има солидарност.

Сещате се, драги читатели, какво следва, нали? След като тази свирепа жена обеща да вкарва украинците в лагери, защото били много претенциозни, тя нямаше как да не стигне до основна опорна точка на сегашния български фашизъм: че държавата харчи за украинците, а българите гинат от глад. Да я чуем: „Да, сигурно е имало и такива, които не са успели да запишат децата си на детска градина. Но нима това не се случва всеки ден с българите?“.

Щеше да бъде по-честно направо да обяви украинските майки и деца за унтерменшен – за „недокрай човеци“, в сравнение с висшата раса на българите…

И това се случва в държава, която по време на най-голямата си, днес невъобразима бедност, подслонява без истерии стотици хиляди македонски, тракийски и арменски бежанци. И нейните поети съчиняват песни и стихове за тяхната драма.

Позор.

По време на 12-годишния режим на ГЕРБ не съм си позволил нито веднъж да ги питам, как не ги е срам. Защото бях наясно: тези хора нямат нито срам от хората, нито страх от Бога. Те съществуват единствено, за да плячкосват. Сега обаче питам управляващите: Как не ви е срам? Как не ви е срам да имате вицепремиер с менталното устройство на фатмак от Народната милиция? Как не ви е срам да се позиционирате като модерни европейски хора, а да развъждате такива ретроградни екземпляри, все едно изкарани от нафталина на бай-тошовия социализъм?

Тази жена разполага със съзнание, което е изцяло бай-тошово и, в крайна сметка, руско. Няма начин някой да й обясни, колко не е права. Тя не разполага със софтуера да разбере такива обяснения, камо ли да подчини своето поведение на тях.

В продължение на няколко поколения българските чиновници култивираха у себе си омраза към гражданите – докато стигнаха до онзи момент, в който омразата се оказа единствената им емоция. Накрая започнаха да мразят себе си.

Махнете я тази. Разжалвайте я пред строя.

Паркирайте я някъде, където няма да вреди. Секретар на селско кметство би било добра идея, докато не я изгонят местните баби заради злия й нрав.

И се извинете, че тя ни опозори от ваше име.

Не е далеч времето, когато ще бъдете питани, какво точно правихте по време на войната. Какво ще отговорите? „Заключвахме в лагери украински жени и деца, докато техните мъже бранеха не само родината си, но и нас от руските орди.“

Засрамете се.

Подивели ли са българите?

Posted on: май 28th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Може би всеки народ има способността от време на време да подивява. Да изпада от рамките на цивилизованото поведение и да се превръща в свирепа глутница. Това, знаем, се е случило на германците в периода 1933-45 година. В момента в това положение се намира руският народ. А българският?

Разликата между цивилизовано и диво поведение

Цивилизовано поведение – това ще рече поведение обрано, уважително, дисциплинирано, следване на поведенчески код, който не допуска силните да тормозят слабите, а напротив – очаква от силните да закрилят слабите. Различните не се схващат като опасност за групата, а като възможност за обогатяване на опита на индивидите.

Цивилизацията целенасочено създава условията за това, обикновените хора да живеят добър, подреден и удобен живот, защото са сигурни, че утре няма да дойде някой насилник (или държавен орган), който да им вземе всичко. Цивилизованото поведение е изкуствено. То не съществува в природата, а е породено от съзнателните усилия на човешкия разум.

Дивото поведение е онова поведение, което не е породено от усилията на човешкия разум. То е част от природата. В рамките на дивото поведение силните тормозят слабите, „другите“ се схващат като врагове на групата, всяко различие се схваща като опасност или израз на слабост и се наказва. Насилието се въздига в основен принцип на обществена подредба и силните имат безусловното право да вземат каквото искат от слабите, които на свой ред не виждат смисъл да си подреждат живота, който неминуемо някой ден ще бъде разрушен от някой минаващ наоколо бандит или държавен началник.

Подивели ли са българите?

Цивилизацията, накратко, е арена на приличието. Диващината е арена на обратното на приличието. Погледнете Филип Димитров и ще видите приличен човек, представител на цивилизацията. Погледнете Костадин Костадинов и ще видите обратното на приличен човек, представител на диващината. Първият, докато беше премиер, искаше да постигне онова „максимално удобство за широките маси“, което Чърчил описва като сърцевината на цивилизацията. Вторият, днес действащ политик, иска да трича, вкарва в затвори и заключва в лагери всички, които са различни от него.

При повърхностен поглед, българинът като че подивява. Украинските бежанци от войната бягат обратно, прогонени от диваците по българското Черноморие и от органите на държавата, оказали се неспособни да предоставят на жертвите на путинските орди цивилизовани условия за живот. Очевидно е, че расте подкрепата за партията на гореспоменатия Костадинов, чиято идеология е омразата и насилието. Като че мнозинството българи, подбутнати от позорното вето на ГЕРБ-ВМРО срещу Северна Македония, декларират омраза към македонските си роднини.

И друг път е имало признаци за подобно българско подивяване. Във втората половина на 1980-те години повечето българи като че се бяха подвели по пропагандата на БКП и се опитваха да мразят българските турци. В началото на 1990-те години имаше периоди, когато изглеждаше съвсем реално българското общество да влезе в „югославски режим“ на междуетническо изтребление. По повод на прословутата „Истанбулска конвенция“ изглеждаше, че българите са на косъм от това да бесят по дърветата всички, които им изглеждат като да са с „нетрадиционна“ полова ориентация.

После обаче, когато пушилката се вдигна, се оказа, че българите нито са намразили турците, нито са готови да ги изтребват, нито пък истински искат да бесят „нетрадиционните“.

Декларативно – дивак, в същината – приличен и свит

Изглежда, че българският народ е див и варварски единствено на декларативно ниво. Това има своето обяснение. Учен поколения наред, че от неговите усилия нищо не зависи, българският народ е „свит“ и с особено ниско самочувствие. Това създава празнота в неговата душа, която празнота той запълва с декларации, че е насилник и че обича насилниците – като например Путин или Хитлер, или Пиночет. Така, мисли свитият българин, той ще бъде забелязан и припознат като „някой“, колкото и да няма никакви видими постижения.

Под декларативната диващина обаче се крие един приличен, макар и свит, народ. Това личи дори по неговия бит, сравнен например с руския такъв. Погледнете руските села и по-малки градове. Това са кочини. Нищо не е подредено, в нищо не е инвестирано по простата причина, че в тамошната диващина всеки момент някой началник може да дойде и да ти вземе всичко. И да те тикне в затвора. Защо да инвестираш усилия в подредбата на обикновения си животец?

Българският бит не е такъв. Не толкова подреден като, да речем, германския, българският бит е светлинни години по-цивилизован от руския и така разкрива базисното приличие на българското съзнание. Поговорете с народа си и ще констатирате, че той споделя ценностите на диващината в кръчмата. У дома си той е кротък, приличен и дори уважителен. Това е видно и в голямото европейско изследване на ценностите – European Values Study – което се провежда в ЕС на всеки 10 години от 1990 година насам. В него е видно, че българинът, макар по-малко цивилизован от холандеца или французина например, общо взето се вписва в общата европейска картина. По някои показатели българите, както и унгарците, изглеждат доста по-диви от средното за Европа. Но все пак българите не допуснаха Борисов да се превърне в дивак като Орбан.

В България източникът на дисциплината идва основно отвън

Българският народ като че се бои да споделя своята базисна приличност поради ниското си самочувствие. Някак не изглежда много героично просто да си приличен човек. По-героично е да славиш Путин, Хитлер или Пиночет и да крещиш, че Македония е българска. От това положение следва, че трябва да се направи нещо със самочувствието на българите, което нещо да делегитимира дивашкото поведение и да легитимира приличието като основна ценност.

Тук на помощ ни идват мащабните изследвания на холандския социолог Хеерт Хофстеде. В последните десетилетия на 20-ти век той изследва въпроса със самодисциплината, която е основен признак за цивилизованост: колкото по-самодисциплиниран е един човек, толкова по-цивилизован е той. Хофстеде открива, че при различните европейски народи центърът на дисциплината („локусът на контрол“) се намира на различни места. При северните и западните народи локусът на контрол е вътре в самите индивиди, т.е. дисциплината иде отвътре. При източните и южните народи локусът на контрол е предимно външен: дисциплината върху поведението е налагана отвън – от традицията, родата, вярата, обществото, държавата. Българите, бидейки хем южен, хем източен народ, имат предимно външен източник на дисциплина.

Днешните управляващи трябва да убедят народа, че е по-добре да си цивилизован

Това положение отваря огромно пространство за упражняването на лидерство. Бойко Борисов, когато правеше това, легитимираше дивашкия компонент в българското съзнание и в някаква степен българското общество подивя. Или поне стигна до извода, че да си цивилизован човек не е кой-знае колко важно. Днешните управляващи са прилични хора, социализирани в цивилизовани страни, в които локусът на контрол е вътрешен. Ако те упражнят достатъчно лидерство върху объркания български народ, то няма да е трудно този народ да бъде убеден, че е по-добре да е цивилизован, отколкото да подивява.

Това няма да е трудно, защото макар объркан и дезориентиран, все пак българският народ, за разлика от руския, успя да остане базисно приличен.

Коментар на професор Евгений Дайнов за Дойче веле

Ще накара ли Путин Запада да ”клекне”?

Posted on: декември 27th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Ще има ли голяма въоръжена война в Европа, с която ни заплаши руският външен министър Лавров? Стратегията на Путин повтаря тактиката на съветски лидери от миналото. А тя веднъж се е увенчавала с успех. Дали и сега?

Коментар на Евгений Дайнов в DW:

В Русия е така. И само ако си представим, какво точно означава това, ще можем да разберем какво прави Путин из международните дела от няколко седмици. Там, където няма политика, а само сила, нещата са толкова опростени, че са точно такива, каквито изглеждат. И понеже не се съобразяват със сложността на света, подхранват една постоянно повтаряща се „лоша безкрайност”, както би казал Хегел.

Как историята се повтаря

Путиновите заплахи по адрес на Украйна повтарят нещо, което вече се е случвало в историята на (Съветска) Русия. В своето болшевишко начало тази страна е убедена, че е носена напред от ветровете на историята и накрая ще покори целия свят. Не става обаче точно така. Към края на 1950-те години тя е във вражда с някогашните си военновременни съюзници САЩ и Великобритания. И е междувременно изоставена от два ключови геополитически съюзника – Китай в Азия и Югославия в Европа.

Съветските лидери свиват мераците си до това да запазят вече постигнатото. Затова през 1961 година изграждат Берлинската стена като символ на окопаването във вече завладяното. Същевременно стената е знак, че вече не настъпват в световен план. За да не стане това прекалено ясно, обаче, се опитват да жилят Запада в Третия свят – от Кубинската криза през 1962 година, та до въоръжаването на партизански групи в Африка и Латинска Америка през 1970-те и по-нататък.

В момента, в който през 2007 година Путин обяви курс на конфронтация със Запада, той също бе убеден, че Русия оттук насетне ще настъпва. Това бе идеята, криеща се зад декларациите му, че ще замени „еднополюсния” с „многополюсен” модел на света. Последваха различни опити за обединение, под руско ръководство, на различните не-западни „полюси” против „единия полюс” – т.е. срещу САЩ. В крайна сметка това не се получи, тъй като нарочените за съратници в тази работа – като Индия, Бразилия и Китай – предпочетоха да следват собствените си, а не на Путин интереси. Доста бързо те си дадоха сметка, че техните икономики са доста по-силни от руската, постепенно пропадаща по обем до равнището на Южна Корея и Португалия.

Така Путинова Русия, както и Съветската преди това, се оказа без сериозни съюзници със собствена тежест в световните дела. Последва Путинов вариант на провокация срещу Запада от типа на съветските опити за дестабилизиране на Третия свят по времето, когато Путин е бил лейтенант в КГБ. Това са войните на Путин в Грузия през 2008 година и нахлуването в Украйна, довело до поглъщането на Крим. Спирането на газоподаването към Европа през 2009 година, от своя страна, бе повторение на опита на Кремъл да задуши Западен Берлин с блокада в следвоенния период.

Посланието на Путин е ясно

Сумарното Путиново послание бе ясно: „Правя, каквото си искам из съседните ми страни, а вас, западняците, ви държа в ръцете си, защото ако много знаете, ще ви спра топлото”. Разчетът явно бе Западът да се пречупи и да започне да дава на Русия онова, което иска – най-вече признаването ѝ като свръхсила, равна на целия Запад. Това обаче отново нямаше как да се случи на страна с мизерен обем на икономиката, презрително описана от покойния Джон Маккейн като „бензиностанция с претенции за държава”.

След като през 1960-те години съветските лидери се обградиха с Берлинската стена и не успяха да пречупят САЩ с провокациите, довели до Кубинската криза, те разбраха, че никой няма да ги вземе на сериозно, докато не си оправят икономиката. Това Путин също разбра някъде след 2015 година. Както своите предшественици от 1960-те години, и той обяви икономическа модернизация. Не му се получи по същите причини, по които не им се получи във втората половина на 1960-те години: липса на реална частна собственост, липса на механизми за налагането на договори, липса на законност, властови произвол (списъкът е дълъг).

Малко след провала на икономическата си модернизация, старите съветски лидери разбраха още нещо: че светът извън тях влиза в нова фаза на промишлено и технологично развитие, в която фаза те не участват и следователно са обречени на бързо изоставане. Тогава заложиха на голата сила, като нахлуха в Чехословакия през 1968 година и за малко да сторят същото в Полша през 1980-та. И в двата случая руснаците си бяха внушили, че чешките и полските искания за реформи са всъщност операции на западните разузнавания, опитващи се да откъснат парчета от руската периферия. Посланието бе ясно: не пипайте нашето, защото ще стреляме.

Днес Путин е в същото положение. Осъзнал е, че светът влиза в нова и различна от всичко известно фаза на технологично развитие, и че неговата примитивна икономика няма никакъв шанс да тича напред наравно с другите. Единствената перспектива пред Русия е все по-видимо изоставане и все по-смешно изглеждаща икономика. А такива страни никой голям играч не възприема като равни.

Както в края на 1960-те, така и днес реакцията на Кремъл е силова. Намерението е да задържи каквото може сега – преди срутването на икономиката и авторитета си. Целта в случая е Украйна – по същите причини, както едно време Чехословакия и Полша (и Унгария преди тях). Кремъл не вярва, че такива „малки държавици” (по Путин) могат да имат свои искания, свои блянове и своя политика. Ако те не се подчиняват на руската сила, значи се подчиняват на чужда – западна – сила. А значи – тази западна сила трябва да бъде спряна сега, докато още на Русия не се подиграват всички. За да не стане така, че западната сила да започне да отхапва от самата Русия парче по парче, както каза Путин на годишната пресконференция в края на 2021 година.

Путин повтаря тактиката на съветските лидери от 1970-те

Със заплахата за прилагането на военна сила в Украйна (и не само), Путин има за цел да принуди Запада да му гарантира, че неговото си е негово. Тук той повтаря нещо, което съветските лидери правеха в средата на 1970-те. Тогава те принудиха Запада да влезе в „Хелзинкския процес”. Целта бе Западът да признае писмено ненарушимостта на границите, установени след Втората световна война – т.е. да не бърника из Източна Европа, а да остави тази територия като подопечна на съветската сила.

Същото иска днес Путин от Запада: да не дава на Украйна надежди да стане „западна” страна, както и да намали военното си присъствие в страните, които днес са в НАТО, но допреди едно поколение бяха във Варшавския договор и са смятани за руски „заден двор”. Затова провокира Запада както с римейк на Кубинската криза (като заплашва да нахлуе в Украйна и не само), така и със спирането на газоподаването в западна посока. Надеждата на Путин е Западът, притиснат едновременно от заплахата за война и от липса на газ, да клекне. Да каже: „Добре, Влад, да сядаме да подписваме”.

През 1970-те години Западът направи точно това. Подписа се, че установените след войната граници в Европа са непроменяеми. Това обаче не реши никакви проблеми на СССР, тъй като не границите бяха съветският проблем. Проблемът беше съвсем друг – източноевропейските страни не искаха да променят държавни граници, а просто не желаеха да живеят повече под руски диктат: класическо за руснаците объркване на външна и вътрешна политика.

Виждайки тогава кашата в главите на съветските лидери, западните лидери с удоволствие се подписаха под Хелзинкските съглашения – защото знаеха, че не това ще реши проблемите на руснаците с източните европейци. В крайна сметка Западът елегантно изигра руснаците, като ги накара те пък да се подпишат, че срещу ненарушимостта на границите (които, повтарям, никой нямаше намерение да нарушава) ще спазват човешките права и свободи както в Русия, така и в подопечните ѝ източноевропейски страни. Не след дълго във всички страни от Варшавския договор започнаха обществени движения, които искаха от властите си само едно: да спазват подписа си по отношение на правата и свободите. От тези движения се родиха онези, които накрая свалиха диктаторите.

Какво иска Путин днес

Днес, разбира се, ситуацията е по-различна. Путин не говори за ненарушимост на границите. Той иска друго: да диктува на източноевропейските „държавици” до каква степен могат да бъдат членове на НАТО и на ЕС, а на Украйна – да не бъде до никаква степен. В неговата глава, ако Западът приеме това, значи оттегля своята сила и опразва територия за нахлуването на руската сила.

В главата си Путин вижда Русия като все още достатъчно силна, за да накара Запада да влезе в някакво повторение на „Хелзинкския процес”. Русия обаче вече няма силата да стори това. При това положение единственото, което му остава, е да отстъпи публично (както направи Хрушчов при Кубинската криза) или да държи ситуацията напрегната, като междувременно върти постоянни военни и невоенни провокации срещу Запада, както правеше Брежнев след Хрушчов. Да влиза и излиза от съседни държави, да спира газа на Европа, да подкокоросва Венецуела или Никарагуа срещу САЩ.

Изводът е, че можем да очакваме въоръжени провокации от страна на Русия, както и спирането на газа (това вече започна). Но едва ли ще видим онази голяма война в Европа, с която тия дни руският външен министър Лавров ни заплаши.

А ако неуспехът на цялата операция наистина доведе до някакъв разпад вътре в Русия, то това няма как да бъде приписано на Запада. Съветският съюз се разпадна самостоятелно, без чужда намеса, именно защото следваше онази политика на голата сила, която Путин повтаря в момента.

*Този коментар отразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Проф. Дайнов: Формиращите бъдещото правителство са продукт на културна революция

Posted on: декември 9th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

„Хората, които формират правителство в момента – „Продължаваме промяната“ и не само те – са продукт на една културна революция, която протече в България и тя е трайна. Българският народ реши да станем една нормална европейска държава, където хората са приветливи, защото имат експертиза и не се чувстват несигурни. Тази културна революция е основното нещо, което определя политиката оттук нататък. … От пролетта на 2019-а година аз усетих, че вече се разместват пластовете в главите на хората“.

Тази констатация направи пред БНР политологът проф. д-р Евгений Дайнов.

„Рисковете за новата коалиция са при първото сътресение някои от по-старите политици, които са с по-печално схващане за света, да истерясат и да започнат обичайното политическо поведение – да крещят и обвиняват. Това е рискът, но те са под огромна преса, защото резултатите от изборите ясно показаха какво иска народът – прилично управление, което да сложи край на ерата на грубиянщината и на кражбите“, коментира той.

Според него е много важно новото правителство да има бързи резултати, защото „резултатите са онова нещо, което убеждава хората, че има смисъл да стиснат зъби и да продължат напред“.

Той прогнозира управляващата коалиция да има комфорт от страна на общественото мнение.

Убиха я! Убиха величествената и животворна българска река

Posted on: септември 4th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Коментар от проф. Евгений Дайнов, „Дойче Веле“:

Бях на 6, когато извадих първата си черна мряна от големия вир в дъното на Боаза. Бях на 9, когато от Реката извадих кефал, дълъг от китката до рамото ми. Беше на вира под Старата воденица.

Този вир е скалист и доста бърз. Няма ги малките плажчета на вировете под Ханчето и в края на Боаза, та на воденицата ходехме с баща ми сравнително рядко. Защото майка ми и сестра ми настояваха да има не само риболов, а и плаж. Не, че не ги оставяхме на Ханчето и не тръгвахме по руслото на Реката нагоре към Старата воденица, скачайки от камък на камък и топвайки въдица във всеки бързей – за мряни и кротушки. Днес няма никакво значение къде има плаж и къде – не. Реката умира, убивана съвсем съзнателно ден след ден и година след година от „бизнесмени”, превзели градчето нагоре по течението и помпащи директно в Реката всички отходни продукти на своето производство.

Реквием за Реката

Мазна кафява тиня на плажа в дъното на Боаза. Вирът, над два метра дълбок и допреди няколко години любимо място за гмуркане, влачи мръсна пяна и сополи от суроватка. Едно време от моста се виждаше каменното дъно. Днес нищо не се вижда. А на плиткото, където погледът все пак може да пробие през мътната вода с цвят на загниващо сирене, се разнася пелена от мръснозелени водорасли, каквито тук никога не е имало. Малките заливчета под големия вир са покрити с мазен слой, който под светлината на слънцето показва цветовете на дъгата – като локва бензин, разлят на някой сервиз за автомобили.

Плажът под Ханчето е обраснал с трънаци. Стръмният скалист склон, свързващ вира с пътя горе, отдавна не се вижда. Затрупан е от „нерегламентираното сметище” на Ханчето: тонове и тонове найлони, тухли, хоросан, счупени пластмасови столове, ламарини, части от разрушена покривна конструкция, стъкла, кашони, гнили греди, десетина джапанки и няколко гумени ботуша. В този вир водата е още по-зле, тъй като е нагоре по течението – по-близо до източника на убийството. Водата е тъмнокафява. Из нея плуват снопове дълги черни влакна с дължина до метър и отгоре. Дори на една педя дълбочина дъно не виждаш. А беше време, когато гледайки надолу от скалата за скачане, можеше да се види онзи дънен камък, който да избегнеш при скока, за да не си натъртиш нещо.

Говори се, че рибата, извадена оттук, мирише на обор. Това едва ли е вярно, защото рибата – ако я има – няма как да бъде извадена. Когато топнеш във водата кукичката със стръвта, вадиш педя кафява слуз, висяща от нея. Няма как риба да се добере до стръвта. Ако пък решиш да гониш риба „на ръце”, отказваш се веднага. С влизането във водата кафявата слуз веднага полепва по теб. А е мазна, мирише лошо и трудно се отмива. Причинява сърбеж и почервеняване на кожата. Черния път към Старата воденица няма как да забележиш, ако не знаеш къде е. В основната си част обаче е проходим – пеш. Развалините на каменната воденица не са мръднали в последния половин век. Тук обаче, още по-нагоре по течението, реката изглежда като извадена от някой филм от типа „след края на света”. Започва да се усеща и смрадта, защото колкото по-нагоре към градчето отиваш, тя толкова повече се сгъстява.

Беше зелено, прозрачно, усмихнато и до сълзи красиво. Имаше риби, щурчета, видри, водни костенурки и светлосини водни кончета, които кацаха на върха на въдицата. Пееха пойни птички, а из плиткото газеха, като на кокили, снежнобели птици-риболовци. Но алчността превърна зеленото в кафяво, прозрачното – в мътилка, усмихнатото и красивото – в озъбена грозота. Стоиш на брега и дори птици не се чуват, камо ли да видиш кръгчета във водата, пускани от рибното ѝ население. Чуваш ромоленето на бързеите, но то вече не внася радост в душата на човека. Разбираш, че стоиш на една граница, където вече няма свят. Има само отходни продукти на хора, които изтребват всичко на пътя си, за да могат да вдигат из околните села пушилка с черни лимузини. И някъде точно под гърлото нещо се свива и сгърчва, дишаш на пресекулки.

Отделете десетина секунди, за да потъжите

Защо не правя нищо, питате, след като гледам това опустошение година след година? Правя. Пиша до контролните институции, чиято работа е да не допускат подобни катастрофи. Резултатът всеки път е, че след като са ми изпълнили вечната мантра на българския чиновник, озаглавена „Нищо не можем да направим”, все пак чат-пат лепват глоба на „индустриалците”. Глоба, която е равна на цената на един фар за техните лимузини.

Знаем, че ако оставиш която и да е река на мира, тя се възстановява като по чудо за няколко години. Виждали сме това след благословения крах на „социалистическата промишленост”. Не продължи дълго обаче, тъй като се появи „бизнесът” на тия с лимузините. Ако някой ден държавата приложи всички закони срещу такива „бизнеси”, реките ще се оправят. Те си знаят как. А дотогава… Дотогава следващия път, когато някой държавен човек ви обясни, че важното е да не се пречи на „бизнеса” – отделете десетина секунди, за да потъжите за Реката. И вие сте я виждали. Защото убитата Река не е само една. Те са стотици – стотици умиращи отходни канали, които до неотдавна съставляваха голямата, красива, величествена и животворна българска Река.

Борисов кърви от цялата снага

Posted on: септември 14th, 2020 by Пламен Иванов No Comments

В последните 72 часа Борисов се оказа в положението death by a thousand cuts. И отвътре, и отвън (доживяхме!) му откъсват парче месо през час-два. Никоя откъсната мръвка не е достатъчно голяма, та да го убие, но се наблюдава кумулативен ефект.
Борисов кърви от цялата, така да се каже, снага. Май оттук насетне все така ще бъде.
И този човек все още се опитва да стои прав? И не разбира, че кръвта му привлича всички акули околовръст?
Интересни сюжети ще гледаме тия дни. Малко остана, но пък ще е наистина за пуканки, от ония, сладките.

Евгений Дайнов, политолог