Posts Tagged ‘Демократична България’

„Ах, този пе**раст”: ПП-ДБ ни пробутва за евродепутат Стефан Тафров

Posted on: юни 6th, 2024 by anteni No Comments

Няма да коментирам футболните топки, публиката и неадекватните шоу елементи от неделния дебат за евроизборите по bTV. Телевизията със сигурност знае що е то таргетиране на аудитория, но кой знае защо бяха решили да направят един миш-маш от несъвместими присъствия, като така обезцениха смисъла на политическото, смесвайки го с лековати смешки, глупости, спортни звезди и теми от всякакъв характер.

Нямаше да взема отношение към дебата, ако не беше този потрес Стефан Тафров, изваден от нафталина, който ПП/ДБ издигат за евродепутат, за да водят битка с нормалността. Дето се казва, предателите не остаряват!

Наистина се надявам Радан Кънев или някой друг да измести с преференции това смущение и недоразумение Тафров! Хубаво е лидерите на партиите, които са го издигнали, да си дадат сметка КОЙ е Тафров, откъде идва, къде е бил, и какво мислят западните служби за него.

Не се излагайте, Христо Иванов и Атанас Атанасов! Мислете с главите си! Идейните постановки са едно, същността на личностите, които се издигат, е нещо съвсем друго. Защо създавате клоаки??! Държавата ни само губи от тази антиселекция.

През 2016 г. разговарях с Владимир Константинов, един изключителен офицер от българското разузнаване (когато наистина имахме такова) и дългогодишен дипломат в Рим, Италия. Интервюто стана много интересно, но и доста дълго.

Затова тук ще постна само разказа на българския разузнавач за Стефан Тафров. Ето линк към цялото интервю. Ето и точен цитат от интервюто, което касае личността на Тафров:

Владо Константинов:

„Нашите отношения с Тафров започнаха още от екофорума в София, от който фактически започна 10 ноември, започнаха вълненията у нас. И тогава аз бях в протокола на международната организация, която организира този еко форум в НДК. Това беше септември-октомври 1989 г. И един ден в стаята на протокола влиза едно запъхтяно момченце и казва: „Мен ми тряя кола до ЦК!”. Отговарям му: „Някъде отвън на вратата да пише таксиметрова служба?”. „Ама вие знаете ли кой съм аз?” „Не ме интересува кой си.” „Аз съм Стефан Тафров, официалният преводач на ЦК.”

Казвам: „И Тодор Живков да сте в момента, аз съм служител на международна организация, швейцарска. А това вие къде отивате, изобщо не ме интересува. Ако обичате, напуснете!”. Врътна се и удари вратата. Това ми беше първата среща с Тафров. Връщам се в Италия през февруари 1991 г.

Минават два-три месеца и пристига една делегация – Стефан Савов, Филип Димитров и Стефан Тафров. Организирал съм им всички срещи, които са пожелали, питам ги искат ли и аз да присъствам, така или иначе това са мои контакти, те казват високомерно: „Не!!”. Още по-хубаво, имах толкова работа, в един момент изпълнявах 12 длъжности в посолството. Защото българската държава нямаше пари и един по един връщаше хората обратно. Аз останах само защото поддържах отношенията с италианските служби и с Ватикана, а в ход бяха вече съвместни операции.

Това беше втората ми среща с Тафров. Но ето, че малко преди СДС да дойде на власт, аз получавам задача от външно министерство да поискам агреман за новия български посланик в Рим – Стефан Тафров. И ми изпратили, Калина, една биография на Тафров точно пет реда, редактор на нещо си, преводач и пр. А за това женен ли е, не е ли, има ли деца, няма ли, нищо. Така никога не се пише. Аа, викам, така ли, след като го изпращате по този начин, добре. Аз така и ще поискам агремана.

Пиша нотата до италианското външно министерство, лично отивам да я връча, минава един месец, отговор от италианците няма. И един ден бях в италианското външно министерство по работа, решавам да видя какво става с този агреман на Тафров. Влизам там, познаваме се добре с шефа на протокола, разменяме си любезности и той ме пита има ли някакъв проблем, който можем да решим. Тогава аз казвам за агремана на новия посланик.

Човекът си промени и цвета, и гласа, и изражението на лицето. Каза ми: „Колега, много се уважаваме с вас, но искам да ви кажа нещо. Ако Буш може да си позволи да изпрати своя приятел плейбой като посланик в Рим, все пак той е Буш и това е Америка, но вие да ни изпращате човек като Стефан Тафров с подобна репутация… след като на него му е отказано в Швейцария, ние какво, да не сме… И в африканска страна така не се постъпва. Ако обичате, това да го предадете в София”. От което пък на мен ми „падна табелата”.

Казвам му: „Вижте какво ще ви кажа, вие имате ли си посолство в София? Аз да не съм пощенска кутия. В посолството има подходяща обстановка, при съответните условия, вие спокойно можете да кажете на някои от факторите в българското външно министерство защо бавите агремана. И дали ще го дадете или не, въпреки че не сте задължени да ни давате обяснения”. След това двамата си връщаме усмивките и продължаваме с обичайните любезности, хахаха, хихихи и довиждане.

Калина Андролова:

Ама това за Тафров наистина ли ви го каза шефът на протокола във външното министерство на Италия? Звучи ужасно.

Владо Константинов:

Разбира се, Калина. Наистина ми го каза. Минава време. Два месеца и повече. Няма агреман. Един ден аз се срещам с техния министър Джани де Микелис и докато си говорим, леко пускам темата. А той е голям симпатяга и казва: „Аа, така ли?”. И след една седмица му дадоха на Тафров агреман.

Калина Андролова:

Тоест реално вие сте уредили агремана на Тафров, за да може той да дойде в Рим.

Владо Константинов:

Да, реално е така. Идва обаче на власт правителството на Филип Димитров. И за пръв заместник министър на външните работи се назначава Стефан Тафров. И аз като съвестен чиновник пиша нова нота, в която благодаря за гостоприемството, оказано от Република Италия на Стефан Тафров, но с разпореждане на новото българско правителство същият е назначен за заместник министър на външните работи, за което сме длъжни да уведомим почитаемото външно министерство на Република Италия. Подписвам се, слагам изходящ номер, занасям нотата и чакам следващата кандидатура.

Калина Андролова:

По-нататък какво стана?

Владо Константинов:

Задкулисието на българската „нова дипломация” се оказва доста смутително. В средата на месец ноември 1991 г. ме викат в италианското външно министерство. И ми дават 14 точки, съгласно които Европейската общност (тогава не беше още съюз) няма да признае Македония като самостоятелна държава.

„Господин Константинов, много молим по вашите канали това да стигне до София”. Разбърквам точките, за да мога да ги шифровам, подменям някои думи и пр., за да не ми сверят шифъра, но смисълът е един и същ и изпращам информацията на Стоян Ганев в София и на нашата служба. На 3 януари 1992 г. пристига Стоян Ганев в Рим, за да подпише новия Договор за приятелство и сътрудничество между новата Република България и Република Италия.

Цял ден водим преговори, говорим как никой няма да признава Македония, италианците искат потвърждение от Стоян Ганев, че е запознат с точките, които са му изпратени от мен. Стоян Ганев казва: „Да, всичко е наред. Запознат съм”. Вечерта даваме прием в посолството за чужди дипломати и колеги от външно министерство в чест на Стоян Ганев, където отново продължаваме темата за Македония как няма да я признаем.

В 19 часа и 20 минути на вратата се появява шифровачът и ме вика: „Шефе, ела”. Питам: „Какво става?”. Той настоява: „Ела, ела!”. Качваме се горе и той ми дава една сводка от външно министерство, в която пише: „Тази вечер в 20 часа (българско време) преди емисията „По света и у нас” заместник министърът на външните работи Стефан Тафров прочете декларация, с която Република България признава независимостта и суверенитета на Република Македония”. Имайте предвид, че както ние го получаваме, така са го получили и във външното министерство на Италия по техните си канали.

Тоест, ние ги лъжем през цялото време. Слизам долу, Бог да го прости Стоян Ганев, но той си беше нарцис, и го виждам как много жени са го заобиколили и му се възхищават, дърпам го настрана и той с неудоволствие пита: „Какво толкова се е случило?!”. Казвам: „Господин министър, ако обичате!”. Хващам го и го качвам горе в секретния район. И му давам да чете. При което той побледня. И само каза: „Ах, тоя педераст!”.

Калина Андролова:

Добре де, възможно ли е зам.-министърът на своя глава да направи това?

Владо Константинов:

Не. Заедно с Желю го изработиха. Питам Стоян Ганев: „Сега какво ще правим, господин министър, невъзможно е да се върнете долу. Защото ще трябва да продължите да лъжете. Може да дойде след 5 минути куриер и да им донесе съобщението”. „Какво да правя?”, пита той. „Ще кажа, че са ви извикали по спешност”. Една кола, летището и Стоян Ганев хвана първия полет за София.

Калина Андролова:

След подобна абсурдна ситуация министър Стоян Ганев не освободи ли Тафров от тази позиция?

Владо Константинов:

Освободи го, но малко по-късно. И по друг повод. Тогава Стефан Тафров отново дойде посланик в Италия.

Калина Андролова:

Е, как без агреман?

Владо Константинов:

Така, Калина, без агреман. Аз го бях върнал, лично съм го върнал. Тогава беше си подал оставката президентът на Италия Франческо Косига и го заместваше шефът на парламента Джовани Спадолини. Намирам връзки до Спадолини чрез моите връзки с републиканците, той беше републиканец, Тафров да си връчи акредитивните писма. И това уредих. Връчи си акредитивните писма, Калина, и започнаха моите проблеми с този човек.

Калина Андролова:

Какви проблеми?

Владо Константинов:

Какви проблеми ли? Какви ли не. Примерно прелитат самолети, кацат самолети. Ние трябва да съобщаваме и да искаме разрешение за прелитане, за кацане на самолети и пр. „Балкан” изпраща данните в нашето външно министерство, то ми ги изпраща на мен, аз подготвям нота до италианското външно министерство, до министерството на отбраната, до министерството на вътрешните работи. Като вътре се указват маршрутите, коридорите.

Естествено, ние получаваме разрешение за прелитане и пр. Тези ноти, Калина, трябва да бъдат подписани от посланика. Аз вкарвам при секретарката подготвените ноти, след което търся нотите, а се оказва, че ги няма. Питам секретарката какво става. Тя ми казва: „Не знам, господин Константинов, вътре са при него, аз съм му ги внесла”. Ти остави, ами като нищо могат да свалят някой самолет. И един ден отивам в канцеларията, питам за нотите и чистачката ни чува разговора и казва: „О, господин Константинов, ами нотите са в коша за боклук”. „Ама как в коша?”, питам аз.

И тя ме води при един черен чувал, където събира боклуците от всички кошчета, и казва: „Добре, че още не съм го изхвърлила”. Бъркам вътре и наистина нотите са вътре. Влизам при него и казвам: „Вижте какво, това може да коства живота на много хора. Вие разбирате ли?!”. Но междувременно, виждайки че той не ми ги връща подписани, а те се пишат в четири екземпляра, започнах да ги пиша в пет, четири му давам на него, петият екземпляр го пускам до италианското външно министерство с моя подпис. Без да имам право на това нещо.

Калина Андролова:

Боже мой! Добре де, как този човек обяснява поведението си.

Владо Константинов:

Изобщо не обяснява. Докато един ден се случи следното. През този период аз съм и представител на България във FAO, международната организация по прехраната и земеделието, тъй като седалището на организацията се намира в Рим. Провежда се заключителната сесия на FAO, на която се определят квотите на винопроизводителите в света. Пиша аз телеграма след телеграма до София. Кога ще дойдат нашите, готов ли е докладът, кога ще ми изпратят доклада, кога ще дойдат специалистите, които трябва да представят квотите на българските винопроизводители на Общото събрание на FAO? Най-накрая вдигам телефона и се обаждам във външно министерство и от там ми отговарят: „Абе ти не можеш ли да разбереш, че не могат да се разберат помежду си кой да дойде в командировка и да вземе командировъчните!”.

И аз, Калина, се оказвам в небрано лозе. Как ще защитавам някакви квоти, от които нищо не разбирам и дори не знам в момента какви квоти имаме. Освен това, като изнесеш доклада, след това трябва да отговаряш на въпроси. Аз нямам нито документи, нито сламки, нито доклад, нищо нямам. Имах една връзка, Джаич, сърбин, който беше международен служител във FAO, който отговаряше за Югоизточна Европа. Отивам при Джаич и му казвам: „Комшу, трябва нещо да направим”. Той вика: „Какво щеш?”. Казвам: „Дай ми българския доклад от миналата година”. Той ме пита: „За какво ти е?”. И аз му разказвам така и така. Джаич ми казва: „Виж какво, не мога да ти го дам да го изнесеш от тук. Абсурд. Ако ни хванат, аз ще си отида”.

Пък аз искам доклада, за да го пипна оттук оттам, да повиша малко квотите и това е. Тогава той каза: „Единственото нещо, което мога да направя за теб, е да дойдеш утре вечер, преди аз да си тръгна, и да те оставя да препишеш това, което те интересува от миналата година, а аз ще дойда и ще ти отключа на сутринта”. Ето така, Калина, преписах българския доклад за квотите на винопроизводителите. Отивам при секретарката на генералния директор на FAO, на която винаги когато съм ходил там, съм занасял я българска роза, я това-онова, изобщо за уважение и поддържане на този контакт.

Тъй като тя подготвя списъка с изказвания, аз я моля: „Знаеш колко съм зает, а участието ми при вас е само една от задачите ми, много те моля, нека аз да бъда последен при изнасянето на доклада”. Секретарката се съгласява. Аз съм доволен и щастлив, защото си правя сметка, че час след като приключи сесията на FAO, започва приемът, който дава генералният директор на организацията, така че всички ще отидат да се преобличат за приема. Така и стана.

Аз бях последен, залата беше доста оредяла, тук-там имаше по някой човек, даже и не ме слушаха какво дудна от трибуната. Приключвам доклада. Питат: „Има ли въпроси към синьор Константинов?”. Няма. Приемат се квотите. Оттам, Калина, карам като луд към вкъщи, защото и аз трябва да отида на приема, вземам душ, преобличам се и звъни телефонът. Жена ми казва: „Обади се секретарката на посланика, викат те незабавно в посолството”. Помислих си, този е разбрал, че съм ходил на сесията на FAO и сигурно иска да му докладвам какво е станало с квотите за виното. Отивам, Калина, в посолството, Тафров си е разхлабил вратовръзката, поразгърдил се е, навил си е ръкавите, свалил си е сакото и го е хвърлил отзад на стола.

Влизам аз засмян, усмихнат, казвам: „Да, кажете, господин Тафров!”. Аз никога не се обръщах към него с „господин посланик”. „Аз искам с вас да проведа един разговор”, казва той. Още по тона му разбрах, че не става въпрос за никакво FAO и никакви квоти. Питам го: „Служебен или личен?”. „Служебен”, отговаря той. Разбрах, че той е нахъсан, и му казвам: „Така, след като е служебен, ще ви помоля както аз съм облечен, така и вие да бъдете облечен”. „Ами много е топло.” „А на мен не ми ли е топло? Но връзката ми е до горе, ризата ми е изгладена току-що, а за ръба на панталона да не говорим.” Тогава той си облече сакото и започна:

„Господин Константинов, искам да ви обясня защо ние с вас не можем да работим заедно”. И в продължение на пет минути Тафров се опитва да ми обясни как той, демократът, не може да работи с един шпионин под един покрив.

При което аз му казах да ми даде определение на термина „шпионин”. Той, естествено, не можа да ми даде такова определение. След което аз му казах така: „А сега, господин Тафров, искам мен да ме чуете, за да разберете защо вие нищо не можете да ми обясните на мен. Първо, възраст и опит. Вие нищо не можете да ми обясните. Второ, работа във външно министерство и познаване на Италия и региона. Вие нищо не можете да ми обясните. Трето, работа в посолството на всички възможни длъжности. Вие нищо не можете да ми обясните.

И, четвърто, много мислих дали да ви го кажа, но след като сме стигнали до тук, ще ви го кажа. И двамата се водим, че сме от мъжки пол. Но вие нищо не можете да ми обясните”. При което той избухна: „Вие нямате право да ми давате такива оценки!”. И започна да му тече една бяла пяна от устата и носа. Казвам му: „Вижте се, това е посланикът на Република България във Вечния град!

На фона на трибагреника. Вие знаете ли кой е седял на този стол, на който вие сега стоите?! Вие сте един недостоен човек, с когото аз повече нямам разговор”. А той извика: „Довиждане, господин Константинов, довиждане!”. „Не, отново грешите. Сбогом, Тафров!”, казвам му аз. А той отговаря: „Вие нямате право повече да влизате в това посолство!”. И в следващите дни аз ходех вечер да разписвам документите в консулската служба и да работя с шифровача. Ето, това е Тафров.

Калина Андролова:

После какво стана?

Владо Константинов:

Малко след това ме извикаха в италианските специални служби. Това, което вече ви разказах.

Калина Андролова:

Интересно, а те как са разбрали за този скандал? Това означава, че са ви подслушвали.

Владо Константинов:

Те рискуваха да осветят това, за да ми предложат работа. Те постъпиха колегиално, джентълменски, като към колега и приятел. Достойно. Ето, затова, Калина, ми се разтрепериха на мен краката. Знаеш ли, че на една по-предишна среща с италианските колеги единият от тях каза: „Уважаеми колега, имаме тук един малък проблем. Едно от нашите подразделения е попаднало на вашия посланик по време на неговата командировка в Неапол. Имало е оргия в хотелския апартамент и на другия ден е влязла чистачката заедно със служителя по сигурността и са открили разни неприятни неща в кошчетата и тоалетната. Бихте ли поговорили с нашия колега”. И човекът пристига с пликчетата, в които са запечатани тези неща. Калина, той ходеше с дипломатическия автомобил, на който се вее българското знаме, да се среща с „тези приятели”…

Калина Андролова:

Защо се допуска това?

Владо Константинов:

Този тип персонажи лесно могат да се контролират от чужди фактори. Калина, те са най-страшната мафия. Герта и Берта и други подобни.

От фейсбука на Калина Андролова

Разкол! Пернишкото ПП-ДБ обяви война на софийското, плаши с бой, премина към ГЕРБ и ВМРО

Posted on: май 29th, 2024 by anteni No Comments

Раздор, разкол и закани за масов бой в редиците на ППДБ!

Темата е реверсивното движение между Княжево и Перник. От години софийските активисти на Демократична България се обявяват против реверсивното движение между Княжево и пернишкото село Драгичево.

Същите бомбардират Столична община и АПИ с искания да няма реверсивно движение. Години наред те обвиняваха столичният кмет от ГЕРБ Йорданка Фандъкова и острието на ВМРО Карлос Контрера, че защитават нуждата от реверсивно движение.

Пернишкото ДБ обаче застана на страната на ГЕРБ и ВМРО и вече също иска реверсивно движение. Дори раздават листовки, рекламиращи това!

Стигна се до куриоза софийското ППДБ да се сбие с пернишкото ППДБ по тая тема. Във вътрешните групи на Промяната вече се появиха и люти закани и обиди между двата клана.

От софийското ДБ се заканва, че понеже ще има повече депутати, няма да допуснат реверсивно движение между Княжево и Перник, защото се замърсявал въздуха и колите им пречели. От пернишкото ДБ отговарят, че ще тръгнат с винкели към София.

Готвят ли от ДБ далавера с частен имот, попадащ в държавната резиденция „Лозенец“?

Posted on: септември 12th, 2023 by anteni No Comments

Готвят ли от Демократична България далавера с частен имот, попадащ в държавната резиденция „Лозенец“?

Както е добре известно – резиденцията е държавна собственост, стопанисва се от Министерство на отбраната и въпреки желанието на столичани паркът към нея да бъде отворен, военните винаги са отказвали с аргумента, че обектът е с особен статут и на негова територия има инфраструктура (неясно каква), което изключва свободен достъп.

И сегашният министър на отбраната (Тодор Тагарев, ДБ) също не дава положително становище, дори се подготвят промени в подзаконови нормативни актове, които предвиждат още по-строг режим на достъп и охраната и на резиденцията, и на прилежащия й парк.

В същото време кметът на район „Лозенец“, Константин Павлов, също от Демократична България, твърди, че ако един частен парцел на територията на резиденцията се откупи от общината, поне той можело да бъде отворен за граждани. Става дума за два частни имота в рамките на резиденцията – около 2.7 декара общо. Имаше брожения преди години поради намерение да се изгражда СПА център там.

Преди дни СОС беше сезиран с предложение от собственика теренът да бъде придобит от общината срещу терен на „Софийски имоти“, като така Столична община стане собственик де факто на 2 декара от резиденция „Лозенец“. Според Демократична България така можело да се отвори достъп до парка или до част от него…

Каква е точно ролята на Столична община в урегулиран поземлен имот на държавата, при това със статут на специален обект на МО? Защо точно СО трябва да придобива терен, който е част от държавната резиденция „Лозенец“? И след като имотът попада в урегулиран имот на държавата, защо тя не го отчужди или изкупи, а трябва това да върши Столична община?

Струва ми се, че това е поредната схема на ДБ, някой да получи общински имот, да бъде решен проблема на някой инвеститор за сметка на общинската собственост.

Дълги години държавата в лицето на МО не е предприела никакви стъпки да придобие реституирания имот в територията на резиденцията. И сега изведнъж СО да го направи, след което очевидно това ще бъде една гола собственост, защото е част от обект със специален режим… Мантрата, че така щял да се отвори парка е за пред избирателите. Ако ДБ искаха да отварят този парк, да го бяха отворили вече – Тагарев е тяхна квота, щеше да го е направил.

Опасявам се и от друго – хипотетично СО придобива имота, лишава се от свои общински имоти за тази цел, а после МО иска имота за държавни нужди, защото е в парка на резиденцията, който попада в обхвата на обект със специален режим? Тогава?

Много странно някой се опитва да въвлече СОС и Столична община в казуса. И то при положение, че сме наясно, че отварянето на парка е решение само и единствено на военните, без значение чий е въпросният имот/имоти – на частен собственик или на Столична община.

Между другото, БСП докато управляваха с ПП и ДБ, защо не отвориха парка на резиденцията, като е толкова лесно? И за финал – докато министър на отбраната беше Красимир Каракачанов съм водил с него два разговора по въпроса за отваряне на парка по подобие на решението с „Военна академия“. Той каза тогава, че докато становището на професионалното ръководство в отбраната е да не се допуска свободен достъп, няма как да се вземе политическо решение.

Пиша това, за да си правим изводи каква всъщност е целта на ДБ с това предложение.

 

“Демократична България” отнема със закон терминала “Росенец” от “Лукойл”

Posted on: януари 7th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

“Демократична България” внесе в Народното събрание законопроект, с който нефтеният пристанищен терминал “Росенец” се отнема от “Лукойл” и се връща на държавата. Месец след влизането на закона в сила правителството трябва да прекрати концесията на терминала.

Това става с промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, внесени от народните представители Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев и Мартин Димитров. С него се създават разпоредби, с които се налага забрана за възлагане на концесии на обекти на критичната инфраструктура, засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров петрол с произход Русия или изнесени от Русия, а съществуващите концесионни договори се прекратяват, съобщават още от ДБ.

“Стигнахме до този етап, тъй като интересите на страната не бяха защитени адекватно, а служебният кабинет обслужи всички изисквания на руската компания”, коментира Ивайло Мирчев. И добави, че това е поредната стъпка от плана на “Демократична България” за депутинизация на страната, обявен на 13 май миналата година.

Мирчев: Време е да си върнем контрола над „путинския анклав“ – „Лукойл“

Posted on: декември 7th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

С декларация парламентарната група (ПГ) на „Демократична България“ призова за подкрепа на законопроект, който да позволи държавата да поеме оперативен контрол над рафинерията „Лукойл Нефтохим“ в Бургас.

Декларацията представи Ивайло Мирчев, непосредствено след като от „Възраждане“, също с декларация, настояха за свикване на Консултативен съвет за национална сигурност при президента за енергийната сигурност на страната. Преди това от ПГ на ДПС предложиха и впоследствие оттеглиха от дневния ред за тази седмица Законопроект за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт. Зам.-председателят на ПГ Йордан Цонев обясни, че е по-добре този законопроект да бъде обсъждан, заедно със законодателното предложение на „Демократична България“.

Ивайло Мирчев заяви, че България трябва да се държи като достойна страна, особено в условия на война и отбеляза като „недопустимо“ една частна компания да упражнява натиск над българското правителство и да заплашва, че ще затвори мощностите си и няма да има горива в страната.

„А най-недопустимо е българското правителство да се поддава на този натиск и да излиза на съвместна пресконференция с тази компания“, коментира депутатът.

Той съобщи, че именно затова от ДБ предлагат и са внесли законодателно предложение, което позволява да се поеме оперативен контрол над рафинерията в Бургас. Това означава въвеждане на особен търговски управител в „Лукойл Нефтохим“, с което ще могат да бъдат защитени интересите на страната.

Правителството тогава ще има възможност, когато под една или друга форма има злоупотреба с монополно положение или пък са застрашени интересите, или определени икономически отрасли на страната, правителството ще може да назначи този особен търговски управител, който да поеме управлението на рафинерията, обясни Мирчев. По думите му това ще доведе до три важни ползи за страната, сред които визира спад в цените на горивата, внасяне на данъци от „Лукойл“ и връщане на нефтения терминал в Росенец. Мирчев подчерта, че загубите от разликата в цената на продаваните горива у нас и закупувания по-евтин сорт петрол от рафинерията в „Лукойл“ по-най консервативни оценки възлизат в размер на 250 млн.лв.

Това не е екстравагантна практика, отбеляза Мирчев. В декларацията си той изтъкна, че става въпрос за енергийната сигурност на България и даде примери с Италия и Германия, където са били предприети същите стъпки.
ДБ призовава всички политически сили да ни подкрепите, тъй като това ще бъде важен лакмус и по отношение на Шенген. С това законодателно предложение ние защитаваме националния интерес, защитаваме националното си достойнство и е време да отвоюваме тази българска територия, която се е превърнала в „путински анклав“, заяви Мирчев.

 

 

„Демократична България“ се регистрира сама в ЦИК, чакат ПП до 27 август

Posted on: август 16th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

„Демократична България“ (ДБ) внесе 8888 подписа в Централната избирателна комисия за регистрация в изборите на 2 октомври. Това обяви пред журналисти Надежда Йорданова.

Йорданова посочи, че в желанието на ДБ за общо явяване на изборите с „Продължаваме Промяната“ (ПП) е ясно заявено. По думите й на ход са колегите от ПП. Тя обясни, че по хронограма до 27 август е възможно регистрираните субекти за изборите да направят нова конфигурация, да се обединят за общо явяване.

Йорданова коментира, че подписите са събрани на открито и при събирането им много ясно са чули желанията на симпатизантите на ДБ да бъде довършено започнатото и да бъде осигурено стабилно управление на страната.

„България има нужда от едно голямо обединение, което да представлява протестиращите хора през 2020 г., които ясно заявиха, че не следва България да се управлява от корупционното статукво. Ние дължим това на гражданите. Това, че към настоящия момент ние заявяваме отделна регистрация, означава че очакваме ясен отговор от ПП“, заяви Надежда Йорданова.

Относно осмиците в броя събрани подписи, Йорданова коментира, че цифрата 8 е символ на равновесие, на устойчивост. Това е израз на нашето виждане и желание, че в България трябва да има разум в политиката и устойчиво управление, каза тя.

„Демократична България“ поиска България да окаже военна помощ на Украйна

Posted on: март 30th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

ПГ на „Демократична България“ призова България да окаже адекватна военна помощ на Украйна, с оглед на капацитета и възможностите на Българската армия. Това заяви съпредседателят на обединението ген. Атанас Атанасов в декларация пред депутатите в парламента.

„Войната в Украйна засяга цяла Европа и всички цивилизовани нации, свободата и демокрацията трябва да бъдат защитени от агресивния режим на Кремъл. Като член на ЕС и НАТО и с оглед на съюзниците, които дадоха значителна военна помощ на Украйна, като отчитаме отбранителните действия на Украйна е напълно легитимно право и според Устава на ООН – помощта на нападнатия не е подкрепа за войната, а подкрепа за мира“, заяви той.

По думите му, това отразява и преобладаващите настроения в българското общество в солидарност с Украйна. Той декларира, че започват консултации за постигане на съгласие в рамките на Народното събрание, с което да се даде мандат на българското правителство да окаже военна помощ на Киев.

 

Христо Иванов: Съдебната реформа е политически изпит за ГЕРБ и ДПС

Posted on: януари 20th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Управляващите ще търсят подкрепа и от опозицията в лицето на ГЕРБ и ДПС за промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа, преструктурирането на Висшия съдебен съвет и избора на новия му състав. Това заяви съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов в „Денят започва“.

По думите му от ГЕРБ са заложили преструктурирането на ВСС в предизборната си програма, в ДПС също говорят за реформа, тоест – и управляващи и опозиция признават, че промените във Висшия съдебен съвет са неизбежни.

„Това е политически изпит за ГЕРБ и ДПС – дали те ще осъзнаят отговорността си да отпушим вече тази тема или ще продължат да бъдат в плен на своите зависимости от статуквото.“ – каза Христо Иванов.

От „Демократична България“ ще предложат да се създаде временна парламентарна комисия за промени в конституцията. Целта е измененията на основния закон да станат факт след широка дискусия, а не да са наложени предварително под формата на законопроект.

Целта е промените във ВСС да са факт до есента. Мандатът на изборните членове на настоящия ВСС изтича в началото на октомври.

 

„Демократична България“ изненада „Продължаваме промяната“ с нови искания за коалицията

Posted on: декември 6th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

“Демократична България” е изненадала “Продължаваме Промяната” с искания за промени на споразумението за четворната коалиция в 12 без 5, пише „24 часа“. Силно притеснени от тези действия на Христо Иванов и Атанас Атанасов, в момента Кирил Петков и Асен Василев са в партийната централа на ДБ, твърдят оттам.

Рано сутринта бъдещият премиер обяви, че е постигнато съгласие между партньорите в управлението по всички точки и партиите могат вече да информират за последния вариант на коалиционното споразумение.

След консултациите при президента Румен Радев, Кирил Петков и Асен Василев отидоха на “Позитано”. Двама достоверни източници потвърдиха, че заедно с Корнелия Нинова са уточнили всички въпроси, които по някакъв начин са притеснявали БСП за бъдещото управление.

По-късно и самата лидерка на социалистите опроверга сайта “Сега”, че тя ще поеме ново министерство, свързано с държавните предприятия.
До часове трябва да е ясно дали вицепремиерът, излъчен от БСП, ще бъде и министър на икономиката или на социалната политика.

Неочаквано обаче трите партии в “Демократична България” са влезли в сериозен сблъсък помежду си. Двамата депутати от “Зелената партия” са настояли да получат две места – освен екоминистър и вицепремиер по климата. От друга страна Иванов и Атанасов настояват за важни промени в коалиционното споразумение. Очевидно финалният текст няма да е готов днес. Затова и БСП отложи заседанието на Националния съвет, на което трябваше социалистите да приемат документа.

Разкриха кой е гласен за шефското място на Христо Иванов в ДБ

Posted on: ноември 17th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Стефан Тафров е сочен за най-вероятният нов председател на партията на градската десница „Да, България“ (ДБ) след оставката на Христо Иванов. Това твърди вестник „Галерия“.

Бившият външен министър е лансиран от своите съпартийци, защото се ползва с най-голям авторитет в средите на отломките от старото СДС и има най-голям шанс да спечели евентуални вътрешни избори.

До момента Тафров бе народен представител от „Демократична България“ и член на Изпълнителния съвет на „Да, България“. Той също подаде оставка в знак на солидарност с Христо Иванов, но среди в ДБ вече се уговарят да го лансират за следващ председател на партията.

Стефан Тафров има потенциала да обедини враждуващите лагери в десницата, но е напълно непознат за младите хора, твърдят анализатори.

Неговата сила беше през 90-те години, когато бе външен министър, а преди това посланик в ООН. Той има ключова роля за влизането на България в НАТО и Европейския съюз, но времето му е минало и той няма как да привлече нови избиратели и да върне доверието в „Да, България“, смятат стари седесари.

Очаква се негов съперник в борбата за поста да бъде Ивайло Мирчев. Човекът, сочен за „сивия кардинал“ вдясно, има нескрита амбиция да оглави партията, но не се ползвал със сериозна подкрепа в нея. Мирчев участваше в акциите в „Росенец“ миналото лято, които впоследствие доведоха да масовите протести в София срещу правителството на ГЕРБ. Въпреки това Мирчев не успя да спечели достатъчно популярност и авторитет, включително и в самата „Да, България“.

В същото време стана ясно, че причината за оставката на Иванов не е само в катастрофалния изборен резултат в неделя. Според хора от неговото обкръжение, той е напуснал поста и заради перспективата да подкрепи правителство, в което вероятно ще участва БСП. Юристът е сред най-върлите противници на идеята да се коалира със социалистите и едва ли ще реши да направи подобен компромис. На едно от последните заседания на ръководството на „Да, България“ бившият вече лидер обявил, че евентуална коалиция с „червените“ би означавала край на градската десница като политически фактор.

Друг повод за оттеглянето на Иванов е сериозното противоречие между формациите, които влизат в „Демократична България“, по отношение на президентските избори. От ДСБ на Атанас Атанасов настоявали десницата да издигне свой кандидат и успяха да наложат фигурата на Лозан Панов. Христо Иванов пък бе привърженик на идеята да се подкрепи Румен Радев за втори мандат. В крайна сметка гласовете на десницата се разпиляха, като по-голямата част гласуваха за Радев, а доста по-малко за Лозан Панов.

Оставката на Христо Иванов повдига въпроса за това кой ще преговаря с „Продължаваме промяната“ за новото правителство. Очаква се начело на екипа на „Да, България“ да застане Надежда Йорданова, която е заместник на Христо Иванов в партията и най-довереният му човек. През 2014 година бе началник на политическия кабинет на Иванов, когато той бе правосъден министър във второто правителство на Бойко Борисов.