Posts Tagged ‘депутати’

Парламентът харчи 115 000 лв. за чуждоезиково обучение на депутатите

Posted on: август 22nd, 2019 by anteni No Comments

Народното събрание ще похарчи 115 000 лв. без ДДС за периода 2019-2020 г., за да учат депутатите и служителите в парламента чужди езици. Това става ясно от обществена поръчка за чуждоезиково обучение, публикувана на сайта на НС.

Уроците включват усвояването на общ английски, немски и френски език, специализиран английски език за юристи и специализиран английски, немски и френски език за работа с институциите на Европейския съюз.

Курсовете ще се провеждат в групи от най-малко 5 и максимум 9 души два пъти седмично или 150 часа. Уроците задължително трябва да са съобразени с работния график на Народното събрание.

Към чуждоезиковото обучение ще могат да се включат и депутатите и чиновниците в НС с никакво или слабо ниво на познаване на съответния език, тъй като са планирани уроци за придобиване на основното ниво A1. Най-високата езикова степен, която ще могат да получат, е C1.

Застраховат депутатите за 30 бона

Posted on: август 9th, 2019 by anteni No Comments

Животът на депутатите ще е застрахован за 30 хил. лева. Това става ясно от обществена поръчка, пусната на сайта на Народното събрание.

Застраховка на народните представители се прави всяка година, като миналата животът им е бил оценен по-високо – за 50 хил. лв., а през 2017 г. сумата е била пак 30 хил.

Пълната застрахователна полица от 30 хиляди ще се изплаща на наследниците на депутати, които починат вследствие на инфаркт или инсулт. Същата е сумата и за смърт при катастрофа по време на изпълнение на служебните задължения, както и при злоумишлени действия от трети лица.

15 хиляди лева ще се изплащат на законните наследници при смърт на депутат вследствие на общо заболяване, както и вследствие на злополука – битова или трудова.

При трайна загуба на работоспособност вследствие на инфаркт, инсулт или пътнотранспортно произшествие, настъпили в изпълнение на служебните ангажименти, депутат ще получава процент от 30 хиляди, равен на процента загубена трудоспособност, определен от ТЕЛК/НЕЛК. А при загуба на работоспособност вследствие на трудова или битова злополука процентът се изчислява по същия начин, но от 15 хиляди лева.

Предвидено е изплащане на суми и при временна загуба на неработоспособност вследствие общо заболяване, като сумата е процент от 15 хиляди лева, който варира в зависимост от броя на болничните дни – от 3 до 12% по скала от 20 до 60 дни.

Застрахователната компания се задължава да не поставя условия за възрастта или намалена трудоспособност на някои от депутатите.

Застраховката не е поименна, а групова. При прекратяване на пълномощията на народен представител спира да тече и застраховката му, тя се прехвърля на следващия в листата, който влиза в парламента.

Депутатите излязоха в лятна ваканция

Posted on: август 1st, 2019 by anteni No Comments

С парламентален контрол приключи вчерашното 10-часово заседание на Народното събрнние.

Парламентът излезе в лятна ваканция и ще се събере отново на 4-ти септември.

Председателят на парламента Цвета Караянчева пожела в края на работния ден:

„Желая ви приятна ваканция. Очаквам ви с много положителни емоции, готови за работа“.

Как се дава субсидия за „не подкрепям никого“, тъпанари смотани?!

Posted on: май 26th, 2019 by anteni No Comments

Новината, че парламентарното представените партии така са нагласили законите, че да прибират субсидията и на партиите, които не са преминали бариерата от 1%, възмути потребителите в интернет. Голяма част от потребителите призовават да не се гласува за основните партии, тъй като са „носители на това зло”. Подобни мнения могат да се видят на различни места в мрежата. Други предричат, че тази новина ще демотивира много хора и те ще се откажат да гласуват.

Недоволството си излива повече към БСП и за пореден път се припомня, че депутатите от тази партия освен че получават заплата, а не ходят на работа, са се съгласили да прибират парите и на малките участници в парламентарните избори. За ГЕРБ мненията са, че те по принцип си крадат, така че тази новина е синхронна са политическия им профил.

Интересно, защо кака Курник, Милиончева и разните патрЕоти, като защитници на трудещите се и пенсионерите не се отказаха от тези пари? За ГЕРБ не пиша, защото те са шайка.

Преди изборите тиквите обещаха намаляване на субсидиите .а след изборите взеха по 2 лв повече. Мислете като гласувате. Обират ви с каквото се сетите, лъжат ви, а после ви дават козунаци ГЕРБ.

„Несъвършенство в законодателството“, НО е в полза на законоТВОРЦИТЕ! Що не сбъркат в друга посока, а все двуяко им се получава?!?

Абе, защо не написахте закона така, че да вземете по-малко.

И сичкото борец за справедливост трае и прибира парата. А па некои даже викат, че те били алтернатива.

Отвратително, мерзко, заслужаващо ритници по дебелите задници и на управляващи и на опозиция! Особено на опозицията, която ни навира в очите несъществуващата си непогрешимост и почтеност.

„Увеличеният размер идва от това, че не всички участвали в изборите получават субсидия, а само тези, събрали над 1% подкрепа. Така партиите с по-малко гласове и гласовете, не подкрепящи никого „освобождават“ финансов ресурс, разпределян между останалите.“

Абсолютно нахалство! Такъв текст в закона няма! Никъде не е казано, че гласовете на участниците получили под 1% се преразпределят между тези, получили над 1%. Преразпределят се гласовете на неполучилите 4% за определяне не броя на мандатите при парламентарни избори съгласно Изборния кодекс. Субсидията по Закона за политическите партии си е еднозначно определена на 11 лв. за получен действителен глас. А пък това да се дават 11 лв. за гласовете „не подкрепям никого“ си е връх на малоумието!

Как така ще се дава субсидия за глас „не подкрепям никого“, тъпанари смотани! Как става тази работа, като навсякъде Законът за политическите партии и Законът за държавния бюджет изрично и недвусмислено казват „получените действителни гласове от партиите и коалициите“ и „за един получен действителен глас“!

От кого е получен гласът „не подкрепям никого“ бе, кретени!

И дори като сте сгазили лука и сте тръгнали да давате по 11 лв. за гласовете под 1% и гласовете „не подкрепям никого“ и да ги преразпределяте между тези с над 1% как така се получава сумата от 13,23лв.? Нали сте преразпределили гласовете, което значи, че всеки ще получи повече гласове и сумата за всеки глас си остава все 11 лв.?

Става защото сте толкова малоумни, че не можете и да лъжете! Преразпределили сте гласовете, умножили сте ги по 11 лв. ама след това никъде не сте посочили на колко се е увеличил броя на гласовете след преразпределението. Навсякъде е останал броят на действително ПОЛУЧЕНИТЕ гласове от всяка партия и коалиция. Затова ви се получава 13,23 лв. на ПОЛУЧЕН глас.

И още едни въпрос – как е изчислявана субсидията през предходните години? Пак така ли сте смятали, поради „несъвършеното законодателство“ или само за миналата година ви дойде на ум да натворите поредната си простототия? Питам не от любопитство, а за да се види размерът на нанесените на бюджета щети

„Палавниците” депутати от ГЕРБ май се самозабравиха

Posted on: март 2nd, 2019 by anteni No Comments

Изконна традиция е преди избори управляващото мнозинство да „гримира“ правилата за провеждането им. За успокоение – така е както в по-старите демокрации (Великобритания, Франция), така и в по-новите (Италия, Унгария).

Целта обаче навсякъде е една – или да се пусне „авантаж“ на управляващите за победен гол, или пък да се свири засада на опозицията, ако вземе да набира сила. Та от тази гледна точка нищо ново под слънцето и у нас. Лошото е, че пак спазихме правилото „всяка поправка да е по-лоша от предходната“.

Другото лошо е, че тя пак дойде без каквото и да е допитване до обществото, което след това трябва да гласува според правилата ѝ. Ама какво ти общество, открай време властта гледа на нас не като на граждани, а като на стадо овце. Може пък и с основание… Всъщност последната по-широка дискусия по темата за изборите беше по време на втория президентски мандат на Първанов. Ама и тогава всичко беше „наужким“.

Събраха ни в НДК експерти по избирателните системи (реални или самозвани), уж ни гледаха умно, уж кимаха с разбиране, уж даже си и записваха идеите, с които ги засипвахме.

И накрая какво? Измъдриха възможно най-тъпото нещо – 31 „мажоритарни“ депутати, защото толкова били избирателните райони.

Е, по-голяма глупост едва ли можеше да се пръкне. Светът познава три основни вида избирателни системи – мажоритарна, пропорционална и смесена (т.е. 50:50 „мажоритари“ и „пропорционали“). Ама такова чудо, каквото сътвориха нашите законотворци, прогресивното демократично човечество наистина не беше виждало.  31 от 240, представяте ли си какво съотношение е това? Да оставим, че всичките те незабавно бяха „засмукани“ от политическите сили, които ги издигнаха (26 от ГЕРБ и 5 от ДПС). Някой да си спомня името на поне един „мажоритар“, който да се е изявил като такъв, а не като „партиец“? Аз поне не.

А сега другарката Нинова може да си къса блузката по повод на „мъртвите души“, вместо БСП да беше подкрепило друго предложение на експертите – за прекрояване на „изборната география“. Тези 31 многомандатни избирателни района (МИР) бяха установени през вече далечната 1991 г. И от тогава, та до сега, не са мръднали.

Ама че през тези близо 30 години България преживя сериозни демографски промени? Че огромни райони, и то не само в Северозападна България, буквално се обезлюдиха?

Не, това законодателите хич го не виждат. А ние предлагахме едно просто решение – вместо сегашните 31 да се създадат 20 МИР. Идеята ни беше (и е), че при това прекрояване, освен преразпределението на депутатските места (средно по 12 във всеки район), автоматически в избирателните списъци щяха да излязат само „живите души“, вместо да се водят безсмислени спорове за изваждането от тях на „мъртвите“.

Ами това поне трябваше да предложи Нинова, а не да крещи от парламентарната трибуна колко нефелни са промените в Изборния кодекс. И да вади групата на БСП от Народното събрание. Което си е чиста проба опит за предизвикване на изкуствена политическа криза.

Не вярвам, че с последните си действия премиерът се е уплашил тъкмо от това. Не, с невероятния си инстинкт за политическо оцеляване той усети, че промените в кодекса някак си пришиват ГЕРБ към ДПС. И нареди на депутатите си заден ход.

А иначе, обективно погледнато, преференциалният вот навреди на БСП, ДПС и формацията на Бареков, но не и на ГЕРБ. И нито евентуалното вето на президента, нито пък сезирането на Конституционния съд от омбудсмана можеха да го променят.

Но завръщайки се от поредното си пътуване в чужбина, Борисов като че ли осъзна, че тук „палавниците“ му депутати май са се самозабравили. И реши да сложи ред. Е, сложи го. И сега какво? Пак ще имаме осакатен Изборен кодекс. Пак опозицията предварително ще реве за „фалшифицирани избори“. И пак народът ще продължи да се отвращава от участието си в тях.

А иначе, ако бяхме нормална държава, с нормален парламент и нормална негова правна комисия, нещата също би трябвало да изглеждат нормални. Първо, не сваляне на прага на преференциите до предишното му равнище, а неговото пълно отпадане. Та нали това е смисълът на предпочитанието на гласоподавателя?

Да, ама „преференциите“ са трън в очите (а и в душите) на ръководствата на всички партии. Как така те ще си редят листите по свой вкус, а после овцете (разбирай избирателите) ще им се бъркат в подредбата? И баба Гицка от Гинци под влияние на някаква кибератака ще предпочете неподходящия кандидат? Е, няма да стане…

Второ, снижаване на изборната бариера от 4 на 2,5 процента. Това не е изсмукано от нечии пръсти, а е избирателна формула – 2 на сто от активното население. И ако приемем, че в България то все още е 5 милиона (макар че се съмнявам), сметката излиза.

Ама не и за големите партии, които се опасяват, че в парламента ще им се натресат и някакви „навлеци“. Че с които, току-виж, им се наложило да правят и коалиции… Трето, въвеждане на „национална кошница“ за обиране на артисалите или недостигащи гласове от избирателните райони.

Всъщност какво прави сега ЦИК? Ами върти (и превърта) неизползвания вот. И се получава, че (примерно) един циганин от Самоков се оказва депутат от Кюстендил. Ами ако наистина сте ербап, дами и господа партийни лидери, направете по-простото. Съберете си на централно равнище в „кошницата“ гласовете, които са ви екзик или не ви достигат, направете си една „национална листа“ и тогава се явете пред ЦИК.

И ѝ кажете с думи прости – имам 60 000 гласа в повече, полагат ми се още трима депутати, ей този и този са следващите в листата. И готово.

Ама няма да стане ни едно от тези предложения. За да може овцата гласоподавател да си повтаря вота тъпо, но упорито. А властта пак да се хили в ролята на „Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия“…

Властта остави закона, посичащ свободата на словото

Posted on: февруари 20th, 2019 by anteni No Comments

Парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за личните данни. 127 депутати подкрепиха закона. БСП не участваха в дебата и не присъстваха в пленарна зала. Румен Радев атакува разпоредбите, които предизвикаха опасения, че журналисти могат да бъдат подлагани на натиск, ако не докажат, че са използвали неправомерно личните данни в свои разследвания. Мнозинството в парламента обаче не откри такъв проблем, а представител на Комисията за защита на личните данни изнесе факти, според които от подадени 15 000 жалби на граждани, 90 са за действията на медиите, като уважени от тях са само 8 сигнала.
С остри критики срещу новите правила излезе Европейската асоциация на журналиситте и Съюзът на българските журналисти.

С промените се въвеждат правила, които бяха определени като цензура и държавен контрол върху медиите през Комисията за защита на личните данни. Така например, обработването на лични данни за журналистически цели ще бъде законосъобразно, когато се извършва при стриктно зачитане на неприкосновеността на личния живот. Същото ще важи и за академичното, художественото или литературното изразяване. Комисията за защита на личните данни ще може да извършва проверки и да налага тежки глоби.

Законът въвежда десет критерия, върху които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни. Ще се преценява какво е влиянието на всяка публикация, която е разкрила личните данни на дадено лице. Комисията ще проверява как публикациите оказват влияние върху личния живот и доброто име на засегнатите страни. Един от новите критерии за проверка е как точно личните данни са станали известни на журналистите.

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България обяви, че законът ще накърни сериозно правото на изразяване в страната. Програма „Достъп до информация“ също излезе с позиция срещу поправките още преди окончателното им приемане. В нея те изразиха притеснението си, че поправките са равнозначни на въвеждане на цензура.