Александър ван дер Белен във виенското метро! За австрийските медии не е кой знае каква новина, че президентът ползва обществения транспорт. Фактът, че принцеса Мери прави обиколки на Копенхаген с велосипед, също не вълнува особено датската преса. На тазгодишните европейски избори и премиерът на Холандия Марк Рюте пристигна в избирателната си секция на колело, но и това не произведе никаква изненада у сънародниците му.

Виж, да се случи тук подобно нещо, изглежда (засега) немислимо; призивите за скромност и приличие от страна на т.нар. политически елит биват отхвърляни като сиромахомилски популизъм. Ние даже не можем да си представим, че президентът ще яхне велосипед, за да отиде на работа от вила „Калина“, нито как премиерът дупчи билет или поне столичният кмет се качва в мотриса на скрибуцащия трамвай №20. Типичен български парадокс: хем да се дразним, хем да свикнем с това окопалата се в привилегии каста да бъде возена и охранявана за наша сметка.

Ами имало заплахи за живота на писаните яйца, та държавните бодигардове да спират движението и чак да опразват заведения? Слушаме тия лакардии от има-няма 30 години, през повечето от които Националната служба за охрана (НСО) дори работеше в условията на правен вакуум. Отгоре на всичко последното обстоятелство изобщо не се оказа най-големият й проблем, след като приетият в края на 2011 г. закон по-скоро я върна към практиките на УБО. А навремето Пето управление на Държавна сигурност – за безопасност и охрана на комунистическата аристокрация, неслучайно беше станало легендарно, при това не само покрай задоволяването на всякакви нейни прищевки. Да, осигуряваше на елита храна, жилища, обзавеждане, поддръжка, помощен персонал, здравеопазване, почивни станции и прочие, и прочие, но с годишния си бюджет от 100 млн. лв. управляваше и много сериозни парични потоци. Преторианската гвардия на бившия Първи имаше достъп и до интимните тайни на близкото му обкръжение, така той успяваше да научава кой какво мисли и какво прави. Както разказва Анчо Бекяров в книгата си „Четвърт век в УБО”, бащата на Живков бай Христо даже го посъветвал: „Тоя моят не прощава. Пази се да не те намрази, че отиваш по дяволите.” Тъкмо упражняването на контрол чрез службата обаче я прави и по-независима, направо „държава в държавата“, по собственото признание на дългогодишния държавен и партиен ръководител.

Е, по нищо не личи в годините на „прехода“ нещо да е помръднало, дори напротив. Преди време в. „Капитал“ припомни, че ако УБО е охранявало 15 души – 13 членове на Политбюро на ЦК на БКП и двама кандидат-членове, като единствено Тодор Живков е разполагал с пилотна кола и ескорт, днес автомобили на НСО обслужват повече от 60 „силни на деня“. Щатът й стремително нараства, нищо че службата дублира дейността на сума структури в МВР, но за сметка на това расте и бюджетът й: за тази година той е в размер на 40,5 млн. лв., или с 3,3 млн. лв. повече от миналата година. И пак не това е най-неприятното, колкото непрекъснатото генериране на скандали, включително със съпругата на президента, както и с политици, които не би трябвало да се ползват със скъпа държавна охрана.

Примери в това отношение – с лопата да ринеш, но най-корпулентният, разбира се, е случаят „Пеевски“, за когото д-р Тони Филипов отбеляза, че го пазят по-старателно и от Панагюрското съкровище. И наистина, преди европейските избори депутатът от ДПС, който се бе появил само веднъж на работа в парламента, но пък за 2017 г. получи всичките си заплати, т.е. едни чисти 44 580 лв., обиколи няколко села с два джипа на НСО, плюс армията си от частни гавази. „Месечната издръжка на охраната му е повече от средната доживотна пенсия на един български пенсионер“, изчисляваха тогава в БСП, без да посочват конкретна сума. Сайтът „Гласове“ обаче спомена за около 500 хил. лв. годишно под формата на три екипа от по четирима души и с по двама шофьори, сменящи се в едно денонощие, и още осем бодигардове в хотел „Берлин“. С други думи, повече от две дузини държавни охранители и шофьори работят неуморно, задето имало опасност за живота на народния представител, който не си дава и зор да изпълнява функциите си на народен представител. Да не говорим пък за почетния лидер на издигналата го партия, за чиято охрана през последните десетилетия нищо чудно да е профукан един цял годишен бюджет на НСО…

Като стана дума за пари, едно от предизборните обещания на настоящия президент беше за ревизия на подчинената му по закон служба, а още в първата си реч Румен Радев угрижено заговори за „живота на вересия“. „Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас. От нея избуява и престъпността“, каза той тогава, след което в последното си новогодишно обръщение стигна и до извода, че „нашият народ може да излезе от всяка криза и безпътица, когато надмогне егоизма и страха и обедини усилия в името на справедливостта, законността, суверенитета и просветеното бъдеще“. Междувременно обаче НСО си остана в същия вид, бюджетът му, както споменах, нарасна, а съпругата на президента се оказа охранявана заради „наличие на конкретна застрашеност“ срещу нея. По въпроса липсваше именно конкретика, макар че по закон тя няма право на охрана, нито на специализиран транспорт, но и то си беше ясно, че просто е намерена вратичка в текста. Разбираемо, впрочем, защото в церемониалния политически театър вероятно е трудно да откажеш добавената стойност на властта – фасадата във вид на бронирани лимузини, бутикови облекла и прочие псевдосветски лукс.

Но да не навлизаме в жълтении, понеже те доволно нашумяха, пък и в крайна сметка въпросът е принципен. Не можеш едновременно да говориш за законност и да намираш вратички в закона; не можеш да оплакваш сиромасите и да обгрижваш с привилегии най-близкото си обкръжение, нали? Ако можеш, следователно не си нищо повече от демагог, ръсещ с апломб кухи клишета за социална справедливост чрез надмогване на личния егоизъм, и най-обикновен лицемер – като Меган и Хари, които иначе плачат за околната среда, но с лека ръка профукали 20 000 паунда за чартърни полети до приказни дестинации. Да не би прозвучало толкова грубо, по-приемливо е дори да не плащаш данък обществено мнение и да си гьонсурат като Пеевски, вместо да приказваш за доверие и единение – понятия, напълно лишени от смисъл, когато зад тях не стоят и адекватни действия.

И всъщност никакви действия, тъй като призивите НСО да бъде закрита остават глас в пустиня, а случващото се в нея се превръща във все по-строго охранявана държавна тайна. Ето и сега: заел поста едва през март миналата година, шефът й подава оставка, без да е ясно защо, при положение че службата е в системата, призвана да защитава националната сигурност. „По лични причини“, обясняват от Президентството, но премиерът, съвсем в познатия си стил, обявява, че Данчо Дяков е „трябвало да бъде изритан“ заради „огромните скандали в президентската институция“. Започват всевъзможни спекулации, включително за намеса на „първата дама“, в резултат на което г-жа Радева излиза с дълъг статус във „Фейсбук“: „Пишeтe мe oтгoвoрнa зa вcичкo, c кoeтo нe cтe oк. И зa НAП, и зa cвинcкaтa чумa, и зa търгoвcкия рeгиcтър, и зa aпaртaмeнтгeйт, и зa умирaщитe oт cтуд cтaрци пo ceлaтa, и зa oпуcтявaщитe ceлa, и зa дeмoгрaфcкaтa кризa, и зa нecпирaщия пoтoк зaминaвaщи oт Тeрминaл 2, и зa нeфeлнитe зaкoни (имaмe cи дaжe зaкoн зa мeдиитe).“ И така нататък, и така нататък, когато тъкмо в разгара на всички споменати от нея кошмари биваме занимавани с вътрешни терзания и мелодраматични излияния:

Свиневъдството е почти съсипано, горят сметища под мостове и магистрали, в зарязани на произвола села се вършат чудовищни престъпления, пенсиите на близо 5000 пенсионери са запорирани заради неплатени сметки, НАП ще си плати глобата за изтичането на данните, разбирай – пак с нашите пари, обаче… основните причинители на кошмарите продължават да се ползват от щедри държавни облаги. И не, не е виновна за това съпругата на президента, не е виновен и самият президент, но нито беше, нито е достатъчно единствено да се говори за безпътицата – следствие от разделението между разпищоления по всички показатели връх и оставените на пълен самотек низини. Едните – с обилни привилегии, каквито не си позволяваше и комунистическата номенклатура, а другите – живеещи „на вересия“, без минимална сигурност за утрешния ден. Абсолютно вбесяващо е, колкото и трогателно да звучат нечии жалби от високото, особено на фона на последните събития, сред които е и убийството на дете.

Далеч съм от мисълта, че ще цъфнем, ако НСО се закрие и парите бъдат пренасочени към МВР или други служби, заети ужким с осигуряването на ред и сигурност на гражданите, но поне ще е стъпка в правилната посока. По същество – единствената възможна, за да се запълни някак зеещата бездна помежду ни. Освен от президент, премиер и председател на Народното събрание, ползването на привилегии от корпулентни нахалитети в най-мизерната държава в ЕС е равносилно на издевателство – това е съвършено ясно, нали? И не би било изненада, ако в един хубав ден някой, като мъжа, изкъртил перки на „Граф Игнатиев“ в знак на протест, изгребе и последните останки от волското си търпение. Днес един, после десет, сто, хиляда, милион…

Я как бързо махнаха злополучните инсталации, след като месеци наред се пребивахме и само си мрънкахме, докато най-после се обади гневът! Така че президентът е съвършено прав, употребявайки често думата „единение“: колкото повече хора, на които им писна, толкова повече гняв. „Аз твърдо исках да заявя, че някой нещо трябва да направи, за да събуди това заспало българско общество“, както каза поборникът срещу перките, и дори да звучи леко наивно, даже малко смешновато, явно няма друг начин. Наистина няма.

Любослава Русева, от reduta.bg