Правоприлагащите органи си имат любимци. Многократно сме били свидетели на двойния стандарт в работата на прокуратурата да удря свирепо едни и да гали с перо други бизнесмени и политици, които държат властта или все още са от „добрата“ ѝ страна. Кои са привилегированите личи от т.нар. сараи – луксозните имения, които станаха нарицателно за корупция и необяснимо забогатяване. За тях държавното обвинение

е с широко затворени очи

Летният скандал в парк „Росенец“, когато служители на НСО грубо спряха съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов на публичния плаж пред двореца на Ахмед Доган, показа колко безпардонно се използват лостовете на държавата в частен интерес. Беше отказано  да се разследват действията на охранителите, въпреки че единият от тях захвърли грубо българското знаме, а поругаването на флага е престъпление. Едва след избухналите протести срещу главния прокурор Иван Гешев подчинената му структура се видя принудена да прогледне за законността на летните сараи, които са построени в парка още през 2015 г.

Оказа се, че органите, които са отговорни за незаконното строителство, не са изпълнявали служебните си задължения, щом цели 5 години луксозното имение на лидера на ДПС е било недосегаемо. Административната прокуратура установи куп нарушения в основната сграда  и по-малките постройки около нея – 7 са без строителни книжа и разрешителни за строеж, а основната част няма акт 16. Към момента са издадени заповеди за събарянето на три сгради, но са обжалвани в съда. Държавното обвинение обаче не показва с нищо, че все още работи по случая, в който има солидни данни за евентуални престъпления.

Кеят пред имението например е нараснал с цели 200 м от 2016 до 2019 г., без да има нито един строителен документ и удостоверение за експлоатация, както изисква законът. Собственикът обаче твърди с нотариален акт, че пристрояването на яхтеното пристанище се е случило още през 80-те години на миналия век. Това може да представлява фалшификация на документ, тъй като сателитни снимки и кадастралните скици ясно показват, че е  ново строителство. Въпреки че Върховната касационна прокуратура образува проверка преди повече от половин година, все още няма абсолютно никакъв резултат. За други нарушения на НК пък е направо сляпа.

Разследващите изобщо дори не обърнаха внимание на брегоукрепването непосредствено до сарая. Общинският съветник от ДБ в Бургас Димитър Найденов вече 4 месеца чака отговор от Регионалната инспекция по околна среда в областта дали това съоръжение е преминало през оценка за въздействие върху околната среда. Заради мълчанието на РИОСВ той сигнализира и районната прокуратура в града. „Напомням, че който противозаконно унищожи или повреди защитена територия или местообитание – предмет на опазване в защитена зона, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева“, пише Найденов.

Недосегаемите палати

обаче никнат като гъби и все с протекцията на ДПС. Бившият съдружник на Доган в най-първата му фирма Румен Гайтански-Вълка също се прочу наскоро с грандоманския строеж на брега на яз. „Искър“ в едноименното ловно стопанство. Тонове бетон бяха излети в парка, преди държавните институции изобщо да разберат, че се строи. Скандалът гръмна едва след сигнал на столичния общински съветник от ДБ Владислав Панев, който публикува снимки на бъдещия нов сарай. Сякаш само за пиар прокуратурата разпореди проверка на ДНСК и общината, която установи незаконно строителство. Топката сега е в съда, където собственикът на сградата Гайтански обжалва заповедта за събарянето с мотива, че става дума за ремонт на стара барака.

Още по-озадачаващо е, че по делото горското предприятие под шапката на министър Десислава Танева заема страната на бизнесмена, като твърди, че действително на мястото на строящото се имение е имало сграда с площ 1341 кв. м, която била в много лошо състояние. Тук отново виждаме същите трикове като с кея на Доган, който уж все бил там. Те обаче лесно се опровергават със сателитни снимки, на които личи, че наистина е имало постройка, но тя е далеч по-малка.

Пред „Сега“ архитекти разясниха, че изключението да не се изискват строителни книжа при ремонт на съществуващи сгради важи само в случай, че не е засегната конструкцията. Личи си обаче, че на мястото са изливани много нови бетонни плочи. „В този случай трябва да се доказва кое е ново и кое е старо. Обикновено такива казуси се точат с години в съда“, коментират архитектите. Следва обаче въпросът дали и в този случай не става дума за документно престъпление. Прокуратурата до момента пасува по тази линия на разследването, която може да доведе до обвинения.

Държавата е безкомпромисна единствено

когато трябва да удари избирателно. След като благоволението на властта към Васил Божков спря, прокуратурата се втурна да проверява вилата на хазартния бизнесмен на Витоша и строителните проекти на неговата фирма „Нове Хоумс“. Набързо бяха установени десетки нарушения във вилата, която е бивша резиденция на Тодор Живков,  и вече 7 допълнителни постройки към имението чакат да бъдат съборени. ДНСК пък спря строежа на затворения комплекс „Нове хоумс“ в столичния квартал „Красно село“, както и на I Tower – друг свързван с бизнесмена проект.

Дружеството строител твърди, че всичко, което се прави, е било одобрено на фаза инвестиционен проект и потвърдено от самата ДНСК на проверки през 2018 и 2019 г. От фирмата протестират и защо строителният контрол спира строежа, преди фирмата да се възползва от законовото си право да направи възражения в отговор на констативния акт. „Това накърнява интересите както на инвеститора, така и на бъдещите домакинства и жители в компелкса“, изтъкват оттам. Така и не става ясно как уж откритите нарушения са оставали незабелязни от държвните органи толкова години до момента, в който Божков вече е обвиняем. По всичко личи, че тези въпроси са забранени за прокуратурата.

Стъпват на пръсти

И ДНСК, и РИОС, и прокурорите внимават да не нарушат спокойствието на стопаните в сараите, именията, дворците или къщата в Барселона. Най-много да се събори някоя барака, но не може и дума да става за наказателна отговорност. Евентуални престъпления изобщо не се търсят, а други нарушения на закона се прикриват с години. Скандалът с „Алепу Вилидж“ до Созопол, при който хотелски комплекс се превърна в подпорна стена, за да не бъде съборен, също не доведе до обвинения. Бетонът на този плаж ще стърчи като паметник на държавната немощ срещу хората с властови позиции. Или ще бъде „чудна къща за птички“, както се изрази премиерът Борисов.

Очевидно незаконното строителство е с пандемични размери и е добре охранявано. Пряк участник в това е самата прокуратура, която е абдикирала от задължението да пази правовия ред.

„Сега“