Posts Tagged ‘евгений дайнов’

Евгений Дайнов: Една шепа хора правят милиони, а останалите 90% съхнат от жажда или се давят в наводнения

Posted on: септември 10th, 2023 by Пламен Иванов No Comments
”Една шепа хора правят милиони, а останалите 90 процента съхнат от жажда или се давят в наводнения.” Това написа в свой анализ за Дойче веле политологът проф. Евгений Дайнов във връзка с множеството безобразия, които се вършат пред очите ни. Вижте и целия текст:

„Боя се, че започва размиването на отговорността за наводненията по южното Черноморие. Затова искам да напомня фундаментални неща, до които се стига не със специализиран, а с елементарен здрав разум.

Ако изсичаш гората, създаваш условия за свлачища и наводнения (когато вали) и за суша (когато не вали). Дърветата държат сянка и предотвратяват затопляне и засухи. Коренните им системи държат почвата и не допускат тя да се свлича.

Гората над Тетевен бе изсечена за десетина години. Целият град знаеше, че водата му идва от извори, които ще пресъхнат, когато гората бъде унищожена. Тя беше и Тетевен е – очевидно завинаги – на особено свиреп воден режим. Защо нито днес, нито някога се чу за този проблем? „Не можем да се изправим срещу мутрите“ – казваха и казват местните. И седят на сухо.

„Това да не ти е Виетнам“

Не незаконната сеч е, обаче, проблемът с унищожението на горите. През март 2007 година гората над село Миндя бе, за пръв път изобщо някога, ликвидирана с гола сеч. Това бе направено от горските, напълно законно. Отидох с тяхното свърталище във Велико Търново да ги питам кой ще плати щетите от наводнението, което неминуемо предстои да дойде по деретата откъм Стара планина. Те ми обясниха, че според „нáуката“ нямало да има наводнение. „Това да не ти е Виетнам“ (??), ми съобщиха триумфално. Аз си врътнах показалеца край слепоочието и напуснах с тряскане на врата. Когато през юли наводнението дойде – единственото, което някога се е случвало – повреди три моста и напълно отнесе един, по който в предните десетилетия съм минавал хиляди пъти. Още не е възстановен.

Години наред Странджа се изсича – свирепо, безмилостно и предимно законно. Целта е, освен всичко друго, процентът на вековни гори да намалее дотолкова, че планината да загуби своя защитен статут; и всичко да може да бъде окончателно и необратимо бетонирано. Резултатите ги видяхме – примерно в Карловско неотдавна.

Да минем към речната тема.

Трябва да си съвършено малоумен, за да твърдиш, че няма проблем да засипеш и застроиш дерета. Та нали, когато се зададе потопът, причинен от сечта, водата ще трябва все отнякъде да мине? И когато деретата ги няма – минава през друго. Като например – през паркингите на Царево, заведенията на Арапя и хотелите на Нестинарка.

Мостове ще падат, пътища ще убиват

Не по-малко малоумен трябва да си, за да твърдиш, че изгребването на инертна маса от реките не създавало проблем. Как да не създава, след като реките слизат надолу – вкопават се в земята? Марица е надолу с три метра за последните 30 години, Струма – на места със седем. Това означава, че подпочвените води също слизат надолу, оставяйки на сухо хората и стопанствата, намиращи се на повърхността.

Десетки мостове из цялата страна са поддали и ще паднат при наводнение. Защо са поддали? Пак заради спадането на реките. Проектирани са за едно тяхно ниво и няма как мостовете да се справят, когато реката се е вкопала метри надолу.

С инертните материали, изгребани от реките, се правят основи на магистрала „Хемус“. Това е съвършено и напълно забранено, тъй като в тия материали е пълно с коренища, кал и всякаква друга органика, която няма как да понесе съответното натоварване. Избягвайте, прочее, да пътувате по бъдещата магистрала „Хемус“ в участъка след Брестница по посока Варна. Там в основата на пътя са положени коренища от съседната река Вит. С очите си гледах как месеци наред багерите вадеха тиня и коренища, обръщаха се на изток и ги изсипваха в основата на пътя. Този път ще убива.

Доколкото реки продължават да съществуват, те се стопанисват по напълно малоумен (отново) начин. Една естествена, оставена на мира река се саморегулира. Има завои, които убиват скоростта на водата при голяма вълна. Има влажни зони, които поемат разливите извън населените места.

Когато човекът коригира „грешките“ на природата

Още през 1950-те и 1960-те години, обаче, реките бяха „коригирани“. По силата на тогавашната идеология, „дълг на човека е да коригира грешките на природата“. Природата обаче грешки не прави и това се вижда оттогава и до днес. Реките са пълни с „корекции“ – с прави участъци, направени от човека на мястото на естествените завои. Само по река Янтра (285,5 км дължина) корекциите са над сто.

Какво се случва? Когато дойде голямата вълна, тя не се укротява по завоите. Напротив, набира скорост по „корекциите“ и отнася селото надолу по течението. Това село прави своя корекция, за да отпрати водата още по-надолу с още по-голяма сила. В европейската хидрология този подход е известен като „да пратиш своето наводнение към съседното село“.

И, разбира се, тъй като влажните (заливни) зони също са унищожени, когато „коригираната“ река прелее, тя прави това в населените места. За целта край нея хората правят „защитни диги“. После не ги поддържат и реката ги пробива. После местните вземат милиони от държавата (т.е. от останалите граждани) и правят бетонни диги. Които реката също пробива, тъй като сечта над нея не е спирала. После всички мажат сълзи и сополи пред медиите.

Река Веселина край село Миндя има две корекции, правени през 1960-те години. Преди десетина години те така засилиха голямата вълна, че я блъснаха долу в завоя на Женския вир и отнесоха пътя, минаващ отгоре. Впоследствие с външно финансиране оправихме първата корекция – върнахме завоите, меандрите и заливните зони. Оттогава подобни случки нямаме, макар втората корекция да си стои.

Когато институциите са корумпирани или нехаят

Реките, освен това, са подложени на „зауствания“ и „разрешителни за водоползвания“. „Зауствания“ означава, че някоя корумпирана или нехайна институция ти дава разрешение да си помпаш отпадъчните води в близката река – да речем река Еленска, която доскоро бе напълно и съвършено мъртва, поемайки отпадъците на мандра Елена. В момента е полужива, тъй като поема „само“ отпадъците от всички хотели, ресторанти и къщи за гости на град Елена, чиито управници категорично отказват да правят пречиствателна станция. Същото отказва да прави управата на Община Царево. Защо са тези откази, които са напълно необясними с инструментите на здравия разум? Тръгнете след парите и ще разберете.

„Разрешителни“ на свой ред означава, че корумпирано-нехайната институция ти дава разрешение да изпомпваш толкова вода от реката, колкото ти трябва. Между 2000 и 2009 година, например, в средното течение на Янтра и нейните притоци „разрешителните“ повишиха изпомпването на води 80 пъти. Повтарям за небрежно четящите: през 2009 година от тези реки се отнемаше 80 пъти повече вода, отколкото през 2000 година.

Правите всичките тези безобразия и после искате пари и доброволци, когато дойде моментът да платите сметката? И обявявате национален траур за жертвите и ми хленчите по радиото? А накрая няма виновни и с парите за „възстановяване“ се завърта абсолютно същият цикъл, при който абсолютно същите хора правят милиони, а останалите 90 процента съхнат от жажда и/или се давят в наводнения?

Няма как да победите природата. Тя ще ви победи. Дето се вика, с динозаврите се справи, та няма да накаже кметове, горски, министри, депутати, мандраджии, хотелиери и прочее.

Настоявам, прочее, този път да се направи наистина цялостна ревизия на всички безобразия и няколкостотин длъжностни лица да влезнат в затвора. Инак някой следващ път просто никой няма да оцелее.“

 

***

Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле

Проф. Дайнов: Ако Оруел беше жив, щеше да каже: „Свинщината е държавничество“

Posted on: януари 25th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Политологът проф. Евгений Дайнов каза по телевизия Евроком, че Радев е ”играч, който иска да ни завърне в посока Кремъл. Това са Слави и референдумите, НДСВ и др.” Дайнов каза, че коментарът на президента, че ”статията на ”Ди Велт” за помощта на България към Украйна е платена, ще ”изяде” главата на Радев.”

Проф. Евгений Дайнов посочи, че всякакви „възможни агенти допринасят за Кремъл и всичко живо е задействано в тази посока, за да ни откъсне от Европа и да ни насочи към Москва.“ Дайнов заяви, че истерията обзела руските пропагандисти: „Това разкрива, че светът се е променил и тази промяна не е в тяхна полза. Русия губи войната и това ги вбесява. Руските агенти в България „изтерясват“ от слабост.“ Евгений Дайнов каза, че Радев е повторил руските опорки.

Дайнов каза, че европейците смятат, че „всички сме равни и че човешкият живот е ценност. Европейската кауза е ключова. Путин се опитва да покаже, че има влияние на Балканите и може да отцепи каквато си иска територия. Политологът посочи, че Радев притежава службите, армията и полицията, но президентът се подчинява на решенията на Москва. Дайнов каза, че коментарът на президента, че „статията на „Ди Велт“ за помощта на България към Украйна е платена, ще „изяде“ главата на Радев. Феодалният модел на Борисов свърши.“ Дайнов каза, че още „свинщини“ предстоят, които отразяват отчаяният опити на статуквото да си върне контрола над обществото и кремълската хватка. Дайнов очаква прилив на нова политическа енергия около новите фигури: Кирил Петков, Асен Василев, Лена Бориславова и др.

Куриозно е, че приближени до Путин вчера са обявили, че е време да бъде използвано ядреното оръжие, за да се унищожат: Германия, Полша, Франция и България. Необходимо е тези, които подкрепят проруската пропаганда в България, да дадат своите обяснения за тези твърдения на Кремъл.

Вече е ясно какво ще се случи: Западът ще победи Евразия

Posted on: ноември 5th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Оня ден съм на големия път. Карам, слушам националното радио. Водещата включва български дипломат, който на уличен жаргон обяснява, как в никакъв случай не бива да помагаме на Украйна, която сама си била виновна за руското нахлуване.

Всеки ден медиите, които издържам със своите данъци, ми пускат такава отрова. Този път обаче наистина се почувствах натровен, като след ядене в подозрителна кръчма. Заболя ме главата, падна ми кафява пелена пред очите… И тогава изключих БНР и включих The Purple Album на Дейвид Ковърдейл. Не е за вярване, но само за около секунда и половина пелената пред погледа ми се вдигна и главата ми се оправи.

Точно този албум не е най-великата възможна музика, но той подейства мигновено като противоотрова. Бях се допрял до културата на т.нар. „Запад“, която за секунда изсмука цялата путинска отрова от душата ми.

Пристигнах, седнах да пуша на теферич и се сетих, че предишната седмица вече бях изживял нещо подобно, макар на по-забавен каданс. На 27 октомври четох речта на Владимир Путин на онази „експертна среща“, наречена „Валдай“, на която събира интелектуалните си лакеи от целия свят. Ходих като отровен до следващия ден, когато се появи обръщението на германския президент към народа на обединена Германия. Макар бавно, прочитането на тази реч изсмука впръснатата от Путин отрова.

Опитът ми, описан в първата случка, лесно можете да повторите. Слушайте „Хоризонт“ и, след като са ви впръснали поредната доза путинска отрова, пуснете си въпросния албум. Може и всеки албум на Deep Purple. Или на The Beatles. Може да залитнете дори към Porcupine Tree – изтеглянето на отровата от душата ви все пак ще се случи.

Случката с речите на двамата президенти е по-сложна и мисля да я подложа тук на по-подробен анализ.

Според Путин нищо драматично не се случва в света след 24 февруари. Просто събитията доказват, че той е бил прав през цялото време да твърди, че: „да владее света – това е онова, на което залага така нареченият Запад в своята игра“. Тази игра именно била тласнала Запада към „разпалване на войната в Украйна, провокации около Тайван, дестабилизация на световните пазари на продоволствие и енергия“.
Дотук звучи като реч на Леонид Брежнев някъде от 1969 година, но с някои съществени разлики. Тогава, наистина „Западът“ (в лицето на САЩ) разпали войната във Виетнам и, пак наистина, „Западът“ направи това, за да противостои на разпространението на комунизма по света, което би била пряка заплаха за доминиращата позиция на същия този Запад. Изобщо, за разлика от Путин и неговите адютанти, съветските лидери не лъжеха толкова откровено. Манипулираха, изкривяваха, премълчаваха, „масажираха“ статистика, пускаха словесна мъгла – но не би им хрумнало да твърдят, че нахлуването на руската армия в Украйна е „разпалено“ от „Запада“.

Путин окончателно се потопи в стилистиката на съветска словесност, но я обогати – освен с лъжи, със самобитни свои измислици, съвършено отвързани от всякаква наблюдаема действителност. Ето, например, неговият отговор на въпроса защо Западът иска да владее света: „Става дума за изчезването на творческия потенциал на самия Запад и за неговия стремеж да спира, да блокира свободното развитие на други цивилизации“.

Това твърди човек, чиито инженери, лишени от достъп до изчезващия творчески потенциал на „Запада“, са принудени: да слагат (западни) чипове, взети от (западни) перални машини в своите крилати ракети; да разфасоват (западни) самолети, за да имат части за останалите си (западни) самолети; да произвеждат (западния модел) автомобили „Лада“ без всякаква съвременна (западна) електроника.

Можем веднага да се досетим коя точно „друга цивилизация“ този „Запад“ иска да блокира, тъй като се чувства застрашен от нейния творчески потенциал. Иде реч за Русия, разбира се, която е мишена на Запада от момента, в който поглъща Украйна: „Възникна огромната Руска империя. Европейските държави веднага започнаха да създават бариера между себе си и Руската империя на принципа: разделяй и владей. Така започнаха опитите за разделяне на руския народ“.

Крайният резултат, според Путин, е триумф на руския творчески потенциал над западния, точно днес: „У нас инфлацията тази година ще е 12 процента. В страните на Евросъюза с най-развитите икономики е 17, а при някои – 21-23 процента, двойно повече, отколкото у нас… Бюджетният дефицит у нас догодина ще е 2 процента, после – 1.4 и след още година – 0.7 процента. Във всички страни от еврозоната той е по-висок“.

Така според Путин, онова, което се е случило след 24 февруари е, че Русия е демонстрирала своето творческо и икономическо надмощие над „Запада“. Оттук следва изводът: „онова, което ние правим, става много привлекателно за твърде много страни и народи по света… вижте, в много страни от Африка днес се веят руски знамена. В Латинска Америка става същото, в Азия. Имаме твърде много приятели“.

Следващата стъпка е ясна. Щом руският – „евразийският“, както го нарича Путин по-късно в речта – модел е толкова привлекателен, то е време и европейците, и американците да го последват: „ценността и значението на Евразия е, че това е самодостатъчен комплекс, с огромни ресурси от всякакъв вид и с огромни възможности… Естествена част от тази Голяма Евразия би могла да бъде нейната западна покрайнина – Европа… чиито лидери някак не забелязват, че и бездруго вече са станали чужда периферия, превърнали са се във васали“…

От години в главата на Путин Европа е васал на Америка. От тази гледна точка е разбираемо, че той предлага на европейците да станат васали на Русия – модел по-успешен не само от техния, но и от американския. На американците Путин засега не предлага да се присъединят към руския модел; но все пак съвети към тях той има: „Най-важното е да се борите за повишаване на заплатите, това е първо. Второ – не вярвайте, че Русия е ваш враг или противник. Русия е ваш приятел…“

Според Путин, накратко резултатът от войната в Украйна е окончателната демонстрация на предимствата на руския модел пред „западния“, поради което най-доброто, което европейците могат да направят е да се присъединят към Голяма Евразия като нейна „покрайнина“.
Всичко в тази реч е лъжа и измислица, но все пак крайният резултат от словесното излияние на Путин е оформянето на лепкава и отровна паяжина, в която много хора могат да се омотаят. Да видим сега противоотровата – обръщението към народа на германския президент.

Разликата е видима още в първото изречение. Докато според Путин нищо драматично не се е случило след 24 февруари, според Щайнмайер един свят е свършил и друг се е родил: „Всеки човек в нашата страна, който се събуди на 24 февруари и видя картините на ракетните атаки срещу Киев, на танкови колони на украински улици, на грамадния мащаб на руското нахлуване – всеки, който се събуди пред такива картини разбра, в онази сутрин, че светът е станал различен“.

Това, разбира се, е факт и затова представлява разкъсване на путиновата паяжина. На 24 февруари за пръв път от 1945 година една страна в Европа нахлу с армията си в друга страна с цел да я завладее и подчини. Това нарушава всички договори и правила, изработени след Втората световна война, за които правила Путин твърди, че са „черна дупка“. На друго място Путин казва, че никой не му ги е обяснил и той не ги разбира. А обяснението е просто: нарушение на правилата е Русия да гарантира с подписа си, че ще спре всеки, който нападне Украйна – а после самата тя, Русия, да я нападне.

Подобно разрушаване на европейския ред веднага ражда криза и Щайнмайер не лъже народа си по този повод: „Бруталната агресивна война на Русия в Украйна направи на пепел европейската система на сигурност… Това е най-дълбоката криза, която нашата обединена Германия някога е изпитвала.“

След тази констатация той като Путин дава на съгражданите си исторически контекст. Този контекст, обаче, е твърде далеч от лакираната картинка, която Путин рисува на руснаците ден по-рано: „В годините преди 24 февруари Германия се радваше на попътен вятър… свободата и демокрацията напредваха навсякъде в света, търговията и благополучието изглеждаха възможни навсякъде“. Какво предстои: „Задават се по-трудни години, сурови години. Дивидентите на мира свършиха… Очевидно е, че ще трябва да се правят жертви… Ще трябва отново да се научим да сме скромни“.

За разлика от Путин, според който Русия винаги е била права и това сега става ясно, германският президент съобщава на народа си нещата такива, каквито са, без грим и премълчаване. Докато Путин се хвали, че неговата икономика е по-силна от западната, Щайнмайер призовава своите сънародници към жертви и скромност.

Покрай извечната правота на Русия Путин прокарва тезата, че и той винаги е бил прав, непогрешим. На фона на това главозамайване Щайнмайер констатира вина и я поставя там, където й е мястото: „На 24 февруари… звукът на сирените, димът над Киев, ужасните картини на онази сутрин… разкриха окончателния, горчивия провал на години политически усилия, включително от моя страна, за предотвратяване на точно този ужасен миг“.

Наричането на провала „провал“, поемането на лична отговорност за него – това е онзи момент, в който решаваме да повярваме на въпросния политически лидер. За разлика от такива лидери, диктаторите никога не признават провал и още по-малко – някаква своя отговорност за такъв.

В своята реч Путин, увлечен в дребно самохвалство, нито показва загриженост за руските граждани, нито се обръща към тях с някакви призиви или съвети. За него те не съществуват. Ден по-късно в обръщението на германския президент разговорът с гражданите заема около половината от обема на речта му. Щайнмайер им обяснява, че жертвите са неизбежни, че германците могат да минат през идващите тежки години ако са заедно и ако знаят, че в крайна сметка доброто ще победи злото и германците ще останат онова, което са: „Силна демокрация в сърцето на Европа. Свободна, разнообразна република, съставена от самоопределящи се граждани“.

В тези изречения, между другото, са описани именно онези европейски ценности, които Путин твърди, че не разбира. Те са ясни и прости за обяснение – но не и на човек, напълно лишен от всякаква симпатия към народа си, съвършено опериран от разбирането, че управлява от името на обикновените граждани и за благото на обикновените граждани.

Интервенции, подобни на тази на Щайнмайер, не само изправят истината срещу лъжите на Путин и путинистите. Те лекуват душата и поради факта, че използват културен, приличен език, за разлика от заплашително-бандитския речник на Путин и нему подобните. От речта на руския президент, например, научаваме, че: западните страни са в състояние на „бълнуване някакво… хайде поне да си поразмърдате малко мозъците… съвсем се опростачихте“; британският премиер Лиз Тръс „ръси глупости – девойката не е много наред с главата“; председателката на долната камара на американския Конгрес Нанси Пелоси е „бабишкер… замъкнала се в Тайван, за да провокира Китай… с някакви бълнувания“; правилата в международните отношения за които говори „Западът“ са: „Глупости някакви, за идиоти… бълнувания“.

Това, че за Путин всички, с които не е съгласен „бълнуват“, е само по себе си тревожно. Не толкова тревожно е, че неговата реч го разкрива като страхлив човек, молещ – поне осем пъти – за преговори със същия този „Запад“, уж пълен с луди девойки, простаци, глупаци, бабишкери и идиоти. Решителният, сериозен и загрижен тон, с който Щайнмайер обяснява на сънародниците си необходимостта от заставане срещу Русия е съвършено различен. Тук имаме работа със смел човек.

Някой ден историците ще пишат, че със своите речи от края на октомври 2022 година двамата президенти разкриха, какво ще се случи: Путин, че ще загуби войната, властта и държавата си; Щайнмайер, че Западът е възстановил своята решителност, спомнил си е върху какви ценности е основан и ще излезе категоричен победител над „Евразия“.

Думите имат значение, защото те градят света.

Коментар на Евгений Дайнов/OffNews.bg

Евгений Дайнов за Константинова: Махнете я тази чорлавата! Разжалвайте я пред строя!

Posted on: май 31st, 2022 by Пламен Иванов 1 Comment

Прибирам се малко преди 22.00 часа от поредния доста добър концерт в Нов български университет в подкрепа на Украйна. Пускам късните новини. На ТВ екрана изгрява някаква чорлава жена, която ме гледа лошо. Освен, че ме гледа лошо, нещо ми се кара.

Избеснях на секундата: Коя си ти, чорлава и лошо гледаща жена, че ще ми се караш? Обаче се вслушах и разбрах, че (за разлика от Бойко Борисов и присъдружните му фашисти) не се кара на мен. Кара се на украинските бежанци.

Кара се, тази чорлава, лошо гледаща и неугледна жена, на жени и деца, избягали от войната. И оставили мъжете си да умират в тази война, за да имат някаква държава, в която да се върнат.

Казвала се била Константинова. Била началник на бежанците. И им съобщава, че са боклуци, към които тя вече няма да има милост: „Закрилата е право, а не задължение!“ – съскаше тази рошава чиновничка от екрана, фиксирайки ме са безмилостен поглед, който помня от едно време от представителите на Народната милиция. Ако беше от НМ, да й простим: дошла от село, не може да работи нищо, станала милиционерша. Но – не. Тя не е от НМ. Което не й пречи да не разбира елементарното: щом на някой човек някакво нещо му се полага по право, то това означава, че някакви други хора имат задължението да му спазват това право.

Дотук – грандиозно невежество по елементарни неща, изяснени в Европа някъде около 17-ти век.

Тя обаче не спира дотук: „няма да позволя повече да тръгне нито един празен автобус, нито един празен вагон“. След титаничното, вселенско невежество виждаме да се открехва врата към онова, което в НМ се наричаше „единоначалие“ – „аз съм шефът, аз забранявам“.

Следва очакваното: „Развитието на ситуацията от този момент нататък е в ръцете на украинската общност в България“. Това е любимият похват на българските чиновници от четвърт век насам – да прехвърлят собствената си неспособност да се справят със служебните си задължения върху гражданите и техните организации.

Защо, пита се в задачата, Полша успя да приюти 4 милиона бежанци без драми? Поляците били по-богати от клетите българчета? Тогава какво да кажем са сиромашка Молдова, 17 на сто от чието население в момента са украински бежанци? Да са се оплаквали молдовците? Да са се карали на украинците?

И не, другарко, никъде в Европа украинците не са настанени в палаткови лагери, както лъжете. Не са. Никъде. Защото там, някъде, има солидарност.

Сещате се, драги читатели, какво следва, нали? След като тази свирепа жена обеща да вкарва украинците в лагери, защото били много претенциозни, тя нямаше как да не стигне до основна опорна точка на сегашния български фашизъм: че държавата харчи за украинците, а българите гинат от глад. Да я чуем: „Да, сигурно е имало и такива, които не са успели да запишат децата си на детска градина. Но нима това не се случва всеки ден с българите?“.

Щеше да бъде по-честно направо да обяви украинските майки и деца за унтерменшен – за „недокрай човеци“, в сравнение с висшата раса на българите…

И това се случва в държава, която по време на най-голямата си, днес невъобразима бедност, подслонява без истерии стотици хиляди македонски, тракийски и арменски бежанци. И нейните поети съчиняват песни и стихове за тяхната драма.

Позор.

По време на 12-годишния режим на ГЕРБ не съм си позволил нито веднъж да ги питам, как не ги е срам. Защото бях наясно: тези хора нямат нито срам от хората, нито страх от Бога. Те съществуват единствено, за да плячкосват. Сега обаче питам управляващите: Как не ви е срам? Как не ви е срам да имате вицепремиер с менталното устройство на фатмак от Народната милиция? Как не ви е срам да се позиционирате като модерни европейски хора, а да развъждате такива ретроградни екземпляри, все едно изкарани от нафталина на бай-тошовия социализъм?

Тази жена разполага със съзнание, което е изцяло бай-тошово и, в крайна сметка, руско. Няма начин някой да й обясни, колко не е права. Тя не разполага със софтуера да разбере такива обяснения, камо ли да подчини своето поведение на тях.

В продължение на няколко поколения българските чиновници култивираха у себе си омраза към гражданите – докато стигнаха до онзи момент, в който омразата се оказа единствената им емоция. Накрая започнаха да мразят себе си.

Махнете я тази. Разжалвайте я пред строя.

Паркирайте я някъде, където няма да вреди. Секретар на селско кметство би било добра идея, докато не я изгонят местните баби заради злия й нрав.

И се извинете, че тя ни опозори от ваше име.

Не е далеч времето, когато ще бъдете питани, какво точно правихте по време на войната. Какво ще отговорите? „Заключвахме в лагери украински жени и деца, докато техните мъже бранеха не само родината си, но и нас от руските орди.“

Засрамете се.

Подивели ли са българите?

Posted on: май 28th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Може би всеки народ има способността от време на време да подивява. Да изпада от рамките на цивилизованото поведение и да се превръща в свирепа глутница. Това, знаем, се е случило на германците в периода 1933-45 година. В момента в това положение се намира руският народ. А българският?

Разликата между цивилизовано и диво поведение

Цивилизовано поведение – това ще рече поведение обрано, уважително, дисциплинирано, следване на поведенчески код, който не допуска силните да тормозят слабите, а напротив – очаква от силните да закрилят слабите. Различните не се схващат като опасност за групата, а като възможност за обогатяване на опита на индивидите.

Цивилизацията целенасочено създава условията за това, обикновените хора да живеят добър, подреден и удобен живот, защото са сигурни, че утре няма да дойде някой насилник (или държавен орган), който да им вземе всичко. Цивилизованото поведение е изкуствено. То не съществува в природата, а е породено от съзнателните усилия на човешкия разум.

Дивото поведение е онова поведение, което не е породено от усилията на човешкия разум. То е част от природата. В рамките на дивото поведение силните тормозят слабите, „другите“ се схващат като врагове на групата, всяко различие се схваща като опасност или израз на слабост и се наказва. Насилието се въздига в основен принцип на обществена подредба и силните имат безусловното право да вземат каквото искат от слабите, които на свой ред не виждат смисъл да си подреждат живота, който неминуемо някой ден ще бъде разрушен от някой минаващ наоколо бандит или държавен началник.

Подивели ли са българите?

Цивилизацията, накратко, е арена на приличието. Диващината е арена на обратното на приличието. Погледнете Филип Димитров и ще видите приличен човек, представител на цивилизацията. Погледнете Костадин Костадинов и ще видите обратното на приличен човек, представител на диващината. Първият, докато беше премиер, искаше да постигне онова „максимално удобство за широките маси“, което Чърчил описва като сърцевината на цивилизацията. Вторият, днес действащ политик, иска да трича, вкарва в затвори и заключва в лагери всички, които са различни от него.

При повърхностен поглед, българинът като че подивява. Украинските бежанци от войната бягат обратно, прогонени от диваците по българското Черноморие и от органите на държавата, оказали се неспособни да предоставят на жертвите на путинските орди цивилизовани условия за живот. Очевидно е, че расте подкрепата за партията на гореспоменатия Костадинов, чиято идеология е омразата и насилието. Като че мнозинството българи, подбутнати от позорното вето на ГЕРБ-ВМРО срещу Северна Македония, декларират омраза към македонските си роднини.

И друг път е имало признаци за подобно българско подивяване. Във втората половина на 1980-те години повечето българи като че се бяха подвели по пропагандата на БКП и се опитваха да мразят българските турци. В началото на 1990-те години имаше периоди, когато изглеждаше съвсем реално българското общество да влезе в „югославски режим“ на междуетническо изтребление. По повод на прословутата „Истанбулска конвенция“ изглеждаше, че българите са на косъм от това да бесят по дърветата всички, които им изглеждат като да са с „нетрадиционна“ полова ориентация.

После обаче, когато пушилката се вдигна, се оказа, че българите нито са намразили турците, нито са готови да ги изтребват, нито пък истински искат да бесят „нетрадиционните“.

Декларативно – дивак, в същината – приличен и свит

Изглежда, че българският народ е див и варварски единствено на декларативно ниво. Това има своето обяснение. Учен поколения наред, че от неговите усилия нищо не зависи, българският народ е „свит“ и с особено ниско самочувствие. Това създава празнота в неговата душа, която празнота той запълва с декларации, че е насилник и че обича насилниците – като например Путин или Хитлер, или Пиночет. Така, мисли свитият българин, той ще бъде забелязан и припознат като „някой“, колкото и да няма никакви видими постижения.

Под декларативната диващина обаче се крие един приличен, макар и свит, народ. Това личи дори по неговия бит, сравнен например с руския такъв. Погледнете руските села и по-малки градове. Това са кочини. Нищо не е подредено, в нищо не е инвестирано по простата причина, че в тамошната диващина всеки момент някой началник може да дойде и да ти вземе всичко. И да те тикне в затвора. Защо да инвестираш усилия в подредбата на обикновения си животец?

Българският бит не е такъв. Не толкова подреден като, да речем, германския, българският бит е светлинни години по-цивилизован от руския и така разкрива базисното приличие на българското съзнание. Поговорете с народа си и ще констатирате, че той споделя ценностите на диващината в кръчмата. У дома си той е кротък, приличен и дори уважителен. Това е видно и в голямото европейско изследване на ценностите – European Values Study – което се провежда в ЕС на всеки 10 години от 1990 година насам. В него е видно, че българинът, макар по-малко цивилизован от холандеца или французина например, общо взето се вписва в общата европейска картина. По някои показатели българите, както и унгарците, изглеждат доста по-диви от средното за Европа. Но все пак българите не допуснаха Борисов да се превърне в дивак като Орбан.

В България източникът на дисциплината идва основно отвън

Българският народ като че се бои да споделя своята базисна приличност поради ниското си самочувствие. Някак не изглежда много героично просто да си приличен човек. По-героично е да славиш Путин, Хитлер или Пиночет и да крещиш, че Македония е българска. От това положение следва, че трябва да се направи нещо със самочувствието на българите, което нещо да делегитимира дивашкото поведение и да легитимира приличието като основна ценност.

Тук на помощ ни идват мащабните изследвания на холандския социолог Хеерт Хофстеде. В последните десетилетия на 20-ти век той изследва въпроса със самодисциплината, която е основен признак за цивилизованост: колкото по-самодисциплиниран е един човек, толкова по-цивилизован е той. Хофстеде открива, че при различните европейски народи центърът на дисциплината („локусът на контрол“) се намира на различни места. При северните и западните народи локусът на контрол е вътре в самите индивиди, т.е. дисциплината иде отвътре. При източните и южните народи локусът на контрол е предимно външен: дисциплината върху поведението е налагана отвън – от традицията, родата, вярата, обществото, държавата. Българите, бидейки хем южен, хем източен народ, имат предимно външен източник на дисциплина.

Днешните управляващи трябва да убедят народа, че е по-добре да си цивилизован

Това положение отваря огромно пространство за упражняването на лидерство. Бойко Борисов, когато правеше това, легитимираше дивашкия компонент в българското съзнание и в някаква степен българското общество подивя. Или поне стигна до извода, че да си цивилизован човек не е кой-знае колко важно. Днешните управляващи са прилични хора, социализирани в цивилизовани страни, в които локусът на контрол е вътрешен. Ако те упражнят достатъчно лидерство върху объркания български народ, то няма да е трудно този народ да бъде убеден, че е по-добре да е цивилизован, отколкото да подивява.

Това няма да е трудно, защото макар объркан и дезориентиран, все пак българският народ, за разлика от руския, успя да остане базисно приличен.

Коментар на професор Евгений Дайнов за Дойче веле

Евгений Дайнов: Айде гербаджиите да си се скриете по влажните дупки, от които изпълзяхте

Posted on: февруари 22nd, 2020 by anteni No Comments

Много смешна мобилизация на маргинални и новопокръстени гербаджии из фейса: Бойко ни пази от комунистите, а Путин е купил испанската полиция, прокуратура, всички испански вестници, Шпигел в Германия и пр.

Жалка работа. Айде гербаджиите да си се скриете по влажните дупки, от които изпълзяхте, може ли?
Благодаря.

Да живей Бойко, който самоотвержено ни пази от всички Бекапета по всички земни кълбета!
Ама добре сте се мобилизирали, разните списуватели, дето неотдавна бяхте във в. Демокрация и подобни; и бяхте „за Европа“. И ми се правихте на съратници. И на демократи. Вие, подлогите жалки и презрени; вий, гнъсни червяци; вий, позор за Бога…

Само дето сте смешни. вече. Путин бил купил един каталунски вестник да ви маскари вожда. Не сте чували ни за германска преса, ни за италианска, ни за каталунската полиция…

Живейте си в Бойковския рай, както живеехте в Байтошовския.

Харесва ви, нали? Да си имате вожд на племето, да ви говори простотии? Ама да е „от народа“. И от време на време да ви потупва на рамото, нали? И да ви казва, колко сте важни…

Но съм впечатлен от очевидно безкрайното количество грамотни българи, които във всеки момент могат да бъдат купени от властта. Почна се, есента, от академици, доценти, професори. Днес са журналисти. Няма ли дъно? Няма ли някое съсловие да откаже да целува пръстена на мафията? Колко поп Кръстьовци може да има на тази територия?

Аман от мисирки и мисирковци, прочее.

Евгений Дайнов, Фейсбук

Евгений Дайнов: Предлагам челен международен консервативен опит на ГЕРБ

Posted on: ноември 17th, 2019 by anteni No Comments
Тъй като съм много благодарен на ГЕРБ, че са десни, консервативни и ме пазят от комунистите, позволявам си да им предложа челен международен консервативен опит.

Преди вече 15-ина години Сапармурат Туркменбаши Великолепни с указ отмени пенсиите като такива. Обосновката: „В традицията на гордия туркменски народ не виждаме наклонност към просене на милостиня от държавата. Пенсиите са съветско извращение, грубо погазващо нашите традиции. Гордият туркменски народ от хилядолетия се е грижил сам за своите възрастни родители!“

После забрани и съвременното медицинско образование, защото книгите на Авицена (туркмен, разбира се) са предостатъчни за бъдещите лекари. Забрани и хуманитарните дисциплини, защото всичко, което трябва да се знае по въпроса, се съдържа в неговата книга Рухнама.

Така действат истинските антикомунисти, консерватори и десни.

Само че по някое време ще трябва парламентът да гласува официална титла на Бойко: „Борисов Великолепни, Баща на Българите.

Колко му е…

Евгений Дайнов, Фейсбук

Цирковете за субсидиите ги прави ДПС

Posted on: юни 29th, 2019 by anteni No Comments

Всички наблюдатели очакваха, че партиите няма да гласуват изведнъж субсидии от 1 лв., защото те си дадоха сметка, че това е не е добре за техния живот и просперитет. Това заяви политологът проф. Евгений Дайнов пред БНР.

„Цирковете в последните 1-2 дни идват от другаде – ДПС бяха убедени, че ще получат нещо важно от ГЕРБ (което не е субсидията). Явно нещото не го получиха и затова започнаха да пишат отворени писма на ГЕРБ, да им се подиграват и да ги предизвикват… Аз подозирам, че това, което са помислили, че ще получат, е парче власт някаква. Както направиха по времето на Орешарски. Де факто ДПС иззе крачка по крачка от Орешарски цялата власт в онова управление”, обясни ситуацията той.

Проф. Дайнов изказа предположение, че не е било допуснато подобно нещо и затова сега ДПС си отмъщават на ГЕРБ. И че ДПС най-вероятно са очаквали поне отчасти да заменят т.нар. „патриоти“ във властовата конфигурация, но не им се е получило.

По отношение на т.нар. „надцакване“ между партиите – коя ще предложи по-ниско ДДС – за хляба, за лекарствата, за книгите, Дайнов коментира:

„Аз мисля, че цялата работа отново тръгва от ДПС. Лично Пеевски, за когото се чудехме къде е години наред, го внесе. ДПС се опита да направи танц в две стъпки. Първа стъпка – да се заяви като социална партия, партия на бедните, с което да издърпа черджето от краката на БСП. И след това се опитаха на тази основа да се намърдат във властта по някакъв начин. Това беше стартът на опит за скок във властта на ДПС. Този скок очевидно е пречупен и затова те, от една страна, си отмъщават на ГЕРБ. От друга страна, Бойко Борисов затвори темата за ДДС-то “.

Политологът изтълкува думите на Борисов, че Цветанов не е в ГЕРБ и сравнението на бившата си дясна с ръка с Виденов и с Местан, така: „Тук важна е репликата за Местан. Тази реплика разшифровам така – Бойко Борисов съобщи, че Цветанов се е опитал да му отмъкне партията, срещу което изхвърча от всички постове. При Борисов не е задължително да има връзки с действителността…“.

Дайнов определи, че Борисов е достигнал до логичния завършек на модела власт, който гради от доста години. „Първо, беше целта му да преодолее разделението на мафията и той да я контролира чрез различни хора. Тръгнеш ли да събираш властта на едно място, неминуемо се оказваш в положението тя да е събрана в тебе. Да няма вече на кого да вярваш… Изведнъж се оказва, че ти си властта“, обясни политологът. Той поясни: „Борисов играе типично диктаторската сценка „Аз и моя народ“, общува се директно с народа, а това има и своите предизборни измерения“.

Според Дайнов големият проблем на Борисов е, че повечето кметове са тежко корумпирани и тежко бандитизирани. Всеки 10-и е удрян ей така за назидание – та може и повечето да не искат да се кандидатират.

По повод на БСП и лидера на партията, Дайнов коментира, че Корнелия Нинова още отначало се опита да копира определени черти на поведение на Борисов. „Не забравяйте нейното преклонение пред Виктор Орбан, който не е спирал да прави такива популистки неща. Но Нинова няма този усет на Борисов. Още повече, в България има вече един Бойко Борисов“, посочи политологът. Той изтъкна, че Нинова след „умния печеливш ход с кандидатурата на Радев за президент, прави единствено грешка след грешка – поредица от грешки”. Нищо чудно и да няма пари, а избори сложно се правят без пари, отбеляза Дайнов.

Съдбата на „Обединени патриоти”, според Дайнов, е била очертана още на европейските избори. „ВМРО, като най-стара и опитна партия, изфинтира и обра националистическия вот. ВМРО се напомпа със самочувствие от евроизборите и не би отстъпила с лекота власт точно на ДПС”, смята той.

Пиар специалистът Нидал Алгафари пък коментира, че темата за намаляването на партийните субсидии не е зациклила, а точно обратното. „Борисов и ГЕРБ вкараха всички партии в един спор, в който единствен печеливш е ГЕРБ, и оставиха другите партии да се дърлят за малкото кокалче. Ако БСП се договорят с другите партии за по-висока от 1 лв. субсидия на глас, ГЕРБ печелят. Ако не се договорят, ГЕРБ пак печелят – те са във властта и винаги ще имат този финансов ресурс, с който да си помогнат на избори. С този ход Бойко Борисов остави другите да се гърчат”, е мнението на експерта.

„Лупингите на ДПС си ги обяснявам по-скоро като поведение на малко дете. Дали 1 лв, или 0 лева – е едно и също. Всички знаем за „обръча от фирми“, които ще направят всичко тази партия да съществува“, каза още Алгафари. Според него държавната субсидия подпомагаше олигарсите досега да дават по-малко. „Моето лично притеснение е, че нашите олигарси вече не са чак толкова богати, нито чак толкова дашни. И моите опасения са, че може да се наложи външно финансиране от държави, които биха искали да променят външната политика на България“, изказа опасенията си пиар експертът.

По думите му обиколката на Нинова из страната не е предизборна, а предконгресна. „Избори не се печелят само с пари и това са го доказали много формации, които са тръгнали от нулата“, каза Нидал Алгафари. Според него в БСП проблемът не е в парите, а в идентичността. БСП са загубили своята лява идентичност. От социалистическата партия още не можели да обяснят плоския данък, нито влизането ни в НАТО. „Те трябва първо се определят. След това да си намерят достатъчно добри оратори и говорители”, смята пиар експертът Нидал Алгафари.

Евгений Дайнов: „Апартаментгейтаджиите“ се готвят за постове след 5 години

Posted on: април 20th, 2019 by anteni No Comments

Политологът Евгений Дайнов обвърза случаите „Артекс“, правосъдието и Гешев, както и апела на спецсъда към гражданите в едно. Той заяви в телевизионно интервю, че Бойко Борисов вече не може дори със собствената си воля да компенсира отказа на институциите да работят според разписаните за тях правила. Той обърна внимание още на това как говорят на гражданите специалните прокурори и съдии от висшите съдилища и в момента. Според него, думите в писмото на спецсъдии от вчера означавали: „Вие си мислете каквото искате – ние на тая Иванчева ще й лепнем още 10 години.“

Политологът смята още, че опитват да „овладеят“ Лозан Панов, защото след Апелативния спецсъд делото „Иванчева“ ще отиде във ВКС, т.е. „при Лозан Панов“.

По повод „Апартаментгейт“ той коментира: „Когато сянката на диктатурата реално надвисне над едно общество, когато хората усетят тази много странна миризма, веднага започва разделянето на обществото на две. Едните искат много бързо да се залепят за оформящата се група, диктаторска, за да намажат нещо.“ и допълни, че “много хора в момента се кълнат във вярност на тези, които злоупотребяват, на „апартаментгейтаджиите“ – отсега се готвят за постове за след 5 години.“

Вземайки отново предвид присъдата на Иванчева и изказването на Бойко Борисов, че опитват да наложат срещу ГЕРБ „пълзяща диктатура“, той заяви, че типично за диктаторите е да подменят значението на думите и да го преобръщат и е присъщо именно за тези, които са въвели диктатурата, да се оплакват от нея. С присъдата на Иванчева, според него, от властта ни показват, че са започнали борбата с корупцията на министри с вкарването зад решетките на една кметица и също така, че не министрите, а гражданите са тяхната мишена.

За предстоящите евроизбори Дайнов каза, че най-важна е корелацията между ГЕРБ, БСП, ДПС и ДБ. Според него, ако ГЕРБ и БСП излязат с еднакво количество резултати – както изглеждат нещата от последните седмици, ще има трусове в управляващата партия, „много хора ще напуснат и ще престанат да подкрепят ГЕРБ заради всичките тия каши“.

Трусът щял да е в „чиновническата маса на ГЕРБ, а чиновниците са страхливо племе и гледат къде е силата“, а също така и че е възможно да се окаже, че ДПС е точно с един депутат зад ГЕРБ и БПС, което също би предизвикало политически трус.

Според анализатора, ГЕРБ „панически прибират“ СДС, „Никола Петков“, репресираните, легионерите, защото антикомунизмът наужким била и най-успешната им опорна точка.

“Гласувайте за нас, ние сме простаци, ние не четем книги, ние крадем колкото комунистите, но ние ще ви пазим от комунистите! Това им е от началото – от 2009 г.“

Дайнов заяви, че около Цветан Цветанов и Томислав Дончев се осъществяват опити за позициониране на наследници на Бойко Борисов. В тях Цветанов предлагал запазване на “милиционерския комунистически облик на ГЕРБ“, а Дончев се опитва „да се изкара европеец и такъв – прогресивен човек, модерен“.

Експертът прогнозира, че Нинова в момента на изравняване на БСП с ГЕРБ ще направи „както винаги някаква феноменална глупост“, за да помогне на ГЕРБ. Като такава глупост той окачестви това, че лидерката на БСП обикаляла страната и опитвала да продължи гражданската война срещу Станишев, като подкокоросвала масите срещу него.

Той се пошегува, че гаранция в близките седмици ще наблюдаваме писма от трудови колективи, ТКЗС-та, първични партийни организации каква “гад е Станишев“.

Според него едновременно с това ДБ се стабилизира, докато всички останали свалят компромати.