Posts Tagged ‘евро’

Европейската централна банка ни дръпнала ушите за еврото

Posted on: февруари 19th, 2020 by anteni No Comments

След шумната пиар акция на парламента, който гласува решение за влизането ни в ERM II само при определен курс на лева спрямо еврото, Европейската централна банка се е самосезирала и e дръпнала ушите на управляващите, научи сайтът „Лупа“.

След като месеци наред премиерът настоятелно лобираше за бързото влизане на България в чакалнята на еврозоната, вчера Бойко Борисов изненадващо даде крачка назад по темата. На тържеството по случай 30-тата годишнина на КНСБ той посочи, че управляващите „няма да насилват“ влизането на страната ни в ERM II, защото “народът не е напълно убеден”.

„Докато няма абсолютен консенсус, няма да насилваме влизането в чакалнята“, категоричен беше Борисов.

Този негов ход обаче си има своето рационално обяснение.

Истината е, че самият управител на БНБ Димитър Радев бил в шок от неочакваната позиция на министър-председателя, сподели депутат от Комисията по финанси в парламента. „Обадих се на шефа на БНБ и го попитах: Митко, какво става? А той ми отговори – ами и аз не знам защо стана така”, разказа народният представител.

Събитията общо взето се развили в следния порядък: тъй като решението на Народното събрание България да преговаря за присъединяване към еврозоната само при сегашния валутен курс противоречи на самото изменение на закона и няма правна тежест в ЕС, юристите на ЕЦБ се самосезирали и попитали управляващите що за нормативен акт е това.

Те не разбрали абсурда – българската страна да променя закон, с който казва на ЕС – ще договаряме различен курс, и в същото време да гласува решение, че няма да се съгласи на различен курс!

Властта се опитала да надхитри европейските си колеги и първоначално изпратила на ЕЦБ само промените в закона, без въпросното решение на парламента. Представителството на ЕЦБ в България обаче бързо поправило този пропуск и се самосезирало.

„Това решение, с което уж заковаваме курса и се заканваме да се откажем от еврото, ако ни предложат друг курс, е напълно популистко и имаше за цел единствено да успокои народа”, признаха народни представители от различни парламентарни групи.

Всички в парламента обаче бяха забелязали светкавичния завой в позицията на министър-председателя. „Лошото е, че подобно неадекватно решение без никаква стойност гласувахме и за ТЕЦ-овете – че няма да ги спираме“, коментираха под сурдинка депутати.

Сменяме лева с еврото от 1 януари 2023 година

Posted on: декември 21st, 2019 by Пламен Иванов No Comments

България може да замени лева с еврото от 1 януари 2023 г. Това каза финансовият министър Владислав Горанов за Дарик радио. „Ако през април 2020 г. попаднем в механизма ERM II, то тогава на 1 януари 2023 г. е реалистично да приемем еврото“, каза Горанов.

Думата на 2019 г. е растеж, каза още Горанов и добави, че ERM II ще бъде думата на 2020 г.

„Растежът се мери като съотношение на миналото и настоящето – порасна икономиката на страната, кредитният ни рейтинг, нараснаха доходите, порасна мандатът на сегашното правителство, общо взето България се движи в правилната посока и това е удовлетворяващо“, каза финансовият министър. Очакваме тази година икономиката да реализира ръст от 3,6 %, който е един от най-добрите в ЕС. Според Горанов това няма как да не ни радва, особено в контекста на сътресенията в глобалния свят, търговските напрежения между САЩ и Китай, между САЩ и някои европейски страни и Брекзит, който също се отразява на очакванията за развитието на европейската и световната икономика.

Процесът за присъединяването на България в ERM II се движи според предварителните консултации с нашите европейски партньори, коментира още Владислав Горанов. Той обясни, че след проверката на шестте банки от ЕЦБ, е имало необходимост две български банки да засилят капиталовите си буфери, като е отнело малко време те да разработят своите планове и да бъдат утвърдени от ЕЦБ и от БНБ. В момента текат сроковете, в които тези планове ще бъдат изпълнени.

Той обясни етапите на процеса по присъединяването, като припомни, че през лятото на 2018 г. нашата страна е подала сигнал, че искаме да се присъединим едновременно към ERM II и да установим тясно сътрудничество с банковия съюз, с ясните ангажименти, които страната е готова да поеме. Сега изчакваме положителна оценка на ЕЦБ за изпълнението на плановете за увеличението на капиталовите буфери на двете наши банки.

„Подаването на заявление за участие във Валутно-курсовия механизъм е описано ясно в нормите на ЕС и на ЕЦБ – това е един лист хартия, той се разглежда обикновено в петъчен ден, като решението се взима в същия ден – това не е процес, който трае с месеци, решението се взима от всички държави членки“ – каза финансовият министър и акцентира върху законодателните промени, които бяха направени и ясните стъпки на България към ERM II.

На въпрос за това какви са сроковете за приключване на процеса, министър Горанов отговори, че реалистичните срокове България да влезе в т.нар. „чакалня“ за еврозоната са до края на април 2020 г. Според мнението на финансовия министър, заради валутния борд и фиксирания валутен курс, нашата страна няма причина да стои в ERM II, но такива са правилата и там престоят е минимум две години. Владислав Горанов каза още, че очаква две-три години да е срокът, в който да стоим в ЕRM II, и ако през април 2020 г. влезем в ERM II, на 1 януари 2023 г. е логично да осъмнем с евро валутата.

Близостта на еврозоната и рисковете от нея

Posted on: юни 10th, 2019 by Велислав Русев No Comments
Покрай Брекзит, за който аз[i], писах на 22 юни 2016 г.[ii] и където не се случва нищо неочаквано от тогавашното предвиждане, и покрай вътрешно важни политически теми, наближаването на очакваните действия по встъпването на България в „чакалнята на еврозоната“ и членството в самата зона бяха напълно забравени. Ако изключим изказванията на комисаря Валдис Домбровскис и премиера Бойко Борисов, че встъпването в „чакалнята“ може да стане през юли т.г., последното значимо събитие посветено на темата е от края на януари – конференцията на в-к Капитал „Пътят на България към еврозоната.“

Това е странно, защото темата би следвало да е актуална поради наближаващите избори за Европейски парламент, поради промяната в политиката на ЕЦБ и появата на нови виждания за ролята ѝ в икономиката на Съюза и поради възможното улесняване на процеса на приемане в зоната.

Опитът

Последното е лесно за обяснение: тревогите и неяснотите около Брекзит някак от само себе си преминават в желание политиците от Евро-групата да покажат нейното величие. То има действителни основания.

Те се свеждат до общото подобрение на основните макро-показатели за стопански напредък на зоната за целия двадесетгодишен период и в частност на новите страни членки, приели еврото – от стабилност на цените, през ръст на заетостта и търговията, спада на лихвените проценти, до 54% ръст на БВП и ръста на доверието към хората от зоната. Тези показатели, макар и с известни (и неизбежни) оптимистични коментари, бяха резюмирани от ЕЦБ по повод юбилея в нарочен доклад от декември м.г. Очакваните ползи за България са добре описани и анализирани от Димитър Чобанов, Георги Ганев, в нарочен доклад на ИПИ и от мнозинството познавачи на икономиката на страната.

По неизвестни причини у нас придобиха известна популярност и възгледите, че валутата на ЕС обикновено резултира в шоково покачване на цените и в „загуба на суверенитет“ на националните централни банки. Що се отнася цените, посочените доклади, статистиката и теорията доказват, че тези страхове са преувеличени дори за страните с предхождаща относително висока инфлация и значими, неявни или скрити бюджетни дефицити. Такива в България не се наблюдават от 1997 г. Много е вероятно при засилване на конкуренцията (ако не й се пречи) у нас сред приемането на еврото цените да се понижат.

Загубата на „суверенитет“ от централните банки на по-малките европейски икономики, когато те са успешни, е  познато състояние от учредяването им досега. Това първо. Второ, когато те са били самостоятелни страните (те и техните правителства) обикновено са стигали до фалит. Това е вярно преди всичко за България, но не само. И в такива ситуации дори техническото управление на тези банки е преминавало в ръцете на чуждестранни организации. За периода след Втората световна война България изглежда е европейски рекордьор в това неприятно отношение.

От друга страна еврото е форма на денационализация на парите, въпреки че не е извършена по рецептата на Фридрих фон Хайек от 1976 г., т.е. не чрез демонополизация на паритеи тяхното предлагане. Денационализацията на парите бе извършена с прехвърляне на този монопол към ЕЦБ.

В България, почти единодушно, се предполага, че членството в еврозоната ще допринесе и за по-ефективен банков и финансов надзор. Надеждата е, че няма да се повторят казуси като КТБ. Може би тя е оправдана. Но случаят КТБ далеч не е провал само на надзора. Той по-скоро е пример за политическа интервенция и онагледяване на това как работи у нас политическото разпределение на стопански привилегии.

Един от показателите на стопанско развитие след приемане на еврото е държавният дълг. По този повод се предполага, че за България няма рискове. Защото ефект на увеличаване на правителствените дългове не се наблюдава в Балтийските страни, а там централните банки опираха като валутни съвети. Но такъв ефект е очевиден в страни като Словакия (с около 15% от БВП) и Словения (почти четирикратно увеличение). Разбира се, дяволията е в подробностите. До голяма степен поведението на държавните дългове в тези страни е следствие и на рецесията от 2009-2010 г. Освен това с приемането на еврото при тях, освен в Естония, нараства и апетитът за финансиране на държавни проекти. Например в Литва се обмисля строителство на атомна централа, макар консултативният референдум по този повод да бе проведен през 2012 г., три години преди влизането на страната в еврозоната.

Българският дебат

България наистина може да задържи фискалната си дисциплина и да повтори примера на Балтийските страни. Колегата Георги Ганев е убеден, че 22 години действие на валутния съвет в България е достатъчно основание дисциплиниращата му функция спрямо фиска да се запази.

Но опитът тук е по-особен. Изискването за членство на страната и в банковия съюз на зоната, макар и донякъде обидно от политическа гледна точка, се обяснява с обстоятелството, че нейните членове не докрай разбират същия този казус с КТБ. ЕЦБ обаче има по-реалистичен възглед: в плана за влизането в „чакалнята“ се изисква България да подобри управлението на държавните предприятия и да направи търгуеми необслужените кредити на банките на вторичния пазар.

По първия повод у нас не просто нищо не се прави. Обратното, от политическото обсъждане на продажбата на ЧЕЗ до днес призивите за разширяване на държавната бюрокрация в икономиката обхващат нови и нови сфери. Очевидно е, че публиката бива подготвяна за държавно участие в иначе неосъществимия и необоснован проект за изграждане на АЕЦ „Белене“. Пропагандата за „блокиращи държавни квоти“ напомня визията за държавно участие в икономиката наложени през 1995 и 1996 г., но резултатът от това налагане не се помни, а настроението изглежда общо за всички основни политически партии. Проблемът е важен, защото, от една страна, държавните активи бяха реалното стопанско изкушение, което създаде КТБ и защото, от друга страна, има реални опити за изземване на частен бизнес – като се почне от случая „Белведере“ и се стигне до този с „Дунарит“. В областта на енергетиката има разпределение на привилегии, желание за необосновано ограничаване на въглищните ТЕЦ, за да се „освободи място“ за АЕЦ „Белене“ и политическа воля за прокарване на други неизгодни проекти.

Делът на необслужените кредити спада от 16% от кредитните портфейли на банките в средата на 2015 г. до около 6% в края на 2018 г. В тази област имаше видимо подобрение на регулирането на принудителното изпълнение след промените в ГПК от 2017 г. Въпреки това в законодателното събрание наскоро бе внесен нов законопроект на Омбудсмана за изменение на ГПК, който, волно или не, увеличава риска от негативен обрат в тенденцията за намаляване на необслужените кредити и като че ли засега се одобрява от политическите партии в парламента.

Тези два проблема са основните рискове пред приемането на България в „чакалнята“. Тревожен е факта, че те не се обсъждат. През февруари – март тази година, донякъде предизборно, се обсъждаха други констатации на ЕК и ЕЦБ за икономическите дисбаланси на България. Бе обърнато внимание на демографските проблеми (които започват от 1975 г.) и на изпреварващия ръст на доходите пред производителността, за който пък ЕК посочва, че засега не пречи на конкурентността и който да известна степен е следствие на регулирането на минималната работна заплата и пазара на труда.

Развитията в зоната

Българското правителство или се надява, че споменатият „ефект Брекзит“ ще притъпи вниманието на ЕЦБ към обстоятелството, че не предприемат мерки срещу предвидените от нея рискове, или смята, че с някой друг отчет по законопроекта за ГПК и банковата статистика ще замаже положението.

Междувременно в самата еврозона назряват реформи, които не предвещават съществено подобрение на нейното управление. По-скоро обратното. Ако аз бях министър на финансите или управител на БНБ, аз бих се въздържал от бързане за влизане в „в чакалнята на еврото“, (което е част от договора за членство на страна в ЕС) поне докато няма яснота дали тези реформи ще се материализират. Става дума за следното.

През декември м.г. ЕЦБ публикува доклад за своите планове през 2019 г. и след това. През януари т.г., в Рига, по случай петата годишнина на приемането на еврото в Латвия, вицепрезидентът на банката Луис де Гиндос (бивш министър на финансите на Испания) изложи още веднъж тези ангажименти.

В частност г-н де Гиндос казва следното:

  • „Краят на нетното изкупуване на активи обаче не означава, че монетарната политика е приключила.
  • Значителни възможности за приспособяване ще продължат да бъдат предоставяни от нашите насоки за ключови лихвени проценти и нашата политика за реинвестиране на придобития значителен запас от активи.
  • …Необходими са по-нататъшни усилия за укрепване на структурата на съпротивителните сили [“resilience”], за увеличаване на растежа на производителността и за поддържане на икономическата конвергенция в рамките на еврозоната.
  • Въвеждането на структурни икономически реформи, изграждането на буфери и завършването на единния пазар са от ключово значение.”[iii]

Това са намерения, които са, меко казано, нетривиални за централното банкиране и включват мерки, които отиват далеч отвъд мандата на ЕЦБ да поддържа стабилност на цените. Предвиждат се операции за финансиране на банки и правителства, както и други мерки на активната парична политика.[iv]

На мен лично съвсем не ми е ясно как такива намерения биха съответствали на разпоредбата на чл. 123.1 от Договора за функциониране на ЕС, който гласи: „забранява се предоставянето на овърдрафти или други видове кредитни улеснения от Европейската централна банка или централните банки на държавите-членки, наричани по-нататък „национални централни банки“, в полза на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, централното управление, регионалните, местни или други органи на публична власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки, както и закупуването пряко от тях на дългови инструменти от Европейската централна банка или от националните централни банки“. Наистина чл. 125.2 позволява такава намеса, когато „Съветът [на ЕС], по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, може при необходимост да уточни определенията за прилагане на забраните, посочени в членове 123 и 124…“.

Глава „Парична политика“ и Европейската система на централните банки би трябвало да не позволяват решения по целесъобразност. Поне не крайни такива, т.е. изглежда слабо вероятно ЕЦБ да се подчини на Съвета на ЕС така както БНБ на министерския съвет на България през периода май 1995 – март 1997 г. Но самата насока на това мислене у мен буди тревога, не на последно място защото познавам често популистките напъни на немалко от членовете на Съвета и на мнозина членове на Европейския парламент. В новия парламент те няма да са по-малко. Все по-често ми се струва, че освен стопанските цикли, в историята действа феномен, който бих нарекъл „дълга вълна на чисти политически рискове“.

Тези рискове се създават от политиците, които през 65-70 години, по свои причини и с одобрението на избирателите, разрушават постиженията на стопанската свобода и пазарната координация. Резултатът обикновено е някое монументално икономическо нещастие.

Странно е, че тези идеи не привлякоха в България вниманието нито на политици, нито на иначе винаги нащрек икономическите експерти и анализатори. Ако бъдат осъществени – аз все пак се надявам, че разумът може да надделее – новата ЕЦБ ще анулира не само всички реални досегашни предимства на еврозоната, но и постиженията на системата на валутния съвет в България.

[i] Авторът е преподавател в СУ, председател на Управителния съвет на ИПИ и управител на КС2 Ltd. Статията в по-кратък вариант е публикувана на първи път в сп. Мениджър, бр. 245 от март т.г.: 

Защо Πoлшa отлага eвpoтo

Posted on: май 22nd, 2019 by Велислав Русев No Comments

 

„Hиe ĸaзвaмe „нe“ нa eвpoтo, ĸaзвaмe „нe“ нa eвpoпeйcĸитe цeни“, ĸoмeнтиpa пpeди вpeмe лидepът нa yпpaвлявaщaтa ĸoнcepвaтивнa пapтия Яpocлaв Kaчинcĸи. „Дoгoвopът зa члeнcтвo в EС нe oпpeдeля дaтaтa зa пpиeмaнe нa eвpoтo. Hяĸoй дeн щe ce пpиcъeдиним, нo caмo ĸoгaтo нивoтo нa бoгaтcтвoтo ce дoближи дo нивoтo в Гepмaния“, зaяви още тoй.

България се опитва да влезе в еврозоната, заедно с Хърватия. За България бяха поставени допълнителни условия и 6 от големите банки бяха подложени на допълнителен стрес тест. През юли ще се реши дали ЕЦБ ще ни допусне в така наречената Чакалня на Еврозоната. български финансисти и близки до правителството говорители изтъкват предимствата на стабилност при влизане в еврозоната, от които като че ли единственото положително е, че цената на кредитите за бизнеса ще е по-ниска. И успокояват, че цените за масовите потребители на стоки няма да се вдигнат.

Аргументите в Полша обаче са други и те основно са, че цените за населението ще нараснат, преди да е постигнат устойчив жизнен стандарт. Затова засега Варшава отлага замяната на злотата с евро.

Hacтигaнeтo нa нaй-гoлямaтa иĸoнoмиĸa в Eвpoпa – германската oбaчe нямa дa e тoлĸoвa лecнo зa cтpaнaтa. Πo дyмитe нa бившият yпpaвитeл нa цeнтpaлнaтa бaнĸa в Πoлшa Ян Цeĸaй пoлcĸият бpyтeн вътpeшeн пpoдyĸт нa глaвa oт нaceлeниeтo пpeдcтaвлявa нaд двe тpeти нa cpeдния в EC. Toй oбaчe cъщo тaĸa e eдвa 25% oт тoзи нa Гepмaния.

Движeйĸи ce ĸaĸтo дoceгa, пoлcĸaтa иĸoнoмиĸa щe мoжe дa нacтигнe cъceдĸaтa cи cлeд 110 гoдини.

Отпадат високите банкови такси за преводи в евро

Posted on: май 9th, 2019 by anteni No Comments

Банките у нас вече имат планове за орязване на трансграничните такси за преводи в евро. Те са с ясното съзнание, че уеднаквяването на таксите при преводите в евро в Европейския съюз ще доведе до намаляване на приходите им от такси.

“Затова финансовите институции ще се опитат да компенсират липсата на приходи чрез увеличение на таксите за разплащателни сметки и онлайн банкиране”, пише в прогноза на икономистите на БАН и част от гoдишния дoĸлaд нa Инcтитyтa зa иĸoнoмичecĸи изcлeдвaния зa cъcтoяниeтo и paзвитиeтo нa нaциoнaлнaтa иĸoнoмиĸa.

Но тук нещата опират до конкуренция, която ще охлади мераците за дране на клиентите и историческият пробив в орязването на таксите за проводи в евро ще има непреходно значение, коментират учени.

Както писахме, от 20 март еврорегламентът за намаляване на таксите за презгранични преводи в евро влезе в сила. Реално обаче разпоредбите, които ще позволят българите да изпращат и получават евро десетократно по-евтино, ще влязат в сила от 15 декември 2019 година. Българските граждани и бизнеси ще спестяват над 60 млн. лв. годишно от регламента за таксите за презгранични преводи. Премахването на тези финансови бариери ще облагодетелства 36 000 малки и средни предприятия у нас, които внасят от ЕС, и 15 000, които изнасят, поясни при последното представяне на регламента в София докладчикът по темата евродепутат Ева Майдел.

Ако в момента искате да направите паричен превод, макар и малък, 10 евро например, по всяка вероятност ще ви се наложи да платите такса около 15-20 евро в банката. Очакванията са от декември тази година ситуацията да се промени, като таксите за международни преводи бъдат приравнени към таксите, които плащаме за вътрешни преводи. Това означава те да станат 2-5 лв.

Според Майдел падането на цените на преводите в евро за и от чужбина може да бъде определено като втора малка революция в ЕС след намаляването на таксите за роуминг. В анализ на консултантската компания “Делойт” България бе дадена като лош пример за това, че ние плащаме най-високите такси за трансгранични преводи в евро. За превод на 100 евро средната такса у нас е близо 20 евро, което е два пъти повече от тази в Румъния – втората страна в ЕС с най-високи такси. Освен това проучването показва, че от 2012 г. насам таксите за трансграничен превод в ЕС намаляват, но само в България се покачват. По последни данни на БНБ поне пет банки у нас събират от 30 до 57 евро на транзакция, като е възможно да наложат и допълнителни 20-30 евро за експресен превод.

През миналата година изходящите парични преводи от България са били около 1.9 милиона на обща стойност 98 млрд. лева. При средна цена от 20 евро излиза, че банките събират между 35 и 40 млн. лв. годишно. Входящите преводи в евро са около 4.3 милиона през 2017 г. на стойност 248 млрд. лв. и при тях средната цена е между 5 и 8 евро, което означа още около 30 млн. лв., пресметна аналитикът Лъчезар Богданов.

От 2016 г. банките в страните извън еврозоната имат възможност да ползват системата за разплащания SEPA, разработена именно за да направи транзакциите в рамките на Евросъюза бързи и евтини. Българските банки обаче не се възползваха от тази система и запазиха високите такси. Това е и една от причините Европейският парламент да се намеси и да въведе новия регламент, коментира Ева Майдел преди време.

“Страната ни има най-високите такси за изходящи преводи, което ще се промени с увеличаването на обхвата на европейския регламент 924 за презграничните плащания в ЕС и таксите за превалутирането”, подкрепи я доцент Григор Сарийски.

Очаква се удръжката, която сега започва от 30-40 лв. да падне до левовата такса за вътрешен превод или около 2.50 лв.

Икономистът припомни, че през миналата година се наблюдава увеличение на приходите от такси и комисионни е сред перата, който са донесли най-много печалба на банките, нарастването е над 109 млн. лева. “Печалбите на банките през 2018-та са се увеличили за сметка на гражданите. Това не е добра новина, защото това е “силата на триене” в икономиката, означава изземване на пари от реалния сектор – лихвите по депозитите се намаляват, а тези по кредити се задържат”, допълни Сарийски.

Банките сега вземат от нула до 20 лв. за разплащателна сметка. Конкуренция на банковия пазар у нас все пак има. Това се вижда ясно при прегледа на таксите на различните финансови институции. Сравнението вече е по-лесно, след като БНБ най-сетне изпълни свой ангажимент и пусна сайт за сумите, които банките събират за най-разпространените услуги за физически лица – откриване, водене и закриване на разплащателна сметка, обслужване на дебитна и кредитна карта, теглене на пари от каса и от банкомат, преводи и т.н.

Оказва се, че банките, работещи в България, всъщност имат доста разнообразна тарифна политика, което подсказва, че се състезават за привличане на потребители. За поддържане на левова разплащателна сметка например месечните такси са от 0 до 3 лева, като има значение дали клиентът има издадена дебитна карта или не.

Пъстра е картината и в ставките за откриване на сметка. Банките събират от нула до 3.91 лева за отваряне на левова сметка, като отново има значение дали потребителят иска и дебитна карта или не. При отделни трезори сумите зависят и от това дали услугата се заявява в банков офис или виртуално.

Така че в тази силно конкурентна среда прогнозите на учените от БАН едва ли ще се оправдаят.