Posts Tagged ‘евродепутати’

Никола Минчев, Радан Кънев и Христо Петров стават евродепутати от ПП-ДБ

Posted on: юни 10th, 2024 by Пламен Иванов No Comments

В евролистата на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) има пренареждане на местата. Най-вероятно евродепутати от обединението ще са Никола Минчев (ПП), Радан Кънев (ДБ/ДСБ) и Христо Петров – Ицо Хазарта (ПП).

Това сочат предварителни данни.

Според резултатите от вота в неделя ПП-ДБ ще изпрати в европарламента трима свои представители, но това няма да са първият, вторият и третият в листата на формацията.

Първоначалното подреждане на листата на ПП-ДБ беше следното:

1. Никола Георгиев Минчев (ПП)
2. Стефан Любомиров Тафров (ДБ/ДаБГ)
3. Даниел Максим Лорер (ПП)
4. Деница Димитрова Симеонова (ПП)
5. Радан Миленов Кънев (ДБ/ДСБ)
6. Христо Христов Петров (ПП)

Според предварителните данни Минчев е спечелил достатъчно преференции и ще е част от следващия Европейския парламент. Тафров и Лорер обаче няма да станат евродепутати, защото са изместени със силен преференциален вот от Кънев и Петров.

Неокончателните данни показват, че в София Радан Кънев е спечелил най-много преференции от хората в листата на ПП-ДБ. Следва го Никола Минчев, а трети по лични предпочитания от избирателите в столицата е Петров.

Кънев и досега беше евродепутат и беше единственият кандидат за ЕП на ДСБ. Никола Минчев пък избра да се бори само за място в европарламента. Петров беше в общо три листи – освен тази с евродепутатите, беше и в две за народни представители. Сега той ще трябва да вземе окончателното си решение дали да влезе в европейския или в българския парламент.

В Брюксел питат Гешев за кюлчетата, „Хемус“ и къщата в Барселона

Posted on: януари 27th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Премиерът Кирил Петков, министрите на правосъдието Надежда Йорданова и на културата Атанас Атанасов, както и главният прокурор Иван Гешев ще бъдат изслушани от мониторинговата група към комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент за ситуацията в България.

Първоначално евродепутатите от групата ще изслушат главния прокурор Иван Гешев и заместничката му Даниела Машева. Акцентът на разговорите ще бъде поставен върху ролята на прокуратурата у нас за утвърждаване на върховенството на закона, както и предизвикателствата, които стоят пред страната ни в тази насока, съобщават от прокуратурата.

Липсата на отчетност на главния прокурор е една от основните критики към страната ни в доклада по хоризонталния механизъм за върховенството на закона на Европейската комисия от миналата година.

По отношение на главния прокурор евродепутатите от LIBE изтъкват, че при визитата си в София не са получили актуална информация за няколко общественозначими теми.

Част от въпросите към Иван Гешев ще са свързани с разследваният за т.нар. „Барселонагейт“, както и за т.нар. златни кюлчета – и за двете се твърди, че са с участието на бившия премиер Бойко Борисов. Сред темите е и разследването по аферата „Хемус“ и взаимните обвинения между МВР и прокуратурата по случая. Във фокуса на евродепутатите са и свободата на медиите и действията срещу насилието над журналисти.

Веднага след него евродепутатите от групата ще изслушат премиера Кирил Петков, както и министрите Йорданова и Атанасов.

Брюксел ще поиска от Кирил Петков писмени уверения, че съдебната реформа в България продължава и няма да бъде ограничена само до персонални промени, както и отговор на въпроса „Има ли намеса в разделението на властите?“, съобщава бТВ. Сред въпросите е и такъв за двойното гражданство на Петков по време на мандата му като служебен министър на икономиката.

От LIBE посочват, че че с „голяма тревога“ са проследили публичните коментари на Петков за предстоящи кадрови промени в прокуратурата и КПКОНПИ.

„Искаме писмено уверение, че съдебната реформа в България продължава и няма да се ограничи с персонални промени. В този аспект искаме да разберем Вашата позиция по отношение на продължаващите призиви за оставка на главния прокурор и дали според Вас това не е директно нарушение на принципа на разделение на властите и опит да се влияе политически на независимостта на съдебната система“, пишат евродепутатите.

Евродепутатите искат да знаят още имат ли основание медийните публикации у нас за нежелание на прокуратурата да разследва данните за корупция на най-високо равнище при строителството на автомагистрали. Поставен е и въпросът с фиаското при първоначалната номинация на български делегирани прокурори за Европейската прокуратура – от 10 номинирани, 7 бяха определени като неподходящи.

Министър Йорданова трябва да отговори какво е искала да каже с думите, че прокуратурата може да бъде притисната през бюджета си и как стои това изказване в контекста на разделението на властите. Тя и Петков трябва да отговорят и какви ще са последващите действия след американските санкции по Закона „Магнитски“ и ще има ли разследвания на българска територия.

Министърът на културата ще коментира медийната ситуация у нас, включително по линия на прозрачността на собствеността на средствата за масова информация.

Това е третото заседание на мониторинговата група, в което ще участват представители на български институции.

Министър-председателят ще се срещне също с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, както и с председатели на политическите групи на институцията.

Преди това главният прокурор Иван Гешев се срещна с председателя на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Манфред Вебер, съобщиха от държавното обвинение.

Гешев е изтъкнал водещата роля на прокуратурата в постигнатия от страната напредък по отношение противодействието на организираната престъпност и корупцията, както и за утвърждаване на върховенството на закона и европейските ценности.

Той е подчертал ангажираността на българската прокуратура за отстояване на независимостта на съдебната власт и готовността на структурата за продължаване на реформата в правосъдието, която да осигури защитата на правовия ред и правата на гражданите в страната.

Eвродепутат и дипломати заловени в гей оргия с 25 мъже в Брюксел

Posted on: декември 1st, 2020 by Пламен Иванов No Comments

Унгарски евродепутат хомофоб подаде оставка след залавяне в групова гей оргия, предадоха белгийските информационните агенции.

Полицията в Брюксел е направила проверка в петък вечерта за незаконно секспарти в гей клуб в центъра на белгийската столица, съобщи кореспондентът на БНТ. На оргията, състояла се на горния етаж над затворен гей бар, са присъствали 25 души, само мъже. Те са получили глоби заради нарушаване на правилата срещу корона вируса. Полицията е открила и наркотици на мястото, споменава се екстази. „Чисто и просто беше един ганг-банг“, лаконично заяви един от полицаите, цитиран от местното издание DH.

Белгийските медии съобщават, че на партито на улица „Стенстрад“, близо до Гран Плас, са присъствали и няколко дипломати, както и унгарският евродепутат Йозеф Сайер (на снимката вдясно). Той първоначално се опитал да избяга по водосточната тръба, а след като бил заловен се позовал на депутатския си имунитет.

В неделя Сайер неочаквано обяви, че напуска Европейския парламент.

Сайер е един от основателите на партията Фидес на унгарския премиер Виктор Орбан. От 1994 до 2002 г. той е председател на групата на Фидес в унгарския парламент, а след това става евродепутат. Евродепутатите от Фидес са част от групата на Европейската народна пария в ЕП.

В изявление Сайер признава, че е присъствал на партито в петък. „Съжалявам, че наруших правилата на страната. Постъпката ми беше безотговорна“, казва той и допълва, че той не е употребявал наркотици.

Белгийските вестници припомнят, че партията на Орбан Фидес открито се обявява против хората с различна сексуална ориентация.

ГЕРБ нанесе пореден тежък удар на БСП

Posted on: май 26th, 2019 by Велислав Русев No Comments

ГЕРБ спечели поредните избори. Това сочат данните от Exit Poll на Gallup International на евровота. За партията на премиера Бойко Борисов са гласували 30,5% от избирателите. На второ място се нарежда БСП с  25,4% от гласовете.

ДПС е спечелило подкрепата на 12,8 на сто от отишлите до урните.

ВМРО се ползва с доверието на 8%.

За „Демократична България“ са гласували 6,5 на сто.

„Воля“ спечели доверието на 3,5%, независимата кандидатка Десислава Иванчева на 2%, „Коалиция за България – 1,6%, „Атака“ -1,6%, „Патриоти за Валери Симеонов“ -1,4%, „Възраждане“ – 1%, независимата Ваня Григорова – 0,4%.

За други кандидати глас са дали 5,6% от избирателите.

Избирателната активност е била 29,5 на сто от имащите право на глас (около 2 млн. българи). Графата „Не подкрепям никого“ са отбелязали 3, 3 на сто.

По колко евродепути ще изпратят ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО предстои да разберем.

Шанс да стане един от 17-те ни представители в Брюксел има и водачът на листата на „Демократична България“ Радан Кънев.

Това са четвъртите избори за евродепутати, в които участва страната ни.

Кандидатите този път бяха общо 318 и бяха издигнати от 13 партии, 8 коалиции и 6 инициативни комитета.

Очаква се за един евродепутатски мандат да са необходими между 120 и 150 хиляди гласа.

ГЕРБ заложи на познати имена. Листата на партията оглави Мария Габриел, а на следващите четири места се наредиха доскорошните евродепутати Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел и Асим Адемов. Шестото място беше за Александър Йорданов от СДС – една от партиите, с които ГЕРБ за първи път се съюзява преди избори, а с седма  –  Лиляна Павлова, която беше министър на българското европредседателство.

Листата на БСП оглави Елена Йончева. След нея се наредиха Петър Витанов, Цветелина Пенкова, ексшефът на кабинета на президента Румен Радев Иво Христов.

Петото място беше за лидера на ПЕС Сергей Станишев, шестото за Иван Кръстев, а седмото за Деница Златева.

Начело на листата на ДПС застана лидерът на партията Мусфата Карадайъ, който обаче вече обяви, че няма да стане евродепутат. Така на първо място влиза Делян Пеевски. На следващите места в листата бяха Илхан Кючюк и Искра Михайлов.

След като коалиционните партньори от „Обединени патриоти“ не се разбраха за обща листа и трите формации излъчиха кандидати.

На вота най-много гласове спечели ВМРО, така че водачът на листата на политическата сила Ангел Джамбазки със сигурност става евродепутат.

10 факта за Европейския парламент и изборите за него

Posted on: май 6th, 2019 by anteni No Comments

Колко души работят в Европейския парламент? По колко печелят избраните му членове? Какво доверие имат гражданите в Европейския съюз? Ето десет факта за парламента и предстоящите избори:

1. НЕРАВНОСТОЙНИ ИЗБОРИ: Изборите за Европейски парламент са свободни и преки, на тях гражданите на ЕС гласуват тайно с бюлетините си. Но демократичният принцип, че всички гласове имат еднаква тежест, тук не важи. Всеки от 96-те сегашни германски депутати в Европарламента, например, представлява над 860 000 души от приблизително 83-милионното население на страната. Всеки от шестимата депутати от малката островна държава Малта, в същото време, представлява само около 80 000 жители. Но гласовете на евродепутатите имат еднаква тежест, когато вземат решения в парламента, независимо колко граждани представляват. Това е записано в договорите за ЕС.

2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ: Само в пет страни от ЕС избирателите са задължени по закон да участват в изборите за Европейски парламент: Белгия, България, Гърция, Кипър и Люксембург. Това важи и за други граждани на ЕС, които живеят и имат право да гласуват в тези страни.

3. БОГАТА ПАЛИТРА ОТ ПАРТИИ: След първите избори за Европейски парламент през 1979 г. броят на националните политически партии, представени в него, е нараснал от 57 на 212 днес. Това се дължи на увеличението на броя на страните членки в ЕС от 9 на сегашните 28. Броят на политическите групи в парламента, обаче, остава в общи линии стабилен. След последните избори те нараснаха от 7 на 9.

4. ЗАПЛАТИ: Всеки евродепутат печели 8757 евро на месец – сума, която се облага с данъци. Към това той или тя получава еднаква за всички добавка от 4513 евро за покриване на общи разходи, както и дневна добавка от 320 евро при участие в заседания. Основната заплата е приравнена към тази на съдия от Съда на Европейския съюз.

5. ДЕЛЪТ НА ЖЕНИТЕ: Броят на жените в Европейския парламент расте при всеки избори. В ранната 1979 г. те съставляваха само 16,3 на сто от евродепутатите. След последните избори през 2014 г. те достигнаха 36,9 процента. Най-високият женски контингент в ЕП е на Малта – 67 процента, следвана от Ирландия и Швеция с по 55 процента.

6. ПЕРСОНАЛ: През януари 2018 г. за Европарламента и неговите политически групи са работили 7698 души. Над половината от тях (55 на сто) са били жени. Повечето от служителите са работили в брюкселското му представителство (4903), следвано от люксембургското (2251), а във фактическата централа във френския град Страсбург е имало само 292 души персонал. От началото на 90-те години на 20-и век парламентът работи предимно в белгийската столица.

7. ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ: През 2014 г. в изборите за Европарламент гласуваха средно 42,6 процента от гражданите на ЕС. Мъжете имат по-висока степен на участие – 45 процента – от жените (40,7 процента).

8. ДЯЛ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО: Германия е страната с най-много граждани сред страните от ЕС: там живее 16,1 на сто от общото население на съюза. Следват Франция (13,1 на сто), Великобритания (12,9 на сто) и Италия (11,8 на сто). На другия край на таблицата са Люксембург и Малта с по 0,1 на сто.

9. ДОВЕРИЕ: Евроскептичните Унгария и Полша не са страните с най-ниско доверие на гражданите към съюза. Това са двете страни основателки Франция и Италия. Проучване на Евробарометър през 2018 г. показа, че само една трета от запитаните в тези две страни са отговорили, че „клонят към доверие“ в ЕС. Положението е сходно в Чехия и Великобритания, която се готви да напусне ЕС. Най-слабо е доверието в Гърция, която пострада тежко от финансовата и миграционната кризи в ЕС. Там едва всеки четвърти вярва в ЕС. Най-силно доверие е констатирано в Литва, Дания и Швеция, където почти две трети от гражданите имат доверие в ЕС.

10. ПРОБЛЕМИ: В почти всички страни членки гражданите посочват имиграцията като най-важния проблем, стоящ пред ЕС, сочи проучването на Евробарометър. Има само две изключения: в Швеция проблем номер едно са климатичните промени, а в Португалия – тероризмът. Но и в двете страни гражданите поставят имиграцията на второ място сред проблемите на ЕС.

Евродепутат – това звучи доходно

Posted on: април 30th, 2019 by anteni No Comments

Най-напористи за евроизборите са досегашните евродепутати, но не обясняват защо. Никой от тях не даде отчет поне за пет пари на избирателите какво е правил пет години в Брюксел и Страсбург за доброто на България и Европа.

А европейският бюджет е оценил работата им за милиони, защото за всеки от тях е похарчил над 2 милиона евро. Доходите на евродепутатите са публични (прозрачността задължава) и могат да се изчислят по базовите суми, предвидени в правилника на Европарламента. Основната заплата е 8 757.70 евро, което прави на година 105 092.4 евро. Към тях се полагат 4513 евро на месец надбавки за общи разноски (канцеларски разходи), или годишно 54 156 евро. Всичко това прави за един петгодишен мандат 796 240 евро. Но това не е всичко. На евродепутатите се полагат и по 320 евро за всеки ден (общо 60) от пленарните сесии, което добавя годишно към доходите им 19 200 евро (96 000 евро за мандат), ако ходят редовно на работа. Освен това могат да наемат сътрудници за сметка на Европарламента, за което непряко им се отпускат до 24 943 евро месечно, или за целия мандат 1 496 580 евро. Така зад всеки евродепутат стои купчина пари, възлизаща общо на 2 292 820 евро през еднократен мандат. Оттук нататък се добавят допълнителни плащания за ръководна работа в парламента, комисиите или в политическите групи, има отделно командировъчни (а евродепутатите пътуват много) и сумите могат да се окръглят на милион годишно в български левове. Естествено, те плащат данъци и осигуровки, но като знаят, че ги чакат и добри пенсии, които се трупат по 3.5% за всяка прослужена година (могат да стигнат до 70%) от базовия доход, за един мандат, грубо казано, си уреждат живота. Всеки следващ мандат е за разкош.

Да се наднича в чужда спалня и чужд джоб не е учтиво, но евродепутатите са публични лица и не би трябвало да страдат от задължителната прозрачност. В края на краищата избирателите не само ги изпращат, но и плащат за скъпия им престой в Брюксел.

Не е толкова прозрачна свършената работа. Тяхната активност се отразява на сайта на Европарламента, освен това някои си правят информационни офиси, но едва ли много българи знаят кой какво е вършил през мандата си. Проблемът има две страни: от една страна, малцина се интересуват; от друга страна, самите евродепутати поради своята отдалеченост губят представа какво заслужава вниманието на българската общественост.

С наближаването на евроизборите всички се размърдаха да афишират заслугите си, но не намериха нищо по-смислено, освен да се вкопчат като в спасителен сал в пакета „Мобилност“, който въвежда нови нормативи за международния автомобилен превоз. Сам по себе си този пакет засяга интересите на превозвачите (работодателите) и би трябвало да е в полза на шофьорите (работниците). Нареждайки се пламенно до превозвачите, българските евродепутати показаха, че не ги е грижа за мнозинството, каквито са хората на наемния труд. Те не проявиха  социална чувствителност, за да заявят, че пакетът „Мобилност“ не е изцяло лош за България, където и доходите, и условията на труд са далеч от средните европейски стандарти. Със сценките, платени от превозвачите, те илюстрираха пословицата, че сит на гладен не вярва. Салът „Мобилност“ им бе нужен колкото да доплуват от отиващия си Европарламент до следващия, където обещават да продължат същата битка.

Най-гласовити бяха най-младите – Андрей Новаков от ГЕРБ и Ангел Джамбазки от ВМРО. Те станаха емблема на тази битка и си спечелиха избираеми места в новите листи. Мария Габриел, която е водачка на листата на ГЕРБ, обаче бие всички по натрапчиво присъствие в медиите, като ги бомбардира със съобщения за своята често безсмислена хиперактивност. Като евродепутатка тя беше твърде семпла, но откакто стана еврокомисарка през 2017 г., направо се развихри. Създава впечатление, че работното й място е в България, а не в Брюксел. Изявява се като специалист по всякакви форуми, но не дава доказателства, че разбира много от основния си ресор – цифровизацията. Срам не срам, трябва да признае, че точно родината й е на последно място по въвеждане на електронно управление и тя с нищо не е допринесла да се промени положението. Затова пък разпалено се бори с фалшивите новини, които едва напоследък нарича правилно дезинформация. Амбицията й да напише Етичен кодекс за електронните медии в Европа се провали, защото оценъчната група, която събра, обяви, че „така нареченият етичен кодекс“, съчинен от работен екип и представен от нея на 26 април 2018 г., „не представлява по никакъв начин (механизъм за) саморегулация и затова въпреки усилията си авторите му не са произвели Етичен кодекс“. Освен това тя ослепя за катастрофалното положение на медиите в България, класирана на последно място в ЕС по свобода на словото (111-о в света). Еврокомисарката не забеляза, че съюзеният с всяка власт медиен магнат Делян Пеевски торпилира Етичния кодекс на българските медии, за да няма в журналистиката други правила освен неговите.

И Мария Габриел, и съпартийката й Ева Майдел направиха впечатление в България не толкова като евродепутатки, колкото като евроснахи. Такава ще бъде тяхната емблема, докато не я заменят в общественото съзнание с нещо по-смислено. В сектора на левицата положението не е по-добро, но е по-колоритно. Там водач на българската група е Сергей Станишев, който като председател на Партията на европейските социалисти би трябвало да дава пример за почтеност. Само че не е така. Той подведе съпартийците си, че се кандидатира за евродепутат през 2014 г., колкото да „издърпа“ в Брюксел повече кандидати от ляво. Но още от първия ден на мандата си показа, че ги е излъгал, защото не се оттегли. Затова пък подложи на натиск съпартиеца си Момчил Неков, който го измести от първото място на изборите с преференциален вот чрез ефекта 15/15. Макар и случайно избран, намирайки се на иначе неизбираемото 15-о място в листата, Неков имаше повече морално основание да остане, отколкото Станишев, защото предварително не бе обещавал на никого, че ще се оттегли, ако спечели.

Но така или иначе, лидерът на ПЕС се наложи за лидер на 4-членната група на БСП в ЕП, която се държеше така, сякаш бранеше интересите на неговото някогашно правителство. На 17 януари всички (без удобно отсъстващия Станишев) гласуваха против резолюция на ЕП за финансови санкции срещу държавите, които не уважават върховенството на закона. Изглежда, ги бе уплашил споменът, че България е губила наказателно еврофондове само по времето на Станишев. Сегашната лидерка на БСП Корнелия Нинова имаше пълно основание да не го включва в новата листа за евродепутати, защото би се държал сбъркано в условията на лява атака срещу корупцията в България. Чрез аферата „Ало, Банов съм“ „Позитано“ 20 показа, че ще прибягва и до сигнали в Брюксел срещу злоупотребата с еврофондове у нас, което би връщало спомена за греховете на Станишев.

Рокада в самото начало определи състава и на 4-членната група на ДПС в ЕП. Там оттеглянето на Делян Пеевски (втори в листата) позволи на петата – Искра Михайлова – да замине за Брюксел. Бившата министърка на околната среда в злополучното правителство на Пламен Орешарски направи голяма кариера, защото бе избрана за председател на Комисията по регионално развитие. Благодарение на това сайтът www.votewatch.eu я класира като най-влиятелна българска евродепутатка, отреждайки й 19-о място сред всичките 751 членове на ЕП. Сега има шанс да продължи в същото темпо, защото е четвърта в листата на ДПС, а Пеевски пак е втори. Отработената схема вероятно ще бъде приложена отново, особено като се има предвид, че първи е лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, от когото, както и от Пеевски, може да се очаква, че ще се оттегли в полза на следващите в листата.

Сайтът www.votewatch.eu води статистика за всеки евродепутат и от него може да се разбере, че най-редовен участник в сесиите е бил Светослав Малинов от ДСБ, който е регистрирал 97.92% присъствие. Малшанс за него бе, че едно от редките му отсъствия бе на сесията на Европарламента в края на март, когато се решаваше дали гласуването по пакета „Мобилност“ да влезе в дневния ред. Тогава той се оправда със забавяне на полета през Франкфурт, но никой не му прости. След него по присъствия са Владимир Уручев от ГЕРБ (97.66%) и Ангел Джамбазки (96.14%). Най-много отсъствия са писани на консерватора Николай Бареков (участие в едва от 57.15% от заседанията), а предпоследен е Сергей Станишев (65.11%).

По парламентарна активност първенец е Ангел Джамбазки с представени 10 доклада и 10 писмени мнения, следван от Искра Михайлова с 8 доклада и 7 мнения. Последни с нито един доклад и нито едно писмено мнение са класирани петима български евродепутати (по азбучен ред): Асим Адемов (ГЕРБ), Николай Бареков, Петър Курумбашев (БСП), Сергей Станишев, Владимир Уручев (ГЕРБ). За всички без Станишев вече е сигурно, че няма да намерят място в новия Европарламент.

Не ви щем европрокуратурата

Posted on: март 3rd, 2019 by anteni No Comments

Румънката Лаура Кьовеши може да не стане първият Европейски прокурор, но пък българската политноменклатура се обозначи за пореден път като вариант на мафията. Първо българският постоянен представител в Европейския съюз Димитър Цанчев се обяви твърдо срещу Кьовеши в комитета „КОРЕПЕР ІІ“, след като стана ясно, че тя е фаворит на журито по подбора измежду първоначалните 24 кандидати. Така везните в Съвета на ЕС се наклониха в обратната посока – в полза на френския кандидат Жан-Франсоа Бонер.

След това евродепутатите „ни“ Георги Пирински (БСП), Емил Радев (ГЕРБ), Неджми Али и Филиз Хюсменова (ДПС) действаха като по команда срещу румънката в европарламента. Сергей Станишев и Асим Адемов не са присъствали на заседанието, но не се съмняваме, че биха направили същото. Подкрепата за Кьовеши обаче все пак надделя и финалът остава отворен. А „нашите“ хубавци се снишават и мълчат, а „правилните“ медии избягват да им задават въпроси.

Евродепутатите „ни“ са от различни политически партии и формации, но им знаем котилото. Съгласно непреходния каламбур на Пирински те поемат вината с мезетата. Което означава, че няма как да харесват работеща европрокуратура, която да им търси вина, като ги лиши от мезета. Междувременно стана ясно, че управляващата левица в Румъния е убедила лявоцентристката десница в България да гласува срещу Кьовеши в полза на французина. Едва ли им е отнело много време да го направят.

„Свикнала съм да работя под обществен натиск и стрес. Заедно с екипа ми повиших ефективността на разследването на измамите с евросредства. Основен приоритет бе изземването на имущество. Ставаше дума за сума от 2 млрд. евро. Освен това сумата на възстановените средства скочи на 3 млрд. евро, или 10 пъти повече от преди. В съвместни операции с над 14 държави разкрихме тайни банкови сметки в други страни. Под мое ръководство разследвахме 900 държани служители, 60 от които са високопоставени“, заяви бившата директорка на румънската антикорупционна прокуратура. И заяви в прав текст, че е подлагана непрекъснато на политически натиск, като властите в страната й опитват по всякакъв начин да ограничат независимостта на съдебната система.

В ЕС – откакто премина на различни скорости, винаги се прилагат схеми, наричани за благозвучие компромис. Постоянният ни представител в Брюксел и българските евродепутати са гласували, както им е наредено – при това не от вчера.

Какви да са пратениците на страна, в която грабежът е официална политика, законът – врата в полето, а суверенът – безразличен към корупционната вакханалия?! При гостуването на Кьовеши у нас лобитата в съдебната власт се изпокараха, а главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че тя не е лицето на румънската прокуратура.

Чухме още, че „румънският модел най-вероятно дава някакви резултати, но той е далеч от това, което би могло да се приложи у нас в рамките на сега действащата конституция“. Не бил, представете си, достатъчно убедителен и имало какво още да се работи по него, „преди да стане пример за подражание и в други страни“. Оттук и обяснението на премиера Бойко Борисов защо липсват осъдителни присъди по високите етажи на властта – че у нас корумпирани политици нямало.

Е, в доклад на Европейската комисия преди няколко дни е констатирано, че 2/3 от съмнителните трансакции за пране на пари са дело на местни политически фигури, но това остава недоказано. А как да бъде доказано, щом като в същия доклад се твърди, че властите не реагират на тези сигнали?! В крайна сметка силните в Брюксел си имат свои съображения, компромис ще бъде постигнат. А ние с българския антикорупционен модел продължаваме нататък, докато грабежът си върви.