Posts Tagged ‘евроизбори’

Грешки с преференциите в 1139 секции с машинен вот

Posted on: юни 5th, 2019 by Велислав Русев No Comments

В 1139 секции от предвидените 3000 не е имало правилно отчитане на преференциите от машинното гласуване, отчита докладът за европейските избори от Института за развитие на публичната среда. Докладът посочва, че грешките в изборните книжа са 4773, а в 1929 са открити несъответствия.

Според Ива Лазарова липсващите преференции не могат да разместят кандидатите, които отиват в ЕП. Проблемите са свързани с технически грешки и никакво или частично пренасяне на преференциите от протоколите от машинния вот в окончателния протокол. Лазарова посочи като причини за неточностите умората на членовете в СИК и недобрата им подготовка.

В 160 секции нито един избирател не се е възползвал от възможността да гласува с машина. Подобен подход обаче са избрали общо 159 339 души, а в 309 секции гласувалите на машина са повече от тези с хартиена бюлетина.

Най-много преференции са използвани в районите на Враца и Монтана – по 40% от избирателите са отбелязали предпочитание, както и в 23 избирателен район в София – 37%, а най-малко в Търговище и Разград – съответно 10,1 и 12,8%.

От Института за развитие на публичната среда също като БСП препоръчват актуализация на избирателните списъци, тъй като според сегашните избирателите в страната са 6 288 656, а по данни на НСИ към края на 2018 г. населението в страната е 7 млн. души, от които 5 679 647 на възраст над 20 г.

Какво се случи на Европейските избори в останалата част от Европа?

Posted on: юни 1st, 2019 by Велислав Русев No Comments

Няколко дни след изборите за новия състав на Европейския парламент през следващите пет години е удачен момент да си направим равносметка – кой спечели и кой загуби от тези избори? В рамките на тази статия ще обърна внимание на резултатите в останалата част от Европа и по-конкретно в ключови страни-членки като Германия, Франция, Италия и все още – Великобритания. Това са страните, които изпращат най-много представители в Европейския парламент и съответно изборите там оказват най-голямо влияние върху неговия състав. Що се отнася до България – темата малко или много вече е предъвкана в медиите, едва 3 дни по-късно, а и реално съставът на представителите, които ще правим в ЕП не се промени спрямо 2014 г. Обаче, в много от другите страни-членки на ЕС ситуацията е доста по-различна.

 

В Германия – пренареждане на левицата

В Германия изборите бяха спечелени от християн-демократическата партия (на канцлер Ангела Меркел) с 28.9% от гласовете. Въпреки че партията на Меркел спечели, това бе постигнато с резултат, който беше със 6.4% по-нисък от постигнатия през 2014 г., което съответно доведе до загуба на 5 евродепутата за партията. В този смисъл самата електорална победа е по-скоро „пирова“. Социал демократите обаче претърпяха още по-сериозна загуба на власт. На тези избори те успяха да спечелят едва 15.8% от гласовете, гарантирайки си само 16 места в Европейския парламент, цели 11 по-малко отколкото на предходните избори.

 

Истинските печеливши на тези избори в Германия със сигурност бяха Зелените, които събраха 20.5% от подадените гласове, печелейки 20 места в Европейския парламент – 9 повече отколкото през 2014 г. Това е невероятно постижение за партия, която съвсем доскоро беше почти изцяло извън политическия мейнстрийм. С този резултат Зелените със сигурност ще се опитат да конкурират Социал-демократите за титлата на втора политическа сила в Германия и на следващите парламентарни избори. И като нищо да успеят напълно да ги изместят – през последните няколко години социал-демократите губят все повече и повече популярност, до голяма степен поради известната радикализация на собствения им електорат, които, особено по въпроси свързани с околната среда, търсят все по-твърди и все по-леви политики (каквито предлагат Зелените).

 

Междувременно, дясната Алтернатива за Германия също подобри изборния си резултат спрямо 2014, печелейки 11.0% от вота и 11 места в Европейския парламент. Това бележи подобрение с около 4% спрямо предходните избори, но като цяло резултатът не е впечатляващ, особено като се вземат предвид очакванията десните „популисти“ (както ги наричат медиите) сериозно да подобрят резултата си на тези избори. Личи си, че АзГ продължава да привлича от електората на християн-демократите, но все още е много далеч от позиция, в която може сериозно да ги предизвика за десния електорат в Германия, за разлика от ситуацията при Зелените и социал-демократите.

 

Във Франция – статуквото е мъртво, да живее (новото) статукво

Еквивалентът на Зелените във Франция също успя сериозно да подобри електоралния си резултат на тези избори спрямо 2014 г., печелейки 13.5% подкрепа и 13 места в Европарламента (7 повече, отколкото преди). Разбира се, най-голямата новина е успехът на новосформираният алианс между партията на Макрон „Напред!“ и други по-малки център-леви партии във Франция, част от Алианс на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ). Формацията на Макрон спечели 23 места в Европейския парламент с 22.4% от вота.

 

Партията на Льо Пен също спечели 23 места, но това далеч не може да се отличи като сериозен успех предвид, че губят 1 спрямо предходните избори и не успяват да подобрят електоралния си резултат. Като цяло изглежда, че Националния фронт във Франция започва да губи позиции, което е донякъде логично развитие, предвид утихването на кризата с мигрантите през последните две години. Същевременно, след серията от терористични нападения между 2014 и 2017 г., кризата с ислямския тероризъм в Европа също изглежда временно е утихнала. В този контекст е логично една партия, която изгражда платформата си основно около борба с тези проблеми, да изгуби някакви позиции.

 

Голяма във Франция претърпяват бившите мейнстрийм партии – център-десните Републиканци и център-левите Социалисти, които успяват да спечелят 8 и 6 места, губейки 12 и 7 места в Европейския парламент. Това е индикация, че президентът Макрон е успял много сериозно да овладее по-центристки настроените избиратели във Франция, както тези, които клонят наляво, така и тези, които клонят надясно. Като цяло, изглежда занапред Френската политика ще се доминира от Макрон и, в осезаемо по-малка степен, местното зелено движение. В Германия старите естаблишмънт партии също губят значителни позиции, но във Франция провалът им на тези избори е далеч по-тежък.

 

В Италия – dominus Salvini

В Италия най-голям успех бе постигнат от „Лигата“ на Матео Салвини, която спечели 34.3% от гласовете, което се равнява на 29 места в Европейския парламент – 24 повече, отколкото преди. На второ място се нареди бившава управляваща партия на Демократите (център-леви), които спечелиха едва 22.7% от гласовете (с 18.1% по-малко от преди) и 19 мандата (с 12 по-малко от преди). На трето място се нарежда движение Пет звезди със 17.1% от гласовете и 14 мандата в Европарламента. Движението губи подкрепа спрямо предходните избори и печели 3 места по-малко.

 

Изглежда, че Лигата на Матео Салвини е успяла да открадне част от електората на Пет звезди. Двете парии, които в момента са коалиционни партньори в правителството, до известна степен се борят за един и същ тип избиратели – италианци, които са недоволни от предишното статукво в страната и настоящето такова в Брюксел, което налага рестрикции върху фискалната и икономическа политика на Италия. Откакто са на власт, Матео Салвини определено се превърна в най-активната и разпознаваема личност на правителството на Лигата и Пет звезди, затова не е изненадващо, че неговата партия успява сериозно да подобри резултата си, докато коалиционните партньори изостават.

 

Докато във Франция и Германия тези, които спечелиха сериозни нови позиции от Европейските избори бяха от лявата страна на политическия спектър, победата на Салвини в Италия бележи настъпление на по-десните сили в страната. Разбира се в случая употребявам „десни“ с известна забележка, че правителството от което е част и Лигата въвежда и промотира и много икономически политики, които са по-скоро леви. Има и някои по-десни политики, разбира се, нокато цяло програмата е смесена и клоняща по-скоро вляво, както е и традиция в южноевропейска страна като Италия. Експлицитно десните позиции на Лигата намираме по-скоро в отношението ѝ към въпроси от значение за целия ЕС – например опозицията срещу коцентрирането на власт в Брюксел.

 

Във Великобритания – Брекзит или смърт!

Във Великобритания поражението за партиите от статуквото – Консервативната партия и Лейбър беше пълно. „Брекзит“ партията на Найджъл Фараж доминира изборите с 30.5% от вота, печелейки 29 места в Европарламента. Дори да е само временно, докато страната излезе от ЕС, това е зашеметяващ успех и Фараж би могъл да го използва за основа за бъдещо по-активно участие във вътрешната политика на Великобритания. На второ място се наредиха Либералните демократи, които представляват по-„традиционната“ алтернатива на консерватори и лейбъристи в политиката на острова. Те спечелиха 16 места в Европейския парламент, с 15 повече, отколкото на предишните избори. Като цяло тези резултати сами по себе си коренно променят състава на представителите, които Кралството изпраща в Европейския парламент.

 

За Консервативната партия тези избори бяха пълна катастрофа. Печелейки едва 8.8% от вота, консерваторите ще изпратят едва 4 представителя, с 15 по-малко, отколкото през 2014 г. Лейбър също загубиха половината си места, оставайки с 10, след като спечелиха 13.6% от вота на изборите миналата седмица. Тези резултати са красноречиви – гражданите на Великобритания са безкрайно разочаровани от крайната неспособност на политиците от статуквото да се справят с Брюксел и да извадят страната от ЕС по начин, който защитава интересите им. Същевременно, Зелените успяха да спечелят позиции и във Великобритания, и си подсигуриха 7 места в Европейския парламент, в сравнение с 3 досега.

 

С оглед на Брекзит, категоричната победа на тежките евроскептици на Фараж може би няма да е от особено значение за дългосрочното развитие на политиката в рамките на ЕС. Но поне краткосрочно със сигурност ще окаже натиск върху статуквото в Европарламента и ще даде сила на евроскептичните настроения срещу централизацията на власт в Брюксел.

 

По-интересни са импликациите за вътрешната политика на Великобритания – с тази тежка загуба и оставката на Тереза Мей е интересно да видим в каква посока ще се развие Консервативната партия в идните години и особено в рамките на следващите парламентарни избори. Към този момент е пределно ясно, че консерваторите се нуждаят от изграждането на напълно нова визия за политическото (и икономическото) бъдеще на страната извън ЕС – нещо, което по-скоро беше отлагано досега, поради факта, че партията продължи да се води от личност, която опонираше на идеята за Брекзит – Тереза Мей. След нейната оставка по-радикалното крило на партията би трябвало да може да установи контрол и да наложи своята различна визия за бъдещето на страната. Предстои да разберем каква ще е тя.

 

В Гърция – Нова Надежда

В рамките на тази статия включвам и коментар на изборните резултати в по-малка страна като Гърция поради някои строго специфични причини. На първо място защото Гърция беше център на последната икономическа криза в Еврозоната. На второ защото победата на дясно-либерално настроената „Нова Демокрация“ над управляващата лява партия „Сириза“ бележи забележителен обрат във вътрешната политика на страната. И на трето място – защото този обрат е пряко свързан със сделката, която премиерът Ципрас сключи за преименуването на Република Македония на „Северна Македония“.

 

Много от гръцките граждани останаха недоволни от сделката, защото не искаха въобще да се признава името „Македония“ на северната им съседка, в какъвто и да е контекст, дори с уточнението „северна“. Въпреки че със сигурност не е единственият фактор, това със сигурност е дало тласък на резултата на „Нова Демокрация“, които победиха управляващата партия с 33.1% на 23.7%, подсигурявайки си 8 спрямо 6 места в Европейския парламент. Тежката загуба на Сириза доведе до моменталното обявяване на предсрочни избори за края на юни, поради факта, че провала на Европейските е ясен вот на недоверие спрямо управлението на страната.

 

Важното тук е, че Нова Демокрация е партия, която защитава доста десни позиции в икономическата сфера – подкрепя съкращаването на държавните разходи, на данъците, както и ускорението на процеса на приватизация. Ако подобна партия дойде на власт в Гърция, това би било обрат във вътрешната традиционно ляво-наклонена политическа сцена. Към момента се очаква Нова Демокрация да спечелят и парламентарните избори, но вероятно не с толкова голяма преднина, колкото Европейските. Освен ако не успее да постигне някакво чудо в рамките на кампанията през следващия месец, дните на Ципрас като премиер изглеждат преброени.

 

Нищо ново на централно-източния фронт

В централна и източна Европа изборите бяха категорично спечелени от управляващите партии и то с много сериозна преднина. Партията на Орбан в Унгария спечели с впечатляващите 51.5%, а в Полша управляваща партия „Право и справедливост“ спечели с 45.4%. Дори в Чехия изборите бяха спечелени от „популистка“ партия, въпреки че вотът там беше доста по-фрагментиран. Като цяло в централна и източна Европа тези избори за Европейски парламент бяха изцяло доминирани от т.нар. „популистки“ формации, които така или иначе вече са на власт. В този смисъл промяна на ситуацията там почти нямаше.

 

И какво от това? – бъдещата политика на Европейския парламент

Като резултат от всичко това, статуквените партии ЕНП и ПЕС загубиха немалък брой места в Европейския парламент – 39 и 34, респективно и паднаха до 178 и 153 места. От друга страна, най-големите печеливши бяха Зелените, които повишиха представителството си със 17 места (достигайки 69) и либерал-демократите (АЛДЕ), които спечелиха общо 105 места, с 37 повече, отколкото на предходните избори. Интересно е, че АКРЕ (Алианс на Европейски консерватори и реформисти), която се съставлява от много дясно и националистически настроени политици, загуби 13 места в Европейския парламент. Същевременно, другата националистическа формация – Европа на нациите и свободата спечели 22 нови места, но остава изключително малка. Нетният резултат е разочароващите 9 места повече за националистите и евроскептиците в Европейския парламент.

 

При положение, че очакванията бяха евроскептиците да постигат много сериозен успех на тези избори няма как да не отчетем този резултат като разочароващ. По-впечатляващ е успехът на Зелените и този на АЛДЕ, въпреки че последният се дължи най-вече на настъплението на формацията на Макрон във Франция и в този смисъл е по-скоро изолиран феномен. Европейският парламент сега със сигурност е по-фрагментиран от преди, но тази фрагментация далеч не е в полза на десните и националистически настроени формации. Реално без партията на Фараж, присъствието им в Европейския парламент е доста скромно и дори с нея може да бъде изцяло неутрализирано от алианс между зелени, социал-демократи (ПЕС) и ляво-либерали (АЛДЕ).

 

С оглед на тези резултати това, което ни очаква като политика от Европейския парламент занапред е може би някаква форма на „динен Макронизъм“. Със сигурност ще станем свидетели на по-голям тласък към все по-агресивни „зелени“ политики, както и все по-голяма централизация и социализация на съюза – въпрос, по който водещите 4 партии в Европейския парламент са почти единодушни. Зелените политики разбира се няма да са нищо повече от плахо прикрити социализми (и оттам „динени“ – зелени отвън, червени отвътре), с оглед на факта, че и по икономически и социални въпроси Зелените са по-леви и от социал-демократите.

 

В заключение бих казал, че резултатите от тези Европейски избори въобще не носят оптимизъм за дясномислещите граждани на ЕС. Въпреки успехите на десни евроскептици във Великобритания, цялостната политическа конюнктура в парламента изглежда, че не е мръднала вдясно. Да, тези избори доведоха до по-голяма фрагментация на Европейския парламент, но по начин, по който оставя ляво-либералите и зелените в най-добрата позиция да се възползват от нея. Една утеха разбира се е, че по принцип от Европейския парламент не зависи много – като институция той не разполага със сериозни правомощия за законодателна инициатива. С това, което разполага обаче е способността да блокира опитите на Европейската комисия да наложи все по-тежка централизация и социализация на ЕС. Лошото е, че с оглед на напредъка на АЛДЕ и Зелените, две от формации, които подкрепят по-голямата централизация на съюза с две ръце, едва ли тази способност ще бъде използвана по предназначение.

 

Георги Вулджев, ЕКИП

 

При почти 100% обработени протоколи: Пет партии изпращат депутати в Европейския парламент

Posted on: май 28th, 2019 by anteni No Comments

Пет партии изпращат свои депутати в Европейския парламент. На вчерашния вот печели ГЕРБ с близо 31%. Това сочат данните при почти 100% обработени протоколи.

24% са за БСП. Процентът на ДПС надминава 16. За ВМРО са гласували малко 7% от българите. Демократична България, с помощта на гласовете от чужбина, също прескача прага за евродепутати.

Така сините си връщат мандата, който получаваха по първоначални прогнози. ГЕРБ ще имат 6 евродепутати, БСП – 5, ДПС – 3 и ВМРО – 2.

Ако няма разместване в листите българските депутати, от ГЕРБ изпращат в европарламента Мария Габриел, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов, Александър Йорданов или Лиляна Павлова.

От БСП: Елена Йончева, Петър Витанов, Цветелина Пенкова, Иво Христов и Сергей Станишев.

От ДПС: Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Илхан Кючюк.

Ангел Джамбазки отива в Европарламента от ВМРО, от Демократична България – Радан Кънев.

Очаква се на 29 май ЦИК да огласи официалното разпределение на мандатите, което ще отчете и преференцията. На 31 май ще станат известни и имената на българските евродепутати.

Пет урока от изборите за Европейски парламент

Posted on: май 28th, 2019 by anteni No Comments

Въпреки силния резултат на популистите от вчера, проевропейските партии успяха да сдържат надигането на евроскептичните сили на изборите за Европейски парламент, белязани от висока избирателна активност и засилване на позициите на Зелените в новия състав на ЕП. Разпиляването на гласовете обаче предвещава трудни взаимоотношения между групите в парламента, тъй като нито една от първите четири няма абсолютно мнозинство без другите три.

Ето пет урока от тези избори:

Кой печели, кой ще заеме постовете?

От частичните временни резултати става ясно, че нито една от големите проевропейски формации не може да претендира, че е победила. Двете най-силни – десноцентристкият блок на Европейската народна партия (ЕНП) със 178 прогнозни места и социалдемократите (със 152 места) – загубиха съвместното си мнозинство за първи път от 1979 г. Процесът по определяне на председател на Европейската комисия и на това кой ще заеме основните постове в ЕС ще бъде променен, твърди френският анализатор Франсоа Есбур, без да се позволява на либералите и центристите от АЛДЕ (със 108 места) да поемат юздите, нито на Зелените (с 68 места) да се превърнат в балансьор.

„Всяка от тези сили може да претендира, че й принадлежи част от победата“, твърди Себастиен Меяр, директор на института „Жак Делор“.

ЕНП, която е на първо място, предяви искане председател на Европейската комисия да стане нейният кандидат, баварецът Манфред Вебер. Онези, като френския президент Еманюел Макрон и холандския премиер Марк Рюте, които се противопоставят на номинацията на „водещия кандидат“ (т. е. председател на Комисията да стане лидерът на групата, спечелила най-много места в Европарламента), са със засилени позиции, което ще доведе до сложни преговори.

„Няколко политически групи, смятащи се за победители, могат да претендират за упражняване на влияние при определянето на председателя и програмите на Европейската комисия. Това повече от всякога тласка ситуацията към коалиционно споразумение между тези четири политически сили (ЕНП, социалдемократите, АЛДЕ и Зелените), всяка от които може да твърди, че й принадлежи част от победата“, подчертава Себастиен Меяр.

Възход на евроскептиците и популистите

Популистките и евроскептичните сили са със засилени позиции след изборите. Въпреки това те не постигнаха очакваните по-високи резултати, особено в Италия и Финландия, а техните дълбоки различия създават риск да попречат на способността им да сформират хомогенна коалиция в новия Европарламент, твърдят анализаторите.

Във Франция Националният сбор зае първото място с резултат, според прогнозните резултати, между 23 и 24 процента от гласовете, което е стабилен резултат в сравнение с изборите през 2014 г. (24,9 процента) и по-силен от този на листата на президентското мнозинство (около 22,5 процента); в Германия коалицията ХДС/ХСС на канцлера Ангела Меркел остава на първо място, но крайнодясната „Алтернатива за Германия“ постигна целта си, получавайки 10,5 процента (при 7,1 процента през 2014 г.).

В Унгария националистическата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан спечели убедителна победа с 56 процента от гласове, изпреварвайки с повече от 45 процента левоцентристката опозиция и крайната десница, сочат прогнозните резултати.

В Италия прогнозните резултати показаха, че партия „Лига“ на Матео Салвини печели убедителна победа с резултат между 27 и 31 процента от гласовете, което е малко по-слаб резултат от очаквания.

В страните от Северна Европа партия „Финландците“ постигна силен резултат, но не толкова силен, колкото предвещаваха социологическите проучвания. В Швеция партия „Шведски демократи“ получи тази неделя чувствително по-голяма подкрепа с резултат от 16,9 процента (за сравнение с 9,67 процента през 2014 г.).

Европейски представители в Брюксел се опасяваха, че популистите може да спечелят общо до 200 от 751-те места в ЕП, но това няма да стане, казва Есбур, съветник в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон, според когото популистите ще имат „между 78 и 110 до 115 депутати“. Още повече че „те имат доста доста различни гледни точки по въпроси от жизненоважен интерес, като например отношенията с Русия“, отбелязва експертът.

Зелена вълна

Германските Зелени почти удвоиха резултата си – на тези избори те спечелиха 20,5-22 процента, а през 2014 г. – 10,7 процента. Зелените се представиха силно и във Франция, където тяхната листа спечели третото място, получавайки 12-13 процента от гласовете при 8,9 процента през 2014 г. Френските Зелени са с по-добър резултат от традиционната дясна партия „Републиканците“ (около 8 процента).

Мобилизацията около 16-годишната шведка Грета Тунберг, която събра стотици хиляди млади европейци по улиците през последните месеци, даде видими резултати, макар че по-голямата част от гимназистите, които масово взеха участие в демонстрациите, още нямат право на глас.

Във Финландия Зелените са политическата формация, която подобри най-много своя резултат, печелейки близо 15 процента от гласовете. „Зелените, които традиционно сформират хомогенна и сплотена група в Европейския парламент, със сигурност ще запазят съюза помежду си“ със своите 67 места, казва Манюел Лафон-Рапнуй, директор на парижкото бюро на Европейския съвет за външни отношения, без да изключва възможността за евентуално прехвърляне на депутати „дезертьори“ от редиците на отслабените социалдемократи.

Висока избирателна активност

Опровергавайки прогнозите, европейските избиратели гласуваха масово: избирателната активност достигна 51 процента в 27 страни членки на ЕС, сочат данни на Европейския парламент.

В Германия избирателната активност е била 59 процента (с 11 процента повече от 2014 г.), а във Франция, по данни на социологическите агенции – между 51 и 54 процента – с 7-10 процента по-висока от тази на изборите за ЕП през 2014 г. и най-високата от 1994 г.

В няколко други страни се наблюдава същата тенденция: около 35 процента бе активността в Испания (24 процента през 2014 г.), 15 процента в Полша (около 7 през 2014 г.) и 17 процента в Унгария (11,5 процента през 2014 г.). На изборите досега активността не спираше да намалява, като през 2014 г. тя спадна до 42 процента.

Партията на Брекзит е първа във Великобритания

Както се очакваше, Партията на Брекзит на Найджъл Фараж, привърженик на безкомпромисния Брекзит, зае първото място в прогнозните резултати с 31,5 процента от гласовете, съобщи Би Би Си. Фараж предрича „голяма победа“ за партията си, което засилва възможността за излизане на Великобритания от ЕС без сделка.

Британците, които е планирано да напуснат съюза най-късно на 31 октомври, гласуваха първи в четвъртък на изборите за Европарламент, които трябва да са последни за тях. В отговор ирландските им съседи масово подкрепиха проевропейските сили.

Франс прес

ГЕРБ се окопа, БСП се закопа

Posted on: май 28th, 2019 by anteni No Comments

Хубавото на изборите е, че измиват фалша. След месец кампания пристигат ония с тоягите, сопите, вилите и търнокопите и въздават справедливост. Всички предизборни бръщолевения за високо обществено доверие на тази малка и самовлюбена градска партия, за политическа незаменимост на онази голяма партия или за световния авторитет на една миниатюрна провинциална партийка и т.н, и т.н. се изпаряват бързо като градска бара през юни. Фалшът не изчезва съвсем за съжаление, но поне за известно време носителите му, разкрили се щедро по време на кампанията, се покриват в партийните сенки – там, където им е мястото. В места, пълни със самодостатъчност и нетолерантност.

ГЕРБ спечели 12-ата си изборна победа. Спечели я въпреки тежките, перманентните скандали, в които бе потопена – и това повече от ясно показва, че партията има освен работещо твърдо ядро, и широка периферия, която не се влияе от бури, разследвания, факти и тем подобни. Трябва да признаем и друго – основна заслуга за победата бе на самия Борисов, който от началото на май взе кампанията на ръчно управление, централизира я около своята личност и сам постави акцентите, които трябваше. Да, навсякъде се чуваше недодяланата му банкянска лексика, беше смешен при срещите си с работнички в заводи за автомобилни дреболии, беше абсурден при посрещането на Ципрас, но посланията му бяха ясни – ние работим и можем да надграждаме, другите носят несигурност. Пресилено и грешно е твърдението – избирателите харесват ГЕРБ. Но пък категорично е твърдението – избирателите не искат промяна, тази “стабилност” ги устройва, нямат идея за нови избори. Защо е така – това е труден въпрос. Лесният отговор е – “защото не виждат алтернатива”, а не “защото цъфтим и връзваме”. И нещо важно – сега е правилният момент Борисов да почисти ГЕРБ

Ако не го направи, ще сгреши.

БСП не успя, защото никой не се погрижи за акцентите в кампанията. Никой не съсредоточи посланията, не ги прекара през рупора на социалните мрежи. Нямаше кой да отиграе дори удобните топки, които медиите подаваха в хода на кампанията – и в “Апартаментгейт”, и по останалите скандали социалистите се движеха със закъснението на влак на БДЖ. Кандидатите тръгнаха по села и паланки, за да говорят с народа, но се срещаха само с актива на партията, който нямаше нужда да бъде агитиран. Освен това агитацията очевидно бе за номера от преференцията, а не за партийната предизборна платформа. Въобще не стана ясно дали всички кандидати на изборни места участваха в кампанията. Най-лошото бе, че социалистите стартираха кампанията разделени, с ясната декларация, че лидерът на партията Корнелия Нинова не носи отговорност за резултатите. Те останаха разделени докрай. Чакахме нови разкрития от Елена Йончева, не дойдоха. Очаквахме някаква истина в думите на Велизар Енчев: “В ход е социологически Костинброд”, не се потвърдиха. Внушаваха ни, че АБВ краде гласове с “Коалиция за България” – нищо такова не се случи – АБВ се издъни със страшна сила. Лошият резултат на БСП

ще доведе до допълнително напрежение в партията

Така съвсем очаквано Нинова загуби втори “нарисувани” избори. Сега Нинова смята, че БСП е спечелила нещо на този вот, но за всеки случай предлага процедура по избор на нов председател. И тя ще участва в тази процедура.

ВМРО се представи повече от добре. При тях не резултатът е важен – важно е, че войводите категорично легнаха върху целия патриотичен спектър. “Атака” и НФСБ се издъниха, те са аут от политическата сцена. Ще ги виждаме още малко в НС, по телевизията, но това ще бъде просто научно доказателство, че има живот и след политическата смърт. Всички приказки за прииждащото националистическо цунами се оказаха гола вода (и тук, и в Европа). “Воля”, която направи сравнително прилична кампания (макар и очаквано смешна), съсредоточена около Веселин Марешки и неговото участие в митинга в Милано, също не успя да блесне, въпреки че облепи с плакати магистрала “Хемус”.

За първи път от години десните имат някакъв успех в общи избори – вкарват един евродепутат. Ако това е била целта на занятието – успехът е налице.

Лошите новини за десните обаче са повече от добрите

При тази голяма мобилизация те постигнаха резултат от 115-120 хиляди гласа, с който могат да влязат в Европарламента, но ще гледат българския парламент през крив макарон. На практика “Демократична България” имат представителство само заради ниската избирателна активност. Освен това изборната география отново показа, че формирования като ДБ са жълтопаветни – 45% от гласовете за коалицията дойдоха от София. Добавете по 4000-5000 гласа от Пловдив, Варна и Бургас, добавете гласове от чужбина и… спрете да добавяте. Има цели региони в страната, в които десните нямат присъствие. Това не е сериозно! Не може да претендираш за национално представителство, без да излезеш от Фейсбук, където мрънкаш срещу недодяланите избиратели, които не са разбрали колко готин пич си. Големият проблем на десните е, че не се научиха да привличат. За тях всичко извън партийната ядка е враг. Така беше, очевидно така ще я карат и в бъдеще. Ще продължат да се самоопределят като “фактор” и “алтернатива”…, докато не бъдат бити от независимите кандидати.

Най-доброто, което се случи на тези избори, бяха преференциите – поради много причини

хората смело пренареждаха листите, което сведе до санитарния минимум партийните лапсуси около номинациите. Втората прекрасна новина бяха машините – те работеха, интерфейсът им бе лесен за използване. Третата блестяща новина бе удивително доброто представяне на независимите кандидати. Всички те останаха далеч от изборната бариера, но пък хора като Десислава Иванчева и Минчо Христов направо разказаха играта на партии като “Атака”, НФСБ, партията на Зелените, АБВ (прикрита като “Коалиция за България”) и др. Добре се представиха “младите”, групирани около НДСВ, и Ваня Григорова… Всичко това показва, че алтернативата може да дойде не от някоя партия, а от независим, разпознаваем и силен кандидат.

Нещо извън партиите – ниската избирателна активност (тя е по-ниска не само от парламентарните, по-ниска е и от предните европейски избори) може леко да ви подведе. Тя е белег само за отношението на българина към евроизборите – странични, неважни, но не играе съществен момент в резултатите. При по-висок процент гласували вероятно резултатите щяха да се повторят – може би само ДБ щеше да изпадне от играта.

Резултатите от вота отлагат за неопределен период сблъсъка за преразпределяне на властта в България. Този сблъсък едва ли ще се осъществи и наесен, на местните избори. На практика статуквото, такова каквото е, се окопа до края на мандата. Единственото преразпределяне, което може да наблюдаваме във властта през следващите седмици, може да бъде само в рамките на самата управляващата партия – ГЕРБ. Леки претенции към постове могат да имат ВМРО. Всички останали ще ближат рани и ако могат, ще се прегрупират за нови битки.

Петьо Цеков, “Сега”

ГЕРБ отвя БСП

Posted on: май 27th, 2019 by anteni No Comments

Управляващата партия ГЕРБ печели безапелационно евроизборите със сериозна дистанция пред БСП, а ДПС и ВМРО са следващите две сигурни партии за Европейския парламент, докато „Демократична България“ е на ръба. Такава картина дават паралелните преброявания при 100% извадка на „Алфа Рисърч“, „Галъп интернешенъл“ и „Тренд“ в изборната нощ.

За разлика от останалите страни от ЕС, в които активността на гласуващите бе по-висока, у нас тя остана около 30 на сто, което вероятно не е изненада, тъй като 26 май е третият от поредицата почивни дни и много българи предпочетоха ваканцията пред урните.

По данни на „Алфа Рисърч“, ГЕРБ водят с 31.6% от гласовете, БСП е втора с 24.2%, а ДПС получава 15.8%. ВМРО – 7.1%, а „Демократична България“ – 5.7%, с няколко хиляди гласа под бариерата (5.88%).

При това положение ГЕРБ ще изпрати 7 евродепутати, левицата – 5.  ДПС ще е с трима евродепутати (по листа това са Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Илхан Кючук, но Карадайъ вече съобщи, че се отказва).

ВМРО биха получили две места в Европейския парламент и ако няма рокади заради преференции, това ще са Ангел Джамбазки и Юлиан Ангелов.

Това разпределение би било валидно, ако „Демократична България“ не прескочи бариерата.

По данни на „Алфа Рисърч“ избирателната активност е била 32.4%.

Пет политически сили ще изпратят депутати в Европейския парламент, сочат данните на „Галъп интернешънъл“ от паралелно преброяване при 100% на извадката им от протоколите:

ГЕРБ с 29.8%, БСП с 24.2%, ДПС с 16.9%, ВМРО със 7.8% и „Демократична България“ с 6.3%

Според предварителните данни на „Галъп интернешънъл“ под прага за влизане в Европарламента остават партия „Воля“ подкрепена от 3.3% от гласувалите, и издигнатата от инициативен комитет Десислава Иванчева с 1.8%.

Партиите АБВ, „Патриоти за Валери Симеонов“, „Възраждане“ и „Атака“ са успели да привлекат по около 1 процент от избирателите. Непосредствено след тях се нарежда друг независим кандидат – Ваня Григорова, с 0.7% от бюлетините.

Прогнозата на „Галъп“ дава 6-7 евродепутати за ГЕРБ, 5-6 за БСП, 2-3 за ДПС, 1-2 за ВМРО и 1 за „Демократична България“.

Избирателната активност е 29.5 на сто. Данните на „Галъп“ показват, че опцията „Не подкрепям никого“ са избрали 3.3% от гласувалите. Според „Тренд“ този процент е точно 3.

Дясното обединение ДБ с първи в листата Радан Кънев е участникът в евроизборите с най-голям процент гласували, които са решили да пренаредят листата. Общо от всички гласували 42% са се възползвали от преференцията, по данни на „Алфа Рисърч“, цитирани от бТВ.

Една от изненадите на евровота е сериозната преднина на ГЕРБ спрямо БСП, като се има предвид, че преди два месеца партията на премиера Бойко Борисов бе разтресена от скандала „Апартаментгейт“, последван от този около европроектите за къщите за гости. Само до преди две-три седмици повечето социологически проучвания даваха изравнени резултати между ГЕРБ и БСП и дори преднина за социалистите. Нещата се обърнаха в последната седмица преди вота.

Другата въпросителна в изборите беше ще има ли пета партия, която да прескочи бариерата, след първите четири сигурни. Повечето проучвания преди изборите показваха, че такъв шанс има „Воля“.

ЦИК: 6 355 633 души са с право на глас в неделя

Posted on: май 24th, 2019 by anteni No Comments
13 партии и 8 коалиции, регистрирали кандидатски листи, както и 6 независими кандидати ще участват в изборите за Европейски парламент в неделя, съобщи ЦИК.

Общият брой на избирателните секции в страната по предварителен списък е 11 661, а общият брой избиратели по избирателни списъци е 6 355 633.

Избирателните секции в лечебни заведения, домове за стари хора или други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, плавателните съдове под българско знаме, в местата за изтърпяване наказание лишаване от свобода и за задържане, се образуват при наличието на не по-малко от 10 избиратели в срок не по-късно от 48 часа преди изборния ден.

Българската избирателна система е неуязвима за компютърни атаки

Posted on: май 24th, 2019 by anteni No Comments

Проф. Михаил Константинов, председател на Борда на директорите на „Информационно обслужване“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Изясниха ли се техническите подробности около инсталирането и работата на машините за гласуване? Въпросът е към професор Михаил Константинов, председател на Борда на директорите на „Информационно обслужване“, дружеството, което се занимава с техническата обработка на изборния процес и ще брои резултатите на евровота.
Михаил Константинов: Инсталирането и работата с машините не е пряка наша задача, но доколкото знам, процесът продължава нормално. Както е написано и в хронограмата, най-късно на 25-и машините трябва да бъдат по места. Както знаете, 3 000 са секциите, в които ще има по една машина. Следва да коментираме, че фирмата извършва необходимата настройка на машините, извършва се тяхното програмиране, тоест залагат се данните за изборите в смисъл списък на политическите партии, списък на кандидатите от различните партии. Нямаме сигнали, че има нещо нередно.
Водещ: Проф. Константинов, готова ли е технически България да проведе вота си за евродепутати?
Михаил Константинов: Ако не сме готови на 30-тата година от демокрацията, не знам кога ще бъдем готови. Ние сме произвеждали до този момент 9 парламентарни избори, 6 президентски, 3 европейски и не знам колко още местни. Европейските избори съвсем не са най-трудните. Те бих казал, че са сравнително прости. По-прости от тях са само президентските. Така че не виждам никакви причини да има фалове. Разбира се всички трябва да сме си на поста и да си гледаме работата. Искрено се надявам да няма сериозни нарушения. Някакви дребни нарушения винаги се случват в един процес, в който участва милиони хора. Искам да ви припомня, че изборната администрация, това са поне 90 000 души, които обикновено вършат своята работа перфектно. Също така перфектно върши работата си и дружеството, което представлявам – „Информационно обслужване“. То извършва тази обработка от 2003 година насам и за този период, който никак не малък, по нашата работа няма никакви възражения.
Водещ: Кога при вас ще стане ясен резултатът от вота?
Михаил Константинов: Веднага щом приключи вотът в 20.00 часа секционните комисии отварят изборните кутии и започват да броят резултатите, както и досега, тъй като във всички секции ще има и хартиено гласуване. След което резултатите от хартиения вот така да се каже се събират с резултатите от машинното гласуване и секционната комисия съставя секционния протокол. Между другото машината дава обобщена справка както за гласовете за отделните парти и коалиции, така и за гласовете, подадени за отделните кандидати. След което резултатите от машината допълнително се записват на флашка и се занасят за обработка в районните изборни комисии, които са 31 на брой. В София те са 3, тъй като има три района. Има разбира се и резултат за София-област. Също ще бъдат обработвани от София. Така че тук ще обработваме резултатите от 4 изборни района. Някъде към полунощ резултатите по места и изборни райони започват да се оформят и както е традицията в България ЦИК започва да публикува предварителни резултати. Окончателните резултати в ЦИК стават ясни след преброяване на последния протокол и по-скоро след повторното преброяване на протоколите, защото както знаете резултатите се броят два пъти. Има някои много важни подробности в нашата изборна система, които трябва да се имат предвид. Това е, че още преди ЦИК да обяви своите резултати, протоколите се сканират и се качват в сайта на ЦИК, който дава информации за всички изборни райони. Така че всеки може да провери дали резултатът, който е бил в неговата секция, е този, който е качен в базата данни. Обикновено тези протоколи са идентични. Разбира се, при обработката в Районната избирателна комисия се отстраняват технически грешки, тъй като за съжаление комисиите допускат и някои грешки, но е добре да се знае, че тези грешки обикновено не засягат гласовете за партиите, коалициите и независимите кандидати. Те си остават такива, каквито са подадени в секцията, защото както знаете, там има представители на всички политически сили и те се грижат за резултатите, ако не друго, на своята партия или коалиция. И по този начин се осъществява контрол. След което втори път резултатите от секционните протоколи се вкарват и обработват повторно в ЦИК, отново организирано от нашето дружество. Ако има евентуални разлики между данните в РИК и ЦИК, те се сравняват, анализират и се взима компетентно решение по всеки отделен казус. Разбира се, междувременно в ЦИК започват да пристигат и резултати от целия свят, които се добавят към националните резултати от България и в крайна сметка се обявява резултатът. Не знам дали нашите слушатели знаят, но гласуването в чужбина няма никакъв електорален ефект при европейски избори. Тоест дали ще има гласуване в чужбина, или не – това не се отразява в резултата като брой спечелени евромандати, но разбира се гласуването в чужбина е важно от морална гледна точка, защото чрез това гласуване се поддържа връзката между българите в чужбина и родината.
Водещ: А защо не се отразява в електоралния резултат?
Михаил Константинов: Защото, аз мога да ви дам числата до този момент, на първите европейски избори имаше 4000-5000 гласа в чужбина, на вторите европейски избори 12 000 гласа в чужбина и на третите европейски избори имаше 24 000 гласа в чужбина. Сега дори и 100 000 гласа да има, те обикновено се разпределят между партиите много близко до начина, по който се разпределят в България и затова не променят мандатите. В такъв случай, тъй като вече поставихме въпроса, е добре да се каже още веднъж и за другите избори. Гласуването в чужбина няма никакво значение също така на президентските избори. Дали ще има гласуване в чужбина, или не, същите президенти щяхме да изберем през тази дълга 28-годишна история след 1991 година досега. И накрая има едни избори, при които гласуването от чужбина има известен ефект и това са парламентарните избори. Ние сме направили девет такива избори и от 2160 избрани депутати точно 15 са избрани общо с гласове от чужбина. Това прави по 1 мандат и малко на едни избори. Всичките тези 15 мандата са спечелени от ДПС просто защото в чужбина те имат по-масиран вот в сравнение с гласуването в страната, в смисъл непропорционално изтеглен в посока на техните гласове. И това е. Имаме 15 избрани депутати от гласове в чужбина. Да не ме разберат погрешно нашите слушатели, аз смятам, че трябва да има гласуване в чужбина, това е много важна тема, гласовете нямат обаче електорална тежест.
Водещ: Проф. Константинов, все пак съществуват ли някакви рискове пред изборите в неделя? Слушатели се обадиха да попитат, какво ще стана, ако някъде спре тока и има машинно гласуване, а те искат да упражнят вота си по този начин най-малкото, за да видят как става?
Михаил Константинов: Ако по някакви причини някоя от машините излезе от строя било поради прекъсване на захранването, било по други причини, все пак това е техника и всичко се случва, тогава резултатите до този момент остават записани, те се копират на въпросната флашка и гласуването продължава само с хартиени бюлетини.
Водещ: Тоест не се изчаква да се поднови захранването и да продължи гласуването?
Михаил Константинов: Конкретната процедура не знам как е разписана, но обикновено когато има някакво аварийно прекъсване на гласуването, се смята, че е по-добре да се прекрати гласуването и да се продължи с хартиени бюлетини. Все пак особено ако има авария някаква по характер, тя няма как да се оправи от само себе си. Не знам точно, колко минути работа осигуряват акумулаторите, но така или иначе при спиране на тока машинното гласуване се прекратява. Пак повтарям – резултатите се запазват, те не се губят. И продължаваме с хартиени бюлетини.
Водещ: Проф. Константинов, стана ли ясно, ако има друг вид авария около машините, как ще влизат в изборната секция специалистите, които ги поддържат?
Михаил Константинов: Тяхното присъствие е регламентирано. Те в никакъв случай не могат да се намират в изборната секция. Това е отговорност на фирмата да осигури текуща поддръжка на машината. Ако има някаква авария, тя ще бъде сигнализирана чрез секционните комисии на районните комисии и те ще трябва да вземат мерки, като съответно се обадят на фирмата, която поддържа машините. Фирмата се казва „Сиела Норма“. Не е отговорност нито на СИК, нито на „Информационно обслужване“ да поддържат машините. Една от причините тези машини да бъдат толкова скъпи, знаете, че наемът е 2 500 лева без ДДС, този висок наем се дължи на това, че се включва и поддръжката. Аз се надявам отново всичко да бъде наред. Що се отнася до евентуално прекъсване, то не е фатално. Не се отразява на резултата. Резултатите се пазят.
Водещ: Проф. Константинов, при изчисляване на процентите за изборите какви са реалните стойности на избирателите в България, за да можем да направим накрая точната сметка, тоест вие да направите точната сметка на гласувалите?
Михаил Константинов: Крайните резултати от изборите са спечелените европейски мандати от всяка партия и коалиция. Това е резултатът от изборите.
Водещ: А те въз основа на какви гласове се изчисляват?
Михаил Константинов: Само на гласовете, подадени за партии и коалиции и преференции за кандидати. Другите гласове от типа „не подкрепям никого“ – никакъв глас, или пък недействителни гласове по някаква причина, те не променят изборния резултат, те нямат никакво значение. Значи броят се само действителните гласове, подадени за партии и коалиции. Има една много малка подробност в нашата изборна система – от няколко години съществува понятието „недействителен глас“, подаден за партия. Примерно партията хикс има еди колко си гласа плюс някакво количество недействителни гласове за нея. Това на пръв поглед изглежда противоречие, защото няма как гласът хем да е недействителен, хем да е за партия. Тук става въпрос за бюлетини, в които е отбелязана някаква партия, но по някакви причини е драскано други неща, примерно подписал се е на бюлетината или е писал някои неща, които той смята за майките, примерно, на политиците. Казвам го максимално меко, защото много български гласоподаватели пишат неприлични работи в бюлетините. Такава бюлетина от 2014 година насам се обявява за недействителна, въпреки че има отбелязана само една партия и коалиция. И сега изключително важен въпрос – машините имат смисъл само доколкото се намаляват недействителните гласове. Колко е този брой? През 2014 година той беше 5,2%, говоря за европейските избори. Това е сравнително висок процент, защото средно в света той е към 3,5-4, за Германия, давам сравнение, той е 1,6%. Така че 5,2 е висок процент. Има обаче нещо много интересно. За предишните европейски избори, на първите и на вторите, процентът е под 1% на недействителните гласове. Повтарям, през 2007 и 2009 година българите гласуваха много грамотно и имаха само под 1% недействителни гласове – резултат по-добър от германския, повтарям. След което изведнъж от 1% недействителните гласове отидоха на 5%. Всички много се чудеха, за какво става въпрос. Причината аз вече ви я казах. Дотогава, дори избирателят да пише разни неща върху бюлетината, имаше голям шанс гласът му да остане действителен, защото се брояха само квадратчетата, които е задраскал, дали е едно квадратче и т.н. Ако обаче се вземат предвид по-строгите изисквания от 2014 година, комисиите започнаха да инвалидизират гласовете и те в момента са повече. Затова моят апел към българските граждани – отнасяйте се сериозно към изборите, не драскайте нищо по бюлетините, дори хубави записи като „да живее еди какво си“ – не пишете нищо такова, защото вашият глас ще бъде обявен за недействителен. Трябва да отбележите максимум две квадратчета – едно квадратче в лявата част на бюлетината – това е задължително, и ако искате, една преференция в дясната част на бюлетината. Всякакви други знаци върху бюлетината ще я направят недействителна.
Водещ: Ще влияят ли върху крайните резултати броят на хората, подлежащи да гласуват в България? Задавам ви този въпрос не заради друго, а заради прословутите мъртви души.
Михаил Константинов: Ами нека отново да кажем какви са числата. Първо, за българите е важно да знаят колко сме. Ще ги казвам числата с известно закръгление. В България има 7 милиона души, на територията тук, на тези 111 000 кв. км. Може би малко по-малко, ще ги смятаме 7 милиона. Извън страната има 1 400 000 българи. Запомнете това число. Нека всичко, които ни слушат, да го чуят и да не говорят глупости. Аз съм се наслушал на всякакви дивотии, как в чужбина били два милиона, три милиона, четири милиона българи. Няма такова нещо. Извън България може да има и 10 милиона българи, които се смятат за българи, да са живи и здрави, но те не са български граждани. Българските граждани сме общо 8 400 000. Това сме общо хората – от пеленачета до старците. От тях да видим колко са избирателите. Избирателите са общо 6 800 000. Един милион от тези избиратели са в чужбина. Останалите 400 хиляди са до 18 години. Това са избирателите. В списъка ще излязат 6 800 000 имена, от които физически на територията на страната се намират 5 800 000. Виждате, че има разлика от един милион и това е този същият милион българи в чужбина. Има разбира се някакви имена на хора, които вече ги няма на този свят, но те са много малко, те са пренебрежимо количество. Това нещо е възможно да се случи единствено и само, ако човек почине в чужбина и никой не съобщи на българските власти дълго време за това нещо. Но тези случаи, пак ви казвам, са пренебрежимо малки. Те не оказват никакво влияние върху изборния резултат, разбира се, ако не се злоупотреби с тези имена. Знаете, как може да стане злоупотребата. Ако в някаква секция някъде се знае, че еди кой си избирател е в чужбина, да го отбележат като гласувал и да пуснат една бюлетина от негово име – това е възможната измама. Но срещу тази измама гаранция е фактът, че във всяка секция има представители на всички политически сили, представени в българския парламент. Това са пет политически сили в парламента в момента, плюс още две политически сили, които имат представители в Европейския парламент. Обаче в нашите избирателни комисии имаме представители на 7 политически сили. И ако тези хора не си гледат работата, много се извинявам, какво очакваме от изборния процес? И затова е много важно партиите да изпращат свои представители, които са компетентни и се стараят да вършат своята работа внимателно и коректно. Надявам се, че партиите са го направили това нещо.
Водещ: Има ли вероятност за „Костинброд 2“ в дните до вота?
Михаил Константинов: Има т.нар. черен лебед и говоря малко с метафори. Но черният лебед затова е черен лебед, защото не го знаем точно какво представлява. Черният лебед е събитие, което има вреден ефект, но то се случва и характерното е, че никой не знае, какво е. Да се надяваме, че черни лебеди няма да ни посетят. Между другото, „Костинброд“ е много интересна провокация, типичен черен лебед. Там, както знаете, има произнасяне на българския съд. Съдът заяви, че единственият обвиняем тогава, това е господин Росен Желязков, е невинен, което беше очевидно от самото начало. Сега, има там доста ефекти, свързани с „Костинброд 2013 година“, някой ден мисля, че ще напиша книга по този въпрос, но още не съм я написал. Плюс това не искам да споделям впечатления преди изборите, за да не излезе, че това е пропаганда. Що се отнася до изборната администрация и моето дружество, надявам се, че сме взели всички мерки при такива ефекти. Плюс това е добре да се знае, че ние сме неуязвими откъм компютърни атаки. Неуязвими. Някой ще каже – няма такова нещо, те Пентагона го хакнаха, вас няма да ви хакнат. Неуязвими сме, защото ние основните данни ги предаваме с физически носители, не ги предаваме по мрежата. Няма как да ми хакнат флашката в джоба. В този смисъл българите могат да бъдат спокойни, техният глас ще бъде точно отчетен. До последния глас. А резултатите ще ги знаем грубо още в 20:00 часа вечерта на 26-ти, защото българските социолози са много добри напоследък, вероятно ще ни кажат своите оценки за резултатите от изборите.

ЦИК : Машините за гласуване са изправни, съхраняват се и се охраняват добре

Posted on: май 12th, 2019 by anteni No Comments

От ЦИК увериха, че машините за гласуване са доставени навреме и всичко с тях е наред. Членовете на избирателната комисия посетиха днес на място склада, в който са доставени устройствата и инспектираха техния брой, начина на съхранение и охрана.

Според договора за обществената поръчка, машините са общо 3 000, те са с инсталиран софтуер за електронно гласуване. „Всичките изискуеми машини за гласуване са доставени в срок при спазване на изискванията за съхранение, контрол и охрана“, съобщиха от пресслужбата на ЦИК.

Експерти от Българската академия на науката и Софийски университет ще сертифицират и одитират машините за гласуване.

Европа не е узряла за федерализация

Posted on: май 10th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Вицепремиерът по икономическите въпроси от  кабинета „Виденов“ Румен Гечев от БСП заяви в студиото на Нова телевизия, че ще работи в ЕП за смяна на икономическия модел на ЕС.

Гечев не пропусна да обясни, че без Русия нямало да има ден на Европа. На въпрос защо иска да стане европейски депутат, той отговори : „Моят опит на преподавател в УНСС, почти 30 годишен, във Франция, Великобритания, в Гърция, в Дания, публикациите в европейски издания, опитът ми като политик, дават възможност да допринеса и за българското представяне, и за европейските политики, обясни той.

Лиляна Павлова от ГЕРБ отговори така: „Защото вярвам , че с моя над 20 годишен опит като експерт и политик имам какво да допринеса, представлявайки България в ЕП. Трябва да направим по-добър стандарта на живот в България, обясни тя.

Трябва да говорим за Обединена Европа на силните нации, Европа не е узряла за федерализация, заяви още Павлова.

„Вие фалирахте държавата, сринахте българската държава, как имате наглостта да говорите за кражби“, ядоса се Павлова. Гечев не взе отношение по тази тема и продължи да си говори по опорните точки на БСП.