Posts Tagged ‘европейска комисия’

Топлофикация Враца: Криворазбраните препоръки на ЕС ще са пореден удар срещу домакинствата

Posted on: октомври 20th, 2022 by anteni No Comments

Всички производители на ток, без газовите централи, да имат лимит на цената от 180 евро/мВтч. е част от представените на 14 септември мерки за справяне с високите цени на енергията от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Те бяха обсъдени от енергийните министри седмица по – рано, но тогава до съгласие не се стигна.

В България обаче закон вече се подготвя, но от проекта му става ясно, че има много нови точки, които не се съдържат в одобрения от ЕК регламент. В желанието си да се харесаме на Европа ние отново имаме един стремеж към преизпълнение на плана. Разглеждането на топлофикациите като част от производителите на електроенергия би било абсурдно те също да бъдат облагани в тази им част.

През 2005 година Топлофикация Враца въвежда първата в България инсталация за високо ефективно комбинирано производство. Към днешна дата дружеството произвежда около 5000 мегават/часа месечно. В проектозакона е предвидено тази енергия, която продаваме на цени, определени от КЕВР, да бъде облагана с виждането им за свръх печалба, от което изглежда, че мнението на експертите в областта не е взето под внимание. Не е чута и Европа, която изключва газовите и въглищните централи от облагане но в България се предвижда друго. В този и много други случаи гласът на топлофикационните дружества е глас не само на производител, изправен до стената, но и глас на потребителите.

Високоефективното комбинирано производство е инструмент или производствена схема за ефективност, която спомага за постигане на поносима цена за потребителите на централно отопление. Изваждайки произведената електроенергия от уравнението, за да се обложи с критерия „свръхпечалба“, потърпевши ще са потребителите. Спестените по този начин пари ще струват прескъпо на държавата, защото масовият отказ от централно отопление не просто ще фалира топлофикационните дружества, а ще натовари и енергийната система.

Вторият много важен аргумент е, че, например газовата топлофикация Враца започва сезона с определена цена на природния газ, съставляващ около 80% от производствените разходи от 120 лв. Реалната цена на синьото гориво, която заплаща дружеството е между 2 и 3 пъти по–висока в последните 2 месеца. Така, независимо, че централата има 100% комбинирано високоефективно производство реализира огромни загуби. Към този момент недовзетият приход – получен като разлика между прогнозните цени, на които би трябвало да се купува синьото гориво и реално платените е 8 258 191,82 лв без ДДС.

За да се запази поносимата цена за абонатите, Топлофикация трябва да бъде компенсирана за тази разлика, обратно на виждането на кроящите новия закон тя да бъде облагана. По пътя на тяхната логика, например, производителите на потребителски стоки също трябва да бъдат облагани за цените, на които продават като разлика от 2019 до 2022 година. Изглежда абсурдно, защото повишената цена не е свръх печалба, а повишена себестойност.

ЕС препоръчва облагането на свръх печалби да не се случва в случаите, когато се нарушават инвестиционните програми, които са част от процеса на декарбонизация.

Така с престараването си за преизпълнение на европейския регламент за справяне с кризата, България ограничава и възможността за изпълнение на параметрите на зелената сделка, която е най амбициозната цел на ЕС.

„Ако информацията, че Европа изключва газовите централи от схемата на облагане, а България ги включва, се окаже вярна то „равнопоставеност“ и „конкурентноспособност“ по отношение на газовите централи са понятия, които трябва да бъдат изключени от речника на всички ни. От тук нататък за нашите български централи трябва да използваме единствено определението „обречени“.Криворазбраните препоръки на ЕС ще са пореден удар срещу домакинствата“ , казва Радослав Михайлов, изпълнителен директор на Топлофикация Враца.

Обречената централа е изпратила писмо, съдържащо експертни доводи за преразглеждане на подготвения законопроект с надежда, че гласът и ще бъде чут в името на близо 10 000 врачански домакинства.

Писмото е адресирано до Президента на РБългария, Министерството на Енергетиката, МОСВ, КЕВР и не на последно място – до кризисния щаб в енергетиката, защото кризата на този етап е предотвратима.

Отменят мониторинга за България?

Posted on: октомври 5th, 2019 by anteni No Comments

 

Александър Андреев, Дойче веле

Засега е сигурно само това: до края на този месец ЕК ще излезе с нов доклад за напредъка на България. Но ще съдържа ли той препоръка за прекратяване на мониторинга? Ето какво се знае дотук:

В последния доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) се казваше, че още преди да изтече мандатът на сегашната Еврокомисия, България ще бъде подложена на нова оценка. Комисията се надява, че след нея Механизмът за сътрудничество и проверка за България ще приключи, пишеше още в доклада. Същото каза и председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. През юни говорител на ЕК потвърди, че целта е да се прекрати наблюдението до края на мандата на тази Комисия. Разбира се, във всички тези изявления се подчертава, че е решаващо България да е изпълнила всички изисквания. Единствено еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова постави под въпрос възможността МСП да отпадне още в мандата на сегашната ЕК, но по-късно уточни, че подкрепя позицията на Комисията.

Както е известно, този мандат изтича на 31 октомври. Логично още преди тази дата се очакват поредните (и очевидно последни) доклади по МСП за България и Румъния. Говорителят на ЕК по въпросите на правосъдието Кристиан Виганд потвърди пред Дойче Веле, че такива доклади ще има преди изтичането на мандата, но засега точна дата не е обявена.

Ако отменят мониторинга: добра или лоша новина?

Не е тайна, че както в България, така и в Европейския съюз МСП е обект не само на одобрение. Неговите критици казват, че Механизмът не дава очаквания ефект. В същото време в София често ще чуете и едно по-диференцирано мнение: въпреки големите си дефекти, МСП е важен за България и не бива да отпада, докато страната не е решила големите си проблеми в областта на правосъдието. В интервю за Дойче Веле през юли бившият български министър на правосъдието Христо Иванов отбеляза, че отпадането на Механизма за България би било „огромен политически проблем“: „Така че Комисията с новия си председател и с новия си Генерален секретар (защото за Механизма отговаря именно Генералният секретариат) ще трябва да вземе политическо решение дали ще продължи да си затваря очите за това, което става в България“, каза още Иванов.

Според него в страната е налице „отказ от реформи“, а издигането на Иван Гешев като единствен кандидат за нов главен прокурор може да се разглежда като олицетворение на този факт. По едно съвпадение обаче поредният (и сигурно последен) доклад за България ще се появи най-вероятно тъкмо преди избора на нов главен прокурор. Включително и поради това закономерно възниква следният въпрос: ако докладът за България бъде положителен и съдържа препоръката МСП да бъде отменен – какво следва?

Механизмът, който е част от договорите за присъединяване на България и Румъния към ЕС, може да бъде отменен от Европейската комисия във взаимодействие с Европейския съвет. Което означава, че ако в доклада си по МСП настоящата Еврокомисия даде препоръка за отменянето му, тази препоръка трябва да бъде одобрена и от Съвета. Освен това през юли тази година заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря за върховенството на закона и най-вероятно ще запази тези свои позиции и в Комисията на Урсула фон дер Лайен, направи редица предложения за подобряване на състоянието на правовата държава във всички страни-членки. Тези предложения се отнасят до три области: насърчаване на върховенството на закона, превенция срещу нарушаването на това върховенство, ефикасни мерки срещу такива нарушения.

В областта на превантивните мерки ЕК взе решение за въвеждане на целогодишно наблюдение за върховенството на закона във всички страни-членки и изготвяне на съответни доклади. Същото възнамерява да прилага и новата председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, която посочи като един от приоритетите си именно въвеждането на „допълнителен всеобхватен европейски механизъм за върховенство на закона“.

Защо трябва да има нов механизъм за контрол

Казано накратко: доклад по МСП за България ще има до края на октомври и ако той е положителен, Еврокомисията и Европейският съвет могат да отменят Механизма. В същото време Еврокомисията ще въведе нов механизъм за контрол по въпросите на правовата държава, който ще важи за всички страни-членки.

Франс Тимерманс аргументира тази мярка с проучване на Евростат, според което огромното мнозинство от гражданите на ЕС смятат върховенството на закона и независимостта на съдилищата за особено важни фактори. В съответното си съобщение за печата Еврокомисията пише: „Върховенството на закона има непосредствено въздействие върху всички гражданки и граждани. Единствено когато то се спазва, гражданите могат да разчитат, че ще бъдат третирани равноправно пред закона, че индивидуалните им права ще бъдат закриляни, че властите няма да злоупотребяват със служебното си положение, а факторите, които взимат решения, ще дават после и отчет“.

За България не е важно какъв ресор ще получи в ЕК

Posted on: септември 2nd, 2019 by anteni No Comments

Премиерът Бойко Борисов се вълнува какъв ресор ще получи България в новата Европейска комисия (ЕК), сякаш ще дели баница. Искал нещо от „модерните ресори – киберсигурност, управление на ИТ технологиите. Това сме го заявили преди месец и половина в мое лице“, каза той пред журналисти, възмутен, че интриганти му залагат динена кора с приказки за ресора „Земеделие“. Според него някой пуска такива слухове, за да излезе след това, че са ни отказали този ресор, защото не го заслужаваме. След като се срещна миналия петък с бъдещата председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен, укроти изявите си: „Не бива да се спекулира с ресори, с какво сме се договорили и какво искаме”, заяви той.

Земеделието е едро парче въпреки планираното му орязване в 7-годишната финансова рамка след 2020 г., когато ще  представлява една трета от бюджета на ЕС (в момента е 36%). Но Борисов не се лакоми, защото знае, че очите на всички са вперени там и няма как да си отхапеш повече от позволеното. „За какво ти е ресор „Земеделие“, там парите са разпределени ясно и точно за всички държави, какво ще направиш с ресор „Земеделие“?“, запита риторично той. С характерното си простодушие показа, че гледа на разпределението на ресорите като на далавера в стил „Важно е да не те хванат“.

 

Апетитът му е умерен, но расте с яденето

 

Иска „ресора, който е сега, плюс разширение към него“. С други думи – цифров пазар плюс киберсигурност. Няма значение, че България е много назад по цифровизация и цяло лято се тресе от скандал заради липсваща киберсигурност на една от главните си институции – Националната агенция за приходите, – който изкара на показ личните данни на всички работещи българи. Ако в Брюксел още не са застанали нащрек, каква дигитална „експертиза“ носи българската еврокомисарка Мария Габриел, ще им помогне неписаното правило да не дават два пъти един и същ ресор на никой комисар. Борисов би трябвало да го знае, но се натиска за повторение (макар и с добавка). Разбира се, той едва ли би се съгласил чешката комисарка Вера Юрова да повтори ресора си „Правосъдие“. През април тя го попари, че няма да отпадне мониторингът на Брюксел над България, а той ѝ отвърна, че това е само нейно лично мнение в качеството й на представител на друго политическо семейство („Тя е от либералите, от които са и ДПС“).

Страстите около участието на България в разпределението на ресорите са безсмислени, защото филоложката Мария Габриел е еднакво компетентна за всички. В основата на всички е словото („В начало бе словото“). Като комисар за цифровия пазар тя се фокусира не върху технологиите, а върху борбата с фалшивите новини в медиите, където не постигна нищо, но поне се изяви пламенно. Вкопчила се в обща фразеология, тя дори не забеляза, че българската медийна среда не отговаря на елементарни европейски професионални стандарти, и нито веднъж не отправи критика към медийната империя на Делян Пеевски, която заби България позорно ниско в класациите за свобода на словото.

Но Мария Габриел има едно ценно качество: способна е като отличничка да назубри за кратко  непозната терминология, подсказана й от някоя главна дирекция в ЕК, и да се яви подготвена на изпит пред специализираните комисии в Европарламента. Стига да не ѝ задават изненадващи въпроси. Това е гаранция, че няма риск да се изложи както бившата Борисова фаворитка Румяна Желева, която се засили да преследва сомалийски пирати в „сомалийския“ (всъщност Аденския) залив.

По принцип еврокомисарите нямат право да дърпат европейската черга към националните си власти, макар че Борисов е на друго мнение. На маратонския Европейски съвет в края на юни и началото на юли, когато се разпределяха висшите европейски постове, той каза пред журналисти в Брюксел: „Искаха много да има и българин в имената, но това, което предлагат, е върховният представител (по външната политика – б.а.) – тази тема на мен не ми е интересна, защото така си губя комисар“. С което показа, че разглежда българския комисар не като европейски функционер, дори не като национален представител, а направо като свой личен пратеник. Той трябва да му докладва какво се говори в Колегиума на ЕК и да получава инструкции от него как да постъпва, въпреки че в клетвата си при заемане на длъжност трябва пет пъти да обещае, че няма да се влияе от национални указания.

Дори когато е имала по-компетентен комисар като Кристалина Георгиева, която първоначално отговаряше за хуманитарната помощ, а после – за бюджета, България не е видяла голямо добро. Като космополит Георгиева препоръчваше на страната си да посреща радушно понеслите се към Европа мигранти от Близкия изток, защото щели да й помогнат да решава демографските си проблеми. Сетне като комисар по бюджета заряза поста си заради други кариерни амбиции точно когато се решаваше съдбата на Кохезионния фонд в новата многогодишна финансова рамка, който е особено важен за България. Нейната предшественичка пък, първата ни комисарка Меглена Кунева, която отговаряше за защитата на потребителите, така и не повдигна въпроса за двойния стандарт при храните, който ощетява България и другите източни държави в ЕС, макар че по нейно време имаше достатъчно признаци за злоупотреби на западни компании.

След като собствените комисари не допринасят кой знае каква полза, защо Борисов се интересува толкова от разпределението на ресорите в ЕК?

Причината е, че комисарите на другите държави биха могли да се фокусират върху състоянието на България, без да се чувстват ограничени от служебната клетва. Особена тревога у премиера предизвиква холандският комисар Франс Тимерманс, който вероятно ще си остане заместник-председател на ЕК и ще продължи да наблюдава България и Румъния как се справят с корупцията на високо равнище и организираната престъпност. За разлика от началника си Жан-Клод Юнкер той не е сантиментален и не изпраща на Борисов писма с нарисувани сърчица.

Паметна е неговата среднощна среща с българския премиер на инфарктния Европейски съвет преди два месеца, когато изглеждаше, че везните се накланят към него да бъде избраникът за следващ председател на ЕК. С известно притеснение Борисов му посочи къде го боли, за да изтръгне обещание, че няма да бъде тормозен, ако го подкрепи за поста. „Знаеш кое ни е важно – газовият хъб, механизмът, Шенген, реформите, които по твоя списък правим в съдебната система. Сега всичко влиза в парламента – проверка на тримата големи, съответно и контрол, и може да се отстраняват.“ Тези две изречения са тесни за думите, но са широки за мисълта. Смисълът им е следният:

„Газовият хъб“ – Европейската комисия трябва да подкрепи изграждането на мечтания от Борисов газов хъб „Балкан“, макар че за него все още няма гарантирани поне три източника на природен газ, за да се каже, че ще служи на европейската политика за диверсификация на газовите доставки;

„Механизмът“ – ЕК трябва да спре действието на Механизма за сътрудничество и проверка, както обеща Жан-Клод Юнкер, и да престане да наблюдава България за корупция на високо равнище, организирана престъпност и върховенство на закона, въпреки че държавата не е дала досега реални резултати (присъди);

„Шенген“ – От Тимерманс се иска да повлияе на своята страна да се смили над България и да спре да й отказва достъп до шенгенската зона без вътрешни граници. Самата Еврокомисия вече е дала зелена светлина, но липсва необходимото съгласие на всички държави, защото Холандия отказва да вдигне бариерата пред България именно заради нейните дефекти в правосъдието и вътрешния ред;

„Реформите, които по твоя списък правим в съдебната система“ – Борисов говори за препоръките в последните два доклада на ЕК по мониторинга над България, които не съдържат както по-рано искания за „реални резултати“ (присъди), а се ограничават само до беззъби законодателни и структурни промени, правени и без това от правителството. Премиерът набляга на своето послушание към Тимерманс, защото очаква накрая да бъде погален по главата, като критиките се заменят с похвали за неговото управление;

„Проверка на тримата големи, съответно и контрол и може да се отстраняват“ – За да се измъкне от критиката на Европейския съд за правата на човека и други институции, че главният прокурор е безотчетен и не подлежи на контрол, правителството на Борисов пробутва тезата, че Еврокомисията е направила препоръка България да въведе контрол „над тримата големи“ – главния прокурор и председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд. Целта е покрай сухото – удобния Сотир Цацаров – да изгори само мокрото – неудобният Лозан Панов, към когото е адресирана фразата „съответно и контрол и може да се отстраняват“. Истината е, че в последния си доклад от ноември 2018 г. ЕК само е посочила, че българската държава настоява за пакетиране на „тримата големи“, което означава, че идеята не произтича от Брюксел, а си е българско производство и че Борисов просто очаква Тимерманс да мълчи при такава очевидна лъжа.

Интересна бе реакцията в същия разговор на Тимерманс, който малко след това поиска заснемането му с видеокамера да спре още на третата минута: „Винаги съм бил честен с теб и съм изразявал своите адмирации за всичко, което правиш в борбата с корупцията в твоята страна. Имахме много откровени дискусии с теб по този въпрос. Това е основата, на която ценя нашето приятелство”. Като бивш дипломат той използва думи, които в дипломатическия език имат особен смисъл. Тъй като придържането към добър тон е задължително, думите „честен“ и „откровен“ са илюзорно благозвучни, а иначе означават по български „Право, куме, та в очи“. Фразеологичният речник превежда израза като: „Казвам истината дори да е неприятна за някого“. Ако това е основата за приятелство, няма как да му е приятно на Борисов.

Що се отнася до България, нейният интерес е да разчита в Еврокомисията повече на хора като Тимерманс, а не на Габриел, за да се отлепи поне малко от европейското дъно.

България иска ресор „Земеделие“ в следващата ЕК

Posted on: август 23rd, 2019 by anteni No Comments

България иска да получи ресор „Земеделие“ в бъдещата Европейска комисия, пише „Политико“ (Politico). Той трябва да бъде поверен на Мария Габриел, която в момента е еврокомисар за цифровата икономика и общество.

„Имаме интерес от портфейла земеделие„. Това е заявил български представител пред изданието.

Дипломатът е заявил още, че не може да потвърди със сигурност, че страната ни ще го получи, но въпросът се обсъжда от българския премиер Бойко Борисов и следващия председател на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Земеделието е ключов ресор, той разполага с едни от най-големите средства за разпределение и често земеделските въпроси са предизвиквали люти спорове в рамките на общността.

В момента еврокомисарят по земеделие е от Ирландия. Това е Фил Хоган, който е номиниран от Дъблин и за новия състав на комисията. По неофициална информация „Зеленият остров“ иска да получи портфейл „Търговия“ или да запази сегашния си пост.

Плагиатското минало на Фон дер Лайен

Posted on: юли 6th, 2019 by anteni No Comments

Номинирането на германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия предизвика недоумение в различни среди. Едно от обвиненията бе, че с процедурата по издигането й е нарушен принципът на „водещия кандидат“, след като никой от гласувалите на последните евроизбори не е дал вота си с мисълта, че именно тя ще оглави Комисията.

Още по-остро реагираха в социалдемократите в собствената й страна, на чиято подкрепа се крепи правителството на Ангела Меркел. Освен че бяха разочаровани, че на водещия пост не бе издигнат холандският им съпартиец Франс Тимерманс, те изразиха недоумение, че именно Фон дер Лайен е предложена, при положение че е „най-слабият“ министър в кабинета на Меркел.

И наистина, има много неща, за които тя може да бъде критикувана в качеството си на военен министър – окаяното състояние на Бундесвера, инциденти с човешки жертви, скандали с елемент на корупция.

По-далеч в миналото й обаче има и други сенки, сред които се отличава обвинението, че е изплагиатствала докторската си дисертация по медицина.

Обвиненията бяха публикувани в сп. „Шпигел“ през есента на 2015 г. и бързо се завъртяха в интернет. Те бяха отправени най-напред от интернет платформа, която проследява случаи на плагиатство в университетските среди в Германия. Според този сайт са били открити елементи на плагиатство в 27 от общо 62 прегледани страници от докторската дисертация на министърката. Сайтът уточнява, че това са 43,5% от дисертацията.

Герхард Данеман, преподавател по право в Хумболтовия университет в Берлин и член на платформата, разкриваща плагиатства в университетските среди, съобщи, че 37 пасажа от дисертацията на Фон дер Лайен не отговарят на академичните правила и имало пасажи от чужди текстове, без авторката да упоменава, че става дума за цитати.

В. „Зюддойче цайтунг“ защити министърката с аргумента, че става дума просто за допуснати грешки, които е можело да бъдат коригирани от авторката на дисертацията. „Честотата и лекотата, с която са допуснати тези грешки, които е можело да бъдат избегнати, показва, че тук става дума за грубо претупана работа“, бе коментарът на изданието.

Фон дер Лайен не само че отхвърли твърденията, но поиска от Висшето училище по медицина в Хановер, в което защитила дисертацията си през 90-те години, да я разгледа, като за целта състави независима и компетентна комисия.

В крайна сметка половин година по-късно стана ясно, че военната министърка ще запази докторската си титла. Медицинският университет в Хановер взе решени, че фон дер Лайен не е плагиатствала. Разследването е било проведеното „старателно, обективно, непредубедено и без страх или натиск“, гласеше изявлението на университета.

Въпреки наличието на няколко фалшификата няма доказателства за съзнателна измама. Става дума за грешки, а не за нарушения, заяви ректорът на университета Кристофер Баум. Най-важното е, мотивира се Баум, че пасажите, в които са били цитирани други автори, без да се споменават имената им, са били в уводната част на труда, но в централната част на дисертацията подобни недостатъци не се забелязват. А от гледна точка на университета именно тя е важната, тъй като е представила резултати, които са „нови от научна гледна точка, валидни и с практическо значение“.

Случаят с Фонд дер Лайен не е уникален за Германия през последните години. През 2011 г. тогавашният министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг подаде оставка заради подобен скандал. Анете Шафан, министърка на образованието и приближена на Меркел, подаде оставка през февруари 2013 г. поради същата причина. Силвана Кох-Мерин, зам.-председателка на Европейския парламент, също подаде оставка през 2011 г., след като заради плагиатство и й беше отнетата титлата „доктор“

Кой е виновен за фиаското в Брюксел?

Posted on: юли 4th, 2019 by anteni No Comments

Една неочаквана победа за Ангела Меркел. През последните близо 50 години не се е случвало германец да оглави Европейската комисия. Урсула фон дер Лайен, която е част от консервативното партийно семейство на ЕНП, би била първата жена на този пост.

Ако германската канцлерка си беше поставила за цел да постигне този резултат, навярно щеше да се провали. Но в ситуацията на пълна безизходица, след като бяха отпаднали всички останали възможности, правителствените ръководители на държавите от ЕС бяха направо облекчени, че могат да се обединят около една приемлива кандидатка.

Еманюел Макрон беше този, който в последната минута даде рамо на Ангела Меркел, предлагайки Урсула фон дер Лайен. Губещият в тази ситуация обаче е Европейският парламент и номинираните от него основни кандидати за поста.

Задават се още повече разпри

На тази среща на върха пролича липсата на желание за компромис. Заслугата за това е основно на четирите Вишеградски държави, които демонстрираха огромно самочувствие и направиха всичко възможно, за да унищожат шансовете на социалдемократическия кандидат Франс Тимерманс. Като еврокомисар той държеше на върховенството на закона много по-силно, отколкото тези държави желаеха, и преследваше техните нарушения. А националистите във Варшава и Будапеща не могат да му простят подобно нещо. На всичкото отгоре те бяха подкрепени и от популисткото правителство на Италия. Това съотношение на силите в сегашния ЕС тепърва ще създава огромни проблеми.

На човек му иде да се пръсне от яд, че изборът на един истински демократ като Франс Тимерманс беше провален заради съпротивата, оказана от Полша и Унгария. Правителствените ръководители обаче не искаха да налагат решения пряко волята на големите държави в Общността, както поясни Ангела Меркел. Чисто математически, изборът на Тимерманс щеше все пак да е възможен.

Сегашните многодневни дискусии ни показаха какво ни очаква през следващите години в ЕС: много повече разпри и разединение. Някои източноевропейски държави искат съвсем друга политика – те са срещу модела на либералната демокрация и срещу по-нататъшното сближаване в рамките на Европа. А сега вече се събраха и достатъчно саботьори, които са в постоянна готовност да поставят под въпрос механизмите и решенията на ЕС.

И накрая: задкулисна сделка

Основната отговорност за провала на консервативния кандидат Манфред Вебер носи френският президент Макрон, който от самото начало не криеше, че смята германеца за недостатъчно авторитетен и твърде неопитен. Макрон успя да привлече на своя страна скандинавците и Испания, обединявайки ги около целта да се пречупи 15-годишната хегемония на консерваторите в Европейската комисия. В крайна сметка и тази цел се провали, но френският президент поне показа готовност за компромиси, приемайки кандидатурата на германската министърка на отбраната.

Третата кандидатка – либералката Маргарете Фестагер, уважавана заради досегашните ѝ заслуги като комисарка за защита на конкуренцията – се провали заради съпротивата на италианците. Веднъж тя им се беше противопоставила по въпрос, касаещ банковоте дело. Ето, че сега си пролича, че пазарлъците за постове в Брюксел често се превръщат и в повод за лично отмъщение. Това е показателно за характера на сегашното италианско правителство, което унищожи и последния шанс за председател на ЕК да бъде избран един от водещите кандидати.

Каква е поуката?

За Европейския парламент целият този спектакъл е невероятна катастрофа. ЕП искаше да демократизира избора на президент на ЕК и да го направи по-разбираем за гражданите. Сегашната процедура е просто временен ерзац, тъй като се видя, че избирателите в отделните страни не проявяват голям ангажимент, когато трябва да гласуват за политици от чужди държави. И все пак – тази процедура е първа крачка във вярната посока.

Германската канцлерка Меркел се опита да спаси каквото може, оказвайки подкрепа на социалдемократическия кандидат Тимерманс. Но след като се разбра, че и тримата основни кандидати, номинирани за поста, нямат реални шансове за успех, остана единствено вариантът за изненадващата кандидатка.

Проблемът се крие в институционалната слабост на парламента: той няма никаква власт над председателския пост в ЕК – най-значимия пост в ЕС. Правителствата могат да номинират кандидат, а евродепутатите са длъжни да го/я одобрят, т.е. двете страни са длъжни да се споразумеят.

Поуката от сегашното фиаско е следната: при избора на кандидатите трябва да се внимава повече. Манфред Вебер беше слаб кандидат, защото му липсва управленчески отпит. А консервативното партийно семейство имаше на разположение и по-добри кандидатури, но решението бе взето под натиска на фракционната дисциплина и в знак на дългогодишна солидарност. Видя се, че това обаче е крайно недостатъчно.

Партиите би трябвало да се замислят и над това дали техните кандидати биха могли да получат подкрепа от останалите фракции. И те носят вина за този провал. Провалът, който ще отложи с години очакваното демократизиране на европейската политика.

Текстът на Барбара Везел е публикуван в „Дойче веле“.

Източна Европа остана с празни ръце в Брюксел

Posted on: юли 3rd, 2019 by anteni No Comments

Източноевропейските страни останаха с празни ръце при разпределянето на високите постове в ЕС, след като изразходиха целия си политически капитал за успешното блокиране на холандския социалист и кандидат за шеф на ЕК Франс Тимерманс, коментира днес Ройтерс.

Като зам.-председател на настоящата Комисия Тимерманс раздразни националистическите правителства в Полша и Унгария, като оглави критиките срещу неспазването на върховенството на закона и демократичните свободи. Сега вероятно той ще остане зам.-шеф в следващата ЕК, която започва работа от 1 ноември.

Но нито един кандидат от Изтока няма да заеме ключов пост в евроинституциите през следващите 5 години след маратонските преговори, които разкриха различията в блока.

Начело на ЕК ще бъде германката Урсула фон дер Лайен, французойката Кристин Лагард ще оглави Европейската централна банка, белгиецът Шарл Мишел ще замени поляка Доналд Тукс като шеф на Евросъвета, а испанският социалист Жозеп Борел ще стане дипломат №1 на ЕС.

В тридневните дискусии в Брюксел източноевропейците не само пропиляха шанса да засилят позициите си в институциите. Те притесниха по-богатите западноевропейски държави, които са все по-нетърпеливи от отказа на Изтока да сътрудничи за миграцията, климатичните промени и други ключови проблеми.

„Вишеградската четворка успя да блокира Тимерманс заради неговото желание да се застъпва за върховенството на европейското законодателство“, каза анонимен представител на ЕС.

Друг дипломат заяви, че Фон дер Лайен, съюзник на Меркел, едва ли ще е слаб противник относно спазването на демократичните стандарти.„Да, те блокираха Тимерманс…,но Фон дер Лайен няма причини да бъде мека за спазването на законодателството“, отбелязва дипломатът. Няколко източноевропейци, включително словака Марош Шефчович и българката Кристалина Георгиева, бяха спрягани за високи постове в ЕС, но правителствата в региона не успяха да се обединят около нито един кандидат.

А днес и петата позиция – председател на ЕП, отиде в италианеца Давид-Мария Сасоли.

Така без присъствие на високо ниво в Брюксел рискът е, че източноевропейските държави може да отдалечат допълнително от Запада.

Брюксел отвори широко задния си вход

Posted on: юли 3rd, 2019 by anteni No Comments

Практична жена е Кристалина Георгиева. Още преди два месеца се настани на задния вход в Брюксел, за да участва в състезание за постове, на което не бе поканена. Тази седмица се видя, че зад нея се е образувала шумна опашка, докато пред официалния портал на европейските институции бе пусто и скучно.

Повече от 60 години ЕС пише правила как да се държат европейските граждани. Но не измисли правила за порядъчно поведение на европейските лидери. Те показаха най-лошото, което пречи на ЕС да изглежда завършен проект. Пренебрегнаха дори плахата имитация на общоевропейска демокрация, представлявана от избрани в някаква надпревара водещи кандидати от името на политическите семейства, и ги изхвърлиха от играта. Впуснаха се в маратонски пазарлъци, които дори българският премиер Бойко Борисов наричаше само иронично „консултации“. Лицата, посочени за шефове на европейските институции, няма как да бъдат изразители на волята на европейския избирател, защото не са го питали дали ги одобрява. Още от първия ден на новите си постове

те ще надничат в пропастта между еврокрацията и гражданството

и ще се окайват, че за всички беди се търси вина в Брюксел, а успехите се приписват на държавните лидери. Путин и Ердоган сигурно са доволни от показаната европейска демокрация в действие.

Скоро ще започне да ни липсва Жан-Клод Юнкер, който въпреки недостатъците и смешноватите си маниери има самочувствието да седи като равен до държавните и правителствените ръководители, защото знае, че се опира на поне малка обществена легитимност, която не произтича само от тях. Той може да каже, че е участвал в публично състезание да представлява своето политическо семейство и да се пребори с избрани по същия начин съперници от другите политически фамилии. Какво ще каже неговата наследничка от Германия Урсула фон дер Лайен? „Аз бях най-вярна на канцлерката Ангела Меркел, защото единствена се задържах във всичките й четири правителства“. Самата Меркел не гласува за нея, за да спаси авторитета си при явния конфликт на интереси.

Даже „сделката от Осака“, която няколко влиятелни европейски лидери си позволиха да договорят чак в Далечния изток, а не в Европа, имаше остатъци от съобразяване с някаква обществена воля, защото сочеше за председател на ЕК водещия кандидат на социалистите Франс Тимерманс. Изборът му изглеждаше толкова логичен, че Бойко Борисов съвсем сериозно го покани да се спазарят, че няма да го мъчи много с претенции България да стане правова държава.

Лидерите в Европейския съвет не допуснаха честно състезание между водещи кандидати дори в най-демократичната институция на ЕС – Европейския парламент. Излъченият от най-голямото  политическо семейство представител Манфред Вебер бе принуден да се свие в старата си роля на председател на парламентарната група на ЕНП. Вместо евродепутатите да бъдат оставени да изберат своя председател съгласно волята си, която им е делегирана от народите, началниците (по израза на ББ) решиха, че са призвани да им посочат за кого да гласуват.

В тази мътна вода и Сергей Станишев изплува

като възможен кандидат, след което всеки европейски гражданин би могъл да каже: „Егати Европарламента!“ При откриването на първото му заседание 29 евроскептични депутати от Великобритания и Полша обърнаха гръб на трибуната, докато звучеше Химнът на Европа (Одата на радостта). Беше грозно и Бойко Борисов ги посъветва да се кандидатират за депутати в Съветския съюз, а не в Европейския съюз. Само че и той, и „колегите“ му не съобразиха, че самите те обърнаха гръб на цяла Европа с недемократичната си церемония за назначаване на европейски шефове.

Почувствал се като на Олимпийски игри, където е важно не да победиш, а да участваш, Борисов  реши да издигне и от свое име кандидатура за европейски „началник“ – хърватския премиер Андрей Пленкович, без да се интересува дали някой в България споделя самоинициативата му. По този начин той стана участник в една хазартна игра, която не може да има възпитателна роля в трудното изграждане на европейска демократична общност. Поне да беше защитил някакъв национален интерес, сигурно щеше да има известно оправдание. Но българските имена, зад които застана искрено или престорено – Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Сергей Станишев, – едва ли са онези, които биха предизвикали национална гордост. Станахме свидетели освен на европейско, също и на национално шушу-мушу. Така поне разбрахме кой къде се позиционира в близкото обкръжение на Борисов.

Кристалина Георгиева определено не му е любимка, защото е патил от нейния кариеризъм, а освен това тя си има силни началници отвъд океана, които я лансират за разни постове, като го използват за полупроводник на чужда воля. Мария Габриел му лежи на сърцето, защото не си отваря устата, без да изрече похвала за „нашия лидер“. За да й гарантира място в Еврокомисията, той отклони кандидатурата на Кристалина Георгиева за върховен представител на ЕС по външната политика, тъй като в ЕК не може да има двама представители от една и съща държава. Що се отнася до Сергей Станишев, дружбата между двамата е стара и той го подкрепи на драго сърце за шеф на Европарламента, защото е по-приемлив за него от всеки чужденец, който би му натяквал за върховенство на закона. Станишев и Борисов са работещият тандем, който през последните 15 години осигури стабилност на клептокрацията в България.

Ако мераците на Станишев не бяха укротени в последния момент, вероятно щеше да получи високата трибуна, защото сделката в Европейския съвет бе всички да инструктират националните си представители в ЕП да гласуват за кандидата на соцгрупата в интерес на политическия баланс по върховете на европейските институции. Дирижираното гласуване в ЕП не се смята за нещо нередно. От високото Станишев щеше да гледа снизходително България и собствената си партия, които го изхвърлиха от изпълнителната власт, а сетне показаха силно политическо недоверие към него при реденето на листите за европейските избори.

Бойко Борисов видимо е доволен

от завършека на протяжната процедура. Въпреки натрупаната умора той рапортува бодро пред журналисти, че все „приятели“ на България са заели важните постове – новият председател на Европейския съвет Шарл Мишел е „приятел“, Урсула фон дер Лайен е „приятелка“, следващата управителка на Европейската централна банка Кристин Лагард е „приятелка“. Също така „приятели“ са оставащите на своите постове Манфред Вебер и заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс. Сякаш е бил с приятели на карти и пасиансът му е излязъл. Успокоил се е, че не вижда заплаха някой да му извива ръцете и да му спира парите.

Но тъй като никой от номинираните нови началници не бе длъжен да представи програма или дори просто намерения какво смята да прави, може само да се гадае какво предстои. Според принципа да е приятел на всички Борисов само очаква да го оставят на мира, защото при три мандата начело на правителството няма какво друго да желае освен запазване на статуквото. Когато говори за стабилност, означава, че няма интерес България да се промени. За да си остане все същата, трябва да се съчетаят два фактора – вътрешен и външен. Вътрешният е налице, защото европейските избори показаха, че електоратът няма нагласа за промяна. Остана му само да се подсигури отвън. Както изглежда, и там всичко е наред. Което за кой ли път би трябвало да вразуми обществото, че друг няма да му свърши работата.

Светослав Терзиев

Лидерите на ЕС продължават споровете за висшите постове

Posted on: юли 2nd, 2019 by anteni No Comments

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск прекъсна срещата на лидерите на ЕС и свиква нов съвет във вторник от 11 ч. Това съобщи в туитър неговият говорител Пребен Аман. Малко по-късно новината бе потвърдена и от самия Туск.

След продължили цяла нощ и вчера сутринта преговори лидерите на страните членки на ЕС не успяха да постигнат споразумение за фигурите, които ще поемат висшите постове на ЕС през следващите 5 години. Срещата на върха за ръководните позиции на ЕС „забуксува“, след като лидерите не постигнаха компромис.

Президентът на Франция Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел разработиха компромисен план в кулоарите на срещата на високо равнище на Г-20 в японския град Осака. Според така наречената „суши сделка“ 28-те лидери на ЕС ще номинират холандския социалдемократ Франс Тимерманс за председател на Европейската комисия, а не консервативния му съперник, германския евродепутат Манфред Вебер. Вместо това Вебер ще бъде избран за председател на Европейския парламент, а либералният кандидат ще стане председател на Съвета на ЕС.

Европейският съвет обаче не остана „очарован“ от сделката. Совалките и двустранните преговори засега не дават резултат и всяко от имената остава в сферата на вероятностите. Туск проведе над 30 двустранни срещи в опита си да постигне пробив по въпроса за председателския пост на Еврокомисията.

На влизане на заседанието на лидерите българският премиер Бойко Борисов бе категоричен, че стои само и единствено зад кандидатурата на Вебер като следващ председател на Европейската комисия: „Ние имаме водещ кандидат, спечелил европейските избори – Вебер. Категорично, ние стоим зад нашия кандидат. Няма логика победителят да не бъде председател на Европейската комисия“. Лидерите на Унгария, Полша и Хърватия изразиха сходна позиция.

Но през нощта срещу понеделник Борисов показа, че е склонен на компромис след среща с Тимерманс в българското постоянно представителство: „Очертава се такъв компромис – в случая кой е отдолу или отгоре не е най-важното. Погледнато реално, Вебер има повече опит в парламента.“

Междувременно германският в. „Велт“ разкри, че Борисов е провел разговора с Тимерманс пред камера. Срещата е станала в българското посолство в Брюксел, а видеозаписът е бил излъчен в неделя на живо в страницата във фейсбук на Борисов. В триминутното видео се чува как Борисов говори за задаващ се „компромис“ на срещата на върха: „Манфред Вебер може да получи парламента, а вие поемете комисията“, заявява Борисов. „Отлично“, отговаря му Тимерманс, който седи до Борисов в кожено кресло. Премиерът ни продължава: „Знаете какво е важно за нас“, и споменава по-конкретно механизма на ЕС за контрол на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, за отмяната на който призовава България, както и приемането в Шенгенското пространство без граничен контрол. Тимерманс отговаря, че е „винаги прям и честен“ с Борисов и „винаги е изразявал възхищението си от това, което прави в борбата с организираната престъпност“. После изведнъж поглежда камерата и казва: „Не съм сигурен, че трябва да записваме всичко това.“ След това видеото спира. Това, което Борисов обсъждаше подробно с Тимерманс, остана неясно, пише още „Велт“.

Очаквано, на този етап кандидатурата на Тимерманс обаче не преодоля съпротивата на Вишеградската четворка, преговорите продължават и в момента.

По информация на изданието „Политико“ в момента лидерите обсъждат пакет, според който Тимерманс да оглави Европейската комисия, Кристалина Георгиева – Европейския съвет, а Маргрете Вестагер или Шарл Мишел да заеме поста върховен представител по въпросите на външната политика и сигурността.

За поста председател на Европейския парламент лидерите са разделени между кандидатурите на Манфред Вебер и холандеца Ги Верховстадт.

Очаква се Франция да получи поста председател на Европейската централна банка. Спрягат се имената на Беноа Кьоре – френски икономист, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, и Франсоа Вилерой дьо Гало – гуверньорът на Френската централна банка.

Според правилата на ЕС страните членки избират кой ще управлява ЕК. Човекът, който ще заеме на 1 ноември поста от Жан Клод-Юнкер, трябва да получи подкрепата на 21 от 28 европейски лидери и да събере мнозинство от поне 376 гласа в Европарламента.  Президентът на Европейския съвет пък трябва да бъде избран от европейските лидери с квалифицирано мнозинство и трябва да встъпи в длъжност на 1 декември.

Новият парламент се събира за първи път на 2 юли. Първото му заседание е насрочено за 11.00 ч. българско време. На 3 юли се очаква да бъде избран новият председател на законодателния орган. Това внася допълнително напрежение в работата на Европейския съвет, тъй като лидерите са наясно, че плановете им могат да бъдат нарушени, ако ЕП изведнъж реши да избере свой си председател.

А на сесията си на 15-18 юли евродепутатите трябва да гласуват новото управление на Евросъюза.

Той ли ще наследи Жан-Клод Юнкер?

Posted on: юли 1st, 2019 by anteni No Comments

Холандският социалист и водещ кандидат на лявоцентристкия блок в Европейския парламент Франс Тимерманс е фаворитът да получи в Брюксел номинацията на държавните лидери на страните от ЕС за председател на Европейската комисия, съобщава агенция „Ройтерс“.

Извънредната среща е в навечерието на началото на учредителната сесия на Европейския парламент във вторник, 2 юли, на която в най-добрия случай би трябвало да бъде предложен за одобрение изборът на Европейския съвет на правителствените и държавни ръководители. След това наследникът на Жан-Клод Юнкер ще покани 28-те държави да му предложат своите кандидати за еврокомисари и след изслушване и одобряване от профилните комисии на ЕП евродепутатите трябва да одобрят или отхвърлят цялата Комисия и тя да заработи от 1 ноември.

Агенцията се позовава на няколко свои източника, а същото твърди и европейското издание на „Политико“. Според „Ройтерс“ ако това се потвърди официално, то ще е демонстративно пренебрегване на няколко източноевропейски държави, които изрично заявиха, че са против кандидатурата му.

„Франс Тимерманс не е кандидат на компромиса. Той очевидно е кандидат, който разделя Европа и със сигурност не разбира Централна Европа, не разбира една Европа, която излиза от посткомунистическия колапс“, заяви в неделя полският премиер Матеуш Моравецки.

За решение са достатъчни минимум 21 от 28 държави и не е проблем да бъдат изолирани противници на Тимерманс като Унгария и Полша. В тези две държави сегашният първи зам.-председател на Европейската комисия е особено непопулярен сред управляващите заради призивите му Будапеща и Варшава да бъдат наказани със замразяване правото на глас заради погазване върховенството на закона, превземане на медийното пространство и тормоз срещу неправителствения сектор.

Влизайки за срещата, започнала в 17 часа българско време, френският президент Еманюел Макрон заяви, че очаква днес да има решение за три от основните постове в ЕС, а този на управител на Европейската централна банка ще бъде определен по-късно. Но при пристигането си канцлерът Ангела Меркел каза, че „Ще решим кого да предложим начело на Европейската комисия и ще обсъдим другите висши постове. Изглежда разговорите няма да са лесни“.

Премиерът на България Бойко Борисов, който също е в Брюксел, изрази съмнение, че тази вечер ще има избран нов председател на Европейската комисия. „Никога не съм бил против някого. Европейският избирател се произнесе за качеството. Надявам се никой от нас да не се счита за по-висш от европейския избирател“, посочи Борисов пред журналисти в Брюксел.

„Аз стоя толкова зад Вебер, да не повтарям цялата му програма. С Пленкович стоим твърдо зад него. Имаме 2 коза в ръка – Кристалина Георгиева и Мария Неделчева (Габриел)“, каза той и допълни: „Никога не бих представлявал друга държава. Не съм казал, че ще преговарям от името на Унгария и Полша“.