Само за седмица лъсна цялата грозна истина за българския футбол. Не че не си я знаехме, но за първи път тя е така ярко осветена. При това – от самите главни актьори в този театър на абсурда.

Ролята на властта е константна и не буди никаква изненада. Премиерът от първия ден на своята ера владее до съвършенство тези копчета и лостове. Обещава, праща, учредява, пренасочва, успокоява… Експлоатира перфектно бурните емоции на футболните запалянковци – сини, червени, лилави и всякакви – за които добруването на любимия отбор понякога засенчва по важност ресурси от първа необходимост. Като въздуха и водата.

На тази струна свири приоритетно най-вече преди избори. Ще го направим тоя стадион, ще дойдат едни спонсори, този велик клуб не може да изчезне… И хората викат „ура“ и си веят шалчетата във въздуха. После се усещат, че багерите нещо се бавят. Че спонсорите само отбиват номера под натиска на обстоятелствата. Ядосват се, примиряват се, молят се… И така до следващите избори и новите обещания. Те са перфектните гласоподаватели – маршируват до урните мотивирано и доброволно, а на всичкото отгоре и относително евтино.

Но това далеч не е единствената полза, която този извратен сюжет носи на властта и сенчестите кръгове зад нея.

Не бива да пренебрегваме вечно мобилизираните наказателни отряди за мокри поръчки, наречени агитки. Бандити на щат, които срещу някой лев, привилегии или неприкосновеност от силовите служби осигуряват нужния наклон на всеки протест или контрапротест.

Кристално ясна е и концепцията на Васил Божков. Превърнал се от галеник в мишена, той без свян изиска своята част от сделката. Посланието му е недвусмислено – аз тука изсипах едни 20-ина милиона, а сега излизайте на улицата. Твърди, че никой не го е принудил да вземе Левски и че просто отново му се е дозанимавало с футбол, но…

Тази категория собственици на пръв поглед купуват футболисти, но всъщност гледат на инвестициите си във футбола като разменна бизнес монета или в най-добрия случай – като застраховка. И сега просто настъпи моментът за осребряване на полицата.

Нека обаче се вгледаме в онези, които следва истински да обичат Левски. Или поне в така наречените организирани привърженици, които се срещат с този и онзи от името на милиони.

Тяхната позиция варира в спектъра между параноидна шизофрения и безочливо лицемерие.

Да започнем от комичното посещение в Министерски съвет. Как виждате бъдещето на Левски и как ще я караме оттук нататък, гласеше първият въпрос към премиера. Хора, които истински обичат своя клуб, биха попитали премиера съвсем други неща. Например – вярно ли е казал на Васил Божков да вземе Левски, защото самият той няма да го взима? Какво точно означава това, по дяволите? И какъв въобще е премиерът по отношение на едно частно търговско дружество?

После си глътнаха граматиката, когато премиерът поклати разочаровано глава. Откъде накъде ще го заплашват с бунтове?

А петимата побързаха да го убедят, че въобще не им е хрумвало да го заплашват. Просто искали да променят модела „бащица“. Ами променете го, мъдро ги посъветва премиерът. Щом не искате някой да ви праща бащици, станете като Барса и Реал. И това някак много обиди петимата, дори в известна степен ги шокира. Не били подготвени да осигурят финансирането – около 2 милиона на месец. Каква изненада… И какво ли точно очакваха да чуят? Че отнякъде ще завалят едни пачки? Ей така, безвъзмездно?

Стигаме и до така омразния модел „бащица“. Той периодично се дискутира в пространството вече доста години. На „Герена“ – а и на останалите стадиони – по принцип мразят задкулисието и по принцип са за чисти идеали, свобода и така нататък. По принцип не искат клубовете им да са заложници в мръсни схеми и досадно ресто в разни обществени поръчки.

Всичко е чудесно, но това възмущение се надига само ако при актуалния бащица играта не върви.

Или ако отчисленията към „организираните“ намалеят. Но ако пък бащицата е достатъчно щедър и отборът нареди няколко поредни победи, той автоматично се превръща в „мастит бизнесмен“, „спортен деятел“, „футболен меценат“ и „г-н“. Често тази поляризация в настроенията се наблюдава дори при един и същ собственик, както се случи със Спас Русев например.

Същото е сега при г-н Божков. Той налива пари и на практика спаси клуба. Ето защо не са никак малко онези, които са готови да се бунтуват на улицата и гневно да сричат Закона за хазарта в негова защита. Повтаряме – не заради принципи или загриженост за законността в държавата, а защото, да кажем, Робърта напоследък бележи.

Какво всъщност видяхме – петима организирани привърженици, които ненавиждат модела бащица, посетиха главния бащица, който (според собствените им подозрения) праща по-малките бащици, да го попитат как ще я караме занапред.

Тоест има ли премиерът предвид някой резервен бащица, ако действително е твърд в намеренията си за разправа с титулярния бащица. Малко е объркано, нали?

А най-сладки са приказките от 1001 нощи как Левски щял един ден да се издържа от своите привърженици и спонсори, които копнеят да се рекламират пред милиони потенциални клиенти. Този филм вече го гледахме и краят не е никак щастлив. Жалко, че от екипа на Божков не оповестиха на какви приходи съответстват въпросните 20-ина милиона, пръснати само за 11 месеца. Ако погледнем оптимистично, съотношението вероятно е някъде 1:20 за ужас на всеки радетел на финансовия феърплей.

Накратко – хем не искаме модела бащица, хем искаме отнякъде да валят много милиони, които да се харчат под наш надзор. Откъде ще дойдат тези милиони? Това май никак, никак не интересува организираните. Които иначе искат своя любим клуб свободен от задкулисието…

Защо футболният бизнес в България скоро няма да функционира на пазарен принцип? Отговорът се спотайва някъде в края на миналия век. Когато върху екипите изникнаха ВИС-2, Мултигруп, СИК…

Моделът „бащица“ се разнесе блажено из футбола като наркотик в тялото на пеленаче. Само че тогава привържениците – вярно, не така организирани като днес, все така развяваха шалчета в захлас, целуваха купи и сънуваха розови блянове. По нищо не личи, че скоро ще се събудят.

Коментарът е на Webcafe.bg