Лошото отношение на Главния към лейтенантите му и честите побоища са вероятната причина за екзекуцията. Близки до боса на ВИС-2 Георги Илиев-Главния са най-вероятните поръчители на екзекуцията му на 25 август 2005 г., разкриват криминалисти. Те припомнят, че 14 години след убийството на боса разследващите успяват да разплетат почти всичко около случая. Известни са точният начин на убийството, оръжието, помагачите и дори самият извършител. Неясни остават единствено имената на хората, дали поръчката за ликвидирането на Главния, припомня сайтът „Варна 24“.Оперативна информация сочи, че най-вероятно става дума за кадри на изключително високо ниво в преобразуваната на „ВАИ Холдинг“ бивша ВИС-2, разкриват криминалисти. Наред с легалния бизнес страховитата в миналото групировка, създадена от Васил Илиев, продължава да е ключов фактор в трафика на хероин към Западна Европа и при брат му.
Причините за конфликта между Главния и доверените му кадри не са обичайните караници за разпределение на милионните печалби, а далеч по-тривиални. Заради честата злоупотреба с различни субстанции поведението на Илиев става изключително агресивно. Жертва на ежедневните му избухвания и физическо насилие стават дори най-близките му хора. Твърди се, че Главния има навика лично да шамари или унижава и доверените си лейтенанти. Сред жертвите му е и човекът, който отговаря за преминаването на дрогата у нас. Наркозаместникът на Илиев е описван от висаджиите като изключителен кибритлия и трудно прощаващ. Това го прави и основен заподозрян като поръчител на убийството. Още повече, че след екзекуцията именно висаджията е сред хората, наследили огромна част от легалния бизнес на групировката в Слънчев бряг.
Подозренията на разследващите са, че след няколко унижения от Георги Илиев заместникът му заедно с други недоволни решават да отвърнат на удара.
За непосредствен организатор на покушението висаджиите избират пернишкия бандит Васил Арарски – Райко Кръвта. Самият Арарски в този момент също няма причини да харесва Главния.Първоначално Кръвта е част от структурите на ВИС в родния си Перник. След като демонстрира качества, прави солидна кариера. Негова отговорност става търговията с дрога в Югозападна България и съдействие при международния трафик, въртян от висаджиите. Босът на ВИС-2 Георги Илиев и Райко Кръвта дълго време са изключително близки. Отношенията им охладняват покрай убийството на кумеца на Главния и негов наместник в Кюстендил Васил Горчев-Кьоравия в началото на 2005 г. Пред свои близки Илиев обявява, че Райко Кръвта е замесен в екзекуцията, и открито се заканва да го ликвидира.
Изправен пред угрозата да бъде очистен всеки момент, Васил Арарски с охота приема офертата да ликвидира своя поръчител, твърдят криминалисти.
След екзекуцията на Главния, разследващите установяват, че още в началото на лятото Кръвта с двама свои авери пристигат в Слънчев бряг. Целта им е да проучат навиците на Георги Илиев и набележат удобно място за убийството му.
Разработени са два отделни плана. Според единия Илиев е трябвало да бъде застрелян на яхтата си, с която ежедневно обикаля из залива на Несебър. Разследващите се добират до данни, че Кръвта се снабдява с водолазен костюм и заедно с килъра проиграват плана в едно от несебърските пристанища.
План Б е Илиев да бъде убит в заведението „Буда бар“, част от притежавания от Главния комплекс „Мултиплейс“ в Слънчев бряг. Там босът има специално запазено сепаре. При посещенията си той се движи с многобройна и добре обучена охрана. Проучванията на Кръвта откриват и слабото място – докато купонясва, Георги Илиев не обича да вижда гърбове на гардове пред себе си. Това от своя страна дава шанс за снайперист.
След щателен оглед аверите на Арарски набелязват като място за стрелба зелената ограда около близкия хотел „Хризантема“. Сградата е разположена на около 100 метра и дава отлична видимост към сепарето на Главния. Възможността за чист изстрел е проверена с помощта на миниатюрни лезерни устройства, които дават възможност да се фиксира траекторията на куршума, съобщава „България Днес“.
След като детайлите са уточнени, за специално наетия килър остава да чака появата на Георги Илиев.
По ирония на съдбата плановете на висаджията във фаталния 25 август 2005 г. се променят в последния момент. До последно Илиев няма намерение да ходи в Слънчев бряг. Неочакваната победа на футболния му отбор „Локомотив“ (Пловдив) срещу ОФК (Белград) го изстрелва там да празнува.
Главния пристига в „Буда бар“ малко преди полунощ. Сяда в сепарето, но бързо се изправя, за да говори по телефона. Докато приема поредния поздрав за победата, Илиев се разхожда наоколо. На връщане към сепарето е прострелян. След слаб шум като гръмване на пиратка босът се свлича на земята пред погледите на охраната си, няколко души от персонала и 20-ина клиенти. Аутопсията показва, че куршумът е попаднал много близо до сърцето, разкъсал е основни кръвоносни съдове, а получените рани не дават шанс да се оцелее.
Минути след изстрела районът около заведението е блокиран от гневни мутри и ченгета. Започва трескаво претърсване, но от килъра очаквано няма и следа.
Първите следи от килъра са открити пред криминалистите два дни след покушението. Любопитно е, че на тях попадат не десетките ченгета претърсили многократно района, а служители в хотел „Хризантема“. При рутинна обиколка охранител забелязва странни съоръжения в зеления плет около градината пред хотела. Повиканите ченгета откриват два статива. Единият е ориентиран към масата на боса, а другият към съседната, която също се държала за най-близките му приятели. Върху една от стойките имало прясно залепено тиксо. Следственият експеримент потвърждава, че това е най-вероятното място на стрелбата.
Ден по-късно в близките храсти е намерено и оръжието на покушението – немска ловна пушка „Аншуц“ 22-ри калибър. На нея е монтиран професионален оптичен мерник. Според експерти оръжието е изключително рядко и скъпо. Патроните, използвани за екзекуцията на Илиев, също са хидрошокови „стингър“, 22-и калибър. Върхът им е меден с дупка отпред, за да предизвикат по-големи поражения. Експертизата показва, че същото оръжие е използвано и за убийството на Васил Горчев-Кьоравия.
Веднага след убийството започва разчистване на следите, водещи към мистериозните поръчители, спомнят си криминалисти. Откритата от ченгетата информация за участието на Райко Кръвта не дава възможност за разплитане на случая. Месец и половина след смъртта на Главния е убит и самият Арарски. Килърите издебват наркобоса в центъра на Перник вечерта на 13 октомври. В момента, когато Райко Кръвта излиза от кафе „Емералд“, до него спира черно ауди. От задната дясна врата слиза маскиран мъж, стрелял и изчезва.
С живота си се прощава и физическият убиец на Главния. Няколко седмици след смъртта на Илиев във Варненския залив е открит трупът на едър мъж със закрепени тежести. Направените тестове показват, че е руски гражданин с минал опит в специалните бойни поделения.
Още в началото поръчителите на Главния се спират на чужди килъри, твърдят криминалисти. Първият им опит да вербуват наемници удря на камък. Няколко месеца преди екзекуцията на боса на ВИС-2 на границата са заловени група чужденци. Те се представят за музиканти от Македония, дошли у нас на концерт. В колата им са открити множество снимки на Георги Илиев. Мъжете са щателно проверени, но разследващите не откриват нищо съмнително. Още тогава службите предупреждават Илиев, че срещу него се готви покушение. Той удвоява охраната си, но и това не спасява живота му.
