Posts Tagged ‘храни’

Цените хвърчат! Кашкавалът удари 30 лв. килото, олиото пак нагоре

Posted on: февруари 11th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Кашкавалът тип „Витоша“ вече стигна 20 лева и на едро. За толкова максимално се предлага млечният продукт на борсите и тържищата в областите Пловдив и Сливен, показват данните на Държавната комисия по борсите и тържищата (ДКСБТ).

В магазините на дребно отдавна средната цена, при която се продава кашкавалът, е с 50 на сто по-висока и продуктът се търгува средно за около 30 лева, показва справка в бакалии. За да направят кашкавала по-продаваем, търговците предлагат разфасовки по 300-400 грама, за да изглежда цената по-достъпна.

Средната цена, при която се търгува кашкавалът на едро в страната през изминалата седмица, се увеличи с още 20 ст./кг и вече е 18,37 лв./кг, като в различните области тя варира. На борсите в област Добрич цената му е от 13,89 до 17,90 лв./кг, показват данните на ДКСБТ.

Цената на „Витоша“ се е повишила с 36,37 на сто на едро за година, а в началото на миналия февруари продуктът се е предлагал на борси и тържища срещу 13,47 лв./кг.
За поредна седмица цените на повечето основни хранителни продукти продължават да се повишават. Кравето сирене поскъпва с 16 ст./кг до 11,47 лв./кг, като поскъпването за година е с близо 35 на сто. В област София цената му вече достига и над 15 лева на едро.

Сред храните, които традиционно поскъпват през студените месеци, са пресните зеленчуци – домати и краставици. През първата седмица на февруари вносните краставици са се търгували с 43 ст. повече за килограм спрямо предходната седмица, оранжерийните – с 35 ст./кг повече, вносните домати – със 17 ст. повече.

Оранжерийните домати са поевтинели с 3 ст./кг, но цената им е с 22 на сто по-висока спрямо същия период преди година, а на останалите пресни зеленчуци за салата – около 30-35 на сто.

През изминалата седмица яйцата поевтиняват с 1 стотинка до 38 стотинки за брой на едро, но в магазините те се продават за близо двойна цена – по 70-80 стотинки за брой. Поскъпването на едро за година е над 70 на сто, а реалното е поне 2-3 пъти, категорични са потребителите.

След дълго затишие олиото отново поскъпва плавно, този път с 5 стотинки до 4,19 лева за литър на едро. Точно същата е и цената на едро на боба и лещата, след като през изминалата седмица зрелият фасул поскъпва с 2 ст./кг, а лещата – с 9 ст./кг.

Увеличила се е и цената на едро на брашното, имитиращите сирене млечни продукти, замразеното пиле, пилешки кренвирши, малотрайни и трайни колбаси, ябълки, банани, лимони, портокали, мандарини, картофи, зеле, моркови и кромид лук.

Храните в България са поскъпнали с 52% за през 2022 г.

Posted on: януари 8th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се е покачил за две седмици с 0,61% до поредния си рекорд от 2,316 пункта, съобщава БТА. Увеличението отчита и поскъпването на хранителните стоки за коледните празници.

В средата на ноември 2022 г. ИТЦ надмина най-високото си историческо ниво от 2,222 пункта, постигнато през май 2022 г., а преди две седмици – в средата на декември, бе поставен нов рекорд от 2,294 пункта.

Статистиката сочи, че за един месец индексът се е увеличил с 1,62 %, за три месеца – с 9%, а на годишна база – с 51,8%, след като ИТЦ бе 1,533 по същото време преди 12 месеца (базовото ниво на индекса от 1,000 пункта е установено през 2005 г.).

Оранжерийните домати да увеличили цената си с 5,6 на сто и се търгуват по 3,37 лв. за кг. Краставиците се купуват 3,58 лв./кг, а червените чушки поевтиняват с 2,1 на сто до 3,26 лв./кг в края на седмицата.

Картофите добавят 41% към цената и се продават по 1,28 лв./кг, морковите са по по 1 лв./кг, а зелето е по-евтино с 2,2 % и се продава по 0,88 лв./кг.

Ябълките също поевтиняват – с 9,1 на сто до 1,20 лв./кг. Цената на лимоните остава 2,50 лв./кг., портокалите са по-евтини с 1,1 на сто до 1,74 лв./кг, мандарините поскъпват с 2,0% до 2,06 лв./кг, а цената на бананите се вдига със 7,5% и е 3 лв./кг.

Кравето сирене поевтинява с 0,9 на сто и се търгува по 11,15 лв./кг, а кашкавалът тип „Витоша“ поскъпва с 0,2 на сто до 18,24 лв./кг.

Олиото вдига цената си с 1,4% до 4,47 лв. за литър, но пък на Софийската стокова борса лиото и тази седмица се предлага на цена 3,50 лева за бутилка от 1 л.

Пакетче краве масло от 125 гр. поскъпва с 0,7 на сто до 2,90 лв. Пилешкото месо също е с 0,7% нагоре – до 6,06 лв./кг.

Захарта поевтинява с 2% и се търгува по 2,47 лв./кг в края на седмицата. Брашно тип „500“ поскъпва с 0,7% до 1,41 лв./кг, а оризът е с 4,9% по-скъп – 3,02 лв./кг. На едро яйцата се продават по 0,40 лв. за брой.

Цените на храните продължават да скачат

Posted on: декември 18th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се покачи през седмицата с 0,66 на сто до поредния си рекорд от 2,294 пункта. Показателят надмина в средата на ноември най-високото си историческо ниво от 2,222 пункта, постигнато в началото на май тази година.

За един месец равнището на показателя се е вдигнало с 1,77 процента, а за три месеца – с 9,81 процента.

Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г.

Оранжерийните домати тази седмица се търгуват по 3,22 лева за килограм. Цената на оранжерийните краставици се вдига с 4,7 на сто до 3,56 лева за килограм.

Червените чушки поскъпват с 8,7 на сто до 2,86 лева за килограм в края на седмицата.

Картофите добавят три стотинки и се продават по 1,20 лева за килограм, а морковите поскъпват с 4 стотинки до 1,15 лева за килограм. Зелето скача с 8,4 на сто и се продава по 0,90 лева за килограм.

Ябълките се купуват по 1,23 лева за килограм. Цената на лимоните се вдига с 4 на сто до 2,63 лева за килограм. Портокалите вдигат стойността си с 3,7 на сто до 1,95 лева за килограм, а бананите поскъпват с 1,4 на сто и се продават по 2,82 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,9 на сто и се търгува по 11,55 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ поскъпва с 1,0 на сто и се продава по 18,19 лева за килограм.

Олиото тази седмица вдига цената си с 1,8 на сто до 4,51 лева за литър. На Софийската стокова борса олиото и тази седмица се предлага на цена 3,50 лева за бутилка от 1 литър.

Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 1,0 на сто до 2,94 лева. Пилешкото месо поскъпва с 1,3 на сто до 6,09 лева за килограм. Захарта се вдига с 0,8 на сто и се продава по 2,57 лева за килограм в края на седмицата.

Брашно тип „500“ поскъпва с 3,7 процента и се търгува по 1,40 лева за килограм.

Оризът се купува по 2,84 лева за килограм. Яйцата поскъпват с 1 стотинка до 0,40 лева за брой на едро в края на седмицата, отбелязва БТА.

 

Разказват ни играта! Рекордно поскъпване на храните у нас

Posted on: декември 4th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Предпразнично данните на Комисията по стоковите борси и тържищата отбелязват абсолютен рекорд – 10 поредни седмици непрекъснато поскъпване на храните на едро.

Най-много са поскъпнали яйцата, следвани от захарта и кашкавала. Леко поевтиняване има при брашното, кравето сирене и киселото мляко.

Ето и цените на едро на някои от основните хранителни стоки към 2 декември, според данните на Комисията по стоковите борси и тържищата:

– Захар – 2.60 лв.

– Яйца – 0.38 лв./бр.

– Кашкавал – 18.00 лв./кг

– Сирене – 11.58 лв./кг

– Брашно – 1.31 лв.

– Олио – 4.44 лв./литър

– Фасул – 4.19 лв.

– Ориз – 2.96 лв.

Плодове и зеленчуци

– Домати (оранжерийни) – 3.21 лв./кг

– Краставици – 3.20 лв./кг

– Картофи – 1.17 лв./кг

– Зеле – 0.84 лв./кг

– Ябълки – 1.41 лв./кг

– Банани – 2.75 лв./кг

– Портокали – 1.96 лв./кг

– Мандарини – 2.22 лв./кг

Кирил Петков: Не се поддавайте на паниката във „Фейсбук“! (ВИДЕО)

Posted on: март 14th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

„Не се поддавайте на паниката във „Фейсбук“. Няма да свършат продуктите“. Това заяви премиерът Кирил Петков на брифинг след среща с работодателските организации, на която е решено компенсациите за ток за бизнеса да продължат и приз месец април.

„Правителството следи внимателно дали има продукти“, увери премиерът.

Той бе категоричен, че на пазара съществува спекула и че цените трябва да се качват на база на инфлацията – с няколко процента, а не в пъти.

„Не се поддавайте на паника, за да не даваме възможност на спекуланти да ловят риба в мътна вода“, заяви още Кирил Петков.

Помощта за бизнеса заради цените на тока ще бъде увеличена. С колко и как, предстои експертите да решат.

Вицепремиерът Корнелия Нинова съобщи, че до края на месец април трябва да бъде изработен нов механизъм за подпомагане на икономиката.

https://www.facebook.com/Government.of.Bulgaria/videos/299777612097719

С 2 ст. поскъпват храните заради тол таксите

Posted on: декември 2nd, 2019 by anteni No Comments

Тол таксите ще оскъпят хранителните продукти с до 2 ст., показва изследване на Световната банка, цитирано от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Според анализа тол таксите ще имат минимално въздействие върху цените на основните хранителни стоки. Максималното поскъпване е до 2 ст. за кг или литър при брашното, хляба, прясното и киселото мляко и безалкохолните напитки. Световната банка е консултант на АПИ при въвеждане на новата система.

Експертите на СБ са направили изчисления за 19 групи стоки. Сметките са на база тарифите, които вече са обявени за обществено обсъждане и предлагания обхват на платената пътна мрежа от 6050 км. За стоките са използвани осреднени цени на НСИ. Според изследването максималното увеличение в различните групи ще е от 0,05% при прясната и замразената риба до близо 4% при безалкохолните напитки. В абсолютно изражение това е най-много 2 ст. за килограм или литър.

Средната цена на килограм ориз например по данни на НСИ е 2,33 лв. с ДДС. При средна дължина на превоз от 189 км за транспортиране на този продукт текущите средни разходи с винетка са 32,38 лв. на тон. При въвеждане на тол таксуване се очаква да нараснат на 34,64 лв. за тон, което е увеличение на транспортните разходи със 7%. Но тъй като делът на тези разходи при ориза е малък (1,8%), отражението върху крайната цена на единица продукция би било най-много 0,17%, или 0,004 лв./кг.

Минимално е увеличението и на цената на хляба. При средната цена на килограм от 1,41 лв. и средна дължина на превоз от 347 км за транспортиране на този продукт, текущите средни разходи с винетка са 83,21 лв. за тон. При въвеждане на тол таксуване се очаква да нараснат на 92,31 лв. за тон, което е увеличение на транспортните разходи с 10,9%. При хляба делът на тези разходи е по-голям отколкото при ориза (7,8%), защото продуктът минава през повече етапи на преработка и в него са калкулирани транспортните разходи и за суровините. Но тъй като тол таксата се преразпределя върху целия товар в един камион, експертите изчисляват, че увеличението в цената на хляба би било най-много 1,67%, или 0,023 лв./кг. Максималното увеличение на литър мляко в резултат от въвеждане на тол таксите би било най-много 1,54%, или 0,023 лв. за литър.

По искане на АПИ екипът на СБ анализира и отражението на тол таксите върху цените на автобусните билети. Оценката показва, че при късите автобусни линии като Плевен-Ловеч или Пловдив-Пазарджик тол тарифите ще доведат до поскъпване на билетите между 5 и 15 стотинки.

При маршрути със средна или по-голяма дължина поскъпването ще е с 5-6%, но не повече от 96 ст. Малко по-голямо е увеличението при по-дългите разстояния. В момента средната цена на билета от София до Русе например е около 21,84 лв. При средна заетост от 20 човека в автобус, цената на винетката на един пътник е 13 ст. Тол таксата на пътник по този маршрут с дължина 316,12 км е 63 ст. и при положение, че мрежата с тол таксуване е 85% от целия маршрут, цената на билета ще се повиши на 22,44 лв., или увеличението ще е с около 60 ст.

Как хранителната индустрия превръща боклука в „злато“?

Posted on: октомври 12th, 2019 by anteni No Comments

Компаниите за производство на храни и напитки търсят начини да извлекат печалби дори от боклука си, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Mondelez, ABInBev и Starbucks са сред големите компании, които създават хранителни продукти и напитки от какаови люспи или отработени зърна, които те или техните доставчици преди са изхвърляли. По този начин те се надяват да привлекат потребителите, които призовават компаниите да не замърсяват в големи количества и да намалят влиянието си върху околната среда.

„Креативното мислене за боклука може да допринесе за ново бизнес развитие във веригата на доставки“, коментира говорителят на Starbucks. Компанията преработва външния слой на зърната от кафе и ги превръща в естествен подсладител, който се нарича „каскара“.

Пазарът изглежда готов за подобни промени. Близо 50% от потребителите в САЩ твърдят, че планират да променят навиците си на пазаруване, за да ограничат влиянието си върху околната среда, показват данни на фирмата за проучвания Nielsen, цитирани от Bloomberg TV Bulgaria. Продажбите на потребителските стоки са устойчиви, а тези на органичните продукти са се увеличили осезаемо и през 2018 г. възлизат на стойност 130 млрд. долара, което е ръст от 12%, отбелязват от Nielsen.

Освен това има голямо количество суровина. Американските фермери и производители изхвърлят 11 млн. тона храна на година, сочат изчисления на неправителствената организация ReFed, която си е поставила за цел да намали това количество.

Големите компании не са единствените, които виждат подобен потенциал. Над 40 компании и организации предприемат мерки през последните 5 години, за да превърнат изхвърлената храна в нови продукти, обясняват от ReFed. И тези нови продукти не са само хранителни. Например, може да бъдат изработени дори платове от изхвърлена храна.

Ерик Щиф е ръководител на стратегическо партньорство в JPG Resources – консултантска фирма, която се ръководи от бивши мениджър в хранителната индустрия. Те помагат на производителите на бира в Мичиган да превръщат отработените зърна в хранителни продукти.

Голяма част от новите продукти са в процес на разработване или тестване. Но други са достъпни на пазара. Tyson Foods предлага хрупкави пилешки хапки, които са направени от изхвърлени материали от собствените ѝ операции. Хапките се предлагат и онлайн в платформата на Amazon.

Компанията от хранителната индустрия Mondelez прави тестове на закуски от части от какаови растения, които не са използвани за производството на шоколад. Близо 70% от плода на какаовите дървета се изхвърля, което се равнява на 10 млн. тона боклук на година, сочат данни на производителя. Mondelez е в процес на тестване на търсенето на тези закуски, включително какаова каша с ядки и семена на фермерски пазари и сред търговци на дребно в Лос Анджелис и планира да ги пусне в по-широки продажби в САЩ тази година.

Най-големият производител на бира ABInBev продава голяма част от използваното зърно. Компанията генерира близо 1.4 млн. тона използвано зърно годишно и го продава като фураж за добитък на ниски цени. Но сега компанията е намерила ново приложение. През ноември 2018 г. производителят на бира дарява 600 тона обработено зърно на стартъп в Ню Йорк, който създава брашно от продукта.

Някои компании използват изхвърлената храна за производството на платове. Целта им е да привлекат потребителите, които са притеснени от широката употреба на пластмаса при производство на дрехи и от негативното влияние върху околната среда от производството на памук и кашмир.

Кармен Хиджоса основава компанията Ananas Anam докато създава формула за алтернативна кожена материя Pinatex. Тя е направена от листа от ананасови растения във Филипините, които обикновено се изгарят след жътва. Компанията е увеличила двойно производството си на платове през 2018 г. спрямо предходната година и очаква подобен ръст на производството и през тази година.

Pinatex се използва за производството на редица стоки като обувките Hugo Boss и за линията от устойчиви дрехи на H&M. “За фермерите това е не просто решение на проблема с изхвърлянето на храна, но е и нов източник на доходи“, смята Хиджоса.

Какви и колко чужди храни ядем?

Posted on: септември 3rd, 2019 by anteni No Comments

България е страната членка на ЕС, която притежава най-голяма използвана земеделска площ на човек от населението – повече от 7 дка. От тях орната земя (нивите), трайните насаждения и семейните градини са повече от 5 дка. Какво да кажат холандците и белгийците, които имат съответно само по 1,1 и 1,2 дка земеделска земя. Дори големите по територия държави Франция (4,2), Испания (5,0), Германия (2,1), Италия (2,2), Великобритания (2,6), Полша (3,7) разполагат с по-малък ресурс от земеделска земя на човек. По качество на земеделска земя и нейното разнообразие ние също сме по-облагодетелствани от европейските страни.

Имаме си законодателна власт със знайно колко депутати. Изпълнителната власт бъка от министерства и агенции с огромен административен персонал, които пряко или косвено отговарят за земеделското производство. Подчертавам ролята (отговорността) на Министерствата на земеделието, храните и горите, на икономиката и на финансите за развитие на отрасъла. Не ни липсва и аграрна наука. През последните години ежегодните субсидии за земеделието и животновъдството надхвърлят 2 млрд. лв. Ние имаме всички обективни и субективни условия да произвеждаме достатъчно хранителни продукти за прехраната на намалялото с 2 млн. население. Да, било е. Наскоро телевизия „Евроком“ излъчи филм за селското стопанство през периода 1939-1989 г. Добре е управляващите, опозицията и особено младите хора да видят този филм и добият представа какво е било и какво е сега. Стигнахме до положение, че превърнахме земеделието от многоотраслово в монокултурно – главно зърно и маслодайни семена, по-голямата част от които изнасяме.

Станахме изгоден суровинен придатък на ЕС 

и съседни страни. В същото време се превърнахме в благоприятен пазар за внос на хранителни продукти главно от европейски страни. Нека видим конкретните числа за основните видове, количества и стойности на хранителните продукти, които сме внесли през 2017 г.*

Знае се, че годишната консумация на животновъдните продукти от човек е един от важните критерии за стандарта на живот на всеки народ. За съжаление, по този показател сме в жалко състояние. Търговското салдо е отрицателно и възлиза на 259 млн. евро, или над 500 млн. лв. Всеки български жител консумира годишно чужди животновъдни продукти за повече от 70 лв. Най-голям е вносът на свинското месо – 111 хил. тона за 208 млн. евро. Собственото производство на свинско възлиза на 70-75 хил. тона. Това означава, че консумацията на този продукт от внос е 60%. Сега, когато поради африканската чума се ликвидират над 100 хил. свине, вносът ще се увеличи. Интересни са данните за производството, износа и вноса на птиче месо (заедно със субпродуктите). Вече не е изненада, че птичето месо, което произвеждаме (105-110 хил. тона), е повече от общия сбор на т.нар. червени меса – всичко около 102-105 хил. тона. Въпреки това ежегодно внасяме повече от 110 хил. тона птиче месо за над 100 млн. евро, изнасяме годишно над 40 хил. тона. Сметките показват, че и тук консумираме близо 60% вносни продукти. При говеждото месо картината е същата – произвеждаме около 17 хил. тона и толкова внасяме. За овчето и козето какво да кажем, когато на човек произвеждаме 1,5 кг. И разбираме колко сме зле около великденските празници и Гергьовден, когато се интензифицира вносът откъде ли не – Нова Зеландия, Австралия, Румъния, Гърция и Северна Македония. Тогава се дават мъдри указания как да познаем дали месото е било дълбоко замразявано.

При рибите, продуктите от тях  и други аквакултури търговското салдо също е отрицателно и възлиза на около 50 млн. евро. На минус сме и при млякото и млечните продукти, яйцата с около 40 млн. евро. На хранителните продукти от животински произход, неупоменати по-горе, вносът превишава износа с няколко милиона евро.

За животновъдството и неговите продукти има и един положителен факт. Износът на живи животни превишава вноса с повече от 22 млн. евро (средно за 2016 и 2017 г.). Не знам дали това е за голяма радост, тъй като внасяме животни (главно овце) за около 30 млн. евро. Когато се запознаем с числата за производството и търговията с растениевъдни продукти и техните производни, ще констатираме, че рязкото увеличение е чрез интензификация на производството на зърно (хлебно и фуражно) и на маслодайни семена (слънчоглед и рапица). За 2017 г. количествата са съответно 9,5 и 2,5 млн. тона. Зърното, семената и техните продукти допринасят най-много за положителното валутно салдо на аграрни стоки – повече от 1 млрд. евро. Износът на зърно през различните години е 5,5 млн. тона, като пшеницата е повече от 4 млн. тона, царевицата – около 1 млн. тона, маслодайните семена – 1,2 млн. тона. Тенденцията е тези количества да се увеличат.

Тук се наблюдава

един омагьосан кръг

Производството се увеличава, цените за износа намаляват и обратно, при спад на производството цените на износа нарастват и брутната продукция от отрасъла се задържа на едно постоянно ниво – 7,5-8 млрд. лв.

Зле изглеждат нещата със зеленчуците и плодовете, където вносът превишава износа. При зеленчуците ежегодният внос надвишава износа с 40 млн. евро. При плодовете тази разлика е по-голяма – 60 млн. евро, което се дължи на големия внос на цитрусови плодове. Известно е, че боб „Добруджански“ е главно внос от различни страни и най-малко български. На българския консуматор е добре известен консервираният зрял боб в различни разфасовки, внасян от Италия. Подобно е положението с лука (кромид и праз), пипера, доматите, картофите, плодовете (главно ябълките), десертното грозде и др. Няма кой да чуе нашите зеленчукопроизводители и овощари, които са потиснати и трудно издържат на добре дотиран внос на тези продукти. Тук се изкушавам да припомня за катастрофата преди години на турски камион, натоварен с магданоз.

Ето няколко „дребни“ неща, отнасящи се за вноса на хранителни продукти. Най-качествени (и разнообразни) макаронени изделия се произвеждат в Италия, Франция, Испания и Гърция. В тези страни се произвеждат над 97% от количеството на твърдата пшеница в ЕС. От общото производство твърдата пшеница в Гърция е над 70%, в Италия – около 55%, в Испания и Франция – по над 6%. В България не се води точна статистика за нейното производство. Една наша фирма беше станала новатор чрез производството на макаронени изделия от мека пшеница. Докарани на цвят, сравнително по-ниски цени и на етикета беше написано „съдържа глутен“, което звучеше като предупреждение, продължителност на варене 4-5 минути, при което се получава някаква каша, но не и сварени макарони. От магазините макаронените изделия на тази фирма изчезнаха. Останаха вносните от Италия, Гърция, Румъния и от други български фирми, произведени от твърда пшеница.

По-горе стана дума, че изнасяме около 1 млн. тона царевично зърно. Но

българският пазар е залят от царевично брашно

(и грис) от Гърция. Царевица имаме, добре е развита мелничната ни промишленост, но царевично брашно внасяме. Да се чуди човек. Известни сме с огромното производство и износ на слънчогледови семена, но белени семки внасяме. Внасяме и овесени ядки. Известно е, че сме големи консуматори на боза. Всеки хранителен магазин, сладкарница и баничарница предлага боза. Най-добрата боза се прави от просо, но ние я правим от пшеничено брашно.

България търгува с аграрни стоки с всички страни членки на ЕС. Търговското ни салдо е положително и ежегодно възлиза на около 500 млн. евро, дължащо се главно на износ на суровини. Подобна е търговията и с балканските страни. При половината от страните членки на ЕС търговското ни салдо е отрицателно – Полша около 150 млн. евро, Германия близо 90 млн., Унгария над 80 млн. Австрия и Чехия по над 20 млн. Дори такива малки страни като балтийските републики, Словакия, Словения, Нидерландия и Ирландия внасят повече хранителни стоки у нас, отколкото ние изнасяме за тях. Вносът от Сърбия превишава нашия износ с повече от 50 млн. евро.

Основният извод, който може да се направи, е, че българската земя не ни храни. Тя прави това косвено – чрез износ главно на суровини и внос на хранителни стоки с висока добавена стойност. Тази печална истина се илюстрира най-добре с брутната стойност, която получаваме от декар земеделска земя. За България тя е извънредно ниска, едва 80-85 евро годишно. По този показател сме

на последно място в ЕС

Първите страни (15) членки на съюза получават средно над 270 евро, новоприетите (13) по 137 евро. Ето числата за челниците: Холандия – 1458, Белгия – 628, Дания – 449, Италия – 388, Германия – 319, Люксембург – 352, Франция – 264, и др. От новоприетите: Словения – 242, Хърватия – 186, Унгария – 161, Полша – 156, Чехия – 140, Румъния – 137. Оставям на читателите да направят своите изводи за състоянието на нашето земеделие.

Очаквам с нетърпение времето, когато нашите управляващи, заедно с опозицията, ще направят реална оценка на използването на земята и на производството на хранителни продукти за изхранване на българския народ. Учудвам се на тяхното самочувствие и предложения, че ще сътрудничим с арабските страни и Китай в областта на селското стопанство. Ние не можем да осигурим достатъчно хранителни продукти на 7 млн. българи, а камо ли за арабите и китайците.

Господа управляващи, замислете се!

Държавата пак забранява вредните храни за децата

Posted on: юни 11th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Държавата забранява приготвянето и предлагането на пържени храни, торти, вафли и бонбони в детските градини, домовете за деца и детските лагери. Забраната е записана като промяна в наредбата за здравословното хранене на децата, които са на възраст от 3 до 7 години.

Новите текстове предвиждат консумирането на поне три вида пресни плодове и пресни зеленчуци седмично, айран без добавена сол и на конфитюри с екстра качество. Децата няма да могат да хапват и морски дарове, като миди, раци и калмари. Ще се допуска единствено консумацията на риба.

Досега правилата за здравословно хранене в детските заведения позволяваха прием на пържени храни, както и на торти, пасти, сладкиши, вафли и бонбони до два пъти седмично. В проекта на наредбата отпада възможността за сладките изделия, а консумацията на пържено се забранява. Въвежда се изискване децата да хапват поне по 3 вида пресни плодове и още толкова вида пресни зеленчуци седмично, а подкрепителната закуска преди обяд вече ще може да бъде и от зеленчуци, но без добавена сол или захар.

 

Предлага се нова група храни, наречени добавени мазнини, която включва растителни и млечни масла, а приемът на мазнини  се ограничава до там, че те да бъдат между 25 и 35 процента от енергийната стойност на храната. Подобни ограничения има за захарта – до 10 процента от стойността на храната, и за солта – до 4.5 грама на ден.

 

Според новите текстове децата трябва да консумират пълнозърнести продукти поне 5 пъти в седмицата, да ядат конфитюри и мармалади само с екстра качество, сирене, кашкавал и извара – само от краве мляко, а месото да няма тлъстини и да не е обработено по друг начин, освен охладено. Няма да се допускат фабрично приготвени кайма, кюфтета и кебапчета. В наредбата са разписани и препоръчителни храни в количества, съобразени с възрастта на децата, като децата са разделени на две групи – от 3 до 4 години и от 5 до 7 години.

Ангел Джамбазки: Храните в България са по-скъпи и по-некачествени от тези в Европа

Posted on: май 10th, 2019 by anteni No Comments

В България храните са по-скъпи, отколкото в Европа, но качеството им е по-ниско. Това заяви по Нова телевизия водачът на листата за евродепутати на ВМРО Ангел Джамбазки, който се бори с двойните стандарти при храните в Европейския съюз.

„Храните са по-скъпи в абсолютна стойност, не само съобразени със стандарта на живот. Има детски храни в бурканчета, които са с различно съдържание. Детската храна не е луксозна стока, при нея няма голям избор“, заяви Джамбазки.

Миналия месец евродепутатите приеха решение, което забранява на производител под еднаква търговска марка да продава продукти с различно съдържание и качество в рамките на ЕС. Нарушителите са заплашени от сериозни глоби, които би трябвало да ги вразумят. Политикът настоява производителите да упоменават на етикетите, че в стоката има различно съдържание.

„Нередно и непочтено е да се смята, че в България и Източна Европа живеят аборигени, които заслужават по-нискокачествена храна“, категоричен бе той. Евродепутатът, който се кандидатира за нов мандат, настоява за еднакви стандарти, а не за репресии срещу производители. „Не съм противник на свободния пазар, напротив – подкрепям го. Но когато продаваш една и съща стока с различно съдържание, това не е почтено спрямо хората, които я потребяват“, обясни водачът на евролистата на ВМРО.

Той призна, че битката с двойните стандарти при храните не е само негова кауза, но и на други български евродепутати. „Не само аз, но други колеги евродепутати работиха много усилено по тази тема, това не бива да се пропуска“, отбеляза консервативният политик. Джамбазки ще се бори за Европа на отечествата и силното място на силна България в нея, защита на българския интерес. „Всички ощетяващи ни законодателни мерки се приемат по предложение на Европейската комисия, която би трябвало да е независим арбитър“, каза той.

По думите му двоен стандарт и е нежеланието на Брюксел в България да има истинска европейска институция. „Защо няма европейски агенции в България, Румъния или Хърватска? Освен че дава работя на няколко хиляди високообразовани хора, една европейска агенция сама по себе си създава бизнес“, посочи политикът от ВМРО.

„Ако европейската агенция по лекарствата беше дошла в някой регион с по-забавено развитие в северната част на България, например около Плевен или Русе, това щеше да привлече в региона десетки хиляди служители на големи фармацевтични компании. Тези хора щяха да плащат наеми, да създават работни места, щяха да движат и българската икономика. Но тя отиде в Амстердам. Може би Амстердам е един много западнал град и Европейската комисия трябва да налее стотици милиони в него“, обясни той.

Ние получаваме еврофондове, но кредитираме западните икономики с най-ценното – човешкия капитал и работната ръка, изтъкна Ангел Джамбазки. „Искаме да видим прекия ефект от членството на България в ЕС върху българските граждани – върху техните доходи, тяхното образование и здравеопазване. Това е целта“, посочи той.